Р Е Ш Е Н И Е
№ 260487
гр. Кюстендил,17.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, I-ви
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.
№ 485 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен
адрес ***, чрез адв. Виолета Герова – САК, е предявило против Г.С.М., ЕГН **********,***
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че има против
него изискуемо вземане в размер на 400,34 лв. (четиристоин лева и тридесет и
четири стотинки), от която 122,34 лв. (сто двадесет и два лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ********** от
дата 16.03.2015 год.,сключен между ответникът и мобилният оператор „БТК“ ЕАД,
ЕИК 83164218 и 278,00 лв. (двеста и седемдесет и осем лева), представляваща
незаплатена цена на лизингово устройство – GSM LENOVO K5, съгласно договор за
лизинг от 07.03.2017 год., сключен между ответника и мобилният оператор „БТК“ ЕАД,
ЕИК 83164218. За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260114 от 13.10.2020г. по ч.гр.дело № 1364 по описа на
Районен съд – Кюстендил за 2020г.
Претендират се и разноските от
производствата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не взима становище по
исковете и обстоятелствата, на които се основават.
В съдебно заседание исковата претенция се
поддържа /посредством предварително депозирана в този смисъл молба от ищцовата
страна/, а ответникът, редовно призован чрез връчване лично на призовка,
приложена на лист 95 от делото, не се явява и не изпраща представител, без да е
направено искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.
С оглед процесуалното й поведение ищецът
сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна,
приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил
страните, че ще постанови неприсъствено решение.
Съдът следва да посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 19.08.2021 г. – л. 88 от делото) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок,
както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е
постъпил. Наред с това, макар и редовно призована чрез лично връчване на
призовката, приложена на лист 95 от делото, не се явява
в първото заседание по делото и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от
предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното
бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в
претендирания размер.
Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът
не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Представен е Договор за
правна защита и съдействие с посочен размер на адвокатско възнаграждение от
180,00 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 25,00
лв. Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и
изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените в заповедното производство разноски, а именно: 25,00 лв. държавна
такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.М., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес *** сума в общ размер на 400,34
лв. (четиристоин лева и тридесет и четири стотинки), от която 122,34 лв. (сто
двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ********** от дата 16.03.2015 год.,сключен между
ответникът и мобилният оператор „БТК“ ЕАД, ЕИК 83164218 и 278,00 лв. (двеста и
седемдесет и осем лева), представляваща незаплатена цена на лизингово
устройство – GSM LENOVO K5,съгласно договор за лизинг от 07.03.2017 год.,
сключен между ответникът и мобилният оператор „БТК“ ЕАД, ЕИК 83164218, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260114 от
13.10.2020г. по ч.гр.дело № 1364 по описа на КнРС за 2020г.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес ***, сумата
в размер 205,00 лв. (двеста
и пет лева), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на
205,00 лв. (двеста
и пет лева) - деловодни разноски, направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 1364/2020 г.
на КнРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата
на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: