№ 66
гр. Кюстендил, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора Камелия Симеонова Стефанова (ОП-
Кюстендил)
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600335 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия АС. Г. Г., чрез адв.К.Р., срещу
присъдата по НОХД № 725/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд, с която е осъден
на 8 м. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок по повдигнатото му обвинение за
извършено на 22.04.2020 г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.2 от НК. Твърди се, че
присъдата е неправилна, поради нейната процесуална и материална
незаконосъобразност, и необоснованост.
Процесуалната незаконосъобразност е мотивирана с неправилната преценка на
доказателствата. Последната се смята, че е обусловила материалната незаконосъобразност
на присъдата, тъй като неправилно е осъден подсъдимия вместо да е оправдан
Необосноваността на присъдата се аргументира с неподкрепеност на фактическите
изводи на съда от събраните от него доказателствата. Цитирани са установените от
свидетелите пред съда обстоятелства и се отбелязва, че те не подкрепят фактическите и
правни изводи на съда. Посочва се и че кредитираните свидетелски показания са
противоречиви, поради което неправилно съдът им е дал вяра. Навеждат се доводи за
обективна и субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия. Прави се искане към
въззивния съд по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на осъдителната
1
присъда и постановяване на оправдателна.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирала за потвърждаване
на присъдата, по съображения за установеност от събраните от районния и въззивния съд
доказателства , че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен и осъден от
районния съд.
Защитата на подсъдимия е пледирала за оправдателна присъда по изложените в
жалбата съображения и поради това, че обвинението се крепи единствено на показанията на
пострадалия свидетел.
Подсъдимият е навеждал доводи за невиновност и оправдането му.
КнОС, след преценка доводите на страните и на събраните от районния и от
настоящия състав на въззивния съд доказателства, както и след служебна проверка на
първоинстанционната присъда, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, регламентирани в НПК, които да са основание за отмяна на присъдата. Събрал е
по надлежния ред допустими и необходими доказателства за изясняване на
обстоятелствато по делто. Допуснал е доказателствена непълно, доколкото не е събрал
всички възможни и от съществено значение за пълното, обективно и всестранно изясняване
на обстоятелствата по делото доказателства относно отправените заканителни изрази от
подсъдимия към пострадалаия св. Г. ИВ. Г.. Въпреки това е приел за установени
заканителните изрази, посочени в обвинителния акт, които от събраните от съда
доказателства са установени почти изцяло, но не точно, както са посочени в обвинението.
Доказателственият пропуск на ДнРС е отстраним и е отстранен от КнОС, чрез приобщаване
по реда на чл.281, ал.4 от НПК на свидетелски показания от досъдебното п-во относно това
обстоятелство. Допълнително събраните доказателства не променят приетата от ДнРС
фактическа обстановка, а я потвърждават. Същата е следната:
Подсъдимият АС. Г. Г. е роден на 09.05.1980 г. в гр.Дупница, живее в същия град,
българин е , български гражданин, със средно образоване, работещ, неосъжда към
22.04.2020 г., с ЕГН **********.
На 22.04.2020г., след обяд, свид. И. Г.-**** на подсъдимия А.Г. бил пастир на
отглежданите от двамата стадо крави. Последните пасели в с.Б. в ливада, но постепенно
започнали да навлизат в имоти от населеното място. Стигнали до имота и лозите на свид.
Г.С. Г., който се притеснил да не ги унищожат и помолил св. И. Г. да махне кравите.
Свид.И. Г. му отговорил, че те си пасат трева. Св. Г.С. Г. не останал доволен от
бездействието на св.И. Г., поради което телефонирал на кметския наместник –пострадалия
св. Г. ИВ. Г. и му съобщил за случващото се. Кметският наместник –св.Г.И.Г. пристигнал
при къщата на св. Г.Ст..Г. с лекия си автомобил (джип) и видял, че действително кравите
са в близост до имота на оплакалия му се св.Г.. Км.наместник –св.Г.И.Г. се насочил с
превозното си средство към св.И. Г., за да му каже да махне кравите. Спрял на
2
кръстовище образувано от ул.“ Цар И. Шишман“ и ул.“Габров дол“, слязъл от автомобила
си и се насочил към св.И. Г.. В този момент зад превозното му средство (джип) спрял с
джипа си подс.А.Г. . Като го видял св.Г.И.Г. отишъл при подсъдимия и още докато бил в
него му казал, че има много пасища и не е редно в парцелите на хората да се вкарват
животните, да се чупят оградите и да се късат мрежите. Видял, че подсъдимият се
пресегнал към жабката на автомобила и извадил от нея нож. Като видял това пострадалият
св. Г. отстъпил няколко крачки назад. Със слизането от автомобила подс.А.Г. казал на
пострадалия свидетел „ От тебе и от Г.М. ми писна. Сега, че те утепам!“ Затворил вратата
на автомобила си и му казал „ Сега, че те изкормим “ и замахнал с ножа към него.
Постр.свидетел пак отстъпил крачка назад, а подсъдимия отново замахнал с ножа към него.
При третото замахване пострадалият свидетел успял да избие ножа от ръката на
подсъдимия. Последният пристъпил към пострадалия свидетел, който го хванал за дрехите
и го съборил на земята. След като подсъдимият станал продължил да замахва към
пострадалия свидетел с юмруци, които той отбивал и не му позволил да му нанесе
юмручен удар в лицето. По време на случващото се св.И. Г. насърчавал подсъдимия да
удари и утепа св.Г.И. Г.. Подсъдимият се опитал да ритне пострадалия свидетел, но той му
хванал крака и подсъдимия паднал на земята. След като се изправил подсъдимият казал на
пострадалия свидетел „Ти че видиш. Че те утепаме. Нема да караш дълго“ После
подсъдимият и **** му-св.И. Г. тръгнали към кравите. След като пострадалия свидетел се
качил в автомобила си видял, че подсъдимият взел ножа от земята и го хвърлил в
автомобила си.
Пострадалият свидетел си тръгнал и подал сигнал на тел.112 за случилото се. На
място пристигнали служители на полицията -свид.А. и П., на които той разказал за
инцидента.
КнОС прие горната фактическа обстановка за установена въз основа на показанията
на: пострадалия свидетел Г. ИВ. Г. (от досъд. и съдебно п-во), св.Г.С. Г., св. СТ. ИВ. М. (от
съдебно и досъд.п-во), от производните доказателства, установени от показанията на
свидетелите-полицейски служители А. и П., отчасти от показанията на св.И. Г. и
обясненията на подсъдимия.
Правилно ДнРС е дал вяра на депозираните пред него показания от свид.Г. Ив.Г.,
св. Г. Стр.Г. и св. С.М. , тъй като са категорични, убедителни и взаимно се потвърждават
относно идентични факти, като времето и мястото на срещата между подсъдимия и
пострадалия свидетел. Затова и правилно ДнРС е изолирал от доказателствения материал
показанията на св.И. Г., свА. и Д. изключващи присъствието на подсъдимия на
местопрестъплението. Тези твърдения на свидетелите А. и Дуков освен че противоречат
на показанията на горепосочените свидетели, са и неубедителни, тъй като не става ясно, как
и защо си спомнят датата на случая значително време след същата, което предвид
установените обстоятелства буди съмнение в достоверността им.
Съпоставяйки показанията на свидетелите от двете групи-първата, вкл. показанията
на постр.свидетел Г., обадилият му се св.Г. с оплакване за паша на кравите от св.И. Г. до
3
имота му, на св.С.М. и показанията на свидетелите от втората група, вкл. показанията на
****а и приятелите на подсъдимия, а именно И.Г.,А. и Д. КнОС приема, че последните
трима свидетели целят оневиняване на подсъдимия, депозирайки показания,
потвърждаващи обясненията му, с които изключва присъствието си на
местопрестъплението.
КнОС дава вяра на показанията на пострадалия свидетели и на свидетеля-очевидец
М. от досъд.п-во, дадени непосредствено след случая, в които са установили времето,
мястото и обстоятелствата, при които подсъдимият и пострадалият са се срещнали и
заканителните изрази, отправени от подсъдимия към пострадалия свидетел. Така приема
КнОС, тъй като е логично спомена им за възприетото да е най-ясен и точен веднага след
случая, както и двамата са заявили след прочитане от КнОС на показанията им от ДП.
Освен това те не се различават съществено от дадените от двамата показания пред ДнРС, а
констатираната частична неточност и непълнота относно вида на заканителните изрази се
дължи на липса на спомен, в резултат на изминалия период от време.
Правилно ДнРС е дал вяра на показанията на свид.Г.Стр.Г., установил повода за
пристигането на пострадалия свидетел пред дома му. Тези показания се потвърждават от
показанията на постр.свидетел, на св.М. и на св.И. Г., поради което КнОС им дава вяра.
Правилно ДнРС е кредитирал показанията на свид.И. Г. според които е бил пастир
на кравите на местопрестъплението и е водил разговор със св.Г.Стр.Г. относно
извършваната от него паша на крави .
Показанията на свид.А. и П. / служители на полицията/ правилно са кредитирани от
ДнРС, тъй като са почти идентични с показанията на пострадалия свидетел относно
обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Тези показания са производни
доказателства, доколкото възпроизвеждат узната от пострадалия свидетел информация.
Показанията на св. М. не са относими към конкретното обвинение, тъй като не е
установил да е чул словесни закани от подсъдимия към пострадалия свидетел. Поради това
и съдът не намира за необходимо да обсъжда достоверността на останалите установени от
него факти и обстоятелства.
КнОС не дава вяра на показанията на св. С.М. от ДП по време на очната ставка с
подс.А.Г. и св.И. Г.,според които не бил чул закана за убийство от подсъдимия спрямо
пострадалия свидетел. Така приема КнОС, защото свидетелят е потвърдил пред КнОС за
достоверни първите му показания след случая, дадени на ДП, които пък се потвърждават от
показанията на пострадалия свидетел, а и сам свидетелят се е отказал от показанията си,
дадени на очната ставка, като е заявил логична причина за депозирането им -страх от
подсъдимия и неговия **** , възникнал при съпоставянето им.
Правилно ДнРС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия (според които не бил
на местопрестъплението), тъй като се опровергават от показанията на пострадалия свидетел
и св.М.. Преценени поотделно и в съвкупност с останалия горепосочен доказателствен
материал, КнОС ги намира за неубедителни и съмнителни, целящи оневиняването му,
4
независимо от стореното.
Преценявайки гореизложеното КнОС намира за правилен извода на ДнРС за
обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по
чл.144, ал.3 вр. с ал.2 от НК.
Престъплението по чл. 144, ал.3 НК представлява особена форма на престъпно
въздействие върху свободното протичане на психичните процеси в резултат на които се
формира волята на пострадалия.
Изпълнителното деяние на престъплението се е изразило в действия-отправяне на
закана за убийство, чрез изразите „Сега че те утепам“, „Сега че те изкормим“, „ Ти
че видиш, че те утепаме, нема да караш много дълго“.. Отправените закани са
създали възможност за възбуждане у свидетеля Г. на основателен страх от извършване на
престъплението. Престъплението е довършено с изричане на заканата и достигането `и до
пострадалия свидетел. Заканите са отправени на длъжностно лице по см.на чл.93,т.2 от НК,
какъвто е кметския наместник. То е извършено при изпълнение на възложената му работа
Подсъдимият е осъществил деянието и от субективна страна, тъй като е действала с
пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, доколкото е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заплахите, че са възприети от заплашения
като действителна такава, и че са в състояние да възбудят основателен страх у него, че ще
бъдат осъществени. Съзнавал е и че отправя закани на кметския наместник във връзка с
дейността му като такъв.
Не са налице основания за изменяване на наказанието. То е определено
законосъобразно, доколкото е пределите, предвидени в закона.
Предвид на изложените съображения КнОС счита, че следва да потвърди присъдата,
тъй като по изложените съображения намира доводите в жалбата за неоснователни и не
констатира служебно основания за отмяна или изменение на присъдата.
Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260036/21.04.2021 г., постановена по НОХД №
725/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението неможе да се обжалва или протестира. То подлежи на проверка по реда на
гл.33 от НПК, озаглавена „Възобновяване на наказателни дела“
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6