Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.09.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 243 по описа за
2019г.
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.288а ал.3, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.288 ал.12 от
Кодекса за застраховането(отм.), аналогичен на чл.559 ал.3 във вр. с ал.1, т.1
от действащия Кодекс за застраховането(КЗ).
ИЩЕЦЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, представляван от изп.
директори Б.М. и С.С., твърди в депозираната искова молба, че възстановил на основание чл.288а
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането(отм.), сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република
Германия по Щета № 120145/12.02.2014г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 24 813.44 лева за увредения при ПТП, настъпило на 17.07.2013г., лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ RP-AC 62, собственост на Юсуф Акай.
Виновен
за катастрофата бил ответникът, който управлявайки товарен автомобил „Даф“ с
ДКН СА 9500 РК, собственост на „Турбос Хют България“ ООД, при извършване на
маневра в паркинга на фирма Херн Транспорте във Вегхойзел, ударил правомерно
паркирания лек автомобил Ситроен, като така причинил процесното ПТП.
В
нарушение на чл.260 от КЗ(отм.), сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
С
Регресна покана № ГФ-РП-446/21.08.2018г. ответникът бил поканен да възстанови
платеното от Гаранционния фонд, но до момента на предявяване на исковата молба
не погасил задължението си.
С
оглед на така изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 24 813.44 лева, представляваща
възстановеното от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски.
В
хода на производството по делото, във връзка с оставяне на исковата молба без
движение за уточняване на релевантни за делото факти, ищецът посочва, че
вследствие на процесното ПТП били увредени следните части и детайли на
л.а.„Ситроен Ц4“:
• Лайсна на врата, задна лява;
• Предпазна лайсна на врата, задна лява;
• Калник заден ляв;
• Странично стъкло на задна лява врата;
• Задно стъкло;
• Задна светлина;
• Задна светлина(горна част);
• Стъкло на С-колонка;
• Уплътнение на задна врата;
• Външно уплътнение;
• 3 броя крушки;
• Външна ръкохватка на задна лява врата;
• Запълваща планка горна на калник заден ляв.
Уточнява,
че цената на иска е формирана като сбор от сумите, които Гаранционен фонд
платил на Националното бюро на българските автомобилисти, представляващи
изплатеното обезщетение от НББАЗ за нанесените щети на увредения от
произшествието автомобил, които последното предявило за възстановяване от
Фонда, а именно:
• изплатена такса за обработка от НББАЗ с вх.№
08-01-617/13 от 12.02.2014г., представляваща сума по фактура на стойност 240
евро, с левова равностойност 469.40 лева;
• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№
08-01-617/13 от 07.01.2015г., представляваща обезщетение на стойност 6 373.73
евро, сума по фактура на стойност 2 698.30 евро и банкови такси на стойност
26.73 евро - общо 9 098.76 евро, с левова равностойност 17 795.63 лева;
• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№
08-01-617/13 от 19.02.2015г., представляваща обезщетение на стойност 1 391.81
евро, сума по фактура на стойност 1 329.72 евро и банкови такси на стойност 23
евро - общо 2 744,53 евро, с левова равностойност 5 367.83 лева;
• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№
08-01-617/13 от 14.04.2015г., представляваща обезщетение на стойност 492.05
евро, сума по фактура на стойност 88.57 евро и банкови такси на стойност 23
евро - общо 603.62 евро, с левова равностойност 1 180.58 лева.
На
база постъпили претенции за възстановяване на изплатените обезщетения от НББАЗ
на Националното бюро на Германия за изплатени имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на произшествието
МПС с български регистрационен номер, била образувана преписка по щета №
120295/16.04.14г. на Гаранционен фонд и обезщетението било възстановено с
четири преводни нареждания, в общ размер от 24 813.44 лева, която сума
съответствала и на исковата претенция. По силата на чл.105 от КМЧП,
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждали от правото на
държавата, на чиято територия настъпили и компенсационният орган на държавата,
където настъпило събитието, бил самостоятелно отговорен за компенсирането на
потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на
отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респективно Гаранционен фонд,
нямали правомощията да правят преценка по същество, поради което не била
доказателствената тежест на ищеца, при евентуално оспорване от страна на
ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен или
друг контролен орган по местоизвършване на деликта.
След
като чуждият компенсационен орган преценил, че предпоставките за изплащане на
обезщетение са налице и изплатил обезщетение в посочения размер, то
Гаранционният фонд бил длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в
чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. В задължителната
си практика ВКС приемал, че размерът на обезщетението не може да се определи по
средни пазарни цени в България, защото това не би довело до пълно обезщетяване
на вредите. Затова в случая била меродавна стойността на вредите, определена от
компенсационния орган в Германия. Именно затова и самият законодател предвидил,
че националният компенсационен орган не прави преценка по същество, а
възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с
всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.
Гаранционен
фонд изплатил на НББАЗ сумата от общо 24 813.44 лева с четири преводни
нареждания, както следва:
• Преводно нареждане за кредитен превод от
25.02.2014г. за сумата от 469.40 лева;
• Преводно нареждане за кредитен превод от
20.01.2015г. за сумата от 17 795.63 лева;
• Преводно нареждане за кредитен превод от
05.03.2015г. за сумата от 5 367.83 лева;
• Преводно нареждане за кредитен превод от
27.04.2015г. за сумата от 1 180.58 лева.
Виновното
поведение на ответника се изразявало в това, че на 17.07.2014г., управлявайки
т.а.„Даф“ с ДКН СА 9500 РК, собственост на „Турбос Хют България“ ООД, при
извършване на маневра в паркинга на фирма „Херн Транспорте“ във
Вегхойзел-Германия, ударил правомерно паркирания лек автомобил „Ситроен Ц4“,
собственост на Юсуф Акай, като така причинил процесното ПТП. Фактът на деянието
бил установен със съдебно решение № 40 125/14 на Областен съд Карлсруе -
Германия, с което германското бюро било осъдено да заплати на ищеца Юсуф Акай
обезщетение за причинените вреди, както и съдебно-деловодните разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.А.Ч. ***,
в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че в полза на ищеца
не е възникнало право на регресна претенция, доколкото товарният автомобил, за
който се твърдяло, че е участвал в ПТП-то, не бил с обичайно местодомуване в
Република България. Оспорва се и твърдението, че този автомобил бил собственост
на „Турбо Хют България“ ООД. В приложенията към исковата молба самият ищец
представил писмо от въпросното дружество и фактура за продажба на камиона от
19.03.2013г.(тоест преди посочената дата на произшествието) на белгийско
дружество и било очаквано изпълнението на изискванията за движение на
автомобила, вкл. и нужните застраховки да бъдат уреждани в чужбина. Обичайното
местодомуване на автомобила било в Зеербрюкен, Белгия, откъдето осъществявал
курсове, а не в Република България. Ответникът нямал никакви контакти с
посоченото за собственик дружество и бил назначен на работа по трудов договор
от 2013г. с „ВДВ България“ ООД.
Правото на регрес се оспорва и поради липсата на основание за
възникването му съобразно немското право. От приложеното към исковата молба
решение на Областен съд Карлсруе, Германия, обнародвано на 18.08.2014г., за
осъждане на ответника по него Дойчес Бюро Грюне Карте е.Ф., се установявало, че
основание за отговорността на ответника било задължението на съответния
застраховател съгласно § 6 ал.2 от Закона за застраховка „Гражданска
отговорност“ на чуждестранни МПС и ремаркета във връзка с § 115 ал.1 изр.1 от
Закона за застрахователните договори. Тоест основание за отговорността не била
липсата на застраховка, а съществуването на задължение на застрахователя и
претенцията следвало да се насочи към него, тъй като задължението му не било
отпаднало.
Ответникът оспорва и участието си в процесното ПТП, което не
било обследвано и съответно констатирано от компетентен орган по надлежен ред.
Оспорва и твърдението, че съдебното решение на Областен съд Карлсруе установява
негово виновно поведение в процесното ПТП. Ответникът не бил страна по делото,
като нямало произнасяне от съда по
участието му в произшествието.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2010г. в гр.София между „Турбос Хют – България“ ООД
гр.София и „ВДВ България“ ЕООД гр.Пловдив е сключен Договор за финансов лизинг
№ 2010/212. Съгласно този договор „Турбос Хют – България“ ООД гр.София, в
качеството на лизингодател, се задължава да придобие лизинговата вещ - влекач,
марка DAF, модел FT XF105.410, рама: XLRTE47MSOE744146, двигател: M-08425, и да я предостави за ползване на
лизингополучателя срещу заплащане на уговорено възнаграждение. Като
местодомуване на лизинговия обект в Приложение № 1 към договора е посочена
Белгия.
По делото е представено
Удостоверение от 06.08.2013г., издадено от отдел „Пътна полиция“ при СДВР –
гр.София, в което се посочва, че в регионална база на АИС-КАТ към 17.07.2013г.,
влекач „ДАФ“ с рег.№ СА 9500 РК е регистриран на „Турбос Хют България“ ООД, ЕИК
: *********.
По делото е представена
кореспонденция, изходяща от „Турбос Хют България“ ООД до Гаранционен фонд, в
която се посочва, че дружеството е продало процесния товарен автомобил на Hoet Trucking & Renting
N.V. BTW BE, Белгия с Фактура №
**********/19.03.2013г., като посочената фактура е представена от ищеца по
делото.
По
делото е представена и
кореспонденция между Дойчес Бюро Грюне Карте Е.Ф. и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, с която българското бюро се уведомява за
настъпило на 17.07.2013г.
пътно-транспортно произшествие във Вагхойзел, Германия с товарен автомобил с
рег.№ СА 9500 РК. Изискана е информация за идентификация на съответното МПС и
компетентния застраховател с цел да се потвърди мястото на обичайно
местодомуване на автомобила.
С решение, постановено на
18.08.2014г. по дело, заведено от Ю.А. против Дойчес Бюро Грюне Карте
е.Ф.(Германско бюро „Зелена карта“ е.В.), в Областен съд Карлсруе, Германия,
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5 526.33 евро плюс лихвите
върху тях в размер на 5 % над основния лихвен процент от 13.09.2013г., както и
сумата от 546.69 евро плюс лихвите върху тях в размер на 5 % над основния
лихвен процент от 13.09.2013г., като обезщетение за вреди върху лек автомобил
Ситроен С4 с рег.№ RP-AC 62, настъпили от ПТП от 17.07.2013г. В мотивите към решението си,
изхождайки от събраните по делото гласни доказателства и от представен от ищеца
документ, съдът е посочил, че произшествието е причинено от МПС с рег.№ СА 9500
РК, позовавайки се на документа, в който при данните за регистрационния номер е
посочено: ход на щетата – при движение на заден ход с моя товарен автомобил(с
горепосочения регистрационен номер) ударих лек автомобил с регистрационен номер
RP-AC 62. Цитираният
документ е представен и в настоящото производство, но предвид оспорването му от
страна на ответника и неизпълнението на дадените от съда указания от страна на
ищеца, е изключен от доказателствения материал по делото. С решения от
14.11.2014г. и от 14.01.2015г. за определяне размера на разходите, същите са
установени съответно на 1 377.15 евро, ведно с лихви в размер на 5 % над
базисната лихва, считано от 29.08.2014г., и 487.19 евро плюс лихви в размер на
5 % над базисната лихва, считано от 05.11.2014г.
Видно от представените по делото платежни документи е, че ищецът Гаранционен фонд е превел по банков
път на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи следните суми по щета 120145/2014:
на 25.02.2014г. - сумата от 469.40 лева, на 20.01.2015г. - сумата от 17 795.63
лева, на 05.03.2015г. - сумата от 5 367.83 лева и на 27.04.2015г. - сумата от 1
180.58 лева, или общо сумата от 24 813.44 лева.
На 02.02.2015г. ищецът отправя регресна покана до
„Турбос Хюс-България“ ООД гр.София, в която посочва, че с платежни нареждания
от 25.02.2014г. и 20.01.2015г. на основание предявена претенция от Национално
бюро на Германия е изплатил на НББАЗ сумата от 18 348.83 лева,
представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с т.а. „ДАФ“
ДКН СА 9500 РК, собственост на дружеството
към датата на ПТП, като съответно отправя покана за изплащане на посочената
сума в едномесечен срок от получаването й. Същата е връчена на представител на
дружеството на 04.02.2015г.
Ищецът
отправя регресна покана и до отв.Г.Ч. – изх.№ ГФ-РП-446/21.08.2018г., за сумата
от 24 897.74 лева. Поканата е изпратена на регистрирания постоянен адрес
на лицето, но е върната е оформена като непотърсена.
Видно
от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен
фонд е, че процесният товарен автомобил е снет от отчет на 18.12.2014г., като
на база подадените данни от застрахователните компании по отношение на това
превозно средство се установява, че последната застрахователна полица е била
валидна в периода от 16.03.2012г. до 15.03.2013г.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ(отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и
е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“
на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ(отм.), след
изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал.8. От своя страна, текстът на
чл.288а,
ал.1,
т.1 от КЗ(отм.)
предвижда, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след изплащането
на обезщетение по ал.1 се прилага чл.288 ал.12 и 14 от КЗ.
Тоест
разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ(отм.) урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за
вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна
отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
В тази връзка и за
да бъде уважен предявеният в настоящото производство иск, е
необходимо по делото да бъде установено при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило пътно-транспортно произшествие
по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“,
причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между
механизма на ПТП и нанесените щети, както и фактът, че ищецът е възстановил
сумите,
изплатени от съответния
компенсационен
орган като
застрахователно обезщетение в
полза на увредения.
В тази връзка по делото безспорно бе
установено, че Гаранционен фонд е възстановил по изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Република Германия обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 24 813.44 лева. Установено
бе също, че към датата на ПТП – 17.07.2013г., влекач марка DAF, модел FT XF105.410, рама: XLRTE47MSOE744146, двигател: M-08425 с ДКН СА 9500РК е бил без
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съдът
не възприема наведените от ответната страна възражения, че процесното моторно
превозно средство не е с обичайно местодомуване в България, доколкото съгласно
Директива на съвета от 24.04.1972г. относно сближаване на законодателствата на
държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка(72/166/EИО) „територия по обичайно домуване на
превозното средство“ е територията на държавата, в която е регистрирано това
превозно средство. В случая безспорно към момента на осъществяване на
процесното ПТП товарният автомобил е бил регистриран в България. Съдът намира обаче, че събраните по делото
доказателства не установиха по безспорен и категоричен начин останалите
изискуеми от закона предпоставки, а именно елементите от фактическия състав на
деликта и по-конкретно, че именно ответникът, при това със свое противоправно
поведение,
е причинил пътно-транспортното
произшествие, от което да
са настъпили онези
имуществени вреди,
обезщетение за които е платено, както и не бе установено наличието на причинна
връзка между процесното произшествие и твърдените увреждания. По делото липсват
каквито и да било доказателства за точния механизъм на произшествието и за
наличието на причинна връзка между това произшествие и увреждането именно
на частите
и детайлите, които са били отремонтирани и за които е било изплатено обезщетение.
Липсват категорични данни, че именно ответникът е управлявал посочения товарен
автомобил, както и данни за това в какво се е изразило противоправното му
поведение. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да изяснят и
механизма на настъпване на процесното ПТП. Безспорен извод за това в какво се е
изразило виновното поведение на ответника не може да бъде направен от
представените по делото писмени доказателства, тъй като същите касаят
единствено установяване вредите по автомобила на немския водач и преписките
между застрахователните органи. Фактът, че Гаранционен фонд
е изплатил чрез компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за Република
България,
застрахователно обезщетение не предполага автоматично ангажиране на
отговорността на физическото лице, което се твърди, че е причинило вредата. Основателността
на регресната претенция винаги предполага и съществуването на деликтно
правоотношение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на
ответника по възстановяване стойността на причинените от виновното му и противоправно
поведение вреди.
Твърдените и обуславящи отговорността на ответника обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца при условията на пълно главно доказване в процеса,
като такива доказателства не бяха ангажирани в настоящото производство.
Наличието на съдебно решение, с което е ангажирана отговорността на германското
бюро „Зелена карта“ по заведена от собственика на увредения автомобил
претенция, и изложените в същото мотиви категорично не установяват
отговорността на ответника и не обвързват настоящия състав. Ето защо, съдът
приема, че твърденията на ищеца за осъществен от ответника деликт останаха
недоказани в хода на производството.
Предвид
така изложеното предявеният в настоящото производство иск за сума в размер на
24 813.44 лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд на НББАЗ
застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил „Ситроен C4“ рег. № RP-AC 62, вследствие на ПТП, настъпило на
17.07.2013г. във Вегхойзел, Германия, следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан, като с оглед изхода на производството на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 200
лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори Б.М. и С.С., срещу Г.А.Ч. с ЕГН : ********** ***, иск
за сума в размер на 24 813.44
лева(двадесет и четири хиляди осемстотин и тринадесет лева и 44 ст.) - представляваща възстановено
от Гаранционен фонд на НББАЗ застрахователно обезщетение за увреден лек
автомобил „Ситроен C4“ рег. № RP-AC 62, вследствие на ПТП, настъпило на
17.07.2013г. във Вегхойзел, Германия, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори Б.М. и С.С., да
заплати на Г.А.Ч. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 1 200 лв.(хиляда и двеста лева) -
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: