МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 92 по НОХД № 961/2018 г. на БОС
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт против подсъдимия В.М.К.с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 343 ал.3, б.“Б“, вр. ал.1, б.“В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
твърди, че на 03.12.2017 г., около 12:20 часа, в гр. Приморско, на ул. „Трети
март“, непосредствено след кръстовище в посока изхода на град Приморско, срещу
бензиностанция „Инс“, управлявайки лек
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН, подсъдимият К. допуснал пътно –
транспортно произшествие с насрещно движещият се по пътното платно велосипедист
Е.Д. и по непредпазливост причинил смъртта му. Според прокуратурата,
непосредствената причина за настъпилото ПТП е допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 15 ал.1 от ЗДвП и чл. 21
ал.1 от ЗДвП – К. се е движел с превишена скорост, но и е навлязъл с автомобила
си в съседна пътна лента, предназначена за насрещно движещи се превозни
средства. Според прокуратурата, извършеното деяние представлява особено тежък
случай, като към момента на ПТП-то К. е бил в пияно състояние – с 2.70 промила
алкохол в кръвта и е избягал от местопроизшествието.
След разпореждането
на съдията-докладчик по чл. 247Б от НПК, по делото постъпиха молби от
наследниците на пострадалия Е. К. Д., а именно Л.В.Д. – лично като негова
съпруга и отделно като майка и законен представител на общото им дете - *** Й.
Е. Д., за конституирането им като частни обвинители в наказателното
производство. Писмени молби за конституирането като частни обвинители подадоха
и родителите на пострадалия – Д.Д.Д. и К.Г.Д., а също
и сестрата на Е.Д. – Д.К.А..
В разпоредителното
заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа исканията
за конституиране на страни и прецени, че е спазен срокът по чл. 247Б ал.4 от НПК. Ето защо, предвид представените писмени доказателства, касаещи родствените
връзки на молителите с пострадалия (л. 122, т. І от ДП и л. л. 45 - 47 от съдебното
дело) и с оглед ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК, съдът конституира
като частни обвинители в наказателното производство Л.В.Д., лично и в
качеството на законен представител на *** Й. Е. Д., Д.Д.Д., К.Г.Д. и Д.К.А..
Съдебното производство се разви и приключи по реда на
глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита същото за
безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, предвид
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по
надлежния ред в съдебно заседание, тъй като те безпротиворечиво подкрепят
обвинителната теза. Намира за безспорно доказана обвинителната теза, че именно
подсъдимият В.К. е извършител на престъплението, като в тази насока сочи
показанията на разпитаните свидетели, изследвантеи три броя угарки от цигари и
калъф от волана на МПС с установен ДНК материал на подсъдимия К., извършеното одорологично
изследване, както и видеозаписите от охранителните камери, поставени в
почивната база „Родни простори“. Според прокурора, комплексната
психолого-психиатрична експертиза, назначена по ДП и изслушана в съдебно
заседание, категорично извежда извод за вменяемостта на подсъдимото лице, като по
повод възраженията на защитата изрично е посочила, че претърпяната преди време
оперативна интервенция на главата на К. няма отношение към паметовите му функции
и към възпроизвеждането на факти от него. Прокурорът изразява становище, че
назначената в ДП автотехническа експертиза безспорно установява не само
механизма на пътно-транспортното произшествие и допуснатите от водача на лекия
автомобил нарушения на правилата за движение, но и пряката причинно-следствена
връзка между тях и причинения смъртоносен резултат. Според прокурора деянието на
подсъдимия К. е драстично предвид обективните фактори, при които то е настъпило
– в светлата част на денонощието, в населено място, на оживена улица, на кръстовище,
при налична пешеходна пътека – обстоятелства, които обуславят и налагат
завишено внимание от страна на водача на превозното средство. Становището на
прокурора е, че престъплението има изключително тежък съставомерен резултат,
доколкото е причинена смърт на млад човек, баща на малолетно дете, а самото
деяние е извършено в пияно състояние, с висока концентрация на алкохол и е
съпроводено с бягство от ПТП-то.
Прокурорът предлага,
с оглед постигане на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК и предвид
събрания доказателствен материал, съдът да наложи на подсъдимия наказание,
определено по реда на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. В тази връзка, представителят на прокуратурата посочва съдебното
минало на подсъдимия, данните за допуснати други нарушения по ЗДвП, които го
описват като недисциплиниран водач на МПС, както и липсата на каквито и да било
смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо посочва, че наказание в размер
на 15 години лишаване от свобода, изтърпяно при първоначален общ режим, би било
справедливо, адекватно и постигащо целите на индивидуалната превенция. По
отношение наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия по реда на
чл.343Г от НК, предлага то да бъде в размер на 17 години.
В съдебно заседание,
повереникът на частните обвинители поддържа обвинението, наред с представителя
на прокуратурата, като го намира за безспорно доказано. Твърди, че само
изключително дръзкото поведение на подсъдимия, с което той е нарушил редица
законови норми, е причината за настъпилите изключително вредни последици;
липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Възразява срещу възприетата от подсъдимия защитна теза, тъй като
същата се опровергавала от заключението на комплексната медицинска и
психолого-психиатрична експертиза, според която К. е вменяем и някогашната
интервенция на черепа му няма отношение към паметовите функции на мозъка му. Изразява
съгласие със становището на прокурора, че наказанието следва да бъде определено
при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Твърди, че предвид данните за
личността на подсъдимия и поведението му по време на извършване на деянието и
след това, К. следва да бъде определен като опасен, което от своя страна обуславяло
нуждата от прилагането на по-голям интензитет на наказателно въздействие. Ето
защо, предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
максималния размер, определен от закона, тъй като само така можели да се постигнат
целите на индивидуалната и генералната превенция.
В съдебно заседание,
повереникът на частният обвинител Д. А. също поддържа обвинението, наред с
представителя на прокуратурата, като го намира за безспорно доказано. Твърди,
че макар престъплението да е извършено по непредпазливост, същото се отличава с
изключително висока бруталност поради начинът на причиняване на същото,
причиненият съставомерен резултат и последвалото поведение на подсъдимия, който
е избягал и не е помогнал на пострадалия. Изразява възмущението си от процесуалното
поведение на подсъдимия, който от самото начало на провеждания съдебен процес
до последно се опитвал да прехвърли отговорността за престъплението на друг човек и не е демонстрирал разкаяние и
съжаление за случилото се. Повереникът заявява, че споделя становището на прокуратурата
за високата обществена опасност на подсъдимия К. и затова моли съда да определи
наказанието при превес изключително и само на отегчаващите вината
обстоятелства, и да наложи максималното по размер наказание, предвидено за това
престъпление, а именно – 20 години лишаване.
В съдебно заседание,
частният обвинител Д. А. и частният обвинител Л.Д. – лично и от името на **** Й.Д.,
като негов родител и законен представител, молят съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание,
подсъдимият К. не се признава за виновен, тъй като твърди, че не е извършил
престъплението. Изразява несъгласие с твърдението на прокурора, че е нарушител
на правилата за движение по пътищата, защото една от административните му
санкции била за несключена застраховка „Гражданска отговорност“, а другата била
заради несложен предпазен колан. Твърди, че не се е крил от никого, поради
което не е съгласен с обвинението, че е избягал от местопроизшествието. В тази
връзка възразява, че ако е искал да крие нещо, е имал възможността и достатъчно
време да изтрие записите от охранителните камери в базата, където се е намирал
по това време. Иска да бъде изследван с полиграф, за да докаже истинността на
твърденията си.
В съдебно заседание,
служебният защитник на подсъдимия К. оспорва обвинението, като го намира за
недоказано в частта му досежно авторството на престъплението. Според него,
събраните по делото доказателства не позволявали категоричен извод, че именно
подсъдимия е управлявал автомобил на инкриминираните дата и час и с него е
предизвикал пътно-транспортното произшествие, завършило с фатален край. В
частност, оспорва се достоверността на показанията на свидетелите И.Х., Г.Г. и Д.К., предвид констатирани от защитника противоречия
както помежду им, така и с показанията от ДП. Оспорват се като недостоверни и показанията
на свидетеля С.В., тъй като те не били потвърдени от възпроизведения видеозапис,
приложен по делото и изготвен от една от охранителните камери.
Според защитника на
подсъдимия било естествено в автомобилът, с който е причинено ПТП-то, да бъде
открит ДНК-материал на К., тъй като той е притежавал и управлявал този
автомобил. Същевременно сочи, че по дръжката на вратата и скоростния лост не е
открито ДНК на подсъдимия, което обстоятелство, според защитника, се обяснявало
с използването на ръкавици.
Според защитника на
подсъдимия, налице е пълно разминаване между заключенията на комплексната
съдебномедицинска и психолого –психиатрична експертиза, автотехническата
експертиза и изготвената от д-р М. съдебномедицинска експертиза досежно степента
на алкохолно опиянение на подсъдимия, като акцентира и върху факта, че две от
вещите лица по комплексната експертиза са изразили особено мнение в тази връзка
и то било коренно противоположно на становището на останалите две вещи лица.
Защитникът на
подсъдимия изразява становище, че заключението на вещите лица по назначената в
ДП химическа експертиза опровергава обвинителната теза за авторството на
престъплението, доколкото откритите по горната връхна дреха на К. микрочастици
от стъкло се различавали по елементен и
химичен състав от предоставените като сравнителни образци от предна дясна врата
и предно панорамно стъкло на лек автомобил „Опел Омега“. Според защитника на
подсъдимия, тъй като ударът
при ПТП-то е бил много силен, панорамното стъкло е било строшено и лицето,
управлявало автомобила, задължително е трябвало да има микрочастици от стъклата
по своите дрехи, които нямало как да бъдат измити, изтръскани или по някакъв
друг начин отстранени. Липсата на подобни частици по дрехата на К. означавало,
че по
време на ПТП-то, автомобилът е бил управляван от друго лице, а не от
подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия моли съда да оправдае К. по повдигнатото му обвинение и да го
признае за невинен.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият В.М.К. е роден
на *** ***, живее в гр. С., ******, ЕГН **********. Осъждан е многократно за
тежки умишлени престъпления, за които са му налагани наказания „лишаване от
свобода“ (л. л. 35-56, т. І от ДП). Първото осъждане на подсъдимия К. е с
влязла в сила на 09.02.1976 г. присъда по НОХД № 2569/75 на СРС, потвърдена от
СГС, за извършено на 30.06.1975 г. престъпление по чл. 346 ал.2 б. А и Б от НК,
вр. чл. 20 ал.2 и чл. 63 ал.1 т.4 от НК, за което му е наложено наказание в
размер на осем месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
Преди датата на извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
производство, с определение по ЧНД № 3651/ 2008 г. по описа на СГС, влязло в
сила на 12.06.2009 г., на подсъдимия К. е било определено общо наказание по влезли
в сила присъди по НОХД №№ 191/2006 г. на РС – Пирдоп, 551/2007 г. на РС –
Сливница, 2132/2004 г. на РС – Пазарджик и 299/1996 г. на СРС, в размер на
четири години и десет месеца „лишаване от свобода“. Видно от справка с рег. №
И-3232/22.02.2019 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ (л. 217 от съд. д.),
подсъдимият К. е изтърпял това общо наказание на 10.12.2009 г. с приспадане по
чл. 25 ал.2 от НК. Освен това, с влязло в сила на 17.03.2010 г. протоколно
определение по НОХД № И-1081/2010 г., СРС е одобрил споразумение, с което на К.
е било наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим за извършено на 09.02.2008 г. престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр.
чл. 194 ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Подсъдимият В.К. е правоспособен
водач на моторно превозно средство (МПС) от 26.11.1998 година, с придобити
категории В и М, води се на отчет в СДВР и притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство № *********, валидно до 16.11.2020 г. Бил е
санкциониран за допуснати нарушения по ЗДвП: с фиш от 06.04.2017 г. за
нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП и с НП № 17-4635-000040 от 12.04.2017 г. за
нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ. (л. л. 124-128, т. І от ДП).
Към инкриминираната
дата 03.12.2017 г., подсъдимият владеел и управлявал лек автомобил „Опел
Омега”, с рег. № РК 96 67 АН, като за превозното средство К. платил на св. Я. Я.
през 2014 г. сумата от 1000 лева. Между подсъдимия и Я. не бил оформен писмен
договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, тъй като самият свидетел
нямал документ, че е собственик на автомобила – превозното средство му било
подарено фактически от действителния собственик А. Ц., на чието име било и
регистрирано (л. 129, т. І от ДП). Автомобилът бил съпружеска съсобственост на
Ц. и бившата му съпруга - ***** гражданка. Същата не пребивавала в страната, затова
превозното средство не било прехвърлено на Я.с писмен договор с нотариална
заверка на подписите.
Подсъдимият К. *** от
много години. Пет – шест години преди инкриминираната дата, свидетелят Б.Р.,
наел подсъдимият да изпълнява длъжността домакин на почивна база „Родни
простори“, намираща се в град Приморско. Свидетелят Р. бил представляващ ТД
„Премиум Тур” ЕООД, което стопанисвало базата. Подсъдимият К. се установил там
и заживял целогодишно в базата заедно с възрастната си майка, за която се
грижел. Докато работел и живеел там, К. установил и трайни интимни отношения
със свидетелката С.Д., която също работела в базата.
Към инкриминираната
дата 03.12.2017 г., по желание на Д., двамата с К. прекъснали интимните си
отношения, като свидетелката дори вече не живеела в почивната база.
На 03.12.2017 г.,
повлиян емоционално от раздялата, подсъдимият започнал отрано да пие алкохол. Обвинявайки
свидетелката Д., че е единствено виновната за влошените им отношения и под
влияние на консумирания алкохол, К. решил да се срещне с нея и да се изяснят.
Качил се на притежавания от него автомобила „Опел Омега” с рег. № РК 96 67 АН и
потеглил от град Приморско към село Ново Паничарево, откъдето била родом Д..
Пристигайки в селото, подсъдимият първо срещнал и говорил със свидетеля Р..
Последният, предвид движенията и походката на К., останал с впечатлението, че
подсъдимият бил „много пиян”. Р. посъветвал подсъдимият да се прибира и
продължил по пътя си.
След като се
разделили, подсъдимият посетил роднина на Д. – свидетеля С.А., който станал
свидетел на телефонен разговор и вербален конфликт между К. и Д.. След като не
успял да се види и да разреши проблемите си със свидетелката, подсъдимият се
прибрал в Приморско, в почивна база „Родни простори“.
Към 10:20 ч. той
отишъл с автомобила си „Опел Омега” с рег. № РК 96 67 АН в гр. Приморско (видеозапис NVR_ch7_main_20171203112500 _20171203112612,
съдържащ се в CD-R „Office 1 Superstore“ с надпис на гърба „ДП 393/2017 г. по
описа на ОД МВР – Бургас видеозаписи от община Приморско“, приложен в плик,
обозначен с № 234 в съдебното дело, както и видеозапис
DVR_Камера2_DVR_20171203102000_201712 03103558_12138105, съдържащ се в оптичен
носител DVD+R, намиращ се в плик, обозначен с № 84, т. ІІ от ДП и с ръкописен
текст на гърба „Записи магазин“), като от магазин „Призма“, находящ се на
ул. Трети март“ № 78 закупил водка и сок от свидетелката Д.С., работеща там
като магазинер (видеозапис DVR_IPКамера7_DVR_201712
03102000_2017120 3103057_12311643, съдържащ се в оптичен носител DVD+R, намиращ
се в плик, обозначен с № 84, т. ІІ от ДП и с ръкописен текст на гърба „Записи
магазин“). Върнал се обратно в почивната база, като паркирал
автомобила на една от алеите, която попадала под обхвата на видеокамера,
инсталирана в двора на почивната база и която се идентифицира на видеозаписите,
които записва като „КАМ3“. После К. продължил да пие.
Около 12:00 часа,
подсъдимият решил отново да излезе с автомобила си от базата. На алеята, където
бил паркиран автомобилът, той бил задържан от майка си, с която разговарял
продължително време. По някое време подсъдимият се ядосал, заради желанието на
възрастната жена да се качи при него в автомобила (виж видеозаписи HCVR_ch3_main_20171203120414_20171203121052.dav,
HCVR_ch3_main _20171203121058_20171203121144.dav и HCVR_ch3_main_20171203121
148_20171203121226.dav, съдържащи се в DVD-R „Verbatim“, поставен в плик,
обозначен с № 83, т. ІІ от ДП). Около 12:14 ч. – 12:15 ч. подсъдимият все
пак решил да тръгне, като потеглил с автомобила си на заден ход при отворена
дясна врата (виж видеозапис HCVR_ch3_main
_20171203121250_20171203121431.dav, съдържащ се в
DVD-R „Verbatim“, поставен в плик, обозначен с № 83, т. ІІ от ДП). Движейки
се назад, подсъдимият направил завой, за да обърне колата в необходимата му
посока за движение (за излизане от базата), но при тази маневра блъснал
автомобила в една от подпорите на навеса, където обикновено били паркирани
автомобилите на персонала на базата (виж
видеозапис HCVR_ch5_main_20171203121256_20171203121536.dav,
направен от камера, инсталирана срещу навеса и съдържащ се в DVD-R „Verbatim“,
поставен в плик, обозначен с № 83, т. ІІ от ДП, както и фотоалбум към видеотехническа експертиза по протокол № 520 –
ф.к 6 и ф.к. 7 от л. 77, т. ІІ от ДП). След няколко маневри подсъдимият
излязъл от автомобила и отново се насочил към майка си и провел с нея кратък
разговор. След това седнал отново в автомобила и около 12:16 ч. потеглил с
автомобила, като излязъл от базата през отворената портална врата (виж видеозаписи HCVR_ch3_main_20171203121610_201
71203121630.dav, HCVR_ch3_main_20171203121650_20171203121916
.dav, HCVR_ch5_main_20171203121539_20171203122001.dav., HCVR_ch5 _main_20171203121539_20171203122001.dav. и
HCVR_ch16_main_20171 203121701_20171203121727.dav, съдържащи се в DVD-R
„Verbatim“, поставен в плик, обозначен с № 83, т. ІІ от ДП, както и и фотоалбум
към видеотехническа експертиза по протокол № 520 – ф.к. 12, ф.к. 13 и ф.к. 14
от л. 78, т. ІІ от ДП) ).
След като напуснал
базата, подсъдимият К., управлявайки автомобила си „Опел Омега”, с рег. № РК 96
67 АН, навлязъл в град Приморско, движейки се по ул. „Трети март“. Автомобилът
отново минал покрай хранителен магазин „Призма“, но не спрял (виж ф.к. 1 от видеотехническа експертиза по
протокол № 497, л.57, т. ІІ от ДП, както и видеозапис
DVR_Камера2_DVR_20171203121000_20171203122 559_12219957, съдържащ се в оптичен
носител DVD+R, намиращ се в плик, обозначен с № 84, т. ІІ от ДП и с ръкописен
текст на гърба „Записи магазин“, както и видеозапис
NVR_ch1_main_20171203132304_ 20171203132520, съдържащ се в CD-R „Office 1
Superstore“ с надпис на гърба „ДП 393/2017 г. по описа на ОД МВР – Бургас
видеозаписи от община Приморско“, приложен в плик, обозначен с № 234 в
съдебното дело).
След няколко минути,
поради неустановени по делото причини, подсъдимият решил да се върне обратно в
почивната база, като за целта отново движел по ул. „Трети март“, в посока
изхода за гр. Бургас (виж в този смисъл
отново видеозапис DVR_Камера2_DVR_20171203121000_2 0171203122559_12219957,
съдържащ се в оптичен носител DVD+R, намиращ се в плик, обозначен с № 84, т. ІІ
от ДП и с ръкописен текст на гърба „Записи магазин“).
Подсъдимият
управлявал автомобила „Опел Омега” с рег. № РК 96 67 АН с висока скорост към последното
кръстообразно кръстовище, регулирано с пътни знаци и с неработеща в момента светофарна
уредба. Времето било ясно, сухо, слънчево, с
нормална видимост. Пътното платно в този участък се състояло от три ленти –
една вдясно, за движение направо след кръстовището, средна за завиване наляво и
най-лявата – за насрещно движещи се превозни средства. Подсъдимият се насочил
към кръстовището, движейки се в средната лента, а след като преминал
обозначената с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека, навлязъл в
лентата за насрещно движещи се МПС (виж
ф. к. 4 от л. 57 и ф. к. 5 от л. 58 от видеотехническа експертиза по протокол №
497, т. ІІ от ДП, както и видеозапис от камерата на Община Приморско NVR_ch7_main_20171203132422_20171203133056.dav,
съдържащ се в CD-R „Office 1 Superstore“ с надпис на гърба „ДП 393/2017 г. по
описа на ОД МВР – Бургас видеозаписи от община Приморско“, приложен в плик,
обозначен с № 234 в съдебното дело).
По същото време –
около 12:20 ч., в обратна посока, към кръстовището се приближавал пострадалият Е.Д.,***,
който управлявал велосипеда си в насрещната за автомобила лента, предназначена
за завиване наляво. Автомобилът, управляван от подсъдимия, движейки се в
средната лента, предназначена за завой наляво (спрямо посоката на движение на
автомобила) преминал през кръстовището, но продължил движението си навлизайки в
пътната лента, предназначена за ляв завой за насрещно движещите се срещу него
превозни средства, т.е., в лентата където в този момент се намирал
велосипедистът. Пострадалият Д., виждайки, че срещу него се движи автомобил с
висока скорост, завил вляво, но не успял да избегне удара. Последвал сблъсък с
автомобила, който в момента на удара се движел със скорост на движение от 94
км/ч. (виж ф.к. 5, ф.к. 6, ф.к. 7 и ф.к.
8, л. 58 от видеотехническа експертиза по протокол № 497, т. ІІ от ДП, както и видеозапис
от камерата на Община Приморско NVR_ch7_main_ 20171203132422_20171203133056.dav, съдържащ се в CD-R „Office 1 Superstore“ с надпис на
гърба „ДП 393/2017 г. по описа на ОД МВР – Бургас видеозаписи от община
Приморско“, приложен в плик, обозначен с № 234 в съдебното дело). Ударът
бил с предна дясна част на автомобила (броня) и дясно колело на велосипеда, а Д.
бил изнесен с дясно рамо напред. Мястото на удара било след пешеходната пътека,
в средната лента (на велосипедиста), на 0,4 м. от десния й край. След
първоначалния удар, тялото на Д. се завъртяло силно, с посока на главата към
автомобила, а с краката напред по посока на автомобила. Велосипедът се завъртял
в посока обратна на часовниковата страна. Тялото на пострадалият се ударило в
предния капак, след това достигнало предното стъкло, и след счупването му,
извършило полет на височина 3-4 м. с превъртане във въздуха. После паднало на
пътната настилка и след плъзгане и търкаляне, се установило на платното за
движение. Автомобилът се отклонил надясно, оставил следи от просуркване по
десен бордюр, и без да спре, продължил напред.
По същото време свидетелят
М.С., служител в РУ МВР Приморско, влизал в града и се разминал с автомобила на
подсъдимия К.. Направило му впечатление счупеното предно панорамно стъкло и
когато наближил кръстовището, видял на пътното платно да лежи човек, заедно с части
от стъкло, парчета пластмаса, велосипед с огъната рамка и без предно колело. Съобщил
по радиостанцията какво е видял, като веднага обърнал автомобила си и тръгнал
след автомобила със счупено стъкло, който продължил движението си към с. Ясна
поляна. Свидетелят С. не успял да го догони, а след 10 минути, като се върнал
на местопроизшествието, тялото на пострадалия вече било откарано с автомобил на
Спешна помощ.
По същото време,
свидетелят Г.Г., управлявал собствения си автомобил
„Рено Сценик“ (обозначен като такси) и със спътника
си свидетеля И.Х.,***. Г. отдалеч видял автомобил „Опел”, който се движел с
много висока скорост, както и че нещо падало върху този автомобил. Разминавайки
се с „Опел”-а, Г. видял, че предното му панорамно стъкло е счупено, затова
изказал предположение, че вероятно транспарант е паднал и го е счупил. В същото
време св. Х. му съобщил, че на пътя имало ударен човек. Тогава св. Г. направил
извод, че автомобила, с който се разминали, е ударил човека на платното, а
това, което е видял да пада бил велосипеда на пострадалия. Св. Г. сигнализирал
незабавно Спешен телефон 112, и изчакал идването на линейка.
Свидетели на
състоялото се произшествие станали и М.Г. – пълнач в бензиностанция „Инс”, намираща се до мястото на ПТП и Д.К., който в този
час пътувал към бензиностанцията, за да зареди с гориво. Свидетелят Г., в
момента на сблъсъка бил във вътрешно помещение, но чул силен трясък, и при
излизането си видял на асфалта да лежи човек. След като отишъл до пострадалия,
там с автомобила си спрял и св. Г.. Св. К., от своя страна, бил на около 50
метра, когато го чул звука от удара, и поглеждайки напред видял тъмен на цвят
автомобил, който се движел към изхода на града. Видял, че над колата, във
въздуха имало колело и човек. Не чул спирачки и видял, че автомобила продължил.
Изплашил се и се прибрал в дома си.
Свидетелят П.П. бил един от първите, които се притекли на помощ. Той
работел в автосервиза, намиращ се на изхода на града и в непосредствена близост
до местопроизшествието. Свидетелят чул силен трясък. По това време той се намирал
на 50 метра от бензиностанцията, като обръщайки се по посока на звука, видял
нещо във въздуха, на нивото на козирката. Тръгнал натам, като при
приближаването си видял човек на земята. Незабавно съобщил на Спешен телефон
112 за случилото се и останал с пострадалия до идването на линейката.
На мястото на
произшествието пристигнал оперативен екип и извършил оглед. По време на
процесуално-следственото действие били иззети и приобщени като веществени
доказателства по делото голям брой вещи и части от вещи – парчета пластмаси,
счупени части от автомобила и велосипеда, счупения велосипед, предна гума, парчета
от предно обзорно стъкло, каска за велосипед, всички подробни описани в съставения
протокол под № № 1 – 15 (л. л. 77-91, т. І от ДП).
Междувременно, пострадалият
Е.Д. *** – Спешно отделение, където починал малко след това. На 04.12.2017 г.
били извършени оглед на трупа и аутопсия (л. л. 92-99, т. І от ДП). Видно от
писменото заключение № 354/2017 г. (л. л. 2-5, т. ІІ от ДП) на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза, при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия
Е. К. Д. са установени следните наранявания: комбинирана гръбначно – мозъчна и
гръдно –коремни травми, фрактура на четвърти и пети шийни прешлени, контузия с
разкъсване на двата бели дроба, тъмна течна кръв, разкъсване на черния дроб,
масивно кръвонасядане на десен бъбрек, счупване на ребра вляво и вдясно, с
разместване на фрагментите и кръвонасядания на местата на счупванията, счупване
на дясна ключица, счупване на дясно бедро, разкъсно контузна рана на главата,
множество охлузвания на тялото и крайниците. Вещото лице посочва като
непосредствена причина за смъртта комбинираната гръбначно-мозъчна и гръдно-коремна
травми, довели до необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции.
Експертът посочва, че описаните травми отговарят да са получени от удар на
тялото с твърди тъпи предмети, части от автомобила с последващо силно
отхвърляне и падане на неравен терен.
След пътнотранспортното
произшествие, подсъдимият К. не спрял, а продължил движението на автомобила,
без дори да намали скоростта му. Прибрал се в почивната база, като с няколко
маневри паркирал автомобила „Опел Омега” с рег. № РК 96 67 АН под навеса в
двора на базата. При маневрите за паркиране, той ударил и намиращ се в
съседство под навеса лекотоварен автомобил (виж
фотоалбум към видеотехническа експертиза по протокол № 520 – ф.к.,ф.к. 18-26,
л. л. 79 и 80, т. ІІ от ДП, както и видеозаписи HCVR_ch3_main_20171203122 313_20171203122423.dav,
HCVR_ch5_main_20171203122351_201712031 22507.dav и
HCVR_ch16_main_20171203122339_20171203122430.dav, съдържащи се в DVD-R
„Verbatim“, поставен в плик, обозначен с № 83, т. ІІ от ДП).
Междувременно, за издирването
и установяването самоличността на напусналия местопроизшествието водач и
управлявания от него автомобил, незабавно бил сформиран полицейски екип. В
14:00 часа, служители на РУ МВР – Приморско установили в двора на почивна база
„Родни простори” лек автомобил „Опел Омега” с рег. № РК 96 67 АН със счупено
предно панорамно стъкло, счупен преден десен прозорец, и деформации по броня и
преден капак. В базата бил открит и притежателят на автомобила – подсъдимият В.К.,
който бил изпробван в 14:11 ч. с дрегер „Алкотест 7510“ с № 0069. Техническото
средство отчело наличието на 2.22 промила алкохол в кръвта на подсъдимия.
На 03.12.2017
г. в 14:55 ч., от подсъдимия е била взета кръвна проба, като това е било
документирано със съответен протокол (л. 37, т. ІІ от ДП). Видно от заключението
на вещото лице по назначената в ДП химическа експертиза (л. 36, т. ІІ от ДП), в
изследваната кръвна проба, взета от подсъдимия К. се установява 2.32 промила етилов
алкохол. В хода на досъдебното производство е била назначена и съдебномедицинска
експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К.
към 12:20ч. на 03.12.2017 г. Видно от писменото заключение на вещото лице (л.
43, т. ІІ от ДП), след направени изчисления по формулата на Видмарк, се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К., към 12:20ч.
на 03.12.2017г., е била 2,70 промила.
В хода на досъдебното
производство бил извършен оглед на двора на почивна база „Родни простори”,
находящ се на пътя Приморско - с. Ясна поляна, на 100 метра от надлеза за
града, на главен път Бургас-Царево (л. л. 100-102 и 104-108, т. І от ДП). По
време на огледа, под навес бил установен автомобилът на подсъдимия К.. От
превозното средство били описани и иззети следните веществени доказателства: № 1
- обтривки от петна от тавана (от преден десен ъгъл и от областта на предна
дясна врата); № 2 – обтривки от петна от преден капак на автомобила, в областта
на деформацията над десен фар; № 3 –
пластмасово парче от предна броня (под десен фар); № 4 – люспа от боя от преден
капак, в областта на деформацията му вдясно с влакна; № 5 – два броя разписки
от „Еконт” с получател В.К.; № 6 – три броя угарки от пепелника; № 7 – калъф от
волана на лекия автомобил; № 8 – сенник от лекия автомобил (над волана); № 9 – парче
плат, напоено с миризма от шофьорска седалка; № 10 – вертикална лайсна от
рамката на прозореца на предна дясна врата с парченца стъкла в нея, и влакно и
частици в горната й част; № 11 – обтривки с физиологичен разтвор от скоростен
лост; № 12 – лек автомобил.
Описаните и иззети
веществени доказателства били предадени като обекти за изследване по
назначената в досъдебното производство ДНК – експертиза. Видно от приложените
по делото Протокол № 17/ДНК - 267 и експертна справка (л. л. 46-54, т. ІІ от
ДП), от обекти с № № 1; 2; 3; 4 и 10 (по номера на ВД, описани в протокола за
оглед) бил установен клетъчен материал, който по ДНК профил напълно съвпада с
този на пострадалия Е.Д.. По веществени доказателства № 6 и № 7 бил установен
клетъчен материал, който по ДНК профил съвпада напълно с този на подсъдимия К..
Веществено
доказателство № 9 било изследвано по назначена в досъдебното производство одорологична
експертиза. От приложения Протокол № 23 от 24.10.2018 г. (л. л. 93-94, т. ІІ от
ДП) е видно, че миризмата, иззета от седалката на шофьора на лекия автомобил е
принадлежала на подсъдимия К..
В хода на досъдебното
производство, след изземването на лекия автомобил като веществено доказателство,
били извършени два допълнителни негови огледа (л. л. 109 (19.01.2018 г.) и 110
(18.12.2017 г.), т. І от ДП), по време на които били иззети парченца стъкла от
предно панорамно стъкло, от предна дясна седалка и от рамката на прозореца на
предна дясна врата. Иззетите веществени доказателства били предоставени за физикохимично
обследване с другите иззети парченцата стъкла и с дрехите, с които е бил
облечен подсъдимия К. към момента на настъпване на произшествието. Видно от
приложения по делото Протокол № 18/ФЗХ (л. л. 99-106, т. ІІ от ДП), при
направеното изследване било открито съвпадение на микрочастиците по плътност с
образците от предно панорамно и дясно странично стъкло, но не било установено
съвпадение с тях по някои химични елементи, влизащи в състава на образците. Дрехите,
с които е бил облечен подсъдимия са били приобщени към досъдебното производство
посредством извършен обиск, санкциониран по реда на чл. 164, ал.З НПК (л. 111 и
л. л. 113-115, т. І от ДП).
В хода на ДП била
назначена трасологическа експертиза, на която били представени за изследване
иззетите по време на извършените огледи на самото местопроизшествие, на двора
на база „Родни простори“ и на лекия автомобил „Опел Омега“, намерен там, части
от вещи и вещи, описани подробно в съответните протоколи за оглед, а именно:
- при оглед на местопроизшествие: обект № 1 – два
броя пластмасови детайли, единия черен на цвят, а другия безцветен, като на
безцветния се наблюдава монтиран и червен детайл; обект № 2 – един брой черен
на цвят пластмасов детайл със захваната на него бяла на цвят пластмасова
кабелна връзка (т.нар. свинска опашка); обект № 3 – един брой черен пластмасов
детайл с ъглова форма; обект № 4 – един брой бял пластмасов детайл с
цилиндрична форма с ширина 8 см. и височина 8.3 см.; обект № 5 – един брой
оранжев на цвят детайл с правоъгълна форма и размери 12/8 см., като от едната
му страна по цялата ширина се наблюдават бели лентички; обект № 6 – един брой
черен на цвят пластмасов детайл с неправилна правоъгълна форма и размери 18/3.5
см.; обект № 7 – един брой метален детайл с дъгообразна форма сребрист на цвят
с отвор в средата и размери 15/5 см.; обект № 9 – 6 бр. по-големи парченца
стъкло с неправилна форма всяко, като четири от тях имат залепено фолио от
едната страна и дължина 7/8 см. най-големите от тях; обект № 10 – един бр. бял пластмасов
детайл с отвор в средата с диаметър 5.5 см.; обект № 11 – пет бр. парчета
стъкло с неправилна форма и размер; обект № 12 – един бр. парче стъкло с
неправилна форма и размери 10/10 см.;
- при оглед на автомобил: един бр.
пластмасово парче от предна броня на л. а. „Опел Омега“ с per. № РК 9667 АН,
под десния фар, в областта на „ухото" за теглене (обект № 3 по протокола
за оглед на местопроизшествието);
- самият лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК
9667 АН.
Задачата, поставена
на експерта, е била да се установи, дали представените за изследване обекти са
представлявали преди това едно цяло помежду си и/или с отделни детайли от лекия
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН. Видно от заключението на вещото
лице (л. л. 86-88, т. ІІ от ДП), парчетата пластмаса и метал, описани като обекти
№ № 2, 3, 5, 6 и 7 в протокола за оглед на местопроизшествието, са били едно
цяло с предна броня, преден десен мигач и предна маска на лекия автомобил „Опел
Омега“ с рег. № РК 9667 АН. Според експерта, механизмът на разделяне на частите
от цялото е чрез удар в твърд предмет. Вещото лице сочи, че останалите обекти,
иззети при огледа на местопроизшествието и описани в съответния протокол под №
№ 1, 4, 9, 10, 11 и 12, представляват счупени пластмасови части от велосипедно
оборудване и стъклени части от автомобилен фар, но поради малките им размери и
липсващи части не може да се даде категорична идентичност.
В хода на досъдебното
производство, към доказателственият материал по делото са били приобщени чрез
протоколи за доброволно предаване (л. л. 134 и 135, т. І от ДП) оптични дискове,
съдържащи видеозаписи, изготвени от камери за видеонаблюдение, монтирани от
Община Приморско (в плик, обозначен с № 234 от съд. дело) и от камери за
видеонаблюдение, монтирани в магазин за хранителни стоки, намиращ на ул. „Трети
март” в гр. Приморско, по която се е състояло произшествието (в плик, обозначен
с № 84, т. ІІ от ДП). В протокола, касаещ видеозаписите от камерите на Община
Приморско, предаващото ги лице е посочило, че таймкода на записите е по лятно
часово време, т.е., с един час напред, следователно реалното време на записа е
с един час назад. Времето на записа е от 10:25 ч. до 12:25 ч. на 03.12.2017 г.
При извършеното
претърсване на почивна база „Родни простори“ (л. л. 116-117 и 119-120, т. І от
ДП) били установени камери за видеонаблюдение, монтирани в двора. Иззети били видеозаписи
от камери, обозначени с № № 3, 5 и 16, касаещи периода от 12:00 ч. до 13:00
часа (системно време), като информацията била записана на оптичен диск (в плик,
обозначен с № 83, т.ІІ от ДП). В протокола за претърсване и изземване е
записано уточнение, че системното време е с две минути напред от реалното
време.
За изследване на приобщените по делото
видеозаписи, в хода на ДП са били назначени видеотехнически експертизи,
резултатите от които са били надлежно оформени в експертни становища/протоколи.
Видно от приложения по делото Протокол № 497 от 08.12.2017 г. (л. л. 56-64, т.
ІІ от ДП), на видеозаписите, изготвени от камерите за наблюдение на Община
Приморско се наблюдава движението на лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК
9667 АН, сиво-черен на цвят. На
видеозапис, изготвен от камера, обозначена като „Камера № 7“, в 13:24:48 ч. се
наблюдава сблъсък на лекия автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН с насрещно
движещ се велосипедист. Според експерта,
представените видеозаписи са негодни за провеждане на лицево –идентификационно
изследване, тъй като не е заснет водача на автомобила. Видно от Протокол № 520
от 29.12.2017 г. (л. л. 67-81, т. ІІ от ДП), при експертното изследване е
изготвен фотоалбум с кадри, подредени в хронологичен ред, заснели движението на
сиво-черен на цвят лек автомобил. От видеозаписа, изготвен от камера за
наблюдение, монтирана отвън на магазина за хранителни стоки, посочен по-горе,
се установява движението и спирането пред магазина на сиво-черен на цвят лек
автомобил, от който слиза водач, насочващ се и влизащ в магазина. Според
експерта, ниското качество на видеозаписа не позволява установяването на
регистрационния номер, марката и модела на автомобила, нито
лицево-идентификационно изследване на водача и сравняването му със снимковия
материал от подсъдимия. От видеозаписите на камерите за наблюдение, монтирани в
двора на почивната база, се установява движението на сиво-черен на цвят лек
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН в двора на базата. Според експерта,
заради ъгъла на заснемане не е възможно да се установи самоличността на водача.
Видеозаписите позволяват да се установи, че лицето, което слиза и се качва от
предна лява врата на така идентифицирания лек автомобил, е облечено с тъмна
връхна дреха, под нея носи дреха със светли ивици на гърдите, синя долна дреха
с бели кантове и специфични сини или зелени обувки или чехли. Според експерта,
поради ниското качество на видеозаписа не е възможно да се направи
лицево-идентификационно изследване с представения снимков материал на
подсъдимия. В посочения по-горе протокол е посочено още, че на видеозаписите се
наблюдава и движение на заден ход на лекия автомобил, идентифициран по модел, марка
и рег. №, с отворена лява врата, при което последва удар в подпорна колона на
навес, а впоследствие и втори удар в син бус, паркиран под същия този навес. Видно
от Протокол № 236 от 19.07.2018 г., изготвен по повод назначена в ДП
допълнителна видеотехническа експертиза (л. л. 129-130, т. ІІ от ДП), камерата
за наблюдение, монтирана срещу входния портал на двора на почивната база, е
заснела излизане на лекия автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН от базата
в 12:17:02 ч. (според показанията на системният часовник на записващото
устройство), както и неговото влизане в базата в 12:23:44 ч. (отново според
показанията на системният часовник на записващото устройство).
Предвид обясненията
на подсъдимия К., че в миналото е претърпявал черепно-мозъчна травма и операция
с поставяне на пластика на черепа, в хода на ДП е била назначена комплексна
съдебномедицинска и психиатрично – психологична експертиза. Видно от
представеното по делото писмено заключение (л. л. 110-121, т. ІІ от ДП) , към
дата на престъплението – 03.12.2018г., подсъдимият К. е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Според вещите лица,
претърпяната преди години черепно мозъчна травма, при която подсъдимият е
получил увреждания на черепните кости и на мозъка, с последваща оперативна
интервенция и пластика на черепа, не е актуална и значима, както към момента на
състоялото се ПТП, така и към момента на освидетелстването и не влияе върху
вменяемостта на К.. Експертите са категорични, че зоните на контузията и на последвалата
оперативна интервенция нямат отношение и върху паметовите функции на мозъка.
В хода на ДП е била
назначена и допълнителна комплексна съдебномедицинска и психиатрично –
психологична експертиза досежно степента на алкохолно опиване на подсъдимия по
време на инкриминираното деяние, предвид установената посредством експертиза
концентрация на алкохол в кръвта му към датата и часа на това деяние. Видно от
представеното писмено заключение, експертите са разделени в мнението си: според
д-р Я. – съдебен лекар и д-р Н. – неврохирург подсъдимият се е намирал в тежка
степен на алкохолно опиянение предвид установената концентрация на алкохол от
2.70 промила при базови стойности за тази степен – 2.5 – 3 промила, но за тази
степен не е характерно изпадането в безсъзнателно състояние, летаргия или сомнолентност. Според вещите лица д-р Г. – психиатър и В. Б.
– клиничен психолог, подсъдимият се е намирал в лека към средна степен на
алкохолно опиянение, като изводите си тези експерти аргументират не само с
установените промили алкохол в кръвта на подсъдимия, но и с данните от
свидетелските показания и другите материали по делото, установяващи конкретното
поведение на подсъдимия. Според тези вещи лица, тежката степен на алкохолно опиянение
води до изразена летаргия, сомнолентност и често до сопор и кома, в каквито
състояния подсъдимият не е изпадал предвид материалите по делото.
Видно от писменото
заключение на вещото лице по назначената в ДП автотехническа експертиза (л. л.
7-33, т. ІІ от ДП) скоростта на лекия автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667
АН в момента на удара е била около 94 км/ч., определена като минимално
възможна, но не е била по-висока от 104 км/ч. При тази скорост на движение,
опасната зона за спиране на автомобила преди ПТП-то, ако не се отчита
алкохолното опиване на водача, е 77 метра, а с отчитането му – 103 метра. ПТП
се е състояло през деня, при сухо и слънчево време, с нормална видимост; видимостта
на водача на автомобила спрямо велосипедиста е била не по-малка от 80 метра.
Мястото на първоначалния контакт е бил между предната дясна част на автомобила
и предното колело на велосипеда, на около 7 метра преди мерната линия на
ориентира, гледано от посоката на движение на автомобила, в средната пътна
лента (това е лентата на велосипеда за завиване на ляво) и на около 0.4 метра
от дясната граница на пътната лента (на 3.9 м. от дясната граница на платното
за движение). Според експерта, непосредствено преди удара велосипедистът Д. е
завил рязко наляво и към момента на удара е бил с лице към автомобила и леко с
дясната си страна напред. Пострадалият велосипедист не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП. Същият се е движел технически правилно в пътната
лента за завиване на ляво, т.е. в средната пътна лента при навлизане в
кръстовището. Вещото лице е категорично, че действията на водача на автомобила
„Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН са били технически неправилни – водачът е
подходил към кръстовището от средната пътна лента, която е за завиване наляво;
в зоната на кръстовището и след него автомобилът се е движел направо в пътната
лента, предназначена за насрещното движение, като по този начин е върхлетял
върху движещият се срещу него велосипедист; изборът на скорост от водача над 50
км/ч. е също технически неправилен. Според вещото лице, водачът на установеното
по делото МПС е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като подходи с автомобила си към кръстовището от дясната пътна лента,
предназначена за движение след кръстовището направо. Освен това, след
кръстовището движението му би било технически правилно, ако е било в дясната
пътна лента – по този начин не би имало конфликтна точка между треакториите на
движение на насрещно движещият се велосипедист и лекия автомобил. Ето защо, според
експерта, техническата причина за възникването на ПТП е движението на
автомобила след кръстовището в пътната лента, предназначена за нарещно
движещите се превозни средства, със скорост значително над технически
допустимата.
В хода на съдебното следствие бе назначена
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза за изследване на
съдържащият се в оптичен носител DVD+R (намиращ се в плик, обозначен с № 84, т.
ІІ от ДП и с ръкописен текст на гърба „Записи магазин“) видеозапис с присвоено
файлово име „DVD_IP Kamera7_DVR_20171203102000_20171 203103057_12311643“,
изготвен от камера за наблюдение, монтирана във вътрешността (над каса) на
магазин за хранителни стоки, намиращ на ул. „Трети март” в гр. Приморско. Видно
от представения Протокол № 91 от 27.02.2019 г. (л. л. 188-196 от съд. дело), в
периода от 10:22 ч. до 10:27 часа се вижда преминаването на три лица в обсега
на камерата, като две от тях са частично годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване (в протокола са изобразени с кадри № № ф. к.
1 и ф. к. 3), а третото е негодно поради ниското качество и ракурсът на
заснемане. Експертът установява от видеозаписа, че едно от лицата (ф. к. 3)
извършва покупка на три продукта, като в дясната си ръка държи прозрачна
бутилка със синя капачка, син етикет, бял неустановен надпис и сив, лъскав
кант, като според вещото лице оформлението и дизайна на бутилката са сходни с
дизайна на бутилка „Savoy vоdka“.
От записа се установява още, че същото лице държи още една прозрачна бутилка с
оранжево-червеникава течност, с жълт-черен етикет, с бял неустановен надпис,
като според вещото лице оформлението и дизайна на бутилката са сходни с дизайна
на бутилка „Cappy“. Установява се от
записа, че същото лице купува и червено-черна кутия, но поради ниското качество
експертът не може да установи какво представлява продуктът. Експертът посочва,
че лицето от ф. к. 3 е облечено с тъмно яке, син панталон (анцуг) с бели
кантове, като не изключва възможността това лице да е извършило в този момент
покупка на бутилка водка „Савой“ и бутилка „Капи“ с оранжево-червеникава
течност, както и трети неустановен продукт.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Съдът намира
описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, доколкото я
изведе от събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
1. Писмени доказателства и доказателствени средства:
При изграждането на
описаната по-горе фактическа обстановка, съдът ползва следните, приобщени към
доказателствения материал в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол от 03.12.2017 г. за оглед на
местопроизшествие (ПТП) със скица, препис и фотоалбум (л. л. 77-91, т. І от ДП);
протокол от 04.12.2017 г. за оглед на труп, препис и фотоалбум (л. л. 92-99, т.
І от ДП); протокол от 03.12.2017 г. за оглед на местопроизшествие (почивна база
„Родни простори“) и фотоалбум (л. л. 100-102 и 104-108, т. І от ДП); протоколи
за оглед на веществено доказателство лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН (л.
л. 109 (19.01.2018 г.) и 110 (18.12.2017 г.), т. І от ДП); протокол за обиск и
изземване от 03.12.2017 г. на дрехите, носени от подсъдимия (л. л. 111 и 113-115,
т. І от ДП); протокол от 03.12.2017 г. за претърсване и изземване (в почивна база
„Родни простори“) ведно с фотоалбум (л. л. 116-117 и 119-120, т. І от ДП); удостоверение
за наследници с изх. № 932 от 07.12.2017 г. (л. 122, т. І от ДП); справка за нарушител
– водач относно подсъдимия К. (л. 124, т. І от ДП); платежно нареждане, НП,
АУАН и фиш за глоба (л. л. 125-128, т. І от ДП); справка за регистрацията на
лек автомобил с рег. № РК 9667 АН (л. 129, т. І от ДП); протокол от 04.12.2017
г. за доброволно предаване на диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери
от 03.12.2017 г., предоставени от община Приморско (л. 134, т. І от ДП); протокол
от 04.12.2017 г. за доброволно предаване на диск, съдържащ видеозапис от камери
на хранителен магазин „Призма“, находящ се на ул. Трети март“ № 78, гр.
Приморско (л. 135, т. І от ДП); протокол от 03.12.2017 г. за изземване на
веществени доказателства и одорологични следи (л. 137, т. І от ДП); приемо-предавателни
протоколи (л. л. 138-140, т. І от ДП); справки за съдимост (л. л. 35-56, т. І
от ДП); удостоверение
за съпруга и родствени връзки (л. л. 45 - 47 от съд. дело) и справка с рег. №
И-3232 от 22.02.2019 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ относно изтърпените
от подсъдимия К. наказания „лишаване от свобода“ (л. 217 от съд. дело).
Настоящият съдебен
състав кредитира изброените писмени доказателства и доказателствени средства,
доколкото те установяват относими към предмета на делото факти и обстоятелства,
а при събирането им е спазен установеният в НПК ред. Процесуално-следствените
действия „оглед на местопроизшествие“, „претърсване и изземване“ и „личен обиск“
са били извършени от орган по разследването, в присъствието на поемни лица и специалист-технически
помощник; действията са били фотографирани и подробно описани в съответни протоколи,
които след това били предявени за подпис на поемните лица и на всички
заинтересовани лица, и подписани без възражения. Протоколите за личен обиск,
както и за претърсване и изземване са били внесени в компетентния съд за одобряване,
като съдът с надлежен съдебен акт ги е одобрил. Настоящият състав на съда, като
решаващ по същество наказателното производство, извърши самостоятелна проверка
на представените протоколи за обиск и за претърсване и изземване и прецени, че
липсват причини за тяхното игнориране от доказателствения материал като писмени
доказателствени средства. Протоколите от посочените следствени действия са били
представени на съда в срока по чл. 161 ал.2 от НПК и по чл. 164 ал.3 от НПК. Личният
обиск е бил извършен от разследващ полицай от мъжки пол след задържането на
подсъдимия К. със заповед по ЗМВР. Претърсването на почивната база е било извършено
след разпита на подсъдимия, като прилагането на хипотезата на чл. 161 ал.2 от НПК от страна на разследващите органи е оправдано, доколкото целта на това
процесуално-следствено действие е била да се изземат видеозаписи, за които е съществувала
реална опасност да бъдат изтрити автоматично или от трети лица.
Сред материалите от
досъдебното производство се намират приложени и протокол от 04.12.2017 г. за
доброволно предаване от УМБАЛ Бургас на дрехите и вещите, които е носел
пострадалия към момента на инцидента (л. 136, т. І от ДП), а също и приемо-предавателен
протокол (л. 141, т. І от ДП), както и разписка (л. 144, т. І от ДП). Съдът не
кредитира цитираните документи като писмени доказателства, респ. доказателствени
средства, доколкото същите се отнасят до факти и обстоятелства, които не се
включват в предмета на доказване.
Съдът не прочете и не
приобщи към доказателствата по делото протоколите за разпит на Д.Д. – майка на пострадалия (л. 58, т. І от ДП и на К.Д. – баща
на пострадалия (л. 59, т. І от ДП), доколкото прецени, че описаните в тях факти
и обстоятелства са неотносими към предмета на делото.
2. Съдебни експертизи:
При изграждане на
фактическата обстановка, описана по-горе, съдът се ползва и от заключенията на
вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Съдът
кредитира изцяло писмените заключения по назначените съдебномедицинска
експертиза на пострадалия (л. л. 2-5, т. ІІ от ДП); автотехническа експертиза (л.
л. 7-33, т. ІІ от ДП); протокол № 844 от 04.12.2017 г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К., както и протокол за
медицинско изследване за алкохол от 03.12.2017 г. ФСМП в Приморско (л. 36 и л.
37, т. ІІ от ДП); съдебномедицинска експертиза за определяне съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия към часа на извършване на инкриминираното деяние
(л. 43, т. ІІ от ДП); Протокол № 847 от 04.12.2017 г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия; Протокол № 17/ДНК-267 за
извършена ДНК експертиза (л. л. 46-50, т. ІІ от ДП); експертна справка №
17/ДНК-267 от 05.12.2017 г. за извършено ДНК изследване на иззети при оглед на
МПС обекти (л. л. 52-54, т. ІІ от ДП); протокол № 497 от 08.12.2017 г. за
извършена видеотехническа експертиза на записите от камерите на община
Приморско, ведно с фотоалбум (л. л. 56-64, т. ІІ от ДП); протокол № 520 от
29.12.2017 г. за извършена видеотехническа експертиза на записите от камерите в
почивна база „Родни простори“ и от външната камера на хранителен магазин, ведно
с фотоалбум (л. л. 67-81, т. ІІ от ДП); протокол № 236 от 19.07.2018 г. по
назначена допълнителна видеотехническа експертиза на записите от камерите в
„Родни простори“ (л. л. 129-130, т. ІІ от ДП); протокол № 1 от 15.01.2018 г. за
извършена трасологическа експертиза (л. л. 86-88, т. ІІ от ДП); протокол № 23
от 24.10.2018 г. за извършена одорологична експертиза (л. л. 93-94, т. ІІ от
ДП); Протокол № 18/ФЗХ от 26.02.2018 г. за извършена физикохимична експертиза (л.
л. 99-106, т. ІІ от ДП). Съдът кредитира и писменото заключение, ведно с
фотоалбум (л. л. 188-196 от съд. дело) на вещото лице по назначената в хода на
съдебното следствие лицево-идентификационна и видеотехническа експертиза за
изследване на видеозапис, съхранен на
диск DVD+R в плик, обозначен с № 84 и с ръкописен текст на гърба „Записи
магазин“, с присвоено файлово име „DVD_IP Kamera7_DVR_20171203102000_20171203103057_12311643“.
Тези заключения бяха потвърдени и защитени в съдебно заседание от изготвилите
ги експерти, не бяха оспорени от страните по делото, а съдът не намери
основания да подложи на съмнение безпристрастността и професионалната
компетентност на вещите лица.
В съдебно заседание,
в хода на съдебното следствие, бяха изслушани вещите лица, изготвили писмени
заключения по назначени в ДП комплексна съдебномедицинска и
психиатрично-психологична експертиза на подсъдимия (л. л. 110-121, т. ІІ от ДП)
и допълнителна комплексна съдебномедицинска и психиатрично-психологична
експертиза на подсъдимия (л. л. 132-140, т. ІІ от ДП), подписана с особено
мнение от вещите лица д-р Я. – съдебен лекар и д-р Н. – неврохирург досежно
степента на алкохолно опиване, в което е бил подсъдимия при извършване на
инкриминираното деяние. Мотивирайки се с
посоченото различие, защитата на подсъдимия направи искане за назначаване на
повторна комплексна съдебномедицинска и психиатрично-психологична експертиза.
Настоящият състав на съда отхвърли възраженията на защитата и отказа
назначаването на исканата експертиза поради следните съображения:
Съгласно чл. 153 от НПК повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и
възниква съмнение за неговата правилност. В конкретният случай, досежно
претърпяната в миналото от подсъдимия травма в областта на главата и
претендираното от защитата нейно влияние върху вменяемостта му, в становищата
на вещите лица няма противоречия. Видно от изявленията на д-р Н. в съдебно
заседание, зоната на травмата и влиянието й върху интелектуалните и
познавателни способности на подсъдимия, и неговата вменяемост, са изяснени,
поради което не се налага повторно изследване в тази насока. Липсва
противоречие в становищата на вещите лица и по отношение на въпроса, дали и как
алкохолното опиянение е повлияло на поведението на В.К.. Впрочем, особеното
мнение на вещите лица д-р Я. и д-р Н. касае единствено оценката на степента на
действителното алкохолно опиянение, т.е. дали заради установените 2,70 промила
алкохол в кръвта на подсъдимия същият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиянение (д-р Я. и
д-р Н.) или в лека към средна степен на алкохолно опиянение (д-р Г. и В. Б.).
Съдът прецени, като взе предвид отговорите на вещите лица по време на съдебното
следствие във връзка с нарочно зададените от страните въпроси, че на практика
липсват противоречия в становищата на вещите лица по въпроса за степента на
алкохолно опиянение на подсъдимия от гледна точка на действителното му
състояние към момента на извършване на престъплението. Различията са по-скоро
теоретични и се дължат на специфичните за съответните експертни области типови
класификации на алкохолното опиянение. Вещите лица Г. и Б. аргументират
изводите си с възприетата от психиатрията систематизация на алкохолното
опиянение. Според тях, предвид установената концентрация от 2.7 промила,
подсъдимият към момента на деянието би трябвало да е в тежка степен на
алкохолно опиянение, т.е. би трябвало да е напълно безпомощен. Същевременно, те
посочват, че очакваното от науката състояние при тежка степен на алкохолно
опиване, не съответства на поведението на подсъдимия, което е било не само описано
със свидетелските показания, но е било и установено на базата на психиатричната
експертна практика. От своя страна вещите лица Я. и Н. твърдят, че от гледна
точка на съдебната медицина тежката степен на алкохолно опиване е в границите между
2.5 до 3.5 промила алкохол в кръвта и тази степен не се характеризира с безпомощно
състояние. Експертите са на мнение, че установените 2.7 промила са в граничната
зона, като за средната степен на алкохолно повлияване е характерно значителното
нарушаване на мисловната дейност, речта, координация на движенията, понижение на
вниманието, като времето на реакция на виждане на обекта, възприемането му и
отреагирането е силно увеличено. Стъпвайки на тези експертни разсъждения и
заключения, съдът намира, че макар установената с експертиза концентрация на
алкохол в кръвта да е в границите на тежкото алкохолно опиянение, подсъдимият К.
(като се отчетат специфичните особености на всеки организъм да обработва
алкохола и емоционалното състояние, в което се е намирал преди и след
престъплението) е бил в крайна фаза на средната степен на алкохолно опиянение
от гледна точка на нарушаване на мисловната дейност, речта, координация на
движенията, понижение на вниманието, както и времето за реакция при виждане на
обект, възприемане му и съответно отреагиране. Този извод съдът направи, като
отчете и събраните по делото гласни и веществени доказателства и
доказателствени средства (видеозаписите от камерите в двора на почивната база),
установяващи действителното състояние на подсъдимия.
3. Веществени доказателства и доказателствени средства:
За установяване на
описаната по-горе фактическа обстановка, съдът ползва и приобщените към делото
по реда на НПК веществени доказателствени средства – 1 бр. CD-R „Office 1
Superstore“ в плик, обозначен с № 234 и с надпис на гърба „ДП 393/2017 г. по
описа на ОДМВР-Бургас видеозаписи от община Приморско“; 1 бр. DVD+R „SONY“
в плик, обозначен с № 84 (т. ІІ от ДП) и 1 бр. DVD-R „Verbatim“ в плик, обозначен с № 83 (т. ІІ от ДП). Чрез
тях бяха възпроизведени и предявени на страните в съдебно заседание видеозаписи
от охранителни камери, монтирани на ул. „Трети март“, в почивна база „Родни
простори“ и в и извън търговски обект, намиращ се също на ул. „Трети март“.
Тези видеозаписи съдът кредитира като годни веществени доказателства по делото,
доколкото в тях се съдържат следи от престъпление и поради това могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото (виж в този смисъл напр.
Р-418-2015-ІІІ). От друга страна, макар да са направени случайно, те са
резултат от работата на охранителни камери, които са били поставени на
обществени места; впоследствие, след престъплението, записите са били изискани и
предоставени на разследващите органи, а някои са били и иззети за целите на
наказателното производство, като са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност. Не на последно място относно годността им като веществени
доказателства следва да се посочи и факта, че същите не са били подложени на
манипулации, видно от заключенията по назначените видео-технически експертизи.
Съдът кредитира и
приложените като веществени доказателства по делото и иззети по време на
извършените огледи на местопроизшествие: 2 бр. броя пластмасови детайла (единия черен
на цвят, а другият безцветен); 1 бр. черен на цвят пластмасов детайл със
захваната на него бяла на цвят пластмасова кабелна превръзка; 1 бр. черен
пластмасов детайл с ъглова форма; 1 бр. бял пластмасов детайл с цилиндрична
форма с ширина 8 см. и височина 8,3 см.; 1 бр. оранжев на цвят детайл с
правоъгълна форма и размери 12/8 см., като от едната му страна по цялата ширина
се наблюдават бели лентички; 1 бр. черен на цвят пластмасов детайл с неправилна
правоъгълна форма и размери 18/3,5 см.; 1 бр. метален детайл с дъгообразна
форма сребрист на цвят с отвор в средата и размери 15/5 см.; 1бр. капла от
велосипед, със спици и външна гума с надпис на нея на латиница „KENDA“; 6 бр.
по-големи парченца стъкло с неправилна форма всяко, като четири от тях имат
залепено фолио от едната страна и дължина 7/8 сантиметра (най-големите от тях);
1 бр. бял пластмасов детайл с отвор в средата с диаметър 5,5 см.; 5 бр. парчета
стъкло с неправилна форма и размер; 1 бр. парче стъкло с неправилна форма и
размери 10/10 сантиметра; 1 бр. седалка на велосипед с надпис „RACE“; 1 бр.
метален елемент с дължина 30 сантиметра и средна ширина 3 сантиметра с надпис
„SPRINT“; 1 бр. велосипед, с огъната рамка и задно колело, без предно колело и
част от дясната предна вилка; 1 бр.
каска за велосипедист, сива на цвят с надпис „OXELO“; 1 бр. черно мъжко яке от
плат, с етикет от вътрешната страна на хастара с надпис „VALIS“; 1 бр. вълнена
мъжка фланела с дълъг ръкав, сива със по-светлосиви и черни райета на гърдите,
черни ръкави по края и надпис на етикет от вътрешната страна: Black & Red; 1
бр. синьо анцуг-долнище с две бели черти от външната страна на крачолите; 1 бр.
пластмасово парче от предната броня на л.а. „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН,
под десния фар, в областта на „ухото“ за теглене; 2 бр. бележки от „Еконт“ от
01.12.2017 г. с подател В.К., като само едната бележка е с дата 01.12.2017 г.; 1
бр. калъф от волана на л.а. „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН; 1 бр. сенник от
л.а. „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН, над волана в купето; 1 бр. вертикална лайсна от рамката на прозореца на
предна дясна врата на л.а. „Опел Омега“ с рег. № РК9667АН, с парченца стъкла в
нея и влакно и частици в горната й част.
Посочените веществени
доказателства са иззети по предвидения в НПК процесуален ред, като страните не
възразиха относно местонахождението и начина на намирането на тези веществени
доказателства, както и за относимостта им към предмета на делото.
4. Гласни доказателства и доказателствени средства:
В
хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Л.Д. (съпруга на пострадалия) и Д.А. (сестра
на пострадалия). Макар техните показания да не съдържат информация за
съставомерни факти и обстоятелства, те са относими към предмета на делото,
доколкото спомагат да се установи в пълна степен обществената опасност на
деянието и свързаното с нея индивидуализиране на наказанието. Ето защо, съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът намира, че
следва да се довери изцяло на показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел М.С.. Същият е незаинтересован от изхода на делото, доколкото не се
установиха негови родствени връзки или близки отношения със страните по делото.
Достоверността на изложените от него факти и обстоятелства косвено се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателствени средства, а пряко –
от писмените доказателствени средства (протоколи за оглед на местопроизшествие)
и от приобщените към доказателствата по делото видеозаписи, и изготвените по
този повод видео-технически експертизи и фотоалбуми към тях. Показанията на
свидетелят С. са ценни и относими към предмета на делото в няколко насоки.
Доколкото свидетелят, сам управлявайки МПС, се е разминал с лек автомобил и
почти веднага след това е видял пострадалия и велосипеда му на земята, описанието,
което той дава на външният вид на този автомобил (тъмен автомобил, счупено
предно стъкло от дясната страна т.е. не откъм водача), както и на неговия водач
(„… мъж на около 50-60 години…“, „ … дребен човек, по-нисък от мен, защото не
беше на високо в колата, беше по-ниско и ми се стори, че е с прошарена коса…“),
позволява по косвен начин да се идентифицира не само лекия автомобил, участвал
в произшествието, но и подсъдимия като негов водач (при съпоставка на
възпроизведените от свидетеля външни индивидуализиращи белези на водача и
външният вид на подсъдимия, непосредствено възприет от настоящия съдебен
състав). От друга страна, възприемайки лично последиците от ПТП-то както и
притеклите се на помощ хора, чрез показанията си този свидетел дава информация
за действителното местоположение на пострадалия и велосипеда му на пътното
платно, както и за присъствието на свидетеля П.П. на
мястото на инцидента. Доколкото С. е и полицейски служител, неговите показания
са относими, защото чрез тях се възпроизвеждат факти и обстоятелства, свързани
с предприетите от полицията действия по издирване на лекия автомобил, участвал
в произшествието, мястото и начина, по който е бил открит процесния лек
автомобил „Опел Омега“, както и в какво състояние се е намирал самия подсъдим
при откриването му в почивна база „Родни простори“ („… той беше във видимо
нетрезво състояние. Беше червен, говореше заваляно. Човекът беше пил.“).
Показанията на свидетеля С. са безпротиворечиви, хронологично и логически
подредени и се потвърждават не само от останалите свидетелски показания, но и
от приложените по делото писмени и веществени доказателства, и експертни
заключения.
Съдът се довери на
показанията на свидетелят П.П., дадени от него в хода
на съдебното следствие, доколкото същият не е заинтересован от изхода на
делото, а показанията му са логически последователни и безпротиворечиви, и се
подкрепят от доказателствата по делото. Свидетелят П.П.
твърди, че е възприел частично (зрително и със слух) пътнотранспортното
произшествие (летежа на тялото и велосипеда на пострадалия във въздуха), като
съдът възприема тези твърдения за достоверни предвид обстоятелството, че
сервизът, в който се е намирал свидетелят се намира в непосредствена близост до
самото местопроизшествие, видно от огледния протокол и изготвеният в тази
връзка фотоалбум, а също и от приложената към автотехническата експертиза
сателитна снимка на местопроизшествието. Показанията на свидетелите С. и Г.
потвърждават не само присъствието на П. на местопроизшествието веднага след
настъпването му, но го посочват като първият човек, който се е притекъл на
помощ на пострадалия. Тези обстоятелства позволяват да се направи извода за
достоверност на твърдението на П., че в момента на ПТП-то е бил на открито, в
близост до него и е имал възможността да възприеме лично фактите, които излага
в показанията си. Показанията на П. относно мястото на ПТП-то, местоположението
велосипеда, на част от веществените доказателства и на самия пострадал, а също
и за неговото състояние в момента, се потвърждават от протокола за оглед на
местопроизшествието (ПТП) и фотоалбума към него, експертните заключения по
назначените съдебномедицинска, автотехническа, трасологична и видео-техническа
експертизи. Съдът не кредитира като достоверно единствено твърдението на
свидетелят П. в съдебното следствие, че е видял отдалечаваща се от
местопроизшествието тъмна кола. Предвид местоположението на свидетеля П.
(каквото самият той посочва в показанията си) и скоростта, с която автомобилът
се е движел (предвид експертното заключение по автотехническата експертиза)
съдът прецени, че това твърдение не е възпроизвеждане на реално възприето
събитие, а е резултат от формирана следствие разговора със свидетеля Г.
субективна представа за него.
Съдът прецени, че
следва да се довери изцяло на показанията на свидетеля Д.К., дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК, доколкото те са по-подробни в сравнение с тези от съдебното следствие,
а и свидетелят потвърди истинността им. Самият К. е незаинтересован от изхода
на делото, а показанията му са последователни, логически свързани, вътрешно
безпротиворечиви и се подкрепят от показанията на разпитаните по делото
свидетели С., Г. и П., както и от писмените доказателства по делото и
експертните заключения на вещите лица по назначените автотехническа,
видео-техническа и трасологична експертизи. Ето защо, съдът приема за
достоверни твърденията на този свидетел, че лично е възприел движението на
автомобила (неговият цвят, скорост, неизползване на спирачна система, посока на
движение и пр.) и на пострадалия непосредствено след удара, както и действията
на св. П..
Съдът кредитира
показанията на свидетеля М.Г., дадени от него в хода на съдебното следствие,
досежно личните му възприятия за местопроизшествието - местоположението на
велосипеда и на пострадалия, неговото състояние в този момент, присъствието на
свидетелите Г. и П., пристигането на лекарски екип и на полиция и пр. В тази им
част, те се подкрепят от показанията на другите очевидци, както и от писмените
доказателства, и от експертните заключения по назначените съдебномедицинска,
автотехническа и видеотехническа експертизи. Съдът намира за достоверно и твърдението
на свидетеля, че е чул, но не е видял самия удар, като се има предвид мястото,
където се е намирал по време на удара (така, както самият Г. посочва, но и
предвид месторазположението на бензиностанцията където е работел) и скоростта
на движение на автомобила. Съдът прецени, че досежно
разговора на Г. със свидетеля Г. за автомобила, участвал в местопроизшествието,
като достоверни следва да бъдат кредитирани показанията на Г., дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК, доколкото свидетелят ги потвърди, а и същите са давани в кратък период
след престъплението и поради това следва да се приемат за по-пълни.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Д.С., С.А., Д.К. и Я.Я., разпитани в хода на съдебното следствие. Тези свидетели
не са преки или косвени очевидци на престъплението, но показанията им са
относими към предмета на делото, доколкото позволяват да се установят
действията и емоционалното състояние на подсъдимия преди извършването на
престъплението. Свидетелите са незаинтересовани от изхода делото, показанията
им не се оспорват от страните, безпротиворечиви са и се подкрепят от останалите
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите И.Х. и Г.Г., дадени от тях
в хода на съдебното следствие. Същите са незаинтересовани от изхода на делото, а
показанията им са относими към предмета на делото, доколкото свидетелите са се
намирали в близост до местопроизшествието към момента на извършване на
престъплението и в определена степен са и негови очевидци. Съдът намира за
достоверни показанията им, включително и за присъствието им на мястото на
инцидента в инкриминираните ден и час, а също и за възприятията им по повод
самото произшествие, за последващите действия на другите свидетели – очевидци,
за местоположението на пострадалия и неговото колело, за състоянието на
пострадалия непосредствено след удара, а също и за движението на лекия
автомобил непосредствено преди, по време и след удара, както и относно
идентифициращите го белези, възприети от свидетеля. В тази им част, показанията
на Х. (който е имал техническата възможност да наблюдава случващото се,
доколкото се е намирал на предната седалка на автомобила и не е бил ангажиран с
управлението му) и Г. са последователни, логически свързани, вътрешно
безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, но и се потвърждават не само от
гласните доказателствени средства, но и от писмените доказателства (протоколът
за оглед на ПТП), както и от експертните заключения по назначените
съдебномедицинска, автотехническа, трасологична и видеотехническа експертизи.
Съдът намира за
достоверно твърдението на свидетеля Г. от съдебното следствие, че близо час
след ПТП-то е възприел подсъдимият К. да наблюдава отдалеч местопроизшествието.
Наведените от защитата доводи за противоречия в тази насока, съдът намира за
неоснователни. В тази насока следва да се посочи, че Г. не си противоречи относно
факта, дали К. въобще е бил на посоченото от свидетеля място; разминаванията
касаят по-скоро действията на самия подсъдим така, както са били възприети от Г.
– дали е забелязал подсъдимият да се отдалечава от мястото или е видял К. да
наблюдава местопроизшествието и след това се е отдалечил. Тези незначителни
противоречия бяха преодолени чрез прочитането на показанията на Г. от
досъдебното производство при условията на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чрез
последващото разяснение от свидетеля. Следва да се посочи, че от една страна, достоверността
на това твърдение не се опровергава от останалите доказателства по делото, а от
друга – косвено намира потвърждение както от поведението на подсъдимия непосредствено
след инцидента, което може да се установи от видеозаписите от охранителните
камери в почивната база, така и от разстоянието между почивната база и
местопрестъплението, позволяващо пешеходното му изминаване за непродължителен
период от време.
Съдът прецени, че не следва
да кредитира показанията на св. Г. от съдебното следствие в частта им, касаеща
воден разговор между него и св. Д.К., по прякор „Я.“ след ПТП-то, тъй като в
тази им част те не се потвърждават от показанията на св. К..
В съдебно заседание
св. И.Х. идентифицира подсъдимия като водач на лекия автомобил, ударил
пострадалия при ПТП-то. Съдът намира тези негови твърдения за достоверни.
Аргументите, с които свидетелят обоснова идентификацията (нисък ръст спрямо
седалката и стъклото на вратата, както и прошарена коса) са убедителни предвид
външният вид на подсъдимия, непосредствено възприет от настоящия съдебен
състав. Както бе посочено вече, Х. е имал възможността да види по-добре водача,
доколкото, за разлика от Г. и С., вниманието му не е било ангажирано с
управлението на автомобила.
Съдът не кредитира
показанията на св. Х. в частта им, касаеща видът на предното панорамно стъкло
на лекия автомобил след произшествието, при разминаването му с автомобилът,
където е пътувал Х.. Твърдението на свидетеля, че панорамното стъкло е било
цяло, противоречи на обективните находки, установени по време на оглед на
местопроизшествието и при огледа на самия автомобил. Въпреки това, в цялост,
достоверността на показанията на св. Х. не може да бъде подложена на съмнение
само заради установеното противоречие. Последното може да бъде обяснено както с
емоционалното състояние на свидетеля, в което е изпаднал след като е видял
самото ПТП, така и с факта, че вниманието му е било съсредоточено да възприеме
водача. От друга страна, останалите изложени от свидетеля факти и
обстоятелства, непосредствено възприети от него, се потвърждават от
доказателствения материал по делото.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля С.В.. Същият разказва за среща между него и
подсъдимия, състояла се на инкриминираният ден, но в друг час (в 11:30 часа
според твърдението на самия свидетел), а не непосредствено преди
произшествието, поради което показанията на В. се явяват неотносими към
предмета на делото. Очевидно е, че среща между В. и подсъдимия не се е състояла
непосредствено преди ПТП-то и този извод се налага след възпроизвеждането на
видеозаписа HCVR_ch16_main_20171203121701 _20171203121727.dav, изготвен от
камерата, разположена в почивна база „Родни простори“ и обхващаща района пред и
зад порталната врата на базата. От друга страна, показанията на св. В. не може
да се определят категорично като недостоверни, доколкото приложените по делото
видеозаписи хронологично започват след часа, посочен от самия свидетел. Ето
защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля В. единствено като неотносими
към предмета на делото.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Г. Р., дадени от него в хода на съдебното следствие,
освен тези, отнасящи се до това, в колко часа на инкриминирания ден са се
срещнали с подсъдимия К., а също и къде се е намирал подсъдимия в момента,
когато Р. за пръв път го е забелязал. В тази им част те противоречат на всички
останали доказателства по делото, установяващи не само действията на
подсъдимия, но и тези на разследващите органи след извършване на престъплението.
Ето защо, съдът прецени, че относно времето, когато се е състояла срещата между
Р. и К., следва да кредитира като по-достоверни показанията на свидетеля,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК, доколкото разпитът е бил проведен непосредствено след
престъплението и спомените на свидетеля са били по-ясни и конкретни. В
останалата им част, показанията на Р. от съдебното следствие са
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, като достоверността им не
би могла да се подложи на съмнение, тъй като косвено те се потвърждават от
показанията на св. А. и св. С.Д., а и самият свидетел е незаинтересован от
изхода на делото.
Съдът прецени, че
следва да кредитира показанията на свидетелят Б.Р., дадени в хода на съдебното
следствие, освен тези, касаещи впечатленията му за поведението на подсъдимия К.
след употребата на алкохол, както и какво е било емоционалното състояние на К.
и как е общувал със свидетелката Д. след раздялата им. Относно посочените
обстоятелства, както и относно възприятието на Р. по време на телефонния му
разговор с К., дали последният е бил в състояние на алкохолно опиянение, съдът
кредитира показанията на св. Р., дадени от него в хода досъдебното производство
и прочетени в съдебно заседание по съответния процесуален ред, доколкото същите
са били дадени в деня, следващ престъплението и спомените на този свидетел са
били по-ясни и точни.
Съдът прецени, че
следва да кредитира показанията на свидетелката С.Д., дадени от нея в хода на
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по съответният
процесуален ред, а не тези от съдебното следствие. От една страна, в
досъдебното производство Д. е била разпитвана в следващия престъплението ден,
поради което спомените й са били по-ясни и точни. В тази връзка следва да се
посочи, че изнесените с тях факти и обстоятелства частично се потвърждават от
показанията на свидетелите А. и Р.. От друга страна, цялостното процесуално
поведение на свидетелката в съдебната зала и отговорите й на поставените в
съдебното следствие въпроси, според съда, подсказваха желанието на Д. да смекчи
положението на подсъдимия, като спести някои обстоятелства, които биха го
представили в негативна светлина.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият К. не даде обяснения по обвинението, като единствено
потвърди обстоятелството, установено от показанията на св. С. и от видеозаписът
от камерата, разположена във вътрешността на хранителния магазин „Призма“, че
лицето, което е заснето да купува водка и сок от този магазин е именно той. Предвид
възприетата от подсъдимия защитна позиция, съдът прочете в съдебното следствие
обясненията на К., дадени от него в качеството му на обвиняем в хода на
досъдебното производство.
При оценка
достоверността на обясненията на подсъдимия, съдът се съобрази с двойнствената
им правна природа – като начин за активно упражняване право на защита чрез
излагане на защитна версия за случилото се, но и като гласно доказателствено
средство, позволяващо да се установят съставомерни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът кредитира само тези обяснения, които намират своята
доказателствена опора в събрания по делото доказателствен материал. В тази
връзка, като гласно доказателствено средство, даващо информация за факти и
обстоятелства, влизащи в предмета на доказване, съдът прецени обясненията на К.,
дадени на 04.12.2017 г. в присъствието на защитник (л. 10, т. І от ДП), както и
признанието му досежно покупката в хранителния магазин, направено в съдебното
следствие. Тези обяснения намират своята доказателствена подкрепа в
доказателствената съвкупност по делото. Обясненията от 04.12.2017 г. са дадени
най-близко до датата на престъплението, затова се явяват и по-пълни, по-точни и
по-непосредствени. От тези обяснения, съдът не кредитира единствено твърдението
на К., че не си спомня моментът на престъплението, както и че не е разбрал за
него до идването на полицаите, В тази им част обясненията противоречат на
приложените по делото видеозаписи, от които може да се установи обективно какво
всъщност е било поведението на подсъдимия след престъплението. Ето защо, в тази
част, обясненията на подсъдимия, отразени в протокол л. 10, т. І от ДП, не
следва да се кредитират. Останалите обяснения на подсъдимия при последващите му
разпити като обвиняем, съдът не кредитира, доколкото с тях не се удостоверяват
съставомерни факти и обстоятелства, а представляват упражняване правото на
защита.
В хода на съдебните
прения подсъдимият изрази желанието си да бъде подложен на проверка с полиграф, за да се докажат твърденията му, че не е извършил
престъплението. В този случай съдът прецени, че не следва да възобновява
съдебното следствие, доколкото изследването с полиграф
не е предвиден в НПК процесуален способ за събиране на доказателства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си
подсъдимият В.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 343 ал.3, б. „Б“, предложение второ, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342 ал.1
от НК, тъй като на 03.12.2017 г., около 12:20 ч., в гр. Приморско, ул. „Трети
март“, непосредствено след кръстовище в посока изхода от гр. Приморско, срещу
бензиностанция „Инс“, управлявайки МПС – лек автомобил „Опел Омега“ с ДК № РК
9667 АН, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 15, ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „На пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“ и в
чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: … за Пътно превозно средство от категория „В“, в населено място … 50
км/ч. …“, като управлявал МПС със скорост от 94 км/ч., превишена за населеното
място и навлязъл в съседна пътна лента, предназначена за насрещно движещи се
превозни средства, като по този начин допуснал пътно-транспортно произшествие с
насрещно движещият се по пътното платно велосипедист Е. К. Д., ЕГН **********,
и по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено в пияно
състояние – 2,70 промила алкохол, деецът е избягал от местопроизшествието и
деянието представлява особено тежък случай.
Събраните по делото
доказателства дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така
както е предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
Страните не спорят, а
и от целия събран по делото доказателствен материал може да се направи
фактическият извод, че на посочената в обвинителния акт дата 03.12.2017 г., в
гр. Приморско е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН и велосипедиста Е. К. Д.. Датата и мястото
на произшествието (ул. „Трети март“, непосредствено след кръстовището в посока
изхода от гр. Приморско, срещу бензиностанция „Инс“) се установяват по
безспорен начин чрез протокола за оглед на ПТП и изготвеният към него
фотоалбум, чрез приложените по делото фотоалбуми от видео-техническите
експертизи, чрез видеозаписът с название NVR_ch7_main_20171203132422_20171203133056.dav,
изготвен от камерата, монтирана от Община Приморско на това кръстовище, както и
чрез свидетелските показания на свидетелите Г., Х., С., П., К. и Г., а също и
от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
За установяване часа
на извършване на престъплението, съдът се довери изцяло на приложените по
делото видеозаписи, но за съжаление установи, че не може да се установи с
абсолютна точност, а само приблизително (относно минутите) времето на
извършване на престъплението. Съдът прие, че това се дължи на разликите в
тайминга на приложените по делото видеозаписи, явяващи се последица от
различните настройки на системното време на използваните охранителни камери.
Видно от обяснението в съдебно заседание на вещото лице по назначените
видео-технически експертизи, вградените часовници на видео системите за
наблюдение могат да бъдат настройвани т.е. технически е възможна разлика в
отчитане на времето поради субективен фактор – действия на лицата, които
поддържат тези системи. Ето защо, съдът възприе като час и минути на извършване
на престъплението посочените от прокуратурата, доколкото те са възможно
най-близо до действителното време на извършване на престъплението. В тази
връзка съдът се съобрази както с изрично вписаното в протокола от 04.12.2017 г.
за доброволно предаване на видеозаписите от Община Приморско уточнение на
длъжностното лице от общината, че „…
таймкода на записа е по лятно часово време т.е. един час напред. Реалното време
е с един час назад. Времето на записа е от 10:25 до 12:25 на 03.12.2017 г.“,
така и с заключенията и подробните обяснения в съдебно заседание на вещото лице
по назначените видео-технически експертизи. В тази връзка, съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата за съмнения относно времето и датата на
извършване на престъплението в контекста на видеозаписите от охранителните
камери, разположени пред и в магазина на ул. „Трети март“. Очевидно е, че изписването
на системното време на конкретно тези видеозаписи е съобразено с англоезичния
вариант на изписване на датите от годината (т.е. месец-ден-година), за което
свидетелства и англоезичното съкращение за изписания ден – неделя (Sun –
от Sunday, неделя).
Изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза разяснява подробно механизма
на пътнотранспортното произшествие и техническата причина за настъпването му.
Видно от представеното писмено заключение, подробно защитено от експерта в съдебно
заседание, автомобилът е подходил към кръстовището от средна пътна лента,
навлязъл е в него и е продължил движението си в средната пътна лента след
кръстовището. Тази лента е била предназначена за движение и престрояване за
завой наляво на превозните средства, движещи се насрещно на автомобила. По
време на движението на лекия автомобил, срещу него, в средната пътна лента т.е.
за престрояване за завой на ляво, се е движел велосипедист. Последният възприел
движещият се срещу него автомобил и завил наляво. Независимо от това,
автомобилът ударил велосипедистът със скорост от 94 км/ч с предната си дясна
част. Самият удар, т.е., първоначалният контакт бил между бронята на автомобила
и предното колело на велосипеда, като в този момент пострадалият е бил с лице
към предната част на автомобила и леко изнесен с дясното рамо напред. След
удара, тялото на пострадалия се е завъртяло силно в посока на главата към
автомобила, а с краката – напред по посока на движение на автомобила. Така
тялото се е преместило в пространството и корпусът му се е ударил в предния
капак и го деформирал. После, пострадалият е достигнал предното стъкло, и го е
счупил, а след контакта с автомобила, е извършил съответен полет на височина
3-4 метра с превъртане във въздуха, паднал е върху настилката, плъзнал се е и
се е търкалял по нея, докато не се е установил върху платното за движение. От
своя страна, велосипедът, след първоначалният контакт, се е завъртял обратно на
часовниковата стрелка, гледано отгоре, ударил се е в предната част на автомобила,
повдигнал се е и се е отхвърлил напред. В резултат от удара, предното колело на
велосипеда се е отделило от останалата част.
Въз основа на описаният
от експерта механизъм на причиняване на ПТП-то, в съвкупност с намерените по
време на огледа веществени доказателства, както и приложените по делото
видеозаписи и фотоалбуми към видео-техническите експертизи следва безспорно да
се приеме, че автомобилът участвал в
описаното ПТП е лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН. Регистрационният
номер на автомобила, участвал в ПТП-то е видим на видеозаписа NVR_ch7_main_ 20171203132422_20171203133056.dav,
изготвен от охранителната камера на Община Приморско, разположена на изхода на
града, на ул. „Трети март“, а също и от фотоалбума към видео-техническата
експертиза по протокол № 497, ф.к. 2 (л. 61, т. ІІ от ДП). Установените по
време на огледа на автомобила повреди в неговата предна част, включително десен
фар, преден капак, панорамно и дясно странично стъкло, съответстват на
механизма на произшествието, описан от вещото лица по изслушаната в съдебно
заседание автотехническата експертиза т.е. може да се направи извод за
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на получаване на тези
повреди и механизма на ПТП-то, включително и с движението на тялото на
пострадалия непосредствено след удара. Идентичността на открития автомобил в
двора на почивната база „Родни простори“ с този, участвал в ПТП-то на
инкриминираните дата и час, се установява и от приложените видеозаписи, доколкото
на тях е виден регистрационния номер на превозното средство, удрящо
велосипедиста. Идентичността на автомобила, открит в двора на почивната база с
този, участвал в ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице по
назначената трасологична експертиза, съгласно което е установено, че намерените
на местопроизшествието веществени доказателства – различни парчета и отломки от
вещи, са били едно цяло с предна броня, преден десен мигач и предна маска на
лекия автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН.
Предвид показанията на
свидетелите Г., Х., П. и Г. следва да се приеме за безспорно, че
велосипедистът, участник в ПТП-то е пострадалия Д.. Това обстоятелство се
потвърждава и от намерените и иззети по време на огледа на местопроизшествието
вещи и парчета от вещи, станали предмет на изследване по назначената в ДП
трасологична експертиза, и които, предявени в съдебното следствие, бяха
разпознати от съпругата и сестрата на пострадалия като негови лични вещи.
Безспорно установена по делото е и причинно-следствената връзка между причината
за смъртта на пострадалия, травмите, получени от него и механизмът на
получаването им. Установеният по делото механизъм на причиняване на ПТП-то и
техническата причина за настъпването му, ведно със заключението на вещото лице по
изслушаната в съдебно заседание съдебномедицинска експертиза, касаеща смъртта
на пострадалия Д., позволяват да се направи фактически извод за наличието на
причинно-следствена връзка между тези две обстоятелства. Съгласно експертното
писмено заключение, непосредствената причина за смъртта на пострадалия е
комбинираната гръбначно-мозъчна и гръдно-коремна травми, довели до необратими
увреждания на вътрешните органи и техните функции. По време на аутопсията са
били установени фрактура на четвърти и пети шийни прешлени, контузия с
разкъсване на двата бели дроба, разкъсване на черния дроб, масивно
кръвонасядане на десен бъбрек, счупване на ребра в ляво и дясно с разместване
на фрагментите и кръвонасядания на местата на счупванията, счупване на дясна
ключица, счупване на дясно бедро, разкъсно-контузна рана на главата, множество
охлузвания по тялото и крайниците. Тези травматични увреждания, по мнението на
експерта, се дължат на удари на тялото с твърди тъпи предмети и съответстват на
описаното в автотехническата експертиза движение на тялото на велосипедиста Д.
след първоначалния удар и последвалото съприкосновение на тялото му с
автомобила, респ. последващото му падане на земята, плъзгане и търкаляне по
пътната настилка.
В съдебно заседание, подсъдимият
и неговият защитник направиха възражение, че К. не е управлявал автомобила в
момента на ПТП-то, както и че липсват достатъчно категорични доказателства,
които да позволят идентифицирането на водача. В частност, оспорени бяха
показанията на свидетелите Х. и С., касаещи техните лични възприятия за външния
вид на водача на автомобила, както и преценката им за съответствието на
посочените от тях външни белези с тези на подсъдимия. Защитата възрази още, че
доколкото автомобилът е бил отключен, а запалването на двигателя се е
осъществявало посредством допълнително монтиран бутон на таблото на превозното
средство, възможно било друго лице да се качи в автомобила и да го приведе в
движение, т.е. възможно е било неустановено по делото лице да е управлявало автомобила
в момента на ПТП. Без съмнение тези възражения представляват основната защитна
версия на подсъдимия, но доколкото те противоречат на събраните по делото
доказателства, същите се явяват абсолютно неоснователни.
Твърденията на
защитата относно начина на привеждане в работен режим на двигателя на процесния
автомобил, както и относно това, дали е бил постоянно заключван или не, докато
се е намирал в почивната база, съдът намира за доказани, но те не могат да
променят изводите на съда относно това, кой е
управлявал автомобила в момента на ПТП-то, тъй като за това
обстоятелство има събрани многобройни косвени доказателства, чиято съвкупна
преценка, с оглед фактическата и логическата им последователност, води до
единственият възможен извод, че това е бил именно подсъдимият К..
Приложените по делото
видеозаписи, изготвени от три охранителни камери, монтирани в двора на почивна
база „Родни простори“ дават възможност да се проследи случващото се с лекия
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН в деня на инкриминираното деяние,
както и по косвен път да се установи самоличността на лицето, което го е
управлявало. Хронологично, първият запис от видеокамера „КАМ3“ – HCVR_ch3_main_20171203120011_20171203120407.dav
започва в 12:01: 17 ч. (съгласно времето, отразено на самия запис). Самата
камера е разположена така, че да обхваща една от алеите в двора. Още на този
запис е видно, че автомобилът „Опел Омега“ не е паркиран под навеса в двора
(който се явява в полезрението на друга камера), какъвто извод цели да предизвика
възражението на защитата, а се намира на алеята. Там той стои до 12:12:48 ч.
(видеозапис HCVR_ch3_main_201712031212 50_201712031214 31.dav), когато водачът
му го привежда в движение на заден ход и с отворена дясна предна врата.
Последват няколко маневри с автомобила, като през цялото време (с изключения на
малки прекъсвания от по няколко секунди) превозното средство и неговия водач са
в полезрението на посочената камера до 12:16:48 ч., когато автомобилът потегля
и излиза от базата. (видеозапис HCVR_ch3_main _20171203121650_20171203121916.dav).
Тук следва да се посочи, че дори в кратките периоди, когато автомобилът излиза
от обхвата на въпросната камера, неговите движения, както и тези на водача му, все
пак са били записани, но от камерата, разположена срещу навеса, а също и от
камерата, намираща се срещу порталната врата/изход на почивната база.
Следователно, изготвените от тези камери видеозаписи позволяват без прекъсване
да се проследи движението на автомобила и на неговия водач до излизането на Опела-а
от базата пред настъпването на ПТП-то. По-специално, като особено важни в тази
насока следва да се посочат видеозаписи HCVR_ch3_main_20171203121650_2017120312191
6.dav, HCVR_ch5_main_20171203121539_20171203122001.dav
и HCVR_ ch16_main_ 20171203121701_20171203121727.dav.
Както бе посочено
по-горе, видеозаписите, приложени по делото и изготвени от охранителните
камери, разположени в двора на почивната база, позволяват да се идентифицира и
лицето, което е управлявало автомобила в момента на ПТП-то. Това лице е същото,
което се качва в автомобила в 12:16:29 (по тайминга на записа) и излиза през
порталната врата на почивната база (видеозаписи HCVR_ch5_main_20171203121539 _20171203122001.dav,
НCVR_ch3_main_20171203121650_201712031219 16.dav, HCVR_ch5_main_20171203121539_20171203122001.dav
и HCVR_ ch16_main_20171203 121701_20171203121727.dav). Видно от експертните
заключения по назначените видео-технически експертизи, качеството на
видеозаписите не позволява лицевата идентификация на лицето, но същото може да
бъде видимо индивидуализирано по дрехите, с които е облечено – син
анцуг-долнище със странични двойни бели кантове, тъмно, късо зимно яке, тъмна
блуза с три или четири хоризонтално разположени в горната част на блузата
светли ивици, светли синьо-зелени обувки/чехли, мъжка чантичка, преметната през
рамо. Видимо лицето е от мъжки пол, видимо среден на ръст (при съпоставка с
височината на лекия автомобил, която за този модел варира между 1445 мм. и 1540
мм. вж. https://www.auto-data.net/bg/opel-omega-model-245), със
светла/прошарена коса. Тези особености във външният вид и облеклото на лицето,
позволяват да се направи извода, че на всички видеозаписи, приложени по делото
и изготвени от трите камери в почивната база се наблюдава едно и също лице, което
в повечето от записите комуникира с възрастна жена, която видно от
свидетелските показания, а и от обясненията на самия подсъдим би могла да бъде
само неговата майка. В тази връзка е важно да се посочи и обстоятелството, че в
приложените по делото видеозаписи от камерите, монтирани в двора на почивната
база, няма записано друго, трето лице, нито други превозни средства освен микробуса
на базата, с което се опровергават твърденията на подсъдимия, че на
инкриминираната дата в базата е имало други лица – туристи/рибари, някой от
които би могъл да извърши престъплението.
По посочените външни
белези, касаещи облеклото на лицето от записите, а също неговият ръст, коса и
пол, може да се направи фактическият извод, че едно и също лице е управлявало
автомобила при излизането му от почивната база и при влизането му в базата,
когато Опелът е вече с повреди по каросерията, стъклото и бронята следствие
ПТП-то. Този извод намира своята аргументация във приложените по делото
видеозаписи HCVR_ch3_main_20171203122313_20171203122423 .dav, HCVR_ch5_main_20171203122351_20171203122507.dav
и HCVR_ch 16_main_20171203122339_20171203122430.dav, както и от последващите
видеозаписи от камерата, обхващаща навеса (КАМ5), кадри от която са
възпроизведени във фотоалбума от видео-техническата експертиза по протокол №
520 – ф.к., ф.к. 22 - 28 (л. 80, т. ІІ от ДП).
В хода на съдебното
следствие, към доказателственият материал по делото беше приобщен и видеозапис
от охранителна камера, монтирана над касите в хранителния магазин „Призма,
находящ се на ул. „Трети март“ в гр. Приморско. Видеозаписът с файлово име „DVD_IP Камера7_DVR_20171203102000_20171203103057_12311643“ бе предмет на
назначена в хода на съдебното следствие видео-техническа и идентификационна
експертиза. Видно от приложените в писменото заключение кадри, на него са
записани няколко лица в района на касата – свидетелката Д.С. и две други лица.
Видно от ф.к., ф.к. 3, 6 и 7 (л. л. 189-190 от съд. дело) едно от лицата е
облечено в син анцуг-долнище със странични двойни бели кантове, тъмно, късо
зимно яке, тъмна блуза с три или четири хоризонтално разположени в горната част
на блузата светли ивици, мъжка чантичка, преметната през рамо. Доколкото в
съдебното следствие свидетелката С. заяви, че в момента на записа, тя е
продавала на подсъдимия К. алкохол, съдът запита същият, дали се разпознава в
лицето, записано на видеозаписа. Подсъдимият призна, че той е лицето, записано
на записа, купуващо алкохол. Предвид признанието на този факт и доколкото
подсъдимият е бил при обиска му с дрехи, имащи същите идентификационни белези
(виж фотоалбум л. л. 113-115, т.І от ДП), съдът не намери за необходимо този
въпрос да се изяснява чрез допълнителна експертиза за лицева идентификация на
лицето, макар в заключението на вещото лице да се сочи, че такава е възможна
(при наличие на ф.к. 3, л. 189, т. ІІ от ДП) след предоставянето на сравнителен
материал.
Предвид всичко
гореизложено, доколкото е налице пълно съвпадение във външният вид на лицето,
купуващо алкохол и записано във видеозаписа от охранителната камера вътре в
магазина с лицето, управлявало автомобила непосредствено преди и след
извършването на ПТП-то, налага се безспорният извод, че именно подсъдимият К. е
управлявал превозното средство в момента на извършване на катастрофата. Този
извод се потвърждава от резултата от извършеното ДНК - изследване, съгласно
което клетъчният материал, установен по фасовете в пепелника на автомобила
(видно от видеозаписите от камерите в почивната база К. пуши цигари) и по
волана на автомобила, по ДНК профил съвпада напълно с този на подсъдимия К.. Косвено
потвърждение на извода за идентичност на подсъдимия с лицето, управлявало Опела
в момента на ПТП-то е и заключението по назначената одорологична експертиза. Всички
доказателства, посочени по-горе, ведно с показанията на свидетелите С. и Х.,
водят до неоснователност както на възраженията на защитата досежно
достоверността на свидетелските показания на Х. и С., така и относно наличието
на други лица в базата, някои от които биха могли да са предизвикали ПТП-то с
автомобила на подсъдимия (впрочем, тази версия се опровергава от обясненията на
самия подсъдим, дадени в досъдебното производство непосредствено след
престъплението, в които той признава, че в базата, тогава, не е имало други
хора освен него и майка му). Посочената съвкупност от логически свързани
косвени доказателства прави неоснователно и едно от основните възражения на
защитата, свързано с резултата от проведеното физикохимично изследване.
Действително, съгласно писменото заключение по тази експертиза, приложено по
делото, стъклените микрочастици, иззети от дрехите на подсъдимия се отличават
от парченцата стъкло от панорамното и от страничното стъкло на автомобила Опел.
Различията касаят обаче само някои от химическите елементи, участващи в състава
на стъклата (цирконий, барий, хафний, волфрам и олово, както и натрий,
магнезий, алуминий и т.н.), но не и по отношение плътността на изследваните
обекти, където се установява съвпадение. Наред с това, резултатите от
проведеното изследване, макар и достоверни, не могат да бъдат възприемани като
категорично доказателство, опровергаващо останалият многоброен косвен доказателствен
материал досежно извършителя на престъплението, не само защото при изследването
е бил използван само един от възможните методи (ICP-MS) за това (вж.
монографията на Бойка Златева и Ивелин Кулев „Aналитични методи за определяне
на елементния и изотопен състав на стъклени мозаични късчета“ https://be-ja.org/index.php/Be-JA/article/download/118/105/),
но и доколкото не всички
иззети от дрехите парченца са били изследвани - тези, обозначени на ф.к. 6 (л.
104, т. ІІ от ДП) като (С), не са били изследвани поради недостатъчното им
количество.
Събраните по делото
доказателства позволяват да се направи категоричният извод, че непосредствената
причина за настъпването на ПТП е поведението на подсъдимия като водач на лекия
автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК 9667 АН, както и че предприетите от него
действия непосредствено преди удара, представляват нарушения на разпоредбите на
чл. 15, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е налице причинно-следствена връзка
между тези нарушения и причинения общественоопасен резултат.
Съгласно разпоредбата
на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, на пътя водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка – да използва най-дясната свободна лента. В
конкретният случай, видно от заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, както и от видеозаписа NVR_ch7_main_2017 1203132422_20171203133056.dav,
изготвен от охранителната камера на Община Приморско, разположена на изхода на
града, на ул. „Трети март“ подсъдимият К. е насочил управляваният от него автомобил
към кръстовището от средната пътна лента, която е била предназначена (видно от
пътната маркировка) за завиване наляво. Това обстоятелство безспорно
представлява нарушение на посочената по-горе разпоредба на чл. 15 ал.1 от ЗДвП,
но нарушението не е било преустановено и с навлизането на автомобила в
кръстовището. Напротив, в зоната на кръстовището и след него автомобилът е
продължил да се движи направо и в пътната лента, предназначена за насрещното
движение, което само по себе си също представлява нарушение на чл. 15 ал.1 от ЗДвП, доколкото технически правилно е било след кръстовището водачът да
управлява автомобила си в неговата дясна попътна лента. Вместо това, автомобилът
е връхлетял върху насрещно движещият се в правилната лента за движение
велосипедист, в резултат на което е последвал удар във велосипеда и настъпил
общественоопасния вредоносен резултат. Видно от обясненията на вещото лице при
разпита му в съдебното следствие, основната техническа причина за ПТП-то е
движението на автомобила в лентата на велосипеда и това е била причината да
настъпи удар между тях, поради пресичане на траекториите им на движение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, на водач, управляващ в населено място превозно средство
от категория „В“, е забранено да превишава скорост на движение от 50 км/ч. В
конкретният случай, видно от писменото заключение по назначената автотехническа
експертиза, скоростта на движение на лекият автомобил „Опел Омега“ с рег. № РК
9667 АН в момента на удара е била 94 км/ч, която обаче е била определена от
експерта като минимално възможната, но не е била по-висока от 104 км/ч. Очевидно,
движейки се със скорост от 94 км/ч подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 21
ал.1 от ЗДвП, но това нарушение е и в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилият противообществен резултат. Видно от обясненията на вещото лице при
разпита му в съдебно заседание, на мястото на инцидента няма пътен знак,
въвеждащ друго ограничение на скоростта, следователно подсъдимият е бил длъжен
да се съобрази със разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. От друга страна, именно
скоростта на движение, значително превишаваща 50 км/ч. е станала причина за
фаталните последици от това произшествие, доколкото при скорост от 94 км/ч
опасната зона на автомобила, възприемана като най – малкото разстояние, на
което превозното средство може да бъде спряно от момента на появяване на
препятствие на пътя (вж. Р-1628-73 ІІІ н.о.) е около 77 метра, като видимостта
на водача спрямо велосипедиста е била не по-малко от 80 метра, но не са били
установени при огледа следи от задействана спирачна система. Предвид трайно
наложеното от съдебната практика разбиране за опасната зона като най-малкото
възможно разстояние, на което може да бъде спряно същото от неговия водач, като
се отчетат обективния фактор спирачен път и субективният - време за реакция на
опасността (вж. Р-8-87
на ОСНК, Р-381-67 ІІІ н.о., Р-205-86 ІІІ н.о., Р-250-86 ІІІ н.о.), в
конкретният случай, предвид установените промили алкохол в кръвта на подсъдимия
към момента на деянието, опасната зона, според експерта, е около 103 км/ч.
От изложеното следва
извода, че и двете нарушения, допуснати от подсъдимия, правилно са били
посочени от прокуратурата като непосредствена причина за настъпването на ПТП с общественоопасния
му резултат. Автомобилът се е движел с много над разрешената скорост за
движение в населено място, при която и при наличната видимост от около 80 м.,
предвид и алкохолното си опиянение, подсъдимият е нямал техническа възможност,
при движението си направо, да предотврати ПТП дори и при задействана спирачна
система (тя всъщност не е и била задействана). От своя страна, велосипедистът
не е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка. Същевременно, ако
автомобилът се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. към момента на
навлизане на кръстовището и автомобилът му е продължил в същата (неправилна) лента,
движението на автомобила до мястото на удара би се осъществило с много
по-голямо време, което ще е било достатъчно велосипедистът да завие на ляво (както
пострадалият е направил) и да избегне удара, тъй като велосипедистът при
завиване на ляво би излязъл от своята лента и двете пътни превозни средства
биха се разминали (разбира се, ако автомобилът е продължил в същата неправилна
лента, а не е завил надясно, за да се върне в правилната си лента). Ето защо,
правилно прокуратурата е преценила и че и нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП е
в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат (вж. в подобен
смисъл напр. Р-28-2009 I н.о.,
Р-533-2001 I н.о.). Следователно, подсъдимият К., като водач на превозното
средство, е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то, като подходи
към кръстовището от дясната пътна лента, предназначена за движение направо
(спрямо посоката му на движение), и продължи движението си след кръстовището
отново в дясната пътна лента за движение, но също и като се движи с допустимата
по чл. 21 ал.1 от ЗДвП скорост. В този случай въобще не би имало конфликтна
точка между треакториите на движещият се насрещно велосипедист и лекия
автомобил на подсъдимия.
Следва да се приеме
за безспорно доказан посоченият от прокуратурата квалифициращ инкриминираното
деяние белег „пияно състояние“. Съгласно указанията, дадени в ППВС № 1 от 1983
г. „пияно състояние“ е налице, когато се установи наличието на алкохол в кръвта
на субекта на престъплението не по-малко от 0.5 на хиляда. В конкретният
случай, видно от писменото заключение по назначената съдебномедицинска
експертиза, към момента на престъпното деяние подсъдимият К. е бил с 2.7
промила алкохол в кръвта. Въпреки, че съгласно цитираното постановление на ВС
за съставомерността на деянието не се изисква причинна връзка между пияното
състояние и настъпилите общественоопасни последици, в конкретният случай,
такава причинно-следствена връзка е установена предвид обясненията на вещото
лице по назначената автотехническа експертиза за пряката зависимост на времето
за реакция пред възникнала опасност от употребеното количество алкохол и
свързаното с това увеличаване на опасната зона.
Следва да се приеме
за безспорно доказан посоченият от прокуратурата квалифициращ инкриминираното
деяние белег „бягство от местопрестъплението“ по смисъла на чл. 343 ал.3 от НК.
Видно от свидетелските показания на очевидците, както и от посоченият по-горе
видеозапис от камерата, разположена на изхода на града, след удара подсъдимият
не е спрял автомобила, а е продължил пътя си. Безспорно от доказателствата по
делото става ясно, че с тези си действия К. е целял да се укрие (ППВС 1/83),
т.е. действията му са били продиктувани не от страх за живота и телесната му
неприкосновеност, нито заради получени, застрашаващи неговия живот увреждания,
а единствено и само да се осуети установяване неговото участие в ПТП-то. Този
извод се потвърждава и от приложените по делото видеозаписи от камерата,
разположена срещу навеса в двора на почивната база, от които са видни опитите
на подсъдимия да паркира автомобила под навеса по начин, осуетяващ възможността
да бъде видян от улицата (паркиране до микробуса, плътно назад, като поради
тази причина и удря микробуса). Несъстоятелни са твърденията на подсъдимия, че
не е налице укриване, щом е бил намерен в базата и не е унищожил видеозаписите,
а е имал техническата възможност да го стори. Водачите на превозните средства,
участвали в ПТП с причинени телесни повреди са длъжни да останат на мястото на
произшествието до пристигане на полицията, като това задължение не зависи от
вината за настъпване на произшествието или от настъпването на съставомерни
последици (вж. Р-350-86 ІІІ н.о.). Единствено оказването на помощ на пострадали
(закарване до болнично заведение) е извинителна причина за напускане на
местопроизшествието (вж. ППВС 1/1983), като дори и в този случай водачът е длъжен
след това отново да се завърне на мястото на произшествието (вж. Р-552-83 ІІІ н.о.).
Подсъдимият
В.К. е пълнолетно лице и към момента на извършване на престъплението е бил
вменяем т.е. разбирал е свойството и значението на своите действия и е могъл да
ръководи постъпките си. Неоснователни са възраженията на защитата, че
претърпяното в миналото травматично увреждане на мозъка с последвала хирургична
намеса, е повлияло на вменяемостта му към момента на извършване на
престъплението. Видно от писменото заключение на вещите лица по назначените
комплексна и допълнителна комплексна съдебномедицинска и
психиатрично-психологична експертизи, претърпяната в миналото черепно-мозъчна
травма към настоящият момент е в хронична фаза, като засегнатата зона е в лява
хемисфера, слепоочно тилна. Там се е намирало контузионно огнище, нанесено след
репресионно счупване на черепа с контузия на мозъка. Според експертите, зоните в
тази част на мозъка могат да имат отношение към слуха, към разпознавателните
способности на мозъка, към лексиката, към математическия интелект, но не и към паметовите и интелектуалните възможности на подсъдимия,
които са в челната област. В последната са полетата, които могат да бъдат
засегнати и са свързани с висшия анализ и синтез на слуха, музиката,
математиката и граматиката. Ето защо, според вещите лица, подсъдимият има
съхранен интелект.
Според
експертите, подсъдимият не страда от алкохолна болест, доколкото липсват данни К.
да е изпадал в абстинентен синдром при спиране на употребата на алкохолни
напитки. По време на извършване на престъплението, независимо от значителната
концентрация на алкохол в кръвта му, която предполага тежка степен на алкохолно
опиянение, подсъдимият не е бил в ступор или безсъзнателно състояние, а е бил
активен, макар алкохолът да е повлиял значително (без да ги изключва напълно)
на възможностите му да възприема заобикалящата го действителност и да реагира
на нея, но със закъснение т.е. въпреки изпитият алкохол, К. е имал възможност
да разбира свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи
постъпките си.
След деянието и до
настоящия момент подсъдимият не е изпадал в постоянно или краткотрайно
разстройство на съзнанието, което да не му позволява да разбира свойството и
значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Следователно подсъдимият
К. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице,
затова на същия може и следва да се търси наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление.
Деянието на
подсъдимия В.К. следва да се квалифицира и като "особено тежък
случай" по смисъла на чл. 93 т.8 от НК, тъй като с оглед на настъпилите
вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително
висока степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на дееца.
Нарушенията на
правилата за движение по пътищата, при които по непредпазливост се причинява
смъртта на други лица, са престъпления, които принципно се отличават с много
висока степен на обществена опасност, тъй като засягат комплекс от обществени
отношения, част от които са свързани с висши ценности за човека, като неговото
физическо здраве и живот. Това разбиране на законодателя намира своето
изражение във вида и размера на наказанията, предвидени в Особената част на НК
за престъпленията от този вид. В конкретният случай, редица обективни
обстоятелства, установени посредством доказателственият материал по делото,
налагат извода, че обществената опасност на престъплението извършено от К.,
както и неговата лична такава, изключително превишават обичайната, макар и
висока, обществена опасност на престъпления от този вид. В резултат на
извършеното от подсъдимия са настъпили много тежки последици – настъпила е
смъртта на млад мъж, глава на младо семейство, баща на малолетно дете, като
пострадалият е нямал абсолютно никакъв принос за настъпването на
пътно-транспортното произшествие, тъй като не е нарушил по никакъв начин
правилата за движение. Подсъдимият е допуснал основни, принципни и тежки нарушения
на правилата за движение по пътищата – управление след употреба на алкохол и
движение със скорост, превишаваща допустимата, определена със закон. Концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия, към момента на престъплението, е била значителна.
Тук следва да се припомни, че същия ден, но преди извършването на престъплението,
К. на няколко пъти е управлявал процесния автомобил пак
под влияние на изпит алкохол (пътувал до с. Ново Паничерево, както и до магазин
„Призма“ за закупуване на алкохол), т.е. налице са били и други, реално
застрашаващи останалите участници в движението негови действия като водач на
МПС. Самото алкохолно опиянение е пряка причина за допуснатите нарушения на
правилата за движение, довели до тежкия общественоопасен резултат. Обществената
опасност на престъплението е изключително висока и предвид обстоятелството, че
скоростта с която се е движел подсъдимия при извършването на престъплението е
превишавала почти двойно допустимата скорост за движение в града, като следва
да се отчете и факта, че престъплението е извършено в светлата част на
денонощието, в населено място, в почивен ден, което предполага повече пешеходци
и участници в движението. Следва да се отчете и мястото на настъпване на
вредоносния резултат – ПТП-то се случва непосредствено след преминаване на
кръстовище, към което, предвид неработещата светофарна сигнализация и
пешеходните пътеки, подсъдимият е бил длъжен да подходи с повишено внимание.
Като обстоятелство,
което значително повишава обществената опасност на конкретното престъпление е и
поведението на подсъдимия след извършването му – избягал е от
местопрестъплението, опитал се е да скрие автомобила така, че да не се вижда с
просто око при преминаването покрай порталната врата на почивната база. Това,
наред с липсата на разкаяние и липсата на демонстрирано съжаление за
настъпилата смърт на пострадалия, са обстоятелства, които повишават
изключително много и обществената опасност на самия подсъдим, която принципно е
висока заради многобройните му предходни осъждания, свидетелстващи за трайно
утвърдени престъпни навици.
Престъплението е
извършено по непредпазливост, като се касае за
престъпна самонадеяност – подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, не ги е желаел, но е мислил, че е в състояние да
ги предотврати. Безспорно подсъдимият е бил под влиянието на значително
количество изпит твърд алкохол, което се установява не само от свидетелските
показания, но и от характерните кратушкащи се движения на подсъдимия
(характерно залитане и т.нар. моряшка походка), лесно установими при
наблюдаване на видеозаписите от камерите, поставени в почивната база. Доколкото
сам е купил алкохола (видно от видеозаписа от магазина), безспорно К. е
съзнавал, че се качва в автомобила си и го привежда в движение под влияние на изпития
алкохол. Наред с това, подсъдимият, като правоспособен водач на МПС е бил
наясно, че управлението на автомобила в населено място със скорост значително
превишаваща допустимата, води до реална опасност от предизвикване на ПТП с
други участници в движението. Въпреки тези свои представи, К. не се отказал от решението
си и продължил да го управлява, самонадеяно уверен, че независимо от изпития
алкохол той ще може да реагира адекватно и навреме на възникналите опасности по
пътя. Подсъдимият, обаче, е надценил своите възможности като водач, надценил е и
влиянието, което е оказал върху тях изпития алкохол. Подсъдимият не е оценил
адекватно извършената от него, преди излизането от базата, маневра „движение
назад“ в двора и последвалият удар на автомобила в един от подпорните стълбове
на навеса, доколкото само от тази случка К. е можел да направи извод не само,
че е под влияние на изпитият алкохол, но и че количеството му е толкова голямо,
че му пречи да реагира адекватно и да владее управлението на превозното
средство.
Като
причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът преценя ниската
правна култура на подсъдимия, утвърдените му престъпни навици, употребата на
алкохол и състоянието на емоционално напрежение от настъпилата интимна раздяла.
ІІ. По наказанието :
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия К., съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът не констатира смекчаващи отговорността
обстоятелства, включително и предвид липсата на признание на вината. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени обремененото съдебно
минало на подсъдимия, множеството квалифициращи конкретното деяние
обстоятелства, високата концентрация на алкохол в кръвта, наличието на две
предходни, макар и по-леки по своето естество нарушения на ЗДвП, заради които
подсъдимият е бил санкциониран по административен ред.
При определяне конкретния вид и размер на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., съдът прецени, че не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Съдът определи на подс. К. наказание при
условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в
приложимия текст на чл. 343 ал.3, б. „Б“ предложение второ, вр. ал.1, б. „В“,
вр. чл. 342 ал.1 от НК. При конкретизиране на размера му в границите между пет
и двадесет години така, както са определени те в приложимата правна норма от
Особената част на НК, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително подбудите за извършване
на престъплението и конкретните условия, при които то е било извършено.
Възприемайки този подход, съдът констатира превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което прие, че размера на наказанието следва да бъде в
границите над средния, към максималния, предвиден за това престъпление. Предвид
горното, съдът определи на подсъдимия К. наказание в размер на седемнадесет
години лишаване от свобода, доколкото намира същото за справедливо и за
отговарящо на изключително високата степен на обществена опасност както на
самото престъпление, така и на неговия извършител. В тази връзка, съдът
съобрази, че реализирането на наказателната отговорност не следва да бъде самоцелно
действие или възмездие. Основен принцип на наказателната политика на държавата,
реализиран чрез нормите на НК, е че наложеното наказание е насочено към
постигане на два резултата – поправянето и превъзпитанието на дееца и
осъществяване на предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове
на обществото. Целите на генералната превенция винаги се постигат чрез
индивидуалната строгост и тежест на наказанието, която не трябва да е
абстрактна, а да е съобразена с конкретния деец и извършеното от него деяние.
Поправянето и превъзпитанието на дееца ще се постигне само тогава, когато
наложеното му наказание е справедливо, а такова е наказанието, чийто вид и
размер са определени, като се отчетени преди това всички, посочени в закона
индивидуализиращи отговорността обстоятелства – причини, мотиви и условията за
извършването на престъплението, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
обществена опасност не само на престъплението, но и на дееца и т.н. Общопревантивното
въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта
на наказанието – то въздейства предупредително-възпиращо върху членовете на
обществото само, ако те знаят, че ако извършат някакво престъпление, ще бъдат
своевременно санкционирани и то със справедливо наказание. В конкретният случай,
предвид изключително високата степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, но и на самия подсъдим, който е с трайно утвърдени престъпни
навици, както и предвид липсата на изразено съжаление за случилото се, съдът е
на мнение, че спрямо К. следва да се подходи с цялата строгост на закона.
Предвид определеният
от съда вид и размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К.,
не са налице основанията за прилагане на чл.66 от НК. С оглед този извод и
доколкото са налице условията по чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС (престъплението е
извършено по непредпазливост), съдът определи подсъдимият да изтърпява
наложеното му наказание при първоначален общ режим.
На основание чл. 343
Г от НК, съдът наложи на подсъдимия К. и предвиденото в същия текст от закона
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание,
когато се налага заедно с лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК,
може да надминава срока на последното най – много с три години. В настоящият
случай, предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС да
бъде в размер на осемнадесет години. Според съдебния състав, предвид високия
размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да се търпи ефективно,
както и предвид възрастта на подсъдимия К., определеният продължителен срок на
лишаване от правоуправление е достатъчен за подсъдимият да осъзнае и осмисли
по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че
трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия К. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Бургас сумата от 5687,75 лева за направените в досъдебното
производство разноски по делото.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия К. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжен съд – Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на вещи
лица в размер на 793,61 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: