№ 3659
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от М. Георгиева Гражданско дело №
20233110116389 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** срещу М. Д. М., ЕГН
**********, адрес: град И., ул. "Г. П." № ** обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК, както следва:
1/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
от 569.10 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от 10.02.2021 г. до
14.06.2021 г. по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно предоставено устройство
ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда-
07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
от 48.30 лева, представляваща дължими вноски за периода от 10.02.2021 г. до 14.06.2021 г.
по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно базови аксесоари, сключен между „Й. Б.“ ЕАД
и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
3/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
от 67.85 лева, представляваща дължими вноски за периода от 10.02.2021 г. до 14.06.2021 г.
по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно базови аксесоари, сключен между „Й. Б.“ ЕАД
и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
4/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 116.10 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 15.01.2021 г. до 14.05.2021 г. по договор за мобилни услуги от 20.09.2019 г. с
1
предпочетен номер +3598*******, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението;
5/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 272,39 лева,
представляваща сбор от сумата от 114.96 лева, представляваща дължима неустойка
/представляваща три стандартни месечни такси за предсрочно прекратяване на договора/ по
договор за мобилни услуги от 20.09.2019 г. с предпочетен номер +3598*******, сключен
между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. и сумата от 157.43 лева, представляваща дължима неустойка
за устройство ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV /представляваща разлика
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор/ по договор за мобилни услуги от 20.09.2019 г. с предпочетен номер +3598*******,
сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
6/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 29.49 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 15.01.2021 г. до 14.05.2021 г. по договор за мобилни услуги от 10.02.2021 г. с
предпочетен номер +359*********, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението;
7/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 31.64 лева,
представляваща дължима неустойка /представляваща три стандартни месечни такси за
предсрочно прекратяване на договора/ по договор за мобилни услуги от 10.02.2021 г. с
предпочетен номер +359*********, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението;
като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищецът и ответникът е сключен договор за мобилни услуги от 10.02.2021 г. относно
мобилен номер +359*********, както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598******* от 20.09.2019 г., както и споразумение от 10.02.2021 г. и договор за лизинг от
10.02.2021 г. за устройство ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV, както и договор
за лизинг на аксесоари и договор за лизинг на базови аксесоари и двата от 10.02.2021 г.
Посочва, че длъжникът не е изпълнявал в срок задълженията си, поради което договорите са
едностранно прекратени на 11.06.2021 г. като ищецът е изпратил писмено изявление за
прекратяване на същите. Твърди, че клаузите предвиждащи право на неустойка са заложени
в т.8 и т.11 от договора за мобилни услуги. Издадени са съответни фактури за задълженията
на длъжника като с фактура от 15.02.2021 г. всички задължения са обединени. Същата е със
срок за плащане 15 дни. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от страна
на назначения особен представител. Счита исковите претенции за неоснователни и
недоказани. Оспорва приложените писмени доказателства, тъй като са съставени от самия
ищец и не доказват наличие на задължение. Твърди, че няма доказателства, че услугите са
предоставени, а освен това твърди, че задълженията от 25.04 лева са погасени по давност.
Заявява, че не се налага сключване на договор за базовите аксесоари, тъй като те са
включени към самия мобилен апарат при закупуването му. При наличие на допълнително
2
заплащане, се нарушават правата на потребител на длъжника. Прави оспорване на
договорите като заявява, че те не са подписани от ответницата. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. По реда на чл.143 ГПК, с депозираното становище, преди първото по
делото заседание, след запознаване с оригиналните договори, заявява, че не оспорва, че са
подписани от ответницата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните
твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложения по делото /представен към приобщеното в цялост ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна/ договор за мобилни услуги от
10.02.2021 г. се установява, че между "Т. Б." ЕАД и М. Д. М., ЕГН ********** е сключен
договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се е задължило да
предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен номер
359*********, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на
8.99 лв. за първоначалния срок на договора, а в последствие в размер на 10.99 лева.
Като писмено доказателство, съдържащо се в приобщеното ч.гр.д. № *****/2023 г.
по описа на Районен съд – град Варна, е приет договор за лизинг от 10.02.2021 г., сключен
между «Т. Б.» ЕАД, ЕИК ********* и Маринка Д. М., ЕГН ********** относно устройство
ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV. Договорът е сключен за срок от 23 месеца
и влиза в сила от датата на подписването му. Договорената месечна лизингово вноска е в
размер на 23.99 лева с ДДС. В общите условия към, договора подписани от М. М., се
установява, че лизинговите вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за заплащане на задълженията
на лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни или фиксирани телефонни
услуги, аргумент от чл.6.
От приложения по делото /представен към приобщеното в цялост ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна/ договор за мобилни услуги от
20.09.2019 г. се установява, че между "Т. Б." ЕАД и М. Д. М., ЕГН ********** е сключен
договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се е задължило да
предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен номер
359*********, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на
22.99 лв. за първоначалния срок на договора, а в последствие в размер на 31.99 лева. Като
писмено доказателство е прието заявление за смяна на номер, депозирано от М. Д. М., ЕГН
********** като стария номер 359********* е сменен с нов 3598*******. От допълнително
споразумение от 10.02.2021 г., сключено между "Т. Б." ЕАД и М. Д. М., ЕГН ********** е
видно, че срокът на договора относно предоставянето на далекосъобщителни услуги
относно телефонен номер 3598******* е 24 месеца при дължимо месечно възнаграждение
от 34.99 лева за първоначалния срок на договора и 40.99 лева – след изтичането на
първоначалния срок на договора.
От договор за лизинг на базови аксесоари, съдържащ се в приобщеното ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, се установява, че същият е сключен
10.02.2021 г. между «Т. Б.» ЕАД, ЕИК ********* и Маринка Д. М., ЕГН ********** на обща
стойност от 50.37 лева с включено ДДС, разпределена в 23 месечни вноски от по 2.10 лева.
Към сключения договор за лизинг за предоставяне на базови аксесоари са налице и общи
условия, подписани от М. Д. М.. От същата дата е налице и втори сключен договор за лизинг
на базови аксесоари между същите страни, на стойност 70.76 лева, разпределена в 23
месечни вноски от по 2.95 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на «Т. Б.» ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От раздел пет, т. 27е
видно, че плащанията по фактурите ке извършва в срока указан на фактурата, но не по-
3
късно от 18 дни след датата на издаването й.
По делото /към приобщеното ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град
Варна/ са представени пет фактури, издадени на 15.02.2021 г., 15.03.2021 г., 15.04.2021 г.,
15.05.2021 г. и на 15.06.2021 г. относно предоставени далекосъобщителни услуги,
абонаментни такси, дължими лизингови вноски за периода от 15.01.2021 г. до 14.06.2021 г.
Първата е на стойност 77.89 лева, втората на стойност 159.69 лева, третата на стойност
232.71 лева, четвърта на стойност 250.04 лева и последната на стойност 1134.87 лева,
включващ и начислените неустойки за предсрочно прекратяване, лизингови вноски и
задълженията по предходните четири фактури.
Представена по делото е последна покана за доброволно плащане, адресирана до
Виктор Палов, с дата 15.05.2021 г., в която са отразени дължимите суми за предоставени
услуги в размер на 250.04 лева, както и дължимият размер на лизинговите вноски – 580.80
лева и неустойки – 304.03 лева. В нея се съдържа уведомление, че договорът за
предоставяне на мобилни услуги/фиксирани услуги ще бъде прекратен. От удостоверение от
31.05.2024 г., издадено от Директора на РУ «Североизточен регион» на «Български пощи»
ЕАД – Варна, е видно, че пратката до М. М. е доставена до пощенската кутия.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на
Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителните искови претенции. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните
вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата
на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва
изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства следва
правният извод, че между страните в настоящото производство са възникнали валидни
облигационни правоотношения въз основа на сключените между тях договори – договор за
мобилни услуги ог 10.02.2021 г. относно мобилен номер 359********* и договор за мобилни
услуги от 20.09.2019 г. относно мобилен номер 359*********, в последствие сменен с номер
3598******* ведно с подписаното допълнително споразумение към договора от 20.09.2019
г., от 10.02.2021 г.
Процесния договор от 10.02.2021 г. и договор от 20.09.2019 г. ведно с допълнително
споразумение към него от 10.02.2021 г., сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на
сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Договорът за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия
по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са
юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния
сектор, поради което има качеството на "Търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП,
цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
4
число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни
условия. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответна месечна такса и срок на действие
на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата -
абонаментна такса и вноска. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименованите договори за услуги при предварително установени от
едната страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от
насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи
условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетата по делото Декларация - съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал,
че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен,
абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
Ползването на мобилни услуги от предоставените на М. М. телефонни номера се
установява от представените към всяка фактура справки за общо потребление, приложени
към приетото ч.гр.д.№ *****/2023 г. на ВРС, както и представени в детайлен вид към
исковото производство, които по съдържание не са оспорени от ответната страна.
Предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на
мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по
начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство
телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в
предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. В случая ответникът не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез
ползваните от потребителя устройства. Същият не ангажира и доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати начислените уговорени абонаментни такси и цена на
потребените услуги. Ищецът е представил данъчни фактури, издадени от него, като в тях са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни
такси за използване на клетъчната обществена мрежа на оператора, настоящ ищец за
процесния период за всяка една от предоставените услуги. Видно от записаното във
фактурите сумите са начислени за потребени услуги, остойностени по ценоразпис на
мобилния оператор, който е подписан от абоната /видно от приобщеното ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна/. В представените фактури и
приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е
формирано задължението му към мобилния оператор. По делото не се твърди, а и не се
установява неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на
ответника мобилни услуги, поради което следва да се приеме, че същите са доставени, с
оглед на което абонатът дължи заплащането им в уговорения между страните срок. В този
смисъл, доказани се явяват стойността на доставените услуги и изискуемостта на
задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен
срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в самата
фактура.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилите действие договори,
вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от
него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези суми не е обвързана от
доставката на услуги. Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на договора ищецът
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура.
5
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от ищецът, след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактура не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми /чл. 26/. Ищецът предоставя
на абоната 18 - дневен срок след издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея
сума /чл. 27 ОУ/. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред ищеца в 6 -
месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в
действащото законодателство. Оспорването не освобождава абоната от задължението за
плащане на дължимите суми /чл. 31/. „Йеттел Балгария“ ЕАД има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, чл. 49 от ОУ. От
съвкупния анализ на представените писмени доказателства, се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към същите,
установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество е
остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е следвало
да бъдат заплатени от ответника най - късно до 18 дни от издаването на всяка от месечните
фактури, и то независимо от това дали същите са получени, съгласно уговореното между
страните. Ответната страна не представя доказателства за изпълнение на задължението си за
заплащане по стойност и за съответните периоди на дължимите суми така, както са
посочени в издадените фактури, поради което съдът намира, че е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, поради което исковите претенции за сумата
от 116.10 лева и 29.49 лева се явяват основателни и следва да бъдат уважени. С оглед
гореизложените мотиви, съдът приема, че възражението на ответника, че не е установена
дължимостта и размера на вземанията за потребени мобилни услуги се явява неоснователно.
От приетия договор за лизинг от 10.02.2021 г., представен по приобщеното ч.гр.д. №
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че между страните е
сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател, е
предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване устройство ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV с телефонен номер
3598*******, а лизингополучателя се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер
на 551.77 лв., с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от
23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му. В договора се съдържа и изготвен
погасителен план, видно от който начина на изплащане на лизинговите вноски е на 23
вноски всяка по 23,99 лв. с ДДС. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид,
годен за употреба.
С договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предаден годна за употреба вещ
(мобилно устройство), което отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Доказателства за извършено плащане не са представени, поради което след като
не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да
заплати цената на устройството. Съдът не следва да обсъжда дали са били налице условията
за обявяване на предсрочна изискуемост на вноските, по договора, за лизинг, тъй като към
датата на депозиране на заявлението в съда, крайният срок на договора е настъпил и всички
вноски са дължими, а и не се установява ответникът да е върнал устройството или да е
заплатил цената му. В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се
лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу предоставена за ползване
вещ, а не за други уговорки. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че исковата
претенция за заплащане на претендираните лизингови вноски в размер на 569.10 лева се
6
явява основателна и доказана, поради което подлежи на уважаване.
