Решение по дело №4157/2019 на Районен съд - Бургас

                                              Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 1567

                                          гр. Бургас, 16.12.2019 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4157  по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.Д.Н., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003825 от 13.08.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва компетентността на актосъставителя и АНО да съставят АУАН и НП. Твърди, че във връчения му екземпляр на талона за изследване не е вписан часът на връчване, поради което медицинското лице е отказало да му бъде взета кръвна проба. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 17.07.2019 г. около 16:45 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас по ул. „О.” срещу сервиз „П.” в посока завод „П.” личното си МПС „Рено Меган“ с рег. № *******, като автомобилът е бил спрян за проверка от служители на Второ РУ към ОД на МВР – Бургас.  Полицейските служители съставили срещу жалбоподателя фиш за това, че управлявал МПС без да използва включени дневни светлини. При възникнало съмнение за употреба на алкохол от жалбоподателя полицейските служители поискали съдействие от сектор „ПП” за извършване на проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. На място пристигнал свидетелят Х.В.Х. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”. След като били извършени няколко неуспешни опита жалбоподателят да бъде тестван с техническо средство, свидетелят Х. му издал талон за изследване. На 17.07.2019 г. жалбоподателят  не е бил регистриран в отделението по спешна медицина към УМБАЛ Бургас като пациент.

За това че отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля Х. и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химическо лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно ако водачът не окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност в настоящия случай да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от броя на методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение. От показанията на свидетеля Х. се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят като водач на МПС не е оказал съдействие да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като са били извършени няколко неуспешни опита. Свидетелят посочва, че жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние, което предполага, че жалбоподателят умишлено е препятствал извършването на успешно тестване с техническо средство, като не  е издишал необходимия обем въздух. На жалбоподателя е бил издаден и талон за изследване. Във връзка с издадения талон жалбоподателят излага твърдения, че е посетил лечебното заведение, което е било посочено, но му е било отказано да му бъде взета кръвна проба, тъй като в талона не бил вписан часът на връчването му и не могло да се прецени дали е бил спазен посоченият времеви интервал за явяване. От събраните по делото доказателства обаче се опровергава изложената от жалбоподателя защитна теза. От писмо на директора на УМБАЛ Бургас (на л. 26) се установява, че на процесната дата (17.07.2019 г. ) жалбоподателят не е бил регистриран като пациент в Отделението по спешна медицина. Следователно може да се направи извод, че жалбоподателят не е посетил болничното заведение. В случай че жалбоподателят се е явил да даде кръв, това обстоятелство би било отразено в регистър, като в случая това не е било сторено.  

С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие за извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС.

При правилно определена правна квалификация на извършеното от Н. административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                     

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003825 от 13.08.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Н.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС