Присъда по дело №2601/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 105
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120202601
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 105
гр. Б., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело
частен характер № 20212120202601 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
1. ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. М. – роден на 18.02.1969 година в
град Б., с постоянен адрес в град С., община С., област Б., ул. „О.“ ...,
български гражданин, със средно образование, работи като държавен
служител в ДГС – град Б. като горски стражар, женен, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2019 година, между 19.00 часа
и 20.00 часа, пред хранителен магазин, находящ се на ул. „Р.“ в село Р.,
община С., област Б., публично в присъствието на тъжителя Л. Г. П., ЕГН
**********, е казал по негов адрес следния израз: „Да ти еба майката,
циганска“, с което уронил честта и достойнството му.
Ето защо и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 54
от НК му НАЛАГА наказания „ГЛОБА“ в размер на 3 000.00 /ТРИ
ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да бъде
изпълнено чрез поставяне на присъдата в сградата на Кметството в село Р. на
видно място за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ.

2. ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. М. – роден на 18.02.1969 година в
град Б., с постоянен адрес в град С., община С., област Б., ул. „О.“ ...,
1
български гражданин, със средно образование, работи като държавен
служител в ДГС – град Б. като горски стражар, женен, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2019 година, между 19.00 часа
и 20.00 часа, пред хранителен магазин, находящ се на ул. „Р.“ в село Р.,
община С., област Б., в реална съвкупност с престъплението по пункт 1,
нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в удар с ръка в областта на
главата на Л. Г. П., ЕГН **********, с което му е причинил болка и
страдание.
Ето защо и на основание чл. 130, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от
НК му НАЛАГА наказание „ГЛОБА“ в размер на 100.00 /СТО/ ЛЕВА.
КУМУЛИРА на основание чл. 23, ал. 1 от НК определените
наказания и НАЛАГА едно общо в размер на най-тежкото от тях, а именно
„ГЛОБА“ в размер на 3 000.00 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към
определеното общо най-тежко наказание и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата в
сградата на Кметството в село Р. на видно място за срок от 1 /ЕДИН/
МЕСЕЦ.

ОСЪЖДА подсъдимия А. П. М., ЕГН **********, да заплати на
тъжителя Л. Г. П., ЕГН **********, граждански иск в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане, изразяващи се в уронване на
престижа и доброто му име в обществото, както и в преживяна обида и
унижение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието – 02.05.2019 година до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА подсъдимия А. П. М., ЕГН **********, да заплати на
тъжителя Л. Г. П., ЕГН **********, граждански иск в размер на 500.00
/петстотин/ лева, представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане – причинени
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието – 02.05.2019 година до окончателното
2
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск над сумата от 500.00 /петстотин/ лева
до предявения размер от 1 000.00 /хиляда/ лева като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия А. П. М., ЕГН **********, да заплати на
Държавата държавна такса в размер на 100.00 /сто/ лева върху уважената част
от гражданските искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. П. М.,
ЕГН **********, да заплати на тъжителя Л. Г. П., ЕГН **********,
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 12.00
/дванадесет/ лева за образуване на настоящото дело, адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева и 5.00 /пет/ лева държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. П. М.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Б. направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва в петнадесетдневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 105 постановена по НЧХД №2601/2021 г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод частна тъжба от Л. Г. П. с ЕГН
********** от село Р., община С., обл.Б., с която срещу А. П. М. с ЕГН ********** от гр.С.
са повдигнати обвинения по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 и по чл.130 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК,
за това, че на 02.05.2019г, около 20,00 часа пред хранителен магазин на ул.“Р.“, в село Р.
публично и в присъствието на П. казал по негов адрес обиден израз: „Да ти еба майката
циганска“, с което уронил честта и достойнството и на същото място и по същото време в
идеална съвкупност с горното деяние нанесъл удар с ръка в областта на лицето на П., с
което му причинил болки и страдание.
Предявени от тъжителя и приети за разглеждане в наказателното производство са
два граждански иска съответно в размери от по 2000 и и 1000 лева представляващи
обезщетения съответно за претърпени неимуществени вреди вследствие на публична обида
и обезщетение да нанесени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и
страдание.
