Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр. Велико
Търново, 05 .02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД
7/2024г. , и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Н.А.Н. ***
против Решение №550/03.11.2023 г., постановено по НАХД №927/2023 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен
Електронен фиш Серия К №5859466 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на
касатора, в качеството му управител и законен представител на „НКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал.2 от НПК, приложим във вр. с чл.
84 от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, като изводът за доказаност на нарушението е останал неверен.
Посочва се, че съдът е приел представената схема за разположение на пътните
знаци в процесния участък с изх. № от 20.07.2023г. , като се твърди, че същата
е била валидна и към 21.04.2022г., без да е събрал доказателства за това. Освен
това се сочи, че решението противоречи и на материалния закон, тъй като
нарушението не е доказано. По тези съображения от съда се иска да обезсили решението
на Районен съд – Велико Търново и да отмени обжалвания пред въззивната
инстанция ЕФ. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР –
Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище
по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е
изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон.
Посочва, че при повторното разглеждане на делото от друг състав са изпълнени
дадените указания и са събрани доказателства, че в пътния участък е било в сила
ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. За
неоснователни намира изложените в касационната жалба възражения, като посочва,
че в писмото, с което е изпратена схемата на хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация на Републикански път І – 4 „Севлиево – Велико Търново –
Антоново” от км. 133+000 до км 134+000, ясно е посочено, че тази
организация на движението е била в сила към датата на нарушението. Предлага
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото дело е Решение
№550/03.11.2023 г., постановено по НАХД №927/2023 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия К
№5859466 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора, в качеството му
управител и законен представител на „НКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50,00 лева.
За да постанови този резултат при
повторното разглеждане на делото след като с Решение № 138/28.06.2023г., постановено по
КНАХД № 10122/2023г. на Административен съд Велико Търново е отменено Решение
№129/07.03.2023г. на ВТРС по АНД №1232/2022г. и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда, съдът е изискал съгласно указанията на
АСВТ схема за вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка
за посочения участък от АПИ-Областно пътно управление Велико Търново. Съдът е
установил следната фактическа
обстановка: на 21.04.2022г., в 08:10 часа, на ПП I-4,
км. 133+490, в посока към гр. Варна със стационарно автоматизирано техническо
средство тип „ЕRS 400” е била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ***, собственост на „НКОМ“ ЕООД от 77 км/ ч, при
приспаднат толеранс от 3 км/ ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ ч
въведено с пътен знак В-26. За нарушението бил изготвен снимков материал. След справка за собствеността на МПС и въз основа
на данните от стационарната радарна система е издаден процесния, обжалван пред
ВТРС, ЕФ, с който на управителя и законен представител на дружеството Н.А.Н. е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. ВТРС изрично е посочил писмените
доказателства, въз основа на които прави своите установявания: ЕФ, извлечение
от регистър на МПС воден при ОД на МВР В. Търново, Протокол за проверка от
07.09.2021г. на БИМ, Предложение рег. № 366р-8181/21.05.2015г. на ОД на МВР
относно оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с
мобилни или стационарни технически средства и системи, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823 и приложение на техническото описание и
инструкция за експлоатация , както схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка за посочения участък, валидна към 21.04.2022г. Въпреки, че същата
няма заверка за датата на нейното одобрение, в съпроводителното писмо на АПИ
изрично е посочено, че същата е действала към датата на нарушението.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните
съображения: Съдът не е констатирал нарушение на установеното в ЗДвП
производство по издаване на ЕФ, същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, тъй като има нормативно установените реквизити. Намерил е, че с
оглед приобщеното веществено доказателство, доказателствата за използване на
АТС и за неговата изправност, нарушението е доказано. От приобщения снимков
материал от файла съдът е установил, че на посоченото място от пътя макар да
има още три приближаващи се МПС, с оглед на принципа и режим на действие на
дигиталната стационарна радарна камера не може да има съмнение, че измерената и
фиксирана от АТС скорост е точно на посочения автомобил, а не на движещите се в
насрещната съседна лента автомобили. Освен това съдът е изложил аргументи, че
ЕФ е издаден при спазване на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Съдът е намерил, че правилно е приложен и
материалния закон, тъй като съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП , когато нарушението
е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, наказанието се налага на
неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е било предоставено управлението на МПС. Тъй
като касаторът не твърди, че е предоставил
управлението на друго лице, то правилно е ангажирана неговата
отговорност като ФЛ- законен представител на ЮЛ.
С оглед на гореизложеното съдът е
намерил, че посоченото в ЕФ нарушение е безспорно доказано, правилно АНО е
приложил материалния закон като е наложил наказание в предвидения в санкционната норма размер,
като правилно я е посочил, както и нарушената материална такава.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя, като съгласно нормата на чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда -
на нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК, приложими по
силата на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е
целият необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно. Основното възражение на касатора, че в
приложената по делото, предоставена от АПИ, схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка за посочения
участък не е посочено кога същата е одобрена, макар съдът да не е обсъждал
изрично, същият е извел правилния извод, че същата е действала към датата на
нарушението, след като това е посочено в официален документ - съпроводителното писмо
на АПИ. В този смисъл настоящата инстанция също споделя този извод, като
намира, че ВТРС е имал активно процесуално поведение, изпълнил е изричните
указания в отменителното решение на АСВТ, приобщил е нужните – допустими и
относими, доказателства, ценил ги е в тяхната съвкупност и поотделно. Изцяло
спекулативно е твърдението на касатора, че към датата на нарушението не е имало
ограничение на скоростта на посочения участък, доколкото същото не намира
доказателствена опора.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се
отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете
за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение
на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън
изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е.
пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да
има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
Касационната инстанция намира за изцяло
правилен извода на Районен съд – Велико Търново, че при установяване на
нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението, вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на
скоростта за движение при ограничение на скоростта от 60 км/ ч.
Съдът е изложил и подробни мотиви
досежно приложението на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, които настоящата инстанция
изцяло споделя. ЗДвП съдържа законова презумпция относно субекта на
административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на
когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с
него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване
на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,
които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да
бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да
се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които
да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той
е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В
съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е
съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи
пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие
на СУМПС. Тежестта
да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго
лице, носи собственикът на това МПС. След като не е оборена презумпцията по чл.
188, ал.2 от ЗДвП, че МПС, собственост на ЮЛ, се управлява от неговия законен
представител, то правилно е ангажирана административно- наказателната
отговорност на касатора, в качеството му на управител на „НКОМ“ ЕООД.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №550/03.11.2023 г., постановено по
НАХД №927/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.