№ 4101
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502750 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 15120/30.08.2021 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 11086/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която
подаденото от жалопобдателя заявление с вх. № № 22331/28.07.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Н. М. Ж., ЕГН
********** и Ж. М. Ж., ЕГН **********, е отхвърлено за сумата от
6845,32лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от
07.03.2015г. до 07.12.2017г. и за обезщетение за забава за разликата над
1551,99 лева до пълния му заявен размер от 3733,39лева.
Жалбоподателят навежда доводи, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че заповедният съд
неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Поддържа, че
сключеният договор за потребителски кредит напълно отговаря на
изискванията за форма и съдържание, установени в отменения ЗПК. Сочи, че
максимален размер на ГПР е въведен с изменението на ЗПК, в сила от
23.07.2014г. и че същият не установява максимален лимит на лихвения
процент. Излага и че сключеният договор за потребителски кредит има
1
характеристиките на търговска сделка за кредитора. Моли се за отмяна на
разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за
описаните суми.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* срещу Н. М. Ж., ЕГН ********** и
Ж. М. Ж., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за солидарно заплащане на сумите от 4632,81 лева, главница по
договор за потребителски кредит № **********/ 05.12.2013г., ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението – 28.07.2021г.;
6845,32лева, договорна лихва за периода от 07.03.2015г. до 07.12.2017г. и
3733.39 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
07.12.2017г. до 12.03.2020г. вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г.
Съобразно представения от заявителя в изпълнение на чл.410, ал.3 ГПК
договор за потребителски кредит № **********/05.12.2013г., предоставената
в заем сума е в размер от 5000 лв. за срок от 48 месеца, при ГПР 110.70%,
годишен лихвен процент 76.89% и общо задължение от 16200 лв.
Кредитополучателят има качеството на потребител на финансови
услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП, като сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, поради което
е неоснователен доводът на частния жалбоподател за търговски характер на
сделката. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е неприложима спрямо процесното
правоотношение, тъй като договорът за кредит е сключен през 2013г., а
посочената разпоредба е обн. ДВ бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г., а
съобразно § 13 ПЗР към ЗИД на ЗПК от тази дата, разпоредбите на този закон
не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането
му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9, т.
3 от този закон, каквото процесното вземане за договорна лихва не е. Въпреки
гореизложеното, съставът на въззивния съд намира, че нормата регламентира
приетия от законодателя за разумен и справедлив лимит на оскъпяване на
2
кредита, поради което следва да се тълкува като праг, над който акцесорните
вземания влизат в противоречие с добрите нрави. Съпоставяйки размера на
предоставената в заем сума (5000 лева) и размера на договорното
възнаграждение (11200 лева), което надхвърля двукратния размер на
главницата, съдът достига до извод, че уговорката за заплащане на договорно
възнаграждение в претендирания размер противоречи на добрите нрави.
Поради това, е налице основание да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение на осн. чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед извода по частната жалба, не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15120/30.08.2021 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 11086/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която подаденото от
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София заявление с вх. №
22331/28.07.2021г. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците
Н. М. Ж., ЕГН ********** и Ж. М. Ж., ЕГН **********, е отхвърлено за
сумата от 6845,32лева, представляваща непогасена договорна лихва за
периода от 07.03.2015г. до 07.12.2017г. и за обезщетение за забава за
разликата над 1551,99 лева до пълния му заявен размер от 3733,39лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3