Решение по дело №1199/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№………..

гр. Варна, ……………...2020 г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова административно дело № 1199 по описа за 2019г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба от П.П.П. ***, подадена чрез адв. Н.Ч., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000318004163-091-001/05.02.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 39 от 11.04.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за:

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: за данъчен период (д.п.) 2015 г. в размер на 5 567 лв. и лихва – 1558.98 лв. и за д.п. 2016 г. в размер на 3 262 лв. и лихва - 583.58 лв.;

Данък добавена стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.09.2015 г. в размер на 658 лв. и лихва – 221,24 лв.; за д.п. м.10.2015 г. в размер на 7724.04 лв. и лихва – 2530.42 лв.; за д.п. м.11.2015 г. в размер на 6629.31 лв. и лихва – 2116.44 лв.; за д.п. м.12.2015 г. в размер на 6468.88 лв. и лихва – 2009.43 лв.; за д.п. м.01.2016 г. в размер на 3410.10 лв. и лихва – 1029.89 лв.; за д.п. м.02.2016 г. в размер на 3224.87 лв. и лихва – 947.94 лв.; за д.п. м.03.2016 г. в размер на 4557.88 лв. и лихва – 1300.47 лв.; за д.п. м.04.2016 г. в размер на 4346.19 лв. и лихва – 1203.81 лв.; за д.п. м.05.2016 г. в размер на 4448.18 лв. и лихва – 1193.71 лв.; за д.п. м.06.2016 г. в размер на 3583.10 лв. и лихва – 931.68 лв.; за д.п. м.07.2016 г. в размер на 266.33 лв. и лихва – 66.96 лв.; за д.п. м.08.2016 г. в размер на - 38.33 лв. и лихва – 0.00 лв.; за д.п. м.09.2016 г. в размер на -44 лв. и лихва – 0.00 лв.; за д.п. м.10.2016 г. в размер на - 16.67 лв. и лихва – 0.00 лв.

Вноски за Фонд ДОО за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д.п. 2015 г. в размер на 3172.08 лв. и лихва – 890.97 лв. и за д.п. 2016 г. в размер на 2966.60 лв. и лихва - 426.48 лв.;

Вноски за ЗО за самосигуряващо се лице по ЗЗО както следва: за д.п. 2015 г. в размер на 2092.80 лв. и лихва – 587.47 лв. и за д.п. 2016 г. в размер на 1456 лв. и лихва - 191.20 лв.;

Вноски за Фонд ДЗПО /УПФ/ за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д.п. 2015 г. в размер на 1308 лв. и лихва – 368.47 лв. и за д.п. 2016 г. в размер на 910 лв. и лихва- 122.65 лв.

Оспорващият настоява, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и принципи, на правилата за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК и сл. от ДОПК, както и неправилно е приложен материалният закон. Конкретните доводи се състоят в следното: Не са налице и не са доказани в хода на ревизионното производство, обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, дали основание на органите по приходи да преминат към ревизия по особения ред; Органът по приходи е разполагал с достатъчно конкретни писмени доказателства, които дават непосредствена възможност данъчната основа за облагане на ревизираното лице да бъде определена конкретно, въз основа на анализ и преценка на събрания доказателствен материал, а не на обща база; Ревизиращият екип не е изследвал критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, което е самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен; Аналогично, не е извършен анализ на данни по чл. 122, ал. 2, т.13 от ДОПК - ценови и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане; Нарушен принципът на обективност в процеса /чл. 3 от ДОПК/, а събраните в хода на ревизията доказателства не са били подложени на обективна преценка и анализ, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 от ДОПК; При определяне на задължения по ЗДДС не е изследван стоковия поток, не е установено дали ревизираното лице действително е разполагало /като държател/ със стоките, предмет на продажба, имало ли е определена складова наличност, място за съхранението им, физически получавал ли стоките, предмет на продажба, предавал ли ги е на получателя и с какъв документ, както и други обстоятелства, относими към вида на доставките и ползването на данъчен кредит, както и мястото на изпълнение на сделките; Оспорва констатациите, че ревизираното лице е упражнявал търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон в лично качество, а не чрез „Стокат“ ЕООД, ползвайки куриерски услуги на „Еконт Експрес“ ООД, предвид събраните многобройни доказателства, които сочат за това, че по отношение на стоките, доставени от „Стокат“ ЕООД, П.П. е действал по пълномощие - от чуждо име и за чужда сметка, поради което реализираните приходи от продажби, макар и получени физически от ревизираното лице, следва да се считат за приход на търговското дружество „Стокат“ ЕООД; В хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за получени доходи от ревизираното лице и за негова сметка,  с което остава недоказано наличие на основание по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а е налице действие от името и за сметка на други лица, т.е. действия по пълномощие и не е налице облагаем личен доход; Оспорва данъчния период, през който евентуално е възникнало задължението на ревизираното лице за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предвид факта, че не е посочено конкретното данъчно събитие, в резултат на което лицето е реализирало доход за последните 12 месеца преди текущия в размер, надхвърлящ 50 000 лв.; Необоснован е изводът на ревизиращия екип, довел до начисляването на допълнителни задължения за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд и ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., с оглед на факта, че от ревизираното лице за ревизирания период не са получени доходи в сочения от органите по приходите размер, определянето и на горните задължения се явява правно необосновано.

Искането е да се отмени РА, като се претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ град Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Еа, в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочат се следните доводи: Неоспорената съдебносчетоводната експертиза (ССчЕ) по делото потвърждава констатациите на органите по приходите; Във връзка с поддържаната от жалбоподателя теза, че е действал като пълномощник на „Стокат“ ЕООД са оспорени от ответника разкиските-квитанциии за предадени суми от жалбоподателя на „Стокат“ ЕООД, както и договора за заем, като не е доказана по делото автентичността им, не са представени доказателства за предаване на процесните суми, а и „Стокат“ ЕООД е подало ГДД и ГФО, от които се установява, че не е извършвало дейност в процесните периоди, същевременно и домейна, и адреса, и телефонният номер сочат на връзка с жалбоподателя; Обръща се внимание, че не е оспорена дискът с информацията, предоставена от ЕКОНТ като електронен документ; Поддържат се констатациите на органите по приходите и е налице позоваване на мотивите на решаващия орган. Искането е съдът да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана на 22.04.2019 г. в Дирекция „ОДОП“ Варна, т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата, на която е потвърдено от П. получаването на електронното съобщение с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна - 15.04.2019 г., което потвърждение е приложено на л. 9 от делото. Жалбата изхожда от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от С.А.П.– началник сектор в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. /л. 29 от делото/ и Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. /л. 30 от делото/ със ЗВР № Р-03000318004163-020-001/16.07.2018 г. - л. 3-2 от адм.пр., като за ръководител на ревизията е определена Л.Т.П. – гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е Д.Д.А.. Със ЗВР е определен срок за завършване на ревизията - три месеца от връчване на заповедта, т.е. до 23.10.2018 г., предвид връчването на ЗВР на 23.07.2018 г. Със Заповед № 3-23/22.01.2019 г. на Изп. директор на НАП, с която Л.П е преназначена в Дирекция „ОДОП“, и е последвало Решение № Р-03000318004163-098-001/25.01.2019 г. на осн. чл. 7, ал. 3 от ДОПК органът възложил ревизията е иззел разглеждането и решаването на преписката от Л.Т.П. /с прекратено служебно правоотношение от 25.01.2019 г./ и е възложил правомощията по решаване на преписката на П.Х.П. в качеството на ръководител на ревизията. Компетентността на органа, иззел административната преписка произтича от Заповед за упълномощаване № Д-605/28.04.2016 г., с която териториалният директор на НАП – Варна упълномощава подробно описаните, изброени в т. 2 лица, които да извършват действия по изземване. Заедно с ръководителя на ревизията, именно органът възложил ревизията е и един от издателите на РА.

РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 от ДОПК, респ. не е нищожен.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, Заповед за спиране на производството, Заповед за възобновяване на производството, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Органите по приходите, издали РА са обсъдили в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК направените срещу РД възражения от 22.01.2019 г. /л. 462-457 от адм.пр./ и са посочили съображенията си за приемането им за основателни или неоснователни и съответно обосноваващи или необосноваващи извод, различен от извода, направен с РД.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Както се посочи, производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000318004163-020-001/16.07.2018 г. /л. 1-3 от адм.пр./ Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03000318004163-020-002/18.10.2018 г. срокът на ревизията е удължен до 21.12.2018 г. /л.6-7 от адм.пр./. Със Заповед №Р-03000318004163-023-001/03.12.2018 г. ревизията е спряна за срок до 14.12.2018 г. поради временна нетрудоспособсност на Д.А /л. 9-10 от адм.пр./. Със Заповед №Р-03000318004163-143-001/17.12.2018 г. ревизионното производство е възобновено, като срокът на производството след възобновяването е определен на 04.01.2019 г., като ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи. От изпратеното до оспорващия на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000318004163-113-001/23.11.2018 г. (л. 399 от адм. пр.) се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред констатираното от тях недеклариране на доходи от П.П. - доходи от търговска дейност по занятие, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж.

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000318004163-092-001, съставен на 16.01.2019 г. /л. 405-467 от адм.пр./, т.е. в 14-дневния срок по чл. 117 от ДОПК след изтичане на срока на ревизията. Срещу РД е постъпило възражение в законоустановения срок.

В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден РА № Р-03000318004163-091-001/05.02.2019 г. /л. 473-495 от адм.пр./, от органите, определени със Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. и Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, като с него е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията. РА, връчен електронно на ревизираното лице на 05.02.2019 г. – л. 472 от адм. пр., е обжалван по административен ред с жалба с входящ номер от дата 07.02.2019 г.

С Решение № 39 от 11.04.2019 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна потвърждава РА.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Няма регистрация като едноличен търговец. Към датата на изготвяне на РД П.П.П. е представляващ и управляващ следните дружества: „Нов стандарт“ ДЗЗД, ЕИК ***, „Пия“ ДЗЗД, ЕИК **** и е едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ следните търговски дружества: „Нов спорт 1“ ЕООД, ЕИК ****, „Нов спорт 3“ ЕООД, ЕИК ****, „Нов спорт 4“ ЕООД, ЕИК ****, „Нов спорт 5“ ЕООД, ЕИК ****, „Нов спорт 6“ ЕООД, ЕИК **** и „Спортмакс.БГ-България“ ЕООД, ЕИК ****.

За ревизирания период 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г., е установено, че П.П.П. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице в следните дружества: „Спортмакс. БГ“ ЕООД с ЕИК *****, за периода 04.07.2014 г. -10.01.2016 г. и „Спорт-Бранд“ ЕООД с ЕИК **** за периода 10.01.2016 г. - 11.10.2017 г. За периода на ревизията е установено, че ревизираното лице е представляващ, управляващ и едноличен собственик на посочените две дружества. По данни от информационната система на НАП, от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., е установено, че за ревизираното лице няма данни за сключени и действащи трудови договори.

Съгласно подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи през 2016 г. от „Еконт Експрес“ ООД с ЕИК ****, ревизираното лице е получило доход в размер на 1 025.20 лв., върху който не е начислен данък върху доходите на физическите лица.

Органите по приходите приемат, че за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г., П.П.П. е извършвал електронна търговия - продажба на стоки чрез електронен магазин „sportmax.bg“, без регистрация като търговец и без регистриран ЕКАФП.

Доставките на стоките са осъществявани чрез пощенски оператор „Еконт Експрес“ ООД, а плащанията са извършвани чрез наложен платеж и парични преводи. Съгласно писмени обяснения и представено пълномощно от П. той е действал от името на „Стокат“ ЕООД, съгласно пълномощно с нотариална заверка от 04.07.2014 г. с рег. 2339, на Нотариус Д.Г., с което е упълномощен да представлява „Стокат“ ЕООД, с конкретно изброени права.

Органите по приходите са установили, че ревизираното лице фактически е получавало всички наложени платежи и парични преводи лично, както и комисионните, от куриера „Еконт Експрес“ ООД в брой и по личната си банкова сметка. *** „sportmax.bg“ са осъществявани без да е нужна регистрация в сайта. При направена поръчка се е осъществявала връзка на телефон за потвърждаване на поръчката: 0897 052 062, титуляр на когото от 30.04.2015 г. е П.П.П.. Прието е, че съгласно писмени обяснения на представляващия на „Стокат“ ЕООД, Х.Г.Г, дружеството не е извършвало електронна търговия.

В хода на ревизията въз основа на получената информация от пощенския оператор, органите по приходи са установили броя на пратките с наложен платеж и общата сума на наложените платежи за всяка от ревизираните години, посочени в таблица на стр. 14 от РД. Приели са, че жалбоподателят е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и е следвало да води счетоводство на основание чл. 3, ал. 2, вр. чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.2 и чл.4 и чл.5 от ЗСч /отм./

Съгласно представените писмени обяснения от П.П. /стр.183 от преп./, същият твърди, че е получавал суми от наложени платежи и парични преводи от името и за сметка на фирма „Стокат“ ЕООД, защото фирмата продавала продукти, чрез неговата платформа. Продажбите са се извършвали в периода 2015 г. - 2016 г., а продуктите са били собственост на „Стокат“ ЕООД. Сумите от продажбите е предавал на собственика на фирмата Х.Г., за което представя квитанции към ПКО за предадените суми. Няма документи за произход на стоките. Тъй като е бил само пълномощник, твърди, че всички документи на „Стокат“ ЕООД би трябвало да са при собственика на фирмата. „Стокат“ ЕООД е продавало продукти през неговата платформа „sportmax.bg“, понеже П.П. е дължал пари на собственика на „Стокат“ ЕООД, съгласно договор за заем. Разбрали са се определено време да продава негови продукти от името и за сметка на фирмата му с даденото му пълномощно. По този начин дадените му в заем парични средства щели да отпаднат като задължение.

Ревизираното лице е представило пълномощно от „Стокат“ ЕООД, квитанции от приходни касови ордери за предадени от него суми от продажби на собственика на дружеството Х.Г - ЕГН ********** и договори за предоставени му парични заеми от посочения представляващ.

Съгласно представеното пълномощно, нотариално заверено с per. № 2339 от 04.07.2014 г. на Нотариус Д.Г, Х.Г.Г, собственик и управител на „Стокат“ ЕООД е упълномощил П.П.П. със следните права, имащи отношение към ревизионното производство: Да осъществява представителство от името и за сметка на управителя на „Стокат“ ЕООД, като преговаря с фирми от страната и чужбина за осъществяване на контакти, свързани с предмета на дейност на фирмата; Да го представлява пред всички банкови институции на територията на страната, като открива и закрива банкови сметки на името на „Стокат“ ЕООД и извършва всякакви действия и операции с тези банкови сметки; Да го представлява пред съответните пощенски служби при получаването на пощенски пратки, писма, записи и др.; Да го представлява пред БТК гр. Варна, като от негово име открива и закрива телефонен пост на името на „Стокат“ ЕООД; Да закупува и продава стоки и консумативи и да извършва търговска дейност на представляваната от него фирма от негово име и за негова сметка; Да го представлява пред НАП, НОИ по всички въпроси, свързани със задълженията му в качеството на търговец, съгласно ДПК и другите подзаконови нормативни актове, подавайки молби, декларации, справки и др.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП и ТР, от която е установено, че „Стокат“ ЕООД с ЕИК **** е вписано в Агенцията по вписванията на дата 18.12.2012 г. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Седалището и адресът на управление на дружеството е гр. Стара Загора, ул. „Екзарх Антим“, № 42. Дружественият капитал е в размер на 30 лв. От 08.08.2013 г. собственик на капитала и управляващ е Х.Г.Г. При извършена справка в ТР по ЕГН, органите по приходите са констатирали, че Х.Г.Г е собственик, представляващ и управляващ на 28 фирми, които са с големи задължения към бюджета.

Съгласно наличната информация в НАП, дружеството има регистрирани пет броя фискални устройства в обекти в гр. Стара Загора - офис, заведение за бързо хранене и без стационарен обект, в гр. Варна - магазин за чанти и кк. „Златни пясъци“ - търговска алея, магазин за кожени изделия, четири от които към момента са дерегистрирани.

В подадените от „Стокат“ ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗПКО за 2015 г. с №244351600469765/31.03.2016 г. и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. с №244351700483578/24.03.2017 г. и за двете години няма декларирани приходи, няма декларирани разходи и съответно няма дължим данък.

По данни от Интернет дружеството извършва дейност чрез електронен магазин „sportmax.bg“, като са предлагани маркови стоки на „ADIDAS“, „NIKE“, „PUMA“, „REEBOK“, „CATERPILLAR“, „HAYABUSA“. В сайта е посочено, че продуктите са внос от Англия, Холандия, Германия. При проверка на дейността на дружество, в български бизнес справочник на интернет адрес http://www.informator.bg/bg/br/Стокат-ЕООД е посочено, че дейността на дружеството е интернет магазин „sportmax.bg“. В електронния магазин „sportmax.bg“ са посочени „контакти за връзка 0897 052 062 или ****@********.**. При търсене и преглед на информация за дружеството са установени ел. адреси за контакт с дружеството, както следва: ******@***************.**; ******@***.**.

При извършена проверка на домейна на „sportmax.bg“ чрез уебсайта на регистратора на интернет домейни в областта „Регистър.БГ“ е установено, че домейнът е регистриран от „ТАРА 27“ ЕООД, а лице за контакт е П.К.-П.. Посоченото дружество „Тара 27“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител П.М.К.-П. с ЕГН **********, която по данни от информационна система „ЕСГРАОН“, е съпруга на П.П.П..

При проверка на домейна „sportmax.bg“ чрез уебсайта https://who.is/ към 25.08.2016 г. са установени данни, че същият е регистриран от „Техно спорт“ ЕООД и администратор е П П., с ел. поща ******@***.** и телефон *********.

Посоченото дружество „Техно Спорт“ ЕООД с ЕИК ***** е регистрирано от дата 17.11.2015 г. като едноличен собственик на капитала и управител е П П П. с ЕГН **********, който по данни от информационна система „ЕСГРАОН“, е баща на П.П.П..

При преглед на информацията за домейна „sportmax.bg“ в интернет е установено, че хостинг компанията, която предоставя хостинг-услуги на електронния магазин, е „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ООД с ЕИК ******. Съгласно ПИНП № П-22221416153267-141-001/03.10.2016 г. /стр.101-110 от преп./ на „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ООД /присъединен към настоящата преписка/, в системата на хостинг компанията данните за лицето, в чийто клиентски профил е разположена хостинг услугата, асоциирана с домейна sportmax.bg са: Име: П.П.; Е mail: ******@***.** ЕГН: няма данни Телефон: ********** Адрес: няма данни. Посочени са данни и на следното юридическо лице: Име: „СПОРТ БРАНД“ ЕООД ЕИК ****** /стр. 103-104 от преп./

„СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ООД е представило копие на издадена фактура №**********/21.01.2016 г. с получател „СПОРТ БРАНД“ ЕООД с ЕИК ****** с предмет „подновяване на хостинг план „СуперХостинг“ (sporhukt) за 1 година (от 25.01.2016г. до 25.01.2017г.)“. Плащането по фактурата е извършено в брой, на място в представителството на „СуперХостинг.БГ“ - Варна. Хостинг планът на посоченото лице е единствено асоцииран с домейна „sportmax.bg“.

Поръчаните чрез електронния магазин „sportmax.bg“ спортни стоки са изпращани и получавани чрез „Еконт експрес“ ООД по силата на сключени комисионни договори и договор за преференциални цени на куриерски и пощенски услуги от 08.06.2015 г. В тях като комисионер/възложител е посочен „Стокат“ ЕООД, с лице за контакт П.П.П. и телефон за контакт ********** /стр.123 от преп./ На 09.06.2016 г. е сключен нов договор за куриерски и пощенски услуги и ползване на групови отстъпки, с подобно съдържание. Договорните отношения са прекратени считано от 12.07.2016 г., съгласно анекс от 12.07.2016 г. Представените договори и анекси към тях са подписани от лицето П.П.П.. Доставките с име на подателя „Стокат“ ЕООД са изпращани от офис Варна Колхозен пазар, като име на подател е посочено служител - СПОРТМАКС.БГ или само служител, както и телефон на подателя ********** /посочения в електронния магазин sportmax.bg телефон за връзка/. От мобилните оператори „Теленор България“ и „БТК“ е получена информация, че на този мобилен номер титуляр е лицето П.П.П..

От представените от „Еконт Експрес“ ООД разходни касови ордери за изплатени суми, както и от разписките за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, органите по приходите са установили, че са подписани от лицето П.П.П. с ЕГН **********.

От представени от жалбоподателя квитанции към приходни касови ордери за предаване на суми на „Стокат“ ЕООД /л. 333 – 359 от преп./, органите по приходите са установили, че в квитанциите към ПКО, имената на вносител П.П.П. са трайно вписани, както и основанието - получени суми от продажба на стоки чрез Еконт, а данните за издателя на документите „Стокат“ ЕООД, поредния номер и сумата са вписани ръчно.

От събраните доказателства в тяхната съвкупност, органите по приходите са достигнали до извода, че липсват и не са представени доказателства относно придобиването от страна на дружеството на стоките и тяхното счетоводно отразяване.

Договорите за заем, представени от П.П.П. са сключени между него в качеството му на заемополучател и Х.Г.Г като заемодател, но в качеството си на физическо лице, а не като представляващ „Стокат“ ЕООД.

При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че П.П.П. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетната 2014 г. и декларира в Приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност- получени средства от „Еконт Експрес“ ООД, но не е декларирал в Приложение №11 получените парични заеми от Х.Г.Г или от дружеството „Стокат“ ЕООД. За 2015 г. и 2016 г. няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Х.Г.Г също не е декларирал предоставени парични заеми на П.П.П. с подаване на ГДД през 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Относно представените от жалбоподателя договори за заем /стр.361-362 от преп./, в писмените си обяснения, Х.Г.Г не споменава сключване на договори за заем и предаване на парични средства на заем на лицето П.П., няма и твърдения, че е предоставил заеми на жалбоподателя, не е предоставена никаква информация относно продажба на стоки от представляваното от него дружество, чрез платформата на „sportmax.bg“. От събраните доказателства, органите по приходите са установили, че за комисионната дейност и за куриерски и пощенски услуги, от името на „Стокат“ ЕООД, жалбоподателят сам сключва договорите с куриера „Еконт експрес“ ООД. Относно плащането, в договора предоставя собствената си банкова сметка ***, собствените си ел. адреси за кореспонденция, личния си телефон **********, т.е. относно приемане, предаване на пратки, вписване на клиентски номер, заявяване на куриер и за финансови въпроси, за контакт е бил вписан лично П.П..

Установено е, че изпращането на стоките се е извършвало от офис на куриерското дружество, находящо се в гр. Варна, Колхозен пазар, където жалбоподателят живее, а „Стокат“ ЕООД и неговият представляващ Х.Г.Г са с адрес в гр. Стара Загора и няма данни за пребиването на Х.Г в гр. Варна.

Във връзка с това, че ревизираното лице получава лично всички наложени платежи и парични преводи от куриера „Еконт експрес“ ООД в брой, в офис Варна, Колхозен пазар и по личната си банкова сметка, ***, че предлагайки стоки от името и за сметка на „Стокат" ЕООД, ревизираното лице няма как да не знае или да няма документи за вида и количествата на продадените чужди стоки.

Органите по приходи са установили, че през ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., П.П.П. е получил доходи от търговска дейност/дейност по занятие, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж през 2015 г. за сумата от 220 219.28 лв. и през 2016г. за сумата от 142 425.94 лв., за които облагаеми доходи не е заплатил на бюджета дължимите данъци по ЗДДФЛ.

Установили са още, че в резултат на тези продажби, жалбоподателят през м.08.2015 г. е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.09.2015 г., но същият не е сторил това. Т.е., жалбоподателят не е изпълнил произтичащите от закона задължения за регистрация по ЗДДС и начисляване на данък върху добавената стойност за извършените от него продажби на спортни стоки, които се квалифицират като облагаеми доставки съгласно чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС.

В резултат на описаните по-горе установени факти, органите по приходите са приели, че за жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122. ал. 1 т. 1 и т. 2 от ДОПК: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя^-по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи.

В хода на ревизията органите по приходите са анализирали получената от „Еконт експрес“ ООД информация и данни по електронен път. Ползваните от органите по приходи файлове, представени от „Еконт експрес" ООД, са подробно описани в РД /стр. 5-6/. След обобщаване по месеци на предоставените данни от куриера „Еконт Експрес“ ООД са изготвени справки с наименование: „Обобщени данни 2015“ /Приложение № 11/, „Обобщени данни-2016“ /Приложение № 12/, съдържащи данни за изпратени пратки „CD-2015“ и „CD-2016“, изпратени парични преводи „ВЪРНАТИ“. Изготвен е и електронен носител (CD-R) с обобщените данни и ползваните файлове от получения електронен носител от „Еконт Експрес“ ООД към писмо вх. № 39937-1/10.08.2018 г. /приложение № 4/ и от 4-те броя цифрови оптични носители (CD-R), събрани в хода на извършена проверка за анализ на данни в електронен формат на „Стокат“ ЕООД и постъпили в ТД на НАП Варна с вх. № 39937-7/16.11.2018 г. /приложение № 1/. За нуждите на ревизията органите по приходи са взели предвид данните, съдържащи се в предоставените от „Еконт Експрес“ ООД, по повод извършена на „Стокат“ ЕООД проверка, документи за изплащане на суми по наложен платеж /разходни касови ордери/, както и информацията от цифров оптичен носител, представена от куриерската фирма с писмо вх. № 39937-1/10.08.2018 г., съдържащ 8 подписани с електронен подпис файла с обща големина 292 167 КВ. Обобщената информация, относно получените от лицето суми за всеки месец от периода за изпратени пратки, платени с разходен касов ордер или пощенски превод, върнатите суми за върнати пратки, получени суми в „Банка ДСК" ЕАД от наложени платежи, получени в „Банка ДСК“ ЕАД, комисионни и общо неотчетените от лицето приходи, подробно е посочена от органите по приходите на стр. 23-24 от РД.

В резултат на анализа и обработката на данните, получени от „Еконт експрес“ ООД, органите по приходи са установили, че през периода от м.01.2015 г. до м.12.2016 г. П.П.П. е получил суми от продажба на стоки чрез наложен платеж и пощенски парични преводи /ППП/ в брой и по банкова сметка, ***, в общ размер на 362 645.22 лв. Сумите са платени от физически лица за закупени стоки, доставени им с куриерски пратки от „Еконт Експрес“ ООД до различни обекти в страната.

Предвид установеното, органите по приходи са приели, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, като в резултат на тази дейност, жалбоподателят е реализирал облагаем оборот от продажба на стоки в размер на 54 676,38 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.09.2015 г. Установено е, че жалбоподателят не е изпълнил произтичащите от закона задължения за регистрация по ЗДДС и начисляване на данък върху стойността на извършените от него облагаеми доставки - продажби на спортни стоки, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. За дати на данъчното събитие органите по приходи са приели на основание чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС датите, на които от „Еконт експрес“ ООД са изплащани на жалбоподателя сумите, събрани от наложен платеж. Размерът на определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с ДДС и дължимият ДДС по данъчни периоди са описани в табличен вид на стр. 25 от РД.

На основание на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 12 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, е определен резултат за всеки един от данъчните периоди след 29.09.2015 г., като резултатът ДДС за внасяне или възстановяване и полагащата се лихва за забава са посочени на стр. 10-11 и в Таблица 1 от РА.

При формиране на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с данък по ЗДДФЛ, органите по приходи са установили, че през ревизирания период РЛ е придобило недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Ана Феликсова“, № 16, вх. 01, ет. 06, ап. 18 в съсобственост с неговата съпруга. Имотът е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №**********/03.11.2015 г. С Нотариален акт № 18/24.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, П.П. купува поземлен имот в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, 1913 кв.м. и самостоятелен обект в сграда, площ по документи 44.630 кв.м., в сграда №1 в ПИ 10135.4505.359, за сумата от 21 000 лв. За покупките са представени договори за заеми с „Банка ДСК“ ЕАД, като общо в период м. 01.2015 г. -м. 12.2015 г. са получени кредити в размер на 190 120 лв.

Органите по приходи са приели, че жалбоподателят е действал като търговец по смисъла на ТЗ и е следвало да формира облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Приходите от дейността са установени на база данните от „Еконт експрес“ ООД за получените суми от наложен платеж в брой и по банка и получени в Банка ДСК суми от комисионни, намален със сумите за върнати пратки.

Ревизиращите са съобразили, че след 29.09.2015 г. получените суми от наложен платеж и комисионни съдържат дължимия ДДС, а именно: за 2015 г. - 21 480.23 лв. и за 2016 г. - 23 737.65 лв. Установени са приходи за 2015 г. в размер на 198739,05 лв. /220219,28 лв. - 21480,23 лв./, формирани от продажба на стоки чрез интернет търговия. Установените приходи за 2016 г. са в размер на 118688,28 лв. /142425,94лв. - 23737,66 лв./. За размер на разходите по повод извършваната по занятие от лицето дейност, ревизиращият екип приема разходите за куриерски услуги, посочени в справките от „Еконт Експрес“ ООД, както следва по години: през 2015 г. - 1 596.25 лв. и през 2016 г. - 1 299.90 лв.

Въз основа на това, че липсват представени фактури за покупка на изпращаните спортни стоки, органите по приходите са намалили приходите с балансовата стойност на продадените активи на база процентно съотношение на декларираната балансова стойност на продадените активи спрямо отчетените за същия период приходи от „Спортмакс.БГ“ ЕООД с ЕИК *********. Дейността на посоченото дружество за периода на ревизията е също търговия със спортни стоки, осъществявана чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ ООД, а представляващ дружеството през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. е П.П.П.. Използваните данни и извършените изчисления са подробно изложени в табличен вид на стр. 21 от РД.

Въз основа на установените приходи и разходи, е формирана данъчна печалба за дейността, като същата е намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, в резултат на което е установена данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с данък по ЗДДФЛ. Към установената данъчна основа е приложена ставката по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - 15%, като е определен дължим данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2015 г. – 5 567 лв. и за 2016 г. - 3 262.00 лв. /стр. 22 - 23 от РД/. На основание чл. 175 от ДОПК е начислена лихва за просрочие.

В частта по КСО органите по приходите са установили, че за периода на ревизията П.П. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице в две дружества: „Спортмакс.БГ“ ЕООД с начало на осигуряването 04.07.2014 г. и прекъсване -10.01.2016 г. и вид осигуряване-инвалидност и в „Спорт Бранд“ ЕООД, с начало на осигуряването-10.01.2016 г. и прекъсване-11.10.2017 г. и вид осигуряване за всички осигурителни рискове. За ревизираните периоди 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. от РЛ са подавани данни с декларация обр.1 за размера на осигурителния доход. Подадена е декларация обр.6 за размера на задължителните осигурителни вноски по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2015 г. с вх.№ 030021603158778/08.04.2016 г., в която са декларирани задължения за ДОО - 821,52 лв., вноски за ДЗПО-УПФ - 252,00 лв. и вноски за ЗО - 403,20лв.

В резултат на горните констатации е установено, че през ревизирания период П.П. е извършвал търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ, а именно - търговия със стоки, доставяни до клиентите чрез „Еконт Експрес“ ООД, т.е. установено е, че лицето извършва организиране и управление на търговската си дейност за свой риск, което представлява по своя смисъл трудова дейност за него, от чиято дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход.

Във връзка с установеното, органите по приходите са извели извод, че същото подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице в качество на търговец, по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. На основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК, ревизиращите са определили осигурителни вноски по фондове на база минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размер на 420 лв. и в годишен размер за всяка отчетна година от 5 040 лв.

1.За Фонд ДОО, органите по приходите са определили дължимите месечни авансови осигурителни вноски от жалбоподателя за периода от м.01.2015 г. до м.12.2016 г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответните години, както следва: за 2015 г. - 645.12 лв.. осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт /12.8%/ и за 2016 г. - 821.52 лв., осигуряване за всички осигурителни рискове /16.3 %/.

Съгласно установения облагаем доход от извършваната трудова дейност /продажби на стоки с наложен платеж чрез куриер/ за периода, през който е упражнявал трудова дейност за отчетните 2015 г. - 45 166.77 лв. и 2016 г. /до м. юли вкл./ - 27 083.06 лв., описан в частта по ЗДДФЛ по РД, органите по приходите са определили и окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, както следва по години:

-                      Окончателен осигурителен доход за 2015 г. - 26 160 лв. /31 200 - 5 040/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за окончателния осигурителен доход за 2015 г. - 3 348.48 лв. (26 160.00 х 12.8%);

-                      Окончателен осигурителен доход за 2016 г. - 13 160 лв. /18 200 - 5 040/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Пенсии” при определяне на окончателния осигурителен доход за 2016 г. - 2 145.08 лв. (13 160 х 16.3%).

С оглед установеното органът по приходите е определил общия размер на задълженията за ДОО по КСО по отчетни периоди, както следва: за 2015 г. - 3993,60 лв. и за 2016 г. - 2 966.60 лв. От тях, внесени от лицето за 2015 г. - 821.14 лв. /645.12 + 176.02/, за довнасяне 3172.46 лв., дължими до 03.05.2016 г., за 2016 г. внесени от лицето - 620.76 лв., за довнасяне 2345.84 лв., дължими до 02.05.2017 г. За невнасянето им в срок са начислени лихви за забава.

2. За Фонд ДЗПО /УПФ/ съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

В хода на ревизията органите по приходите са определили дължими авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО - УПФ от РЛ за периода от м.01.2015 г. до м.12.2016 г., върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен в ЗБДОО за съответните години в размер на 5% от 420 лв., а именно за всеки отчетен период общо за сумата от 252 лв.

Съгласно подробно описаните факти и обстоятелства и установения облагаем доход за извършваната трудова дейност /продажби на стоки с наложен платеж чрез куриер/, за отчетните 2015 г. - 45 166.77 лв. и 2016 г. /до м. юли включително/ - 27 083.06 лв., описан в частта по ЗДДФЛ по РД, за ревизирания период органите по приходите са определили и окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите осигурителни вноски за фонд ДЗПО - УПФ, както следва по години:

-                      Окончателен осигурителен доход за 2015 г. - 26 160 лв. /31 200 лв. - 5 040 лв./. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО - УПФ при определяне на окончателният осигурителен доход за 2015 г. - 1 308 лв. (26 160 х 5%), дължими до 03.05.2016 г.;

-                      Окончателен осигурителен доход за 2016 г. - 13 160 лв. /18 200 лв. - 5 040 лв./. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО - УПФ при определяне на окончателния осигурителен доход за 2016 г. - 658 лв. (13 160 х 5%), дължими до 02.05.2017 г.

С оглед установеното органът по приходите е определил общия размер на задълженията за ДЗПО /УПФ/ по КСО по отчетни периоди, както следва: за 2015 г. – 1 560 лв. и за 2016 г. - 910 лв., от които:

-                      внесени от лицето за 2015 г. - 252 лв., за довнасяне 1308 лв.,

-                      внесени от лицето за 2016 г. - 231 лв., за довнасяне 679 лв.

За невнасянето им срок е начислена лихва за забава.

            3. За ЗОВ по Закона за здравното осигуряване предвид, че лицето извършва трудова дейност, органът по приходите е приел, че РЛ подлежи на здравно осигуряване като самоосигурдващо се лице в качеството му на търговец, по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.

На основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК са определени следните дължими здравноосигурителни вноски за ревизирания период:  Като авансови здравноосигурителни вноски е определен размер на дължимите вноски върху минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. За периоди 2015 г. и 2016 г. е приет минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице 420 лв. и в годишен размер за всяка отчетна година 5 040 лв. Определен е общ размер на дължимите месечни ЗОВ, а именно за всеки отчетен период общо за сумата от 403.20 лв. /5040 х 8%/.

За ревизирания период, съобразно установените получени доходи от търговска дейност органите по приходите са определили окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите здравноосигурителни вноски, както следва по години:

- Окончателен осигурителен доход за 2015 г. - 26 160 лв. /31 200 лв. - 5040 лв./. Здравноосигурителни вноски - 2 092,80 лв. (26 160 х 8%), дължими до 03.05.2016 г.

- Окончателен осигурителен доход за 2016 г. - 13 160 лв. /18 200 лв. - 5 040 лв./. Здравноосигурителни вноски - 1 052.80 лв. (13 160 х 8%), дължими до 02.05.2017 г.

С оглед установеното органът по приходите е определил общия размер на задълженията за ЗОВ по ЗЗО по отчетни периоди, както следва: за 2015 г. – 2 496 лв. и за 2016 г.- 1 456 лв.

След приспадане на направените вноски общо: за 2015 г. - 403.20 лв. и за 2016 г. - 389.78 лв., ревизиращият екип е определил суми за внасяне общо за 2015 г. - 2092.80 лв. и за 2016 г. - 1066.22 лв. Начислени са и лихви за забава.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Съдът напълно възприема даденото заключение като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото, а и неоспорено от страните.

Основавайки се на заключението на вещото лице, съдът приема за установено по делото от фактическа страна следното:

Относно видът стоки и/или услуги, които лично П.П. е изпращал и/или осъществявал към трети лица чрез посочените куриерски фирми; единичната стойност на всяка от тези стоки и/или услуги и общата стойност на изпратените от него стоки и/или доставени услуги за ревизирания период, както и размерът на разходите, заплатени за сметка на П.П. за изпращане на стоките и/или за предоставяне на услугите, в Приложение №1 и №2 вещото лице е посочило подробно в табличен вид всички изпратени от П.П. видове стоки по номер на товарителници, по дата на подаване, по описание на стоката и по стойност в лв.; върната стока по номер на товарителници, по дати, по стойност и по дата на връщане за периода 09.06.2015 г. – 31.12.2016 г., като данните са изготвени съобразно датите на получените от П.П. парични средства за изпратените от него стоки.

Общата стойност на изпратените стоки, за които са получени парични средства са за 2015 г. -217 828,55 лв. (219 055,20 лв. - 1 226,65 лв.) и за 2016 г. - 142 163,07 лв. (144 471,55 лв. - 2 308,48 лв.)

В Приложение № 3 са посочени подробно заплатените разходи от получателя на пратките, когато получател е вписан „Стокат” ЕООД по товарителници, по дати и по цена, а в Приложение № 4 са посочени подробно заплатените разходи от подателя на пратките, когато подател е вписан „Стокат“ ЕООД по товарителници, по дати и по цена.

Общата стойност на заплатените разходи по доставката са за 2015 г.- 1 596,25 лв. и за 2016г.- 1 299,90 лв.

Получените парични средства чрез посредничеството на „Еконт Експрес” от П.П. в брой чрез пощенски записи основно в офиса на ЕКОНТ в гр. Варна - „Колхозен пазар” са идентични с посочените подробно в таблицата по т.1, като данните са за 2015 г.- 217 828,55 лв. и за 2016 г.- 142 163,07 лв. Като общата стойност на получените парични средства по банков път и в брой за целия ревизиран период за 2015 г. се равняват на 220 219.28лв. и за 2016 г. се равняват на 142 425.94лв.

По отношение на момента на превишаване на прага от 50 000 лв. и задължението за регистрация по ЗДДС, вещото лице предостави справка за получените парични средства от П.П. за период от 12 последователни месеца, описани в долната таблица:

 

период	стойност в лв.
м.01.2015г.	326.7
м.02.2015г.	131.6
м.03.2015г.	145.28
м.04.2015г.	112.64
м.05.2015г.	167.3
м.06.2015г.	14509.81
м.07.2015г.	17934.01
м.08.2015г.	21349.04
ОБЩО:	54676.38

За периода 01.01.2015г. – 31.08.2015г. прагът се равнява общо на 54 676,38 лв., т.е. надвишава 50 000 лв., като съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е бил задължен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.09.2015 г., а е следвало да бъде регистриран по ЗДДС най-късно до 28.09.2015 г., т.е. считано от 29.09.2015 г. той е следвало да бъде регистриран по ЗДДС.

Общата стойност на дължимият ДДС за целия ревизиран период се равнява на 45 217,89 лв., а по отделни месеци е посочен подробно в долната таблица.

 

период	Обща ст-т в лв.	Данъчна основа в лв.	ДДС в лв.	Дата за плащане
29.09-30.09.15	3948	3290	658	14.10.2015
м.10.2015г.	46344.25	38620.21	7724.04	14.11.2015
м.11.2015г.	39775.85	33146.54	6629.31	14.12.2015
м.12.2015г.	38813.3	32344.42	6468.88	14.01.2016
ОБЩО 2015г.	128881.4	107401.17	21480.23
м.01.2016г.	20460.57	17050.48	3410.10	14.02.2016
м.02.2016г.	19349.22	16124.35	3224.87	14.03.2016
м.03.2016г.	27347.3	22789.42	4557.88	14.04.2016
м.04.2016г.	26077.15	21730.96	4346.19	14.05.2016
м.05.2016г.	26689.1	22240.92	4448.18	14.06.2016
м.06.2016г.	21498.6	17915.50	3583.10	14.07.2016
м.07.2016г.	1598	1331.67	266.33	14.08.2016
м.08.2016г.	-230	-191.67	-38.33	14.09.2016
м.09.2016г.	-264	-220.00	-44.00	14.10.2016
м.10.2016г.	-100	-83.33	-16.67	14.11.2016
м.11.2016г.	0	0.00		14.12.2016
м.12.2016г.	0	0.00		14.01.2017
ОБЩО 2016г.	142425.94	118688.28	23737.66
За периода: |                   271307.34		226089.45	45217.89

 

Въз основа на установените доходи и разходи, както и съобразно установената отчетна стойност на продадените стоки като процентно съотношение на приходите спрямо отчетната стойност на друга фирма с идентична дейност „покупко-продажба на спортни стоки“ от „Спортамакс БГ“ ЕООД и установената отчетна стойност на продадените стоки на жалбоподателя, вещото лице установява дължим ДОО за 2015 г. в размер на 5 567 лв., който е следвало да се внесе до 30.04.2016 г., а за 2016 г. дължимия ДОД е в размер на 3 262 лв. и е следвало да се внесе до 30.04.2017 г.

При определянето на задължението за ДОО, ЗО и ДЗПО съобразно установените доходи на РЛ на годишна основа, вещото лице констатира, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. от П.П.П. са подавани данни с Декларации обр.1 за размера на осигурителния доход. Подадена е Декларация обр.6 за размера на задължителните осигурителни вноски по Наредба Н-8/2005г. за 2015г, с вх.№ 030021603158778/08.04.2016 г. в която са декларирани задължения за ДОО 821,52лв.: вноски за ДЗПО-УПФ 252лв. и вноски за ЗО 403,20лв. За 2015 г. вещото лице определя осигурителен доход от дейност като ЕТ в размер на 45166,77 лв. Съгласно чл. 8, т. 5 от ЗБДОО максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015 г. е 2 600 лв. Максималният размер на годишния осигурителен доход, е в размер на 31 200 лв.

Окончателният размер на осигурителния доход за 2015 г. и дължимите върху него осигурителни вноски в размер на 12,8% и за ДЗПО в размер на 5% е представен в табличен вид, съобразно която общият годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е в размер на 26 160 лв.; размера на осигурителната вноска за довнасяне за фонд "Пенсии" /12.8%/ - 3348.48лв, от които внесени общо-176,02лв. на основание подадена Декларация обр.6 № 030021603158778/08.04.2016 г. и разлика за довнасяне 3 172,46 лв.; размер на осигурителната вноска за довнасяне за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд 1 308 лв. и разлика за довнасяне 1 308 лв.

Окончателният размер на осигурителния доход за 2015 г. и дължимите върху него здравни вноски в размер на 8% е представен от вещото лице в табличен вид, съобразно която годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е в размер на 26 160 лв. и размерът на осигурителната вноска за довнасяне на осигуреното лице 8% от общия годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е 2092.80 лв.

За 2016 г. експертизата определя осигурителен доход от дейност като ЕТ в размер на 27 083.06 лв. Съгласно чл. 8, т. 5 от ЗБДОО максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015 г. е 2600 лв., а максималният размер на годишния осигурителен доход, е в размер на 31200 лв. Окончателният размер на осигурителния доход за 2015 г. и дължимите върху него осигурителни вноски в размер на 16,3% и за ДЗПО в размер на 5% е представен в табличен вид, съобразно който общият годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е в размер на 13160 лв.; размерът на осигурителната вноска за довнасяне за всички осигурителни рискове-16.3% е 2145.08лв. и размерът на осигурителната вноска за довнасяне за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд /5 %/ е 658лв.

Окончателният размер на осигурителния доход за 2016 г. и дължимите върху него здравни вноски в размер на 8% бе представен в табличен вид, съобразно която годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е в размер на 13160лв. и размерът на осигурителната вноска за довнасяне на осигуреното лице 8% от общия годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е 1052.80лв.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение, като прави следните уточнения: На страница 11 от заключението, към т. 2 - задължения за осигурителен доход-16,3%, към сумата следва да се добавят вноските, дължими в размер на 200,76 лв., като дължима сумата следва да се чете, че е в размер на 2 345,84 лв. Сумата от 200,46 лв. е видна от л.483 от административната преписка (л.13 от РА). Посочената в решението на „ОДОП“ – Варна сума в размер на 2966,60 лв. представлява главница, но по нея има внесени авансови вноски, които са приспаднати и остава само сумата за внасяне за главница в размер на 2 345,84 лв. Второто уточнение е по отношение на т. 3, на л. 11 (стр.481 от адм. преписка), за ДЗПО и УПФ тук са пропуснати последните невнесени авансови вноски от 21 лв. и общата сума следва да се счита дължима за внасяне главница – 679 лв., а общото задължение е в размер на 910 лв. така, както е посочено в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, но има приспаднати от тях авансови вноски. И третото уточнение за здравните осигуровки за 2016 г. по т. 2 на лист 11 от заключението е пропуснато включването на невнесени авансови вноски в размер на 13,42 лв. (л. 482-гръб на адм. преписка) и общото задължение – остатък за внасяне следва да се счита 1 066,22 лв., което е част от установеното с РА общо задължение в размер на 1 456 лв. като пак има приспаднати също авансово през цитираните периоди.

По отношение момента, в който е достигнат прага за регистрация по ЗДДС, вещото лице уточнява, че прагът на превишаване е 12-месечен период назад, т.е., не конкретна сделка, защото в този период - м. август, има фирми, които може да са достигнали прага още на 3 август. Като счетоводител то следи 12 месеца, а не следи по дати – 3 или 5 август.

На въпроса на съда относно размера на задълженията за лихви, установени от органа по приходите, предвид идентичността на задълженията, установени от ССчЕ и РА, вещото лице заяви, че няма разлика в начислените лихви. Законната лихва е за времето от невнасянето до датата на издаване на ревизионния акт. Въпреки, че не е  правила такава проверка, тъй като НАП ги изчислява ежедневно счита, че биха били същите, след като лихвата е същата.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника оспорване на автентичността на частни документи – квитанции и ПКО за плащане /л. 333-359 от преп./, договори за заеми, предоставени на П.П. и нотариално заверено пълномощно от „Стокат“ ЕООД, и с оглед изричното изявление на пълномощника на жалбоподателя, че последният ще се ползва от същите, с протоколно определение от проведено съдебно заседание на 25.06.2019 година на основание чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, е открито производство по оспорване истинността /автентичността на положените подписи и заверки/ на представените писмени доказателства, като е указана доказателствената тежест на жалбоподателя. Въпреки дадените подробни указания за това, че жалбоподателят носи доказателствената тежест относно установяване истинността на представените частни документи, последният не ангажира никакви доказателства в тази връзка. С оглед на изложеното, и след като констатира, че представените от жалбоподателя документи не се подкрепят от други доказателства по делото, съдът счита, че не е доказана автентичността на същите, поради което ги изключва от доказателствения материал по делото, незачитайки презумираната им формалната доказателствена сила.

            Съобразявайки изложените от органите по приходите мотиви за постановяването на оспорения акт, както и фактите, установяващи се от доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу РА за неоснователна, с оглед следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото е за вида и характера на извършваната дейност от жалбоподателя през ревизирания период - получавал ли е фактически от името и за сметка на "Стокат" ЕООД процесните суми от "наложен платеж" и пощенски преводи, т.е. извършваната търговска дейност от оспорващия дали всъщност е такава на „Стокат“ ЕООД, или е осъществявана от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си, в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.

Спорът по същество е съсредоточен върху довод за неправилност на извода на приходните органи, че оспорващият е извършвал независима икономическа дейност на свой риск и генерирайки приходи за себе си, който именно е в основата на оспорения РА.

Не се оспорва от жалбоподателя, че същият е извършвал фактически дейността по продажба на въпросните спортни стоки по представените от „ЕКОНТ“ доказателсва, както и че именно той е получавал сумите във връзка с процесните продажби.

Съгласно чл. 9, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност - "Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за "икономическа дейност". Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност". Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от дефиницията на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според който „независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“ Тоест, в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето, а във втория случай, критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност.

При тази легална формулировка на понятието "независима икономическа дейност" в изр. 2, правилно приходните органи са приели, че дейността на оспорващия през ревизирания период, попълва съдържанието на законовата дефиниция. Това е така, защото ревизираното лице не е извършвало инцидентна дейност, а е извършвало сделки многократно и системно, в резултат, на които е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - търговия със спортни стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с "наложен платеж" или пощенски преводи. Извършвало е многократно продажби, използвайки куриерските услуги на "Еконт експрес" ООД, без да документира доставките, нарушавайки счетоводното и данъчно законодателство, като не е подавало и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съдът намира, че правилно приходните органи са установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на много физически лица, на територията на цялата страна, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи. Законосъобразни в този смисъл са и констатациите на приходните органи, че жалбоподателят е осъществявал икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. От представените по делото справки от „Еконт Експрес“ ООД, от която са установяват извършените от жалбоподателя куриерски пратки, в която са описани номера и дати на товарителници, от кой офис и от кое лице се изпращат съответните стоки, описанието на последните и кой е получателя на стоките, както и от заключението на вещото лице, по категоричен начин се установи извършваната от жалбоподателя икономическа дейност за продажби на стоки, като приходите от тях не са декларирани по съответния ред. Видът на реализирания доход правилно е определен като доход от търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ. В този контекст преценен, същият е такъв с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. /Решение №4955/26.04.16г. по адм.д. № 1674/15 г. на ВАС, VIII отд./.

Обобщавайки горните факти и обстоятелства, обосновано приходните органи са приели, че жалбоподателят е получил доходи за ревизирания период от търговия със спортни стоки, продавани чрез интернет, като е извършвал търговска дейност по занятие, в резултат на която са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за отчетните периоди, съответно е прието, че към 31.08.2015 г. е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС, като са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2015 г. – м.12.2016 г. Предвид, че жалбоподателят е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон, органът по приходите правилно приема, че лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2016 г.

Безспорно е установено, че дейността е осъществявана чрез интернет сайт за пазаруване с домейн http://www.sportmax.bg, като поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер, а заплащането е извършвано посредством услугата "наложен платеж" и пощенски преводи. Безспорно е също така, че П.П. е регистрирал и поддържал домейн, заплащал е както регистрацията на хостинга, така и подновяването на хостинг плана, навсякъде в системата на хостинг компанията в клиентския профил са посочени лични данни на оспорващия - телефони, ел. адреси, негови или свързани с негови роднини /съпруга, баща/ търговски дружества. Популярното разбиране за сайт, формулирано в Уикипедия е следното: „Уебсайт, също така уеб сайт или накратко сайт, е съвкупност от уеб страници, които се адресират на общ URL, който често се състои само от името на домейна или IP адреса и пътя до основната директория („/“) в мрежа, базирана на протокола IP. Всеки уебсайт се хоства на компютър (компютри), наречен уеб сървър, достъпен през мрежа като например Интернет или частни локални мрежи.“ За разглеждането на уебсайтове са създадени специални програми, наречени уеб браузъри. Съществуват различни видове уебсайтове в зависимост от тяхното предназначение, аудитория и съдържание. Сайтовете се съхраняват на уеб сървъра под формата на файлове. Всеки файл съдържа информация, която директно или след някаква обработка се изпраща на уеб браузъра, когато той поиска съдържанието на дадена страница. „Домейн“ е част от йерархическото пространство на глобалната Интернет мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания. Всеки сайт в Интернет има свой адрес, наричан IP адрес. Този адрес e уникален и представлява поредица от числа, наподобяващи телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение. Тъй като ползването на цифри за имена на интернет сайтове е неудобно, е измислена системата за домейни, които се помнят лесно. За преобразуването на името на домейн в IP-адрес, (което е важно за софтуера) и обратно служи системата DNS (domain name servers). В Интернет съществуват така наречените фирми регистратори (registrars), които притежават права за регистриране имена на домейни и посредством системата на DNS, насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където реално се намира търсеният сайт. Видно от всички събрани доказателства по делото електронната търговия е осъществявана именно от оспорващия - лично или чрез свързани лица.

Представените договори и анекси за куриерски и пощенски услуги също са подписани от оспорващия, който е посочен като лице и телефон за контакт, всички доставки са изпращани от офис Варна, Колхозен пазар, като подател е посочен оспорващият или „Стокат“ ЕООД, всички разходни касови ордери за изплатени суми и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, представени от „Еконт Експрес“ ООД са подписани от оспорващия, поради което приходните органи са отклонили като несъстоятелно твърдението му, че горната дейност е извършвал от името и за сметка на "Стокат" ЕООД и следователно, че не е получавал приходи от нея. Напротив, оспорващият е образувал предприятие, което по своя предмет и обем е изисквало делата му да се водят по търговски начин, съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като очевидно не са налице изключенията от чл. 1, ал. 2 от ТЗ. Следователно, както правилно е приел и ответният орган, П.П., през ревизирания период, е имал търговско качество. Единствено и само той е получил всички суми от наложените платежи, като представените доказателства – квитанции от ПКО за предаване на сумите на „Стокат“ ЕООД, предвид успешно проведеното им оспорване от страна на ответника, не разколебава извода, че ги е получавал за себе си.

Тези изводи кореспондират изцяло и с предоставената информация на оптичен носител от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД, представляваща данни в табличен вид, обработена от органите по приходите чрез последователност от действия, подробно описани в РД. Приложеният по административната преписка оптичен носител съдържа данни, както за изпратените от жалбоподателя пратки, така и за тези получени от него. Данните за всяка от извършените продажби са обобщени в предоставената от „.Еконт Експрес” ЕООД таблица в електронен вид, във файл „КУ-Подател.хlsb“. Последната съдържа информация в табличен вид за куриерски услуги с подател „Стокат“ ЕООД /П.П./, изпратени през периода 15.06.2015 г. -31.05.2016 г., като същата съдържа 10 069 броя записи. Таблицата е носител на информация за № на товарителница, дата на подаване, от офис Еконт, подател-фирма, подател - име, адрес на подател, телефон на подател, вид и описание на пратката, до кой офис се изпраща, получател /фирма, име/, адрес и телефон на получателя, услуга - С / CD, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, време на изплащане, офис на изплащане, ЕИК/ ЕГН на получател, име на клиент, служител доставил пратката. Основната таблица е допълнена с информация от два файла „КУ Стокат подател-xlsx“ и „КУ ********* подател, xlsx“, също подписани с електронен подпис и съдържащи данни за куриерски услуги, по които подател е ревизираното лице, за периода 05.01.2016г.-08.07.2016 г. В таблиците се съдържат данни, които носят конкретна информация за всяко от извършените продажби: за подателя „Стокат“  ЕООД - номерата на изготвените товарителници /колона А/, датата на подаване /колона В/, от кой офис е изпратена пратката /колона С/, подател адрес /колона F/, подател телефон /колона G/, вида на пратката /колона Н/, описание на пратката /колона I/, до офис /колона J/. Например в процесната таблица относно пратка с товарителница № *********/15.06.2015 г. е посочена следната информация: подадена от 15.06.2015 г. от офис Варна, Колхозен пазар, подател „Стокат“ ЕООД с адрес гр. Варна, ул. „Стара планина“ 41-43, при отказ връщане в офис Варна, Колхозен пазар, тел.**********, за пощенски колет, стока „тениски 2 броя“ до офис София, Фондови жилища към клиент И.С. със стойност на услугата 12,00 лв., които са платени на 16.06.2015 г.

„Еконт Експрес“ ООД е предоставило в електронен вид копия на всички товарителници с подател „Стокат“ ЕООД и копия на разходни касови ордери /РКО/, с които са изплатени суми на жалбоподателя. Видно от представените РКО за изплатени суми от наложен платеж се установява, че сумите от наложен платеж, събрани от куриера по пратки с подател „Стокат“ ЕООД, са изплащани предимно в брой на лицето с ЕГН ********** - т.е. на П.П.П.. РКО съдържат: датата на изплащане на наложения платеж; трите имена на лицето изплатило сумата; име на дружеството, което е издател на ордера; лицето на което се изплаша сумата, адрес, пратка по приложен опис; сума; получил сумата -трите имена, подпис и ЕГН; броил сумата; офис, подпис и имена на изплатил сумата. Представени са и извлечения от банкови сметки на П.П.П.: в т.ч. от банкова сметка № BG07STSA93000016791343 в лева, по която са постъпвали суми oт изпратени куриерски пратки и изплатени на лицето комисионни за 2015 г. и 2016 г. и от банкова сметка № BG88STSA93000022287651 в „Банка ДСК“ ЕАД, от която е извършвано и плащане за домейн „sportmax.bg“ на „Суперхостинг БГ“ ООД. При извършена съпоставка на данните по Таблиците, получени в електронен вид, във файл „КУ-Подател.хls“ е установено, че същите съответстват на данните в представените товарителници и РКО.

Представената информация от „Еконт Експрес“ ООД на информационни носители, безспорно доказва наличието на осъществени от оспорващия действия, по които е получено възнаграждение, представляващо приход за лицето, който не е деклариран по съответния ред.

Тези установявания съвпадат изцяло и с изводите направени в поисканата от оспорващия ССчЕ. Вещото лице е посетило на място офиса на „Еконт Експрес“ ООД и е сравнило на място предоставените му оригинали на документите, намиращи се в диска с електронен подпис на доставчика, като е обобщило в табличен вид отговорите на поставените в т.1.1 и 1.2 задачи, касаещи вида стоки, които лично П.П. е изпращал и/или осъществявал към трети лица чрез посочените куриерски фирми; единичната стойност на всяка от тези стоки и/или услуги и общата стойност на изпратените от него стоки и/или доставени услуги за ревизирания период, размерът на разходите, заплатени за сметка на П.П. за изпращане на стоките и/или за предоставяне на услугите и общият размер на паричните средства, получени чрез посредничеството на посочените куриерски фирми (според наличните документи разходни/приходни касови ордери, наложени платежи, разписки за прием на паричен превод и други документи/ от П.П. през ревизирания период.

Поради горното, правилно ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, предвид и установения факт, че за ревизираните периоди 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. от лицето няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установените от ревизиращия екип приходи, по своята същност са укрити приходи, които е следвало да бъдат декларирани, чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните години. В този ракурс преценено оплакването на оспорващия за съществено нарушение на процесуалните правила за извършване на ревизия при особени случаи и нарушен принцип на обективност в процеса е неоснователно, защото чл. 124, ал. 2 от ДОПК категорично разпорежда, че констатациите на РА по реда на чл. 122 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, поради което задължение именно на жалбоподателя е да ги опровергае с всички допустими доказателствени средства по ДОПК, с която доказателствена тежест оспорващият не се справя успешно. В този контекст, законосъобразно ревизията е била извършена по особения ред при наличие на обстоятелствата от чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

На следващо място от събраните доказателства се установява, че за периода м. 01.2015 г. - м. 08.2015 г. ревизираното лице е извършило облагаеми доставки на обща стойност 54 676.38 лв., с които е надхвърлило оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС същото е следвало да подаде заявление за регистрация по с.з. в срок до 14.09.2015 г. и съответно да бъде регистрирано по ЗДДС най-късно на 29.09.2015 г. Установено е, че до приключване на ревизионното производство, от оспорващия не е подавано заявление за регистрация по този закон. Съгласно изискванията на чл. 125 от ЗДДС, след 29.09.2015 г. ревизираното лице е имало задължението за всеки данъчен период да подава справка-декларация и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Установеното, безспорно е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизионното производство не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация. А когато се установят обстоятелствата по чл. 122, ал. 1. т. 1 - т. 8 от ДОПК или някое от тях нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е налице възможност органът по приходите да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. В случаите, когато ревизионното производство се извършва по особения ред, нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поставя изискването при определяне на данъчната основа да бъдат съобразени относимите обстоятелства, посочени в т.1- т.16 от същата разпоредба.

Видно от констатациите в РА органите по приходите обстойно са обсъдили за всеки един ревизиран период относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. В този смисъл, неоснователни са доводите на оспорващия, че ревизиращият екип не е изследвал критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай, в хода на ревизията са извършени процесуални действия за събиране на доказателства за факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на данъчната основа за определяне на дължимия данък от ревизираното лице. От жалбоподателя и трети лица са изискани данни и документи, удостоверяващи извършените доставки и техните стойности през ревизирания период.

В контекста на горното е неоснователно възражението на оспорващия, че за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са приети сумите от „наложени платежи“. При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК за всяка отчетна година органите по приходи са съобразили действително получените приходи и извършените разходи от оспорващия. Приходите за всеки отчетен период са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД за същия период по арг. на т. 8 на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК. Предвид, че жалбоподателят не представя документи за придобиване на стоките, органът по приходи правилно е приел, че за придобитите доходи от продажбата на спортните стоки следва да бъдат признати разходи по години и размери, изчислени на база средна търговска надценка, отчетена в друго дружество, чийто собственик на капитала е ревизираното лице, което за същия период е извършвало същата дейност. Този извод съвпада напълно и с неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице.

Резултатът от възприетия подход е най-близък до действителните стойности на стоката, предмет на продажбата с наложен платеж, въз основа на обстоятелствата по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ревизиращият екип не е изследвал и извършил анализ на обстоятелствата в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 и т. 13 от ДОПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на: т. 1 плащането - при плащане в брой. Волята на законодателя е ясна и категорична, за доказването на датата на придобиване на дохода следва да се установи датата на получаване на плащането. Аналогично при облагане по ЗДДС, следва да бъдат установени конкретните доставки, страните по тях, както и датите на данъчно събитие. В конкретния случаи представените данни на оптичен носител, представляват официално предоставена информация от дружеството-куриер, като действително съдържат данни, сочещи наличието от страна на жалбоподателя на осъществявана търговска дейност. Тези данни, с оглед установяване размера на получените по повод тази дейност доходи са обобщени от органите по приходи, на база съществуващи данни, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД, като номер на пратката, документ, номер и дата на документи-товарителници и разписки, налични на оптичен носител, както и времето на изплащане, обозначено с „S“, т.к., тази дата е важна за определяне датата на изплащане, във връзка пратката по наложен платеж „CD“.

По отношение наведените в жалбата оплаквания относно облагането по ЗДДС, че данъкът не е начислен в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС - на датата на прехвърляне на собствеността върху стоките, настоящата инстанция счита, че същите са неоснователни. За случай като настоящият в ЗДДС е предвидена специална разпоредба, според която при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, датата на данъчното събитие е датата, на която доставчикът получи плащането - чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.

Освен горното, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Според нея с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. А съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които същият закон предвижда друго.

Що се отнася до другия спорен в настоящото производство въпрос, а именно извършвал ли е жалбоподателят твърдяната търговска дейност от името и за сметка на „Стокат“ ЕООД или свое име и за своя сметка, следва да се има предвид следното:

Представителството е правен институт, при който едно лице представлява друго по силата на закона или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват директно в правната сфера на представлявания (арг. от чл. 36 от ЗЗД). Упълномощаването е едностранна сделка, при която едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания, но не поражда правно задължение за пълномощника да упражнява учредената му представителна власт, извършвайки действията, описани в пълномощното.

В случая твърдението на оспорващия, че е действал като пълномощник е несъстоятелно и остава неподкрепено от доказателствата, събрани по делото. В подкрепа на това си твърдение оспорващият се основава на представените още пред органите по приходите квитанции за изплатени от него на „Стокат“ ЕООД суми, договори за паричен заем между Х.Г.Г, заемодател, и оспорващия, както и на пълномощното от „Стокат“ЕООД на оспорващия. Както вече се посочи, тези доказателства като частни свидетелстващи документи са оспорени от ответника и поради несправяне на оспорващия с доказателствената тежест съдът приема, че оспорването на автентичността на тези документи е доказано, респ. не следва същите да се ценят като доказателства.

От друга страна, въпреки двукратното указване от страна на съда на оспорващия, че не сочи доказателства за фактическото наличие на процесните стоки в предприятието на „Стокат“ ЕООД - данни за придобиване, начин на осчетоводяване и съхранение, както и счетоводното отразяване на разпореждането с тях, оспорващият не представя никакви доказателства в тази насока, дори не са представени фактурите за закупени в полза на дружеството стоки, които в последствие са продавани. Не са представени доказателства за открити банкови сметки на името на „Стокат“ ЕООД. Напротив, по административната преписка са налице доказателства, от които е видно, че всички доставки са потвърждавани на личния телефонен номер на оспорващия и от личната му електронна поща. Извършените плащания на всички суми са получавани лично от него в брой или по собствените му банкови сметки. Разходите за обслужващия домейн също са били плащани от личната банкова сметка *** П., като дейността - получаването на паричните преводи и изпращането на пратките, е осъществявана от гр. Варна. Не бяха представени никакви писмени обяснения и доказателства относно изпълнението и отчитането на сочените от ревизираното лице действия по пълномощие, както и че получените от лицето суми са преведени/ предадени на дружеството.

С оглед оборената доказателствена сила на 27 броя квитанции към приходни касови ордери, разписки, договори за заем и пълномощно и събраните доказателства - писмените обяснения от представляващия „Стокат“ ЕООД, че не е извършвал електронна търговия, кореспондиращи с установената липса на дейност на дружеството, без декларирани приходи и разходи в ГДД за ревизирания период, както и неподването на ГФО в ТР, следва да се приеме, че дружеството, сочено като упълномощаващо П.П., не е извършвало дейност през ревизирания период, като отделно от това не е внасяло данък и задължителни осигурителни вноски в полза на жалбоподателя за начислени възнаграждения на лицето. Следователно оспорващият не е действал като пълномощник за сметка и от името на „Стокат“ ЕООД, а в личното си качество, от свое име и за своя сметка, е извършвал действията във връзка с осъществяваната търговска дейност през ревизирания период.

Твърденията на жалбоподателя, че в конкретния случай е налице действие от и за сметка на други лица, т.е. извършени са действия по пълномощие, обосновавайки се с Решение № 4214/ 02.04.2018 г., постановено по адм. 8479/2017 г. на ВАС, VIII отд., са неоснователни, тъй като цитираното решение се отнася за различна от настоящата фактическа обстановка, при която упълномощаващото дружество потвърждава извършените от негово име СМР и издадени документи. В цитираното решение, ВАС е приел, че предаването на сумите на представляваните лица като отчитане на полученото, е от съществено значение за облигационните отношения между представляван и представител. Видно от настоящата фактическа обстановка, относно предаване/отчитане на суми, от страна на жалбоподателя към „Стокат“ ЕООД, от представляващия дружеството не са представени никакви доказателства, въпреки че са му изискани. Не са дадени и никакви писмени обяснения, че „Стокат“ ЕООД е получател на парични средства по представените от жалбоподателя квитанции, не са представени и счетоводни документи, от които да се установи, дали сумите по процесните квитанции са намерили отражение в счетоводните регистри, нещо повече управителят на „Стокат“ ЕООД в писмени обяснения твърди, че фирмата не е съществявала дейност през ревизирания период, който факт, съвпада напълно с подадените данни в ГДД на дружеството. Следва да се има предвид, че процесните квитанции за предадени от оспорващия суми на „Стокат“ ЕООД са оспорени от ответника и както се посочи съдът приема, че оспорването е доказано и тези документи са неистински неавтентични. Същото се отнася и по отношение на договорите за предоставени парични заеми от Х.Г.Г (в качеството му на физическо лице, а не като управител на „Стокат“ ЕООД) на оспорващия, с които договори оспорващият обосновава наличието на недоказана по делото договорка с Х.Г.Г за извършване на търговска дейност от оспорващия. Въпросните, оспорени от ответника договори съдът приема за такива с недоказана автентичност, респ. от тях не се установяват фактите, на които се позовава оспорващият.

Относно възражението на оспорващия, че в РА и в ССчЕ не е уточнен конкретно моментът за възникване на задължението за регистрация по ЗДДС, настоящата инстанция съобрази следното:

Като лице извършващо търговска дейност - продажба на спортни стоки чрез куриерски пратки, оспорващият е данъчно задължено лице по см. на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Установено е, че той не е изпълнил произтичащите от закона задължения за регистрация по ЗДДС и начисляване на данък върху добавената стойност върху стойността на извършените от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода на изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Разпоредбата на чл.1 02, ал. 5 от с.з. регламентира, че задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

Извършвайки независима икономическа дейност, от която е получил доходи за себе си, при липса на доказателства за обратното, оспорващият през м. август 2015 г. е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, но до 14.09.2015 г. не е подал заявление за това, в противоречие с изискването от чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата му редакция и след която дата е имал задължение за всеки данъчен период, по аргумент от чл. 125 ЗДДС, да подава справка-декларация и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид горното несъмнено е налице и обстоятелството от чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация. Данъчната основа, определена по реда на чл. 122-чл. 124 от ДОПК, вярно отразява действително получените доходи само от П.П. и извършените от него разходи, в размера, в който са установени от ревизията. Приходите за всеки отделен период са определени на базата на извършените продажби, по които плащането е получено с "наложен платеж", чрез куриерска фирма, по арг. от чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

Правилно са приети за дати на всяко отделно данъчно събитие, датите, на които "Еконт експрес" ООД е изплащало сумите от наложените платежи на оспорващия. Определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, както и размерът на самия ДДС, са определени съответно на закона, по данъчни периоди, съгласно чл. 86 ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.67 ал.2 и чл.12 от ЗДДС. Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период /месец/, да е установен достигнат оборот от 50 000 лева, което е видно и от заключението на вещото лице по т. 3 от ССчЕ. Представените по делото платежни документи /РКО/, съдържат данни за датата на плащане и размера на получените от тази дейност доходи. Следователно, жалбоподателят е данъчно задължено лице съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а според чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС, за определяне на данъчни задължения на РЛ в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода - до отпадане на основанията за регистрация. С РА правилно е определен размерът на дължимия ДДС като включен в стойността на получените наложени платежи в съответствие с разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗДДС, поради което в тази му част, за допълнително определените задължения за ДДС, ведно с лихви, РА подлежи на потвърждаване.

Задълженията за осигурителни вноски във фондовете на ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗЗО за периода 01.01.2015 г.-31.12. 2016 г., също са правилно определени и дължими по силата на установения факт, че оспорващият е осъществявал търговска дейност на свой риск и следователно подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец за процесния период.

Като лице, родено след 31 декември 1959 г. и извършващо дейност като ЕТ за периодите на ревизията от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., оспорващият е бил задължен на основание чл. 127 и чл. 157 от КСО да се осигурява за своя сметка за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 158 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Във връзка с горното законосъобразно на оспорващия на основание нормата на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 124а от ДОПК с РА са определени задължения за осигурителни и здравни вноски по КСО и ЗЗО за периодите на ревизията, подробно посочени в изготвени таблици по фондове на стр. 30-38 от РД.

Т.е. и по отношение на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО, съдът констатира, че оспорващият не опроверга нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Обратно, в случая се установява несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на чл. 124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Съдът, основавайки се на изчисленията на вещото лице по делото, намира, че правилно са определени с РА размерите на отделните видове публични задължения на вещото лице.

На основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, вр. с чл. 175 от ДОПК, чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените срокове осигурителни и здравни вноски е дължима лихва от датата на законовия падеж на задълженията до датата на издаване на ревизионния акт, чийто размери съдът, след извършена от него проверка на изчисленията, намира за правилно определени.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата на П. срещу процесния РА.

С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интрес от 84 233.68 лв., то се констатира в размер на 3 057 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000318004163-091-001/05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 39 от 11.04.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на оспорващия за:

1.      Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ общо в размер на 8 829 лева и лихви 2142.56 лева, от които:

за 2015 г. – 5 567 лв. и лихва 1558,98 лв.;

за 2016 г. – 3 262 лв. и лихва 583,58 лв.

2.      ДДС общо в размер на 45 217.88 лева и лихви 13 551.99 лева, от които:

м.09.2015 г. - 658 лв. и лихва – 221,24 лв.;

м.10.2015 г. - 7724.04 лв. и лихва – 2530.42 лв.;

м.11.2015 г. - 6629.31 лв. и лихва – 2116.44 лв.;

м.12.2015 г. - 6468.88 лв. и лихва – 2009.43 лв.;

м.01.2016 г. - 3410.10 лв. и лихва – 1029.89 лв.;

м.02.2016 г. - 3224.87 лв. и лихва – 947.94 лв.;

м.03.2016 г. - 4557.88 лв. и лихва – 1300.47 лв.;

м.04.2016 г. - 4346.19 лв. и лихва – 1203.81 лв.;

м.05.2016 г. - 4448.18 лв. и лихва – 1193.71 лв.;

м.06.2016 г. - 3583.10 лв. и лихва – 931.68 лв.;

м.07.2016 г. - 266.33 лв. и лихва – 66.96 лв.;

м.08.2016 г. - 38.33 лв. и лихва – 0.00 лв.;

м.09.2016 г. - 44 лв. и лихва – 0.00 лв.;

м.10.2016 г. - 16.67 лв. и лихва – 0.00 лв.

3. ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО в общ размер на 6 138.68 лева и лихви 1 317.45 лева, от които:

за 2015 г.  -  3172.08 лв. и лихва - 890.97 лв.;

за 2016 г.  -  2966.60 лв. и лихва - 426.48 лв.;

4.      Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице по ЗЗО в общ размер на 3 548.80 лева и лихви 778.67 лева, от които:

за 2015 г.  -  2092.80 лв. и лихва – 587.47 лв.;

за 2016 г.  -  1456 лв. и лихва - 191.20 лв.;

5.      Вноски за ДЗПО /УПФ/ за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 2 218 лева и лихви 490.65 лева, от които:

за 2015 г.  -  1308 лв. и лихва – 368.47 лв.;

за 2016 г.  -  910 лв. и лихва- 122.65 лв.

ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 3 057 (три хиляди и петдесет и седем) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14–дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

                                                                                     СЪДИЯ: