Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 02.02.2022г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на осемнадесети
януари две
хиляди и двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 1424 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по
исковата молба на Г.И.Ч., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Кольо
Фичето 62, адв. Х.Х. срещу ответника Т.К.Г., ЕГН ***********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко 15, ет. 3,
адв. Илиева.
Твърди се в исковата молба, че ищецът живее
от детството си в Норвегия, като и понастоящем живее и работи там, като през
летния сезон се прибира в България. Твърди се, че в началото на м. юни 2015г.,
чрез приятеля на своите родители К.А.Б., ищецът се запознава с ответника.
Ответникът се е представил като бизнесмен, занимаващ се с разнороден бизнес-включително ресторантьорство,
строителство, хотелиерство. Ответникът е демонстрирал на ищеца свои хотели,
ресторанти и строителни обекти, като му разказва за различни свои инвестиционни
намерения. Ищецът твърди, че на тези срещи са присъствали и друго лица,
включително приятеля на неговите родители К.А.Б., който е представил ответника
като честен и почтен бизнесмен. Ищецът твърди, че в продължение на няколко
месеца е контактувал с ответника, като са обсъждали бизнес проекти и идеи. През
септември 2015г. ответникът заявява на ищеца, че е започнал нов проект свързан
със строителство, но не му достигат парите за финансиране на същия. Поради
което ответникът е помолил ищеца да му предостави краткосрочен заем, който ще
му бъде върнат веднага след продажбата на правото на строеж на първите проекти
в новата сграда. След няколко срещи, ищецът се е съгласил да предостави заем до
края на м. септември 2015г. в размер на 60 000 евро, със срок на връщане
на същия след 6 месеца. Ищецът твърди, че е превел заемната сума по банков път,
чрез онлайн банкиране на два транша по
сметка на ответника в „ОББ“ АД, от своя сметка, открита в банка „Нордея“, като
на 10.09.2015г., е превел 250 000 норвежки крони и на 18.09.2015г. сумата
от 249 300 норвежки крони. Общата сума на предоставения заем възлиза на
499 300 норвежки крони или 58 000 евро, като страните са се уговорили
връщане на сумата да стане на 01.04.2016г. Ищецът твърди, че след предоставяне
на заема отношенията му са ответника остава нормални, но след 01.04.2016г.
ответникът прекъсва всякаква връзка с ищеца, укрива се от ищеца и не отговаря
на неговите телефонни обаждания и съобщения. През м. май 2016г. ищецът се връща
в България и упълномощава своя познат К.А.Б. да потърси контакт с ответника и
да говори за връщането на заема. Твърди се, че упълномощеното лице провежда
много разговори с ответника, като последният обещава да върне парите. На
11.01.2016г. е уговорена среща при нотариус Атанас Димов, като на срещата К.А.Б.
се среща не с ответника, а с негов адвокат, който оспорва основанието за
превеждане на сумите, оспорва упълномощителната власт на К.А.Б. за получаване
на сумата по заема. Въпреки проведени е с последствие разговори, се твърди, че
ответникът не е върнал и към настоящия момент заемната сума, поради което се
иска от съда да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 58 000 евро,
представляваща дължима сума по договор за заем, както и сумата от
20 398,12 лева, представляваща
мораторна лихва върху дължимата главницата по договора за заем за периода
01.04.2016г.-18.09.2019г. Търси се и законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба-19.09.2019г. до окончателното и заплащане.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Видно от отговора на исковата молба,
ответникът твърди, че не познава изобщо ищеца, а познава неговия пълномощник К.А.Б.
с ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че не е сключвал договор за заем с
ищеца. Твърди, че е дал на К.А.Б. с ЕГН ********** своя сметка, за да му бъдат
преведени пари от Г.И.Ч., с ЕГН **********, който му дължал пари. Твърди се, че
тези пари са преведени по неговата сметка като суми и дати, както са посочени
от ищеца като парични траншове по договора за заем. Ответникът заявява, че е
дал своята сметка на К.А.Б. с ЕГН ********** само за превеждане на тези пари.
Заявява, че парите са изтеглени от него и са предадени на К.А.Б., за което има
съставена разписка. Иска се отхвърляне на исковата молба като неоснователна и
присъждане на разноски.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са две кумулативно обективно
съединени претенции за връщане на заемна сума в размер на 58 000 евро и лихви за забава върху същата за периода 01.04.2016г.-18.09.2019г.
в размер на 20 398,12 лева.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във вр. чл.
240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Така предявените искове са
допустими, а относно основателността им съдът намира следното:
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест, като ищецът следваше да докаже
по делото, че между него и ответника е сключен договор за заем за процесната
сума, като същата е преведена на ответника. Ищецът следваше също да докаже
твърдението си, че е налице уговорената падежна дата на задължението на
ответника, с оглед на твърдението си, че ответникът е в забава за връщане на
заемната сума. При така указаната доказателствената тежест следва да се има
предвид, че по делото няма спор, че между страните няма подписан писмен договор
за сключен договор за заем. Ищецът, за установява не постигнато заемно
правоотношение с ответника, е представил доказателства за заплатени суми по сметка на ответника в „ОББ“ АД на два транша, от своя сметка,
открита в банка „Нордея“, като на 10.09.2015г., е
превел 250 000 норвежки крони и на 18.09.2015г. сумата от 249 300
норвежки крони или общата сума на предоставения заем възлиза на
499 300 норвежки крони или 58 000 евро. Представени са документи от онлайн банкиране, от
което е видно, че нареждайки да се преведат въпросните суми на ответника, като
основание за плащане ищецът е посочил-заем. Не е спорно по делото също така, че
ответникът е получил въпросните суми по своята сметка в „ОББ“ АД. Представени са писмени доказателства, че при самото
превеждане на сумите от банката на ищеца в банката на ответника няма посочено
основание за превода им.
Съдът намира, че при преценка на
всички представени доказателства в тяхната съвкупност, ищецът доказа
твърдението си, че между него и ответника са възникнали заемни правоотношения. Твърденията
за постигнато съгласие между страните през септември 2015г. за предоставяне на
заем сочи на преддоговорни отношения между тях, тъй като договорът за заем е
реален такъв и сключването му става чрез реално предаване на уговорената сума.
С двете извършени плащания от ищеца на ответника съдът намира, че са налице възникнали
заемни правоотношения за сума в общ размер на 499 300 норвежки крони или 58 000 евро. За да приеме съдът, че се касае
за договор за заем, настоящият съдебен състав
отчита факта на посочване от страна на ищеца като основание за
плащанията-заем, както и отчита поведението на ответника чрез неговия
пълномощник- адв. Милетов, на среща проведена на 11.10.2016г. в кантората на
нотариус Димов. Видно от представения констативен протокол от тази среща на
лист 6 от делото, срещата е в резултат на изпратена от ищеца на ответника нотариална
покана № 108 от 20.09.2016г. на същия нотариус, с която ответникът е приканен
да се яви на среща при нотариуса на датата 11.10.2016г. От текста на поканата
става достатъчно ясно, че се касае за договор за заем и за връщане на сумата от
58 000 евро, което следва да стане на тази насрочена среща в кантората на
нотариуса. Очевидно цитираната нотариална покана е получена от ответника, след
като същият е изпратил на срещата упълномощен от него адвокат. От констативния
протокол е видно, че адвокатът не оспорва нищо от фактологията, изложена в
нотариалната покана, а само се съмнява в пълномощническата власт на
лицето-представител на ищеца относно възможността да получава сумите от негово
име. Фактът, че ответникът реагира на нотариалната покана на ищеца, която е във
връзка със заемни правоотношения между тях и по никакъв начин не оспорва
наличието на договор за заем, който е описан в нотариалната покана, подкрепя
изложената от ищеца фактология, че страните са в заемни правоотношения. Така
установеното от съда сочи и на невярност на твърдението на ответника, направено
в отговора на исковата молба, че изобщо не познава ищеца. Ако ответникът не
познаваше ищеца, не би се отзовал на неговата нотариална покана или би заявил
на срещата, че отрича да го познава и да има някакви договорни отношения с
него, каквото не е поведението на ответника, чрез неговия упълномощен адвокат.
В подкрепа на становището на съда за доказаност на заемни правоотношения между
страните е и обстоятелството, че ответникът не доказа своята защитна теза, че
отношенията между страните са съвсем различни. Ответникът е заявил,
че е дал своята сметка на К.А.Б. за превеждане на процесната сума пари за това
лице, като тези пари са
изтеглени от него и са предадени на К.А.Б., за което има съставена разписка. Същият обаче не ангажира никакви
доказателства за установяване на тези свои твърдения, което би разколебало
съществуването на договорни правоотношения. Същите не се разколебават и от
представеното от ответника удостоверение от неговата банка, в което е записано,
че получените валутни преводи от банката на ищеца са без посочено основание. По
делото не се установи, но съдът може да предположи, че при нареждането на
сумите от ищеца чрез онлайн банкиране, наредителят посочва основание, което
вероятно банката не е длъжна да сочи при извършване на конкретния превод.
С оглед гореизложеното съдът намира,
за доказана претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му върне сумата от
58 000 евро на основание заем, осъществен чрез два банкови превода на
суми. Сумата е дължима със законна лихва от завеждането на иска- 19.09.2019г.
до окончателното и заплащане.
По делото се претендира и лихва
за забава върху претендираната заемна сума. Ищецът твърди, че заемът е следвало
да се върне на 01.04.2016г., която падежна дата обаче не е доказана от ищеца.
По делото липсва писмено съглашение между страните, като ищецът не ангажира
никакви доказателства, които да установят, че уговорката межди страните е била,
заемната сума да бъде върната на посочената дата. Съдът намира, че ответникът е
в забава за изпълнение на задължението си да върне сумата от 12.10.2016г., като
това е датата след проведената среща между страните в кантората на нотариус
Димов. Тази среща е била именно за връщане на заема и ответникът е бил поканен,
да я върне именно на датата на срещата-11.10.2016г. След като сумата не е била
върната, считано от следващия ден, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава по отношение на задължението си да я върне.
Лихва за забава се дължи в размер на законната за периода
12.10.2016г.-18.09.2019г. и съдът я е изчислил чрез онлайн калкулатор на
33 778,72 лева. Ищецът е претендирал такава в размер на 20 000 лева,
която следва да му бъде присъдена, въпреки, че претенцията за лихва за забава е
неоснователна за периода 01.04.2016г.-11.10.2016г.
С оглед становището на съда за
основателност на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 9 192 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.К.Г., ЕГН ***********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Генерал Гурко 15, ет. 3, адв. Илиева, да заплати на Г.И.Ч., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Варна ЗПЗ, ул. Уста
Кольо Фичето 62, адв. Христо Христов, сумата
от 58 000 евро, представляваща дължима сума по договор за
заем, предоставена по банков път чрез две плащания от сметка в банка „Нордея“, като на 10.09.2015г. са преведени 250 000 норвежки крони и на 18.09.2015г. са преведени 249 300 норвежки крони, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.09.2019г. до окончателното и изплащане и сумата от 20 398,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.10.2016г.-18.09.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
периода 01.04.2016г.-11.10.2016г.
ОСЪЖДА
Т.К.Г., ЕГН ***********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Генерал Гурко 15, ет. 3, адв. Илиева, да заплати на Г.И.Ч., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Варна ЗПЗ, ул. Уста
Кольо Фичето 62, адв. Христо Христов, сумата от 9
192 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: