О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

№

гр. Тервел, 18.12.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД Тервел, в закрито съдебно заседание на осемнадесети  декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАНЧО ДРАГАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 411 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявен е иск по искова молба с вх.№2037 от 03.09.2019г. от  адв.Е.В. от ДАК, като пълномощник на М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***, пл.“Свобода“ №5, ет.10, офис 1008 срещу „ЕОС-МАТРИКС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша- Малинова долина, ул.Рачо Петков- Казанджията №4-6, представлявано от Р.И.Ж.М.- управител, с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

     С разпореждане №731 от 01.11.2019г., съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Съобщението е получено от ответника на 12.11.2019г.

     В законоустановения срок е получен писмен отговор на исковата молба от ответника по делото „ЕОС-МАТРИКС“ООД, в който се изразява становище, че производството следва да бъде прекратено, тъй като иска е недопустим поради липса на правен интерес.

     След като се запозна обстойно с исковата молба и всички приложени по делото писмени доказателства, както и с депозираният от ответника отговор на исковата молба, съдът, установи следното: Действително в Районен съд Тервел е подадено заявление по чл.410 от ГПК от ответното дружество срещу ищеца в настоящото производство М.И.С., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№5/2018г., което с разпореждане съдът е приложил служебно по делото. На 03.01.2018г. Тервелски районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение под №3, срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника /ищец/ по настоящото дело, въз основа на  това, съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. И тъй като заявителят не е сезирал съда с иск по чл.422 от ГПК, районен съд Тервел с определение №121 от 14.05.2018г., влязло в законна сила на 29.05.2018г.  е обезсилил   заповед за изпълнение на парично задължение под №3 от 03.01.2018г. по ч.гр.д. №5 по описа на ТлРС за 2018г. и прекратил производството.  

      Правният си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ищецът обосновава с доводи, че ответното дружество е подало информация в „Централен кредитен регистър“ към БНБ за „загуба“ представляваща не погасено към него задължение от нейна страна, твърди, че няма облигационни отношения с ответното дружество и финансови задължения към същото, освен това сочи, че винаги е обслужвала кредитите си редовно и няма просрочени задължения, но тази информация, която ответника е подал понижавала кредитният й рейтинг и се явявала пречка за отпускане на нов заем.

     Отрицателен иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но той следва да се предяви от длъжника до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2  от ГПК, като до изтичане на този срок    длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, че вземането не съществува, такъв иск  за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.  След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим.

      Така предявеният иск черпи правното си основание от чл. 124, ал.1 от ГПК и се явява процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Като длъжник в заповедното производство ищецът се е възползвал от регламентирания способ за защита, а именно, същият е подал  възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. По делото безспорно се установи,  че заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена с определение №121 от 14.05.2018г. по ч.гр.д. №5/2018г. на ТлРС, което е влязло в законна сила на 29.05.2018г. Недопустимо е предявяване на установителен иск за недължимост на вземане по обезсилена заповед по чл. 410 от ГПК.  Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането.

       По изложените съображения, съдът намира, че  настоящият исков процес се явява процесуално недопустим. Исковата молба подлежи на връщане, а производството по следва да се прекрати.

Воден от горното и на осн.чл.130 от ГПК,  съдът, 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:        

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 411 по описа на Тервелски районен съд за 2019г. поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК   от    адв.Е.В. от ДАК, като пълномощник на М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***, пл.“Свобода“ №5, ет.10, офис 1008 срещу „ЕОС-МАТРИКС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша- Малинова долина, ул.Рачо Петков- Казанджията №4-6, представлявано от Р.И.Ж.М.- управител и ВРЪЩА искова молба с вх.№2037 от 03.09.2019г.

   

    Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Добрич в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението.

 

           

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: