Р Е Ш Е Н И Е
№ 281/5.5.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно
заседание на 05.04.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Веселка
Златева
Мария Колева
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №189 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Л.С.К.,
ЕГН********** *** против решение №55 от 27.01.2023г., постановено по АНД №1469/2022 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено НП № 22-1006-001315 от
14.06.2022 г. на Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което
на основание и за нарушение на 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на К. е наложена глоба в
размер на 2 000 лв.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно
– деянието било несъставомерно. Излага съображения. Моли решението и НП да
бъдат отменени. Алтернативно моли да се приложи чл.28 от ЗАНН и да се отмени
НП. Претендира разноски.
В
с.з. касаторът не се явява, не се представлява. В писмено становище
пълномощникът му поддържа жалбата.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по
касационната жалба Началник група в ОД на МВР -
Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик. Не се явява в с.з., не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 31.05.2022г.
в гр.Пазарджик, на ул.“Верила“, пред номер 14, в качеството си на собственик на
новострояща се къща, е прокопал или разпоредил да се прокопае улицата по цялата
широчина с цел изграждане на канализация на новостроящ се обект, без да е взел
мерки за осигуряване безопасността на движението. Отразено е, че вследствие на
разкопаването е разрушено асфалтовото покритие и се е образувала дупка по
цялата широчина на улицата с дълбочина 0,2м и ширина 1,36м, измерено с рулетка.
Разрушението на пътната настилка е възприето като препятствие на пътното
платно, което не е сигнализирано с каквато и да е пътна сигнализация, указваща
препятствие на пътя и е създало опасност за движението - при преминаването си
лек автомобил Ауди А6 с рег.№СВ7748МХ с водач Николай Станков по ул.“Верила“
попада в образувалата се дупка и спуква картера на автомобила, при което изтича
маслото и автомобилът не може да се придвижва на собствен ход.
Нарушението било констатирано след настъпилото на 31.05.2022г. ПТП с
лекия автомобил, за което били повикани дежурните служители на сектор Пътна
полиция при ОДМВР - Пазарджик А.Л. и И.К.. Полицай Л. съставил протокол за ПТП и
направил 6 бр. снимки на местопроизшествието с техническо средство РСОД, след
което пристъпил към съставяне на АУАН. С АУАН на нарушителя било предявено
обвинение за административно нарушение на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП за това, че е наредил да
се ремонтира път или да се постави на него съоръжение /препятствие/, без да е
взел мерки за осигуряване безопасността на движението. АУАН бил подписан от
нарушителя - жалбоподателя в настоящото производство - без възражения.
Горната фактическа обстановка
съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено
и доказано извършеното от касатора административно нарушение – прокопал или разпоредил да се
прокопае улицата по цялата широчина с цел изграждане на канализация на
новостроящ се обект, без да е взел мерки за осигуряване безопасността на
движението.
При постановяване на решението си съдът
подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание.
Безспорно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП
отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното от
жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота, като покрива от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
Районният съд правилно е квалифицирал
нарушената административнонаказателна норма и в този смисъл неоснователно е
възражението в жалбата, че деянието е несъставомерно. Разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за всеки субект, който нареди
да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без
да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението. Субект на
нарушението може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице,
предвид използвания от законодателя израз "който".
Неоснователно е и възражението, че от
съдържанието на НП не ставало ясно за какво точно е наказан К., предвид че в НП
били цитирани и двете проявни форми на изпълнително деяние.
Макар в НП да е възпроизведен дословно текстът
на чл.178, ал.1, т.3 ЗДвП,
като е посочено, че жалбоподателят е наредил да се ремонтира път или да се
постави на него съоръжение /препятствие/ без да е взел мерки за осигуряване
безопасността на движението, то отделно от това има конкретно и подробно
описание на нарушението, даващо недвусмислена яснота за вмененото
административно нарушение.
Дадената
правна квалификация по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП изцяло съответна на словесното
описание на нарушението, като бланкетната норма е свързана с чл. 2,
ал. 1 от Наредба №3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността
на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, с която са определени условията и редът за създаване на
временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътища и улици. Касационната инстанция изцяло споделя
изложените от районния съд подробни и законосъобразни
правни изводи във връзка с горното възражение и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Несъстоятелно е възражението, че необходимите
съгласуване и разрешение на изкопните дейности от съответната община е
задължение на ВиК, а не на жалбоподателя. В чл.9 от приетия като писмено
доказателство договор за присъединяване е предвидено земните работи / изкопни и
настилки/, както и възстановяване на настилките, да са за сметка именно на
възложителя - след съгласуване и получаване на разрешително за извършване на
изкопни работи на пътното платно от съответната община. В подкрепа на този
извод е и указаното в чл.10 от договора, че тези дейности се изпълняват от
оператора след заплатена такса и представяне от страна на възложителя на разрешителното от общината.
Като не е изпълнил задължението си да се снабди с такова, но е предприел изкопни
дейности, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
за което му е наложено наказание. Вярно е, че в мотивите си районният съд е
приел, че договорът вменявал на оператора, а не на възложителя съгласуването на
изкопните работи и разрешението за тях от страна на общината, но дори и да не
се касае за фактическа грешка, а за валидно направен извод, то той не съставлява
нарушение, което да е от такова естество, че да обуслови отмяна на решението.
Категорично
неприложима е нормата на чл.28 от ЗАНН – случаят не може да се определи като
маловажен от една страна заради грубото погазване на нормите, регламентиращи
изкопните дейности, необходими за присъединяване към ВиК – мрежата, от друга –
заради настъпилото в резултат на това неправомерно поведение на жалбоподателя
ПТП с материални щети – който факт не се оспорва – и не на последно място – с
оглед личността на нарушителя, чиято степен на обществена опасност е определяема
като висока – предвид 17 бр. актове, съответно НП, 31 бр. фишове и 7 бр. ПАМ,
издадени му само за период от точно 6 години, съвпадащ с периода, през който е
правоспособен водач.
Съдът
е обсъдил вида и размера на наложеното административно наказание, като направените изводи
изцяло се споделят от касационната инстанция.
При
извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на
касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
въведените в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с
оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218,
ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Пред касационната инстанция няма
направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №55 от 27.01.2023г., постановено по АНД №1469/2022 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….
ЧЛЕНОВЕ:
1. …/п/………….
2. …/п/……….