Решение по дело №396/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 19.01.2024 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 396/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от Ю.И.В., подадена чрез адв.А.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-1300-000315/08.09.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“. 

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, тъй като на 08.09.2023 г. е управлявал собственото си МПС, като правоспособен водач, с валидно свидетелство за управление на МПС, издадено през 2008 г. в ***, което представил при извършената полицейска проверка. Счита, че горното се установява и от представеното ново СУМПС, издадено му на 11.09.2023 г. в ***.  Позовава се на Решение от 04.05.2021 г. по дело №С-97/21 г. на СЕС, според което е недопустимо кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, с наказателноправен характер, нарушаващи принципа ne bis in idem.  Счита също, че издателят на заповедта е некомпетентен, което води и до нищожност на оспорения акт. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В о.с.з. и в подадено писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Допълнително сочи, че от представената от органа административна преписка се установява и валидността на представеното от него  СУМПС, издадено през 2008 г. в ***.

Ответникът – *** към ОД на МВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че представеното от водача СУМПС, не отговаря на всички изисквания на приложение №6 към относимата Конвенция за движението по пътищата, тъй като не било изпълнено изискването на чл.161, т.3 от ЗДвП - документът да е придружен с легализиран превод на български език. Счита също, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, обуславяща прилагане на посочената ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя Ю.И.В. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели ***, както и СРМПС №***, издадено в ***,  за нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 08.09.2023 г., около 14:45 ч., в ***, бул. «***», е управлявал личния си лек автомобил с рег. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС.

На 08.09.2023 г., срещу Ю.И.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1059048, за това, че на 08.09.2023 г., в 14:45 ч., в *** на бул. «***», до *** е управлявал лек автомобил с рег. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Прието е, че лицето управлява ППС, без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150 от  ЗДвП. За горното деяние е издадено и НП № 23-1300-002023/08.09.2023 г., с което, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на водача е наложена глоба в размер на 300 лв.

По делото е прието като доказателство и СУМПС ** №***, за МПС-категория С, издадено на 29.04.2008 г. в ***, на O. C.

Установи се от удостоверение за идентичност на имена, издадено от Директор в ГД „Население и гражданство“ към МВР на ***, представено в легализиран превод, че имената: O. C. /притежаващ СУМПС ** №***/ и Ю.И.В., са на едно и също лице.

По делото е приложено и писмо рег.№3286р-46702/18.09.2023 г. на зам.директора на ГД“Национална полиция“, адресирано до директорите на СДВР и ОДМВР. Според горното писмо, в ГДНП е получена Вербална  Нота № Z-2023/20108158/3651319 от 25.08.2023 г. на Посолството на *** в София, видно от която, считано от 01.01.2016 г. в *** са в сила нов вид свидетелства за управление на МПС, като срокът на валидност на стария тип *** СУ МПС, издадени преди 2016 г., е удължен до 31.12.2024 г.

При тази фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по  чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на оспорената заповед и от лице с правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Кърджали.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 08.09.2023 г., жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, без да е правоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС е издадено преди 01.01.2016 г., и е от т.нар. „стар тип *** СУМПС“, като според писмо с рег.№3286р-46702/18.09.2023 г. на зам.директора на ГД “Национална полиция“, е валидно до 31.12.2024 г. Т.е, към 08.09.2023 г. - датата на установяване на нарушението и издаване на оспорената заповед, притежаваното от жалбоподателя СУМПС е валиден документ.

Неоснователно е възражението на ответника за наличие на материалноправните предпоставки на прилагане на ПАМ, поради това, че представеният документ – СУМПС, не бил придружен с легализиран превод на български език. В оспорената заповед не са въведени факти, че водачът е управлявал ППС с документ, който не е придружен с легализиран превод на български език. Според приетото от самия административен орган, нарушението на чл.150 ЗДвП - липса на правоспособност, е обоснована не с невалидността на представения документ, а с непритежаването на свидетелство за управление на МПС, т.е., с изначалната липса на документ, удостоверяващ правоспособността.

Предвид горното, съдът счита, че в случая не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ, на основание  чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, тъй като към датата на прилагането й жалбоподателят е бил правоспособен водач, притежаващ СУМПС ** №***, издадено на 29.04.2008 г. в ***. Установи се по делото, че последното свидетелство за управление на МПС е и валиден документ, удостоверяващ правоспособността на водача.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна, а оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. чл.143 от АПК на жалбоподателя се следват и направените по делото разноски,  общо в размер на 1010 лв., от които: 10 лв. за внесената д.т. и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съобразно представения ДПЗС №** от *** г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в рамките на минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.      

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1300-000315/08.09.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Ю.И.В. е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнето е СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с номер: ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали да заплати на Ю.И.В. с постоянен адрес ***,  разноски по делото в размер на 1010 лева.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

            

                                            

                                           СЪДИЯ: