№ 19575
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110124709 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. И. Г., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че на 24.11.2020 г. е сключила с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който й е била предоставена
сума в размер на 400 лева. Отпуснатите средства ищцата следвало да върне чрез една
месечна вноска, ведно с възнаградителна лихва в размер на 3,38%. Годишният процент
на разходите при това положение страните посочили като 49,85%. Съгласно договора
кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от третото за настоящото
производство лице ,,Ferratum Bank”. Твърди се, че в договора за отпускане на
потребителски кредит не е бил посочен разходът за предоставяне на личното
обезпечение, равняващ се на 118 лева и 48 стотинки, нито на кредитополучателя са
били предоставени стандартната преддоговорна информация, договорът за кредит,
общите условия и ,,други подобни”. Въз основа на тези твърдения ищцата оспорва
действителността на сключения договор за кредит. Счита, че последният е нищожен
поради неспазване на законоустановената форма (отрича всички елементи на договора
да са били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по малък от 12,
отрича да са й били предоставени общите условия и отрича да е подписвала всяка
страница от договора). Поддържа, че посоченият годишен процент на разходите (ГПР)
не е изчислен правилно, тъй като платеното по договора за поръчителство
възнаграждение също следва да фигурира в ГПР. Твърди, че действителният годишен
процент на разходите възлиза на 78%. Заявява, че начисляването на такса за
допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в
посочения ГПР и с която такса за услуга кредитополучателят-потребител няма
възможност предварително да се запознае въвежда последния в заблуждение досежно
условията на сключения от него договор. Моли съда да прогласи нищожността на
клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит и да осъди
ответника да заплати сумата от 10 лева, представляваща платено при липса на
1
основание възнаграждение за поръчителство по договора за кредит. С последваща
молба страната е поискала на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът да допусне
изменение по размер на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване, като
същият да се счита предявен за сумата от 55,29 лева, който иск вече не е частичен, а е
претенция за събиране на пълния размер на вземането. Претендират се, също така,
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба, депозиран от
ответника ,,.” ЕООД, ЕИК .. Последният счита, че исковата молба на ищцовата страна
е нередовна и следва да бъде оставена без движение. По същество признава
сключването на Договора за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР,
като излага аргументи за неговата действителност. Поддържа, че ищцата всъщност е
получила стандартната преддоговорна информация, договора за кредит и общите
условия, които предвид спецификите на предоставянето на финансови услуги от
разстояние, са й били изпратени на посочена от нея електронна поща. Излагат се
доводи, че при извършването на дистанционни сделки не се изисква подписването на
всяка страница от акта, както и че подписът на ищцата е надлежно положен, макар и
чрез приравнен на електронен подпис код за потвърждение. Ответникът твърди, че
съгласно Общите условия подписът, положен по електронен път чрез код за
потвърждение, е приравнен на саморъчен подпис и представлява валидно
волеизявление за сключване на договора. Поддържа още, че е спазил задължението си
по чл. 8 ЗПФУР за предоставяне на информация за потребителя. Колкото до
учреденото персонално обезпечение, подчертава, че ищцата разполага с право на
избор относно физическото или юридическото лице, което да поръчителства за
нейното задължение по договора за кредит. Прави извод, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не следва да бъде включено в годишния процент на
разходите по кредита. ГПР е изчислен правилно, като не е налице недобросъвестност,
заблуждаваща търговска практика или нееквивалентност на престациите, включително
и с оглед на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит.
Отрича съответната клауза да е неравноправна. Иска от съда да отхвърли изцяло
предявените от ищцата искове и претендира разноски по делото.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по нея,
последната отговаря на всички формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Явява
се редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Ищцата предявява
два иска в условията на кумулативно съединеняване. Първият от тях е установителен и
е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Вторият от тях е осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея пороци,
обуславящи нищожност на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 938991 от 24.10.2020 г., а така и че е заплатила на ответното
дружество, въз основа на недействителната клауза, сума в размер на 55,29 лева. В
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
клаузата на чл.5 от горепосочения договор е индивидуално уговорена и поради тази
причина са неоснователни доводите на потребителя за нейната недействителност.
От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали
съдът приема за установена следната фактическа обстановка. Не е налице правен спор
2
между страните, че на 24.10.2024 г. ищцата, в качеството й на заемополучател и
ответникът ,,.” ЕООД, в качеството му на заемодател, са сключили договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 938991, по силата на който
ответното дружество предоставило на ищцата сума в размер на 400 лв., а последната
поела задължението да върне тази сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на
3,38% или 13,52 лева. Погасяването на кредита следвало да се извърши чрез
еднократно плащане, извършено на падежната дата - 27.11.2020 г. Страните по
договора уговорили и задължение в тежест на кредитополучателя да предостави
обезпечение под формата на поръчителство, като личен гарант може да бъде посочено
от заемателя физическо лице, което следва да бъде одобрено от заемодателя. В случай,
че кредитополучателят не посочи физическо лице - гарант, той “може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от Кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита” – част 3, т. 4.3 от преддоговорната
информация (стандартен европейски формат).
