Решение по дело №1895/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на С. П., подадена чрез пълномощника адвокат Д.. О., против заповед № ЗСПД/Д.-А/17185 от 27.09.2024 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Бургас, оправомощен със заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 г. от директора на същата дирекция, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД за детето О. П..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а нормата на която се позовава органа - чл. 3, т. 5 ЗСПД, противоречи на международни договори, които Република България е ратифицирала. Моли се за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски с представен нарочен списък.

Ответникът - началник отдел „Социална закрила“ в ДСП Бургас, в представено писмено становище и чрез пълномощника юрисконсулт Д.. Д.. в съдебно заседание, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателката С. П. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Видно от представената декларация, тя е майка на децата О. П. и А. П.. Първият от тях - О. П., съгласно представено удостоверение, през настоящата учебната година е записан като ученик за първи път в осми клас в СУ „Епископ Константин Преславски“ [населено място].

На 24.09.2024 г. жалбоподателката подала заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-А/17185 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б ЗСПД, за детето О. П.. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист на 26.09.2024 г.

Въз основа на подаденото заявление началник отдел „Социална закрила“ в ДСП Бургас издал процесната заповед № ЗСПД/Д-А/17185 от 27.09.2024 г., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на исканата помощ за детето О. П.. При записването на фамилното име на детето е допусната очевидна фактическа грешка - вместо П. е записано Пехарев. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между България и Украйна в областта на семейното подпомагане. Заповедта е връчена по пощата на 15.10.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 17.10.2024 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, вр. чл. 146 АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Социална закрила“ в ДСП Бургас, с оглед нормата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД и делегираните му правомощия със заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 г. на директора на ДСП Бургас. Тя е в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност. Допуснатата очевидна фактическа грешка във фамилното име на детето няма белега на съществено процесуално нарушение, тъй като подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.

Заповедта, обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Отказът за отпускане на помощта по чл. 10б ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г. По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (Е.) 2022/382 от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година. След няколко удължавания, последно с решение № 54 на МС от 25.01.2024 г., срокът на закрила е от същата дата на 2025 г. Доколкото, обаче, социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата на които е предоставена временна закрила да се ползват от системата на социалните помощи на държавата в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/Е. е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/Е., предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 10б ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на адвокат Д. О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. С. П. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че доходът й е само 600 лева. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, съгласно чл. 63, ал. 19 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/17185 от 27.09.2024 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас.

ВРЪЩА преписката на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.