Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и трети октомври година 2018
в открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:Г.Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12400 по описа за 2014 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./,
във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим
съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства, М.Е.М.
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв.Ив. Й., е предявила срещу „Е.О.Д. Д.” с рег.№******* на Търговски
съд в Загреб, със седалище и адрес:Х., гр.Загреб, ул.”*******, частичен иск за
заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща част от сумата от 60000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от счупване
на десен глезен, в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2012 г. в гр.Д.,Х., причинено от водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована
при ответника; както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата по главния частичен иск за периода от датата на настъпване на ПТП
до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че при ПТП на 14.04.2012г. в град Д., на кръстовището
между ул. "Ж.” и ул. "Н.Т.”, водачът П.К., управлявайки микробус марка
„Фолксваген”, тип „BUS- 231-011" с рег.№********, нарушил
правилата за движение по пътищата, движил се с несъобразена скорост и блъснал М.М.,
движеща се като пешеходка. При удара
били нанесени телесни увреждания на М.Е.М..
Сочи, че непосредствено след
произшествието ищцата е откарана и приета за оказване на медицинска помощ в
Обща болница Д., ********* с оплакване от болка и оток в областта на дясна
глезенна става. На пострадалата била поставена диагноза „fractura malleoli fibularis cruris dex.” (като в анамнезата на резултати от преглед грешно е
посочено увреждане на „левия” глезен). Била й поставена гипсова лонгета.
Наложило се да бъде извършена репозиция. На 18.04.2012г. последвала операция,
във ВМА-МБАЛ София, като била извършена КРВФ- метална остеосинтеза с плака и
винтове. На 30.10.2012г. била извършена втора операция- за отстраняване на
импланта. Възстановяването й продължило в домашни условия при постелен режим. Наложило се близките на ищцата да и помагат в
бита и в обслужването помагали й при хранене, къпане, придвижване. Около два
месеца ползвала патерици при ходене.
Твърди се, че след инцидента ищцата станала по-нервна,
рядко излизала, все още изпитва страх от движение на автомобили. Кракът й не
бил напълно възстановен - подувал се при всяко натоварване, трудно ходи на
по-дълги разстояния, изпитва болки при натоварване и смяна на времето. Изпитва
затруднение при качване и слизане по стълби. Трудно си намира подходящи обувки,
поради изменението на глезена. Травмите оставили на ищцата голям, дълбок и
загрозяващ белег на крака, от който тя изпитва неудобство и дискомфорт.
Твърди още, че ответното дружество
е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
по полица № 08100194801, валидна към датата на ПТП 14.04.2012г. за следния
автомобил: марка „Фолксваген”, тип ********" с рег.№********, ВИН
номер ********, която е валидна към датата на събитието. Твърди се, че ищцата е
предявила претенция си пред ответното застрахователно дружество „Е.О.Д. Д.”, като
претенцията е заведена под №132110500255, но същото не е изплатило обезщетение.
Ответното
дружество „Е.О.Д.
Д.”, в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощника си адв. И.Н. ******* –САК, е депозирало отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че представените с исковата молба
доказателства са недостатъчни за ангажиране на отговорността му. Сочи се,
представеното наказателно постановление, установяващ виновно поведение на водача на
МПС „Фолксваген”, тип ********" с
рег.№********, не
е окончателен акт. Направил
е искане за спиране на производството по делото до приключване на наказателното
производство, образувано за ПТП в РепубликаХ. и е направил доказателствени
искания за изискване на материалите по наказателното дело. В отговора е
наведено възражение за съпричиняване на процесните увреждания от ищцата, която
е пресичала извън маркираната пешеходна пътека. Оспорва вида на травмата и продължителността на
лечението. Поддържа, че претенцията е неоснователно завишена. Предвид
оспорването на главния иск, оспорена е и
прентецията за лихва, като акцесорна.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Ел. К. поддържа предявения
иск. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез адв. ******* оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
В приетите в превод от хърватски на
български Наказателно постановление
№511-03-14-ku/ 02.05.2012г., протокол за
оглед от 14.04.2012г., Документация от извършения оглед на ПТП, Протокол за
оглед на ПТП, скица- ситуационен план, са описани условията, причините и
механизма на процесното ПТП, както следва: на 14.04.2012г. на ул.„Ж.“ в гр.Д.
(Р.Хърватска) лекотоварен автомобил „Фолксваген 231-011“ per. № *******,
управляван от П.К., при приближаване до маркирана пешеходна пътека на
кръстовището с ул.“ Н.Т.“, не се е движел със
съобразена скорост, такава, че да може да спре, за да пропусне пешеходци
стъпили на пътекта, като със страничната
част на превозното средство ударил пешеходката - М.Е.М. на
32г., която в този момент пресичала пътното платно по маркирана пешеходна пътека и пострадала
падайки на пътната настилка, като получила телесна повреда. /л.8-л.30 от делото/
В приетото неоспорено наказателно постановление
№511-03-14-ku/ 02.05.2012г., е отразено, че
срещу водача П.К. роден ***г. е образувана прокурорска преписка за извършено нарушение по
чл.175, ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата.
В представените материали съставени по случая от Полицейско управление Д., се съдържа и докладна записка, в която като очевидец е посоченаГ.Г., която придружавала пострадалата при инцидента./превод на български на л.25 от делото/
Не се спори, че след настъпилото ПТП,
ищцата е откарана в местната болница, което се установява и от приетия Резултат
от извършен първичен преглед на М.М. на 14.04.2012г.
в Обща болница гр.Д..
В предварителните данни е отразено, че пациентката а е пострадала с
увреждане на левия глезен, след като „ кола е минала през крака ” и е постъпила с
оток, болка и контрактура на глезенна става. Извършено е било рентгеново
изследване и консултации. Поради големият травматичен оток на подбедрица е била
обездвижена с гипсова лонгета.
От
приетата Епикриза по ИЗ № 10626 на Клиника по ортопедия и травматология на
ВМА-София, се установява, че след претърпяно ПТП на 14.04.2012г.
е била приета за болнично и оперативно лечение на 17.04.2012г. - М.Е.М. на 32г. от гр.Перник със
следните увреждания: „Счупване на глезена на
малкопищялната кост на дясната подбедрица и сублуксация (полуизкълчване) на
дясната глезенна става.” /л.33 от делото/ В
епикризата е описано състоянието на ищцата при приемането и в болницата,
извършените хематологични и рентгенови изследвания и консултации, както и
проведенето на 18.04.2012г. оперативно лечение: „открито наместване на фрактурата и стабилизиране на
костните фрагменти с метална плака и винтове”. На 23.04.2012г. ищцата е изписана с подобрение и приучена да
ходи с помощни средства, с назначени контролни прегледи, предписан режим, антиксоагулантна
терапия и обезболяващи лекарства.
Видно от Епикриза от Ист. на заб. №
28649 на Клиника по ортопедия и травматология на ВМА-София, че в периода от 30.10. 2012г. до
02.11.2012г. М.М. на 32г. от гр.Перник е била приета за втори път във ВМА по
повод: „Състояние
след счупване на„ Състояние след счупване на
десния фибуларен глезен. Състояние след метална остеоснитеза .“След проведена предоперативна подготовка на
31.10.2012г. пострадалата е била оперирана
Оперативно е била отстранена металната синтеза от зарасналия вече
глезен. Насочена за допълнителна рехабилитация на дясната глезенна става. /л.33 от делото/
След изпратено по реда на
Регламент /ЕО/ 1206/2001, искане за
събиране на доказателства, по делото е постъпило уведомително писмо от Общински съд Д. от 10.10.2017г., в което
се сочи, че срещу лицето П.К., за
предизвиканото на 14.04.2012г. ПТП на 9 септември 2013г., съдът е издал
наказателно разпореждане, с което е постановил наказание без провеждане на
съдебно заседание, като обвиняемия навременно е внесъл протест, след което е
изготвен обвинителен акт, който е одобрен.
Отразено е още, че наказателното дело срещу П.К. е с работен номер К.400/13 , като същото
не е приключило, поради което не може да се изпрати копие от присъда. /л.272 от
делото/
СвидетелкатаГ.Г. /36г., без родство/, разпитана в о.с.з.
24.11.2015г., сочи в показанията си, че е очевидец на инцидента станал с ищцата
М. през 2012г. в гр.Д.. Сочи, че инцидента станал в ранен следобед, когато при
опит да пресекат двете на пешеходна пътека били блъснати от бус „Фолксваген”,
който не спрял на знак „Стоп”. Св. Г. посочва, че с ищцата били спрели на
тротоара, огледали се пред пешеходната пътека, видели, че буса е на далечно
разстояние и може да ги види и тръгнали да пресичат. Удара станал с предната
дясна част на буса, като след него М. не можела да стъпва на крака си и
свидетелката я придържала.
Чрез съдебна поръчка изготвена по
реда на Регламент /ЕО/ 1206/2001, пред Общински съд Д. на 17.10.2016г. е разпитан, като свидетел П.К.. Св. Клечак сочи
в показанията си, че участник в пътния инцидент на 1 април 2012г. в гр.Д., при който управлявал автомобил „Фолксваген
231-011“ per. № *******. Сочи, че се движел в посока към улица Н.Т., намирал
се изцяло на пешеходната пътека. Отдясно имало две пешеходки, които се
придвижвали и се стигнало до сблъсък между една от пешеходките и буса. Сочи, че
пешеходката М.М. не я видял, преди инцидента, а едва след като чул удара./л.187-л.189/
Показанията на свидетелят П.К., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, че участник в процесното
ПТП, за което срещу него се води наказателното дело с работен номер К.400/13 г.
на Общински съд Д..
От
приетото заключение на съдебно – автотехническа експертиза с в.л. инж. Ц.В.
се установява следния механизъм на ПТП от инженерно –техническа гледна точка:
на 14.04.2012 г. в 13,50 ч, в гр.Д., по ул."Ж." към кръстовището с
ул."Н.Т." се е движел микробус "Фолксваген" модел 231-011 с
per. № ******АК, управляван от П.К.. Той е приближавал пешеходната
пътека до магазин „Минчета". Скоростта му е била ниска, най-вероятно от
порядъка до 10 км/ч, тъй като движението е било интензивно. По пешеходната
пътека, от дясно на лява за траекторията на микробуса, пешеходките М.Е.М. - 32
г. иГ.Ст.Г. са предприели пресичане със спокоен ход. М. е била към страната на
приближаващия микробус. Основан е извод,
че при тази пътна ситуация водачът Клечак не е предприел спиране, при което е
настъпил удар - съприкосновение между предна дясна зона на микробуса и външната
повърхност на дясната подбедрица, при опорен (носещ тежестта на тялото) крак,
при който последвали са травматични увреждания на глезена и подбедрицата. Сочи
се, че и двете пешеходки са паднали на терена, като Г. е била без наранявания.
По микробуса не са нанесени щети. Водачът е извел микробуса от района на
произшествието без да се поинтересува пешеходките пострадали ли са, необходима
ли е била помощ и пр.
При анализ на събраните доказателства
в.л. инж. Ц- В. обосновава извод, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия
на водач К., който не е изпълнил изискванията да спре и пропусне намиращите се
- пресичащи по обозначена пешеходна пътека пешеходци, като е имал обективна
възможност своевременно да ги възприеме и при едно спиране преди пешеходната
пътека, да предотврати произшествието.
От заключението на приетата по делото
съдебно–медицинска експертиза с вещо
лице д-р Б. Т. Б. – хирург, ортопед –травматолог, се устаноява, че ищцата М.М.
на 32г. на 12.04.2012г. в резултат на
процесното ПТП е получила –
„Счупване на глезена на малкопищялната кост на
дясната подбедрица и сублуксация (полуизкълчване) на
дясната глезенна
става” Счупването се дължи на
директен удар по външната повърхност на дясната подбедрица в момент, когато
десният крак на пешеходката е бил носещ, т.е. упорен върху пътната настилка.
Следствие на внезапния удар глезенната става се извива
на вътреи поради движения по-голямо от нормалното се отчупва външния глезен с
последваща сублуксация (полуизкълчване ) на ставата. Вещото лице сочи, че увреждания са били
получени следствие на претърпяна пътно-транспортна злополука на 14.04.2012г. в
гр.Д.. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Спешния
кабинет на Обща болница на гр.Д.. Постъпила на 14.04.2012г. с голям оток, болка
и контрактура (обездвижване) на дясната глезенна става. Извършено е било
рентгеново изследване и консултации. Поради големият травматичен оток дясната
подбедрица е била обездвижена с гипсова лонгета. На пострадалата е била
назначен ден за контролен преглед. На 17.04.2012г. е била приета за болнично и оперативно лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА-София, като на 18.04.2012г.