Така сключените договори - този между ищцата и ответното дружество за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и договорът за гаранция, страни по
който са ищцата и третото за настоящото производство лице ,,Ferratum Bank’’ -
поръчител, са предоставени от страните и приобщени към материалите по делото.
Видно от справка за получени плащания по договор за потребителски кредит №
938991 от 24.10.2020 г. в счетоводството на дружеството-заемодател са постъпили
следните суми: главница в размер на 400 лева и лихва в размер на 6,31 лева. Според
данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза ищцата е
извършила към ответното дружество плащания в общ размер от 462 лв., които са били
счетоводно отнесени към погасяването на следните парични задължения: погасена
главница в размер на 400 лв., погасена възнаградителна лихва в размер на 6,31 лв. и
възнаграждение за поръчителство по Договор за гаранция с ,,Ferratum Bank’’ в размер
на 55,29 лв.
В самия договор за заем е посочено, че размерът на годишния процент на
разходите възлиза на 49,85 %. Това се приема и в първия вариант на заключителната
част на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза относно параметрите на
договора. Ако обаче към разходите по договора за предоставяне на потребителски
кредит се включи и възнаграждението за третото неучастващо по делото лице
,,Ferratum Bank’’, то според втория вариант на експертното заключение годишният
процент на разходите всъщност би възлизал на 3112,64%.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че от публично достъпната база
данни в търговския регистър по партида на ,,.” ЕООД се установява, че едноличен
собственик на капитала на ответното дружество е Multitude SE, идентификация
1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия. От друга страна,
собственици на капитала на дружеството - поръчител ,,Ferratum Bank’’ (след 30.09.2022
г. дружеството е с променена фирма - Multitude Bank PLC) са Ferratum (Malta) Holding
Limited, registration № С 56250 и Multitude SE, registration № 1950969-1. Тоест
едноличен собственик на капитала на ответното дружество е единият от акционерите в
гарантиращото дружество. От това следва, че в случая е налице хипотезата на пар. 1, т.
5 от ДР на ТЗ, която разпоредба гласи, че дружество и лице, което притежава повече
от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството, са свързани
лица по смисъла на търговското ни законодателство. Доколкото и ответното
дружество, и третото неучастващо в настоящото производство лице безспорно имат
качеството “търговец”, следва да се приеме, че между последните две е налице пряка
3
обвързаност, която има отношение и към дейността, която те упражняват по занятие.
Наличието на отношение между икономически свързани лица - кредитор и поръчител
лишава сключения договор за поръчителство от присъщата му обезпечителна
функция, тъй като възнаграждението за личния гарант е всъщност допълнителен
приход за на пръв поглед обезпечения кредитор.
На следващо място, като доказателство по делото е приета съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и от която се
установява, че текстовете в Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, сключен между ищцата и ответника, са набрани с шрифт ,,Deja Vu Serif
Condensed’’, размер 12.
От заключението на вещото лице – инженер по компютърнотехническата
експертиза се установява, че при кандидатстване за отпускане на заем на интернет
страницата на ответното дружество кандидатът следва да попълни сумата, която иска
да получи, и срокът, за който иска да я получи. Системата автоматично изчислява ГПР
и общата сума, която ще подлежи на връщане, ведно с възнаградителната лихва. По
отношение на втория поставен въпрос експертното заключение е, че на ищцата е
изпратен имейл с документите, съпътстващи договора за кредит и самия договор за
кредит в 16:04 часа на 24.10.2020 г. Видно от предоставената комуникация със
заемополучателя, последната е дала съгласието си за сключване на договора чрез СМС
сутринта на 27.10.2020 г. Съобразно следващия поставен въпрос, вещото лице
потвърждава, че при кандидатстване за кредит на интернет страницата на ,,.” ЕООД
има възможност за поръчител да бъде посочено физическо лице. Ищцата обаче не е
избрала тази опция при нито една от заявките й за отпускане на средства. Досежно
въпроса има ли отпуснати от ,,.” ЕООД кредити, по които гарант е физическо лице и с
оглед на предоставената от ответника информация, няма данни за наличие на кредити,
обезпечени чрез поръчителство на физическо лице.
Съдът, при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира
от правна страна следното.
Потребителските договори представляват особена категория съглашения между
частноправни субекти, за които в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Закона за
кредитните институции и Закона за потребителския кредит (ЗПК) се съдържат
специални правила. Отличителен признак е особеното качество на страните –
потребител и търговец по смисъла на ЗЗП. Предмет на този вид договори са стоки или
услуги, които се придобиват за нужди на потребителя или на негови близки, а не за
продажба, производство или за упражняване на професия или занаят. Във връзка с
експертното заключение на назначената, изготвена и приета по делото съдебно-
техническа експертиза и доводите на страните за приложимостта, респ.
неприложимостта на потребителската защита в настоящия случай, следва да се
посочи, че в хода на производството не се събра информация ищцата да е сключила
който и да е договорите във връзка с упражнявана от нея търговска или професионална
дейност. При това положение следва да се приеме, че тя има качеството на потребител
по смисъла на пар.13, т. 1 от ДР на ЗЗП, че договорите за парични заеми са договори за
потребителски кредити, съответно че „договорът за поръчителство“ е потребителски
договор и приложими спрямо него са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. При това
положение съдът следва да следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи в
сключените договори съгласно императива на чл. 7, ал. 3 ГПК и предвид разясненията,
дадени с ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно уредбата в
ЗПК условията на договора за потребителски кредит, включително общите условия,
4
както и необходимата информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит,
трябва да бъдат предварително предоставени на потребителя на траен носител, който
да ги отразява ясно и разбираемо и с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – не
по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 ЗПК). Видно от съдебно-техническата експертиза по делото
се установява, че договорът за предоставяне на финансови услуги не е сключен в
противоречие с чл. 5, ал. 4 ЗПК, тъй като всички текстове по него са набрани с
еднакъв шрифт - ,,Deja Vu Serif Condensed’’, размер 12. От експертното заключение по
третата назначена в настоящото производство експертиза - компютърнотехническа, се
установи, че на ищцата-потребител са изпратени съпътстващите договора за кредит
документи - преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр), общи
условия за предоставяне на потребителски кредити на ,,.” ЕООД, както и самият
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
По отношение на акцесорната спрямо договора за кредит обезпечителна сделка,
следва да се има предвид следното. За да се учреди персонално обезпечение под
формата на поръчителство е достатъчно да се сключи договор за поръчителство между
кредитора и поръчителя. Не се изисква да бъде сключван и втори договор между
длъжника и поръчителя, нито се изисква съгласие или потвърждение от страна на
главния длъжник. Поръчителството като вид обезпечение има акцесорен характер по
отношение на главния дълг и е функция на друго главно правоотношение. Но
поръчителят отговаря спрямо кредитора на самостоятелно основание и отговорността
му е за свой, а не за чужд дълг. Регресните права на поръчителя, изпълнил на
собствено основание поетото от главния длъжник задължение, възникват по силата на
закона и за да се упражнят тези права не се изисква наличието на предшестваща
договорна връзка. От друга страна, основни принципи в нашето облигационното право
са свободата на договаряне и автономията на волята, които позволяват на субектите да
сключват договори, чието съдържание те самите да определят. А по силата на чл. 288
ТЗ правилата на гражданското законодателство намират субсидирано приложение и по
отношение на търговските сделки. Следователно поръчителят и главният длъжник
(които имат качеството търговци и сделка между тях би следвало да се характеризира
като двустранна търговска) биха могли да влязат в договорна връзка, сключвайки
договор за „предоставяне“ на персоналното обезпечение, макар и такъв да не се
предвижда от законодателството и да е напълно ненужен за валидно учредяване на
персонално обезпечение. Пред договорната свобода на страните все пак има две
ограничения, които се съдържат в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а именно противоречието
с повелителни норми на закона, а в равна степен и несъответствие с добрите нрави. За
превишаването на тези граници на договорна свобода съдът следи и се произнася
служебно. В тази връзка при така установените характеристики на процесните договор
за паричен заем и договор за „поръчителство“ (наименуван от страните като „договор
за предоставяне на поръчителство“) настоящият съдебен състав приема, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство по втория договор следва да бъде
приравнено на разход по потребителския кредит. Това следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
5
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че в настоящата
хипотеза получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за
„поръчителство“ от страна на потребителя. При това положение този разход по
кредита е следвало също да бъде включен от страните при изчисляването на годишния
процент на разходите по договора за потребителски кредит. Възнаграждението,
дължимо на гарантиращото дружество, практически оскъпява размера на дължимите
суми по кредита и фактически значително завишава годишния процент на разходите.
Макар че сумата, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, има
привидно самостоятелна правна природа, тя все пак обслужва усвояването на кредита
(по отношение на изискването да се сключи договор за гаранция като задължително
условие, за да се отпусне исканата от заемополучателя сума). Становището за пряка
връзка между дължимото възнаграждение, представляващо разход за допълнителна
услуга и общия разход по кредита е застъпено и в съдебната практика - определение
№ 891 от 18.06.2020 г. по в.ч.гр.дело № 970/2020 г. на IX състав на ОС - Пловдив,
определение № 205 от 28.04.2020 г. по в.ч.гр.дело № 200/2020 г. на I ГО възз. състав на
Софийския окръжен съд. Следователно макар и формално да са налице два отделни
договора, те следва да се разглеждат съвместно и в тяхната взаимна обусловеност. В
основния договор - този за предоставяне на финансови услуги от разстояние, е
посочено, че съгласно параметрите, заложени в договора, размерът на годишния
процент на разходите възлиза на 49,85%. Такова е процентното съотношение и в
първия вариант на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ако обаче към разходите по договора за потребителски кредит включим и тези за
заплащане на възнаграждение на третото неучастващо по делото лице - ,,Ferratum
Bank’’, то годишният процент на разходите всъщност би възлизал на 3112,64%. При
този втори вариант ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон
петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет – чл. 19, ал. 4 ЗПК. По
изложените съображения за връзка на обусловеност на двата договора съдът
предпочита да възприеме варианта на експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, според който действителният годишен процент на разходите
по договора за паричен заем възлиза на 3 112,64%. Всяко едно от двете съглашения,
разгледани изолирано едно от друго, не противоречи на закона, но заедно постигат
забранена с повелителна правна норма цел – увеличават годишния процент на
разходите по договора за паричен заем над императивния максимум по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Според гражданското ни законодателство извършването на сделки с цел
заобикаляне на закона води до порок в сделката, обуславящ по-тежката форма на
института на недействителността, а именно нищожност. С оглед на изложените
обстоятелства настоящият състав приема, че двата договора са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо, алт. втора ЗЗД. При това положение следва да се приеме, че
предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяването
на нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на поръчителство е
основателен.
Доколкото сключването на сделка с цел заобикаляне на закона води до порок,
достатъчно тежък, че последиците на сделката да се считат за едно правно нищо,
настоящият съдебен състав следва да вземе отношение досежно действителността на
останалата част от договора за кредит. Както вече бе установено, клаузата на чл. 5 от
договора цели чрез заобикаляне на императивни правни норми заемодателят да
реализира чрез порочни търговски практики една необосновано голяма печалба.
6
Процесният договор не би бил сключен, ако в него липсваше обезпечителна клауза,
подобна на прогласената за нищожна клауза на чл. 5. Доколкото сключването на
договор за предоставяне на поръчителство се явява условие за сключване на договор
за предоставяне на кредит, следва да се приеме, че при липсата на подобно
обезпечение заемодателят не би сключил основния договор за кредит. Единствената
цел на подобна обезпечителна клауза е да се прикрие чрез института на
поръчителството един противоречащ на закона годишен процент на разходите по
кредита, така че кредитодателят да прикрие действителната сума, която претендира да
му се дължи. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
случая не намира приложение правната фигура на частичната недействителност,
поради което счита, че целият договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е нищожен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
извършил плащания към ,,.” ЕООД на суми в общ размер 462 лв., от които 55,29 лв. са
послужили за погасяване на възнаграждението за „предоставяне на поръчителство“
към ответното дружество. След като ищецът е заплатил сумата в размер на 55,29 лв. в
изпълнение на задължения към ответното дружество по нищожна клауза, то тази сума
е била заплатена на ответното дружество при начална липса на основание, поради
което следва да бъде върната. Следователно осъдителният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД също е основателен.
Разноски. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има само ищцата. При това положение ответното дружество трябва да бъде
осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. И. Г. извършените разходи за
държавна такса за разглеждането на двата обективно съединени иска в размер на 130
(сто и тридесет) лв., съответно възнаграждение на вещото лице счетоводител в размер
на 400 (четиристотин) лева. В полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
минимално адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие
по всеки от двата предявени иска. За първия иск ответникът следва да заплати сумата
от 1 200 (хиляда и двеста) лева, а за втория - сума в размер на 480 (четиристотин и
осемдесет) лева, съобразно представения от процесуалния представител на ищцата
списък с разноски по чл. 80 ГПК. С оглед на представените доказателства, че
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС и предвид
правилото на пар. 2а от ДР към Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, трябва да се присъди възнаграждение в размер на общо 2 016 (две
хиляди и шестнадесет) лв. с ДДС.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищцата Б. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ., и ответното дружество ,,.” ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ., че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 938991 от 24.10.2020 г., е нищожна.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответното дружество ,,.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати в полза на ищцата Б. И. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: . сумата от 55,29 лв., представляваща платено по нищожната клауза
възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА ответното дружество ,,.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати в полза на ищцата Б. И. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: . сумата от 530 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответното дружество ,,.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: . да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано
в регистър БУЛСТАТ под № ., ф.д. № 24/2021, по описа на 24-ти с-в на СГС, сумата от
2 016 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ
в първоинстанционното производство с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8