№ 675
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500447 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ц. Г. И.
чрез адвокат Е. С. против решение № 353 от 22.12.2024 г., постановено по
гр.д.№ 791 по описа за 2024 г. на Районен съд – Провадия, четвърти състав, в
частта, с която е отхвърлен иска на въззивницата като майка и законен
представител на детето Г. Р. Г. за изменение размера на месечната издръжка,
която Р. Г. М. е осъден да заплаща в полза на детето Г. с решение по гр.д.№
774/2020 г. на Районен съд – Провадия за разликата над присъдената сума от
325 лева месечно до претендираната от 450 лева месечно, считано от подаване
на исковата молба /26.06.2024 г./ с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание член 150 от СК; както и е осъдена въззивницата да заплати на Р. Г.
М. сумата от 250 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, съразмерно
отхвърлената част на иска, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е
необсновано и незаконосъобразно. Излага се, че не става ясно от какви
критерии се е ръководил първостепенният съд, за да определи, че детето Г. се
нуждае от месечна издръжка от „поне 500-600 лева месечно“, след като по
данни на НСИ за първото тримесечие на 2024 г. общият разход на член от
домакинство е 841 лева на месец, а за третото тримесечие на 2024 г – 1 051,04
лева на месец. Също така се отчита, че решението е постановено няколко дни
преди началото на 2025 г., без да съобрази, че от 01.01.2025 г. размерът на
минималната за страната работна заплата е 1 077 лева, респективно
минималният размер на издръжката – 269,25 лева. счита се, че присъденият
размер на издръжката не е адекватен на нарасналите нужди на детето,
1
включително тези за специфичните му проблеми, както и на увеличените
разходи в цялост. Въпреки, че бащата е изтърпявал присъда и е безработен, то
той притежава имущество. Обстоятелството, че е длъжник по няколко
изпълнителни дела не може да доведе до извод за по-нисък размер на
месечната издръжка, доколкото сумите за издръжка на непълнолетен са
несеквестируеми. Въззивницата намира, че бащата умишлено не работи, за да
плаща минимална издръжка. Също така се смята, че сумата от 850 лева,
заплатена от ищцата за адвокатско възнагарждение пред първата инстанция не
е прекомерна, като излага подробни аргументи в тази насока.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като се уважи
изцяло претенцията с правно основание член 150 от СК, като се присъди
месечна издръжка за детето в размер на 450 лева.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Излага се на първо място, че за
ортопедични изделия се отпускат целеви помощи за закупуване на
медицински изделия по силата на Закона за хората с увреждания, но тъй като
майката живее и работи в чужбина, е избрала да не се възползва от тази
възможност. Недоказани са останали твърденията на ищцата за желание на
детето да посещава курсови по английски език в ***. Набляга се, че бащата не
може да си намери работа, въпреки регистрацията му като безработен. Сочи
се, че в сградите, за които въззивницата представя НА живеят Р. М., неговите
родители, сестра му и семейството й, а отделно от това – имотът е единствено
жилище на ответника и не може да бъде предоставен под наем за реализиране
на доходи, както и, че майка му е с учредено право на ползване върху имота,
докато е жива.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение № 230 от 02.12.2020
г., постановено по гр.д.№ 20203130100774 по описа на Районен съд –
Провадия, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Г. Р. Г., родено на
30.06.2014 г., месечна издръжка в размер на 200 лева чрез неговата майка.
Твърди, че от определяне на тази издръжка е изминал период от време, през
който детето е пораснало, вече е ученик и има повече нужди, освен това е
диагностицирано със заболяване на краката, което налага да носи
ортопедични обувки и то съобразени със сезона /поне три чифта на година/.
През изминалия период се е променила и социално-икономическата
обстановка, което също е довело до увеличаване на сумите, необходими за
отглеждане на детето.
Поради това се предявява иск за увеличаване размера на дължимата от Р.
М. в полза на детето месечна издръжка от 200 лева на 450 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна
2
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който
заявява, че майката на детето не живее и не работи в Република България, а
детето се отглежда от своята баба по майчина линия. Не се оспорва
обстоятелството, че детето е с вродена деформация на стъпалата и следва да
носи ортопедични обувки, но намира, че за ортопедичните изделия за хора с
увреждания се отпуска целева помощ от НЗОК. Твърди, че в момента не
разполага с възможност да заплаща по-висока издръжка от вече определената,
тъй като до месец май 2024 г. е изтърпявал наложено му наказание „лишаване
от свобода“, търси активно работа, отделя парични средства по две
изпълнителни дела.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Провадия е представила становище, в което се излага, че
издръжката на детето следва да бъде увеличена.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция
писмени доказателства.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че Ц. Г. И. и Р. Г. М. са родители на детето Г., роден на 30.06.2014 г.;
2/ Че с решение № 230 от 02.12.2020 г., постановено по гр.д.№
20203130100774 по описа на Районен съд – Провадия, влязло в сила на
28.01.2021 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Г.
са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер
на 200 лева месечно в полза на детето, считано от 27.08.2020 г.
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която
разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата,
които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя
специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните
реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха
заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.
Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.
3
Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се
полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се
нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние,
интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се
добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се
определят обективно и конкретно.
В конкретния случай увеличението на издръжката, дължима от ищеца, се
обосновава с нарастване на нуждите на детето за времето от предходното
определяне на издръжката, както и с изменението на социално-
икономическата обстановка, тоест повишаване на цените и инфлацията. За да
е основателен предявения иск за изменение на издръжката чрез нейното
увеличаване е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка, което според
правилото на член 154, алинея 1 от ГПК е в тежест на ищеца да докаже
настъпилата перманентна и значима промяна.
Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била
определена издръжка в размер на 200 лева на непълнолетното дете на
страните са изминали пет години. За това време потребностите на детето са
нараснали с оглед неговото физическо и интелектуално развитие, а и
съществено са се изменили социално-икономическите условия.
Г. е на единадесет години и няма спор, че страда от медиална девиация на
стъпалата, уголемен напречен свод на стъпалата и има необходимост
постоянно да носи ортопедични обувки. Възрастта на детето предполага
непрекъснато нарастващи разходи по задоволяване разностранни интереси - в
училище и придобиване знания извън него, необходимост от собствен
социален живот и контакти. Желанието на майката и потребността на детето
да изучава чужд език са разбираеми, но осигуряването на средства за
посещения на езикови курсове в центрове в друго населено място следва да е
мотивирано от липса на такива в същото населено място и да е в рамките на
материалните възможности на родителите. Детето има ортопедични проблеми
със стъпалата, но това заболяване датира отдавна и несъмнено е било взето
предвид при първоначалното определяне на дължимата издръжка.
Ортопедичните проблеми на детето изискват допълнителни разходи, свързани
с осигуряване на нужните му ортопедични обувки, чифт от които съгласно
представен документ за плащане струва 146 лева. Твърденията на бащата, че
тези разходи да се покриват от държавата по реда на ЗХУ са останали
неподкрепени от каквито и да е доказателства, макар действително
специалният закон да разписва процедура по финансирането им от НЗОК.
Същевременно, факт е, че в представения протокол на ЛКК от 2021 г., детето е
насочено към ДСП с мнение за отпускане на помощни средства за
изработване на ортопедични обувки по индивидуален модел - два чифта летни
и зимни.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за
първото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 2 853,96 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице
/алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства/, размерът на средният разход за
тримесечие възлиза в размер на 2 266,74 лева или месечно по 755,58 лева.
Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца
4
на 10 и 5 години имат нужда от средства за образователни, спортни и
социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 600
лева месечно.
В хода на производството е установено, че бащата е безработен,
регистриран като търсещ работа, след изтърпяване в периода 05.09.2023 г.-
16.05.2024 г. наказание лишаване от свобода; няма задължения за издръжка
към други лица; признал е, че притежава идеална част от недвижим имот;
твърди, че полага труд инцидентно.
Майката понастоящем работи в *** като от представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че реализира
месечно доход от трудово правоотношение, като получава между 2 000 и 2 600
евро; също няма алиментни задължения към други лица.
Всяко дете се нуждае от издръжка за осигуряване на основните и важни за
възрастта ежедневни потребности, чийто размер обаче следва да е в границите
на възможностите на родителите. От друга страна размерът на издръжката не
следва и да стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и
даващ възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Факт е,
че бащата не издържа други деца, както и че няма данни за размера на
доходите му. Но той е в трудоспособна възраст, без данни за каквито и да било
заболявания, които да му пречат да полага труд за продължителен период от
време или поставяйки ограничения откъм вида на възможната за него трудова
ангажираност.
С оглед на изложените съображения то бащата следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 325 лева, което води до идентични крайни изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, респективно
до потвърждаване на решението.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемия,
който е направил такива в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение,
установени с представен договор за правна помощ и съдействие.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 от 22.12.2024 г., постановено по гр.д.№
791 по описа за 2024 г. на Районен съд – Провадия, четвърти състав, в частта, с
която е отхвърлен иска на Ц. Г. И. ЕГН ********** като майка и законен
представител на детето Г. Р. Г. ЕГН ********** с адрес в *** за изменение
размера на месечната издръжка, която Р. Г. М. ЕГН ********** с адрес в *** е
осъден да заплаща в полза на детето Г. с решение по гр.д.№ 774/2020 г. на
Районен съд – Провадия за разликата над присъдената сума от 325 лева
месечно до претендираната от 450 лева месечно, считано от подаване на
исковата молба /26.06.2024 г./ с падеж пето число на месеца, за който се
5
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание член 150 от СК.
ОСЪЖДА Ц. Г. И. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Р. Г. М.
ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
сторени в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6