О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /21.02.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на 21.02.2020 г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1493/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от С.Т.Д., ЕГН ********** против Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени следните искове: иск с правна квалификация
чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН и обективно съединен с него иск с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад по делото.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищците:
В исковата молба се твърди, че страните
са сестри. Двете
придобили по наследство от родителите си – Тодор Димитров Тодоров, починал на
24.06.2006 г., бивш жител *** - баща и
Марийка Стоянова Т., починала на 21.10.2016г., бивш жител *** – майка, в
съсобственост и при равни квоти следните недвижими имоти:
I. Дворно място,
находящо се в с. Ветрино , община Ветрино област Варна, с административен адрес:
ул. „Васил Левски“ № 1, ведно с построените в него сгради, представляващо:
1. дворно
място от 960 кв.м., включено
в УПИ VІІ-269, в кв.
36 по регулационния план на с. Ветрино, при граници по скица:
улица, имот № VIІІ - 268, V-267,VI-269, ведно с построените в същия:
второстепенна постройка на два етажа, с обща площ от 128
кв.м. - по данъчна оценка и второстепенна постройка с площ от 100 кв.м. - по данъчна оценка;
2. дворно място
от 1200 кв.м., включено в
УПИ VI-269, в
кв. 36 по регулационния план на с. Ветрино, при граници по скица
от две страни улица, имоти № VII-269,V-267, ведно с построените в същия: жилищна сграда на два етажа с
площ от 54 кв.м., жилище - лятна кухня с плащ от 28 кв.м. и второстепенна
постройка /сайвант/ с площ от 70
кв.м.
За дворното място бил издаден нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давност на името на наследодателя и баща на
страните - Тодор Димитров Тодоров - НА №121, том II, н.д. № 614/04.08.1970 г.
ІІ. Поземлени имоти с трайно предназначение на територията : земеделска
и начин на трайно ползване: ниви, находящи се в землището на с. Ветрино, община
Ветрино, област Варна, а именно:
1. поземлен имот с идентификатор
10865.6.11 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
РД-18-1068/09.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност
Бабука, с площ от 17.479 дка. Трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, при граници и
съседи по схема: 10865.6.12, 10865.6.15, 10865.6.16, 10865.6.73, 10865.5.404;
2. поземлен
имот с идентификатор 10865.6.45 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-1068/09.05.2018 г., на изпълнителния директор на
АГКК, местност Панаирски могили, с площ
от 11.900 дка, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория
на земята: четвърта, при граници и съседи по схема: 10865.6.58, 10865.6.44,
10865.6.117, 10865.6.46, 10865.6.57;
Твърди се, че описаните в т. 1 и т. 2
поземлени имоти са възстановени на Тодор Димитров Тодоров с Решение № 2-Б на ПК
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. Ветрино от 29.05.1998 г., издадено от Общинска
служба по земеделие - с. Ветрино.
3. поземлен имот с идентификатор
10865.29.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-1068/09.05.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, местност Статьов кайнак, с площ от 3000 дка трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория
на земята: втора, при граници и съседи по схема: 10865.29.2, 10865.29.6,
10865.29.4, 10865.29.97, придобит от Тодор Димитров Тодоров по дарение,
обективирано в НА за дарение № 199, том IV, per. № 4202 дело № 574/2001 г. на
нотариус Илко Кънев per. № 225 на НК, с район
на действие PC - Провадия, вписан в СВ
под Акт № 118, том VI от 05.11.2001 г. вх.р.р № 4786.
Твърди се, че всички гореописани
имоти са придобити по наследство и при равни квоти между страните.
Твърди се също, че към настоящия
момент - 1. дворно място от 960 кв.м.,
включено в УПИ
VІІ-269, в кв. 36 по
регулационния план на с. Ветрино, при граници по скица: улица, имот № VIІІ - 268, V-267,VI-269, ведно с построените в същия:
второстепенна постройка на два етажа, с обща площ от 128
кв.м. - по данъчна оценка и второстепенна постройка с площ от 100 кв.м. - по данъчна оценка и
2. дворно място от 1200 кв.м.,
включено в УПИ VI-269, в
кв. 36 по регулационния план на с. Ветрино, при граници по скица
от две страни улица, имоти № VII-269,V-267, ведно с построените в същия: жилищна сграда на два етажа с
площ от 54 кв.м., жилище - лятна кухня с плащ от 28 кв.м. и второстепенна
постройка /сайвант/ с площ от 70
кв.м. се ползват изцяло и съгласно предназначението им
само от ответника Д.Т.Д., че след смъртта на майката на страните през 2016 г., същата
се е установила в имота с административен адрес: с. Ветрино, ул. „Васил Левски“
№1.
Моли съда да допусне
до делба описаните в исковата молба недвижими имоти ПРИ КВОТИ
: 1/2 идеална част за С.Т.Д. и 1/2 една втора идеална част за Д.Т.Д..
Предявава претенция за заплащане на
обезщетение от страна на ответника, а именно: наем
в общ размер на 150 лева
месечно, разпределени както следва: 100
лева за дворното място от 1200 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда, лятна кухня и сайвант и 50 лева
месечно за дворното място от 960 кв.м., ведно с построените в
същото две второстепенни постройки, считано от датата на получаване на
настоящата искова молба, ведно със законната лихва за забава.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
Ответникът счита, че искът за делба е допустим и
основателен. Не оспорвам, че е налице съсобственост на процесните недвижими
имоти между страните в настоящото производство и делбата следва да бъде извършена
при квотите поискани с исковата молба. Оспорва твърдението, че не желае да уредят
отношенията си с ищеца и да поделят доброволно съсобствените им недвижими
имоти. Същевременно заявява желанието си за постигане на спогодба с ищеца в
настоящото производство. Предмет на делбата са два урегулирани поземлени имота
в с. Ветрино, като във всеки един от тях има изградени сгради, което дава
възможност всеки един от съделителите да получи в реален дял цял имот, при
съответно уреждане на суми за уравнение на дяловете.
Заявява, че относно делбата на земеделските
земи, находящи се в землището на с. Ветрино, община Ветрино, Варненска област,
които също са в режим на съсобственост, също е възможно всеки от съделителите
да получи реален дял и да бъде прекратена съсобствеността.
Оспорва
искането за обезщетение, относно ползването на имота, находящ се в с. Ветрино
община Ветрино, Варненска област, с административен адрес ул.”Васил Левски” №
1, ведно с построените в него сгради. Счита, че претенцията за заплащане на наем е изцяло неоснователна, като
твърди, че ищеца никога не е пожелала да ползва имота и че ответникът не е
отказвала ищецът да ползва съсобствения имот.
При условията на
евентуалност изразява становище за частична основателност на иска за заплащане
на наем, като оспорва същия по размер.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК,
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС: като
безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че страните са съсобственици на имотите: дворно място с площ от 960 кв.
м. - застроено и дворно място с площ от 1200 кв. м. – застроено, и двете дворни
места с административен адрес: с. Ветрино, ул. „Васил Левски“ № 1.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тези факти.
І.На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест по иска за делба: указва
на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест да докаже, че ищецът
и ответникът - физически лица, са наследници на Тодор Димитров Тодоров и
Марийка Стоянова Т., че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение наследодателят им Тодоров Тодоров е бил признат за
собственик на процесните дворни места, че на техния наследодател Тодор Тодоров
са възстановени делбените имоти: земеделски земи – нива, находяща се в
землището на с. Ветрино, местността Бабука и нива, находяща се в землището на
с. Ветрино, местността Панаирски могили, че по силата на договор за дарение
техният наследодател е придобил недвижим имот – нива, находяща се в землището
на с. Ветрино, местност Статьов кайнак, че ответникът е съсобственик в
делбените имоти;
Съдът на основани чл.146, ал.1,
т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти,
на които би се позовал.
Съдът на основание
чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че не са налице факти, по отношение на които страните не са ангажирали
доказателства.
ІІ.На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК,
съдът разпределя следната доказателствена тежест по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС: УКАЗВА на ищеца, че следва при условията
на пълно и главно доказване да установи в процеса, че с ответника са
съсобственици на посочените в исковата молба недвижими имоти /дворни места –
застроени/, своя дял от съсобствената вещ, че в рамките на исковия период другият
съсобственик - ответникът е ползвал лично имотите по начин, който препятства
съсобственика – ищец да упражнява фактическата власт според дела си, този начин
на ползване да се е осъществявал през исковия период от време, че ищецът е
поискал с писмена покана да ползва имотите или за заплащане на обезщетение;
следва да установи и размера на претендираното обезщетение за
твърдяното лишаване от ползване на процесните застроени дворни места, който се
равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния пазарен наем през
исковия период за вещта в състоянието и през същия период.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест
е да установи наведените от него правоизключващи или правопогасяващи
възражения, в частност, че в релевантния период ищецът е имал възможност на
ползва имотите, респ., че ответникът му е предоставил такава възможност, а в
случай на установяване на горните предпоставки – да установи изпълнение на
задължението си да заплати дължимото обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца,
че не сочи доказателства, че е поискал с писмена покана да ползва имотите или за
заплащане, както и за размера на претендираното обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
указва на ответника, че не сочи доказателства, че е предоставил възможност
на ищеца да ползва общтите вещи /застроените дворни места/ заедно с него.
По
доказателствените искания на страните:
Представените
с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
По искането на ответника за допускане на двама
свидетели, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
конкретизиране на фактите и обстоятелствата, които ще се установяват с гласните
доказателствени средства.
Други доказателствени искания към момента не са
заявени.
Следва
да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 26.03.2020 г. от 11:00часа, за които дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
ОТЛАГА
произнасянето по доказателственото искане на ответника за допускане на двама
свидетели за първото по делото о.с.з.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК
срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата
страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от
настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора
на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: