№ 451
гр. Б., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120200948 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Ж.
В. Г. с ЕГН ********** от гр.П. и съдебен адрес гр.Б. чрез адв.Р. П. Р. АК-Б. против
наказателно постановление №23-0769-004352 от 20.02.2024г на началник група към
ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за нарушение на чл.103 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1(един) месец.
Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Твърди, че не е възприел сигнала за спиране.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се явява. За него се явява
упълномощен адвокат. Поддържат жалбата. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – редовно уведомен, явява се ЮК надлежно
упълномощен. Моли съдът да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендира се ЮК възнаграждение. Не се ангажират нови доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок по чл.59 ал.2 ЗАНН и съдържа необходимите
реквизити, пред териториално и материално компетентен съд. Като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2023г, около 09,35 часа, в гр.Б., на ул.“С.“, до с. Ч. в посока бул.“И. В.“,
водач управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ ... собственост
1
на Х. ООД с ЕИК .... По това време на същото място на работа в екип били свидетелите Х.
К. и Х. Х. и двамата мл.автоконтрольори в ОДМВР-Б.. По това време и двамата полицаи
регулирали движението и го подпомагали, тъй като на ул.“С.“ имало аварирал товарен
автомобил на фирма Ч.. Свидетелят К. забелязал, че посоченият по-горе лек автомобил се е
движел с по-висока от разрешената за населеното място скорост, поради което и заради
лошите атмосферни условия (ръмял дъжд) с цел да предупреди водача да снижи скоростта и
да кара по-внимателно решил да го спре. Това станало като му подал ясен и своевременен
сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР. След този автомобил друг автомобил
нямало.
Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ ...
собственост на „Х.“ ООД с ЕИК ... не намалил скоростта и не се подчинил на подадения
сигнал. Двамата свидетели незабавно последвали със служебния автомобил водача. На
бул.“И. В.“ до дом № ..., чрез подаване на светлинен и звуков сигнал и със сигнал със стоп
палка от служебния автомобил успели да го спрат. Още по време на спирането водачът
влязъл в словесно пререкание със свидетелите, като им заявил, че нямат право да го спират .
Било разяснено на водача, че за неизпълнение от негова страна да спре на подаден сигнал за
спиране от униформен служител на МВР ще бъде санкциониран. Свидетелят К. установил
самоличността на водача и му съставил акт за установяване на административно нарушение
серия GA и бланков №1030655 (лист 16 от делото). В него като нарушение вписал нормата
на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят го подписал с възражението, че не отговаря на
описаното и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН направил и писмени възражения по акта (лист 17). От
тях явства, че жалбоподателят не разбрал, че му подават знак да спре и счита, че ако е
трябвало да изпълни тази заповед е можело да стане верижна катастрофа с автомобилите,
които се движели зад него. Счел, че обстановката била преекспонирана ненужно
държанието на полицаите било афектирано.
Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №23-
0769-004352 на 20.02.2024г (лист 15 от делото). В него при пълна идентичност на описана в
акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. била наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на
настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства
– безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания
на свидетеля К. и от докладната записка изготвена от другия свидетел-очевидец на
нарушението Х. Х., както и от останалите писмените доказателства по делото.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и по издаване
2
на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални
основания за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това
органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът счита, че правилно е определено мястото на довършване на нарушението и
това е в гр.Б., на ул.“С.“ до с. Ч. в посока бул.“И. В.“. В действителност първото подаване на
сигнала със стоп–палката е станало на посоченото място и там е станало и нарушението.
По мнение на съда по несъмнен начин се доказа авторството на нарушението. Не са
представени други доказателства, които да разколебават това обстоятелство.
По същество съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства се установи
по несъмнен начин извършването на вмененото на жалбоподателя Г. нарушение по чл.103
ЗДвП. В настоящия казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено
нарушение на чл.103 ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол
и по-специално за това, че не е спрял в най-дясната лента от платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Анализът на събраните входа на съдебното следствие доказателства дава основание да
се приеме, че полицейски служители, намиращи се извън служебния си автомобил са подали
на жалбоподателя Г. надлежно нареждане за спиране и извършване на проверка със стоп
палка по образец на МВР.
Способите за отдаване и нареждане на спиране от контролните органи са уредени в
чл.170 ал.3 от ЗДвП, като следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка 2)
при описваща полукръг червен светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от
униформен полицай. Изречение последно на чл.170 ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
С оглед установеното по делото факти може да се приеме, че на жалбоподателя е
подаден сигнал за спиране по смисъла на закона.
Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя съгласно закона при
ясен знак за спиране и неизпълнението от негова страна може да бъде квалифицирано като
отказ да се изпълни нареждане за спиране, подаден от орган за контрол и регулиране на
движението. При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя
административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказващият орган
правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение,
което той е извършил. Определените кумулативни наказания са в минималните размери,
като административнонаказващият орган е счел, че обществената опасност на нарушението
не е по-висока от нарушенията от този вид. Счел е, че и обществената опасност на дееца не е
висока, въпреки наказанията му наложени по ЗДвП (видно от справката му за нарушител
издадена от КАТ на лист 21 и 22 от делото) . С тези наказания според настоящата инстанция
биха се постигнало целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвръдено
3
като правилно и законосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева
и поради това съдът следва да се произнесе, скато осъди жалбоподателя да ги заплати в
полза на ОДМВР-Б..
Мотивиран от изложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0769-004352 от 20.02.2024г на
началник група към ОДМВР-Б., сектор „ПП“-Б., с което за нарушение на чл.103 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Ж. В. Г. с ЕГН
********** от гр.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет)
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
ОСЪЖДА Ж. В. Г. с ЕГН ********** от гр.П. да заплати в полза на бюджета на
ОДМВР-Б. ЮК разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4