№ 172
гр. Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200690 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
158, представлявано от управителя М.Н.., срещу наказателно постановление
№ 08-002178/57 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 158, в качеството на работодател, за нарушение по
чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
1
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана /л.
11 от делото/, представляващият „Н. Травел“ ЕООД – М.Н.. е бил поканен да
се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на 26.03.2021
г. в 10:00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 17.03.2021 г.
от служителя Н. И.., което обстоятелство е било удостоверено посредством
подписа й. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от
него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 29.03.2021 г.,
съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 08-002178/29.03.2021 г. е
бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „Н. Травел“ ЕООД по пощата с
писмо с изх. № 21016297 от 29.03.2021 г. /л. 35 от делото/, съобразно
разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като същото е било връчено на търговеца
по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен
акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери
приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ
орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на търговеца.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
2
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
В периода от 05.02.2021 г. до 15.03.2021 г. инспекторите в Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич – свидетелите К.А.А., А.Ю.И.. и
Т. Н. АК., извършили проверка на билетен център, находящ се в град Добрич,
ул. „Димитър Петков“, стопанисван от „Н. Травел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 158. По време на проверката била връчена призовка за представяне на
документи. При проверка на изисканите и представените на 10.03.2021 г.
документи от „Н. Травел“ ЕООД, а именно – ведомости за заплати на
работещите в билетен център гр. Добрич за месец октомври 2020 г. се
установило, че трудовото възнаграждение за месец октомври 2020г. на А.Е.А.,
ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически
билети“ е начислено във ведомост, но липсва положен подпис за изплащането
му.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „Н. Травел“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово
възнаграждение за м. октомври 2020 г. на А.Е.А., ЕГН ********** –
„служител издаване на пътнически билети“ до 30.11.2020 г. в размер на 490,39
лева.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 01.12.2021 г.,
установено е на 10.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г., призовки от проверката,
ведомост за заплати за м. октомври 2020 г., присъствени форми за месец
октомври 2020 г., трудов договор на А.А., писмо с изх. №
21012676/15.03.2021 г., ведно с обратна разписка и констативни протоколи.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
3
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите К.А.А., А.Ю.И.. и Т. Н. АК., чийто показания са
еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А.Е.А., тъй като същите са
еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
както с показанията на свидетелите К.А.А., А.Ю.И.. и Т. Н. АК., така и с
приложената по делото ведомост за заплати за месец октомври 2020 г., в
която срещу името на А.А. липсва положен подпис.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля Н.М.И..- координатор
дейности в „Н. Травел“ ЕООД, дадени в съдебно заседание дотолкова,
доколкото същата описва механизма на изплащане на заплатите в
регионалните офиси на дружеството, като не знае защо във ведомостта за
заплати за месец октомври 2020 г. няма подпис срещу името на А.Е.А..
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
К.А.А., А.Ю.И.., Т. Н. АК. и А.Е.А., както и от приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за м. октомври 2020 г.,
присъствени форми за месец октомври 2020 г., трудов договор № *****. на
А.А., заповед № ***** за прекратяване на трудовото правоотношение с А.А..
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка
осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, вменяващ в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на
чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в
предприятието, където се извършва работата. Същото се изплаща авансово
4
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.
Безспорно в производството се установява, че жалбоподателят до
30.11.2020 г. не е изплатил на А.Е.А. уговореното трудово възнаграждение за
м. октомври 2020 г. Този факт е бил констатиран от представените от самия
работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били
депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно
нарушение. Няма данни и предписанието, съдържащо се в протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2104912 от 15.03.2021 г., а именно – в срок
до 25.03.2021 г. работодателят да изплати начисленото във ведомост за
работна заплата трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. на А.Е.А.
в размер на 490,39 лева, да е оспорено.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното: Както вече бе посочено, проверката е била извършена в периода
05.02.2021 г. до 15.03.2021 г., като на 10.03.2021 г. и на 11.03.2021 г. по
електронната поща, В.П.В. - главен счетоводител и упълномощен
представител на търговеца /пълномощно-л. 19/, представил на проверяващите
следните документи: трудовите досиета на работещите и освободените
служители от обекта в град Добрич, вътрешни правила за работната заплата,
правилник за вътрешния трудов ред, ведомости за заплати и графици за
разпределение на работното време за периода от м. юни до м. декември 2020
г. и други документи, описани в протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2104912/15.03.2021 г. /л.л. 13-17/.
При така представените доказателства се установило, че „Н. Травел“
ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във
ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г.
на А.Е.А., ЕГН ********** – „служител издаване на пътнически билети“ до
30.11.2020 г. в размер на 490,39 лева.
Обстоятелството, че до 30.11.2020 г. търговецът не е изплатил на А.
уговореното трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г. се потвърждава и
от депозирания от нея сигнал /жалба/ за нарушение на трудовото
5
законодателство с дата 04.02.2021 г. (л. 70). В случая, АУАН е съставен на
29.03.2021 г., т.е. след като е бил изтекъл уговорения срок за плащане на
трудовото възнаграждение, както и след изтичане на дадения в т. 4 от
предписанието срок до 25.03.2021 г. и в който срок не са били представени
доказателства за плащане на възнаграждението, поради което съдът намира,
че преди да състави акта, актосъставителят е положил необходимите усилия
за изясняване на фактическата обстановка по делото.
В действителност, в съдебно заседание, проведено на 28 юли 2021 г. от
процесуалния представител на жалбоподателя се навеждат доводи, че за
месец октомври 2020 г. А. е получила сума, много по-голяма от договореното
възнаграждение, като в тази насока ангажира писмени доказателства –
месечни отчети за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г. и
справка за начислените и изплатени възнаграждения на А.Е.А. за 2020 г.
Така представените заверени копия на документи обаче не могат да се
противопоставят на установеното към 29.03.2021 г. с АУАН нарушение, към
която дата, във ведомостта за работната заплата за м. октомври 2020 г. на
А.Е.А. е липсвал неин подпис, удостоверяващ изплащането на трудовото
възнаграждение, като не са били представени и други доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на трудовото възнаграждение за този
месец. Това е така по следните съображения:
Разпитана в съдебно заседание, проведено на 08 октомври 2021 г. в
качеството на свидетел, А.Е.А. категорично заявява, че не е получила
посочената в платежната ведомост сума, като не оспорва, че преди месец и
половин преди датата на съдебното заседание е получила превод от 500 лева,
за който предполага, че е за трудовото й възнаграждение за месец октомври.
Т.е., кредитирайки показанията на свидетеля А., съпоставяйки ги с
останалите гласни доказателства, както и с писмените такива, съдът намира за
безспорно установено, че „Н. Травел“ ЕООД, в качеството си на работодател,
не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово
възнаграждение за м. октомври 2020 г. на А.Е.А., ЕГН ********** –
„служител издаване на пътнически билети“ в срок до 30.11.2020 г.
С други думи, дори и да е налице изплащане на трудовото
възнаграждение за м. октомври 2020 г. на А.Е.А. в размер на 490,39 лева,
това плащане е било извършено много след уговорения срок – до 30.11.2020
г., както и много след съставяне на АУАН, което обстоятелство обаче не води
6
до несъставомерност на деянието.
С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на
административното нарушение за безспорно установен с приложените по
делото писмени доказателства и документи. Те се потвърждават и от
събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на
разпитаните по делото свидетели - К.А.А., А.Ю.И.., Т. Н. АК. и А.Е.А.,
подкрепени с приложените по делото писмени доказателства – протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за
м. октомври 2020 г., присъствени форми за месец октомври 2020 г., трудов
договор № *****. на А.А., заповед № ***** за прекратяване на трудовото
правоотношение с А.А..
От обективна страна визираната в чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 от
КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължението за плащане в
установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.
414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ е бездействие и се изразява в това,
че „Н. Травел“ ЕООД не е изплатило трудовото възнаграждение за месец
октомври 2021 г. на А.Е.А..
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „Н. Травел“ ЕООД се явява
работодател и субект на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от
КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е
постановено при непълнота на доказателствата.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на юридическото лице. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
7
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от
03.07.2014 г. по к.а.н.д. 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.
Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за извършване на
процесното нарушение, по разбиране на настоящия съдебен състав, не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която, „За
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в
размер от 50 до 100 лв“.
Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”,
и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно
административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане
на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е
необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено
нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването
му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.
В случая безспорно е установено, че с неизплащането на дължимото
трудово възнаграждение на А.Е.А. за м. октомври 2020 г. е налице извършено
нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Тъй като нарушението се състои в
неизплащане на трудово възнаграждение, съдът намира, че същото е довело
до вредни за работника последици.
Или, от събраните по делото доказателства се установява, че не са
налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на
нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като
8
основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената
норма.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – петима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-002178/57 от
28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
158, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 158,
представлявано от М.Н.., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Добрич, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
9
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10