РЕШЕНИЕ
№ 3123
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110158209 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Д. Т. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 163, 62 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 26, 95 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2022 г.;
сумата 40, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 7, 38 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.,
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. №
22137/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Т.
Д. чрез назначения особен представител адв. Ч., с който исковете се оспорват. Излагат
се съображения, че Д. Т. Д. е собственик на процесния имот, съответно – страна по
облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Поддържа се, че същият е
редовен платен, като искът за главницата, представляваща стойност на доставената
1
топлинна енергия, се оспорва по размер по съображения, че главницата се явява
формирана от разлика при изравняване и не е била изчислена правилно. Претенцията
за мораторна лихва се оспорва предвид акцесорния й характер.
В първото по делото открито съдебно заседание са отделени като безспорни
между страните обстоятелствата, че: стойността на доставената топлинна енергия е в
размер на исковата сума; мораторната лихва върху нея е в размер на исковата сума; в
имота е извършвана услугата дялово разпределение от ........ на стойност исковата сума.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 27.04.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Т. Д. за сумата 163, 62 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК до изплащане на вземането; сумата 26, 95 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 19.04.2022 г.; сумата 40, 38 лв. главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 7, 38 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.
С разпореждане от 13.05.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че ответникът е собственик на процесния имот и за
исковия период има качеството клиент на топлина енергия за битови нужди, което се
потвърждава от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № ..........., том ......, дело № 8608/95 г. на
19.05.1995 г.
Безспорно е между страните, че помежду им е било налице облигационно
правоотношение за исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, както и че процесният имот е топлоснабден.
Безспорни между страните са и обстоятелствата, че: стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период е в размер на исковата сума от 163, 62 лв., както и
че мораторната лихва върху главницата за доставената топлинна енергия е в размер на
исковата сума от 26, 95 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2022 г.
Безспорно е между страните, че в процесния имот е извършвана услугата дялово
разпределение от ........, както и че цената на същата за исковия период е в размер на
сумата 40, 38 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
2
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които се
подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства, се налага извод, че
ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за исковия период, както и за
наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ........,
което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
3
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не е спорно между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата
163, 62 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си, като последният в случая е отделен като безспорен между страните.
В случая е безспорно между страните, че е налице забава в плащанията на
главницата, както и че дължимата мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
19.04.2022 г. е в размер на исковата сума 26, 95 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
Безспорно е между страните в случая, че дяловото разпределение за исковия
период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е извършвано от ........, както и че цената му е в
размер на исковата сума от 40, 38 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 72, 68 лв. разноски за заповедното производство и сумата 363, 39 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира заплащане на такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..........., ЕИК ...... срещу Д.
Т. Д., ЕГН ********** искове, че Д. Т. Д. дължи на ..........., на основание чл.422 ГПК,
4
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 163, 62 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № 79,
находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 204, вх. Г, ет. 3, аб. № 148904,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 27.04.2022 г. до
изплащане на вземането;
сумата 26, 95 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2022 г.;
сумата 40, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 27.04.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.05.2022 г.
по ч.гр.д. № 22137/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7, 38 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019
г. – 19.04.2022 г. върху главницата за цената на услугата дялово разпределение – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ......, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 72, 68 лв. разноски за заповедното производство и
сумата 363, 39 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – .........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5