пострадалата е била оперирана. Извършено е било: „ открито
наместване на счупения глезен и стабилизиране на костните фрагменти с метална
плака и винтове. Сочи се, че в продължение на 3 месеца ищцата се е предвижвала с
помощта на патерици, без да стъпва на оперирания крак. След 3-ия месец,
пострадалата е започнала дозирано натоварване и в края на 4-ия месец вече се е
предвижвала самостоятелно , но с дозирано натоварване на крака.
След
доказано костно зарастване на фрактурата в периода от 30.10. 2012г. до 02.11.2012г. М.М. на 32г. от гр.Перник е била приета за втори път
във ВМА по повод: „ Състояние
след счупване на десния фибуларен глезен. Състояние след метална остеоснитеза.“След проведена предоперативна подготовка на
31.10.2012г. пострадалата е била оперирана отново. Оперативно е била отстранена
металната остеосинтеза от зарасналия вече глезен. След изписването от болницата
ищцата е била насочена за допълнителна рехабилитация на дясната глезенна става.
Вещото лице травматолог обосновава извод, че общо лечебният
и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от 9 месеца. Пояснява,
че през посоченият 9-месечен период пострадалата е
търпяла -БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, като най-интезивни те са били през първите 3 месеца
след злополуката. Интензивни са били болките за около 30 дни след всяка от
извършените операции, както и в процеса на провежданата начална рехабилитация.
Извън посочените периоди, болките са били само от периодичен характер и са се
проявявали само при преумора на счупения крак, при студено и влажно време. Към
деня на последния извършен преглед на 05.06.2015г. липсват клинични данни за
настъпили негативни последици или усложнения от процесното счупване. Счупената
малкопищялна кост в областта на глезена е зараснала окончателно. Металната
синтеза е извадена. От операцията е останал траен козметичен белег с дължина 7
см. Движенията в дясната глезенна става са напълно възстановени, с изключение
на движението „екстензия“ (разгъване) което е трайно намален обем от 10 градуса.
Съдът,
приема представените от вещите лица - инж.Ц. В. и др. Б. заключения, като
обективни, подробни и компетентно дадени.
За
установяване неимуществените вреди е допуснат едни свидетел.
В показанията си свидетелят Д.В./44г., живеещ
на съпружески начала с ищцата/, сочи, че помни инцидент с ищцата от 2012г.,
когато били на екскурзия в Д., когато на втория ден М. на пешеходна пътека я
бутнал малък бус и шофьора избягал. Другото момиче с нея, паднало, но не нямало
наранявания и се обадило на свидетеля след инцидента, че отиват в болница.
Когато отишъл в болницата М. била с
болки и плачела, дали и болкоуспокояващо. Предложили операция още в местната болница, но ищцата предпочела
да се оперира в България. Ищцата се оперирала във ВМА, но почти година не могла
да се върне на работа. Ходила с патерици няколко месеца. Периода на възстановяване бил тежък и съвпаднал със
земетресението от май 2012г. в гр.Перник. У дома свидетелят и
помагал да се изкъпе, облече и обслужи.
Последвал посттравматичен стрес. Тъкмо проходила самостоятелно и
последва втора операция за изваждане на имплантите.
По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че е налице валиден към момента на ПТП застрахователен договор
по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество
за л.а. „Фолксваген”, тип „BUS-231-ОИ", per. №********. Това се
установява и от приетото по делото като писмено доказателство застрахователна
полица „Гражданска отговорност"
№08100194801 с период на валидност 06-12-2011г. до 06.12.2012г./л.115 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта: Предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е допустим, предвид поддържаните фактически твърдения, като
правото на иск е упражнено редовно пред компетентен съд, съгласно чл.11, § 2,
във вр. с чл.9, § 1, буква „б” от Регламент /ЕО/ №44 /2001 на Съвета от
22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски
дела.
По
същество: Предявения
пряк иск е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1
от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника „Е.О.Д. Д.”, е налице валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност".
С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка
и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на
САТЕ, сочи към извода, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на П.К., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, движил се с несъобразена скорост, т.е.
такава, че да може да спре, за да пропусне пешеходци стъпили на пешеходната
пътека, като по непредпазливост причинил телесна повреда на М.М., като водачът напуснал
местопроизшествието.
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на обезщетението
за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. В утвърдената практика от постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания от пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние".
При определяне на справедливо обезщетение следва да се отчете и икономическата
конюнктура в страната, отражение на която са и нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, счупване
на глезена на малкопищялната кост на дясна подбедрица и сублуксация на дясна
глезенна става. Съгласно приетата и неоспорена от страните СМЕ периода за възстановяване на долния крайник ищцата е
приключил за срок от 9 месеца. Установи се, че счупването е било свързано със силни
по интензитет болки и страдания, придружено е с неприятни неудобства, поради невъзможност
за самообслужване. Ищцата е претърпяла две операции, ползвала помощни средства
– патерици, след първата операция. От друга страна, в.л. д-р Б. уточни, че движенията в дясната глезенна става
на ищцата са напълно възстановени, с изключение на движението „екстензия“ (разгъване) което е трайно
намален обем от 10 градуса.
Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства,
включително и активната възраст на пострадалата – 32 г., съществуващата към
момента на увреждането – 2012г. обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на
ищцата за претъпените
неимуществените вреди,
следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. Обезщетението в посочения
размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и
ще допринесе, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната
сфера на ищцата, като пряк резултат от непозволеното увреждане.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. В отговора ответникът твърди, че ищцата е допринесла
за вредоносния резултат, като е изтичала внезапно пред автомобила и извън
маркираната пешеходна пътека. Съгласно
процесуалното правило на чл.154, ал.1
ГПК и обявения на страните доклад по чл.146 ГПК, тежестта да установи
възражението за съпричиняване се носи от ответника.
В хода на
исковия процес пред СГС, ответникът не е доказал възражението си за
съпричиняване. Събраните писмени доказателства /огледен протокол и ситуационен план/
и гласни доказателства /показанията на свидетеля очевидец Г./, сочат на извода, че ищцата е пресичала на
пешеходна пътека, пред която преди това е спряла. В случая не се установи да е налице поведение на ищцата, което би било в
причинна връзка с настъпилия инцидент и вредоносния резултат.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че така определеното обезщетение
не следва да се редуцира.
Ответното
дружество, като застраховател по гражданската отговорност на деликвента, следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца 25 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането - 14.04.2012 г. до окончателното изплащане.
С
оглед на изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
следва да бъде уважен за сумата от – 25 000 лв. и отхвърлен за разликата до
предявения размер от 30 000 лв., частично от глобална сума от 60 000лв.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се следват
3 769,16 лв. разноски съобразно уважената част от иска, общо сторените
разноски са 4523 лв., от които 1200 лв.
внесена държ. такса, 1000 евро
адвокатско възнаграждение, 600 лв. депозити за експертизи, 765 лв. депозити за
превод, като възражението на ответника за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение от ищцата е
неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност и броя
проведени открити заседания пред СГС.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 410, 66лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 2464 лв.,
от които 2145лв за платено адвокатско възнаграждение и 319,20лв. депозит за
превод.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Е.О.Д. Д.” с рег.№******* на Търговски съд в Загреб, със седалище
и адрес:Х., гр.Загреб, ул.”*******, да
заплати
на М.Е.М. ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 25 000/двадесет и пет
хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.04.2012
г. в гр.Д., от водач на МПС,
чиято гражданска отговорност, е била
застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 14.04.2012г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 30 000
лева, частично от глобалната сума от 60 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Е.О.Д. Д.” с рег.№******* на Търговски съд в Загреб, със седалище и
адрес:Х., гр.Загреб, ул.”*******, да
заплати
на М.Е.М.
ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата – 3 769,16 лв. –разноски пред СГС , съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
М.Е.М. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Е.О.Д. Д.” с
рег.№******* на Търговски съд в Загреб, със седалище и адрес:Х., гр.Загреб,
ул.”*******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 410,66
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: