МОТИВИ към НОХД № 2129/2018г. по описа на Плевенски районен съд.
Делото е образувано въз основа на внесен обвинителен
акт от страна на Районна прокуратура – град Плевен срещу Н.В.П., роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, грамотен – със средно образование, не е женен, работи,
неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН:********** *** за това, че на
31.07.2017г. в гр.***, ***, ул.“***“, пред **, чрез запалване унищожил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „***“ с рама № *** с рег.№ ***,
на стойност 1000лв., собственост на И.С.Ц. *** - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Плевен поддържа
обвинението спрямо подсъдимия Н.П. за извършено от него престъпление по чл. 216
ал.1 от НК и моли определения съдебен акт, който да присъди съда да е
осъдителен.
Защитникът на подсъдимия пледира, че няма доказателства,
доказващи участието на подзащитния в инкриминираното деяние, визирано в
обвинителния акт. Защитникът пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин от обективна и субективна страна и моли съда да бъде оправдан подсъдимия Н.П..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема
за установено следното:
През
2017г. Н.В.П. живеел на семейни начала с П.Х.Х., в имот на адрес гр.***, ул***.
Поради възникнали противоречия помежду им, двамата имали краткотрайна раздяла и
предна година. В такъв момент Н.П. търсел за съдействие във връзка с намиране и
установяване на контакт с П.Х. и завръщането й при него обратно, сина й от друг
брак - С.И. Ц. и св. И.Ц., баща на С.. И.Ц. притежавал лек автомобил „***“ с
рама № *** и рег.№ ***. Автомобилът
бил управляван предимно от сина му – С.И. Ц.. Поради възникнал технически
проблем автомобилът стоял паркиран пред дома им на ул.“***“ № 1 в гр.***. В
края на месец юли 2017 г. – 27.07.18г. - П.Х.Х. напуснала жилището, обитавано
съвместно с Н.П. и не го уведомила за това, както и къде се намира, като
заминала за чужбина. Н.П. отново потърсил за съдействие сина й С. Ц., но не
получил информация за П.Х.. На 30.07.2017г.,
следобед, П. се прибрал от работа и отишъл да пие бира с приятели в кръчма в
града. Малко след 22ч. на същия ден отишъл в двора на фирмата, в която работел
– ЕТ „***“, взел служебният л.а. *** и взел от дома му св. Д.Д., който бил
негов колега. Двамата отишли във връзка с изпълнение на служебните си
задължения да извършат проверка на напоителни съоръжения, находящи се в
местността „ Ч.“, близо до землището на с. Г.М.. Извършили замерване, за което
бил съставен и протокол, приложен и приет по делото, заедно с подобни такива от
други съседни дни. Работили до 3-4 часа сутринта. Същевременно, около полунощ
на 30-31.07.2017г., пред дома на И.Ц. ***, възникнал пожар, който тръгнал от паркираният
наблизо автомобил „***“ с рег. № ***. Огънят обхванал лекия автомобил, като
вследствие на горенето издавал характерен шум, който бил възприет от съседката
на Ц. - св. Н., която била на двора си. Последната видяла огъня и сигнализирала
на св. И.. И.Ц. и С. Ц. излезли навън и започнали да гасят огъня, след което се
обадили на общо национален телефон за спешни повиквания 112. На място дошли
полицаи. Изготвена е докладна. Извършена е проверка.
Съобразно заключението на назначената и приета по
делото съдебно-оценителна експертиза причинената в следствие на запалването
щета по лекия автомобил е „Тотална“ и пазарната стойност на лекия автомобил,
предмет на престъпно посегателство към 31.07.2017г. е била 1000лв.
Съобразно заключението на назначената и приета по делото пожаро-техническа
експертиза, най-вероятната причина за пожара е умишлено човешко действие.
Действието на природни сили и на техническа причина е изключено с оглед липсата
на данни за наличие на природни сили на мястото към този момент, а техническа
неизправност като причина е изключена поради това, че автомобилът не е
използван дълго време, не е работел към момента на инцидента и т.н. Според
вещото лица пожарът най-вероятно е възникнал следствие на употреба на открит
огнеизточник в близост до горими материали – дясната половина на двигателния
отсек с намиращите се там изолации на проводници, гумени детайли и т.н. Не
следва да се пренебрегва и фактът, че заключението по изготвената
пожаро-техническа експертиза не дава 100 % категоричност на отговорите на
поставените въпроси / като например дали запалването е предизвикано от човешко
действие или от друга сила/, а допуска възможности и работи с вероятности,
което само по себе си е достатъчно основание да възникне основателно съмнение
относно един от главните въпроси по делото, а именно – има ли умишлено
запалване, причинено от човек, т.е. има ли извършено престъпление въобще.
Съобразно заключението на назначената и приета по делото комплексната психолого-психиатрична
експертиза, Н.П. има личностово разстройство – емоционално нестабилна личност,
граничен тип. Това не е психична болест в тесния смисъл на понятието и не може
да бъде приравнено към продължително разстройство на здравето. П. е могъл
правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти и събития имащи
значение за воденото наказателно производство. Има съхранена психична годност
за участие в наказателно производство и може да носи наказателна отговорност –
разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си.
Назначена е, изготвена и приета по делото физико-химична
експертиза. Съобразно нейното заключение се установява, че по представените за
изследване обекти, два броя натривки от лява и дясна ръка на лицето Н.П., не се
съдържат леснозапалими вещества.
Назначена е,
изготвена и приета по делото графологична
експертиза на ръкописни обяснения от Н.В.П., дадени на 12.09.2017г. Съобразно
заключението й, ръкописното изписване в обяснението, дадено в досъдебното
производство и подписът са положени от Н.В.П..
На основание чл.
252, ал. 1 от НПК, във вр. с
чл. 248, ал. 5, т. 4 и ал. 6 от НПК
делото е насрочено за разглеждане при условията на гл. 27 от НПК, с оглед
заявеното от подсъдимият и неговия защитник, по-специално чл.371 т.1 от НПК.
Като свидетели са разпитани И.С.Ц.; С.И. Ц.; В.И.П. –
настояща съжителка на И.Ц.; Т.М. Н. – съсед; Ц.В.М. – полицай в РУ-***, М.П.Б.
– РУ-***; П.Х.Х.; Л.В.Б. – работодател на Н.П.; Д.И.Д.; Ц.К.К.; Д.М.Д.
В хода на съдебното следствие съдът допусна до разпит
в качеството на свидетел П.Х.Х., която свидетелства по искане на защитата на
подсъдимият. Същата твърди, че П. й е разказал, че показанията, които е дал по
досъдебното производство, били снети под натиск, като обяснява подробно случилото се. Твърди,
че П. е бил отведен за разпит след един продължителен болничен престой,
заради тежкото натравяне, въпреки влошеното
му здравословно състояние, в което се е намирал. Същия е взет, от лекарския кабинет, за да му
бъдат снети обяснения. От разпита на свидетеля Х. стана ясно също така, че не е
имало вражда между подсъдимия П. и пострадалия, същите не са имали проблем
заради нея. Същата категорично отхвърля възможността П. да е извършил
престъплението по чл. 216 ал.1 от НК.
Показанията на св. И.Ц. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на престъплението.
Съдържат някои предположения и внушения.
Показанията на св. С. Ц. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Съдържат някои предположения и внушения, както и отправени
заплахи, но не и за палеж на имущество.
Показанията на св. В.И. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Съдържат някои предположения и внушения.
Показанията на св. Т.М. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Съдържат някои предположения и внушения.
Показанията на св. Ц.М., според съда, няма как да се приемат
и обсъждат, тъй като същите са в противоречие с ал.2 на чл.118 от НПК.
Показанията на св. Л.В. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението.
Показанията на св. Ц.К. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Подкрепят заявеното от подсъдимия, че са пили заедно в кръчма
във въпросния ден.
Показанията на св. Д.Д. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Напротив. Те подкрепят изцяло заявеното от подсъдимия що се
отнася до факта как е прекарал времето след 22.00ч. на 30.07., а именно били са
заедно и са изпълнявали служебни задължение извън града до 3-4ч. на другата
сутрин.
Показанията на св. М.Б. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Съдържат някои предположения и внушения. Същият е приел жалба
от подсъдимия срещу св. Х. във връзка с техни по-стари отношения.
Показанията на св. Д.Д. също не уличават по никакъв начин подсъдимия в извършване на
престъплението. Същите не спомагат особено за
разкриване на обективната истина по делото.
В ОА са твърди, че е проведено полиграфско изследване
на подсъдимия, което отчело лъжа от страна на подсъдимия, като тук следва да се
посочат няколко момента. На първо място, по делото липсват други доказателства
за това изследване, не беше представено и самото то до приключване на делото.
От друга страна, дори и да беше представено, подобен процесуален способ е
непознат и неприет от българския НПК и няма как да бъдат приети резултатите от
това изследване в настоящия процес.
Следва да се посочи и факта, че в досъдебното
производство има три различни обяснения на подсъдимия, като с правна
процесуална стойност е единствено това, направено в присъствие на неговия
защитник. То е дадено на 20.03.18. и е подкрепено с други доказателства по
делото – показания на св. д.и писмени доказателства – протоколи за измерване,
приети по делото. Другите две обяснения са дадени съответно на 31.07.17г., т.е
непосредствено след възникване на пожара, в което липсва признаване на вина от
страна на П. и това на 12.09.17г., за което има данни, че е дадено при доста
силно влошено здравословно състояние, но най-вече, при липса на процесуална
правна стойност.
Така установената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Всестранната и обстойна
преценка на всички събрани по делото доказателства в настоящото производство
дават възможност да се направи единственият възможен извод, а именно, че
подсъдимият не е автор на деянието, описано в обвинителния акт. Съдът възприема
и кредитира показанията на всички свидетели, с изключение на св. М., а също и
обясненията на подсъдимия, от които гласни доказателства се установява, че не е
възможно да бъде доказано по безспорен начин повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. По делото липсват достатъчно и безспорни доказателства, които да
сочат, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна посочените признаци на престъпния състав на
обвинението, което му е повдигнато. Логиката на ОА е изградена изцяло на едно
от самопризнанията на П., събрани на досъдебната фаза – това от 12.09.17г., за
което има данни, че е дадено при доста силно влошено здравословно състояние, но
най-вече, при липса на процесуална правна стойност на същото, което противоречи
на съвременните европейски концепции за правораздаване, приети отдавна и от
нашия законодател, константна теория и практика. Не се представиха от
прокуратурата никакви солидни и непротиворечиви доказателства, обуславящи
единствено и само извод за виновност на подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение. Напротив. Беше безспорно доказано, че подсъдимият и св. Д.Д., във времето
след 22.00ч. на 30.07., са били заедно и са изпълнявали служебни задължение
извън града до 3-4ч. на другата сутрин.
При събраните доказателства е невъзможно да се даде категоричен
отговор на въпроса какво всъщност е предизвикало пожара на л.а., като следва да
се отбележи и обстоятелството, че не съществува начин за изясняване на
обективната истина по делото в това отношение, тъй като няма възможност за
събиране на повече доказателства. Безспорно е налице непрофесионално отношение
от страна на разследващите органи по случая, което е довело до неизвършване на
редица процесуално-следствени действия и оттам до невъзможност да се установи
какво се е случило и от кого, все основни въпроси, засягащи всяко разследване.
Според съда е неправилно и незаконосъобразно да се извършва съдебно следствие,
след като не е провеждано надлежно такова в досъдебното производство. Макар все
още да в НПК на РБ да действа принципа на “служебното начало”, прогласен в чл.
13 от НПК, то същият не следва да се използва от прокуратурата за натоварване
на съда с извършване на следствени действия, които не са били извършени в
досъдебното производство и за доказване на обвинения, които са повдигнати при
липса на достатъчно доказателства в досъдебна фаза. Сериозна критика следва да
търпи и явното очакване на представителя на РП-Плевен за самопризнание от
страна на подсъдимия, което да потвърди обвинението.
Поради изложените правни и фактически съображения,
съдът призна подсъдимия Н.В.П.,
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, грамотен – със средно
образование, не женен, работи, не осъждан /реабилитиран по право/, ЕГН:**********
*** за невинен в това, че на 31.07.2017г. в гр.***, ***, ул.“***“, пред **,
чрез запалване унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „***“
с рама № *** с рег.№ ***, на стойност 1000лв., собственост на И.С.Ц. ***, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение
за престъпление
по чл.216 ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НК разноските по делото, в размер на
общо 667,12лв. – възнаграждение на вещи лица по назначените експертизи
остават за сметка на държавата.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: