№ 392
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение от 24.11.2021г по НЧД № 14273/2021 г. на СРС, НО, 22 състав е
отменено постановление на СРП от 13.09.2021 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП №513 ЗЗМК 13/2020г. на СДВР, пр.пр.№ 1304/2020 г. на СРП на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК .
Срещу определението на СРС, в установения в закона срок е постъпил протест
от прокурор при СРП. В протеста се оспорва извода на съда, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е постановено при съществени
нарушения на процесуалния закон. Според прокурорът по делото са събрани
доказателства в максимален обем, като са изчерпани възможните доказателствени
способи, като въпреки това същите са недостатъчни да бъде изграден единствен и
безпротиворечив извод, че действително е извършено престъпление по чл. 149, ал. 1
от НК. В подкрепа на този извод се посочва, че едно евентуално връщане на делото в
досъдебната фаза, не би могло да допринеса за изясняване на обективната истина. В
протеста се посочва, че в определението на контролираната инстанция неправилно
съдът е посочил, че в процесното постановлението липсва произнасяне касателно
веществените доказателства, които са приобщени към материалите по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от НПК. В заключение представителят на
държавното обвинение моли СГС да отмени определението на СРС и съответно да
потвърди постановлението за прекратявана на наказателното производство.
Постъпило е и писмено възражение от А.Ш., в качеството й на законен
1
представител на В.И.Ш.. А.Ш. излага доводи във връзка с анализа на доказателствата,
направен от прокурора при СРП, като твърди, че същият представлява превратно
тълкуване на доказателства. Законният представител на В.Ш. счита, че неправилно й е
било отказано назначаването на нова СППЕ на В.Ш., а също и изразява съмнения
касателно безпристрастността на наблюдаващия делото прокурор. В заключение А.Ш.
моли съда да остави без уважение депозирания протест, както и да възложи функциите
по ръководство и контрол на досъдебното производство на друг прокурор.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.7 НПК
законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е отменено
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна
със събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:
Досъдебно производство e образувано с Постановление от 17.01.2020 г. на
прокурор при СРП и е водено за това, че на неустановена дата през месец януари 2020
г. в гр. София, бул. ****, хотел „Мария Луиза“, извършил действие с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – В.И.Ш., роден на **** г. – престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
В хода на разследването са извършени разпити в качеството на свидетели на
лицата: А.Ш., О.Ф., А.Ф., Е.Г., З.З., Ц.Х., М.Д., Г.Н., Н.Ю., А.Б.-Г., И.В., И.С., А.И.,
И.С., С.Т., Р.П., Е.К. Г. Ч., З.С.. По делото са приложени и съдебно медицинско
удостоверение, кореспонденция с Дирекция Социално подпомагане, писмо от детска
градина „В.“, доклад от фондация „Анимус“ и други писмени доказателства.
По делото са назначени и изготвени СМЕ, СППЕ,допълнителна СМЕ,
копютърно-техническа и аудиовизуална художествена експертиза, както и техническа
експертиза. Проведени са обиск и изземване на А.Х.Ш., както и претърсване и
изземване в хотелска стая, обитавана от същото лице.
Съгласно изложеното в Постановление на СРП от 13.09.2021 г., прокурорът е
приел, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.
243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като установените, чрез анализ на
събраните по делото доказателства, факти не водят до несъмнен извод, както относно
съпричастността на обв. А.Ш. към вмененото му обвинение, така и изобщо
осъществено ли е такова деяние.
Срещу посоченото Постановление е постъпила жалба от А.А.Ш. по реда на чл.
243, ал.3 и сл. от НПК до СРС.
С определение от 24.11.2021г. по НЧД № 14273/2021г. на СРС, НО, 22 състав е
отменено постановлението, като съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, тъй
като не е изяснено противоречието между назначените съдебно медицински
експертизи, както и между доклада на фондация „Анимус“ и изготвената СППЕ.
2
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирана
страна и в рамките на установения от закона срок.
Разгледан по същество, протестът е основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство при изрично определени от закона
предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в
достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък,
но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.
Обжалваното постановление от 13.09.2021 г. настоящият въззивен състав
преценява, че отговаря на горните изисквания. Преди да формира своите правни
изводи, прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която е
следната:
А.А.Ш. и А.Х.Ш. се запознали през 2009 г.,като през 2011 г. двамата сключили
граждански брак иу семейството се установило да живее във Федерална Република
Германия, гр. Лауф. През месец май 2015 г. А.Ш. и А.Ш. се разделили по взаимно
съгласие, тъй като отношенията им силно се влошили в следствие на битови скандали
и неразбирателство. А.Ш. се преместила да живее и работи в гр. Ерланген. След
раздялата със съпруга й, А.Ш. забременяла от него.
На **** г. се родил и синът им В.И.Ш., като бащата присъствал на раждането
на детето. През 2016 г. по искане на Ш. бил направен ДНК-тест, който потвърдил, че
именно той е баща на В.Ш.. След раждането на детето, със съгласието на майката,
бащата посещавал дома й по три-четири пъти седмично за по няколко часа, за да може
да е част от отглеждането на бебето. По време на тези посещения комуникацията
между съпрузите вървяла трудно и била съпътствана от неразбирателство и скандали.
Бащата настоявал да има самостоятелни срещи със сина си, като майката се
противопоставяла на това. Тъй като двамата не успели да постигнат съгласие относно
това колко често и по какъв начин А. Ш. ще вижда детето си, били подадени и сигнали
до социалните служби в гр. Ерланген.
На 16.03.2017 г. бил прекратен бракът между А.Ш. и А.Ш.. Бащата настоявал за
самостоятелни срещи с детето и с право същото да остава да преспива при него.
Майката твърдо се противопоставяла на това. Затова спорът им бил отнесен до
Службата за закрила на детето, като А.Ш. пред тях изтъкнала като мотив за
несъгласието си с А. Ш. това, че според нея той злоупотребява с алкохол и страдал от
3
биполярно разстройство. В последствие, след консултация със службата за закрила на
детето в семейния съд в гр. Ералнген, било разрешено бащата да има самостоятелни
срещи със сина си, като първоначално тези срещи следвало да бъдат с определено
времетраене с постепенно увеличаване на часовете, които бащата ще прекарва с
детето.
През месец август - септември 2017 г. А.Ш. заедно със сина си се преместила в
гр. Баден-Баден. Тогава отново бил променен режимът на личен контакт на бащата с
детето, като било постановено бащата да се вижда със сина си два пъти в месеца през
събота и неделя за шест часа, с прекъсване между часовете. Бащата спазвал стриктно
определения му режим на контакт с детето, като го посещавал в определеният за това
дни и часове.
През месец октомври 2017 г. А.Х.Ш. поискал от съда в гр. Баден-Баден да му
бъде разрешено детето да остава с преспиване при него, но майката отново не била
съгласна, като изложила данни пред съда, че А.Х.Ш. злоупотребява с алкохол, има
психично заболяване и детето се чувства неспокойно след срещите с него. През
ноември 2018 г. след проверка на изложеното от А.Ш., била изготвена експертиза, в
която се препоръчвал разширен режим на срещи на бащата с детето.
През 2018 г. А.Ш. решила да се върне в Република България и да се установи да
живее в гр. София. А.Ш. получила разрешение от съда да напусне страната и отново
бил определен режим на срещи между бащата и детето, а именно първите три седмици
от месеца — петък и събота от 10.00 ч. до 17.30 ч.
През месец януари 2019 г. А.Ш. и детето В.Ш. се върнали в Република
България. Първоначално А.Ш. и детето живеели при родителите й — А.А.Ф. и О.Н.Ф.
на адрес гр. София, ж.к. ****. В последствие се преместила да живее в самостоятелно
жилище, находящо се на адрес гр. София, ул. ****. Бащата и майката спазвали
постановения от съда режим, като А.Ш. идвал в страната и се срещал със сина си. На
14.11.2019 г. имало ново изслушване през съд в Германия, тъй като бащата обжалвал
режима му на личен контакт с детето, като вече било постановено детето да остава с
преспиване при него.
През месец февруари 2019 г. В.Ш. бил записан в частна немска детска градина
„В.“, която била с изучване на немски език. Учители на детето в градината били Г.Р.Н.
и Ц.М.Х., а заместник директор била М.С.Д.. Всички те поддържали връзка с майката
относно детето, като споделяли пред нея впечатленията си за неговото поведение и
развитие. От майката те били запознати и със семейната историята на детето, а именно,
че баща му е немски гражданин, че родителите са разведени и бащата идва в България,
за да се вижда с него. А.Ш. в разговор с учителите в детската градина и с директора,
разбрала, че В.Ш. се чувства нервен в понеделниците, след срещите с баща си, има
проблеми с отучването да носи памперс и отказвал да говори немски език по време на
4
занятията.
През месец септември 2019 г. В.Ш. бил преместен в друга детска градина, а
именно 195 ДГ „Братя Мормареви“. Възпитатели на В. в детската градина били
Е.М.К., Н.Д.Ю. и А.Т.Б.-Г..
През септември месец 2019 г. А.Ш. се обърнала към отдел Закрила на детето,
ДСП- Оборище, като помолила да й бъде издадено направление за психолог за детето.
Причината за това била от една страна разговор зам.директора детска градина „В.“ -
М.С.Д., която й обяснила, че В. има проблем с адаптацията и че след срещите с бащата
имал агресивно поведение, а от друга — личните наблюдения, че В. отказва да се
облича сам и ходи по голяма нужда в гащите си.
От ДСП Оборище на А.Ш. било издадено направление за ползване на социална
услуга - Център за обществена подкрепа за срок от шест месеца. През месец август
2019 г. А.Ш. била насочена от ДСП-Оборище към Фондация „Надежда“, Център за
обществена подкрепа „Бъдеще“ с направление психологическо консултиране на В.Ш..
С детето работила Г.Д. Ч., като услугата била прекратена по желание на майката през
месец декември 2019 г.
Когато А.Х.Ш. идвал в гр. София, за да се вижда със сина си, той отсядал в
хотел „Мария Луиза“, находящ се на бул. ****, а на няколко пъти в хотел
,,Монтесито“.
От идването на А.Ш. в България до януари 2020 г. двамата родители постоянно
водили съдебни спорове относно режима на лични контакти, като майката настоявала
той да бъде ограничени и без преспиване, а А.Ш. напротив — настоявал на по-
разширен режим. Отношенията и комуникацията между родителите не била силно
влошена.
Постепенно А.Ш. започнала да изпитва съмнения относно това как да протичат
срещите на бащата и детето. Подозренията от една страна, се дължали на заявеното
от зам. Директора на частната детска градина, че детето отказва да говори на немски и
в понеделниците, след среща с бащата проявява агресия, не желае памперс и се
изхожда в гащите си. Всички тези особености в поведението на сина си, А.Ш.
започнала да приема като индикация, че детето не прекарва както добре времето с
бащата и се случват неща, които го разстройват. За тези свои подозрения тя споделила
с родителите си. Отделно подозренията се засилили, тъй като тя установила, че
когато детето прекарва два последователни дни с бащата, той го къпе всеки ден в
джакузи в хотелската му стая. А.Ш. забелязала, че въпреки че В. е къпан, косата му не
е чиста, между пръстите на крачетата му имало мъхчета, а понякога и в пъпчето, от
което заключила, че въпросните бани в джакузито може би имат друга цел, различна от
личната хигиена на детето. По данни на А.Ш. това не се харесвало на В. и той в
разговор ѝ заявил, че не желае баща му да го къпе.
5
На 05.01.2020 г. и 06.01.2020 г. А.Х.Ш. бил в България, като отново отседнал в
хотел „Мария Луиза“. На 05.01.2020 г. той взел сина си сутринта и вечерта го върнал
на майката. На 06.01.2020 г. бащата отново взел детето около 10.00 ч. от дома му.
Тогава А.Ш. помолила А. Ш. не къпе детето. Той подходил с иронична забележка към
казаното от нея. Денят детето и бащата прекарали в хотела, като в 18.00 ч. А.Ш. върнал
сина си на адреса на майката. Вечерта детето споделило с майката, че го боли дупето.
Тогава А.Ш. съблякла детето и видяла, че в областта на ануса има зачервяване, което й
заприличало на протрита кожа. Тогава тя направила снимки с мобилния си телефон на
ануса и зачервяването около него. На следващия ден А.Ш. показала снимките на майка
си, после на нейна приятелка св. Е. Г., като искала да разбере дали са виждали нещо
подобно и какво им е мнението за видяното. Няколко дни след това А.Ш. се
консултирала и с адвокат З., като след разговора с него съмненията й, че с детето се
случва нещо нередно, още повече се затвърдили.
На 12.01.2020 г. и на 13.01.2020 г. били следващите срещи на детето с бащата.
А.Ш. отново бил отседнал в хотел „Мария Луиза“. На 12.01.2020 г. Ш. взел сина си
около 10.00 ч. и детето прекарало с него та времето до 18.00 ч. Вечерта А.Ш. решила да
разговаря с детето като го разпитала как е минал денят му. Майката разбрала, че
бащата отново е къпал В.. Тогава А.Ш. решила на следващия ден, след като Ш. върне
детето, да го заведе в КСМД за освидетелстване.
На 13.01.2020 г. А.Ш. бил със сина си от 10.00 ч. до 18.00 ч. След като завел В.
до дома на майка му, тя го завела в КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Оттам
й обяснили, че тъй като е неделен ден, преглед може да бъде извършен чак в
понеделник.
На 14.01.2020 г., около 09.00 ч. А.Ш. отново завела детето в КСМД при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Извършен е преглед, в резултат на който е било
установено, че са налице белези от зараснали рагади по кожата, непосредствено около
ануса.
На 17.01.2012 г. А.Ш. подала жалба в СРП, в която изложила съмненията си
относно това, че А.Ш. блудства със сина им.
Видно от заключението на тройна СМЕ, при прегледа на детето на 17.01.2020 г.
е установява директно бледокафеникаво охлузване с отпаднала на места коричка върху
гръбначния стълб в долната част на гърба към кръста на площ 0.8/0.4 см. В областта на
двете седалища симетрично се установяват бледомораво- синкави кръвонасядания с
размер в ляво 1/0,5 см и в дясно 1,5/1,5 см. При допълнителния преглед на детето на
20.01.2020 г. около 07.50 ч., след личен преглед на В.И.Ш. е установено, леко
зачервяване в аналната област, затворен анален сфинктер, в 12 ч. по часовниковия
циферблат при положение по гръб – зарастваща рагада с тъмно розов цвят, леко под от
нивото на кожата, изгладен с дължина около 4 мм.; към 6 ч. по часовниковия
6
циферблат се установява ръбец с гладка лъскава повърхност, белезникаво, съвсем леко
под нивото на околната кожа с дължина около 4-6 мм. и широк 1мм. Посочените
увреждания се дължат на концентрично разтягащо действие на твърди тъпи предмети,
те могат да бъдат получени от действията на човешки пръсти в аналната област.
Теоретично такова увреждане с концентрично разтягащо действие може да се получи и
от мъжки полов член в ерекция при опит за проникване в ануса.
По досъдебното производство е била назначена и допълнителна СМЕ, която се
е запознала със всички материали, събрани по делото. Видно от нейното
заключение,вещите лица не приемат наличието на цикатрикси, тъй за да се образуват
такива е необходимо нарушаване на целостта кожата във всичките й слоеве,
съпроводено с много силна болка и кървене, което не може да остане незабелязано
както от близките на детето, така и в детското заведение, което е посещавало. В този
смисъл със сигурност може да се отхвърли хипотезата, че е имало проникване на полов
член или твърди тъпи предмети, които да доВ.т до образуване на такива разкъсвания.
Относно описаните увреждания, установени при прегледа в УМБАЛСМ
„Пирогов“ на 17.01.2020 г., а именно бледокафеникаво охлузване с отпаднала на места
коричка върху гръбначния стълб в долната част на гърба към кръста на площ 0.8/0.4
см. В областта на двете седалища симетрично се установяват бледомораво- синкави
кръвонасядания с размер в ляво 1/0,5 см и в дясно 1,5/1,5 см., същите могат да бъдат
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, а охлузването от
тангенциално действие на тъпи предмети. Също така вещите лица са посочили, че не
намират данни за увреждания в аналната област, водещи до образуването на
цикатрикси. Възможно е при блудствени действия да се получат малки повърхностни
охлузвания и кръвонасядания, зарастващи без образуване на белези, както и въобще да
липсват травматични увреждания.
Видно от заключението на изготвената по делото КСППЕ на В.И.Ш. е в добро
общо състояние на видима възраст, съответстваща на календарната. Детето е с
правилно функциониране в рамките на широката норма, със съхранение на
възприятно- редставени възможности, поради което е в състояние да възприема и
възпроизвежда правилно възприети в миналото събития и факти, съответни за
възрастта. Детето не боледува от психично заболяване. Към момента на провеждане на
изследването, при В.Ш. не се регистрират нито преки, нито в рамките на проективната
продукция данни за преживявания психотравмeн характер, които могат да бъдат
свързани с предмета на делото. Освен това, при детето констатирана сериозна
адаптационна криза, свързана с промененият начин на живот и отглеждане, като освен
това е преживял и обичайната емоционална криза, свързана с раздялата на родителите,
характерна за всички деца с разпаднали се семейства. Имайки предвид ниската възраст
и ниската емоционална и социална зрялост, е обяснимо В. да реагира на поведенческо
7
ниво, да бъде по-затворен, мълчалив, вкл. и с известен регрес в обичайното поведение.
На 19.01.2020 г. при условията на неотложност е бил извършен обиск и
изземване на А.Х.Ш.. при извършеното ПСД е иззет един брой мобилен телефон марка
„LG“ със сим-карта , запечатан с картон серия А 0334377 и печат 042 НЕКД-СДВР.
На 19.01.2020 г. при условията на неотложност е било извършено претърсване
и изземване в хотелската стая на А.Х.Ш.. При извършеното ПСД е иззет един брой
таблет, марка „Самсунг“ с лепенка с надпис ИМЕИ 357812084304374, SN: R
5255DBTHX, запечатан с картон серия А 0334378 и печат 042 НЕКД-СДВР.
На гореописаните вещи, приобщени като ВД по делото, е била назначена
техническа експертиза.
Назначена е и комплексната компютърно-техническа и аудиовизуална
художествена експертиза, на съдържанието на приобщените като ВД таблет и телефон.
Видно от заключението на, е установено, че съдържанието на дисковото пространство
на предоставените за изследване информационни носители, не са открити файлове,
които следва да бъдат квалифицирани като порнографски материали. След щателно
преглеждане на фото и видеофайлове, свалени от „Амазон фотос“, не са открити
файлове, които следва да бъдат квалифицирани като порнографски материали.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция споделя изцяло, тъй като
намира, че същата се установена от събрания по делото доказателствен материал, като
прокурорът е спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата.
Правилно е възприето, че показанията на свидетелката А.Ш. са недостоверни относно
твърденията за евентуално осъществени блудствени действия спрямо сина й В.Ш..
Безспорно е, че именно А.Ш. се грижи ежедневно за сина си и житейски логично е
същата да познава емоционалното му състояние, но по делото са налично множество
данни касателно отношенията на същата с обвиняемия А.Ш.. Последните двама в
продължение на няколко години участват в съдебни спорове както в България, така и в
Федерална Република Германия относно режима на отглеждане на общото им дете –
В.Ш.. Тези категорично установени обстоятелства водят и до извода, че свидетелката
А.Ш. не се явява безпристрастен свидетел в настоящото наказателно производство. Ето
защо, и в тази част показанията й се явяват недостоверни. Същите, обаче, се явяват и
единственото първично доказателство, касателно твърдените оплаквания от детето.
Свидетелите, които потвърждават заявеното от св. Ш. в тази насока са родителите О.
и А.Ф.и, адвоката на св. Ш. – З.З., както и нейна приятелка – Е.Г.. Всички изброени,
обаче, касателно твърдените обстоятелства, се явяват единствено деривативни
доказателства, тъй като същите преразказват заявеното от А.Ш., като правилно
представителят на държавното обвинение е преценил, че не следва да им бъде давана
вяра в тази им част.
Напълно акуратен е изградения доказателствен анализ на прокурора касателно
8
изготвените и приложени по делото експертни заключения. Настоящият съдебен състав
намира, че действително изготвената допълнителна съдебно медицинска експертиза се
явява обоснована, пълна и компетентно изготвена, като същата напълно оборва
първоначално изготвената съдебно медицинска експертиза. Вещите лица притежават
съответната компетентност, за да отговорят на поставените им въпроси, като са
сторили същото, обосновано и безпристрастно.
При така възприетите факти и анализа на доказателствата съдът намира, че
действително са изчерпани предвидените в процесуалния закон способи за доказване,
които биха могли да допринесат в конкретния казус до изясняване, на първо място,
изобщо осъществявани ли са каквито и да е действия, които биха могли да бъдат
квалифицирани като блудствени, по смисъла на НК. На второ място, настоящата
инстанция,намира, че дори и да беше установено, че действително такова деяние е
осъществено, то не са налични доказателства, водещи до несъмнен извод, че именно
обвиняемото по делото лице е осъществило твърдяната престъпна деятелност.
Въззивният съд се съгласява с изложеното в този връзка в Постановлението на
СРП от 18.04.2019г., че по делото не са налице данни за извършено престъпление по
чл.149, ал.1 от НК, тъй като липсват категорични доказателства такова престъпление
изобщо да е осъществявано.
В заключение съдът намира, че разследването е проведено обективно,
всестранно и пълно, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, като са били
предприети всички действия за разкриване на обективната истина по делото,
позволяващи прокурорът да формира обосновани изводите си за наличието на
основание за прекратяване на наказателното производство по чл.243,ал.1т.1 вр.
чл.24,ал.1 т.1 от НПК в съответствие със събрания и наличен по делото
доказателствен материал като въззивната инстанция не се съгласява както с изводите
на първостепенния съд, така и с твърденията на законния представител на В.Ш., че е
налице незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното, настоящият състав счита, че Определение на СРС от
24.11.2021 г., с което е отменено Постановление на СРП от 13.09.2021 г., с което е
прекратено на наказателно производство по ДП №513 ЗЗМК 13/2020г. на СДВР, пр.пр.
№ 1304/2020 г. на СРП, следва да бъде отменено и съответно постановлението на СРП
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 24.11.2021г по нчд № 14237/2021 г. по описа на 22
състав, НО, СРС.
9
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 13.09.2021 г. на СРП по досъдебно
производство №513 ЗЗМК 13/2020г. на СДВР, пр.пр.№ 1304/2020 г. на СРП
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10