№ 288
гр. Благоевград, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК и е
образувано по частна жалба вх. № 1237/07.02.2022г., подадена от АТ. В. КР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. М., ул.“А.С.“ № 2, против Определение № 77 от 20.01.2022
г. постановено по ч.гр.д. № 118/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С
обжалваното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявим от „А.А.В.Т.“ ЕООД срещу А.К., за заплащане на сумата от 10
623,12 лева, представляваща платени без основание дневни пари за командировка, като е
наложена обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на бъдещия ответник, в
посочените банки до размера на сумата от 10 623,12 лв. при условията на заплащане от
молителя на парична гаранция в размера на 1062 лв.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, според които оспореният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага се, че преценката на
първоинстанционния съд, че писмените доказателства са достатъчно убедителни е
неправилна. Сочи се, че е необоснован извода, че е налице яснота относно изискуемостта на
вземането. Поддържа се, че в случая не е налице достатъчна конкретизация на вземанията
които са предмет на бъдещия иск. Твърди се, че молителя е изложил, че има вземане в
размер на 10623,12 лева, представляващи платени без основание дневни пари за
командировка, без обаче са е посочено за какъв период е дължимо то. В тази насока се
излага, че не става ясно как е формирана сумата по бъдещата претенция, като всички
съществени елементи очертаващи бъдещия иск е следвало ясно и изчерпателно да са
посочени в самата молба, което не е сторено, като първоинстанционния съд е следвало да
констатира това, и да не издава обезпечителна заповед. На следващо място се твърди, че не
е индивидуализирана в достатъчна степен обезпечителната мярка, като е следвало да бъде
наложен запор в конкретна банка, а не във всички съществуващи банки в страната.
Релевират се доводи, че изводите на съда с които е приел за доказана обезпечителна нужда
без да са изложени от ищеца убедителни доказателства в подкрепа на основателността на
иска са немотивирани, като не е поискано от ищеца да внесе гаранционен депозит.
В заключение на изтъкнатите по – горе възражения искането към съда е да отмени
атакуваното определение, и да присъди на жалбоподателя разноски за един адвокат.
Препис от подадената жалба, съобразно чл.396, ал.2 от ГПК е връчена на молителя за
отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
1
В указания срок е постъпил писмен отговор от молителя, чрез пълномощник. В същия се
излага, че частната жалба е бланкетна, като в нея не са изложени конкретни оплаквания, а
възраженията са посочени общо. Посочва се, че обжалваното определение е постановено от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписано,
поради което е валидно. Същото е постановено по допустимо искане. Излага се, че с
обжалваното определение е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.55, ал.1,
т.1 от ЗЗД, който правилно съдът е счел за допустим, тъй като към молбата за допускане на
обезпечението са приложени писмени доказателства, че страните са се намирали в трудови
правоотношения, във връзка с което К. е бил командирован за изпълнение на трудовите си
задължения, като са му преведени по банков път командировъчни пари. От представените
писмени доказателства се сочи, че е видно че са му изплатени в повече от дължимите
командировъчни пари. Излага се, че претенцията, чието предварително обезпечаване е
искано е описана по основание, размер и период, обстоятелства, страни и предмет, поради
което и оплакванията в тази връзка са неоснователни. С оглед представените доказателства,
е правилен извода на съда, че бъдещия иск е допустим и вероятно основателен, като е
налице и обезпечителна нужда, която се предполага. Наложената обезпечителна мярка запор
е подходяща, като обезпечението е допуснато при условията на чл.391, ал.2 от ГПК, като е
определена и внесена парична гаранция в размер на 10 % от цената на бъдещия иск, която е
достатъчна за да обезпечи евентуални вреди на ответника от неоснователно засягане на
негови интереси, като в същото време обезпечителната мярка ще гарантира осъществяване
на правата на А.А.В.Т. ЕООД в рамките на вече предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД. С
оглед горното се иска да бъде оставена без уважение подадената частна жалба.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на
жалбоподателя и приложимия по делото закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалване на определението и е насочена против
подлежащ на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград първоинстанционен съдебен акт –
определение по чл.396, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по реда на чл.390 и сл. ГПК по молба на
„А.А.В.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу АТ. В. КР., с
ЕГН ********** с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за
сума в размер на 10 623,12 лв., представляваща платени без основание дневни пари за
командировка, чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в
посочените в молбата банки. Излага се в молбата, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор №
003/19.04.2019г., по което бъдещия ответник е изпълнявал длъжността „шофьор товарен
автомобил“, като същото е прекратено, считано от 03.12.2020г.
В молбата са изложени твърдения, че за периода от 19.04.2019г. до 31.12.2019г. на
основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и издадени
заповеди от работодателя А.К. е бил командирован да извършва транспортни услуги от
името на работодателя извън България. Посочено е, че на основание заповед №
001/01.05.2019г. работодателя дължи на служителя К. дневни пари за командировка в
чужбина в размер на 101.70 лв. за всеки ден, в който същия е бил в командировка. Изложено
е, че периода от 19.04.2019г. до 31.12.2019 работодателя е следвало да изплати на служителя
дневни пари за командировка в чужбина в общ размер за посочения период от 11 085,30 лв.,
с подробно посочване на периодите, дните в които е бил в командировка и заповедта по
силата на която е бил командирован. Сочи се, че по банкова сметка на бъдещия ответник
работодателя е превел обща сума в размер на 21708,42 лева с основание командировка, като
подробно са посочени датите на извършените плащания и размера на сумите, които са
изплатени. С оглед на това е заявено, че сумата от 10623,12 лв. получена от разликата между
платената сума 21708,42 лв. и дължимата сума 11085,30 лева се явява сума представляваща
платени без основание дневни пари за командировка и следва да бъде върната.
Към молбата са приложени писмени доказателства, трудов договор, заповед за определяне
2
на дневни пари за командировъчни, заповеди за командировки и преводни нареждания за
изплатени суми за командировъчни.
За да постанови обжалваното определение, с което е допуснато исканото обезпечение на
бъдещия иск, при условията на внасяне на гаранция от 1062 лв., чрез налагане на исканата
обезпечителна мярка – „Запор“ върху банковите сметки на бъдещия ответник в изброените
банки, Районен съд Благоевград е приел, че предявеният иск е допустим, но представените с
молбата доказателства, не са достатъчно убедителни за да се направи извод за вероятната
основателност на бъдещия осъдителен иск. В подкрепа на това становище, районния съд е
посочил, че липсват данни дали така наредените за превод пари са действително получени
от ответника и с оглед липсата на отразяване в преводните нареждания командировъчните
за кои командировки са, за да се свържат с конкретните заповеди, но на този етап от
обезпечителното производство, съдът е счел, че е налице вероятна основателност на
бъдещия иск, доколкото е установено трудово правоотношение във връзка с което са
издавани заповеди за командироване с конкретно посочени дължими командировъчни и са
представени преводни нареждания за по – голяма сума.
Предвид така изложеното и с оглед значителния размер на претендираното вземане, което
бъдещия ищец заявява, че ще предяви, районната инстанция е приела, че за допускане на
обезпечението, следва да се определи адекватна по размер гаранция, която да репарира
евентуалните вреди, които би понесло търпящото обезпечителната мярка лице, като следва
да се определи заплащането на парична гаранция като условие за допускане на
обезпечението в размер на 1062 лв.
Определението е законосъобразно.
Обезпечаването на иска в гражданския процес представлява временна защита на
претендираното субективно право, която гарантира, че то няма да бъде нарушено до
окончателното приключване на съдебния спор за неговото съществуване и принадлежност.
Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него
за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението и ако: искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде
представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите.
Следователно, за да бъде допуснато обезпечение следва да бъдат налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки: да е налице интерес от допускането на исканото
обезпечение чрез налагане на съответната обезпечителна мярка, т.е. да съществува -
обезпечителна нужда, която да обосновава допускането на обезпечението и ограничаване
правната сфера на противната страна по този начин; предявеният иск да е допустим, да е
обективиран в редовна молба, както и да е вероятно основателен – да е подкрепен с
писмени доказателства; посочената в молбата за допускане на обезпечение на иска
обезпечителна мярка да е подходяща, съответна на обезпечителната нужда.
Както се посочи по – горе, съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска
се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако: искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180
и 181 от Закона за задълженията и договорите. Настоящия състав споделя изводите на
първата инстанция, че бъдещия иск е допустим, като същия е индивидуализиран в
достатъчна степен в молбата подадена до съда. В молбата са посочени страните, предмета,
основанието на иска, посочен е конкретния период в който ищецът е бил командирован,
заповедта съгласно която е извършено същото и колко дни е траела командировката, както и
размерът на дневните пари за командировка. Посочен е размерът, който работодателя е
заплатил за всяка командировка, както и каква сума е платена без основание. Изложени са в
достатъчна степен обстоятелствата, на които се основава бъдещия иск, като са представени
доказателства в подкрепа на твърденията. С оглед на това съдът намира, че изложените в
частната жалба оплаквания за нередовност на молбата са несъстоятелни.
На следващо място съдът намира, че от представените доказателства се установява, че
бъдещия иск е вероятно основателен.
Въззивният съд споделя като законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд, че
3
приложените към молбата за допускане на обезпечителната мярка писмени доказателства не
са достатъчно убедителни и категорични, поради което обезпечение би могло да се допусне
единствено при хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – чрез представяне на гаранция в
определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредба на чл.391, ал.2 ГПК, съдът може да задължи
ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случаите
по чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, тоест когато искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства. Следователно законът овластява съда с оглед обстоятелствата по
конкретното дело да допусне обезпечение при гаранция, независимо от представените в
подкрепа на иска писмени доказателства. Относно степента на убедителност на писмените
доказателства и вида на доказването, което трябва да бъде осъществено, в практиката се
приема, че не е нужно да бъде проведено пълно доказване на фактите на които се основава
молбата. Не е необходимо писмените доказателства да установяват с абсолютна сигурност
основателността на иска, като в този случай обезпечението може да бъде допуснато при
условията на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, както е процедирал РС Благоевград.
На следващо място, размерът на паричната гаранция се определя съгласно разпоредбата на
чл.391, ал.3 ГПК в размер, съответен на този на преките и непосредствени вреди, които
ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно. Този размер настоящият
въззивен състав намира, че правилно е определен в размер на 1062 лв., представляващи
приблизително 10 % от цената на иска, в какъвто смисъл е и утвърдената съдебна практика
по този въпрос, с която районния съд се е съобразил изцяло. Определената гаранция е
съизмерима с размера на евентуални бъдещи вреди за ответника. С оглед изложеното,
въззивният съд намира, че доводите в жалбата, че не е определен гаранционен депозит, не
намират опора в данните по делото.
На следващо място обезпечителната нужда от допускане на обезпечение е обоснована в
достатъчна степен в молбата, като с оглед липсата на обстоятелства които я опровергават,
същата се предполага.
Поисканата обезпечителна мярка е подходяща, същата е сред изрично посочените в
чл.397, ал.1, от ГПК, като в молбата са посочени конкретните банки, в които се иска
налагане на запор на сметките на ответника и именно върху тях е наложен същия.
По така изложените аргументи, обжалваното определение е правилно, а подадената срещу
него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение
от съда.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд, IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1237/07.02.2022г., подадена от АТ. В. КР.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес с.М., ул.“А.С.“ № 2, против Определение № 77 от
20.01.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 118/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4