№ 1184
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110109974 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу Л. А. Ш. с ЕГН: **********,
за установяване, че дължи на „Т.” ЕАД сумата от 4347,25 лв., от които 3653,84
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
31.10.2023г. до изплащане на вземането, 666,65 лева - мораторна лихва за
забава от 15.08.2021г. до 17.10.2023г., както и суми за дялово разпределение от
21,60 лева - главница за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от 31.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
5,16 лева - лихва за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.дело № 60169/2023
г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът с аб. № 335261 е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Со..... и е използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2020г. до месец
април 2022г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.” АД, което
дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен
интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
1
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се иска се оспорва
като се навежда, че ответникът не е потребител и като такъв тъй като не се
доказва доставяно количество топлоенергия на сочената стойност; оспорва се
и претенцията за дялово разпределение като се навежда, че не се доказва
сключен договор за това. Навежда се давност и се правят доказателствени
искания.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От Договор за покупко- продажба на недвижим имот с № 57, рег. №
2010, дело с № 51/ 2000 се установява, че през март на 2000г. ответникът е
придобил правото на собственост спрямо недвижим имот: апартамент 01,
находящ се в жилищна сграда бл.237, вх.А, на първи етаж в ж.к.Люлин в
София, за който няма спор, че е исковия.
От молба –декларация, изходяща от Л. до ищеца е видно, че той е заявил
желание още през 2002 за имота му в Люлин да бъде разкрит абонатен номер
2
– 335261.
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 335261 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди при Н.
инженеринг ООД и е с два броя отоплителни тела и щранг лира в банята без
поставени на тях ИРРО. Бил е и с водомер, който не е бил узаконен.
Вещото лице сочи още, че през исковия период 01.05.2020г. до
30.04.2022г. в имота на ответника не са били с монтирани ИРРО, а от
14.11.1996г. е било изключено отоплението на стълбите като сградата е била
със система за дялово разпределение и избрано дружество топлинен –
счетоводител. Сумата за БГВ е била начислявана на база екстраполоция по
максималния специфичен разход на сградата поради неосигурен достъп и
липсата на узаконен водомер. Топлата вода е начислявана на база за един
човек съобразно Наредба Е – РД / 04-1. Стойността на сумата за сградна
инсталация и имот е изчислявана съобразно нормативно – определена
формула като тя е на стойност от 176.10 лева, а стойността на БГВ е от 1329.02
лева. Сумата за топлоенергия за имот е от 2202.96 лева. За неосигурения
достъп вещото лице сочи, че са съставяни протоколи.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от
ГПК на 31.10.2023г., поради което погасени по давност с изтичане на 3
годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 31.10.2020г. или
за месеците от 01.05.2020г. до 01.11.2020г. или за сумата от 265.01 лева вкл.
за БГВ и за сградна инсталация.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което е прието от съда без
възражения, се установява, че общото задължение на ответника към ищеца се
формира по прогнозни стойности в размер на 3502.35 лева. Начислените суми
след изравняване възлизат на 3653.84 лева за ТЕ и лихва от 666.65 лева и за
3
стойност на услуга за ДР е 21.60 лева, като лихвата е от 5.16 лева. От тях
следва да се извади покритата с давност сума за ТЕ от 265.01 лева като остава
дължима главница за ТЕ в размер на 3388.83 лева с лихва от 666.65 лева.
Сумата за услуга за дялово разпределение от 21.60 лева.
Неоснователен се явява искът за мораторна лихва в размер на 5.16 лева
върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 17.10.2023г. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда като
тези суми са дължими, както следва: за доставена ТЕ за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г. дължимата главница е от 3388.83 лева,
мораторна лихва за забава в размер на 666.65 лева за периода от 15.08.2021г.
до 17.10.2023г., както и суми за дялово разпределение от 21,60 лева - главница
за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2023г.
до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или редуцирания сбор от 1801.48
лева за държавна такса от 86.94 лева по ч.гр.дело с № 60169/ 2023г. и от
209.21 лева по гр.дело с № 9974/2024г., 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт по заповедното производства, 5774.72 лева за възнаграждение на
особен представител и 800 лева за възнаграждения на вещите лица по СТЕ и
ССчЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С...., че Л. А. Ш. с ЕГН: ********** с назначен по делото
особен представител адв. Т. дължи на „Т.” ЕАД сумата от 3388.83 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
31.10.2023г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
размер от 3653.84 лева; дължи сумата от 666,65 лева - мораторна лихва за
забава от 15.08.2021г. до 17.10.2023г., както и суми за дялово разпределение от
21,60 лева за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва
от 31.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 5,16 лева - лихва върху стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.дело № 60169/2023
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Л. А. Ш. с ЕГН: ********** с адрес в София и назначен по
делото особен представител адв. Т. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1801.48 лева за
разноски по гр.дело с № 9974/ 2024г. и ч.гр.дело с № 60169/ 2023г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Н.“ АД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5