Страните не спорят, че сключените помежду им договори за лизинг за лизинг за
базови аксесоари от 10.02.2021 г. са източник на облигационно правоотношение със
съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ -
съответно комплект от 4 броя аксесоари и 5 броя аксесоари) на лизингополучателя срещу
задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен
план по всеки от двата договора. Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови
вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно, като покана от страна на
кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на
всеки от договорите. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание - договора за лизинг. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията. Предсрочната изискуемост е
подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска
изпълнение на задължението. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на
исковата молба всички лизингови вноски по договора са с настъпил падеж като в случая е
безпредметно да се изследва дали е била надлежно обявена предсрочна изискуемост преди
предявяването на иска, още повече че не се твърди лизингополучателят да е върнал
лизинговата вещ - предмет на договора, т.е. предоставените аксесоари, намира, че
предявените искове във връзка с дължимостта на суми по договорите за лизинг на базови
аксесоари се явяват доказани за процесния период като задължението на ответника възлиза
на сумата 48.30 лева по договора за лизинг на базови аксесоари – 4 броя и на сумата от 67.85
лева по договора за лизинг на базови аксесоари – 5 броя. С оглед гореизложените мотиви,
съдът намира, че исковите претенции относно дължимостта на суми, по договорите за
лизинг на базови аксесоари подлежат на уважаване. Неоснователно се явява възражението
на ответника, че договорите за лизинг на базови аксесоари са противозаконни, тъй като е
налице свобода на договаряне и с подписването на двата договора за лизинг на базови
аксесоари страната се е задължила по тях. Ирелевантен е въпросът дали при закупуването на
мобилните устройства се предоставят базови аксесоари и дали мобилното устройство може
да работи и без тях.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство са възникнали
действителни материални договорни правоотношения по силата на сключените между тях
договори. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те
да се доказват. За да разполага с възможността да претендира неустойка, кредиторът следва
да установи, че същата е договорена с длъжника, т. е. че последният е изразил съгласие да
понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение.
В производството ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на
възникналото и изискуемо свое задължение заплащане на месечните абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.01.2021 г. до 14.05.2021 г. по договора
от 20.09.2019 г. и допълнително споразумение към него от 10.02.2021 г. относно мобилен
номер 3598******* и по договор за мобилни услуги от 10.02.2021 г. относно ползването на
7
мобилен номер 359*********, което е обусловило правото на мобилния оператор
едностранно предсрочно да прекрати договора с ответника съгласно чл. 19б, б. "в" от
Общите условия и да начисли претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги.
Съгласно договора за мобилни услуги от 10.02.2021 г. и договора за мобилни услуги
от 20.09.2019 г. ведно с допълнително споразумение към него от 10.02.2021 г. в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока
на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим
карта до края на този срок, а в случаите в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договор или по предходно подписан документ, чийто срок не
е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг.
Предвиденото предсрочно едностранно прекратяване по своята правна същност
съставлява особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение
съгласно чл. 87 ЗЗД, поради което доколкото в договорите не е предвиден ред за
упражняването на това право от страна на кредитора, то в съответствие с общите правила за
разваляне на двустранен договор регламентирани в чл. 87 и сл. ЗЗД, тъй като се касае за
договор сключен в писмена форма, настоящият състав приема, че в случая
предупреждението за развалянето на договора следва да бъде направено писмено /чл. 87, ал.
1, изр. 2 ЗЗД/. С представената покана за доброволно плащане, доставена до абоната, видно
от удостоверението, издадено от пощенските служби, съдът приема, че мобилният оператор
е упражнил валидно правото си да развали договорите за мобилни услуги и същите са били
прекратени преди изтичане на уговорения срок, поради което претенциите му за заплащане
на неустойки за прекратяване на договорите за мобилни услуги за сумите от 114.96 лева и за
31.64 лева се явяват основателни и подлежат на уважаване.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи - в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да
търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне
(неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за
частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
8
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й - в този
смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, II т. о.
В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., I т. о. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава. В този смисъл са и решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.
о.
Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси в стандартен размер без отстъпка, не нарушава добрите нрави.
Правоотношението е прекратено поради неизпълнението на потребителя и съответно
същият дължи обезщетение за неспазения период, през който операторът легитимно е
очаквал да бъдат потребявани предоставяните от него далекосъобщителни услуги, за които е
длъжен да поддържа съответната мрежа. Тази неустойка е ограничена до три месечни
вноски, поради което не е без краен предел и не излиза от придадената й санкционна
функция.
Неустойката за възстановяване на частта от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план и стандартните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на договора,
преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите
нрави и нищожност на клаузата, тъй като на практика съвпада с обезпеченото главно
задължение. При така очертания способ за определяне размера на претендираната неустойка
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори и в по-висок размер,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Следва да се посочи, че
размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената
на услугата) до края на срока на действие на съответния абонамент, създава само илюзорно
право на прекратяване на договора от страна на ответника - потребител, т. е. същата е и
неравноправна и поради това нищожна.
С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да
предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като
ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова
клаузата за компенсаторна неустойка за възстановяване на частта от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
9
ползване по съответния абонамент не е породила валидно задължение в тежест на ответника
Маринка Д. М.. Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на
претендираното въз основа на нея вземане за неустойка. С оглед гореизложените мотиви
установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от
272,39 лева следва да се уважи до размера от 114.96 лева и да се отхвърли до предявения
размер от 272.39 лева, т.е. да се отхвърли за сумата от 157.43 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор.
Предвид наличието на уважаване на исковите претенции, съдът следва да се
произнесе по въведеното възражение от страна на ответника за погасяване на задълженията
по давност. С оглед датата депозиране на заявлението в съда – 07.08.2023 г. и при
съобразяване обстоятелството, че задълженията по първата издадена фактура от 15.02.2021
г. са с падеж 02.03.2021 г., а на последната 30.05.2021 г. следва изводът че претендираните
вземания не са погасени по давност. Предвид факта, че се касае до периодични плащания,
същите се погасяват с изтичането на три годишната давност, аргумент от чл. 111 ЗЗД. С
оглед срокът за заплащане на стойността по всяка от фактурите и датата на подаване на
заявлението в съда следва изводът, че не е налице изтичане на законово предвидения
давностен срок, поради което възражението следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските: В настоящото производство ищецът е поискал
присъждане на сторените в производството разноски като претендира сумата от 125 лева –
заплатена държавна такса, депозит за особен представител 413.89 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева. За претендираните разноски, представя доказателства
за тяхното заплащане. За заповедното производство търси разноски за заплатена държавна
такса в размер на 25 лева и в размер на 480 лева – за адвокатско възнаграждение. С оглед
частичното уважаване на исковите претенции, следва и частично да се уважат сторените в
исковото и в заповедното производство разноски. В тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 877.55 лева за исковото производство и в размер на 434.95
лева за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 569.10 лева, представляваща дължими лизингови вноски
за периода от 10.02.2021 г. до 14.06.2021 г. по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно
предоставено устройство ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43 Smart TV, сключен между
„Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението в съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като за
горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 48.30 лева, представляваща дължими вноски за периода
от 10.02.2021 г. до 14.06.2021 г. по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно базови
аксесоари, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата,
10
считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение, по
реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 67.85 лева, представляваща дължими вноски за периода
от 10.02.2021 г. до 14.06.2021 г. по договор за лизинг от 10.02.2021 г. относно базови
аксесоари, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение, по
реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 298 ТЗ, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********
сума в размер на 116.10 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси и ползвани услуги за периода от 15.01.2021 г. до 14.05.2021 г. по договор за мобилни
услуги от 20.09.2019 г. с предпочетен номер +3598*******, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М.
Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда-
07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е
налице издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № *****/2023
г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 92 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 114.96 лева, представляваща дължима неустойка /представляваща три стандартни
месечни такси за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 20.09.2019 г. с
предпочетен номер +3598*******, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице
издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № *****/2023 г. по
описа на Районен съд – град Варна като отхвърля исковата претенция за горницата
над 114.96 лева до пълно предявения размер от 272.39 лева, т.е. за сумата от 157.43 лева,
представляваща дължима неустойка за устройство ALCATEL 3X 2019 Green + Thomson 43
Smart TV /представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор/ за мобилни услуги от 20.09.2019 г. с
предпочетен номер +3598*******, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 298 ТЗ, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********
сума в размер на 29.49 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси и ползвани услуги за периода от 15.01.2021 г. до 14.05.2021 г. по договор за мобилни
услуги от 10.02.2021 г. с предпочетен номер +359*********, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и
М. Д. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда- 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената
сума е налице издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
11
*****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П. С, сграда ** и М.
Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № **, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 92 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 31.64 лева, представляваща дължима неустойка /представляваща три стандартни
месечни такси за предсрочно прекратяване на договора/ по договор за мобилни услуги от
10.02.2021 г. с предпочетен номер +359*********, сключен между „Й. Б.“ ЕАД и М. Д. М.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда-
07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд,
град Варна по реда на чл. 410 ГПК
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, адрес: град И., ул. "Г. П." № ** да заплати на
„Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. "М", *, Б. П.
С, сграда ** сумата от 877.55 лева, представляваща дължими разноски за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции и сума в размер на
434.95 лева, представляваща сторени разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12