№ 259
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201963 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** с ЕИК ********* , с предишно наименование ***, против
Наказателно постановление (НП) № К-039942/28.10.2019г., издадено от член на Комисия за защита
на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение по чл.4, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното НП. Сочи допуснати процесуални
нарушения при издаването му, както и че не е налице адм.нарушение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното жалбата писмо посочва, че жалбата е
неоснователна.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона,
съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
В КЗП е постъпила жалба с вх. № Ц-03-924/15.02.2019г. от потребител срещу сайта
http://www.techove.net. По този повод посоченият сайт е отворен на 06.03.2019г. в КЗП, гр. София,
пл. „Славейков" 4А, ет. 4, ст. 404, чрез браузъра Mozilla Firefox за извършване на проверка по
Закона за електронната търговия. При проверката се установява, че чрез интернет сайта се
предоставят услуги на информационното общество. Като доставчик е посочено дружеството
„Тулаш“ЕООД, но в Търговския регистър не съществувало такова лице. В интернет сайта
липсвало информация за името на доставчика на услуги на информационното общество, липсва
информация за адреса, на който доставчикът упражнява дейността си, липсва седалище и адрес на
управление, липсва информация за данни за вписване в търговския или друг публичен регистър.
Въз основа на това наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 и т. 5 от ЗЕТ. Приел е за дата на извършване на нарушението – 06.03.2019г., а за място на
1
извършване на нарушението е посочил – гр.Бургас. АНО наложил имуществена санкция в размер
на 1000 лв., като се сочи, че наказанието се налага по т. 1, а като правно основание се сочи чл.23,
ал.2 от ЗЕТ.
Посочената в НП фактическа обстановка се установява безспорно от приложените по
делото писмени и гласни доказателствени средства, които са непротиворечиви и съдът изцяло ги
кредитира.
От правна страна:
Наказателното постановление е процесуално незаконосъобразно на няколко основания. На
първо място, от изложената в НП фактическа обстановка не е ясно каква е връзката между
посочения интернет сайт и липсващата на него информация, от една страна, и лицето, посочено
като нарушител, от друга страна. Не е изложено в НП дали жалбоподателят е бил доставчик на
услугите, предлагани в сайта или е поддържал сайта. Това грубо нарушава правото на защита на
наказаното лице, тъй като от самото наказателно постановление не става ясно защо се наказва
точно този нарушител.
Освен това, наказващият орган е посочил в НП няколко нарушения, а именно по четири
различни точки на чл.4 от ЗЕТ, а в нарушение на чл.18 от ЗАНН е наложил за всички тях едно
общо наказание. Настоящия състав приема, че се касае за отделни нарушения, което се извежда от
текста на санкционната норма. Употребеният предлог означава именно, че по чл.4 от ЗЕТ е
възможно да бъде извършено повече от един вид нарушение. Налагането на едно наказание за
няколко нарушения препятства възможността на жалбоподателя да разбере за кое от изброените
нарушения му е наложено това наказание, която неяснота се допълва още повече от посоченото в
санкционната част на НП, че се налага наказание по т. 1, а впоследствие санкционната норма на
чл.23, ал.2 ЗЕТ, се привързва с чл.4, ал.1, т.1, т. 2, т.3, т.5 от ЗЕТ. За съда също е ограничена
възможността да контролира правилността на това наказание, за което не е ясно дали е наложено
само за някое от квалифицираните нарушения или за всички тях, а в последния случай е
невъзможно да се прецени как е индивидуализирана отговорността за всяко от нарушенията.
При наличието на изложените съществени процесуални нарушения, които са неотстраними
от съда, съдът следва да отмени НП само на процесуално основание, без да разглежда въпроса по
същество.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая жалбоподателя е направил искане и е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Същото се явява прекомерно, но предвид липсата на възражение от страна на наказващия орган, то
следва да се присъди в този размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-039942/28.10.2019г., издадено от член на
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на *** с ЕИК ********* , с предишно
наименование *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.4,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЕТ.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София да заплати на *** с ЕИК
********* сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.
2
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3