Присъда по дело №1029/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта:	21
Дата:	28 май 2025 г.
Съдия:	Спасена Венелинова Драготинова

Дело:	20235500201029
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
*** 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спасена В. Драготинова
СъдебниЯнета Т. И.а

заседатели:Десислава Б. К.а
при участието на секретаря М. Ж. Т.
и прокурора Р. Т. Р.
като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Наказателно дело от
общ характер № 20235500201029 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. Ф., роден на *****, българин,
български гражданин, женен, с висше юридическо образование, безработен,
неосъждан, с постоянен адрес: гр. *****, и настоящ адрес: ***** ЕГН
**********, ЗА НЕВИНЕН в това, че в периода от неустановена дата на
месец август 2010г. до 18.10. 2010 г. в гр.Стара Загора, при условията на
продължавано престъпление е предлагал, обещавал и дал имотни облаги
на длъжностно лице - З. Б. С., ЕГН **********, **** при ******, инспектор,
категория „Г", група „***** - за да не извърши действия по служба - да не
спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си
характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно
полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и
останалите класифицирани документи, които съставя във връзка с извършвани
от нея полицейски проверки, резултатите от проверките, като я убеждавал и
склонявал да инициира и води проверка по отношение на фирмите *****
която да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и
1

резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за
прекратяване на проверката поради липса на данни за извършено
престъпление, като по този начин се потвърдят неверните и непълни
констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди, че
нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират
положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им
данъчни ревизии, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.304, ал.1, пр.1,
2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл. 112 от НПК ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, а именно- сумата от
1000 лв., представляваща 20 броя банкноти с номинал от
50/петдесет/лева със сер. номера всяка, на обща стойност 1000/хиляда/
лева, със серийни номера БВ 6263163, БГ 0055608, БД 9837681, БГ 6546675,
БД 837680, БВ 6264888, БД 9837679, БВ 6264886, БД 9837621, БВ
6264885, БД 9837620, БВ 6264883, БД 9837619, БВ 6263169, БД
9837618, БВ 6263168, БД 9837616, БВ 6263167, БД
9837614, БВ 6263164, получени с приемо – предавателен протокол от
19.03.2013г. / л. 10 от НОХД № 151/ 2013 г./, намиращи се на съхранение в
сейфа на ОС- Стара Загора в ЦКБ-клон Стара Загора, ако не бъде
установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключване
на наказателното производство не бъдат потърсени.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. Ф., роден на *****, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, безработен, неосъждан, с
постоянен и настоящ адрес: *** ул. „****, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на неустановена дата по неустановен начин придобил и до
06.12.2010 г. в *** ул. „****, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия
без да има за това надлежно разрешение както следва:
1. 71 броя патрони калибър 9X18;
2. 200 броя патрони калибър 22;
3. 67 броя патрони калибър 7,62 Х 39; и
4. 30 броя патрони калибър 9 пара, поради което и на основание
чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК на 3
2

/ТРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА ВДС - общо
25 /двадесет и пет/ информационни носители СD-РОМ, събрани в десетте
тома, разсекретени към настоящия момент - ДА ОСТАНАТ по делото.
На основание чл. 53 от НК ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА
останалите ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, а именно:
- Един брой хартиен плик, запечатан с лепенка на ССлС, с поставен
печат №5 на СО - СГП от дата 10.09.2012г.,/ обозначен като обект №1 по
протокол за предявяване на разследването от 10.09.2012г./, съдържащ бял
хартиен лист, прегнат на две, с поставена в него печатно написана
бележка, съдържаща десет точки, доброволно предаден на 12.10.2010г. от
свидетелката С. на прокурор.К.Д. от СГП.
-Бял хартиен плик, съдържащ салфетка и ластик,
Които след влизане в сила на присъдата ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ
като вещи с незначителна стойност и негодни за употреба.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, а именно:
-1 бр. мобилен апарат „Самсунг" и 1 бр. мобилен апарат
„Нокия", съдържащи се в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД -
МВР - Ст.Загора на 06.12.2010г. по извършено претърсване и изземване в
същия град, ******, както и
-1бр.мобилен апарат „Нокия 5230", 1бр.мобилен
апарат„Самсунг ЗСН-С 520" и 1 бр.мобилен апарат„Самсунг Е 1210 М",
съдържащи се в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД МВР Ст.Загора
на 06.12.2010г. по извършен обиск и изземване, с описани и съдържими в
плика, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им- И. Г. Ф..
На основание чл. 53, ал.2 б. „а“ от НК ОТНЕМА в полза на
ДЪРЖАВАТА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА- остатъчните
количества боеприпаси /патрони различен калибър/ след експерименталната
стрелба, гилзи, пластмасови и картонени кутии, предадени на съхранение в
служба КОС, РУП Ст.Загора.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. Ф., с ЕГН **********, и посочени данни
от самоличността да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на ОД на МВР
направените по ДП разноски за възнаграждение на вещото лице-балистик от
назначената СБЕ в размер на 197 /сто деветдесет и седем/ лева, а по сметка
на ОС-Стара Загора- направените пред съда разноски за възнаграждение на
експерти от СБЕ по НОХД № 151/ 2023 г. и по НОХД № 1029/ 23 г., и двете по
описа на ОС-Стара Загора, общо в размер на 1833,76 лв. / хиляда
осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК всички останали разноски,
3

направени по делото по ДП както и при разглеждането му пред съда във
връзка с обвинението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
остават за сметка на ДЪРЖАВАТА.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес чрез Окръжен съд гр.Стара Загора пред Апелативен съд-гр. Пловдив.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 21/ 28.05.2025 г. по НОХД № 1029/2023г.
по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
--------------------------------------------------------------------------------------

Производството е във връзка с предявеното срещу подсъдимия И. Г.
Ф. обвинение за престъпления по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.2, ал.2 от НК.
На 18.03.2013 г. в ОС-Стара Загора е внесен обвинителен акт от
Софийска градска прокуратура против подсъдимия И. Г. Ф., с ЕГН
**********, за това, че: в периода от неустановена дата на месец август
2010г. до 18.10. 2010 г./ за останалия период след 18.10.2010 г. производството
е прекратено/ в гр.Стара Загора, при условията на продължавано
престъпление е предлагал, обещавал и дал имотни облаги на длъжностно
лице - З. Б. С., ЕГН **********, ******* - за да не извърши действия по
служба - да не спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си
характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки,
да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които
съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки, резултатите от проверките,
като я убеждавал и склонявал да инициира и води проверка по отношение на фирмите
******, която да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и
резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяването и
поради липса на данни за извършено престъпление, като по този начин се потвърдят
неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди,
че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират положително
за проверяваните дружества констатациите от проведените им данъчни ревизии-
престъпление по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и за
това че на неустановена дата по неустановен начин придобил и до
06.12.2010 г. в гр. Стара Загора, ******* държал боеприпаси за огнестрелни
оръжия без да има за това надлежно разрешение както следва: 1. 71 броя
патрони калибър 9X18; 2. 200 броя патрони калибър 22; 3. 67 броя патрони
калибър 7,62 Х 39; и 4. 30 броя патрони калибър 9 пара- престъпление по
чл.339, ал.1, пр.1 и 2 от НК .
Постановената първоначално присъда № 36/ 05.07.2017 г. по НОХД
№ 151/ 2013 г. по описа на ОС-Стара Загора е била потвърдена от въззивен
състав на ПАС, но впоследствие решението му е отменено от ВКС/ с Решение
№ 60254/ 28.03.2022 г. по н.д. № 968/ 2021 г./ и делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав на въззивния съд със задължителни указания в
отменената част- осъдителната част на присъдата относно осъждането на
подсъдимия за престъпленията по чл. 304, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл-
. 339, ал.1 от НК. Последният със свое Решение № 164/ 05.09.2023 г. по
1

ВНОХД 140/ 2022 г. е отменил първоинстанционната присъда поради липса на
мотиви и е върнал делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд
като също е дал задължителни указания по приложението на закона и
събирането на доказателствата.
И при ново разглеждане на делото представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло обвинението на СГП за двете
горепосочени престъпления в частта им досеяно която производството е
върнато за ново разглеждане- осъдителната част на присъдата. Намира същите
за изцяло обосновани и доказани като заявява, че от всички събрани по време
на новото съдебно следствие доказателства се установява, че подсъдимият Ф.
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията
по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, пр.1 и 2
от НК. Претендира, че в хода на съдебното следствие са били потвърдени
всички факти, касаещи времето, мястото и начина, по който подсъдимият Ф. е
извършил двете престъпления, за които е предаден на съд, по начина, по който
е представено това в обвинителния акт на СГП- в текстови и цифров вид. По
отношение на първото обвинение счита, че същото е безспорно доказано от
всички доказателства, събрани в хода на разследването по ДП и на съдебното
следствие: както свидетелските показания, така и веществените
доказателства, които според него са напълно надеждни. А относно
назначената по настоящото дело тройна Съдебно- техническа експертиза,
изготвена от независими експерти, смята, че същата потвърждава изводите на
назначената такава по предходното дело, изпълнена от експерти към НИКК.
Подчертава, че от тези заключения се установява по безспорен начин, че
въпреки констатираните технически сривове в картината и звука на
изготвените ВДС по приложени СРС, както и лошото качество на
техническите средства, чрез които същите са изготвени, не са установени
данни за умишлена манипулация на записите. Що се отнася до второто
обвинение - за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, заявява, че без съмнение
се касае до държане на сериозно количество боеприпаси, патрони от различни
калибри, без надлежно разрешително, и е безспорно установено чрез
заключенията на всички СБЕ, макар и да се отнасят за различни оръжия, за
които подсъдимият е имал разрешителни, че инкриминираните количества
боеприпаси са повече от възможните за притежание за съответния тип оръжие.
Взема становище и по направения довод на защитата относно тезата за
приложение на чл.9, ал.1 от НК, че с оглед количеството на боеприпаси от
няколко вида, които са били притежавани, без разрешение, такъв би бил
неоснователен. Поради което предлага подсъдимия Ф. да бъде признат за
виновен в извършването и на двете престъпления като му се наложат
наказанията, които са били наложени от съда при първото разглеждане на
делото, а именно: за първото престъпление – „Пробация“ в същия размер, а за
второто престъпление – „Лишаване от свобода“ условно, в същия размер, като
по реда на чл.23, ал.1 от НК бъде определено едно общо наказание в размер на
по-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ от 6 месеца, чието
2

изпълнение да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК за същия изпитателен
срок. По отношение на веществените доказателства парите – предлага да се
отнемат в полза на държавата, като предмет на престъплението. Патроните
също да се отнемат в полза на държавата и се предадат на служба „КОС“ за
разпореждане по законовия ред с тях. Останалите веществени доказателства –
полиетиленови и хартиени пликове и т.н. да се унищожат като вещи с
малозначителна стойност. Телефоните да се върнат на собственика им. Взема
становище във връзка с твърдението на защитата в пледоарията и по
същество, че св. С. е била служител под прикритие, като заявява, че при
съпоставката с това, което тя действително е вършила, то не отговаря на
функциите на един такъв служител. Счита, че св.С. далеч не е провеждала
разузнавателни беседи в този смисъл, в който последните изменения на НПК
предвиждат изключване на свидетелските показания на такива полицейски
служители. Това според него е така, тъй като св.С. в никакъв случай не е
извършила действия по разследването- тя не е участвала в една
полицейска разработка, поради което тя категорично можело да бъде
свидетел.
По отношение на анализа на доказателствената съвкупност заявява,
че изготвената и изслушана пред съда СТЕ заявява, че експертите не са
направили извод за извършена умишлена манипулация на СРС-та. По
отношение на твърденията за липса на мотивировка на съдебния акт при
даването на разрешение за използване на СРС-та, заявява, че такава има, и че
към 2010г. такива разширени изисквания не са били задължителни съобразно
нормативната уредба към периода на издаването им.
Относно второто обвинение за незаконно държаните боеприпаси
заявява, че патроните, които един човек, който има разрешително за
притежване на оръжие, трябва да съответстват във всеки един момент на
оръжието, за което има разрешително. Това, че лицето в някакъв период е
имало някакво оръжие, което впоследствие е спряло да притежава, не му дава
право да държи патрони за него. Притежването на тези патрони без
разрешение към момента, в който той няма разрешително за такова оръжие, е
съставомерно по чл.339, ал.1 от НК. Освен това в случая се касаело за рядко
притежаван подобен арсенал на съхраняване на оръжие– 14 вида оръжия –
ловни, бойни, дългоцевни, късоцевни. Според него няма друго обяснение как
би могъл един човек, който очевидно разбира от оръжие, да не знае какви
патрони държи, и че тогава, когато спира да притежва даден вид оръжие,
трябва да предаде и боеприпасите. Поради което счита, че в случая е налице
пряк умисъл за това деяние.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т. Р. от САК в пледоарията си
по същество заявява, че повдигнатото обвинение срещу подзащитния и по
чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 НК е изцяло недоказано, поради
което моли с присъдата подсъдимия Ф. да бъде признат за невиновен да е
извършил това престъпление. А по отношение на обвинението по чл.339 ал.1
НК прави алтернативни искания: подзащитният и да бъде признат за невинен
3

поради недоказаност на обвинението или поради липса на обществена
опасност на деянието на основание чл. 9, ал.2 от НК, или спрямо него да бъде
реализирана административно- наказателна отговорност поради последвалата
законодателна промяна в подзаконовата уредба, а именно последната
редакция на чл.6, ал.2 и 3 ЗОБВВПИ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 13 от 2024г.), която според нея е по- благоприятния закон.
Което пък би довело до ненаказването му поради изтичането на давностния
срок.
Като се спира подробно на всички спорни по делото факти и прави
анализ на доказателствената съвкупност намира, че и при новото разглеждане
на делото не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната
теза по двете обвинения, въпреки положените от съда усилия за събирането и
проверката на доказателствата по категоричен начин, както изисква закона.
По- конкретно счита, че обвинението относно първото деяние се
крепи на недопустими с оглед настъпилите съществени законодателни
промени, относими към правната квалификация и към процеса по
оценка на доказателствената наличност, доказателства. Намира за
неправилен подхода на прокуратурата да „запази“ някои от свидетелите, за
които, може би има данни за извършено престъпление, като ги ползва именно
в това им процесуално качество. Последица от това е, че настоящото
производство разполага с дискредитирани, в голяма степен недостоверни,
спестяващи и изкривяващи истината свидетелски показания на ключовия
свидетел С. и на свидетелите Я. и М.. Освен това счита, че досъдебното
производство е водено изключително тенденциозно като не са събрани
доказателства от важно значение за производството, които днес няма как да
бъдат събрани и проверени. Поради което съдът следва да приеме, че по
отношение обвинението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено чрез четири деяния, изложените в обвинителния акт факти не
кореспондират с доказателствата, представляват интерпретация и
предположение за взаимоотношенията между свидетелката С. и подс.Ф. за
проведените разговори между тях, както и за целта на срещите. А
доказателствената наличност е събрана при съществено нарушение на
процедурните правила, ограничило процесуалните права на подсъдимия.
По отношение на доказателствената съвкупност заявява, че
следва да бъдат изключени от доказателствената наличност следните
доказателства, тъй като са събрани в нарушение на процесуалните правила,
което е ограничило правата на подсъдимия.:
- показанията на св. С., която е основен свидетел на обвинението и
единственият източник на преки доказателства. Счита, че използването на
нейните показания би противоречало на въведената с чл.118, ал. 2 НПК (доп.
- ДВ, бр. 18 от 2024 г.) забрана относно лицата, които са извършвали
действия по разследването както и разузнавателни беседи по смисъла на
ЗМВР, да могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за
4

извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда,
предвидени в НПК. Тъй като св. С. е действала спрямо подсъдимия в
качеството си на полицейски служител и е била използвана в провежданото
наказателно производство спрямо Ф. именно в това свое качество. С
изключение на първата среща от м.08.2010г., всички останали срещи с него тя
е провеждала в изпълнение на нарочно съставен план на Д“ВС“, за което
свидетелстват както тя, така и св. М. и св.Я., водила е множество разговори,
контролирани чрез телефония, звукозапис и видеозаснемане. За всяка среща
св. С. е уведомявала своевременно нейните ръководители и Д“ВС“, а вероятно
е получавала и инструкции, т.е. в качеството си на полицейски служител е
участвала пряко в оперативната работа по разработката спрямо Ф. съгласно
плана на Д“ВС“. Макар по делото да няма приложени писмени доказателства
в тази насока, всички материали и доказателства сочат на такъв извод.
Свидетелката С. неправомерно е била оборудвана с техника за подслушване и
видеозаписи, а от поведението, което е имала при записите, категорично се
установява дейност на "служител под прикритие" - СРС по смисъла на чл.10
от ЗСРС (редакция от 27.04.2010г., в сила от 28.05.2010г.), участвал в
създаването на единствените доказателства, върху които е изградено
обвинението, за което по делото няма данни да е искано и да е давано
разрешение. Доколкото СРС се използват и прилагат само по
законоустановения ред, регламентиран в НПК и ЗСРС, счита, че в случая може
да се обоснове извод за незаконно прилагане на способ на разследване.
Съгласно чл. 20, ал.1 ЗСРС (редакция към 2010г.), за да бъде приносител на
такава техника, лицето и трябва да е служител под прикритие към МВР,
вписан в специален списък, тъй като СРС се прилагат от специализирана
дирекция „Оперативни технически операции, специализираното звено за
осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие“ на
МВР и от Специализирана дирекция “Технически операции“ (СДТО). Дали се
касае за записана чрез СРС беседа или за снемане на показания на полицейски
служители, участващи в такава беседа, няма съществено значение. "Защитата,
предоставена от чл. 6 §§ 1 и 3 от ЕКПЧ, се прилага за всяко лице, което е обект
на "наказателно обвинение" в автономния смисъл на понятието по
Конвенцията. Последицата при неспазване на европейските стандарти води до
опорочаване на същността на съответния доказателствен материал. В случая е
налице заобикаляне на процесуалния закон, чрез което се цели
доказателствени средства - показанията на св. С. и ВДС при използване на
СРС, които са следствие на проведените при нарушаване на процесуалния
стандарт срещи, да заместят обяснения на обвиняем, за депозирането на които
НПК предвижда специален ред. Такова поведение в практиката се определя
като процедурно нетърпимо и води до необходимост от изключване на
показанията на св. С. и третираните ВДС от годната за ценене доказателствена
маса. В този смисъл посочва практика на ВКС, а именно: Решение №
198/31.05.13 г., постановено от 2 н. о. на ВКС по ч. к. н. д. 348/13 г.; Решение
№ 290/04.01.16 г. на 2 н. о. на ВКС, постановено по к. н. д. 965/16 г.; Решение
5

№ 244/12.12.16 г., постановено от 1 н. о. на ВКС по к. н. д. 1029/16 г. и др.
„Служителят под прикритие“ е служител на МВР, оправомощен да
установи или поддържа контакт с контролирано лице, за да получи или
разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за
организацията на престъпна група. Това, че в действителност тя е била такъв
служител, се установявало от нейните показания, дадени пред АС-Пловдив, че
„Ако не беше той, щях да бъда аз“. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ
/делото Titarenko vs Ukraine, жалба № 31720 от 2002 г./, както и на базиращата
се на нея практика на НК на ВКС, които приемат, че „Всеки разговор между
лице, заподозряно в извършване на престъпление, и полицейски служители,
трябва да се разглежда като официален контакт, предпоставящ защита на
правата на разпитвания“. Поради което нейното участие в разработката следва
да се преценява като дейност на служител под прикритие, респ.като
полицейски орган. В тази насока посочва и §§ 54, 66 и 67 от делото Д. М.
срещу България - жалба № 34779/09 г., в което се приема, че „дали се касае за
записана чрез СРС беседа или за снемане на показания на полицейски
служители, участващи в такава беседа, няма съществено значение. "Защитата,
предоставена от чл. 6 §§ 1 и 3 от ЕКПЧ, се прилага за всяко лице, което е обект
на "наказателно обвинение" в автономния смисъл на понятието по
Конвенцията. Според тази практика "Наказателно обвинение" съществува от
момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за
подозрението, че е извършило престъпление, или от момента, в който то е
съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на
подозрение срещу него" /споменатият § 54/. Тъй като в конкретния случай,
първите разрешения за използване на СРС срещу Ф. са от 08.09.2010г., и преди
проведените срещи между св. С. и заподозряното в предстоящо извършване на
престъпление лице, представляващи официален контакт, изискващ защита
правата на лицето, са осъществени и записани без да са му разяснени
процедурни възможности в тази връзка, в частност правото да не излага
факти, които го уличават в престъпление, е налице неспазване на
европейските стандарти. Последиците от него винаги водят до опорочаване на
същността на съответния доказателствен материал, тъй като се цели
заместване обясненията на обвиняем чрез други доказателствени средства.
Показанията на св. С. и ВДС при използване на СРС в случая били следствие
на проведените при нарушаване на процесуалния стандарт срещи, за
депозирането на които НПК предвижда специален ред. Поради което е налице
заобикаляне на процесуалния закон. Позовава се на практиката на ВКС,
според която такова поведение в практиката се определя като процедурно
нетърпимо и води до необходимост от изключване на показанията на св. С. и
третираните ВДС от годната за ценене доказателствена маса. В този смисъл
посочва: Решение № 198/31.05.13 г., постановено от 2 н. о. на ВКС по ч. к.
н. д. 348/13 г.; решение № 290/04.01.16 г. на 2 н. о. на ВКС, постановено по
к. н. д. 965/16 г.; решение № 244/12.12.16 г., постановено от 1 н. о. на ВКС
по к. н. д. 1029/16 г. и др.
6

- Намира че следва да бъдат преценени като частично недостоверни
и свидетелските показания на св. М. и св.Я., които отричат да са участвали
в оперативната разработка, проведена срещу подсъдимия Ф., които обаче са
разколебани от показанията на св.С., която заявява, че сама не може да
извърши нищо без началниците да знаят, както и, че е придружавана от св. Я. в
СГП. Освен това св. Я. признава, че св.С. е била включена в плана на Д“ВС“, а
той е получил указания и писма, съдържащи разпореждане да я освобождава
от служебни задължения всеки път, когато работи по него.
- Счита, че следва да бъдат изключени от доказателстената
съвкупност ВДС-те, изготвени при използване на СРС, които също са
негодни, тъй като не са използвани и приложени съгласно строгата
регламентация на НПК и ЗСРС. Изхожда от обстоятелството, че към момента
съдебната практика изисква разрешенията за тяхното използване да бъдат
мотивирани, тъй като предполагат съществена намеса в личната сфера на
гражданите. В този смисъл посочва Решение на КСРБ № 7/30.06.2020 г по
к.д. № 11/19 г., който посочва, че „Съдебният акт е мотивиран, когато са
известни съображенията за постановяването му“, а също така че
„немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо
положение“. В случая това не е така, тъй като те са бланкови и не съдържат
конкретика. В нито едно от тях няма данни за извършените до момента
процесуални действия, а мотивите касаят личностни качества на подсъдимия,
които би следвало да са характерни за всеки полицейски служител. Исканията,
за използване на СРС, подадени в хода на наказателно производство, трябва да бъдат
обосновани и да посочват: а) информация за разследваното престъпление; б) описание на
извършените до момента действия по разследването и резултатите от тях; в) данни,
позволяващи идентифицирането на целта (лице или обект); г) предвидените оперативни
способи; д) срока, за който се иска ползването, и мотиви, които да обосновават
продължителността му; и е) мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат
събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано
събирането им (чл. 173, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс) (т.40 дело „Екимджиев и
други срещу България“ (Жалба № 70078/12). Искането трябва по - специално да се отнася до
а) обстоятелствата, даващи основание да се подозира, че се подготвя или извършва
престъпление или е извършено такова, б) да посочва вече предприетите действия по
разследване и резултатите от предишни проверки или разследвания, в) да обяснява защо
търсената информация не може да бъде получена чрез други средства или защо такива други
средства биха довели до изключителни трудности, и г) да обосновава необходимостта от
исканата продължителност на наблюдението. Всички материали, на които се основава
молбата, трябва или да бъдат приложени към нея от самото начало (за молби, подадени
извън наказателното производство), или да бъдат предоставени на разположение на
компетентния съдия при поискване (за молби, подадени в хода на наказателното
производство). При разглеждането на искането съдията трябва да провери дали са налице
всички правни предпоставки и да се произнесе с мотивирано решение. (Т. 309 дело
„Екимджиев и други срещу България“ (Жалба № 70078/12). Всички искания са с
идентично съдържание (copy/paste), включително тези за продължаване на
срока за експлоатация на СРС. Не са изпълнени минималните изисквания за
мотивация, а изложените мотиви бих абили подходящи само при искане за
разрешаване на вече започнало прилагане на СРС в случай на „неотложност“,
7

какъвто не е налице. Част от разрешенията са издадени от орган, за който няма
данни да е компетентен - заместник- председатели на СГС, сходно е и
разрешението за прилагане, издадено от зам.министър или зам. Главен
секретар, без да са приложени заповеди за делегиране на компетентност. И
НПК, и ЗСРС съдържат процесуални норми и установените днес нередности,
извършвани преди години, поради наложен незаконосъобразен модел следва
да бъдат анализирани и проверени за съответствие с правото на справедлив
процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС по к.
д. № 11/2019 г регулира този въпрос. В него се посочва, че „необходимостта от
излагане на мотиви е насочена към гарантиране на законосъобразността на
постановеното от съда“, а също така че цели да “обезпечи общественото
доверие към съда като основен гарант на правовия ред“. Както и, че
мотивиране (то) е от съществено значение за упражняване на правото на
обжалване“. Макар и самото разпореждане за даване на разрешение за
ползване на СРС да не подлежи на самостоятелно обжалване, неговата
законосъобразност може да бъде преценена от решаващия съд. А за тази цел е
нужно защитата да знае въз основа на какви мотиви то е било дадено. Липсата на мотиви
затруднява тази възможност. Както посочва КС „Законосъобразността. на съдебния акт може
да бъде достъпна за преценка на страните ... само и единствено в случай, че са достъпни (т.е.
известни) правните съображения за постановяването му“. А също така: „конституционната
повеля за мотивиране на съдебните актове се свързва с необходимостта властническата воля
на съда да се основава на ясни съображения, т.е. да са известни причините за постановяване
на даден съдебен акт“. КС посочва, че последиците от липсата на мотиви се урежда от
законодателя. Но дава определени насоки - а именно липсата на мотиви към актовете на
съдилищата е конституционно нетърпимо положение, което законодателят е длъжен да
санкционира, като видът и тежестта на порока и неговите правни последици се определят в
съответните процесуални закони.“ Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение
по чл. 348 ал.З т.2 НПК (доколкото тази правна норма, относима към присъдата, следва да се
прилага и за другите актове, засягащи по съществен начин правната сфера на страните в
процеса, вкл. и тези по чл. 15 ЗСРС). Тази липса на мотиви създава „конституционно
нетърпимо положение“, според израза на КС. Съдебният акт по чл.15 ЗСРС не е акт, целящ
осъществяване на наказателно преследване, целта му е да охранява личната сфера на лицата,
засегнати от СРС, защото със самият факт на използване на СРС вече е накърнена неговата
правна сфера. Затова съдът, даващ разрешение по чл. 15 ЗСРС, има основна задача да
прецени налице ли са законовите предпоставки да се допусне такова накърняване, при
съпоставяне на ценностите на обществото (предотвратяване на престъпленията и наказване
на извършилите ги) с неприкосновеността на личността на лицето, засегнато от тези СРС.
- Освен това липсва яснота относно използваните технически
средства. Какви са били те се установява само от св. показания на св. С.,
която твърди, че е била оборудвана от служители на ДВС с колие за
извършване на видео или аудиозаписите. Никъде в материалите по делото не е
приложен документ, въз основа на който да се достигне до заключение за това.
Не са приложени техническите средства и „първичния запис“,
възпроизведен в „производен носител на данни“. При направен опит на съда,
още при предходното разглеждане на делото с писмо изх. № 44-6471/08.10.2015г. на ДАТО е
обяснено, че ВДС с цитирани №№ и протоколите за изготвянето им са изпратени в СГП и
СГС и в ДАТО не се съхранява информацията, съдържаща се в тях, а Агенцията не е в
състояние да я преразгледа. Писмо със сходно съдържание постъпи и в настоящото
8

производство, от което е видно, че предвид изтичане на сроковете цялата информация е
унищожена. Агенцията е отказала да предостави информация за
техническите носители на вещите лица, независимо, че същите са
назначени от съда. А за това не съществеува каквато и да било пречка, тъй
като след отмяната през август 2013 г. на част II, точка 8 от Приложение
№ 1 към Закона за защита на класифицираната информация от 2002 г.
информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни
средства, вече не е класифицирана. Следователно тя очевидно не е предмет
на правилата, уреждащи защитата на такава информация, но ДАТО, въпреки
изменението, възприема както „първичният запис“, така и „производният
носител на данни“ за класифицирана информация, въпреки че липсва
публична нормативна уредба, не е цитирана и приложена такава, обуславяща
такъв извод.
От заключението на назначена СТЕ от 24.03.2025г.се установявало,
че изследваните носители на информация за звукозапис и видеозапис (не
само тези, извършени на 18.10.2010г., а и другите, които са проверени в хода
на проведеното научно изследване), нямат никаква защита, което изключва
възможността за индивидуализиране и позволява манипулация. Тъй като
в случая ВДС – те, носители на информация, са индивидуализирани само чрез
надпис с черен флумастер, което е изключително недостатъчно за
обезпечаване от гледна точка сигурност на информацията; са с ниско качество;
не е ползван лицензиран софтуер; има множество прескачания, наслагвания
на кадри, липса на време, застъпване на кадри, сривове в картина и др., като са
налице различни възможни причини затова, обяснени в заключението, и е
налице е съществено несъответствие между съдържанието на електронен
носител - CD/DVD и съдържанието, възпроизведено на хартиен носител.
Съмнението всички тези несъответствия да са предмет на субективен фактор -
злонамерена или незлонамерена външна намеса разклаща в значителна степен
годността на ВДС-те изготвени при експлоатация на СРС.
Счита, че по този начин самите органи по разследването са създали пречки за
изясняване на обективната истина по делото. Общото правило, че съдържанието на
„производния носител на данни“ трябва напълно да съответства на това на „първичния
запис“ е невъзможно да се провери, тъй като приложените носители са продукт на
многократно презаписване. Как органите и кои точно са пресяли информацията в тях, как са
решили кои части са от значение и трябва да се съхраняват и използват като доказателство, и
кои не са от значение и трябва да се унищожат не се установи. И ВДС-те, изготвени при
прилагане на „подслушване“ също не съдържат пълни записи на провежданите от
контролираните лица разговори. Избирателно е представена само информацията, която или
служителят, изготвил ВДС е селектирал или органът използващ придобитата информация.
Това обаче не дава пълнота на отношенията между св. С. от една страна и от друга - с
подсъдимия или с нейните ръководители. Пълната информация би ни дала представа затова
какви конкретни указания е имала св. С., че е уведомявала винаги св.св. М. и Я., както и
какви конкретни указания е получавала, предвид противоречията между нейните и
показанията на двамата свидетели в тази насока. Счита, че Прокуратурата е останала
пасивна страна и не е положила усилия да ангажира нужните доказателства за обезпечаване
годността на ВДС, изготвени в следствие на експлоатация на СРС.
9

Прави довод, че използването на недопустим доказателствен
източник, винаги е нарушение на чл. 6 от ЕКСПЧ. В този смисъл са
множество решения на ЕСПЧ, които е утвърдена практиката, съгласно която,
когато доказателствени материали са събрани при груби процесуални
нарушения- те са недопустими и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Като последица от това не биха могли да
послужат за установяване на релевантните за предмета на доказване
обстоятелства. Негодните доказателства и ВДС-ите не могат да се ползват в
основата на обвинителната теза, но могат да бъдат анализирани, доколкото
същите съдържат информация, която е в подкрепа на защитната теза. Поради
което счита, че в конкретния случай показанията на св. С. и ВДС-те, изготвени
при експлоатацията на компрометираните СРС, събрани в отклонение на чл.
105, ал. 2 от НПК, не могат да послужат за доказване авторството на деянието.
Практиката на ЕСПЧ по приложението на конвенцията не поставя знак на равенство между
"несправедлив съдебен процес" и използването на недопустими доказателства или такива,
придобити по незаконен начин. Съдът дължи винаги преценка доколко допуснато нарушение
при събирането на дадено доказателство в хода на разследването е съществено и влияние
върху справедливостта на процеса, респективно подлежи ли на отстраняване или
последващо валидиране.
По отношение на останалите веществени доказателства, а именно: 1.
Сгънат на четири лист хартия с изписан с черно мастило текст в 10 точки и 2.
20 банкноти по 50 лева, описани по номера и бяла, малка по размер, тънка по
структура и 3. използвана предвид омазнените петна по нея салфетка и
ластик, предадени с 2 броя протоколи за доброволно предаване от св. С. на
разследващия орган, както и телефони, а също и множеството експертизи,
писмени доказателства и доказателствени средства, намира, че техният анализ
самостоятелно и в съвкупност не дават основаниe дори да се предположи, че
подсъдимият е извършил деянията, за които е обвинен.
Алтернативно, дори съдът да не се съгласи с тази теза, намира че
тези доказателства не са безспорни. Като се спира подробно на
обстоятелствата, които се установяват от показанията на основния свидетел С.
като единствен източник на преки доказателства, посочва, че същите са
противоречиви, в много случаи нелогични, непоследователни и
необективни. В противоречие са с показанията на св.св.Я. и М..
Противоречат на писмените и веществени доказателства, както и на
веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на СРС; не се
подкрепят от други преки, нито са налице надеждни производни
доказателства, които да ги проверят.
Конкретно намира, че без всякаква доказателствена обезпеченост е
твърдението на св. С., че в края на август 2010г. се срещнала е подсъдимия Ф.,
който предложил 1000 лева и обещал 50 000 лева за да извърши фиктивна
проверка на фирмите ******. Нелогичността им се свежда до следното: тя
твърди, че на следващия ден е докладвала на св. М., а впоследствие е
уведомен и св. Я.. Св. С. помни, че на следващия ден след срещата е
10

уведомила св. М., не помни датата на срещата. Датата не е определена в нито
един момент на наказателното производство, въпреки, че и тримата свидетели
заявяват, че са задействали процедура по уведомяване на ГДБОП веднага. В
обвинителния акт също липсва точна дата. Св. С. не твърди да е изготвяла
докладна записка във връзка със срещата с подзащитния и. За справка,
изготвена от някой от двамата до ГДБОП говорят и св. св. М. и Я., но и не
съобщават подробности, обясняват процедурите в МВР. Твърдението, че само
устно е уведомила за предложения и обещан й от подсъдимия Ф. подкуп своя
пряк административен ръководител св. Б. М. намира за недостоверно. В МВР
устният доклад незабавно се оформя в писмен. Няма писмени доказателства в
тази насока. ДВС също няма да започне проверка срещу Ф. без да е налице
писмен доклад.
По отношение на показанията на св.Б. М. и св.К. Я., които също са
служители в ***** първият е „***** и пряк ръководител на св. С., а вторият -
„******/, взема отношение, че техните показания са източник на производни
доказателства, които служат за проверка на преките доказателства. Техните
показания възпроизвеждат фактически данни, съобщени им от св. С., с която
отношенията им е на власт и подчинение. Липсата на конкретика се обяснява с
нежелание да бъдат уличени в пряко участие в оперативната разработка срещу
подсъдимия, въпреки, че свидетелката ги сочи като такива. Смята, че това
поражда основателния въпрос: състояла ли се е изобщо такава среща между
нея и подс.Ф., по чия инициатива - на подсъдимия или на свидетелката, кога се
е състояла и ако се е състояла, какво е накарало св. С. да докладва на св. М..
Възможни са и следните хипотези: 1. такава среща изобщо да не се е състояла,
а твърденията на св. да са провокирани от наложено й поръчение, по причини,
които не са изяснени, да участва в оперативно мероприятие на МВР - за тази
среща няма и използвани СРС; 2. такава среща се е състояла по инициатива на
св. С., но по причини, които биха я уличили в престъпление тя да не е
докладвала своевременно. Счита, че и в двата случая единствен източник на
информация в тази насока са нейните първоначални показания, които са
негодно доказателствено средство. Внимание заслужавали показанията на
Св.С., която заявява, че е пътувала до София с началниците си (двамата
свидетели), които влезли в ДВС на МВР и след като провели разговор с
неустановини по делото служители, я поканили и тя да влезе. Заявява, че
всеки път до София е съпровождана от прекия си ръководител св. М., и със св.
Я. е ходила в София. Поради което между нейните показания и показанията на
св. М. и св. Я. е налице съществено противоречие, тъй като двамата говорят
единствено за справка до ГДБОП, подписана от св. Я., но твърдят, че не са
придружавали св.С. до София, че ДВС е изготвила план за действие, който не
им е бил известен като съдържание и те нямат никаква представа какво се е
случвало по-нататък. С оглед защитата на което намира за очевидно
непоследователни, необективни, небезпротиворечиви и неубедителни
показанията на тримата свидетели. Поради което не следва да бъдат третирани
като безспорен източник на доказателства за срещата, проведена през август
11

2010 г.. А обвинението не разполага с писмени доказателства за тази среща.
Счита, че показанията на св. С. не са безспорен източник на
доказателства и за посещението на Ф. на 11.10.2010г. в сградата на ОДМВР -
Стара Загора, за който също са налице само нейните показания. По
отношение на приобщения протокол за разпит на св. С. и протокол за
доброволно предаване от 12.10.2010 г., от който е видно, че св. С. е предала на
наблюдаващия прокурор част от бял лист с напечатан текст от принтер с
черно мастило, съдържащ 10 точки; както и самото приобщено вещественото
доказателство, намира, че също не са безспорни доказателства. Протоколът за
доброволно предаване изцяло възпроизвежда протокола за разпит. В него е
вписано, че ВД е запечатано в плик върху който е положен подписът на С.Б. -
*** Логичен е въпросът присъствал ли е Банков по време на разпита на св. С.,
доколкото двете действия са извършени едно след друго. В практиката
безапелационно се приема, че доброволното предаване не е процесуално
действие и съставеният протокол е писмено доказателство. Това обуславя
липса на необходимост от отбелязване на час на неговото извършване. Тъй
като в разпита е възпроизведен целият текст от 10 точки, който свидетелката
твърди, че не е чела преди това, налага се извод, че текстът свидетелката е чела
от процесното ВД. Логично е протоколът за доброволно предаване да е
оформен веднага след приключване на разпита, както и С.Б., положил подпис
върху запечатания плик да е присъствал по време на процесуалното действие
по разследване - обстоятелство, което св. С. не потвърди, но предвид липсата
на спомен за фактите, показанията й можем да не кредитираме като
достоверни, т.е допуснато е съществено нарушение на процесуални правила
при провеждане на разпит на свидетел на 12.10.2010г.. Освен това единствено
показанията на св. С. свързват този лист с подсъдимия, колегите й нищо не
знаят за него. Показанията на св. С., че е прибрала листа в задния си джоб
противоречат на показанията на св. М., че бил скъсан и изхвърлен в коша,
наредил й да го извади и да го възстанови, но тя не успяла. Такива данни той
изнася едва в разпита пред настоящия състав на съда - 15 години по-късно,
което обуславя извод за тяхната недостоверност - не са последователни и
непротиворечиви, съответно не са и убедителни. А въпросите, които се
съдържат на тази бележка са актуални и приложими за всяка една полицейска
проверка, която се извършва на фирма. Не съществува никакво съмнение или
намек, който да предполага указание с какъв резултат да приключи
проверката, още по-малко „положителен“ за фирмите на И. А.. Факт, че няма
цитирани дружества, а обекти. Не е изследвано чрез съдебно техническа
експертиза техническото средство - принтер, с което е изписан текста. Тук
съществуват множество хипотези и една от тях е, че този текст е подготвен от
св. С., разпечатан на служебния й принтер.
Няма назначена дактилоскопна експертиза за отпечатъци, оставени
върху листа от поде. Ф..
Смята, че от ВДС, съдържащ информация от приложен способ
„подслушване“ и „звукозапис“ е видно, че св. С. в различни ситуации
12

провокира подсъдимия към разговор за проверката. Така например, тя казва:
,,...Аз зададох конкретни въпроси.. .За да мога да мисля, на мене ми трябва
конкретен отговор, не само да се чудим...“ . Дали не става дума за въпросите,
изложени върху процесното ВД. В протокол, изготвен въз основа на
звукозапис след 3 дни - 14.10.2010г. С. говори за точки, а Ф. повтаря „добре
сега, слагаме точките“.
Доказателствена убеденост за срещата през м.08.2010 г. и за
посещението на 11.10.2010г. в сградата на ОДМВР, както и за срещата на
18.10.2010г. обвинението черпи основно от показанията на св. С., дадени в
досъдебната фаза, които при всяко разглеждане на делото в съдебната фаза са
приобщавани по реда на чл.281 от НПК, поради липсата на спомен. При тези
разпити подсъдимият не е участвал, а на задаваните в съдебна фаза въпроси
св. С. отговаря с „Не си спомням“. Така от формална страна законът е спазен -
подсъдимият присъства в съдебния процес, поставя въпроси, на които
свидетелката отговаря неясно, непълно, противоречиво и винаги се позовава
на липсата на спомен. Това неминуемо води до прочитане на показанията й и
Ф. се оказва в онова положение, в което се е намирал и в досъдебната фаза -
ползват се показанията на свидетеля, разпитани само от прокурора и в негово
отсъствие. Практически постигнат е същият ефект на неговото лишаване от
право на присъствие. И тъй като показанията на св.С. са от решаващо значение
за извода за вината на подсъдимия, верен е извода, че позоваването на тях ще
доведе до нарушаване на правото на защита на Ф. до степен, която е
несъвместима с гаранциите, предвидени в чл. 6 от ЕКПЧ. Вярно е, че
показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство и пред съдия
по реда на член 223 от НПК и прочетени по реда на някоя от хипотезите на чл.
281 от НПК, имат същата доказателствена стойност, както ако свидетелите
бяха отговорили на въпросите на обвинението и на защитата. По- специално,
след като разпита на свидетел пред съдия по реда на чл. 223 от НПК е без
участието на защитата, прокурорът няма задължение да разпита този свидетел
отново в присъствието на защитата в досъдебната фаза. Освен това защитата
няма възможност да оспори отказа на прокурора да удовлетвори искане за
разпит на свидетели в досъдебната фаза или да изиска от него да отговори на
искане в тази насока“, това обаче ще наложи показанията на този свидетел да
бъдат обстойно проверени с други доказателства и доказателствени средства.
В настоящото производството, годни доказателства, чрез които да бъдат
проверени показанията на св. С. липсват, а наличните такива, оценени в
съвкупност не водят до извод за тяхната достоверност.
За срещи с подсъдимия Ф., проведени на 16.09.2010г. и на
29.09.2010г., св. С. изобщо не дава никаква информация нито в първия, нито в
някой от следващите разпити. Липсват преки и косвени доказателства за
такива. ВДС-те, изготвени въз основа на СРС, също не съдържат данни да е
предложен или обещан от подсъдимия дар на св. С. - нито сума в размер на
1000 лева, нито в размер на 15 000 лева. Освен това, дори и ВДС-те да се
оценят за законосъобразен и годен доказателствен източник, то поради
13

забраната на чл.177, ал. 1 НПК само при тяхното наличие не може да се
постанови осъдителна присъда. Същото се отнася и при евентуалното им
съотнасяне с фактите, извлечени от ВДС-ите относно поведението на
подсъдимия в хода на проведени с него срещи, записани като СРС, от която да
се извлича информация, уличаваща го в престъпление.
Обвинението за даден от подсъдимия Ф. подкуп в размер на 1000
лева на 18.10.2010г. също почива единствено на показанията на св. С., които
са изцяло компроментирани от доказателствената наличност. Първо, св. С.
твърди да е получила от Ф. сума от 1000 лева на 18.10.2010г. За нея заявява, че
са били навити на руло банкноти по 50 лева, предадени и в салфетка. Срещата
е контролирана от служители на и чрез СРС, за което тя е била оборудвана с
устройство за записване - колие за видеозапис. 15 години по-късно заявява, че
е била и с обеци. Според предварителното съгласуване със служители на ДВС
- МВР св. С. взела салфетката с парите вътре е прибрала парите в дамската си
чанта, а след края на срещата ги е предала в сградата на ОДМВР, заедно с
техническите средства. Същевременно, от писмените доказателства е видно,
че едва на следващия ден - 19.11.2010г. парите и салфетката са предадени от
св. С. на разследващия орган с протокол за доброволно предаване. Предявени
ни бяха банкнотите като ВД - впечатление прави, че по-голяма част от тях са
разделени на две групи с последователни номера, както и една малка, тънка,
прозрачна бяла салфетка, видимо омазнена.
Срещата е контролирана чрез прилагане на СРС - видеозапис и
звукозапис. На видеозаписа не се виждат действия с които Ф. да осъществява
престъпление. Вижда се салфетка, за която св. С., при предявяване на
видеозаписа в нейно присъствие заяви многократно, че тя се бърше с нея. В
звукозаписа се чува репликата: „Дай една салфетка“, няма никакви други
изрази, които да навеждат на разговор между двамата, свързани с предлагане,
обещаване или даване на пари или друг дар. В комбинирания запис, изготвен
от експертите се установява, че звукозаписът и видеозаписът са извършени от
различни устройства и има несъответствие на начало и край. Опитът на
експертите да ги синхронизират не довежда до положителен доказателствен
резултат, т.е. думи и визуализация не съдържат източник на доказателства за
даден подкуп. Най-много сривове и прекъсвания, както и липса на кадри се.
установяват именно около кадъра, на който се вижда салфетка. Подсъдимият
Ф. не е задържан по време на „даване“ на подкуп, въпреки, че срещата е
контролирана. От практиката знаем, че когато се осъществява контролирана
среща с намерение да се обезпечи доказателствена наличност на подкуп
обикновено се пристъпва към задържане на извършителя. Ф. не е задържан на
18.10.2010г„ а едва на 06.12.2010г.. Протоколът за доброволно предаване на
банкнотите е съставен едва на другия ден - 19.10.2010г. в София. Това
обстоятелство буди сериозно недоумение и компроментира доказателствената
наличност.
От една страна св. С. твърди, че е предала техническите средства -
колие и обеци веднага след срещата в ОДМВР. Защо не е предала и
14

получената като подкуп сума? Ако твърди, че ги е предала, то защо не е
съставен протокол за това? Ако не ги е предала, защо се е прибрала с
получения подкуп вкъщи? Няма никакви доказателства къде са се намирали
парите във времето след срещата на подсъдимия със св. С. до предаването им
в София на другия ден. Това създава възможност да се манипулират
доказателствата - не може категорично да се изведе извод, че предадената
сума от св. С. в София е дадена на същата предишния ден от Ф.. Първо, няма
доказателства за размера на сумата, второ, за идентичност на банкнотите,
трето, изобщо, че тази сума и тези банкноти са предадени на св. С. от
подзащитния ми. Предадената и предявена ни като ВД салфетка е малка и
омазнена. С просто око, без да е необходимо извършване на следствен
експеримент, е видно, че в нея не може да се прикрият 20 банкноти по 50 лева
всяка, навити на руло. Изобщо не е назначавана дактилоскопна експертиза на
салфетката и парите, която да провери наличието на следи от подсъдимия.
Този „пропуск“ в разследването изключва наличието на отпечатъци на подс.
Ф. върху предадените от св. С. веществени доказателства и сериозно
разколебава твърдението, че това са салфетката и парите, които се твърди от
обвинението да са дадени от подзащитния ми на свидетелката. Всичко това
опровергава показанията на св. С. от досъдебното производство за начина, по
който е получила инкриминираната сума от 1000 лева.
-показанията на св. св. И. А. и св. К. - ****, както и на Св. М. Н. и
св. Т. Т.. Те не допринасят за изясняване на обективната истина, а още по-
малко подкрепят обвинителната теза. Като основен мотив обвинението
приема, че целта на подкупа е св. С. да отпочне режисирана полицейска
проверка по отношение на дружествата с фирми ****** в наименованията и
на ***** с оглед извършени данъчни престъпления, укрИ.е на ДДС чрез
фиктивен износ на селскостопанска продукция; полицейската проверка да се
води по такъв начин, че да приключи с положителен за проверяваните
дружества резултат; полицейската проверка да потвърди непълните
констатации на данъчните проверки и ревизии. За изпълнението на тази задача
Ф. държал свидетелката да му предоставя „изпреварваща информация"
относно хода на предстоящата полицейска проверка, за която й предложил и
обещал подкупа, относно всички предстоящи ОИМ, свързани с проверката, в
частност евентуално експлоатираните СРС.
Счита, че св. З. С. не е лице, от което зависи образуването на
полицейска проверка, което се потвърждава и от св. М. и св. Я.. Тя няма
правомощия да образува проверка, защото е на изпълнителска длъжност -
оперативен работник. От нея нищо не зависи. Ф. е дългогодишен служител на
ОДМВР, работил е в различни сектори, бил е „дознател“, познава правилата,
познава хората. Не е логично да е изисквал от С. да извърши действия, които
не са от нейната компетентност. Такава проверка срещу св.А. и контролирани
от него дружества изобщо не е извършвана. Този факт безспорно установен от
писмата на МВР - ГДБОП, ОДМВР - Cтapa Загора, както и от показанията на
всички свидетели. Така доколкото св. Я. говори за извършвани от ТЗ БОП - Ст.
15

Загора оперативно- издирвателни мероприятия, той не отрича, че същите са
свързани с разследване на НСлС, т.е. те са им възложени от разследващ орган
в неустановен по делото период и с неустановен по делото резултат.
Показанията на този свидетел са противоречиви и не кореспондират с
писмените доказателства. Приобщено е и писмо от НАП, от което е видно, че
по повод ревизии на фирмите ***** и **** не са извършвани съвместни
проверки или действия по разследване със служители на МВР. От писмата,
изхождащи от различни структурни звена на МВР също е видно, че такива
проверки не са извършвани. Факт е, че св. А. е неосъждан, св. К. не е
разпитвана по други дела, на й е известно да са водени процесуални действия
в тази насока.
Намира, че от показанията на св. Н., А. и К. действително е
установено, че на 06.12.2010г. служители на МВР са иззели компютърни
конфигурации от офис на св. А.. Акцията е била масова и публична. Този факт
кореспондира с твърденията на св. М. Н., който говори за оперативно
мероприятие, насочено срещу св. А., в което подсъдимият е попаднал без
основание. Безспорно е установено, че с оглед оперативните нужди и във
връзка е провежданото срещу И. Ф. разследване формално е образувана
полицейска преписка с № РВ 202204-001 -04/19C3-838/15.10.2010г. едва на
15.10.2010г. след проведена работна среща със служители на дирекция
„Вътрешна сигурност" на същата дата, в хода на която е взето решение такава
проверка формално да бъде образувана. Такава, обаче на св. С. не е възлагана
и никой не е работил по нея, в което св.св. С., Я. и М. са единодушни. С оглед
на факта, че наказателното производство е образувано още през м.09.2010г.
може да се обоснове извод, че разследващите органи преднамерено са създали
обстановка и условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп с
цел изобличаване на съответното лице. Създали са доказателствена основа и
условия, посредством които св. С. да провокира подсъдимия към извършване
на престъпление. Провокацията към подкуп е наказуема. Нарушен е
основният принцип в правото, че никой не може да черпи права от свое
противоправно поведение, т.е. недопустимо е обвинението да създава
доказателства, подтикващи към престъпление. Позовава се на Р
189/03.02.2015г. на ВКС, II НО, по КНД № 515/2014г., според което „Основна
задача на органите на властта е да разкрива и предотвратява престъпни
посегателства, а не да създава предпоставки и да улеснява извършването им.“
Нелогичен според нея е и мотивът, че целта на проверката е да се
потвърдят резултатите от незаконосъобразни ревизии на фирмите на св. А.,
тъй като съществува екипност на разследването и полицейските служители,
извършващи проверка по реда на ЗМВР задължително изпращат данните на
прокурора. Последният е „господар на досъдебното производство“ и
единствено той може да вземе решение да образува или да не образува
досъдебно производство. Решението му няма как да бъде манипулирано или
повлияно от полицейските служители. Предвид което счита, че не е доказан
мотивът на престъплението, за което подзащитният и е обвинен- да обещава,
16

предлага и дава подкуп. Наред с това смята, че не е установено по делото св.
А. да познава подсъдимия, а първият не е бил обект на наказателно
разследване и не е възлагал на св. Тошев задачи, различни от тези, за които е
нает по трудово правоотношение. Никой от свидетелите не твърди да е
разговарял с подсъдимия и да му е давал пари, с които да се разпорежда в
полза на св. С.. Тъй като от фактическите данни в обвинителния акт се извежда
довод, че подс. Ф. не може да действа като пряк извършител, тъй като няма
личен мотив да извърши престъпление, като цели св. А. да не бъде разследван,
самата конструкция на обвинението е сгрешена. Той може да е опосреден
извършител или помагач, но не и извършител. Такова обвинение, обаче няма.
Освен това не е установено по делото Ф. да има източник на други доходи,
освен тези, които получава в качеството си на полицейски служител. Той няма
личен мотив да плаща със свои средства 1000, 2000, 15000 или 50000 лв. в
чужд интерес, а и такива доказателства не са събрани.
- От представените и приобщени по делото данъчни документи- РА и
информация от НАП, не са установени данни за извършвани многобройни
данъчни ревизии и проверки за установяване на факти и обстоятелства,
проверки по прихващане или възстановяване на ДДС на търговски дружества,
в които съдружници/акционери били св. И. А. и неговият брат Л. А., част от
които са ****, *****, ****. От представената справка и писмени
доказателства, е видно, че служители, извършили една от ревизиите, са били
освободени от работа с различно правно основание. От доказателствената
съвкупност не можело да се установи, че подсъдимият изобщо знае кои са
дружествата на св. А., защото в публичното пространство се говори само за
**** Твърди, че обвинителният акт в тази насока е неясен и неконкретен, във
фактическата част са вписани множество дружества, включително *****
В заключение моли подсъдимия Ф. да бъде оправдан по
поддържаното обвинение, че в периода м.08.2010г. - до 18.10.2010г. в условията
на продължавано престъпление с четири деяния е обещал, предложил и дал
подкуп на св. С.. Заявява, че липсата на годни, убедителни и категорични
доказателства - преки или косвени, които е невъзможно да бъдат проверени
днес, както и недопустимо дългият период, в който се води наказателно
разследване спрямо Ф. могат да бъдат компенсирани само с оправдателна
присъда.
II. По отношение на деянието по чл. 339, ал.1 НК, за което
подсъдимият Ф. е предаден на съд за това, че на 06.12.2010г. в гр.Стара Загора
****** държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно
разрешение, а именно: 71 броя патрони калибър 9x18, 200 броя патрони кал.22,
67 броя патрони кал.7,62x39 и 30 броя патрони калибър 9 пара, моли
подсъдимия да бъде оправдан като приеме деянието за недоказано от обективна
и субективна страна.
Счита, че от събраните писмени доказателства за законно притежавано
оръжие от подсъдимия - множество фактури за закупуване на оръжие и
17

боеприпаси, писма и служебни бележки от МВР - служба КОС, съдебно-
балистичните експертизи са установени различия в броя на боеприпасите и
тези, които са отразени в СБЕ № 17/11.08.2024г., т.е. налице е разминаване
между количествата, отразени в протокола за претърсване и изземване в
жилището на подсъдимия. Освен това обвинението не държало сметка за това,
че ловното оръжие борави с боеприпаси за поразяване на различни цели -
птици, дребен дивеч, едър дивеч., и че боеприпасите с калибър 22 са няколко
разновидности: с дупка в куршума; с желязна обвивка за точна стрелба; част от
патроните са с оловен куршум. Боеприпасите с калибър 7,62х39 също били за
различно ловуване. Счита, че по делото липсват каквито и да било данни
подсъдимият И. Ф. да е действал умишлено, и не са събрани обективни
доказателства установяващи, че целял, искал или допускал извършване на
престъпление по чл.339 от НК.
Алтернативно, ако съдът не приеме този довод, намира, че
подсъдимият следва да понесе административно-наказателна отговорност. Но
тогава поради изтеклата абсолютна давност същият не може да бъде наказан.
Основанието за това вижда в измененията на подзаконовите нормативни актове
по приложението на закона-чл.339 НК, а именно последната редакция на чл.6,
ал.2 и 3 ЗОБВВПИ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 13 от
2024 г.), съгласно която за служебни цели могат да се придобиват и съхраняват:
късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до
30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно
оръжие; дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина
под 51 сантиметра, и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел
огнестрелно оръжие; късоцевни огнестрелни оръжия с ограничено действие за
самоотбрана с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за
всяко огнестрелно оръжие. За граждански цели - самоотбрана, лов, спортни
дейности, учебни стрелби, обучение, колекциониране и оръжейна сбирка и като
реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и
съхраняват: 1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) огнестрелни оръжия за самоотбрана -
късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до
30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие; 2. (изм. и
доп. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2024
г.) огнестрелни оръжия за лов - дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна
цев, която е с дължина над 44 сантиметра, и до 500 броя боеприпаси за всяко
оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев и до 500 броя
боеприпаси за всяко оръжие и късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и
револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за
всяко оръжие; 3. огнестрелни оръжия за спортни дейности - всички видове
късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими
за осъществяване на съответната спортна дейност; 1. (нова - ДВ, бр. 37 от 2019
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) огнестрелни оръжия за учебни стрелби и
обучение - всички видове разрешени от закона късоцевни и дългоцевни оръжия
и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната учебна
18

дейност и от лица, получили разрешение по чл. 81а; 2. (нова - ДВ, бр. 100 от
2020 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) за самоотбрана късоцевни огнестрелни
оръжия с ограничено действие с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100
броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие. (4) Освен боеприпасите по ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 4 могат да се придобиват и съхраняват допълнителни количества
за: 1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) учебни стрелби - до 100 броя за късоцевни
огнестрелни оръжия, до 200 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с
гладкостенна цев и до 100 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна
цев; 2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) спортносъстезателни нужди - според
доказаните потребности (с личен спортно-състезателен и/или тренировъчен
план; 3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2024 г.) ловен туризъм и за промишлен лов -
според доказаните потребности. 4. Извън количествата боеприпаси по ал. 2, ал.
3, т. 1 - 3 и ал. 4 лица, получили разрешение за носене и употреба на
огнестрелни оръжия за ловни и спортни цели, могат да придобиват и
съхраняват по реда на чл. 98, ал. 1 и 2: С разпоредбата на чл. 96. (5) (Нова - ДВ,
бр. 100 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила
от 06.10.2023 г.) Държавните служители на МВР,... получили разрешение за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да закупуват
боеприпаси за съответно притежаваното късоцевно огнестрелно
оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия след представяне на разрешението,
документ за самоличност и служебна карта. В този смисъл прави довод, че
приложението на по-благоприятния за подсъдимия закон следва да изключи
изцяло наказателната отговорност.
2. Алтернативно моли да бъде прието, че извършеното от подсъдимия
деяние не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 от НК, тъй като неговата
обществена опасност е ниска. На първо място всички видове боеприпаси се
отнасяли към законно притежавано от Ф. оръжие в различни периоди, който
въпрос е изяснен от вещите лица в Експертизите и на двамата експерти. В СБЕ
№ 322/12.04.2024г. в.л. И. е направил подробен анализ на този въпрос и е
установил, че Ф. е притежавал в различни периоди следните видове оръжия:
Пистолет „ЧЗ-75В“, кал.9x19 Пистолет „Макаров“, кал.9мм (2001-2009 и 2010-
2011) Пистолет „Шипка“, кал.9мм Пистолет „АПС Стечкин“, кал.9мм Пистолет
„Валтер“, кал.22ГЯ Пистолет „Берета“, кал.22 Ловна пушка „Франки“, кал. 12
Ловна пушка „Иж“, кал. 12 Ловна пушка „SLR“, кал.7,62 Ловна пушка
„Сабати“, кал.22, Ловна пушка „Монте карло“, кал. 16, Ловна пушка „Т03-34“,
кал. 12 Ловна пушка „Германика“, кал. 12 Всички видове боеприпаси, предмет
на обвинението се използват за стрелба с тези оръжия: 9/18 - Пистолет
„Макаров“, Пиктолет „Шипка“, Пистолет „АПС Стечкин“ 9 пара - Пистолет
„ЧЗ-75В“, Пистолет „АПС Стечкин“, Пистолет „Валтер“, Пистолет „Берета“,
Ловна пушка „Сабати“, 7x63x39 - Ловна пушка „SLR“. В.л. П. в разпита си пред
съда също потвърди този факт. На второ място, нямало данни И. Ф. да е
обществено-опасен за себе си или за обществото. 1.Към датата на извършване
на деянието той е служител на МВР. Работил е в тежко въоръжен групи на
19

„Магистрална полици“. Винаги е разполагал с оръжие, включително такова, с
което работят само професионалисти. Нито веднъж същият не е допуснал
нарушение при работата или съхранение на огнестрелно оръжие. И по делото не
се установяват такива данни. Това е и основанието на същият да бъде гласувано
доверие и да му се възложи дейност, включваща боравене с опасно оръжие при
разкритие и преустановяване на престъпни посегателства в най[1]критичните
моменти, когато се извършваха ежедневни магистрални грабежи на граждани от
тежко въоръжени престъпници. Явно, неговият работодател - министъра на
вътрешните работи е преценил, че същият не е обществено опасен. 2.До
настоящото производство по отношение на Ф. няма висящи досъдебни дела или
полицейски проверки за нарушения на закона. Обстоятелството, че Ф. не е
опасен за обществото се установява и с факта, че същият е притежавал
множество бойни и ловни оръжия - служебни и за лично ползване. Преценката
за това се извършва от служителите на МВР - КОС, след извършване на
щателно проучване на кандидата. Очевидно, подсъдимият Ф. е отговорил на
всички изисквания, за да му се позволи боравене с 14 вида лично и служебно
оръжие.
Подсъдимият И. Ф. заявява, че не желае да дава обяснения по
настоящото дело макар и да е давал такива при предходното му разглеждане. В
предоставената му дума за лична защита заявява, че поддържа казаното от
защитника си, както и че по делото при настоящото му разглеждане са
установени истинските факти. Заявява, че не доумява как 15 години не е бил
опасен за обществото, а сега е станал опасен. С оглед на което не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. В последната си дума моли за
оправдателна присъда.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани
на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез
прочитане и приемане по реда на чл. 283 от НПК, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

С постановление от 08.09.2010 г. на СГП по пр.пр. № 4-4473/2010 г.
по описа на същата прокуратура било образувано досъдебно производство №
27-П/ 2010 г. по описа на СО-СГП срещу неизвестен извършител- служител от
структурата на ОД на МВР-Стара Загора затова, че през м. август2010 г.
посредничел да се извърши активен подкуп, като предал предложение за
даване първоначално на 1000 лв., а впоследствие на 50 000 и повече лева,
направено от собствениците на ***** АД. С постановление на Главния
прокурор от 08.09.2010 г. е постановено разследването да се извърши в друг
съдебен район като същото е възложено на Следствен отдел при СГП под
надзора на прокурор от СГП.
20

Настоящият съдебен процес е втори по ред първоинстанционен и се
провежда в изпълнение на отменителното решение на ПАС след отмяна на
потвърдителното въззивно решение от ВКС. Липсата на протест срещу
постановената при първоначалното разглеждане на делото присъда по
обвинението по чл. 387, ал.1, пр.3, вр. с чл. 26, ал.1 от НК НК, както и за
периода след 18.10.2010 г. по първото обвинение по чл. 304 , ал.1 от НК и
принципът reformatio in pejus задължават съда да разгледа настоящото
обвинение само за деянията, за които предходният първоинстанционен състав
е постановил осъдителна присъда.
В обвинителния акт на СГП се твърди, че подсъдимият И. Г. Ф. е
роден на 12.07.1971г. в гр.Стара Загора, където е живеел по време на
извършване на деянията. Завършил е висше образование - ВСУ, специалност
„право". Започнал работа в МВР на 20.09.1994г., като до 28.05.2010г. е заемал
различни полицейски длъжности в РДВР Ст.Загора, респ. в ОД МВР
Ст.Загора. През 1995г. е завършил едногодишен курс за първоначална
общополицейска подготовка в УС Казанлък; през 2009г. е завършил
едноседмичен курс за разследващи полицаи без юридическо образование в
АМВР. Наказван е с „писмено предупреждение" за 3 месеца през 1996г. от
началник РПУ и с „мъмрене" и за 3 месеца през 2006г. от ВрИД началник РЗС
„Полиция" за маловажно нарушение на служебната дисциплина.
Същият се познавал със свидетелката З. Б. С., която от месец май
2010г. работела като ****** Като такава свидетелката била длъжностно лице
от категорията, регламентирана с чл.93, т.1 б."а" НК вр. чл.169 ал.1 т.1 ЗМВР.
Служебните й задължения включвали разкритие на данъчни и корупционни
престъпления.
Твърди се също така, че от 2007г. до средата на 2010г. Национална
агенция по приходите към М-ра на финансите чрез свои служители извършила
многобройни данъчни ревизии, проверки за установяване на факти и
обстоятелства, проверки по прихващане или възстановяване с данъчни обекти
търговски дружества, в които съдружници/акционери били св.И. А. и неговият
брат Л. А. А. като това са фирмите: ****, *****, ****, „*****, *****, *****,
*****, ******. Заради пристрастно водене на данъчните ревизии и проверки,
приключили с необосновано благоприятен резултат за данъчно-задължените
лица, била инициирана вътрешна проверка от инспектората на финансовото
министерство, в резултат на която били уволнени няколко ревизори и били
наложени дисциплинарни наказания на няколко ръководители на данъчни
екипи, в т.ч. директора на НАП Стара Загора, допуснали съзнателни грешки
при ревизиите и проверките.
Обвинението твърди, че именно поради това обстоятелство през
месеците август, септември, октомври /и ноември/ 2010г. подс. Ф. е оказвал
корупционен натиск над св.С., както следва:
Относно първото обвинение за осъществена на неустановена
дата след средата на месец август 2010г., за която в ОА се твърди, че се е
21

провела по инициатива на подс.Ф., който се свързал със св.С. и пожелал да се
видят, за да говорят, прокурорът се позовава на показанията на св. С., която
заявява, че срещата е била в р-т „Октопод", гр.Стара Загора, и че подсъдимият
и е предложил веднага да и даде сумата 1000 лв., които носел в себе си и и е
обещал впоследствие да й даде още 50 000 лв. и дори по-голяма сума, ако С.
отпочне режисирана полицейска проверка по отношение на дружествата с
фирми **** от 1 до 7 в наименованията и на ***** с оглед извършени данъчни
престъпления, укрИ.е на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска
продукция. Поискал полицейската проверка да се води по такъв начин, че да
приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и преписката
да бъде изпратена в Старозагорската прокуратура с мнение за прекратяване,
т.е. за отказ да се образува наказателно производство. По- нататък в ОА се
твърди, че подс.Ф. е изразил желание полицейската проверка да потвърди
непълните констатации на данъчните проверки и ревизии. Според прокурора
„резултатите" от „режисираната“ полицейска проверка, до която се домогвал
посредством св.С., биха се противопоставили на констатациите на вътрешната
дисциплинарна проверка от инспектората на М-во на финансите, заради която
били уволнени много данъчни инспектори. Последните трябвало да
представляват т. нар. „нови обстоятелства“, позволяващи да се преодолее
забраната за преревизиране на веднъж ревизиран данъчен период, установена
в ДОПК. В ОА се твърди, че наред с водещото искане за ангажиране на С. с
режисирана полицейска проверка, която да повтори неверните резултати от
непълните данъчни проверки и ревизии, подс.Ф. държал свидетелката да му
предоставя „изпреварваща информация" относно хода на предстоящата
полицейска проверка, за която й предложил и обещал подкупа; относно
всички предстоящи ОИМ, свързани с проверката, в частност евентуално
експлоатираните СРС /какъв вид СРС се прилага, кой се подслушва и
наблюдава/; да му изготви в най-кратки срокове план за начина, по който ще
протича проверката от ТЗ „БОП" Ст.Загора /"да измисли цялата схема на
проверката"/; да му съобщава поне 10 дни по- рано имената и останалите
лични данни на лицата, които ще се призовават за снемане на обяснения в
МВР - през тези 10 дни призованите щели да бъдат научени какво да говорят в
обясненията си. Юридически подс.Ф. искал св.С. да му предоставя
класифицирана информация срещу подкуп - срещу заплащане на пари. Целта
на подкупа, предложен и обещан от подсъдимия, била една предизвикана без
фактическо основание полицейска проверка да обезсили констатациите на
дисциплинарните комисии като „нови обстоятелства“ по смисъла на ДОПК и
така да продължи действието на забраната за преревизиране на фирмите ****
и **** за периодите 2007г. - 2010г..
Св.С. не била съгласна срещу предложените и обещани й от
подсъдимия парични средства да не извършва действия по служба - да не
спазва повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си
характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно
полицейските проверки, да отразява вярно в справките, докладните и
22

останалите класифицирани документи, съставяни във връзка с извършвани от
нея полицейски проверки, действителните резултати от проверките.
Отклонила предложението и обещанието за подкуп. На следващия ден св.С.
уведомила устно за предложения и обещан от подс.Ф. подкуп своя пряк
административен ръководител, св.М. - началник група „Трансгранична
организирана престъпност, митнически режим и корупция" при ТЗ „БОП"
гр.Стара Загора. Твърди се и, че след устното уведомление св.С. изготвила
писмена справка, която заедно със св.М. занесли на директора на ГД „БОП"
МВР, св. Я.. Веднага се създала работна група, включваща зам.директор на ГД
„БОП" и зам.директор на Д„ВС" МВР. /Такива доказателства обаче не са
представени пред съда/.
В ОА се твърди, че само с оглед оперативните нужди на св.С. била
възложена формална проверка по повод дейността на търговските
дружества, собствени и контролирани от св.А., с номер на заведената по
случая полицейска преписка № РВ 202204-001-04/19СЗ-838/15.10.2010г./ с
гриф за сигурност, находяща се в архива на Регистратурата на ОД на МВР-
Стара Загора/с чието запознаване както и с Инструкция за оперативния отчет в
МВР също е с гриф за сигурност/. На съда не бе осигурена възможност да се
запознае и да приложи към материалите по делото тази преписка, както и
Инструкцията за оперативния отчет в МВР, която също е с гриф за сигурност,
въпреки че изиска горните документи, които съгласно ЗСРС, ЗЗКИ и НПК
органът не може да откаже да изпрати. Същите не са секретни- след отмяната
през август 2013 г. на част II, точка 8 от Приложение № 1 към Закона за
защита на класифицираната информация от 2002 г. информацията,
получена чрез използване на специални разузнавателни средства. Както
ни бе отговорено съгласно изискванията на ЗЗКИ, съдът следвало да се
запознае на място с тези материали. Посещението на място само от съдебния
състав обаче не би позволило този въпрос да бъде изяснен, нито пък да бъде
приложена и приобщена като доказателство тази документация по делото. По
принцип съдебният процес е публичен и пречките, създавани на съда да се
запознае и приобщи докумени, имащи значение за изясняване обстоятелствата
по делото, може да се санкционира само с едно- приемане за недостоверни на
твърдения, за които не са приобщени доказателства по делото. Поради което
съдът прие това обстоятелство, че е била образувана „формална“ проверка, за
да може евентуално подс. Ф. да бъде заблуден, че се извършва такава, и да
продължи действията си по оказване на корупционен натиск по отношение на
св. С., за недоказано. Което поставя под съмнение не само нейните
показания, но и евентуалния мотив за извършване на деянието. От друга
страна това твърдение изглежда неубедително с оглед обстоятелството, че под
Ф. е полицай с дългогодишна кариера като оперативен работник, със свои
контакти и възможности за достъп до информация, поради което трудно би
могъл да бъде заблуден относно такъв факт.
Съдът прие, че в действителност на св.С. й била възложена
проверка от Д“ВС“ по образуваната вътрешна проверка на подс. Ф., а не
23

полицейска проверка относно фирмите *****. За това дали тя именно е
подала сигнала до ДВС чрез преките си началници също не са налице
убедителни доказателства. Същата не можа да си спомни дали сигналът е
бил устен или писмен. Съдът се доверява единствено на информацията,
съобщена от св. С., че след проведена работна среща със служители на
дирекция „Вътрешна сигурност" на 15.10.2010г., между нейните преки
ръководители и ДВС, на която и тя е извикана, е взето решение такава
вътрешна проверка да бъде извършена като за целта св. С. бъде оборудвана
със СРС. Фактически в нарушение на закона тя е получила статут на служител
под прикритие, и чрез нея е започнало подслушване и филмиране на подс. Ф..
Подписала е само декларация по чл. 12, ал.2 от ЗСРС/ видно от приложените
материали в т. 1 ВДС/. Показанията на св. С. за този период от
продължаваното престъпление са изолирани.
Предвид което съдът намира, че това обвинение/ за м. август 20210 г./
не следва да се приеме за доказано, тъй като са налице само свидетелски
показания на св.С., която е и единствен свидетел по делото, и освен това е
изпълнявала фактически ролята на свидетел под прикритие без да е била
служител на ДОТО/поради което и не е било издавано специално разрешение
и да е подписала писмена декларация за това. Което представлява
заобикаляне на закона/ чл. 173, ал. 3 от НПК/. Това се установява от нейните
показания, в които тя заявява, че е била викана в Д“ВС“, била е запозната с
плана, който е следвало да изпълнява, и не е могла да откаже това, тъй като и е
било наредено от нейните преки началници- Б. М. и К. Я.. Това е било
направено с цел същата да може да бъде използвана и като свидетел по делото,
като се преодолее забраната на чл.118, ал.2 от НПК. Това вероятно обяснява и
отказа да бъде предоставена на съда въпросната „секретна“ полицейска
преписка № РВ 202204-001-04/19СЗ-838/15.10.2010г./ с гриф за сигурност.
По този начин за съда остана неизяснен въпросът как официално св. С. е била
оборудвана със средства за подслушване и видеонаблюдение, което според
горепосочената законова норма може да стане само, ако тя действително на
законово основание е била служител под прикритие. При това положение
съдът няма друга възможност освен да приеме за допустими нейните
показания, които иначе биха били недопустими, но да не ги кредитира.
Освен нейните показания за този период не са налице никакви други
доказателства, от които да може да бъде направен какъвто и да е извод как е
започнало оказването на корупционното въздействие от страна на подс. Ф..
Единственият реално проверим и доказан факт е, че същият се е познавал със
св. С., поради това че са били колеги и кабинетите им са се намирали в
близост, както и че са комуникирали извънслужебно, при които срещи са си
обменяли информация.
Освен това не е доказан мотивът за едно такова действие,
продължило и по- нататък във времето според обвинителния акт- че
подсъдимият е имал интерес от това св. С.- да отпочне режисирана
полицейска проверка по отношение на въпросните с оглед извършени данъчни
24

престъпления, укрИ.е на ДДС. От изисканите от АС- Пловдив и приложени по
ВНОХД № 140/ 2022 г. данъчни документи, както и писмото на НАП и
разпита на свидетелите М. Н., Т. Т., И. А. и К. К., не се установи около
инкриминирания период да са били извършвани каквито и да е данъчни
ревизии относно въпросните дружества за извършени данъчни престъпления
през инкриминирания период- укрИ.е на ДДС, които да са завършили със
съставяне на ДРА на тези дружества. Имало е единствено полицейска акция
на ДАНС в някои от фирмите на св. И. А. и брат му Л. А., които обаче не са
приключили с внасяне на обвинителен акт в съда, и няма дори образувано
наказателно производство. Реално е образувано само настоящото наказателно
производство против подсъдимия Ф..
Действително е искано съдействие от св. С. чрез подсъдимия, но не в
смисъла, който е развит в обвинителния акт. В тази насока съдът не кредитира
с доверие показанията на свидетелите С., М. и Я.. Съдът се довери на
показанията на св. св.М. Н. и Т. Т., които са непротиворечиви и обективни с
оглед останалите събрани по делото доказателства. Последните признават, че
във връзка с информация за предстояща проверка са поискали от подс. Ф. да
се свърже със св. С., за да и предложат съдействие във връзка с работа на
проверяващия екип. Отричат да е било отправяно каквото и да е предложение
за подкуп, още по- малко от страна на подс.Ф..
Липсват доказателства и за това, че самата св. С. е разполагала с
правомощия да отпочне режисирана полицейска проверка по отношение на
въпросните дружества, чрез която да се установят нови обстоятелства,
които биха се противопоставили на извършваната в момента или предстояща
данъчна проверка/ поради това, че предходната такава била завършила с
констатации на вътрешната дисциплинарна проверка от инспектората на М-во
на финансите за извършени данъчни престъпления, укрИ.е на ДДС чрез
фиктивен износ на селскостопанска продукция/. Всички твърдения в тази
насока, а именно, че подс. Ф. е поискал полицейската проверка да се води по
такъв начин, че да приключи с положителен за проверяваните дружества
резултат и преписката да бъде изпратена в Старозагорската прокуратура с
мнение за прекратяване, т.е. за отказ да се образува наказателно производство,
и тя да потвърди непълните констатации на данъчните проверки и ревизии, се
подкрепят единствено от показанията на св. Сърбанова, които са
противоречиви, непълни и будещи съмнение относно съдържанието им. Освен
това при разглеждането на делото пред настоящия съд поради липса на спомен
те бяха прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 от НПК, но не бяха
потвърдени от свидетелката с необходимата категоричност. Което понижава в
значителна степен нивото на тяхната достоверност. Същата заяви, че не си
спомня да и е давана сумата от 1000 лв., а само и е предлагана, както и да и
е обещавано от подс. Ф. впоследствие да й даде още 50 000 лв. и дори по-
голяма сума в замяна на нейното съдействие. Ако беше предоставена на съда
въпросната преписка, за която се твърди в ОА, че е била формално образувана,
съдът би имал възможност да проследи достоверността на нейните твърдения,
25

както и тези на прокуратурата.Нейните показания се подкрепят частично само
от показанията на св. М. и Я., които обаче са производни доказателства,
препредават изцяло съобщеното им от св. С..
2. Относно второто обвинение затова, че на 14.09.2010г., която среща
се осъществила на 16.09.2010г. за времето от 21,34- 22,47ч. в р-т „Сръбска
скара Златибор Роялс" на ул."Цар И. Шишман" № 99 в гр.Ст.Загора, в
условията на СРС/ на която присъствали още четири неизвестни лица/, съдът
намира за установено следното:
От ВДС- те, съставени въз основа на приложени СРС/звуко и
ведеозаписи/, се установява, че в 16,04ч. подс.Ф. от своя мобифон
0886/085965 позвънява на телефона, ползван от св.С. - 0888/081006, и е
поискал да се видят, съдът прие за установено следното: Относно тази среща
по делото са налице като доказателства единствено приложените ВДС, а св. С.
не си спомня за такава среща. За нея се твърди, че в хода и подс.Ф. лично
предложил на св.С. да й даде на място подкуп от 1 000 лв. и обещал още 15
000 лв., за да я мотивира да започне активна работа по извършване на
полицейската проверка, свързана с дружествата с фирми **** от 1 до 7 в
наименованията и на *****, с която искал неправомерно да ангажира
свидетелката още при първата им среща. Св. С. не потвърждава изложеното в
ОА по този пункт, че на тази среща подс.Ф. поискал срещу предложения
подкуп св.С. „да нагласява" резултатите от полицейската проверка в интерес
на проверяваните дружества; че я е напътствал как да насочва проверката
в такава благоприятна насока за данъчните субекти, че е уточнявал
начина за получаване на подкупа от св.С. в смисъл, че всички пари, които
щяла да получава, трябвало да се обменят през чейнч-бюра; че е изисквал от
свидетелката чрез действията си на полицейски служител и чрез извършваната
режисирана проверка да повлияе на бъдещите действия по извършване на
/данъчна/ проверка на ревизираните дружества; че е обещавал да и даде
обещаните пари-подкуп /15-те хиляди лева/ дори следващия месец. Макар и в
приложените ВДС да има такива данни/които ще бъдат посочени по- надолу в
настоящото изложение/, те са само частични и непълни. Освен това са
компрометирани, тъй като не са събрани по реда на закона. За което ще бъдат
посочени мотиви по- нататък в настоящото изложение.
Поради което съдът прие, че липсват годни и безспорни
доказателства подс. Ф. да е извършил такива действия, т.е. да е мотивирал св.
С. кат и е предложил да й даде на място подкуп от 1 000 лв. и и да е обещал
още 15 000 лв., като е поискал срещу предложения подкуп св.С. „да
нагласява" резултатите от полицейската проверка в интерес на проверяваните
дружества, напътствал я е как да насочва проверката в такава
благоприятна насока за данъчните субекти, уточнявал е начина за
получаване на подкупа, и е изисквал от свидетелката чрез действията си на
полицейски служител и чрез извършваната режисирана проверка да повлияе
на бъдещите действия по извършване на /данъчна/ проверка на
ревизираните дружества.
26

По отношение на обвинението по пункт 3 на ОА, касаещо третата
среща, уговорена предварително на 28.09.2010г. от подс.Ф., която се е
провела на 29.09.2010г. от 18,35ч. до 19,38ч. в кафе-аперитив „Пагане" на
ул."Цар И. Шишман" № 97 в гр.Ст.Загора,в условията на СРС/ на която е
присъствало и едно неизвестно лице/, за която се твърди, че той от новия си
мобилен телефон ****, я е потърсил, за да се видят, св.С. отново твърди, че
не си спомня. За тази среща по делото са налице единствено приложените
ВДС, съставени въз основа на приложени СРС/звуко и ведеозаписи/. В ОА се
твърди, че на тази среща подс.Ф. отново и предложил подкуп от 1 000 лв.
срещу ангажимент от страна на свидетелката да образува по-бързо
полицейската проверка във връзка с дружествата **** от 1 до 7 в
наименованията и *****, поискал да знае каква класифицирана
информация има събрана, има ли образувана „разработка" във връзка с
дружествата и прилагани ли са специални разузнавателни средства по
отношение представляващите ги физически лица; настоявал св.С. да
започне незабавно манипулативната полицейска проверка и поставил
изискване да бъде постоянно информиран от нея за хода на проверката.
По това обвинение са налице единствено приложени СРС, респ. само
ВДС.
По отношение на обвинението по п.4 на ОА- за осъществената на
18.10.2010г., която била проведена по инициатива на подс. Ф. в заведението
„Сръбска скара Златибор Роялс" на ул."Цар И. Шишман" № 99 в гр.Ст.Загора/
между 19,10ч. и 19,56ч., в условията на СРС, за която подс. Ф. се обадил три
пъти от мобилния си телефон ***** на св.С. / с тел.****** осъществена в
условия на СРС, в присъствието на едно неизвестно лице, и за която св. С. има
спомен, съдът прие за установено следното:
За тази среща в ОА се твърди, че на нея първоначално Ф. се
поинтересувал как върви проверката, касаеща фирмите ****, след което
осъществил корупционно действие- дал на св. С. подкуп от 1000 лв.. Това
станало по следния начин: Подс. Ф. помолил св.С. да му подаде салфетка от
салфетника на масата, около която седели, и след като тя му подала една
салфетка, бяла на цвят,поставил в нея банкноти, свити на руло и прихванати с
ластик, като през масата върнал на свидетелката салфетката с парите вътре.
Това били пари на обща стойност 1000 лв., състоящи се от 20 бр. истински
банкноти с номинал по 50 лв. всяка, със следните серийни номера: БВ
6263163,БГ0055608,БД9837681, БГ6546675, БД 9837680, БВ
6264888, БД 9837679, БВ6264886, БД9837621, БВ6264885,
БД9837620, БВ 6264883, БД 9837619, БВ6263169, БД 9837618, БВ
6263168, БД 837616, БВ 6263167, БД 9837614, БВ 6263164. Според
предварителното съгласуване със служители на Д „ВС" - МВР св.С. взела
салфетката с подкупа вътре; без да брои или разглежда парите, ги поставила в
чантата си. На другия ден с протокол от 19.10.2010г. доброволно предала
парите на наблюдаващия прокурор, за да послужат като веществени
доказателства.
27

За тази среща, са налице както св. показания на св. С., така и ВДС
под формата на звуко и видеозаписи /л. 16-25 и л.73-74 от т.2/. Налице е обаче
разминаване между звукозаписа за тази среща /на л. 16-29 том 2/, който
продължава до 19.56 часа, а видеозаписът – до 19,38 часа. От звукозаписа не се
установяват изобщо твърденията за това, че подс. Ф. се е поинтересувал как
върви проверката, касаеща фирмите ****, и не се установява подс. да е
поискал такава от св. Сърбанова. От същите се установява че подс. Ф. отива на
срещата със св. С. с намерението да говорят за съвсем други неща. На
видеозаписа, както и на комбинирания звуко и видеозапис, изготвен от
назначената тройна СТЕ, не се вижда подаването на салфетка, в която се твърди,
че е имало свити на руло пари- подкупа от 1000 лв..
В заключение съдът прие, че от изгледаните и изслушани СРС, както
и в показанията на св. С. няма нито една изказана от подс Ф. дума или
извършено действие в насока даване на съвети и разяснения относно
необходимите действия по разследването, които следва да бъдат извършени от
нея. На самата бележка, която е предадена от св. С. и която бе приобщена по
делото като ВД, няма имена на фирми, а са изписани само мероприятия,
действия, което следва да бъдат извършени с цел разследване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът намира, че така описаната в обвинителния акт на СГП и
поддържана от представителя на ОП-Стара Загора, фактическа обстановка не
се установява по безспорен начин от събраните по ДП доказателства,
приобщени като такива по съответния процесуален ред доказателствен
материал по настоящото дело, а именно: документи и веществени
доказателствени средства, събрани по ДП № 27/ 2010 г. по описа на НСС-
София; по НОХД 151/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд, и по
ВНОХД 140 по описа на 2023г. на ПАС, съдържащи факти, имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, проверени по съответния процесуален ред, както
следва: Приложение 1 по НД 151/2013г. на Наказателна колегия ВКС – ВДС / по ДП №
27/ 2010 г. по описа на НСС,[1]том 1 и 2: Том 1-ВДС: Искане, разрешение и декларация за
използване на СРС л. 1-6; Искане за продължение диск л. 7-13; Протокол от 09.12.2010 г. за
изготвяне на веществено доказателство л.13-17; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на
веществено доказателство л. 18- 28; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено
доказателство л. 28-43; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л.
43-57; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л. 75-77; Протокол
от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л. 58-74. Том 2- ВДС: искане,
разрешение и декларация за използване на СРС по отношение на обв.И. Ф.- л. 1-5; Искане за
продължение диск- л. 5-10; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено
доказателство л.13-15; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л.
16-25; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л.26-40; Протокол
от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство л. 40-55; Протокол от 09.12.2010 г.
за изготвяне на веществено доказателство л.56- 72; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на
веществено доказателство - л.73-74; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено
доказателство л.75-76; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство
л.77-78; Протокол от 09.12.2010 г. за изготвяне на веществено доказателство - л.79-80.
28

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 КЪМ НД 968/2021г. на Наказателна колегия на ВКС (1, 1а, 2,3,4,5,)
ТОМ 1: Постановление за образуване на ДП от 08.09.2010 г. на СГП- л.1-2; Справка-
предложение от Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ от 07.09.2010 г. да бъде
образувано ДП срещу служител от структурата на ОД на МВР поради данни за участие в
корупционни практики при смяна на района на подсъдност в СГП – л. 3-4; Постановление от
08.09.2010 г. на главния прокурор на РБ по чл. 195, ал.5 от НПК за провеждане на ДП в друг
съдебен район извън този на ОП-Стара Загора- л.6-7; Справка за извършени оперативно
издирвателни мероприятия, включително ВДС /изготвена въз основа на звукозаписи,
филмиране и видеозапис от срещите л. 17-18; Протокол за разпит на свидетел З. Б. С. от
12.10.2010г.; Протокол за доброволно предаване от 12.10.2010г. - л.55 – л.57; Протокол за
разпит на свидетел З. Б. С. от 19.10.2010г. л.58-59; Протокол за доброволно предаване на
банкнотите от 19.10.2010г. - л.61 – л.63; Протокол за разпит от 03.12.2010 г. пред съдия на
св. С.- л. 78-82; Постановление на прокурор от СГП за оказване на полицейско съдействие от
02.12.2010г. , искания за разрешения за обиск и претърсване на жилището на обв. Ф.- л. 64 –
л.78; Кадрова справка за полицейски инспектор 6-та степен в пътен контрол в група
„Охранителна полиция“ към РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора л.84; Типова
длъжностна характеристика на длъжността полицейски инспектор 6-та степен в пътен
контрол в група „Охранителна полиция“ към РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора -
л.89-л.90; Определение от 03.12.2010г. за разрешение за обиск по отношение на лицето И. Г.
Ф. и и изземване на вещи от жилището му, на Софийски градски съд по ЧНД №С-1014 /на
Софийски градски съд - л.98; Протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и
привличане на обвиняем от 06.12.2010г. и привличане на обвиняем по реда на чл.219, ал.2 от
НПК –/ иззети мобилни апарати/- л.100 –л.110; Протокол за разпит на обвиняем от
06.12.2010г. на обвиняемия И. Ф. – л.111; Определение от 03.12.2010г. по ЧНД С-1015/2010г.
за разрешение за извършване на претърсване и изземване на жилище на обвиняемия Ф.-
л.112; -Протокол за претърсване и изземване от жилището на обв. Ф. от 06.12.2010г. - л.113 –
л.116/; Разрешения и фактури за закупуване на оръжия и боеприпаси-л. 121-136; -Протоколни
определения на ОС[1]Ст.Загора и ПАС за вземане на първоначална МН „ЗС“- л. 144-152.
ТОМ 2:Постановление от 26.10.2010г. на СГП за възлагане на разследването на отдел
следствен при отдел СГП –л.2-4; Протоколно определение № 343 от 09.12.2010г. по ЧНД
749/2010 по описа на Окръжен съд Стара Загора, за вземане на мярка „Задържане под
стража“ - л.8; Протоколно определение от 14.12.2010г. ВЧНД 408/2010г. по описа на ПАС –
л.12-л.16; Съдебно[1]медицинска експертиза на обвиняемия И. Ф. –л.27-л.29; Протокол за
разпит на свидетел М. М. Н. /л.63 –л.68; Протокол за разпит от 09.02.2011г. на свидетеля З.
Байкова С. - л.75 –л.76; Протокол за разпит от 09.02.2011г. на свидетел Б. Х. М. - л.79 –л.80;
Протокол за разпит от 09.02.2011г. на свидетеля Т. Х. Т. втори по ред/ - л.83 – л.85; ТОМ 3:
Писмо от Началник Второ РУ П с опис на разрешенията за носене на оръжие на обвиняемия
И. Ф. –л.4-л.5; 7 бр. разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие, и 2 бр. фактури
за собственост на оръжия на И. Г. Ф. – л.6-л.14; Протоколно определение № 113 от
18.03.2011г. по ЧНД 205 по описа за 2011г. по чл. 65, ал.1 от НПК на ОС-Стара Загора - л.16
–л.20; Потвърдително определение на ПАС от 22.03.2011г. по ЧНД 140/2011– л.21-л.25;
Протокол за извършена Балистична експертиза № 69 от 21.02.2011г. на БНТЛ – ОД МВР – гр.
Стара Загора на боеприпаси, както и фотоалбум към нея- л.27 –л.41; Специфична
длъжностна характеристика за длъжността полицай – старши полицаи ГПП при ГПУ при
РДГП- л.45-л.46; Протокол за разпит на свидетел К. С. К. от 18.04.2011г. - л.52 –л.54;
Протокол за разпит на свидетел И. А. А. от 20.04.2011г. на - л.59 –л.61. ТОМ 4: Справка от
21.10.2010г. относно извършени оперативно- издирвателни мероприятия във връзка с
постановление на СГП от 13.09.2010 г. по пр.пр. № 4-4473/2010г. на СГП с рег. № ВС-1253 -
л.2 – л.39; Протоколно определение 390/29.11.2011г. по ЧНД 802/2011г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора за изменение за МН“ЗС“ в МН „Гаранция в пари в размер на 3500лв.“ –
л.46 –л.47; Протоколно определение от 08.12.2011г. по ВЧНД 617/2011г. по описа на ПАС ––
29

за изменение на МН от „ЗС“ в МН „Подписка“- л.42-л.45; Опис на веществени
доказателства/мобилни телефони – 3 бр./ по ДП 27-П/2010г. по описа на СГП – л.59;
Уведомително писмо на ГД „Охранителна полиция“ на МВР с рег. № ОВ-1269/03.02.2012г.
л.61- относно притежаваните от обв. Ф. огнестрелни оръжия- л.62; ТОМ 5:Писмо от Глобул
относно мобилен номер +359*********- собственост на обв. Ф.- л. 25; Допълнителна
балистична експертиза/ /- относно предназначението на боеприпасите- Протокол №
170/19.03.2012г. на ОД на МВР с изх. № 17949 от 20.03.2022г. /л.37 –л.38; Постановление за
привличане на обвиняем И. Г. Ф. от 05.04.2012г. от СГП и протокол за разпит на обвиняем / с
адв. И. В./ - л.46 – л.58; Протокол за предявяване на разследване на И. Г. Ф. от 05.04.2012г. -
л.59; Опис на веществени доказателства /мобилни телефони/- л. 62; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 07.06.2012г. на бял хартиен плик с поставени обекти –
банкноти, предадени с протокол за доброволно представяне от св. С.. - л.63 –л.64; Експертиза
на ВД /банкноти/ - Протокол № 12/ДОК -280 на НИКК – МВР - ЦЕКИИ за техническо
изследване на документи - л.68 –л.69; Писмо от МВР Сектор БОП до СГП с номер РВ
202204 – 001-04/19 СЗ-835/15.10.2010г. относно възложена проверка на свидетелката С. и
образувано следствено дело срещу фирмите на **** водено от следовател Ш. при НСС –
София л.72; Приемо- предавателен протокол на ВД/банкноти/ от 28.09.2012 г. – л. 84- 85;
Протокол за предявяване на разследване на И. Г. Ф. от 10.09.2012г. - л.86 –л.89; Приемо-
предавателен протокол /за банкнотите/- л. 84-85; Заключително мнение по реда на чл.235 от
НПК от 14.09.2012г. - л.88 –л. 95; Постановление от 01.11. 2012 г.на СГП относно даване на
указания за ново предявяване на доказателства чрез възпроизвеждане на дигитализираното
съдържание на всички СD в 10-те тома ВДС в компютъризирана зала съгласно изискванията
на ЗЗКИ- л.100-101; Протокол за предявяване на разследване от 07.02.2013г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3 по НД 968/2021г. – продължение на Приложение 1, съдържащо ВДС -
8 броя папки/томове/, а именно: том 3-ВДС: Искания, разрешения, протокол и диск по
отношение на св. М. М. Н. за срещата му със св. Т.Т. на 27.09.2010 г.- видеозапис; том 4-ВДС-
Искания, разрешения, протокол и диск по отношение на св. Т. Т. за срещата му със св. М. М.
Н. на 27.09.2010 г.- Видеозапис; том 5-ВДС[1]Искания, разрешения, протокол и диск по
отношение на И. Ф. /звукозапис/разговор от телефон с номер ********** с номер
**********; том 6-ВДС- Искания, разрешения, протокол и диск по отношение на И. Ф.
/звукозапис; том 7-ВДС-Искания, разрешения, протокол и диск по отношение на И. Ф.
/звукозапис/ по отношение на св.С.; том 8-ВДС- Искания, разрешения, протокол и диск по
отношение на И. Ф. /звукозапис/ по отношение на св. Т. Т.; том 9-ВДС- Искания, разрешения,
протокол и диск - том 10-ВДС[1]Искания, разрешения, протокол и диск по отношение на И.
Ф.; НОХД 151/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд - ТОМ 1; л. 102-113- протокол
от с.з. на 19.09.2013 г.- разпити на св. св. М. М.Н., Т. Т., И. А., К. К.; Удостоверение на И. Г.
Ф. за притежавани огнестрелни оръжия от ОД на МВР – л.136; л. 137-145- протокол от с.з. на
09.01.2014 г.- разпити на св. Б. М./ л. 143-144- предявяване на ВДС; Протокол по НОХД
№151 от 05.03.3015 г.- разпит на св. З.С. и св. К. Я.-л.293-300; Удостоверение от НИКК
относно експерта И. С.С. – л.334; Писмо от Държавна агенция „Технически операции“ с изх.
№44-6471 от 08.10.2015г. - относно характера на информацията във ВДС– л.347; Протокол
с.з. от 30.09.2015 г.-л. 339-343; Комплексна /повторна/ видеотехническа и фоноскопска
експертиза № 15/ 25 от 206.2015 г. л. 360-368; Протокол от 2015г. от 10.11.2015 г. по описа за
2013г.л.373 – л.383; Тройна съдебно-техническа и фоноскопска експертиза 16/ИДИ -74 / от
НИКК – МВР –ЦЕКИ от 09.05.2016г.; Допълнителна Тройна фоноскопска експертиза
16/ИДИ -190/ експертиза от НИКК – МВР –ЦЕКИ от 09.05.2016г.– л.494 – л. 504; Протокол
от 18.05.2017г.- изслушване на СТФЕ и пледоарии- л.509 –л.521; Служебна бележка от ОД на
МВР на И. Г. Ф. за зачислено служебно оръжие – л.527; Допълнителна съдебно-балистична
експертиза № 311/14.06 .2017г. / за това кои боеприпаси за кои оръжия се отнасят/ – л.536-
л.538; по ВНОХД № 45 по описа на 2021г. на ПАС ; по ВНОХД 140 по описа на 2023г. на
ПАС/ Том Първи: Удостоверение за притежавани от подс. Ф. огнестрелни оръжия от ОД на
30

МВР- Стара Загора- л. 13; Кадрова справка на З. Б. С. от ОД на МВР Стара Загора с изх.
№349р-16427 от 27.05.2022г. /на Пловдивски апелативен съд/- л.29; Заповед № 8121К-
4014/25.02.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на З. Б. С. на
Министерството на вътрешните работи /на Пловдивски апелативен съд/- л.31; Писма от ТД
на НАП до ПАС- относно ревизия на дружествата „*****, ****, ***** и ****-л. 44-47; Писмо
от ТД на НАП Пловдив относно извършените ревизии за периода 2007-2010 г. на **** с
приложени ревизионни актове-л.56-57; Ревизионни актове за периода 2010-2014 г. на **** и
***** и други данъчни субекти - л. 50- 276; Том Втори: разпит на св. С.-.л. 329-330, както и
актуална справка за съдимост и такава от УИС на Прокуратурата на РБългария относно
липсата на водени и неприключили производства срещу подсъдимия.
По делото условно могат да бъдат обособени няколко групи
доказателства:
В първата група могат да се включат гласните доказателства –
свидетелските показания.
Втората група включва веществените доказателствени средства,
изготвени в резултат на експлоатацията на специални разузнавателни средства
/СРС/.
Към третата условна група съдът включва приобщените по делото
веществени доказателства, релевантни за правилното решаване на делото.
Четвъртата група включва писмените доказателства и
доказателствени средства. По реда на чл. 283 НПК бяха приобщени и във
връзка с прилаганите СРС и изготвените ВДС /първоначално засекретените
материали по делото, и разсекретени пред ВКС/.
По време на съдебното следствие по настоящото производство
подсъдимият Ф. не е давал обяснения.

1.По отношение на гласните доказателства:

В тази група се открояват показанията на основния свидетел на
обвинението- св. З. С..
Същата е разпитвана многократно по делото- както по ДП, така и
пред други състави на съда, както и пред настоящия състав, като показанията
и относно основните факти са противоречиви и непълни, а отговорите
уклончиви. Което наложи да бъдат прочетени всичките и показания, тъй като
тя заяви, че нищо не си спомня. Същите могат да бъдат обяснени с
обстоятелството, че във връзка със събитията около обвинението против подс.
Ф. е действала фактически като служител под прикритие без да има за това
специално разрешение по правилата на НПК, и се стреми да укрие този факт.
Още в началото на разпита и пред настоящия съдебен състав бе констатирано
противоречие по отношение на обстоятелството дали на първата среща с
подсъдимия в края на м. август той и е предал или само и е предложил
сумата от 1000 лв.. Пред настоящия състав на съда в началото на разпита си
заявява, че през 2010г. се е срещнала с И. Ф. в заведение „Роялс“ като на
31

тази среща той и предал 1000 лева, за да извърши формална проверка на
фирма **** Уговорката е била да извърши формална проверка на сделки ****
за да установи реалността на сделките и фирмите **** и те да нямат проблеми
с данъчните. В края на разпита си след прочитане на показанията и, заявява,
че на тази среща той само и е предложил тази сума пари. Парите, които и е
предал Ф., са били за това при извършената от нея проверка всички сделки да
излязат реални. Не си спомня дали към този момент вече е имало проверка на
фирма ****от данъчните, дали е имало ревизионно производство и
ревизионни актове.
Заявява, че с подсъдимия Ф. са били колеги в *****, след което са я
прехвърлили в служба ****, и че в момента отношенията и с подсъдимия са
„никакви“. Служебната си кариера е приключила с дисциплинарно уволнение,
затова че като пълномощник на фирмата на мъжа и и на майка и, е изисквала
справки от НБД без да има право за това. След уволнението и от полицията
същата е била в неизвестност като се наложи съдът да положи много усилия,
за да призове и разпита тази свидетелка, вкл. и чрез обявяването и за
общодържавно издирване. По всички дела, по които се е налагал нейния
разпит, съдът е срещал трудности за нейното осигуряване за разпит.
Като оперативен работник работата и се е състояла в извършване на
предварителни проверки. Отговаря уклончиво на въпроса дали е подавала
сигнал във връзка със срещи с И. Ф., като си противоречи и заявява липса на
спомен по отношение на обстоятелството дали същият е бил писмен или
устен. Няма спомен какво е написала в сигнала си до началниците си- св. М. и
Я.. Спомня си, че е ходила с тях до София, отдел „Вътрешна сигурност“, и е
давала някакви писмени обяснения. Не си спомня като имена служителите от
„Вътрешна сигурност“ и няма спомен за служител С.Б., за който знае, че е
бивш началник на „Вътрешна сигурност“. Предполага, че е докладвала на
преките си началници, а те са докладвали в София. Отрича да е била
запознавана лично с плана на ДВС и заявява, че е изпълнявала само
поставените и задачи- да запише разговора и предаването на парите на
срещана на 18.10.2010 г., за което е била оборудвана с обеци и колие. Винаги е
ходила в София, придружена от своите началници. Заявява, че като служител е
била длъжна да изпълни нарежданията на началниците си. Потвърждава, че на
срещата с подсъдимия на 18.10.2010 г., е имало хора от „Вътрешна сигурност“
– София, но не знае колко точно са били. Преди срещата и е било обяснено, че
чрез нея ще бъдат ползвани СРС – звукозаписи и видеозаписи. След
получаването на парите, за което няма спомен точно как е станало, ги е
предала в РДВР- Стара Загора, в сградата на дирекцията на полицията. Парите
и били предадени в сгъната салфетка, за да не се виждат, но не си спомня
точно начина, по който и е станало това. Не си спомня номиналите на
банкнотите, нито големината на салфетката, нито дали банкнотите са били
цели или сгънати, имало ли е ластик на банкнотите. Не си спомня дали е
носила парите вкъщи, но смята, че това е невъзможно. След прочитане на
показанията и заявява, че всичко е така, както е записано. Категорична е, че не
32

е било в нейните възможности като служител да образува такава проверка-
делата са се разпределяни от началника на сектора- св. К. Я.. Няма спомен
дали някой и е предал бележка с имена на фирми доставчици на ****Заявява,
че в при една такава проверка, която тя е можела да извърши, по принцип се
издирват доставчиците, за да се установи доколко тези сделки са реални- било
с документи, или с обяснения на доставчици и т.н. като тя завършва с
предложение от нейна страна под формата на докладна за образуване или на
наказателно производство.
Предвид гореизложеното съдът показанията и са ненадеждни и
недостоверни. Св.С. е била запозната с това, че не трябва да признава за свои
активни действия, представляващи провокация към подкуп, поради което
категорично отрича да е поставяла задачи на И. Ф. да и дава някаква
информация за ****
След прочита на показанията и от ДП на основание чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК/т.1, л.8-13/, потвърждава казаното от нея в този и разпит, а
именно, че: това е било желанието на собствениците на фирмите **** че от
нея се е искало да измисли схемата на проверката, с която да се преповторят
констатациите на данъчните органи за липса на данъчно престъпление, че за
този и ангажимент подс. Ф. при първата им среща в края на м. август 2010 г. и
е предложил сумата от 2000 лв., която бил готов да и даде веднага, и още
50 000 лв., че я е попитал дали има скрит телефон, че е готов лично да я
срещне със собственика, ако тя настоява. Тя си е закупила прима карта за
нейния телефон по указание на началниците си.
След прочитане на показанията и, дадени в разпита от ДП от
12.10.2010г.,/ на лист 51-54, том 1 от ДП/, в края на който предава бял лист с
10 точки, св. С. първоначално заявява, че не си спомня да и е бил предоставян
лист с имена на фирми. Твърди, че си спомня, че не листа са били изписани
само реални доставки, но след това се съгласява, че е възможно да не помни.
При предявяване на протокола за доброволно предаване от 12.10.2010г. /л.55-
57 от ДП/, заявява, че това са стандартни въпроси и си спомня само
написаното под номер 8– „Проверка на реални доставки“. Няма спомен да е
късала или хвърляла това листче/както твърди св. Я./.
След прочитане разпита и от 03.12.2010г. пред съдия, лист 78-87 от
ДП, допълва казаното от нея на първия и разпит, като заявява, че на тази
среща в края на м. август 2010 г. подс. Ф. и е предложил 1000 лв. от
предоставените и чрез подсъдимия от собственика на ****, и е потвърдила
всичко казано от нея на предишните си разпити.
Потвърждава показанията си за друга среща между нея и Ф. – на
11.10.2010 г., която се е осъществила в кабинета и в РДВР-Стара Загора, на
която той е предал лист с думите, че е „това, за което са се разбрали“. На листа
е имало напечатен на принтер текст с 10 точки: “Проверка от 01.09.2010 г. за
четири години назад…..“ / представляващ стандартен план за разследване по
данъчни проверки/. За по- следваща среща посочва датата 18.10.2010 г., която
33

се е провела в условия на СРС. На тази среща той и е предал сумата от 1000
лв., състояща се от 20 банкноти от по 50 лв., и и казал, че всичко е уредено,
както и че ще има други траншове от 15 000 лв.,/както и че останалата сума от
първия транш си е помогнал при покупка на гараж. След това срещите са
продължили- на 16.11.2010 г. и на 18 или 19.11.2010 г., за който период
производството е прекратено.
В разпита си от 05.03.2015г., дадени пред друг състав на съда по
НОХД № 151/2013г. по описа на ОС – Стара Загора, /на лист 293-300/,
заявява, че подс. Ф. е поискал при проверката да бъдат разпитани
доставчиците на ****, които те да посочат. Не си спомня той да е искал от нея
да бъде уведомяван в случай, че срещу него бъде направено искане за
използване на СРС. За бележката, която и е предоставил в кабинета и заявява,
че в нея са били написани задачи за проверката на ****, която тя е трябвало да
изпълни, и която била предала. В този разпит признава, че при втория или
третия си разговор е казала на Ф., че вече е образувана проверка и му е
дали някакъв номер, за който не си спомня дали е бил действителен или
фалшив. След това променя показанията си заявява, че сигурно е взела номера
от секретното деловодство. Действията и относно това обстоятелство
представляват активни действия, провокация към подкуп, тъй като с
това подс.Ф. е бил подведен, че такава проверка действително е
образувана и възложена на св.С..
След прочитане на протокола от съдебно заседание по ВНОХД №
140/2022г. по описа на ПАС/, л. 329-330/, заявява, че поддържа това, което е
казала пред настоящия съдебен състав по отношение на докладната записка,
за която обаче твърди, че е явна, а не секретна.
След предявяване чрез възпроизвеждане съдържанието на ВДС:
оптичен носител /изготвения видеозапис, съставляващ материален носител на
ВДС: DVD-R с рег. № RB 202010-001-05-05-С-1523/03.12.2010г., екз. №2, на
лист 73-74., както и на звукозапис на материален носител с рег. № RB 202010-
001-05/ 05-С[1]1527/03.12.2010г., съдържащо се на л.16-25 от том втори на
ВДС по ДП, св. С. заяви, че в записите не се чува репликите за даване на пари,
а салфетката, която се вижда на видеозаписа, е такава, с която тя си бърше
ръцете, а не салфетката с парите, която и е предал Ф..
Предвид гореизложеното с оглед тези непълноти, противоречия и
липса на спомен, както и явни действия по провокация към подкуп, съдът не
кредитира показанията на св. С. в частта, че първата му среща с подс.Ф. е била
на неустановена дата след средата на месец август 2010 г., проведена в р-т
„Октопод" в гр.Стара Загора, на която подс.Ф. и е предложил веднага да даде
на свидетелката сумата 1000 лв., и и е обещал впоследствие да й даде още 50
000 лв. и дори по-голяма сума, ако С. отпочне режисирана полицейска
проверка по отношение на дружествата с фирми **** от 1 до 7 в
наименованията и на ***** с оглед извършени данъчни престъпления, укрИ.е
на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска продукция; както и че е
34

поискал полицейската проверка да се води по такъв начин, че да приключи с
положителен за проверяваните дружества резултат и преписката да бъде
изпратена в старозагорската прокуратура с мнение за прекратяване, т.е. за
отказ да се образува наказателно производство; че е изразил желание
полицейската проверка да потвърди непълните констатации на данъчните
проверки и ревизии.
От нейните показания се установява, че за срещата на 16.09.2010г. за
времето от 21,34- 22,47ч. , сътояла се в р-т „Сръбска скара Златибор Роялс" на
ул."Цар И. Шишман" № 99 в гр.Ст.Загора, в условията на СРС/ на която са
присъствали още четири неизвестни лица/, тя не си спомня нищо, и липсват
други доказателства освен приложените ВДС, които да могат да бъдат
проверени. Относно тази среща по делото са налице като доказателства
единствено приложените ВДС, съставени въз основа на приложени СРС/звуко
и ведеозаписи/, Поради забраната на разпоредбата на чл. 177, ал.1 от НПК, че
присъдата не може да се основава само на данните от СРС, съдът прие за
недоказани твърденията в ОА, че в хода и подс.Ф. лично предложил на св. С.
да й даде на място подкуп от 1 000 лв. и обещал още 15 000 лв., за да я
мотивира да започне активна работа по извършване на полицейската
проверка, свързана с дружествата с фирми **** от 1 до 7 в наименованията и
на *****, с която искал неправомерно да ангажира свидетелката още при
първата им среща по п.1.Както и че подс.Ф. на тази среща поискал срещу
предложения подкуп св.С. „да нагласява" резултатите от полицейската
проверка в интерес на проверяваните дружества; че я е напътствал как да
насочва проверката в такава благоприятна насока за данъчните субекти, че е
уточнявал начина за получаване на подкупа от св.С. в смисъл, че всички пари,
които щяла да получава, трябвало да се обменят през чейнч-бюра; че е
изисквал от свидетелката чрез действията си на полицейски служител и чрез
извършваната режисирана проверка да повлияе на бъдещите действия по
извършване на /данъчна/ проверка на ревизираните дружества; че е обещавал
да и даде обещаните пари-подкуп /15-те хиляди лева/ дори следващия месец.
Освен това и в приложените ВДС тези данни/които ще бъдат посочени по-
надолу в настоящото изложение/, са само частични и непълни.
По отношение на третата среща /според ОА/, за която са налице
единствено приложените ВДС, съставени въз основа на приложени СРС/звуко
и видеозаписи, уговорена предварително на 28.09.2010г. от подс.Ф. от новия
му мобифон ****, за която се твърди, че той я е потърсил, за да се видят, и
която се е провела на 29.09.2010г. от 18,35ч. до 19,38ч. в кафе-аперитив
„Пагане" на ул."Цар И. Шишман" № 97 в гр.Ст.Загора,в условията на СРС/ на
която е присъствало и едно неизвестно лице, св.С. също твърди, че не си
спомня, /. В ОА се твърди, че на тази среща подс.Ф. отново и предложил
подкуп от 1 000 лв. срещу ангажимент от страна на свидетелката да образува
по-бързо полицейската проверка във връзка с дружествата **** от 1 до 7 в
наименованията и *****, поискал да знае каква класифицирана информация
има събрана, има ли образувана „разработка" във връзка с дружествата и
35

прилагани ли са специални разузнавателни средства по отношение
представляващите ги физически лица; настоявал св.С. да започне незабавно
манипулативната полицейска проверка и поставил изискване да бъде
постоянно информиран от нея за хода на проверката.
За четвъртата среща, за която в ОА се твърди, била проведена на
18.10.2010г., която била проведена по инициатива на подс. Ф., обаче има
запазен спомен. За нея в ОА се твърди, че подс.Ф. се е обадил три пъти от
мобифона си 0887 796 353 на мобифона на св.С. 0888 081 006, проведена в
условията на СРС, в заведението „Сръбска скара Златибор Роялс" на ул."Цар
И. Шишман" № 99 в гр.Ст.Загора/ между 19,10ч. и 19,56ч. в р-т „Сръбска
скара Златибор Роялс" в присъствието на едно неизвестно лице, за което няма
спор по делото. На нея първоначално Ф. се поинтересувал как върви
проверката, касаеща фирмите ****, след което осъществил корупционно
действие- дал на св. С. подкуп от 1000 лв.. Това станало по следния начин:
Подс. Ф. помолил св.С. да му подаде салфетка от салфетника на масата, около
която седели, и след като тя му подала една салфетка, бяла на цвят,поставил в
нея банкноти, свити на руло и прихванати с ластик, като през масата върнал
на свидетелката салфетката с парите вътре. Това били пари на обща стойност
1 000 лв., състоящи се от 20 бр. истински банкноти с номинал по 50 лв. всяка,
след което се разделили, а св. С. е занесла получената сума пари у дома си. В
разпита си пред съда не си спомня дори къде е станало предаването на парите,
но твърди, че е била оборудвана със записващи устройства- колие и обеци.
Последните предала заедно с парите на другия ден.
В обобщение досежно показанията на св. С. съдът прие, че същите
са заинтересовани и крайно неубедителни. Принципната позиция е, че не
могат да бъдат кредитирани показания на свидетел, който е заинтересован от
изхода на делото. В никакъв случай върху тях не би могла да почива една
осъдителна присъда, за каквато претендира представителят на държавното
обвинение в пледоарията си. Самата тя е заинтересована от изхода на делото,
намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и
служебна. През целия период, касаещ действията на подсъдимия, св. С. е
действала съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и
разследващите органи, преследвайки предварително и съвместно начертаната
цел. Показанията и влизат в противоречие с части от останалите
доказателства. В основни линии, причините да не бъдат кредитирани
показанията на свидетеля С., е че същите се явяват неправдиви и
противоречащи на останалите събрани доказателства, което е още едно
основание да не може да се кредитират от съда.
Така, житейски недостоверно, нелогично и неправдиво за съда
изглежда твърдението на св. С., че е подала устно сигнал, а на другия ден и
писмено- в докладна записка до прекия си ръководител, св. М., тъй като
висшестоящият и ръководител, св. К.Я., който по принцип трябвало да приеме
докладната и, е отсъствал. Такава докладна обаче не е открита и приобщена
към материалите от ДП, а и съдът, въпреки положените усилия, не успя да се
36

снабди с нея, тъй като му беше отговорено, че е в секретно деловодство на
ДВС. Показанията и в тази им част са в противоречие и с тези на св. М. и Я..
Освен това съдът не ги кредитира като достоверни и на друго
основание - налице е съмнение, /макар и да не е доказано поради създадените
пречки на съда за това от страна на разследващите/, че св. С., която
действително е основен свидетел на обвинението и единствен източник на
преки доказателства, че същата е участвала в извършваните действие по
разследването. За което се прави основателен довод от защитата и се иска
изключване от доказателствената съвкупност на нейните показания на
основание чл. 118, ал.2 от НПК. Съгласно чл.118, ал. 2 НПК (доп. ДВ, бр. 18
от 2024 г.) лицата, които са извършвали действия по разследването и
съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на
Закона за Министерството на вътрешните работи, включително и когато
протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и
по реда, предвидени в този кодекс.
Макар че на съда не бяха предоставени по делото изисканите от ОД
на МВР и Д“ВС“ данни относно секретната преписка, във връзка с която „е
била образувана формалната проверка“, и в тази връзка да не може да бъде
установено с категоричност, че св. С. е участвала самостоятелно в качеството
и на разследващ орган в създаването на СРС-та, следва да се приеме за
установено, че чрез включването и в работата по изпълнение на оперативния
план на ДВС, тя фактически е играела ролята на служител под прикритие, за
което по делото няма данни да е искано и да е давано разрешение. Доколкото
СРС се използват и прилагат само по законоустановения ред, регламентиран в
НПК и ЗСРС, действително в случая може да се извлече съмнение за
незаконно прилагане на способ на разследване. Съгласно чл. 6 §§ 1 и 3 от
ЕКПЧ, всяко лице, което е обект на "наказателно обвинение", се ползва със
защита, а последиците при неспазване на европейските стандарти води до
опорочаване на същността на съответния доказателствен материал. В случая
за съда е налице съмнение за заобикаляне на процесуалния закон, чрез което се
цели доказателствени средства - показанията на св. С. и ВДС при използване
на СРС, които са следствие на проведените при нарушаване на процесуалния
стандарт срещи, да заместят обясненията на обвиняем, за депозирането на
които НПК предвижда специален ред. В тази насока съдът напълно споделя
доводите на защитата, че такова поведение в практиката се определя като
процедурно нетърпимо и би могло по преценка на съда да доведе и до
изключване на показанията на св. С. и третираните ВДС от годната за ценене
доказателствена маса. В такъв смисъл е и практиката на ВКС: Решение №
198/31.05.13 г., постановено от 2 н. о. на ВКС по ч. к. н. д. 348/13 г.; Решение
№ 290/04.01.16 г. на 2 н. о. на ВКС, постановено по к. н. д. 965/16 г.; Решение
№ 244/12.12.16 г., постановено от 1 н. о. на ВКС по к. н. д. 1029/16 г. и др..
Негодните доказателства и ВДС-ите не могат да се ползват в основата на
обвинителната теза, но могат да бъдат анализирани, доколкото същите
съдържат информация, която е в подкрепа на защитната теза. Поради което
37

счита, че в конкретния случай показанията на св. С. и ВДС-те, изготвени при
експлоатацията на компрометираните СРС, събрани в отклонение на чл. 105,
ал. 2 от НПК, не могат да послужат за доказване авторството на деянието.
„Служителят под прикритие“ е служител на МВР, оправомощен да
установи или поддържа контакт с контролирано лице, за да получи или
разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за
организацията на престъпна група. Съгласно практиката на ЕСПЧ /делото
Titarenko vs Ukraine, жалба № 31720 от 2002 г./, както и на базиращата се на
нея практика на ВКС, „всеки разговор между лице, заподозряно в извършване
на престъпление, и полицейски служители, трябва да се разглежда като
официален контакт, предпоставящ защита на правата на разпитвания“. Тъй
като съгласно европейските стандарти "Наказателно обвинение" съществува
от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за
подозрението, че е извършило престъпление, или от момента, в който то е
съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на
подозрение срещу него", разрешенията за използване на СРС срещу Ф.,
дадени на 08.09.2010г. преди проведените срещи между св. С. и заподозряното
в предстоящо извършване на престъпление лице, представляващи официален
контакт, изискващ защита правата на лицето, осъществени и записани без да
са му разяснени процедурни възможности в тази връзка, в частност правото да
не излага факти, които го уличават в престъпление, са незаконни. Налице е
неспазване на европейските стандарти. Предвид което и съставеният
доказателствен материал може да се счита за негоден да послужи на целта- да
доведе до осъдителна присъда, тъй като с него се цели заместване
обясненията на обвиняем чрез други доказателствени средства - показанията
на св. С. и ВДС при използване на СРС, които са следствие на проведените
при нарушаване на процесуалния стандарт срещи, за депозирането на които
НПК предвижда специален ред. Поради което действително е налице
заобикаляне на процесуалния закон. В този смисъл е и практиката на
българския наказателен съд, според която такова поведение в практиката се
определя като процедурно нетърпимо и води до необходимост от изключване
на показанията на св. С. и третираните ВДС от годната за ценене
доказателствена маса. В този смисъл са: Решение № 198/31.05.13 г.,
постановено от 2 н. о. на ВКС по ч. к. н. д. 348/13 г.; решение №
290/04.01.16 г. на 2 н. о. на ВКС, постановено по к. н. д. 965/16 г.; решение
№ 244/12.12.16 г., постановено от 1 н. о. на ВКС по к. н. д. 1029/16 г., и др..В
този смисъл е и Решение № 10/ 2010 г. на КСРБ, в което е цитирана практика на ЕСПЧ,
според която използването на тайни доказателства, в частност ВДС, събрани чрез използване
на СРС, са такава категория доказателства, пред която, процесуалният закон поставя
ограничения, свързани с доказателствената им сила/чл. 177, ал.1 от НПК, че обвинението
иприсъдат не могат да се основават само на данните от СРС/. В това решение се посочва, че
целта на това законово ограничение е постигане на справедлив процес - подсъдимият да не
може да бъде осъден само на базата на доказателствна, с които не може да се конфронтира.
Съдът прецени, че в случая, макар и да не са приложени
доказателства св. С. да е била използвана в провежданото наказателно
38

производство спрямо Ф. в качеството си на разследващ орган и да е
провеждала разузнавателни беседи, същата фактически е била такава и е
извършвала такива действия. С изключение на първата среща с подсъдимия от
м.08.2010г., за която липсват данни от проведени СРС-та, всички останали
срещи с подсъдимия тя е провеждала в изпълнение на нарочно съставен план
на Д“ВС“, за което свидетелстват както и тя, така и св. М. и св.Я.. Воденето на
разговори, контролирани чрез телефония, звукозапис и видеозаснемане, за
което е уведомявала своевременно ръководителите си и Д“ВС“, получаването
и изпълнението на инструкции, макар и да не представлява самостоятелно
разследване, е участие в извършване на такова. Същата е била оборудвана с
техника за подслушване и видеозаписи, а от поведението, което е имала при
записите, действително категорично се установява дейност на "служител под
прикритие" - СРС по смисъла на чл.10 от ЗСРС (редакция от 27.04.2010г., в
сила от 28.05.2010г.). Същата е била оборудвана със средства за извършване
на СРС. Съгласно чл. 20, ал.1 ЗСРС (редакция към 2010г.), за да бъде
приносител на такава техника, лицето трябва да е служител под прикритие
към МВР, вписан в специален списък, тъй като СРС се прилагат от
специализирана дирекция „Оперативни технически операции,
специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез
служител под прикритие“ на МВР и от Специализирана дирекция
“Технически операции“ (СДТО). Съдът напълно се солидаризира с
изложеното от защитата, че документът, въз основа на който св. С. е била
оборудвана с технически средства за видео и аудио запис не е приложен, тъй
като лицето, което го е издало би подлежало на наказателна и
административна отговорност. Както и, че не е случайно, че разследващите
органи не са приложили материалите по чл. 173, ал.3 от НПК с оглед да може
последната да бъде използвана като свидетел, предвид изричната разпоредба
на чл. 177, ал.1 от НПК, че обвинението и присъдата не могат да почиват
само на данните от СРС.
На места действията и представляват провокация към подкуп. Така
напр. в разговора от срещата им на 29.09.2010г. /ВДС „звукозапис“/ в кафе-
аператив „Пагане“– Стара Загора. З. С. предлага на Ф. да й уреди среща с И.
А.: „Защото аз не мога да си сложа главата в торбата заради някой, който
не съм видяла въобще“. През цялото време С. го уверява, че няма образувана
преписка, и че едва когато има такава, ще се задейства. Разбират се И. Ф. да
осигури среща на св. С. с И. А., която да е конспиративна, а Ф. и отговаря:
„Ще е по път, ще те прехвърлям от кола на кола, без телефони“.
В протокола, изготвен въз основа на звукозапис на 14 .10.2010г. С.
говори за точки.:,,...Аз зададох конкретни въпроси.. .За да мога да мисля, на
мене ми трябва конкретен отговор, не само да се чудим...“, а Ф. повтаря
„Добре сега, слагаме точките“.
На срещата от 18.10.2010г. в ресторант „Сръбска скала Злати бор
роялс“ /ВДС „звукозапис“/,от репликите, разменени между двамата, се
установява, че тя уговаря Ф. да и помага за изпълнението задачата и:„Добре,
39

давай сега, нали трябва да трупаме точки…то ще се разчуе“. След това
двамата се разбират, че проверката трябва да е достатъчно разширена и да
влезе в уговорка с някой прокурор за да може той да потвърди
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство: „Значи
той може да си влезе в уговорка с някой прокурор, нали се сещаш…ако иска.
Хубаво да се бетонират те…да той е прокурор“.
Предвид което и с оглед на обстоятелството, че тя е изпълнявала
плана на ДВС, съдът прие, че разследващите органи преднамерено са създали
обстановка и условия, за да се предизвикат даване или получаване на подкуп с
цел изобличаване на съответното лице; създали са доказателствената основа и
условия, подсъдимия посредством св. С. да бъде провокиран към извършване
на престъпление.
Съдът прие, че поради всичко гореизложено показанията и са
процесуално допустими, но по същество не следва да се кредитират. Както
бе посочено по- горе св. С., бидейки служител на ТЗ БОП, инспектор, е
участвала в досъдебната фаза на производството при решаване на въпросите
какви процесуално-следствени действия да се извършат, как да стане това и
пр.. Забраната на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 НПК по отношение на нея не е налице
единствено и само, защото условно се приема, че ръководителите и не са я
включили като разследващ орган по това досъдебно производство. Макар и да
заявява, че не е участвала в планирането на предстоящите процесуално-
следствени действия, а само е изпълнявала поставените задачи, същата е
обсъждала с участието на разследващите органи какви действия следва да
бъдат предприети, действала е по указания, под контрола и указанията на
прокуратурата и ДВС. Поради което, макар че съдът прие, че нейните
показания не са недопустими, тя не може да се счита по принцип за
безпристрастен и незаинтересован свидетел. С оглед това, показанията и бяха
преценени като заинтересовани и предубедени и не бяха кредитирани на това
основание.
По отношение на останалите свидетелски показания, изслушани
по делото съдът прие за установено следното:
По делото са разпитани като свидетели и лицата Б. М., К. Я., М. Н.,
Т. Т., И. А. и К. К..
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Б. М. и К.
Я. в частта им, в която заявяват, че не са запознати с проверката на ДВС и това
кой е изпратил информацията относно на СГП, а също и по отношение на
това, че те нищо не са знаели за проверката, която е била възложена на св.С. от
ДВС.
Св. Б. Х. М., началник група ГД“БОП“-„Трансгранична престъпност
и митнически режим“, в периода от 2006 – 2015г, разпитан в с.з. на 22.02.2024
г./ л. 112 от делото /, заяви, че си спомня, че св.С. му е докладвала за среща с
И. Ф., на която той я помолил да извърши оперативна проверка на дейността
на фирмите на **** След устния и доклад те заедно докладвали на шефа си,
40

св.К. Я., и решили да уведомят ГД“БОП“ – София. Твърди, че е имало и
писмена докладна записка, съставена от нея, и той е поставил резолюция. На
другия ден го извикали в гр.София, където е имал среща с директорите на
„Вътрешна сигурност“ , на ГДБОП – София, и на ОД на МВР. „Вътрешна
сигурност“ се заела със случая, тъй като И. Ф. е бил действащ полицай към
момента. След което той повече е нямал достъп до тази информация и не
може да каже какво се е случило по сигнала му. Добавя, че знае за случилият
се след това арест на Ф., но нищо не знае за проверката от „Вътрешна
сигурност“, тъй като всичко е било специална, конфиденциална информация.
Помни, че в документа на С., за който не е сигурен дали е било официална
справка, пишело, че трябва тя да извърши фиктивна проверка. Препредава
казаното от нея, че това се е наложило поради съмнение, че служителите на
данъчната служба ще бъдат ревизирани от Инспектората на Министерството
на финансите и евентуално полицейската проверка би затвърдила техните
резултати. Запознат е с това, че ръководството на ГД„БОП“ е решило да се
докладва на Софийска градска прокуратура и те да образуват следственото
дело. Съобщава за това, че тази докладна се завеждала и пазела в секретното
деловодство на Вътрешна сигурност, тъй като оперативната преписка е
секретна, и имало специален регистър, в който се описва кой я подава, срещу
кого, и кой приключва проверката. Заявява, че се работи по специална
Инструкция за работата на оперативните работници, за секретните
сътрудници и за дела на оперативен отчет, която може да бъде предоставена
на съда. Твърди, че по оперативната проверка С. го е уведомила за исканото от
нея съдействие за проверка на фирмите на **** тъй като тя била разпределена
на тяхната група. Но заявява, че по тази проверка относно фирмите ****,
реално се е работело, тъй като тя касаела данъчни престъпления, извършени
от фирмите **** Няма спомен обаче за приключването и с явна докладна,
която да е била изпратена на прокуратурата. След това се поправя и заявява,
че мисли, че явната докладна е била изпратена до Софийска градска
прокуратура и е било образувано дело в националното следствие. След
прочитане на показанията му от ДП на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1
и т.2 от НПК, заявява, че си спомня, че материалите, които са събрани от
оперативната проверка, са били изпратени в Софийска градска прокуратура. А
след прочитане на показанията му, дадени пред друг състав на съда, от
09.01.2014г.- /л.7 по НОХД № 151/2013г. - л.140 от делото/, във връзка със
започналото оперативно дело, с предмет дейността на фирма ****, заявява, че
си спомня и, че не е имал информация във връзка с провеждано оперативно
дело относно филмите **** и за резултата от тях, и не знае кой от колегите му
е изпратил информацията в справката до СГП.

К. Р. Я., бивш Началник на икономическата линия към сектор
„БОП“ – Стара Загора в периода от м. юни 2009г. до 14 март 2014г., заявява, че
е бил уведомен от св.Б. Х., че И. Ф. е потърсил З. С. за съдействие с молба да
извърши една фиктивна проверка. Това е било в периода, когато те са
41

работили, но не може да си спомни дали вече са били приключили
оперативната работа във връзка с тези фирми и е имало образувано
следствено дело за неправомерно ползване на данъчен кредит в особено
големи размери от фирмите около И. А./ ****-7/. Участвал е в претърсванията
и изземванията в офисите на ****, но няма спомен тогава да са присъствали
хора от София от ГДБОП. Твърди, че след като устно св.С. го е уведомила за
желанието на подсъдимия да бъде извършена фиктивна проверка, той е
накарал св.С. да изготви писмена справка, тъй като Ф. им е колега и няма как
да го проверяват. Както и, че я е предупредил да няма от нейна страна
действия, които да могат да се окачествят като провокация. С. му е казала, че
Ф. ще и даде списък от въпроси, на които трябва да се отговори“ при тази
фиктивна проверка. Съставената от нея докладна относно действията на И. Ф.
спрямо З. С. той е изпратил на ръководството на ГДБОП – София. Също
смята, че тази докладна се намира в някой архив на „Вътрешна сигурност“-
София /или в ГДБОП – София/. ДВС ги уведомила с писмо, че те си поемат
работа и при необходимост З. С. да бъде освобождавана от преките си
задължения в сектора. На това съгласувателното писмо той се бил подписал,
но не знае нищо повече. Твърди, че те са работили само по оперативното дело,
което са приключили с една справка до ГДБОП, а другата са изпратили до
СГП, и е било образувано следствено дело. Не може да каже дали е имало
оперативно дело, създадено от ГДБОП или „Вътрешна сигурност“за казуса с
И. Ф., и не знае дали З. С. е работила с ГДБОП по такава преписка. Описва
реда, по който се образува едно оперативно дело като потвърждава казаното
от останалите по- горе посочени свидетели, че тя сама без него официално не
може да направи това Този свидетел едва пред настоящия съд заявява, че Ф. е
дал на св. С. „някакви листчета, които З. С. беше скъсала и беше хвърлила в
коша“. Имало е нещо написано от И. Ф. върху него, но не знае какво. Той бил
накарал св.С. да извади скъсаното от кошчето в нейната стая и да го
възстанови..
По отношение на показанията на св. Б. М. и св. К. Я./по
същество производни доказателства/, съдът намира, че същите не следва да
бъдат кредитирани в частта им, в която същите заявяват, че не са участвали в
оперативната разработка срещу подсъдимия. В тази им част те противоречат
на показанията на св. С., която директно ги посочва като такива в качеството
им на нейни преки ръководители, чието нареждане не е могла да не изпълни.
В тази насока са показанията и, че първия път е пътувала до София с
началниците си, които са влезли в ДВС на МВР и след като провели разговор с
някого, са я поканили да влезе. Освен това всеки път, когато е ходила до
София, е била съпровождана от прекия си ръководител св. М. и св. Я..
Всъщност няма как при една образувана официално проверка на ДВС С. сама
да се е явявала на разговор със служителите от тази дирекция, тъй като е
трябвало да бъдат съгласувани задачите и да бъде отчетено изпълнението им.
На съда беше отказано този въпрос да бъде изяснен чрез приобщаване на
съответните писмени доказателства относно тези факти, но въпреки това по
42

липсата на друга възможност прецени като по- достоверни показанията на
св.С.. Поради което, макар и да не намира показанията им за недопустими, не
даде вяра на показанията на св. М. и Я. в тази им част. По отношение на частта
им, в която съобщават какво им е съобщила С. за състоялата се среща между
нея и подсъдимия, същите са производни, а не преки доказателства. Предвид
което и още повече предвид липсата на конкретика относно датата на тази
среща, съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията им и в тази им
част. Липсата на конкретика в показанията им като цяло може да бъде
обяснена с нежелание да бъдат уличени в пряко участие в оперативната
разработка. Още повече, че С. не би могла сама без да и бъде предоставен
необходимия статут на служител под прикритие да контактува със
служителите на службите и СГП.
Предвид което прецени показанията им, че не са придружавали св. С.
до София, че ДВС е изготвила план за действие, който не им е бил известен
като съдържание и те нямат никаква представа какво се е случвало по-
нататък, като недостоверни предвид тяхната непоследователност,
необективност и неубедителност. Поради което и техните показания не са
безспорен източник на доказателства за срещата, проведена през месец август
2010 г..
Като по- достоверни с оглед връзката им с останалите събрани по
делото доказателства и негодността на приложените ВДС,/ за което ще бъде
направен анализ по- нататък/, съдът прецени показанията на св. М. М. Н.,
както и на св. Т. Т., И. А. и К. К.. Това са показания на свидетели, които или
не са се срещали с подсъдимия през процесния период/св.Т. и К./, или са се
срещали/св.Н./, но от тях не се установява участие на подс. Ф. в предлагането,
обещаването и даването на подкуп. Последните бяха преценени от съда като
логични, последователни и житейски правдиви.
Така, свидетелят М. М. Н. е категоричен за това, че събитията около
задържането на подс.Ф. и неговото собствено задържане са били една
комбинация/“клопка“/ с цел да бъде дискредитиран св. И. А., собственик на
фирмите *****, с когото той се е познавал, и който към онзи момент е
изпитвал страх, че ще бъде извършена полицейска проверка на фирмите му.
Свидетелят Н. се е познавал и с подсъдимия Ф., както и със св. Т. Т., който
тогава е бил шофьор на А.. Св.С. също му е била близка. Заявява, че той е бил
връзката между И. А. и И. Ф., тъй като те помежду си не са се познавали. Той
и св. А. са били информирани от св. Т., който е бивш оперативен работник, че
ще има проверка по финансовите въпроси на И. А., която ще бъде извършена
от св.С., поради което той се е свързал с Ф. и го е помолил за съдействие. То
се изразявало в това да предоставят на св. С. офис във фирмите на ****,
където тя обективно да извърши проверката на данъчните и счетоводни
документи, както и човек за връзка, но не са и предлагали, обещавали или
давали подкуп, за да не се стига до изземване на компютрите на фирмата.
Категоричен е, че в разговорите, които е провеждал И. Ф. не се е стигало до
уговорки за даване на пари. Пред настоящия състав на съда заявява, че
43

задържането им впоследствие както и това на св.А. било една показна акция с
цел изземване на бизнеса на последния. Той обаче в началото разбрал, тъй
като до пенсионирането си е бил оперативен работник в група „Тежки
престъпления“ към ОД на МВР- Стара Загора, че е подслушван в кабинета си
както и че няма да има действителна проверка, а „всичко е нагласено и
фалшиво“. Подс.Ф. изпълнил молбата му като разговарял със С. и предал
искането на св. А. проверката да бъде обективна, и че тя се е съгласила като е
поискала имена на фирми за проверката на доставчиците на **** Няма спомен
някой да е предавал и връщал някаква бележка с имена на фирми. Счита, че
тя след като се е поставила в услуга, може сама да си е написала някакъв
списък на фирми доставчици. Освен това заявява, че тъй като е имала
проблеми заради мъжа си и е била разследвана, най- вероятно е избрана с
оглед на това, че е лесно манипулируема. Той е дал на Ф. телефонния номер на
главната ****ка К. К. в случай на нужда да се свържат с нея. След като е
разбрал, че няма никаква проверка е съобщил това на Ф., както и че И. А. е
въвлечен. В края на м.10.2010г. или началото на м.12.2010г. е казал на И. Ф., че
нещата вървят зле и му казал да напише докладна до началника си.
Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на
свидетелите Т. Т., И. А. и К. К.. Показанията на последните обаче с нищо не
допринасят за изясняване на обективната истина по делото такава, каквато тя
е представена в обвинителния акт. Свидетелите отричат да са възприели
конкретни факти, свързани с описаната в обвинителния акт престъпна
деятелност. От съдържанието им не се установяват факти, подкрепящи
обвинителната теза.
Така св. Т. Т. отрича И. А. да е искал от него услуга да се свърже с
някой бивш негов колега от полицията. Запознат е, че е предстояло
извършване на проверка от полицията, заради която св.Н. го е помолил да
дадат имена на фирми, за които св.С. да извърши проверка. Устно му е
изредил няколко фирми. Категоричен е, че във връзка с нея не е поеман
финансов ангажимент от когото и да било.
Св.И. А. отрича да е възлагал задачи на св. Т., който от години е
работел при него като шофьор, да го е ангажирал да разговаря и със св. М. Н.
във връзка с проверка на НАП по повод дейността на фирмите му. Не е
ангажирал и последния да му съдейства във връзка с проверки от полицията.
Заявява, че никога не е имал проверки от полицията и поради това е нямало и
причина да иска услуга от М. Н.. Не познава З. С. както и подсъдимия.
Признава обаче за полицейска акция на „Никулден“ - 06.12.2010г..
Категоричен е, че никога не е предоставял на подс. Ф. суми лично или чрез
трети лица. Заявява, че никога не е бил разпитван по повод фирмите си. И по
всички проверки не е имал наложени никакви наказания.
Св.К. К., **** на фирмите на ****заявява, която е разпитвана по
повод обстоятелството относно белия лист хартия с изписани върху него
имена на фирми, ВД по делото, заявява, че не познава М. М. Н., З. С. и
44

подсъдимия И. Ф., а само св.Т.; никога не е предавала на Т. Т. лист със задачи.
Имало е много проверки на фирмите ****** от данъчни органи, които са
приключвали положително за тях. При предявяване на материалите от НАП
си спомня, че имало такива, а именно един ревизионен акт с период от
01.01.2007г. – 31.01.2010г., съставен на „**** -7“ООД, както и един
Ревизионен акт № ********* от 01.12.2010г., който е подписан от нея.
Признава, че е имало и други данъчни проверки, които са завършили с
ревизионен акт, но са били за други обекти на ****, които тя не е обслужвала.
На конкретния въпрос дали си спомня през м.12.2010г. да е правена някаква
внезапна полицейска проверка на фирма ****ООД - Стара Загора, си спомня,
че е имало такава на 06.12.2010г. от данъчна полиция, когато са били
запечатани и отнесени част от компютрите. Във връзка с тази операция е
разпитвана в прокуратурата в гр.София. От нейните показания се установява,
че е имало оперативна полицейска проверка на фирмите на И. А., както и
образувано следствено дело, по което са събирани доказателства. Което
подкрепя показанията на св. Н. и тези на св. Я. в тази им част. От нейните
показания както и от приложените данъчни документи и справки обаче не се
установява, на фирмите ****** и **** да са били издавани ДРА. Всички
данъчни и полицейски проверки са приключвали в полза на собствениците им.
Няма данни за открити „нови обстоятелства“, във връзка с които да са
отменени РА. Относно следственото дело в НСС, за което говорят
свидетелите, по настоящото дело няма представени никакви доказателства
дали такова изобщо е било образувано, прекратено ли е и защо. Поради което
съдът даде вяра на показанията на свидетелите само относно полицейската
акция на 06.12.2010 г. в офисите на ****, но не и за твърденията в ОА в тази
насока.

ОТНОСНО ВДС-те :

Видно от първоначалното искане за използването на СРС от
10.09.2010г. от Министъра на вътрешните работи, в мотивите, налагащи
използване на СРС, спрямо св.С., е посочено, че подсъдимят Ф. е предложил
подкуп в размер на 1000 лева на свидетелката С. за да предупреди тя за
началото на извършване на проверка с оглед данъчни престъпления от
собственика на фирма ***** – св. И. А., и е обещал още 50 хиляди лева или
повече, ако тя му предоставя изпреварваща информация за хода на
проверката, както и всички предстоящи ОИМ свързани с нея; че е поискал в
най-кратки срокове С. да изготви план за начина, по който ще се извършва
проверката от ТЗБОП, като се ангажира с краен положителен резултат за
проверяваната фирма. В искането е посочено, че към момента ****АД/ явно
става въпрос за всички фирми на **** са обект на проверка от страна на НАП
за неправомерно възстановено ДДС в размер на няколко милиона лева, като
проверката е възложена освен на служители на НАП, и на ГДБОП, в частност
45

лично на З. С.. Освен това е посочено, че вероятно подс. Ф., който е в близки
приятелски отношения с тогавашния директор на ТД на НАП – Стара Загора –
Г. Й., вероятно вече знае за проверката от НАП. Видно от първоначалното
искане за използването на СРС от 09.09.2010г. от Главния секретар на МВР –
гл. комисар К. Г. /т. 2 ВДС/ със същите мотиви е поискано спрямо подс. Ф. да
бъдат приложени оперативни способи съгласно чл.5,6 и 7: от ЗСРС, а именно:
наблюдение, подслушване и проследяване поради участието му в
корупционни практики, а именно наблюдение, подслушване и проследяване.
В същите се посочва, че е събрана оперативна информация чрез
агентурния апарат и е образувано досъдебно производство в СГП. Като
причини, които не дават възможност необходимите данни да бъдат събрани по
друг начин, се посочва, че И. Ф. като оперативен работник и разследващ
полицай, запознат с използваните от МВР оперативни методи и способи за
разкритие и документиране на престъпна дейност, е силно предпазлив в
действията си и трудно допуска лица до себе си. Разрешението е дадено от
зам. председател на СГС Г. Колев. Приложена е и декларация по чл.12, ал.2 от
ЗСРС от З. Б. С.. СРС по отношение на св. С., съобразно издаденото
разрешение, са експлоатирани за издадения срок на разрешение от два месеца.
Приложен е ВДС по експлоатирано СРС – „звукозапис“ по
отношение на З. С. за датата 16.09.2010г. за времето от 21.41ч. до 22.47ч. в
ресторант „Сръбска скара Злати бор Роялс“ на ул. „Цар И. Шишман“ № 99 –
Стара Загора. За тази дата няма обвинение.
Приложен е ВДС по експлоатирано СРС за датата 29.09.2010г. –
„звукозапис“ за срещата между С. и подс. Ф. от 18.35ч. до 19.38ч. в кафе-
аператив „Пагане“ на ул. „Цар И. Шишман“ № 97 – Стара Загора. От същото
могат да се извлекат някои реплики, които са във връзка с обвинението.
Разговорът започва с това, че З. С. пита подс. Ф. „Знаеш ли как е напънала
работата“ и отговора на И. Ф.: „При нас не е дошло още нищо“. Продължава с
думите на З. С. в отговор на предложението на И. Ф. „…една среща с Чирпан“
и отговора на С.: „Той И. нищо не знае, много се шумяло“. „Вика, не е нито да
си позволява вика, нещо на нея и на мен…да стане някоя по-голяма беля“. В
този разговор З. С. му заявява: „Защото тръгне ли…. да се работи, няма да
търпи отлагане, защото няма аз пък да си ритам главата някъде, нали се
сещаш“, при което И. Ф. й отговаря: „Нали съм ти казал, че тебе няма да те
злепоставям“. В тази среща З. изразява опасението си, че ще й се случи нещо:
„Аз доколкото ги усещам в момента нещата, ще ми се случи на мен. Защото
преписка ако се прави“. И. Ф. я пита: „В момента не е преписка, ами сигнал,
така ли?“. Тя му отговаря: „Даже няма сигнал, а е едно бунене около ония
НАП – аджиите, дето изгоряха…но няма да я бързаме“. И. Ф. й отговаря:
„Искам да я бързаш“. В случая явно става въпрос за започналата проверка на
НАП във връзка с наказанието на данъчните инспектори, извършили
предходната ревизия на фирмите на И. А.. С. му обещава, че другата седмица
ще действа. В този телефонен разговор И. Ф. я пита за името на служителя, от
който зависи да бъде образувана преписката, който е шеф на С. – св. К. Я.. В
46

този разговор става дума и за покупка на гараж от подс. Ф. на стойност 10
хиляди лева, но не може да бъде категорично установено дали става дума за
някаква награда, дадена от И. А. на подс. Ф. или пък въобще само за покупка
на гараж, с което Ф. се хвали. Точно в този разговор св. С. предлага на Ф. да й
уреди среща с И. А. „Защото аз не мога да си сложа главата в торбата
заради някой, който не съм видяла въобще“. И. Ф. уверява, че и И. А. има
интерес от това, като й казва, че ще й даде подаръците „както свърши, всичко
да е добре“, и в хода на преписката подаръци, „да, всичко друго неотложно,
защото това си е информация…като свърши всичко благополучно“…“Трябва
да имам насока накъде се движи“. През цялото време С. го уверява, че няма
образувана преписка, и че едва когато има такава, ще се задейства. Разбират се
И. Ф. да осигури среща на св. С. с И. А., която да е конспиративна: „Ще е по
път, ще те прехвърлям от кола на кола, без телефони“, като ще бъде само
между нея и И. А..
Третата среща между двамата е на 14.10.2010г. – „звукозапис“, за
който обаче няма повдигнато обвинение.
За срещата на 18.10.2010г. в ресторант „Сръбска скала Злати бор
роялс“, за която е налице звукозапис за времето от 19.10ч. до 19.56ч., от
репликите, разменени между двамата, се установява, че тя е докладвала на
шефа си К. Я., че „Човекът няма възможност да. Не мога…Де Зе“
/неправилна звукова транскрипция, явно става въпрос за
ГДБОП/“…Информацията е получена от Де Зе и е подкрепена с данъчни
документи. Аз съм казала, че ДеЗе-то го е страх и може да ми казва това,
което ще ми казвате вие“. Ф. отговаря: „да“. З. С. продължава: „Добре,
давай сега, нали трябва да трупаме точки…то ще се разчуе“. След това
двамата се разбират, че проверката трябва да е достатъчно разширена и да
влезе в уговорка с някой прокурор за да може той да потвърди
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство: „Значи
той може да си влезе в уговорка с някой прокурор, нали се сещаш…ако иска.
Хубаво да се бетонират те…да той е прокурор“. И. Ф. й отговаря, че след
като вече е ясно, че тя ще работи по преписката, тя трябва да следва плана,
който са си направили. С. го уверява, че каквото са си говорили това ще стане.
В този разговор И. Ф. заявява на св. С., че той /И. А./ се е поуспокоил като е
видял, че „няма … никой не го търси, никой не го подслушва, не го… “. В
последната реплика на св. С. е отразена връзката между разменените между
тях реплики, а именно, че става въпрос за „ала-бала проверката на
НАП“.Звукозаписът завършва в 19.56ч. без да са разменени други реплики. В
това искане е посочено, че Ф. е казал на св. С. тъй като И. А. имал повече
позиции в Стара Загора, цената е значително по-малка и резултатите по-
сигурни. И. Ф. е обяснил на С., че ще осъществи среща между нея и И. А., на
което е необходимо тя да не носи в себе си мобилни телефони за сигурност и
че ще бъде закарана на конкретно място, което няма да й бъде съобщено
предварително и ще бъде проведено в условията на конспиративност.
Прилагането на тези оперативни способи е обосновано с обстоятелствата, че
47

лицето е дългогодишен служител в системата на МВР, познава оперативните
методи и способи и е силно предпазлив в действията си.
Документирана е чрез видеозапис, въз основа на който е изготвен
ВДС за срещата на 29.09.2010г. между Ф. и С.. В същия не се съдържат
обстоятелства, които да са от значение за делото. Същото касае ВДС на
16.09.2010г., 24.11.2010г. /“звукозапис“/.
Приложен е ВДС относно осъществен изготвен звукозапис за
срещата на 14.10.2020г., който вече беше коментиран по-горене.
Относно ВДС – „видеозапис“ от 18.10.2010г. започнал в 10:08:56ч. и
продължил до 19:38:55ч., чрез способите „негласно филмиране видеозапис и
наблюдение“ в заведение „Злати бор роялс“ - Стара Загора, в който не е
отразено в присъствието на колко неизвестни лица е приложен способът, а
явно е имало такива, се установява, че на посочената дата и в посочения
интервал И. Ф. е бил в заведението, срещу него е стаяло лице, за което се
установи, че е св. С. и двамата са разговаряли, консумирайки храна и напитки.
В 19:20:41ч. се вижда, че ръцете на лицето, което стои срещу него, подава на
последния салфетка. В следващата минута – 19:20:42, И. Ф. взема салфетката
като продължава да разговаря, след което излиза от кадър и продължава да
говори и в последната минута говори и консумира напитки. От изготвения
звукозапис на същата дата в посочения интервал не може да бъде установено
какви действия са извършени точно в минутата, в която е подадена салфетката
и след това. Същото се установява от заключението на назначената тройна
съдебнотехническа експертиза.
По отношение на събраната информация чрез ВДС съдът обсъди
доводите на защитата, че исканията за използването им са необосновани, не
отговарят на минималните изисквания за мотивация, и от съдържанието им
не може да се разбере: а) каква информация за разследваното престъпление е
събрана; б) липсва описание на извършените до момента действия по
разследването и резултатите от тях; в) не са изложени данни, позволяващи
идентифицирането на целта (лице или обект); г) не са посочени предвидените
оперативни способи; д) срока, за който се иска ползването, и мотивите, които
да обосновават продължителността му; и е) мотиви за невъзможността
необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на
изключителните трудности, с които е свързано събирането им (чл. 173, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс). По- конкретно не било налице описание
на: а) обстоятелствата, даващи основание да се подозира, че се подготвя или
извършва престъпление или е извършено такова, б) вече предприетите
действия по разследване и резултатите от предишни проверки или
разследвания. Освен това според защитата не е налице обяснение защо
търсената информация не може да бъде получена чрез други средства или
защо такива други средства биха довели до изключителни трудности, и защо
точно такава е исканата продължителност на наблюдението. Не били
приложени към молбата всички материали, на които се основава молбата, и не
48

са предоставени на разположение на компетентния съдия при поискване (за
молби, подадени в хода на наказателното производство). В случая
действително всички искания са с идентично съдържание (copy/paste),
включително тези за продължаване на срока за експлоатация на СРС. Част от
разрешенията били издадени от орган, за който действително няма данни да е
компетентен - заместник- председатели на СГС, но за съда не съществува
съмнение, че същите са специално оторизирани със заповед за това. Поради
което не са изпълнени минималните изисквания за мотивация, а изложените
мотиви биха били подходящи само при искане за разрешаване на вече
започнало прилагане на СРС в случай на „неотложност“, какъвто не е налице.
Съдът обаче прецени, че в случая това не е така. Изпълнени са всички по- горе
посочени изисквания за мотивирането и разрешаването на въпросните
искания, поради което не е налице липса на мотиви. Още повече, че към онзи
момент, преди близо 15 години, е липсвала съдебна практика и изискванията
за стандарта са били на по- ниско ниво.Въпреки това те са в изискуемия се
минимален обем. Това, че е възможно да е представена избирателно само част от
информацията, която или служителят, изготвил ВДС е селектирал, или органът,
използващ придобитата информация, е разпоредил, е възможно да е така. Но с
оглед правната природа на ВДС-те като доказателства това е напълно
допустимо и възможно. Преценката е на решаващия съд дали да се позове на
тях или не, тъй като това са оперативни способи, а не истински доказателства.
Те биха могли да бъдат ползвани като такива, само ако отговарят на
изискванията на закона.В случая същите отговарят на изискванията на чл. 3 от
ЗСРС, тъй като са приложени за предотвратяване и и разкритие на тежко
умишлено престъпление по глава осма, раздел четвърти, от НК. По отношение
на св. С. обаче нещата стоят по- различно според този съд. Тя е подписала
декларация за съгласие по чл. 12, ал.2 от ЗСРС. Посочено е наличието на
уличаващи обстоятелства във връзка с дейността на Ф. и, че за него са налице
данни за извършване на тежко умишлено престъпление. Нейната
действителна роля обаче, която е видна от извършените от нея действия при
прочита на ВДС-те, навежда на извода, че органите на разследването са
приложили СРС в нарушение на закона, т.е. неправомерно. Съгласно т.19 на
ППВС № 8/1981 г., ВС следствените и прокурорски органи за задължени да
привличат към наказателна отговорност всички лица, извършили
престъпления особено в случаите на подкуп по чл. 304 НК, а не да ги ползват
като свидетели. Св.С. укрива своята роля по отношение на събитията, за които
става дума в ОА, тъй като ако би съобщила за тях, е напълно възможно да
отговаря наказателно провокатор.
Предвид гореизложеното относно ползваните от обвинението ВДС,
съставени въз основа на приложени СРС-та, и ролята на св. С. като
фактически служител под прикритие/оперативен способ, СРС/, приложените
по делото ВДС не могат да бъдат взети предвид като доказателства, от които
да се установяват по безспорен начин факти, включени в основния предмет на
доказване по настоящото дело – извършването на престъпление и участието
49

на подсъдимия в него /чл. 102, т. 1 НПК/. Според съдебната практика обаче
няма пречка съдържанието на разглежданите ВДС да бъде отчетено във
връзка с преценката на останалите доказателства, а и във всички случаи,
когато това е в интерес на подсъдимия. Съгласно константната съдебна
практика, най-силната защита на правата на подсъдимото лице се осигурява
посредством неговото оправдаване от съда. Ето защо, при подобен начин на
процедиране съдът може и следва да вземе предвид онези доказателства,
които са в полза на подсъдимия, дори и да не са събрани по реда на НПК, а в
случая - и на ЗСРС.
В подкрепа на изложеното е и още едно обстоятелство. Основен
принцип в правото е, че никой не може да се облагодетелства от собственото
си неправомерно поведение. След като органите на разследването са
приложили СРС в нарушение на закона, т.е. неправомерно, няма пречка
съдържанието на коментираните ВДС да се ползва при преценка на
останалите доказателства с изричната уговорка, че това се прави само и
единствено, когато това е в интерес на подсъдимия. В цялата им останала част
ВДС-те, получени в резултат на приложените СРС, не бяха взети предвид при
постановяване на присъдата. Отделно от това следва да се посочи и
обстоятелството, че достоверността на съдържанието на самите СРС е
изключително спорна.
Основание за подобна констатация дава заключението на СТЕ,
назначена по настоящото дело и изпълнена от вещите лица д-р А. Н. К., Г. Д.
К., и Д-р З. П. М.. Същата касае само ВДС - „Видеозапис" фиксиран върху DVR-R,
per № RB 202010-001 -05/05-С-1523/03-12.2010 г. от прилагане на СРС по Искане за
използване на СРС с per. № RB 421132-001-09/6-3500 от 08.09.2010г. по описа на СГС и
Разрешение за използване на СРС с рег.№ RB 401049-001-09/14-4256 от г. по описа на
СГС с изготвен протокол за ВДС ст 09.01.2010г.. съдържащ се на лист 73-74 от том
втори на ВДС по досъдебно производство, както и ВДС -„Звукозапис" фиксиран върху
CD-R. per № RB 202010-001-05-05-С-1527/03-12.2010 г. от прилагане на СРС по
Искане за използване на СРС с per. No. RB 421132-001-09/6-3500 от 08.09.20Юг. по
описа на СГП и Разрешение за използване на СРС с рег.№ RB 401049-001-09/14-4256
от г. по описа на СГС с изготвен протокол за ВДС ст 09.01.20 г., съдържащ се на лист
16-25 от том втори на ВДС по досъдебно производство. Но в съдебно заседание
вещите лица заявиха, че изводите им се отнасят и за останалите ВДС. Експертите са
установили редица недостатъци при изготвянето на записите и ВДС-те, и за
разлика от предходната експертиза на НИК от ДП, са категорични, че не може
да бъде изключена манипулация на същите, извършена при конвертирането на
файловете. А тъй като не са приложени изходните материали, т.е. файловете,
които са били първоначално записани, както с какво устройство са заснети, а
видеото е няколкократно обработвано преди да бъде записано върху
предоставеният им диск и поради това, че професионалното оборудване и
софтуери за запис и обработка на видео, не поддържат този формат, то или
обработката на това видео с направена е аматьорска програма, или самото
видео е манипулирано преди да бъде записано. Освен това във файловете
липсват техническите параметри, както и серийните номера на средствата за видео и
50

аудио заснемане. Записите нямат watermark или каквато и да е друга защита от
манипулация. Таймкода (показаното време на екран), който е вписан в картината е
също с лошо качество, но за разлика от самата картина, е много по ярък и ясно четлив,
което означава, че видео файлът е пре-конвертиран многократно в последствие или е
пре-конвертиран с аматьорски приложения, като по този начин допълнително е
влошено качеството. От което стигат до заключение, че монтажа на таймкода е след
обработка. Относно видимите с просто око сривове на картината или така
наречените дропове (липсващи технически кадри), са посочили, че могат да се
получат от неизправна камера или при обработка на записа. Установените
недостатъци в записа са дропове и наслагване на кадри. При техническия
преглед на видеозаписа се вижда наслагване на кадри от друг момент, което е
резултат от обработка или монтаж на видеото. Причините за тези липсващи
технически кадри и наслагване могат да бъдат много, като: пре-
конвертиране на видеото от един формат в друг с аматьорско или
неработещо добре приложение за обработка или умишлена манипулация.
Поради липсваща информация/недопускането им до наличната такава
въпреки разпореждането на съда от ДАТО /, не могат категорично да кажат на
коя от тези три причини се дължи това. При наслагването на записите /аудиото
и видеото/ са установили и несъответствия поради разминаване на фрейм
рейтовете (броя кадри в секунда) на и съответно разминаването им по
отношение на времето. При коректното синхронизирането на звук и картина
се установи, че аудиозаписът започва 1 минута и 21 секунди и 13 фрейма по-
късно oт видеозаписа. Предполагат, че или средствата, с които са извършени двата
записа, са записвани в различен формат, или при конвертирането се е получило това
разминаване. Към 19:20:41 часа, показан във видеото, има сериозно
разминаване между звук и картина. На видеозаписът във времето но таймкот
19:20:41 има нелогично прескачане на кадри. В първите фреймове (технически
кадри) в периода 19:20:42 е налице връщане и наслагване на кадъра от
19:20:40. По отношение на видеозаписа за процесната дата са посочили, че в
периода: 19:20:41 и 19:20:42 часа не може да се установи реплика, тъй
като при коректно техническо синхронизиране на аудиото и видеото от
самото начало на аудиото, последната реплика преди 19:20:41, се намира
на позиция 19:20:39. На тази реплика заснетият мъж казва: “Дай една
салфетка...Относно видимостта на процесната салфетка са посочили, че
първо тя се появява от посоката на С., но на записа не се вижда нейната ръка
да държи салфетката, понеже е извън кадъра. На това място във записа се
вижда как мъжът от записа хваща салфетката, но липсват 10 фрейма
(технически кадъра) или около 0,33 секунди, установено от тях с двата
професионални софтуера - Davinchi Resolve Studio 19 и Adobe Premiere Pro
2024. Посочили са, че този период е твърде малко време, за да може заснетият
мъж след като е хванал салфетката, да прибере ръката си долу към тялото, а на
следващите кадри, салфетката не се вижда, а се вижда, че ръката му е вече
свалена долу. Поради това е налице невъзможност да бъде установено цялото
действие. В последното съдът се увери при няколкократно изслушване и
гледана не записите. Относно видимостта на процесната салфетка, първо тя се
51

появява от посоката на С., но на записа не се вижда нейната ръка да държи
салфетката понеже е извън кадъра. На записа по таймкод 19:20:41 има липса
на кадри. На 19:20:40 се появява салфетка в кадър. Липсват 10 фрейма
(технически кадъра) или 0,33 секунди от записа, време. Поради липсата на
кадри, през тази част от видеозаписа, не може да се установи дали мъжът
реално прибира ръката си към тялото или по време на прекъсването на записа
е извършено друго движение. В 19:20:39 лицето на записа казва: "Дай една
салфетка...".В 19:20:41 той посяга и я хваща. В първите фреймове на 19:20:42
има връщане и наслагване на кадъра от 19:20:40 само салфетка без ръката и
във финала на 19:20:42 са изчезнали и ръката и салфетката. Не става ясно след
този момент в чии ръце е попаднала салфетката. В заключението си са
посочили, че от делото не става ясно по какъв начин в СДОТО са
контролирали работата по монтажа на изрязаните записи и по обработката им
в последствие, а хипотетично е възможно при неколкократната обработка на
записите, подбора на частите от тях и липсата на защити или описание на
оригиналния запис, позволява да бъдат монтирани различни части в нов
запис, който да показва неверни събития. Поради което на въпроса: Има ли
несъответствие между двата записа - звукозапис и видеозапис по отношение
на реплики и в какво се изразяват тези несъответствия са отговорили, че към
момента с таймкод 19:20:41, има повече от няколко секунди разминаване
между звук и картина, което не може да се изчисли точно. При
изслушването на експертизата са категорични, че в случая става въпрос за
аналогови записи и че при обработката на първоначалните файлове не са
спазени стандартите за това като тя е направена с някакъв нелицензиран или
аматьорски софтуер. Липсват каталожните номера на приложените
видеозаписи. Самия факт, че не е направено според стандартите означава
някакъв вид манипулация, тъй като създава условия за липса на проследимост.
Категорични са, че в случая монтажа на таймкода е след обработка и монтаж
след първоначалния запис.
При изслушване на експертизата в съдебно заседание на въпроса
дали специализирания софтуер, който е използван от експертите от НИКК е
подходящ, вещите лица отговарят, че те са изготвени без да бъдат ползвани
специализирани софтуери, защото в периода от 2007г. до 2017г. повечето от
тях са изисквали много специализирани компютърни конфигурации като
„Макинтош“, за които в България нямат представителство.Ползвали са
безплатна и ограничена верския, която не е предназначена за такъв вид работа.
Освен това не са имали специализирани специални знания. Те самите са
използвали специализиран софтуер за видеомонтаж и видеообработка
„Davinchi Resolve Studio 19“ и „Adobe Premiere Pro 2024“.
Съдът след като лично констатира отсъствието на кадри във
видеозаписа от 18.10.2010 г., напълно възприе това заключение като
добросъвестно и компетентно изготвено, поради което прие за установено
следното: Възможно е тези сривове в картината и липсващи части от записа да
се дължат на наличието на оператор, който е управлявал стартирането и
52

спирането на записа. Възможно е той сам или по разпореждане на
изискващият записите да е преценил, че за целите на записа не е необходимо
да включва определени моменти. Но имайки предвид заключението на
експертизата, не може да бъде изключена и другата възможност- изготвеният
видеозапис да е бил манипулиран. Очевидна е човешката намеса /на
"оператор"/ при неговото изготвяне. При това, не е ясно какви части от
кадрите са били "изрязани" чрез незаписването им от оператора по негова
преценка и дали тъкмо тези части не поставят записаните разговори в друг
контекст и не им придават различно съдържание от това, което твърди
държавното обвинение. Не е ясно дали "изрязаните" части от записа не
свидетелстват именно за това. Според съда няма как да бъде взет предвид като
решаващо доказателство запис, в който има прекъсвания, осъществени по
човешка преценка и усмотрение. Следвало е проведените разговори да бъдат
записани изцяло и именно в този си вид да бъдат предоставени на съда. Само
така би се осигурила възможност съдът да спази задължението си по чл. 13,
14, 18 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като същевременно се гарантира и правото на
защита и на справедлив процес на подсъдимия. Не може да се изключи
вероятността, която е с немалък процент, липсващите записи да съдържат
доказателства, които са в интерес на подсъдимия и именно поради това да са
били унищожени. Категорично това противоречи на изискването за
справедлив процес, приложимо и към досъдебната фаза на производството.
Със сигурност не може да се изключи версията, че съдържанието на разговора
в незаписаната част противоречи на обвинителната теза, поддържана от св. С.
и прокуратурата. В тази насока са и показанията на св. С., която в изгледания
от нея видеозапис не разпознава нито салфетката, в която са били предадени
парите, нито пък репликите в звукозаписа, които според нея са си обменили с
подсъдимия.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Такива са приложените по делото протоколи за доброволно
предаване, които съдът е длъжен да обсъди, както и ВДС-те и другите
писмени, данъчни и пр. документи, приобщени по делото.
Съгласно константната съдебна практика, протоколът за доброволно
предаване представлява писмено доказателство, а не писмено доказателствено
средство. Изискване на процесуалния закон е да се подписват на всяка
страница само писмените доказателствени средства – протоколи,
обективиращи процесуално-следствени действия по разследването.
С оглед на гореизложеното, съдът прие, че протоколите за
доброволно предаване не дават основание на съда да приеме, че е безспорно и
несъмнено доказано, че парите и плика с листа хартия с 10 точки, предадени
от свидетелката С., са идентични с получените от нея. При съпоставката на
тези протоколи с приетите за недостоверни показания на св. С., съдът прие,
53

че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като съществува съмнение
относно съдържанието и начина на съставянето им. Чрез единият от тях не са
надлежно приобщени по делото описаните в него веществени доказателства –
банкноти, подробно описани със серийни номера. Същото се отнася и за листа
бяла хартия с 10 точки, предаден доброволно от св. С.. Тъй като в разпита,
който би трябвало да предшества предаването на това ВД, е възпроизведен
целият текст от 10 точки, който св. С. твърди, че не е чела преди това, налага
се извод, че при депозирането на показанията си свидетелката е чела от
процесното ВД. Което е недопустимо и представлява съществено нарушение
на процесуалните правила при провеждане на разпита и като свидетел на
12.10.2010г... Поради което прие, че протоколите за доброволно предаване не
са приобщени като доказателства по делото по изискуемия се процесуален
ред.. Поради което анализът на тези доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, не водят до извода за участие на подсъдимия в инкриминираното
деяние. По тази причина при постановяване на присъдата съдът взе предвид и
тези доказателства, макар и не в желаната от държавното обвинение светлина.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Намиращите се към настоящия момент като веществено
доказателство по делото банкноти на обща стойност 1000 лв.– 20 банкноти
с номинал по 50 лв. всяка, със серийни номера: БВ 6263163, БГ 0055608, БД
9837681, БГ 6546675, БД 9837680, БВ 6264888, БД 9837679, БВ 6264886, БД
9837621, БВ 6264885, БД 9837620, БВ 6264883, БД 9837619, БВ 6263169, БД
9837618, БВ 6263168, БД 9837616, БВ 6263167, БД 9837614, БВ 6263164/, на
основание чл. 284 от НПК бяха предявени на подсъдимия който отговори, че
те са му познати само от делото.
Намиращият се по делото хартиен плик, съдържащ бял хартиен лист,
прегънат на две, с поставена в него печатно написана бележка, съдържаща
десет точки, доброволно предаден на 12.10.2010г. от св.С. на прок.К.Д. – СГП,
описваща план за проверка за 4 години назад, без да е посочено за кои фирми
става въпрос, съдът приобщи като веществено доказателство. Също така
съдът приобщи като веществено доказателство и бяла салфетка на петна,
както и разкъсан ластик, за които подсъдимият заяви, че на 18.10.2010г. не е
подавал на С. салфетка с ластик.
По отношение на същите съдът прие, че липсва логично обяснение
защо процесуално-следствените действия по изземване на предмета на
твърдяното от прокуратурата престъпление /100 броя банкноти/ не са били
предприети още на място – в ресторанта, при положение, че там са
присъствали компетентни да извършат това разследващи органи. Сигурно е,
че там е било поне едно неизвестно лице, но не е ясно кое е то- дали водещият
разследването орган или наблюдаващият делото прокурор, като и двамата са
могли да извършват действия по разследването /чл. 46, ал. 2, т. 2 НПК/. По
този въпрос на съда не бе проявена никаква активност и не бе дадена каквато
54

и да е яснота и от присъстващият по делото прокурор от ОП-Стара Загора.
Ако парите са се намирали в държане на свидетеля С., най-логично е било
непосредствено след предаването им те да бъдат иззети в присъствие на
поемни лица, като за това да се състави надлежен протокол по реда на НПК.
Това не е сторено. Какви са причините за това е вън от коментара на съда, но
това обстоятелство не може да не бъде отчетено при преценка на
веществените доказателства. Както пликът, така и банкнотите, не са описани,
опаковани и запечатани /чл. 163, ал. 6 НПК/ на мястото, където е можело да
бъдат иззети – в ресторанта. Вместо това парите са останали "на съхранение"
у свидетеля С., която едва на другия ден чак ги е предала като веднъж заявява,
че това е станало в полицията, а втори път- че са пътували до София с
началниците си и ги е предала на прокурор от СГП. Видно от протокол от
19.10.2010г. се установява, че същата е предала парите доброволно на тази
дата на наблюдаващия прокурор от СГП.
Същото се отнася и за бележката в белия плик, за която изобщо няма
данни освен от св. показания на С., че е точно тази, за която твърди, че е
предадена от подс.Ф./ и за която св. Я. твърди едва при депозиране на
показанията си по настоящото дело, че му било казано от св. С., че я е
скъсала/или смачкала/ и хвърлила в коша, и за която не знае какво е станало с
нея/. Неприкосновеността на плика и съдържанието му- въпросната бележка,
както и на салфетката с парите, не е била гарантирана по никакъв начин. Не са
създадени дори и минимални гаранции, че предаденото от Ф. на С. ще е
именно това, което С. предава на другия ден/ за парите/ и с протокола за
доброволно предаване от 12.10.2010г., предаден на от свидетелката С. на
прокурор.К.Д. от СГП. Св.С. заявява, че не помни друго лице да е
присъствало при нейния разпит при предаването на бележката, не изключна
служителят С.Б., който е положил подпис върху запечатания плик, да е
присъствал по време на това процесуално действие, но тя няма спомен за
това. Поради което не е безспорно и какво е било съдържанието на плика с
бележката към момента на предаването и. Съставен е формално един протокол
за разпит на свидетел и в същия ден е съставен и протокола за доброволно
предаване. Съдържанието на тази бележка не може да бъде свързано по
безспорен начин с фирмите на И. А., тъй като това са въпроси и задачи, които
по принцип се поставят при всяка една полицейска проверка на фирма няма
цитирани дружества, а обекти/. Наред с това не е изследвано чрез съдебно
техническа експертиза техническото средство - принтер, с което е изписан
текста. Изобщо не става ясно защо след като твърди, че бележката и е
предадена от Ф. в кабинета и на 11.10.2010г. в сградата на ОДМВР - Стара
Загора не е предала веднага въпросната бележка на разследващия орган чрез
началниците си. Св.Я. дори не знае какво е направила тя след като му е
съобщила за това, но без да уточнява дата или поне период.
По отношение на въпросната салфетка и ластик, с които са били
предадени парите на С. от подсъдимия съдът намери за установено следното:
Не е спазено изискването на закона веществените доказателства да се изземат
55

в присъствието на свидетели – поемни лица, да се опаковат и запечатат с
подписите на лицата, участвали при изземването. Налице е заобикаляне на
законовите изисквания, поставящо под сериозно съмнение достоверността и
автентичността на веществените доказателства. Самото изземване или
предаване на веществените доказателства не е извършено незабавно, след като
се е създала практическа възможност за това. Предвид което не е доказана
идентичността между „дадените“ от подс.Ф. на св. С. пари в салфетка, свита
на руло с ластик, и тези, предадени от св. С..
Гореизложеното във връзка с веществените дава основание на съда
да формира извод, че в случая не е установен елемент от обективната страна
на престъплението – наличието на облага – 1000 лева, дадени от подс. Ф. на
св. С..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с
горепосоченото си поведение подсъдимият Ф. не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2
вр. чл.26, ал.1 от НК нито от обективна нито от субективна страна. Поради
което го призна за невинен по това обвинение.
Съгласно съдебната практика, за да е налице от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3,
алт.2 от НК се изисква с изпълнителното деяние деецът да е осъществил една
или всички форми на изпълнителното деяние: "даване", ".предлагане" и
"обещаване" на подкуп. Докато при хипотезите на "предлагане" и "обещаване"
на подкуп дарът или облагата, предмет на престъплението, могат дори и да не
се намират у дееца, то при формата на изпълнително деяние "даване"
подкупът /облагата, дарът/ следва да са реално съществуващи и когато са вещи
- да бъдат в граждански оборот и с определена имуществена стойност. Ако
подкупът не притежава такива свойства, извършеното деяние ще е
несъставомерно, тъй като всъщност няма да е налице облага, дар. Не може да
бъде субект на престъплението подкуп длъжностно лице, което приема
дар или друга имотна облага за действие или бездействие, което не се
включва в неговите служебни права и задължения. В тези случаи не е
налице подкуп, защото длъжностното лице не може да извърши исканото от
даващия дар или друга имотна облага действие или бездействие.
Същевременно, когато се дава дар за едно бъдещо действие или бездействие, е
необходимо между длъжностното лице и дееца да е постигната
съгласуваност относно съдържанието на тези действия или бездействия.
С оглед горния анализ на събраните по делото доказателства и
установената от съда фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прие, че горепосоченото обвинение срещу подсъдимия Ф. не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, както и че действията му са съставомерни по
действащия наказателен закон. Съдът, анализирайки внимателно събраните в
56

хода на производството доказателства и доказателствени средства, достигна
до извод, че същите не са достатъчни и в необходимата степен убедителни,
за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 2 от НПК за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. Ф..
Нито една от посочените по-горе условно обособени групи от
доказателства, както поотделно, така и анализирани в тяхната съвкупност, не
удовлетворява критериите и изискванията на чл. 303 НПК за постановяване на
поисканата от държавното обвинение осъдителна присъда спрямо
подсъдимите. При събирането на уличаващите доказателства органите на
досъдебното производство са допуснали груби и неотстраними
процесуални нарушения, съществено ограничили правата на подсъдимия на
защита и на справедлив процес. С оглед на гореизложеното, единствените
доказателства, дали повод на прокуратурата да повдигне обвинение срещу Ф.,
са сериозно разколебани до степен, че такива по същество липсват. Ето защо,
с присъдата си съдът призна подсъдимия Ф. за невинен в това да е извършил
горното престъпление. Не може в случая да се изключи версията, че
показанията на св. С. са нейна защитна версия, с цел да не бъде привлечена
към наказателна отговорност при неизпълнение на поставените и задачи. Не
могат да се кредитират показанията на свидетелката и по още една причина: В
настоящия случай свидетелката С. е действала като "служител под
прикритие", макар и същата официално не е била служител на посочените в
чл. 10в от ЗСРС служби. Всички други изисквания на закона обаче са налице.
Съгласно цитираният чл. 10в от ЗСРС, служителят под прикритие е служител
от компетентните служби по Закона за М-то на вътрешните работи. Макар и
де юре тя да не е действала като служител под прикритие, де факто същата е
действала именно като такъв служител. Именно като такава тя е била
включена в разследването на делото срещу подс. Ф. в нарушение на
действащото законодателство.
Отделно от това, голяма част от записите са били унищожени, като
не е ясно какво е било тяхното съдържание и дали същото не е от естество,
което оневинява подсъдимия и уличава свидетеля С. в извършването на
престъпление – било по чл. 304, респ. чл. 304а от НК, било по чл. 307 от НК.
Установи се от изготвената и приета в хода на съдебното следствие
СТЕ, че наличните по делото записи не съдържат целите разговори, проведени
от св. С. и подсъдимия. Действията на оператора, спирал и пускал записа по
собствена преценка, поставят под съмнение какво е било цялостното
съдържание на разговора и най-вече – какъв е неговият контекст.
Недопустимо е разговорите да бъдат преценявани единствено и само на база
части от тях, без оглед на контекста, в който са водени. Това е така, тъй като е
възможно останалото съдържание /в унищожената или незаписана част/ да
води до съвършено различен смисъл и насоченост на цялостната
комуникация.
Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са
57

налице предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му от СГП обвинение. За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен извод, че
извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимия за невинен и неговото оправдаване.
Няма как съдът, при наличие на множеството целенасочено
допуснати в хода на досъдебното производство нарушения, непълноти и
провокации, да възприеме за меродавна обвинителна теза. Извършването на
едно престъпление и виновността на подсъдимия не може да бъде
установявана и доказвана с цената на игнориране на принципите и правилата
на наказателния процес.
Това е постановката и на континенталната правна система- чл. 105,
ал.2 от НПК, а именно: Не се допускат доказателствени средства, които не са
изготвени при условията и по реда на НПК. Такива доказателства не могат да
се считат за достоверни и въз основа на тях да се постановява присъдата.В
тази насока са множество решения на ВКС, които са в смисъл, че
"прокуратурата не трябва да очаква от един уважаващ собственото си
достойнство и правилата на справедливия процес съд да приема безрезервно
плодовете на отровеното дърво"./ Вж. Решение № 161/15.03.2007 г. по н.д. №
843/06, III н.о.ВКС/.
По така изложените съображения, съдът призна подсъдимия Ф. за
невинен в това, че в периода от неустановена дата на месец август 2010г. до
18.10. 2010 г. в гр.Стара Загора, при условията на продължавано престъпление
е предлагал, обещавал и дал имотни облаги на длъжностно лице - З. Б. С.,
******* - за да не извърши действия по служба - да не спази повелителните
разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика,
задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки, да
отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани
документи, които съставя във връзка с извършвани от нея полицейски
проверки, резултатите от проверките, като я убеждавал и склонявал да
инициира и води проверка по отношение на фирмите ******, която да
приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и резултатите
от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяване на
проверката поради липса на данни за извършено престъпление, като по този
начин се потвърдят неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/
за минали периоди, че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се
санкционират положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им
данъчни ревизии. Поради което призна подсъдимия Ф. за невинен и на
основание чл. 304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение
по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл. 112 от НПК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото- сумата от 1000 лв., представляваща 20
58

броя банкноти с номинал от 50/петдесет/лева със сер. номера всяка, на обща
стойност 1000/хиляда/ лева, със серийни номера БВ 6263163, БГ 0055608, БД
9837681, БГ 6546675, БД 837680,БВ6264888, БД 9837679, БВ 6264886, БД
9837621, БВ 6264885,БД9837620, БВ6264883, БД 9837619, БВ 6263169, БД
9837618, БВ 6263168, БД9837616, БВ6263167, БД 9837614, БВ 6263164,
получени с приемо – предавателен протокол от 19.03.2013г. /л.10 от НОХД №
151/ 2013 г./, намиращи се на съхранение в сейфа на ОС- Стара Загора в ЦКБ-
клон Стара Загора, тъй като не е известно на кого принадлежат, ако не бъде
установено това и в едногодишен срок от приключване на наказателното
производство не бъдат потърсени.
По отношение на веществените доказателствени средства- ВДС -
общо 25 /двадесет и пет/ информационни носители СD-РОМ, събрани в
десетте тома, разсекретени към настоящия момент, съдът прие, че следва да
останат по делото.
На основание чл. 53 от НК съдът отне в полза на държавата
останалите веществени доказателства по делото, а именно:- Един брой
хартиен плик, запечатан с лепенка на ССлС, с поставен печат №5 на СО - СГП
от дата 10.09.2012г.,/ обозначен като обект №1 по протокол за предявяване на
разследването от 10.09.2012г./, съдържащ бял хартиен лист, прегънат на две, с
поставена в него печатно написана бележка, съдържаща десет точки,
доброволно предаден на 12.10.2010г. от свидетелката С. на прокурор.К.Д. от
СГП; -Бял хартиен плик, съдържащ салфетка и ластик, които след влизане в
сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност и
негодни за употреба.
С оправдателната си присъда съдът разпореди веществените
доказателства, а именно:1 бр. мобилен апарат „Самсунг" и 1 бр. мобилен
апарат „Нокия", съдържащи се в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на
ОД - МВР - Ст.Загора на 06.12.2010г. по извършено претърсване и изземване в
същия град, ****, както и 1 бр.мобилен апарат „Нокия 5230", 1бр.мобилен
апарат„Самсунг ЗСН-С 520" и 1 бр.мобилен апарат„Самсунг Е 1210 М",
съдържащи се в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД МВР Ст.Загора
на 06.12.2010г. по извършен обиск и изземване, с описани и съдържими в
плика, да се върнат на собственика им- И. Г. Ф..
По отношение на разноските, направени във връзка с обвинението по
чл. 304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1, съдът прецени, че следва да
остават за сметка на ДЪРЖАВАТА.

По отношение на обвинението по чл. 339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2,
ал.2 от НК:
По отношение на това деяние, за което подсъдимият Ф. е предаден на
съд за това, че на 06.12.2010г. в гр. Стара Загора **** държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение, а именно:
59

71 броя патрони калибър 9x18, 250 броя патрони кал.22/ но за 30 бр. патрони е
бил оправдан с първоначалната присъда, която не е обжалвана в тази и част/;
67 броя патрони кал.7,62x39 и 30 броя патрони калибър 9 пара, същият е
признат за виновен в това, че на неустановена дата по неустановен начин
придобил и до 06.12.2010 г. в гр. Стара Загора, ****, държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение както
следва:71 броя патрони калибър 9X18; 200 броя патрони калибър 22; 67 броя
патрони калибър 7,62 Х 39; и 30 броя патрони калибър 9 пара, и на основание
чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден
на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66
ал.1 НК съдът отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът не уважи искането на защитата и на подсъдимия Ф. той да
бъде оправдан поради недоказаност на деянието от обективна и субективна
страна.
Подсъдимият И. Г. Ф. към момента на деянието- 06.12.2010г., е
заемал длъжността *****. В системата работи от 1994 г. като преди това е бил
****./вж. кадрова справка на л.84 том Първи от ДП/. Като такъв същият е
имал качеството на полицейски орган и по закон с оглед служебните си
задължения е разполагал с възможността да притежава оръжие и боеприпаси
съгласно чл.74 ЗМВР. Освен това сам е купувал и притежавал лични оръжия.
По делото са представени и приобщени различни доказателства за това като
няма спор, че самите оръжия са законно притежавани. Безспорно у и
обстоятелството, че всички те както и намерените при извършеното
претърсване и изземване на 06.12.2010г. боеприпаси са били държани в
метална каса в дома на подсъдимия в гр.Стара Загора, ****. В ОА се твърди,
следното:
1. Към 06.02.2010г. подс. Ф. е имал зачислен служебен боен
пистолет м."Макаров", кал. 9X18 мм, фабр. № ВЕ262933, с два пълнителя
и 16 патрона кал. 9X18 мм. За късоцевното огнестрелно оръжие
п."Макаров" подс. Ф. е имал право да придобива и държи на законово
основание максимум до 50 патрона кал. 9X18 мм съгласно чл.58, ал.1, т.1
Правилника за прилагане на отменения Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. На 17.09.2010г.
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ е била изменена като е била
възпроизведена в разпоредбата на чл.6 ал.З т.1 Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /обн. ДВ,
бр.73/17.09.2010г., в сила от деня на обнародването му/. Нарушавайки
разпоредбите на чл.58 ал.1 т.1 ППЗКВВООБ и чл.6 ал.3 т.1 ЗОБВВПИ,
действали съответно преди и след 17.09.2010г., на неустановена дата и по
неустановен начин, Ф. придобил общо 121 патрона кал. 9 Х 18 мм с медни
гилзи - 114 броя с надписи по дъната на гилзите „10/1987" и 7 броя с
надписи по дъната на гилзите „10/2007"./ Тези 121 броя патрони били
различни от 16-те патрона в двата служебни пълнителя към законно
60

ползвания от Ф. п."Макаров". Предвид което се твърди, че 50 броя от 121-
те патрона подсъдимият е придобил на законово основание. Останалите
71 броя държал по общоопасен начин. Боеприпасите са родово определени
заместими вещи и е без наказателноправно значение конкретно кои 71 бр. от
общото количество Ф. незаконно е придобил и държал.
От РПУ-Ст.Загора на подсъдимия е издадено разрешение
№193/27.03.2007г. да придобие един брой късо огнестрелно оръжие с
дължина на цевта до 300 мм и 50 бр. боеприпаси за него, а именно
пистолет м.' WALTER-Р22", кал. 22 LR, фабр. №G 015890, и 50 патрона
кал. 22 LR. С фактура №33/06.04.2007г. подсъдимият закупил от „НИС"
ЕООД, гр.Ст.Загора, бул."Цар Симеон Велики" №80, разрешения му
п."WALTER-Р22" с фабр. № G 015890, кал. 22 LR и 50 патрона кал. 22
LR. За късоцевното огнестрелно оръжие п."WALTER-Р22", подсъдимият имал
право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона
кал.22 LR съгласно чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ и чл.6, ал.З, т.1
ЗОБВВПИ.
От РУ - Ст.Загора на подсъдимия е издадено Разрешение
№309/11.05.2010г. да придобие един брой нарезна ловна пушка
м."Сабати", кал.22, фабр. № R 23066. Подсъдимият закупил от Г. Д.Д. ЕГН
**********, разрешената му пушка м."Сабати" с фабр. № R 23066, кал.22. За
нарезната ловна пушка "Сабати" - дългоцевно огнестрелно оръжие -
подсъдимият имал право да придобива и държи на законово основание
максимум до 100 патрона, кал.22 LR съгласно чл.58 ал.1 т.2 ППЗКВВООБ
и чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ. Нарушавайки приведените разпоредби на
ППЗКВВООБ и ЗОБВВПИ, действали съответно преди и след 17.09.2010г.,
на неустановена дата и по неустановен от следствието начин подсъдимият
придобил - включително с 50 броя по фактура №33/06.04.2007г. - общо 400
патрона кал.22 LR с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както
следва:
върху 50 бр. „SUPER" "Х";
върху 50 бр. „f;
-върху 150бр. „С";
върху 50 бр. ,R";
върху 100 бр. „Е".
Поради което според обвинителнния акт само 150 патрона от
общо 400-те подсъдимият придобил законосъобразно. Останалите 250 броя
придобил по общоопасен начин.
След неустановената дата на придобиване подсъдимият започнал да
държи по общоопасен начин 250-те патрона /като част от всичките 400
патрона кал.22 LR/ в голямата метална каса, намираща се в спалното
помещение на дома му в гр.Стара Загора, ул."Братя Жекови", бл.40 вх."А" ет.З
ап.27. Държането упражнявал до началото на мес.12.2010г..Боеприпасите са
61

родово определени заместими вещи и е без наказателноправно значение
конкретно кои 250 бр. от общото количество подсъдимият криминално е
придобил и държал.
От РПУ Ст.Загора на подсъдимия е издадено разрешение
№384/23.05.2008г. да придобие от „Арсенал 2000" АД един брой нарезна
ловна карабина м."SLR-95НМВL", фабр. №ВА 48 0310, кал.7,62 Х 39 мм
плюс 50 бр. патрони същия калибър.
С фактура №**********/05.06.2008г. подсъдимият закупил от
„Арсенал 2000" АД, гр.Казанлък, ул."Розова долина" №100, разрешената му
карабина - ловна нарезна, кал.7,62 Х 39 мм, м."5451-05LSLR95HMBL",
фабр. № ВА 48 0310, заедно с 50 патрона кал. 7,62 Х 39 мм. За дългоцевната
нарезна ловна пушка "SLR-95HMBL” подсъдимият имал право да придобива
и държи на законово основание максимум до 100 патрона кал. 7,62 Х 39 мм
съгласно чл.58 ал.1 т.2 ППЗКВВООБ и чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ.
Нарушавайки горните разпоредби на ППЗКВВООБ и ЗОБВВПИ,
действали съответно преди и след 17.09.2010г., на неустановена дата и по
неустановен от следствието начин подсъдимият придобил - включително с 50
броя по фактура №**********/05.06.2008г. - общо 167 патрона кал.7,62 Х 39
мм с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва:
върху 48 бр. „ППУ 7,62 Х 39";
върху 19бр. „10,08";
върху 100 бр. „10,06".
Поради което придобитите законосъобразно са 100 патрона от
общо 167-те. Останалите 67 броя подсъдимият придобил по общоопасен
начин. След неустановената дата на придобиване подсъдимият започнал да
държи по общоопасен начин 67-те патрона /като част от всичките 167 патрона
кал.7,62 Х 39 мм/ в голямата метална каса, намираща се в спалното
помещение на жилището му в гр.Стара Загора, ул."Братя Жекови", бл.40
вх."А" ет.З ап.27. Държането упражнявал до началото на
мес.12.2010г..Боеприпасите са родово определени заместими вещи и е без
наказателноправно значение конкретно кои 67 бр. от общото количество
обв.Ф. криминално придобил и държал.
С разрешение №237/16.04.2004г. РПУ Ст.Загора разрешило на
подсъдимия да придобие по наследство пистолет м.,“ С7- 75 В",
кал.9 Х 19 мм, фабр. № 5557-J".
За късоцевното огнестрелно оръжие п.„С7-75 В" подсъдимият имал
право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона
кал.9 Х 19 мм /т.нар. „пара" - с усилен барутен заряд, значително
увеличаващ произвежданата при изстрела химическа енергия/Такова било
изискването на ограничителния режим, въведен с чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ
и чл.6, ал.З, т.1 ЗОБВВПИ. Нарушавайки последните разпоредби, действали
съответно преди и след 17.09.2010г. на неустановена дата и по неустановен
62

от следствието начин подсъдимият придобил общо 80 патрона кал.9 Х 19
мм пара с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: -
върху 35 бр. "НР/1999"
- върху 35 бр. "Б&В";
-върху Юбр. „G.F.L."
Поради което придобитите законосъобразно са 50 патрона от
общо 80- те. Останалите 30 броя подсъдимият придобил по общоопасен
начин. След неустановената дата на придобиване обв.Ф. започнал да държи
по общоопасен начин 30-те патрона /като част от всичките 80 патрона кал.9 Х
19 мм пара/ в голямата метална каса, намираща се в спалното помещение на
апартамента му в гр.Стара Загора, **** Държането упражнявал до началото
на мес.12.2010г.. Боеприпасите са родово определени заместими вещи и е без
наказателноправно значение конкретно кои 30 бр. от общото количество
подс.Ф. криминално е придобил и държал.
Всичките - общо 418 броя патрони от различни калибри, според
заключенията на всички назначени по делото СБЕ/ на ДП и пред съда/
представляват годни боеприпаси. Относно броя и характеристиките на
незаконно държаните боеприпаси няма разлика в заключенията на тези
експертизи. Поради което съдът обсъди само последната назначена по делото
СБЕ, изпълнена от в. лице К. П., като най- компетентна.
Инкриминираните боеприпаси са били намерени при извършеното
на 06.12.2010г. от 17,52ч. до 19,42ч. претърсване и изземване в жилищния
имот на подс.Ф. в гр.Стара Загора, **** Това действие е било предварително
разрешено от съд, видно от Определение от 03.12.2010г. по ЧНД-С1015/10г. по
описа на на СГС-НО, 34-ти състав. В хода му са открити и иззети процесните
общо 418 броя боеприпаси от различни калибри. С изземването им е
прекратена фактическата власт - държането - на подсъдимият Ф. над
патроните, което е упражнявано непрекъснато до този момент от подсъдимия.
От приобщените по настоящото дело доказателства /удостоверения,
служебни бележки от МВР - служба КОС, фактури за закупуване на оръжие и
боеприпаси, както и от съдебно-балистичните експертизи се установява по
безспорен начин, че това обвинение е напълно доказано.
В представеното по НОХД № 151/2013 г. по описа на Ст.З.ОСС
удостоверение на ОД на МВР Стара Загора, удостоверение от ОД на МВР-
Стара Загора, се установява, че за периода от 1994г. до 31.10.2013г.
/следователно и към инкриминираната дата 06.12.2010г./ същият е притежавал
и пистолет „Берета“ кал.22 №B 62521U – п.3 от удостоверението. За това
огнестрелно оръжие подсъдимият също е имал право да държи до 50 броя
патрони кал.22. Тук следва да бъде посочено единствено, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено законното
притежаване и на пистолет „Берета“ кал.22, обуславящо правно основание за
държането на 50 броя от инкриминираните 250 броя патрони кал.22.
63

Следователно, от намерените в дома му 400 броя патрони кал.22 LR Ф. е
държал законно 200 броя – по 50 броя за всеки от двата пистолета и 100 броя
за ловна пушка „Сабати“. При това положение за 200 броя кал.22 от
откритите 400 патрони не е имал надлежно разрешително за държане. Ето
защо за разликата от 50 броя патрони кал.22 съдът при първоначалното
разглеждане на делото е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по
тази част на обвинението.
От фактическа страна с оглед на събраните писмени доказателства
и заключенията на назначените по делото СБЕ съдът прие за безспорно
установено следното:

1.Към 06.02.2010г. на Ф. бил зачислен служебен боен пистолет
марка „Макаров", кал. 9X18 мм, фабр. № ВЕ262933, с два пълнителя и
16 патрона кал. 9X18 мм. За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет
„Макаров”, Ф. имал право да придобива и държи на законово основание
максимум до 50 патрона кал. 9х18 мм, съгласно чл.58, ал.1, т.1 от
Правилника за прилагане на отменения Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. На 17.09.2010г.
разпоредбата на чл.58 ал.1 т.1 ППЗКВВООБ била възпроизведена в чл.6
ал.З т.1 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, /обн.ДВ, бр.73/17.09.2010г., в сила от деня на
обнародването му/. Нарушавайки разпоредбите на чл.58 ал.1 т.1
ППЗКВВООБ и чл.6 ал.3 т.1 от ЗОБВВПИ, действали съответно преди и
след 17.09.2010г., на неустановена дата и по неустановен начин, Ф.
придобил общо 121 патрона калибър 9 Х 18 мм с медни гилзи - 114 броя
с надписи по дъната на гилзите „10/1987" и 7 броя с надписи по дъната на
гилзите „10/2007"./ Тези 121 броя патрони били различни от 16-те
патрона в двата служебни пълнителя към законно ползвания от Ф.
п."Макаров". Предвид което съдът прие, че 50 броя от 121-те патрона
подсъдимият е придобил на законово основание, но останалите 71 броя
държал по общоопасен начин. Боеприпасите са родово определени
заместими вещи и е без наказателноправно значение конкретно кои 71 бр.
от общото количество Ф. незаконно е придобил и държал.
В представеното от подсъдимия удостоверение №79152/19.11.2013г.
/на л.136 от НОХД № 151/20103 г./ се установява, че за периода от 1994г. до
31.10.2013г. подс.Ф. е притежавал още три пистолета: „ЧЗ-75В“ кал.9х19,
№5557-J, „Валтер“ кал.22 LR №G 015890 и „Берета“ кал.22, №В 62521U.
2.От РПУ Стара Загора на подсъдимия Ф. било издадено Разрешение
№193/27.03.2007г. с цел да придобие един брой късо огнестрелно оръжие с
дължина на цевта до 300 мм и 50 бр. боеприпаси за него, а именно пистолет
марка „WALTER-Р22", кал. 22 LR, фабр. №G 015890, и 50 патрона кал. 22 LR.
С фактура №33/06.04.2007г. подсъдимият закупил от „НИС" ЕООД,
гр.Ст.Загора, бул."Цар Симеон Велики" №80, разрешения му пистолет
„WALTER-Р22" с фабр. № G 015890, кал. 22 LR и 50 патрона кал. 22 LR. От
64

РУ Стара Загора на подсъдимия Ф. било издадено разрешение
№309/11.05.2010г. с цел да придобие един брой нарезна ловна пушка марка
„Сабати", кал.22, фабр. № R 23066. Подсъдимият закупил от Г. Д.Д. ЕГН
**********, разрешената му пушка марка „Сабати" с фабр. № R 23066, кал.22.
За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „WALTER-Р22”, подсъдимият
Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 50
патрона кал.22 LR съгласно чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ и чл.6, ал.З, т.1
ЗОБВВПИ. За нарезната ловна пушка „Сабати” - дългоцевно огнестрелно
оръжие - подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на законово
основание максимум до 100 патрона кал.22 LR съгласно чл.58 ал.1 т.2
ППЗКВВООБ и чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ.
В представеното удостоверение на ОД на МВР Стара Загора,
обсъдено по-горе, се установява, че за периода от 1994г. до 31.10.2013г.
/следователно и към инкриминираната дата 06.12.2010г./ същият е
притежавал и пистолет „Берета“ кал.22 №B 62521U – п.3 от
удостоверението. За това огнестрелно оръжие подсъдимият също е имал право
да държи до 50 броя патрони кал.22. Следователно, от намерените в дома му
400 броя патрони кал.22 LR Ф. е държал законно 200 броя – по 50 броя за
всеки от двата пистолета и 100 броя за ловна пушка „Сабати“. В
обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено законното
притежаване и на пистолет „Берета“ кал.22, обуславящо правно основание за
държането на 50 броя от инкриминираните 250 броя патрони кал.22. При това
положение за 200 броя кал.22 от откритите 400 патрони не е имал надлежно
разрешително за държане. Ето защо за разликата от 50 броя патрони кал.22
още при първото разглеждане на делото съдът е признал подсъдимия за
невинен и го е оправдал по тази част от повдигнатото му обвинение.
3. От РПУ Ст.Загора на подсъдимия Ф. било издадено разрешение
№384/23.05.2008г. да придобие от „Арсенал 2000" АД един брой нарезна
ловна карабина марка „SLR-95НМВL”, фабр. №ВА 48 0310, кал.7,62 Х 39
мм плюс 50 бр. патрони същия калибър. С фактура № **********/05.06.2008г.
подсъдимият закупил от „Арсенал 2000" АД, гр.Казанлък, ул."Розова долина"
№100, разрешената му карабина - ловна нарезна, кал.7,62 Х 39 мм, м."5451-
05LSLR95HMBL", фабр. № ВА 48 0310, заедно с 50 патрона кал. 7,62х39 мм.
За дългоцевната нарезна ловна пушка "SLR-95HMBL” подсъдимият Ф. имал
право да придобива и държи на законово основание максимум до 100 патрона
кал. 7,62х39 мм съгласно чл.58 ал.1 т.2 ППЗКВВООБ и чл.6 ал.З т.2
ЗОБВВПИ. Следователно, от иззетите 167 патрона кал.7,62х39 мм
подсъдимият Ф. държал законосъобразно 100 патрона. Същото се установява
и от заключението на назначената в хода на съдебното производство
допълнителна съдебно-балистична експертиза, според която с този калибър
патрони се снарядява само описаната ловна пушка “SLR”, но не и което и да е
от другите отразени в удостоверението огнестрелни оръжия, които Ф. е
притежавал. Поради което съдът прие, че останалите 67 броя кал.7,62 Х 39 мм
подсъдимият е държал без надлежно разрешително.
65

4.С разрешение №237/16.04.2004г. РПУ Стара Загора разрешило на
подсъдимия Ф. да придобие по наследство пистолет марка „SZ-75 В”,
кал.9х19 мм, фабр. № 5557-J., представляващ късоцевно огнестрелно
оръжие. За него подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на
законово основание максимум до 50 патрона кал.9х19 мм, т.нар. „пара" - с
усилен барутен заряд, значително увеличаващ произвежданата при изстрела
химическа енергия. Такова било изискването на ограничителния режим,
въведен с чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ и чл.6, ал.З, т.1 ЗОБВВПИ.
Следователно, от иззетите общо 80 патрона кал.9х19 мм пара/ с медни гилзи и
надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 35 броя „НР/1999”; върху
35 броя „S&В”; върху 10 бр. „G.F.L.”/, подсъдимият държал законосъобразно
50 патрона. Според заключението на последната СБЕ подсъдимият не е имал
право да притежава 80 бр патрона кал.9х19 мм пара, тъй като към 06.10.2010
г. не е притежавал огнестрелно оръжие кал.9х19 мм./вж. отговора на въпрос 4
от експертизата/. Поради което съдът прие, че останалите 30 броя държал без
надлежно разрешително.
В представеното по делото удостоверение на ОДМВР Стара Загора се
сочат и други огнестрелни оръжия, за които на подсъдимия е било издадено
надлежно разрешително за придобиване: ловна пушка „Франки“ кал.12, ловна
пушка „ИЖ“ кал.12, ловна пушка „Монте Карло“ кал.16, ловен автомат
„Германика“ кал.12 и ловна пушка „ТОЗ-34“ кал.12. Видно от отразените
характеристики относно боеприпасите, обслужващи всяко от тези оръжия,
същите не попадат във вида на патроните, предмет на обвинението. В
обвинителния акт не се визират патрони калибър 12, нито патрони калибър
16, за които да се твърди, че се държат от И. Ф. без надлежно разрешително.
Поради това независимо, че вещото лице от назначената СБЕ № 17/2024г. по
настоящото дело К. П. П. всички боеприпаси, които е описал, с изключение на
9х19, могат да бъдат използвани за тези оръжия, които законно е притежавал
подсъдимия, тези обстоятелства са правноирелевантни по повдигнатото
обвинение.
Съдът прие, че по описания начин подсъдимият Ф. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.339 ал.1 НК. Касае се до едно
формално престъпление- намирането на незаконно държани боеприпаси във
фактическо владение на подсъдимия е достатъчно, за да се признае, че е
изпълнен фактическия състав на това престъпление. Съдът обсъди доводите
на защитата, които са основно по отношение на липсата на елемент от
обективната страна на престъплението, както и на субективния елемент.
Предвид доказателствата и заключението на назначената по делото
последна СБЕ съдът намери за неоснователен довода на защитата, че са
налице различия в броя на боеприпасите, отразени в протокола за
претърсване и изземване в жилището на подсъдимия, и тези, които са
отразени в СБЕ № 17/11.08.2024г.. Количествата боеприпаси от съответния
калибър, описани по-горе, за чието държане без надлежно разрешително е
признат за виновен Ф., надхвърлят установения от закона брой за
66

огнестрелните оръжия, за които е имал разрешение да притежава. Без
значение за обективната страна на това престъпление са някои обстоятелства
като това, че някои видове боеприпаси могат да се използват и за други
оръжия, които подс. Ф. е притежавал на законно основание. Като напр. това, че
ловното оръжие борави с боеприпаси за поразяване на различни цели -
птици, дребен дивеч, едър дивеч., и че боеприпасите с калибър 22 са няколко
разновидности: с дупка в куршума; с желязна обвивка за точна стрелба; част
от патроните са с оловен куршум, а боеприпасите с калибър 7,62х39 са за
различно ловуване.
По отношение на довода за липса на субективна съставомерност на
деянието съдът намери същия за неоснователен. Подсъдимият Ф. като лице,
боравещо с оръжия и притежаващо цяла колекция от тях, много добре е
съзнавал, че държи горните боеприпаси без надлежно разрешително.
Деянието е извършено виновно при пряк умисъл, тъй като Ф. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. Същият е полицай с дългогодишна
кариера и като такъв много добре е запознат с изискванията на закона и
подзаконовите нормативни актове за приложението му. Поради което е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В
продължение на много години същият е събирал в касата си боеприпаси от
различните оръжия, които е притежавал и не е връщал по установения ред.
При това много добре е знаел, че за каквито и цели да е ползвал зачислените
му боеприпаси и такава закупувани от него допълнително, има задължение да
отчита всеки един от тях. Касае се до над 400 броя такива боеприпаси, поради
което няма как да не е знаел, че количествата им надвишават дадените му
разрешения. Освен това много добре е знаел, че всеки разрешен боеприпас
следва да се отчита. Законовите ограничения, визирани в цитираните по-горе
норми, важат за всяко наказателноотговорно лице, като законодателят е
въздигнал в престъпление превишаването на съответния броя боеприпаси. В
случая се касае за значителен брой патрони от различен калибър, при което не
може да се приеме, че обществената опасност на деянието е занижена,
въпреки че същите са се съхранявали в метална каса в дома на подсъдимия.
Защитата се позовава на изменението на чл.96, ал.5 от
ЗООБВВПИ/ Д.в. бр.100/ 2020 г./, според което: Държавните служители на МВР,
ДАНС, ДАР, ДАТО, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
при Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по защита при главния прокурор и
военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО, както и служителите по
чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи дейността по чл. 9, т. 18 от Закона
за защита на класифицираната информация, получили разрешение за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, могат да закупуват боеприпаси за съответно притежаваното късоцевно
огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия/ след представяне на разрешението,
документ за самоличност и служебна карта."
Измененията на чл. 96. (5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021
г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., както и последната редакция на чл.6,
67

ал.2 и 3 ЗОБВВПИ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2024 г.),
представляват един либерален режим относно реда за придобиване на
боеприпаси относно посочената категория лица. Те обаче според съда / и в.
лице/ не отменят задълженията, които притежателят им има относно
държането на боеприпасите. В случая обвинението е точно за незаконно
държане, а не за придобиване, поради което ако предходните изменения
назакона относно количествата, които са разрешени за притежание, бяха
зачетени в полза на подсъдимия на основание чл.2, ал.2 от НК, последното
изменение не може да го ползва. Не може да се приеме, че поради това, че е
разрешено придобиването на боеприпаси без разрешение, е отпаднала
обществената опасност на държането на неограничен брой боеприпаси,
защото в сила са останалите правила за отчетност и контрол по закона, които
не са отменени. Поради което не е налице отсъствие на елемент от
обективната страна на деянието- неговата обществена опасност не е
отпаднала. Поради което деянието не е несъставомерно както от обективна,
така и от субективна страна. Въпросната категория лица, които могат да се
считат за привилегировани според тези изменения, между които и
подсъдимият, не остават извън изискването за контрол и отчетност. С тези
изисквания на закона подс. Ф. е бил длъжен да се запознае и е бил запознат, но
умишлено е пренебрегнал задълженията си в тази посока.
По отношение на измененията в закона- чл.96, ал.5 от ЗООБВВПИ/
Д.в. бр.100/ 2020 г./, вещото лице К. П. също е категоричен, че въпреки новата
алинея, съгласно която на служителите от МВР се разрешава да закупуват
боеприпаси без надлежно издадено разрешение от Началника на съответното
РУ, продължава да има строги ограничения и изисквания. Така напр.
служителите на МВР имат право да закупуват боеприпаси, но не е казано
колко и за какви цели има право да закупува. Закупуването става само със
служебна карта на служител на МВР, и не може да се закупуват боеприпаси за
оръжие, което той притежава. В. лице обяснява, че преди 2020г. това е било
изключително строго регламентирано, а именно: по отношение на
боеприпасите, които се използват за експериментална стрелба/учебни цели/,
към 2010 г. е същестувала процедура, която се е спазвала задължително,
според която това не може да стане без заповед и строга отчетност на
изразходените патрони като стрелбата се провежда с това оръжие, което му е
зачислено. Същото е и за учебните стрелби, които се провеждат само в
регламентирани стрелбища. В противен случай няма как на лицето да му
бъдат възстановени боеприпасите, когато те са за служебни цели. За
патроните, които са му били зачислени служебно/50 патрона или 100 патрона
по новия закон/, ако лицето ги изстреля в стрелбището, има изискване да
подаде молба до Началника на РУ, в която да се обясни защо е проведена тази
стрелба, за да му издаде разрешително да си закупи нови боеприпаси. Само в
стрелбището може да си закупят патроните, но задължително трябва да
присъства длъжностно лице.
Обяснява, че за притежанието на боеприпасите след 2020г.
68

продължава да е в сила изискването относно бракуването на боеприпаси с
изтекла годност, като заявява, че Началник служба „Въоръжение“ към ОД или
домакина на РУ е длъжен да приеме същите, но не той носи отговорност, а
самият получател на боеприпасите. На въпроса на защитника относно
годността на процесните боеприпаси с оглед категоризацията им съгласно
Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над
тях в МВР“ , приета с ПМС № 264 от 29.09.2004г., отменена бр. 32 от
19.04.2011г ., заявява, че първоначалният срок е 30 години.
Предвид което съдът намери направения довод за приложението на
по-благоприятния закон за неоснователен. С оглед на което прие, че не може
да бъде изключена изцяло наказателната отговорност на подсъдимия.
Единственото смекчаване, което бе направено, е във връзка с броя на
установените боеприпаси, които подсъдимият има право допълнително да
държи по закон в светлината на изложеното по- горе/чл. 2, ал.2 НК/. Предвид
което не съществува основание спрямо подсъдимия да бъде реализирана
административно-наказателна отговорност, с оглед на което поради изтеклата
абсолютна давност същият да не може да бъде наказан.
Съдът обсъди и другия довод на защитата - че извършеното от
подсъдимия деяние не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 от НК
поради своята малозначителност. Действително личната обществена опасност
на подсъдимия Фиблипов е ниска: същият не е осъждан, по отношение на него
и към момента няма висящи досъдебни производства/ установено от
изисканите актуална справка за съдимост и такава от УИС на Прокуратурата
на РБългария/. Съдът обаче не уважи този довод предвид следното:
На първо място, намерените в дома на подсъдимия Ф. незаконно
държани боеприпаси по своя брой и характеристики многократно надвишават
количествата, бройките и видовете боеприпаси, за които той е имал
разрешения по закон. На второ място, касае се за доста дълъг период на
незаконно държане на тези количества, които биха могли да се определят дори
като „арсенал“. В тази насока обстоятелството, че като проверен служител на
МВР е имал зачислени 14 вида оръжия, в настоящия процес не е в негова
полза. Именно поради този голям брой оръжия същият е трябвало да бъде по-
отговорен към изпълнението на законовите изисквания. Горните
обстоятелства повишават както обществената опасност на деянието, така и
неговата лична обществена опасност, като водеща е първата. Предвид което не
може да се приеме, че деянието му само формално осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, и поради своята малозначителност не
е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Предвид което съдът не намери в случая основание за уважаване на довода на
защитата по чл. 9, ал.2 НК.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Ф. за виновен
в това, че на 06.12.2010г. в гр. Стара Загора **** държал боеприпаси за
69

огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение, както следва:
71 броя патрони калибър 9х18; 200 броя патрони кал.22; 67 броя патрони
кал.7,62х39 и 30 броя патрони калибър 9 пара, а го призна за невинен в това,
че на посочената дата и място държал без надлежно разрешение и още 50
броя патрони кал.22, за които е бил оправдан с първоначалната присъда.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.339 ал.1 НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години. В случая при определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия, освен чистото съдебно минало на
същия, съдът отчете още и доста продължителния период от време на
провеждане на наказателното производство, за което същият не е допринесъл.
Последното представлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено от закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Освен това по делото спрямо подсъдимия Ф. са
налице и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Такива са: чистото
му съдебно минало и добрите му характеристични данни до момента на
задържането му, напредналата му възраст, както и обстоятелството, че това е
едно от широко разпространените престъпления, извършвани от полицаи, и че
е извършено в период, когато все още не е съществувал регистър и
изискванията по отношение на контрола от страна на оторизираните служби
към МВР са били значително занижени. В тази насока съдът взе предвид и
обстоятелството, че въпреки значителния брой незаконни боеприпаси, поради
обстоятелството, същите са държани в метална каса в дома на подсъдимия,
достъп до която е имал само той, поради което обществената опасност на
деянието не е особено висока. Всъщност тя е на границата с
административното нарушение, за липсата на което в случая бяха изложени
мотиви по- горе. Предвид което и най- лекото наказание, предвидено в закона
/2 години/ се явява несъразмерно тежко. С оглед принципа Ne pejus съдът не
може да наложи по- високо наказание от това, което вече е било наложено с
първоначалната присъда- една година лишаване от свобода, като взе предвид и
всички горепосочени обстоятелства. Предвид което съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК като наложи на подсъдимия Ф. наказание
доста под предвидения от закона минимум, а именно - на самия минимум на
наказанието лишаване от свобода- 3 месеца. На основание чл.66 ал.1 НК
предвид наличието на законовите предпоставки затова съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.2 б.„а“ от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства за това престъпление- остатъчните количества
боеприпаси /патрони различен калибър/ след експерименталната стрелба,
гилзи, пластмасови и картонени кутии, предадени на съхранение в служба
КОС, РУП Ст.Загора.
70

В съответствие с разпоредбите на чл.189, ал.4 и чл.190 от НПК
подсъдимия И. Г. Ф. бе осъден да заплати на държавата само направените по
това обвинение разноски, а именно направените по ДП разноски за
възнаграждение на вещото лице-балистик от назначената СБЕ в размер на 197
/сто деветдесет и седем/ лева, а по сметка на ОС-Стара Загора- направените
пред съда разноски за възнаграждение на експерти от СБЕ по НОХД № 151/
2023 г. и по НОХД № 1029/ 23г., и двете по описа на ОС-Стара Загора, общо в
размер на 1833,76 лв..
На основание чл. 190, ал.1 от НПК всички останали разноски,
направени по делото по ДП както и при разглеждането му пред съда във
връзка с обвинението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
остават за сметка на ДЪРЖАВАТА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

71

Съобщи за изтекли лични данни