№ 369
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100090 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
предявен от ищцата С. А. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29,
против ответника „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Дж. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46.
Ищцата заявява, че на 15.11.2022 г. между нея (като заемополучател) и „И. А.
М.“ АД (като заемодател) е бил сключен договор за паричен заем с № 4641112.
Поддържа, че на същата дата между нея (като клиент) и ответника (като
гарант/поръчител) е бил сключен договор за гаранция (поръчителство) със същия
номер, обезпечаващ нейните задължения по заема. Сочи, че договорът за
поръчителството е бил обявен за нищожен с решение по гр. д. № 112/23 г на РС - гр.
П., което е влязло в законна сила. Изтъква, че въз основа на цитирания поръчителски
договор е платила 156,94 лв. в полза на ответното дружество, които се явяват дадени
без основание. Иска визираната сума да й бъде присъдена, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (23.01.2025 г.) до погасяването. Претендира
съдебни разноски и предлага да бъде определено съответно възнаграждение в полза на
адвокатското дружество, което й е предоставило безплатна правна помощ в
настоящото производство - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по
БУЛСТАТ ***.
Ответникът признава ищцовата претенция и смята, че не дължи съдебно-
1
деловодни разходи.
По повод на така направеното признание ищцата е поискала издаване на
решение при признание на иска, което искане е основателно.
Правният институт на съдебното решение при признанието на иска е
регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава
по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки - 1/ ответникът
да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на
закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да не може да се
разпорежда.
Очертаните изисквания са изпълнени в разглеждания казус, тъй като:
- Ответникът, още в писмения отговор на исковата молба, изрично
признава иска, релевиран против него.
- Делото се отнася до материално субективно право, произтичащо от
неоснователно обогатяване и имащо притезателен характер.
- С оглед тази специфика на признатото право, ответникът може да се
разпорежда с него.
Въпреки уважаването на иска, на ищцата не се полагат съдебни разноски,
нито се дължи възнаграждение за безплатна правна помощ на адвокатското
дружество, което я е представлявало в процеса. Налице са условията на чл. 78, ал. 2
ГПК, които изключват отговорността на ответника в тази връзка.
Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът
да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като
преценката за съществуването им се прави въз основа на конкретните сведения по
делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната
страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/21 г., II г. о. на ВКС ).
В случая няма данни ответното дружество да е дало повод за образуването на
делото, а още в отговора на исковата молба е направило пълно признание на
предявения иск. Относно недаването на повод от страна на ответника за завеждането
на исковата молба е нужно да се подчертае, че при неоснователното обогатяване по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора да изпълни (вж. Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/17
г., ОСГТК на ВКС). Логиката на това разрешение е ясна - съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
при задълженията, за които няма определен ден за изпълнение, настъпването на
забавата е предпоставено от покана, която кредиторът трябва да отправи до длъжника.
А ищцата нито твърди, нито ангажира доказателства преди започването на сегашното
дело да е поканила ответника да й заплати претендираното вземане, при което
значението на покана има самата искова молба. Следователно до стартирането на
исковия процес ответното дружество не е било в положение на забава за погасяване на
2
вземането.
В коментирания аспект допълнително е нужно да се каже, че в съдебната
практика е утвърдено разбирането, че под предметния обхват на чл. 78, ал. 2 ГПК
напълно се субсумират именно и хипотезите, при които ответникът признава иска, а
забавата му предполага покана от ищеца, но такава последният не е предявил преди
стартирането на делото (вж. Определение № 646/07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/17 г.,
II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложеното, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение,
Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Дж. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46, да заплати на С. А. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29, сумата от 156,94 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на
гаранция (поръчителство) с № 4641112/15.11.2022 г., сключен между С. А. Б. (като
клиент) и „Ф. Б.“ ЕООД (като гарант/поръчител), ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025 г., до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата С. А. Б. за присъждане на съдебни
разноски по делото, както и за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адвокатското дружество, което й е предоставило безплатна правна помощ в
настоящото производство - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по
БУЛСТАТ ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3