Тъжителят поддържа обвиненията и приетите за разглеждане граждански искове.
Повереникът на тъжителя моли съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
справедливи наказания. Моли съда да уважи изцяло приетите граждански искове и да осъди
подсъдимия за заплати на тъжителя сумите по тях, ведно със законната лихва върху тези
суми, начиная от датата на увреждането от 02.05.2019г до окончателното изплащане на
задълженията, както и направените от тъжителя съдебно-деловодни разноски в размер на 12
лева за частна тъжба, адвокатски хонорар по пълномощно в размер на 300 лева и 5 лева
държавна такса за издаване на един брой съдебно удостоверение.
Подсъдимият М. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения. Дава
обяснения, в които твърди, че тези обвинения срещу него са заради дейността му като
горски стражар. В последната си дума моли съда да го оправдае и по двете обвинения.
Защитата намира, че не са доказани по несъмнен начин обвиненията описани в тъжбата от
обективна страна. Навеждат се доводи за несъставомерност от обективна страна на
престъпленията. Предлага на съда да постанови реторсия по отношение на леката телесна
повреда на тъжителя и тази, която последният е причинил на подсъдимия хващайки го за
ръцете и нанасяйки му синини. По отношение на престъплението публична обида счита, че
също не е доказано по несъмнен начин. Сочи се предубеденост на свидетелите на
обвинението. Желае се от съда да отхвърли приетите граждански искове като
неоснователни.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
От фактическа страна

Подсъдимият А. П. М. с ЕГН ********** е български гражданин, неосъждан (лист
38 от делото), женен, със средно образование и работи като държавен служител-горски
стражар в ДГС–Б.. Притежавал семейна ферма, в която отглеждал животни и продавал
живи агнета.
Тъжителят Л. Г. П. живеел в село Р. и се познавал с подсъдимия М.. В село Р.
живеела майката на подсъдимия.
На 02.05.2019г, между 19,00 и 20,00 часа в село Р., община С., област Б., на ул.“Р.“,
пред магазин за хранителни стоки се били събрали множество хора, след които тъжителят П.
и свидетелите И. В. А., А. И. В.. В посочения по-горе период от време подсъдимият А.М.
1
спрял управлявания от него собствен автомобил в близост до множеството хора и слязъл.
Насочил се към тъжителя П. и започнал разговор като го попитал къде е намерил да купи
агнешко месо по 5,00 лева килограма.Тъжителят му отговорил, че на тази цена агнешкото
може да се намери и да се купи от братовчед му. Подсъдимият при този отговор без никаква
причина ударил шамар на тъжителя с ръка по лицето вляво, в близост до ухото му пред
всички събрали се и го напсувал с думите: “Да ти еба майката циганска“, след което се
отправил да влезе в автомобила си като напсувал още веднъж и посегнал да удари втори път
П.. Предвиждайки това тъжителят го хванал за двете ръце. Това било забелязано от
свидетеля С. В. М.а –племенница на подсъдимия, която в този момент се намесила и
помогнала на чичо си да се качи отново в автомобила си.
Пострадалият П. се обадил на ЕЕН 112 за да потърси помощ. Свидетелят п. т. й. по
това време бил служител в РУ-С. на длъжност полицейски инспектор. Вечерта на
02.05.2019г получил сигнал от ОДЧ за лице, което ударило друго лице към 21,00 часа в село
Р.. От ОДЧ изпратили патрул в центъра на село Р., където било мястото на произшествието.
Сигналът съдържал данни за лицето- извършител като бил посочен с двете имена. На
мястото полицаите не установили подсъдимия М.. След кратко време М. бил установен на
казана за варене на ракия в селото. Същият бил отведен в сградата на РУ-С. където
свидетелят й. издал заповед по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и го задържал. Според него имало
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.325 НК –хулиганство. Разпитан като
свидетел бил пострадалият П. и били снети сведения от други свидетели, сред които и
свидетелите И. А. и А. В.. Вечерта М. не бил разпитван. На свидетеля й. му направило
впечатление, че лицето на М. бил зачервено, лъхал на алкохол и се държал агресивно.
Всичко това възбудило достатъчно основание да счете, че е станал пиянски скандал. Затова
решил да изпробва с техническо средство Дрегер всички, в това число свидетелите А. и В.,
пострадалия П. и подсъдимия М.. Всички се отзовали и били изпробвани, с изключение на
М., който категорично отказал. Оказало се, че нито едни от изпробваните не бил употребил
алкохол. Освен свидетелите В. и А. имало и други хора, които стояли пред РУ-С. и имали
желание да бъдат разпитани, тъй като твърдели, че са очевидци на случилото се в центъра
на село Р.. Били разпитани. В защита на подсъдимия М. също пред сградата на РУ-С. имало
струпани хора. Двете групи били разделени от полицаите за да не станат и други инциденти.
Образувано било досъдебно производство за хулиганство по чл.325 НК, което обаче
било прекратено от наблюдаващия прокурор, поради маловажност по чл.9 ал.2 НК.
На 03.05.2019г пострадалият П. посетил отделението по съдебна медицина в
УМБАЛ Б. АД където след преглед при съдебен лекар му било издадено съдебно-
медицинско удостоверение №101/19г, в което било отразено, че на 02.05.2019г му е била
нанесена травма на лявата ушна мида с палпаторна болка. Според съдебния медик с това
увреждане са причинени болки.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Петко Танев й., И.
В. А., А. И. В., и Снежа Веселинова М.а, като и частично от обясненията на подсъдимия.
От писмените доказателства: съдебно-медицинско удостоверение №101/03.05.2019г,
справката съдимост на подсъдимия, договори за правна помощ и съдействие, писмо от
директора на ТП „ДГС“–Б., ведно със справка за броя на актовете за установяване на
административни нарушения, издадени лично от А. П. М. с ЕГН ********** в качеството
му на горски стражар при ТП ДГТ за периода от 01.05.2018-22.11.2019г като и актовете, на
които е бил свидетел за същия период издадени срещу лица живущи в землището на село Р.
и извън землището.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
2
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. В. А. и А. И. В., като ги
намира за последователни, логични и взаимно допълващи се. С особено внимание съдът
анализира изложените от свидетелите обстоятелства, доколкото същите са свидетели-
очевидци на случилото се, респективно техните възприятия представляват първични и преки
доказателства. Същите са категорични, че са видели подсъдимият да нанася удар на
тъжителя в областта на главата с ръка и са чули да го псува два пъти. Съдът взе предвид
отношения между свидетелите и подсъдимия при кредитиране на показанията им. Отчете
тези отношения, но и взе предвид, че в разказите на свидетелите няма тенденциозност,
стремеж да бъде преувеличено някое обстоятелство и развитието на самия инцидент по
време, местонахождение и др.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля п.й. като ги намира за безпристрастни и
последователни. Неговите показания се потвърждават от показанията на свидетелите А. и В.
в частта им досежно нетрезвото състояние на подсъдимия по време на инцидента.
Свидетелката С. В. М.а не е свидетел очевидец на нито едно от деянията, предмет на
обвинението. Същата е била очевидец на това, че между подсъдимия и пострадалия е имало
разговори на висок глас, бутане, дърпане. Поради това, че е счела, че може да се случи нещо
лошо е помогнала на чичо си да си влезе в автомобила си и да се прибере. Съдът не
кредитира показанията в частта, в която същата свидетелка твърди, че подсъдимият М. бил
спокоен.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С. Т. М.а, тъй като счита, че в тях
личи пристрастие и стремеж в доказване тезата на тъжителя за наличие на реторсия. М.а е
съпруга на подсъдимия. Същата на 02.05.2019г не е била очевидец на описаното в тъжбата.
В показанията й са налични противоречия като това, че тъжителят се бил прибрал у дома и
тя видяла, че имал хематоми по дясната ръка в областта на предмишницата, над китката.
Свидетелят П. А. М.–син на подсъдимия твърди, че баща му въобще не се прибирал в дома,
а го видял пред къщата на баба си. Тогава баща му предложил да го откара до казана за
варене на ракия. Без да са се прибирали в дома си, подсъдимият от казана за верене на ракия
бил отведен в сградата на РУ-С.. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката М.а и в
частта, в която описва наличието на хематомите по ръката на съпруга си. Тези показания са
различават от показанията на свидетеля П. М., който твърди, че баща му имал синки с
големина колкото палец по вътрешната страна на бицепса и по предмишницата. Съдът не
кредитира и показанията на свидетеля П. М., тъй като ги намира за пристрастни. По мнение
на настоящата инстанция този свидетел също с показанията си се домогва да докаже пред
съда, че във въпросната вечер, баща му е имал наранявания причинени от тъжителя. Същият
стремеж съдът откри и в показанията на свидетелката М.а. Само че и в описанието на тези
наранявания има разлики, които са очевидни. Освен това, за да бъдат доказани
нараняванията е следвало подсъдимият да посети и да се снабди с медицинско
удостоверение.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че на
посочената в тъжбата дата между него и тъжителя е имало конфликт, имало е физически
допир, блъскане, дърпане. Не кредитира обясненията му, че не е имало удар–шамар и не е
псувал П.. Обясненията в тази им част са средство за защита. Подсъдимият счита, че
мотивът за подаване пред съда на частната тъжба срещу него е, че неговите съселяни са
имали намерение да спомогнат за отстраняването му от длъжността, на която е назначен на
работа и да бъдат оставени да вършат своеволия. Подсъдимият твърди още, че е имал много
пререкания с хора от село Р. по повод службата му, а тъжителят П. сочи като техен тартор.
Сочи, че е санкционирал хора от село Р. по Закона за горите и затова последните са решили
да му отмъстят. От представеното по делото писмено доказателство-справка за броя на
актовете за установяване на административни нарушения, издадени лично от А. Петров
3
Маринов с ЕГН ********** в качеството му на горски стражар при ТП „ДГС“-Б. за периода
от 01.05.2018 до 22.11.2019г, както и актовете, на които е бил свидетел за същия период
издадени срещу лица живущи в землището на село Равадиново и извън него, явства, че
такива лица няма. Това твърдение отново е средство за защита, с което се цели да се докаже,
че подсъдимият е бил провокиран.
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени
от страните и се оценят от съда като достоверни.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираните
деяния, така и всички признаци от фактическия състав на престъпленията.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците на съставите на престъплениято
по чл. 130 ал.2 от НК, както и това по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК в реална
съвкупност по чл.23 ал.1 НК .
На първо място по несъмнен и категоричен начин се доказа от обективна и от
субективна страна, че на 02.05.2019г, около 20,00 часа пред хранителен магазин на ул.“Р.“, в
село Р. публично и в присъствието на П. казал по негов адрес обиден израз: „Да ти еба
майката циганска“, с което уронил честта и достойнството и на същото място и по същото
време в идеална съвкупност с горното деяние нанесъл удар с ръка в областта на главата на
П., с което му причинил болки и страдание –престъпления по чл.148 а.1 т.1 вр. чл.146 ал.1
НК и по чл.130 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК.
За да е налице състав на обидата по чл. 146 от НК, деецът трябва да е дал своя
негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с такава цел (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по н.
д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о.). В настоящия случай, няма никакво съмнение, че целта на
М. е била да изрази своята негативната оценка спрямо етническата принадлежност на П.,
която оценка е решил да бъде поднесена под формата на израз, обективно годен да засегне
честта и достойнството на адресата. В случая не е важно дали подсъдимият е искал да
засегне тъжителя точно с неговата етническа принадлежност. Важното е, че начинът, по
който подсъдимият е решил да го засегне е обществено неприемлив, доколкото е бил
насочен към недопустимо засягане на честта и достойнството на пострадалия. Не е имало
никаква пречка подсъдимият М. да се обърне към П. по възпитан и необиден начин и пак да
му сподели своето несъгласие и претенции относно цената, на която се продава агнешкото
месо, но той съзнателно е решил да не го прави.
В случая е налице и квалифициращият признак - деянието е осъществено публично,
защото инкриминираният израз е изречен в присъствието на лица, различни от пострадалия.
Мястото, където е било изречено това словосъчетание е било публично–центъра на село Р.,
община С., обл.Б.. По това време в близост до мястото на произшествието са се намирали
повече от двама човека–съселяни на пострадалия, които обективно са могли да чуят този
обиден израз.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че изразът „да ти еба майката“ е обиден, както
и че чрез изричането му същият ще засегне достойнството на П., но от волева страна
4
подсъдимият искал обидата да достигне до адресата си и по този начин да засегне
достойнството на тъжителя. В съзнанието на подсъдимия преди и по време на
осъществяване на деянието са съществували конкретни представи, че използваният израз е
груб и унизителен за достойнството на човек, че съдържанието му ще бъде незабавно
възприето от тъжителя, присъствал на мястото на деянието, и с положителност тъкмо в това
се е състоял желаният от подсъдимия ефект от избраното поведение. Това престъпление е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо
от НК.
Съдът счете, че се доказа по несъмнен и категоричен начин от обективна страна, че
подсъдимият М. на 02.05.2019г, около 20,00 часа пред хранителен магазин на ул.“Р.“, в село
Р. в идеална съвкупност с престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК е нанесъл
удар с ръка в областта на главата на П., с което му причинил болки и страдание–
престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удар с ръка (шамар) по главата
на тъжителя П.. Видно от приложената СМУ №101/03.05.2019г – причинена е травма на
лявата ушна мида с палпаторна болка, която е реализирала медико-биологичния признак –
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето и което е в пряка-причинно
следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съдебната
практика (ППВС 3/1979г. ) е категорична, че разстройството на здравето извън случите на
чл. 128 НК (тежка телесна повреда) и чл. 129 НК (средна телесна повреда) следва да се
квалифицира точно по чл. 130, ал.2 НК, която от своя страна е приложима, само ако се касае
до причинена болка и/или страдание, без разстройство на здравето.
При извършване на престъплението подсъдимият М. е действал умишлено при форма
на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки удар с
ръка по лицето на тъжителя, неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева
страна – подсъдимият е искал засягане на здравето на П. и причиняването на телесна
увреда.
Видно от приложената СМЕ – причинена е болка, разбирана като – „краткотрайно
преживяване на неприятно усещане произтичащо от физическото въздействие”, (т.16 от
ППВС №3/ 1979 г.), без разстройство на здравето, които са в пряка-причинно следствена
връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съдебната практика
(ППВС 3/1979г. ) е категорична, че ако се касае до причинена болка и/или страдание, без
разстройство на здравето, то това увреждане следва да се квалифицира по чл. 130, ал. 2 НК.

По наказанията:

За престъплението по чл. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК е предвидено наказание
„Глоба” от 3000 до 10000 лева и „Обществено порицание”, а за престъплението по чл.130
ал.2 от НК - наказание „лишаване от свобода” за срок до 6 месеца или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
Съдът съобрази, че към инкриминираната дата подсъдимият М. не е бил осъждан, не
е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от общата част на НК, както и че с никое от извършените
две престъпления не са причинени съставомерни имуществени вреди, т.е. формално и двете
деяния попадат в предметния обхват на чл.78а, ал.1 от НК. Независимо от това, институтът
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не
може да намери приложение спрямо никое от процесните престъпления, тъй като те са
5
осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, и е налице
законната пречка, предвидена в чл.78а, ал.7 предл. четвърто от НК.
В случая настоящият състав, намира, че са не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона
наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне
на наказанието приложение следва да намери правилото на чл. 55 НК.
Следва да намери приложение разпоредбата на чл.54 ал.2 от НК. Това е така,
доколкото в полза на подсъдимия, съдът отчете факта, че същият е неосъждан, с добри
характеристични данни, трудова ангажиран. Следва да се отчете и че двете престъпления не
се отличават с голяма дързост или жестокост (обидата е осъществена само с един израз, а
телесната повреда – с един удар с неголяма сила (шамар), както и че процесните
престъпления имат инцидентен характер. Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
не констатира.
Съвкупната преценка на изложените смекчаващи обстоятелства мотивира съда да
счита, че в разглеждания случай те са многобройни, и при тяхното наличие и най-лекото,
предвидено в закона наказание за всяко от осъществените от подсъдимата престъпления по
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и съответно по чл.130, ал.2 от НК, би се оказало
съразмерно и поради това - справедливо. По тези съображения съдът пристъпи към
индивидуализация на наказанията за двете престъпления по реда, установен в чл.54 ал.2 от
НК, като съобрази предвидените в особената част на НК минимални наказания.
За престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1, от НК, където основното и по-
тежко наказание е „Глоба” от 3000 до 10000 лева и обществено порицание, при приложение
на чл.54 от НК, съдът наложи на подсъдимия Маринов наказание „Глоба” в размер на 3000
лева. За същото престъпление съдът наложи на подсъдимия и кумулативното наказание
„Обществено порицание”, като постанови то да бъде изпълнено, чрез поставяне на
присъдата на видно място в кметството на село Р. за срок от един месец. Така отмерените
наказания, като вид и размер, съдържа достатъчен потенциал да способстват за поправяне,
превъзпитание и предупреждаване на подсъдимия, както и да се постигне изискваното от
закона предупредително и възпитателно въздействие върху останалите членове на
обществото.
По отношение на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, при условията на чл.54 ал.2
от НК, съдът наложи наказанието глоба в размер на сто лева, като счита, че се явява
адекватно на общественото опасност на деянието и на дееца.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и
превъзпитанието на Маринов и наред с това ще му въздействат предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Най-после, налице са две самостоятелни престъпления, извършени преди за което и
да е от тях да е имало присъда, т.е. в реална съвкупност, което налага на основание чл.23
ал.1 от НК наказанията, определени поотделно за всяко от тях, да се групират, като на
подсъдимия Маринов се определи едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно
„Глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева. На основание чл.23 ал.2 от НК към
определеното общо и най-тежко наказание присъедини и наказанието „обществено
порицание“.

По гражданските искове:
6

По отношение на предявените срещу подсъдимия Маринов два граждански иска за
обезвреда на причинените на тъжителя неимуществени вреди вследствие извършените две
самостоятелни престъпления по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146, ал.1 НК и по чл.130 ал.2 от НК,
съдът намери тези претенции за безспорно установени и категорично доказани по
основание, предвид решението по въпросите за извършените престъпления, тяхното
авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
с всяко едно от двете престъпни деяния, съдът по реда на чл.52 от ЗЗД, отчитайки и
задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на
достойнството на тъжителя чрез употребения израз (единична и инцидентно нанесена
обида), фактът, че става дума за телесна повреда, нанесена с неголяма сила, като телесните
увреди не са причинили на П. затруднения в обичайните му дейности и са отшумели
сравнително бързо, без специално лечение и без каквито и да е последици. В този контекст
съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди вследствие
извършеното престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК за основателен и доказан
по размер от 2 000 лева, а този за неимуществените вреди от престъплението по чл. 130, ал.2
НК основателен и доказан до размер от 500 лева, като отхвърли иска до първоначално
предявения размер от 1000 лева, като недоказан.
Подсъдимият следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху уважената част от гражданските искове, считано от 02.05.2019г до окончателното
изплащане.
Съдът счита, че с така уважените претенции в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, поради
което и размерът се явява справедлив.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен в извършване на вменените му престъпления, както и бяха уважени
гражданските искове срещу него - на основание чл. чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78, ал.6 от
ГПК, подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд - Б. следващите се по делото държавни такси, а именно: 100 лева държавна
такса върху уважената част от двата граждански иска, както и държавна такса в размер на
5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и
сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 317 лева, от които
– 300 лева доказан и платен адвокатски хонорар,12 лева държавна такса за частна тъжба и
5,00 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни