РЕШЕНИЕ
№1491 дата 14 декември 2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 01 декември 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 1113 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225а, ал.1, във
вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на
ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД, гр.Бургас против Заповед № 473/22.02.2022г. на заместник-кмета
на Община Бургас, с която,
на основание чл.225а, ал.1 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен,
описан като пристройка на цех за ремонтни дейности, находящ се в ПИ с
идентификатор 07079.618.12 по КК на гр.Бургас.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, постановена при нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. По-конкретно възразява, че описанието на разпоредения за премахване
строеж е неясно, индивидуализацията му като пристройка е неточна, тъй като има
характеристиките на самостоятелна сграда, а изводът на органа, че след като
пристрояването е към незаконен строеж, то и пристройката се явява незаконна,
счита за порочен. Оспорва също така и фактическите констатации относно
наличието на два броя вградени преместваеми гаражни клетки в пристроения обем,
като възразява, че те не са част от строежа – пристройка, представляват отделни
обекти – строежи или преместваеми. Следващо оплакване касае липсата на
изследване относно търпимостта на строежа с формалното позоваване от страна на
органа, че за поземления имот не е налице одобрен устройствен план. Позовава се
на сключения договор за ползване на имота от 1993г., съгласно който,
дружеството, като наемател, има право да изгради производствено-складова база
за нуждите на своята дейност, както и на обстоятелството, че за съседния имот,
находящ се в същия квартал като процесния, е налице подробен устройствен план,
а за процесния имот устройствения статут е останал неустановен. Иска се отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените
в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.
Административният орган –
заместник-кмет на Община Бургас се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и поддържа
становището за незаконност на процесния строеж, така както е описан в
заповедта, изпълнен без одобрени строителни книжа, в имот, който не е
урегулиран, за него няма отреждане и предвидено застрояване, също моли за
присъждане на възнаграждение.
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната като
адресат от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Данните от
административната преписка сочат, че между ЕТ ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВ, като наемател,
чийто правоприемник е жалбоподателят ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД, и Община
Бургас, като наемодател, е бил сключен договор от 22.12.1993г. за отдаване под
наем на 250кв.м. общинска земя в района на Промишлена зона – гр.Бургас. Видно
от т.2. на договора наемателят се е задължил да изгради временна постройка,
отговаряща на нормативните строителни изисквания, за използване като
производствено-складова база. Видно от т.6. наемният договор е безсрочен.
Няма спор по делото, че
отдаденият под наем имот е идентичен на част от територията на ПИ с
идентификатор 07079.618.12 по КК на гр.Бургас.
На 19.08.2016г. за този
имот е съставен АЧДС № 7735, видно от който, в описанието на имота не са
посочени налични сгради.
По повод постъпил сигнал
за извършено в този имот незаконно строителство, от служители на областната
администрация е извършен оглед на място, за което е съставен констативен
протокол от 12.06.2020г., видно който, в имота са установени сгради и навеси,
показани в Приложение № 1 - позиции 1, 2, 3, 4, 5, 6.
До областния управител е
постъпило писмо вх. № 26-00-385/09.07.2020г. от жалбоподателя ВОДОКАНАЛСТРОЙ
КОСТОВИ ЕООД, видно от което, позовал се е на сключения през 1993г. договор за
наем на имота, като е посочил, че се използва малка част от имота за складиране
на строителни материали и за паркиране на служебни автомобили, като дружеството
не е извършвало строителни дейности в имота, а единствено е инсталирал
технически средства за охрана. Отбелязал е, че сградите в имота са съществуващи
от повече от 10 години, може би дори 15-20 години.
С писмо изх. №
08-00-719/16.11.2020г. областният управител уведомил общинската администрация
за извършената проверка в имота с идентификатор 07079.618.12 , че същият е частично
заграден, с поставени портални врати, построени сгради и навеси, някои от които
с метална конструкция и зидани стени, като е посочил, че те не са били актувани
със съставния АЧДС, тъй като не са били констатирани при съставяне на акта,
нито са били отбелязани като съществуващи в кадастралната карта. Поискано е
предприемането на действия за отстраняване на извършеното без разрешение
строителство.
На 08.06.2021г. от
служители на Община Бургас е извършена проверка на място в имота, за която е
съставен констативен протокол № О-97/08.06.2021г., видно от който, констатиран
е строеж, описан като Пристройка на цех за ремонтни дейности, находящ се в имот
с идентификатор 07079.618.12, представляваща едноетажна постройка със застроена
площ от 166кв.м. и средна височина от 4 метра, изпълнена с носеща метална
конструкция – стоманени колони и греди, като в обема на сградата са вградени
два броя сглобяеми гаражни клетки, монтирани върху бетонова подова настилка.
Посочено е, че по стените е изпълнена частична зидария и обшивка от профилна
ламарина, а покривът се състои от две едноскатни конструкции с обшивка от
дървени плоскости и крайно покритие от профилна ламарина. Отбелязано е също, че
пристройката е оборудвана с повдигателно съоръжение и голям брой ремонтни инструменти,
както и че е пристроена към източната фасада на незаконно построен цех за
ремонтни дейности, като е оставен отвор за вътрешен вход/изход, а допълнителен
външен достъп е осигурен посредством два метални портала по южната фасада.
Посочено е, че няма категорични данни за годината на изграждане, но предвид
липсата на одобрен ПУП за имота, строежът не може да се счита за търпим по
смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Строежът е
квалифициран като такъв от пета категория, с посочен ползвател ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД, извършен без
одобрени проекти и разрешение за строеж.
На 09.08.2021г. е съставен
констативен акт № О-3, в който са възпроизведени констатациите от проверката,
съставена е окомерна скица за разположението на строежа, като актът е връчен на
същата дата на управителя на дружеството.
На 13.08.2021г.
жалбоподателят подал възражение вх. № 06-00-163/13.08.2021г., видно от което,
заявил е, че дружеството не само е дългогодишен ползвател на имота, но той е и извършител на строежа, като
пристройката към цеха е изградена за задоволяване на производствените нужди на
дружеството. Позовал се е на клаузата в сключения договор за наем за изграждане
на временна постройка, с което е потвърдил, че е извършител на процесната постройка
на това основание, както и на останалите подобрения в имота. С тези доводи е
обосновал наличието на правен интерес за участие в административното
производство по обследване на процесния строеж.
Въз основа на данните,
съдържащи се в съставения констативен акт и протокол, заместник-кметът на
Община Бургас издал процесната Заповед № 473/22.02.2022г., в мотивите на която
възпроизвел фактическите констатации за изпълнения строеж, констатирал е, че същият е бил реализиран без разрешение за строеж и без одобрени проекти,
поради което и на основание чл.225а и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредил да
бъде премахнат като незаконен, строеж, представляващ пристройка на цех за
ремонтни дейности, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.618.12 по
КК на гр.Бургас.
Заповедта е законосъобразна.
За изясняване на фактическите обстоятелства, касаещи
изграждането на процесния строеж, по делото беше назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която внесе допълнителна яснота относно изпълнението
му. Описва строежа като едноетажна постройка с външни размери 12м/13,70м, с
приблизителна площ от 165кв.м. и средна височина от 3,70м. Носещата конструкция
е метална, състояща се от колони, греди и рамки, със стени от профилна ламарина
и частична зидария. Посочва фасадите както следва: южна фасада (титулната
снимка) – на нея е разположен достъпът до постройката през две портални метални
врати, едната от които е захваната за метална колона на съседния цех, а другата
– за една от монтираните гаражни клетки. Северната фасада (снимка 9) започва с
една от гаражните клетки и продължава с останалата част от постройката, като
тази фасада е заета от множество прозорци. На запад постройката граничи с цеха,
като има обща стена с него, на която е отворена врата за взаимен достъп. На
изток фасадата е оформена от задните стени на двете гаражни клетки и зида между
тях, затварящ пространството между клетките. Покривът на процесния строеж се
състои от две едноскатни конструкции – над постройката и по-ниска част над
гаражните клетки, като е изпълнен от надлъжни дървени греди, които стъпват
върху металната конструкция на постройката и продължава над гаражите, където
гредите гредите стъпват на надзидче. По отношение на устройствените разработки
за имота вещото лице е установило, че
той не попада в обхвата на никоя разработка за ПУП.
Основното възражение на жалбоподателя касае неясна и
неточна индивидуализация на разпоредения за премахване строеж, като оспорва
констатацията, че установените на място гаражни клетки попадат в обема на
постройката и в този смисъл се касае за два обекта – пристройка към цех и
гаражни клетки.
Възражението съдът счете за неоснователно, като в тази
част се позовава на експертното заключение. При описанието на ограждащите
процесния строеж стени/фасади вещото
лице изрично посочва, че на изток фасадата на пристройката се оформя именно от
задните стени на гаражните клетки и изпълнения между тези задни стени зид, в
резултат на което се оформя единна стена/фасада. Отворите на гаражните клетки
„гледат“ навътре в помещението/пристройката и в този смисъл тези клетки
обособяват отделни вътрешни работни пространства в едно общо помещение.
Гаражните клетки нямат самостоятелно значение и функциониране извън обособеното
общо вътрешно пространство, в което те се намират. Също така, влизайки в
пристройката всъщност се достъпват и двете гаражни клетки и в този смисъл те са
част от нейния обем. Гаражните клетки биха били самостоятелни обекти, ако не
бяха обхванати от ограждащи стени (не само собствените им), оформящи помещение
(пристройка) , в което те се оказват затворени, но вече бидейки част от
интериора на това помещение, те губят самостоятелния си статут, респ. нямат
характер на гаражи и няма основание да се поставят в друга строителна
категория, в каквато насока са друга част от възраженията на пълномощника на
страната. В този смисъл не е налице сочената неяснота при индивидуализацията на
процесния строеж, като всъщност тази индивидуализация е по-прецизна, като в
мотивите допълнително е уточнено, че в процесната постройка са вградени и две
гаражни клетки.
Неоснователно също така страната счита, че след като
процесната пристройка е изпълнена към друг незаконен строеж, то на това
основание порочно е счетена също за незаконна. Административният орган не е
обосновал извод за незаконност на това сочено фактическо основание. Строежът е
квалифициран като незаконен на основание безспорна липса на издадени за него
строителни книжа – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а посоченото в мотивите, че е
пристроена към друг незаконен строеж не представлява обосноваване на извод за
незаконност, такава нормативна хипотеза няма, респ. не е основанието за тази правна квалификация.
Неоснователно е и възражението, че органът не е
изложил мотиви относно търпимостта на установения незаконен строеж. Видно от
обстоятелствената част на заповедта, посочил е, че не са налице категорични
данни относно годината на изграждане на строежа, но позовавайки се на липсата
на одобрен ПУП за имота е обосновал извод, че строежът не може да се счита за
търпим в хипотезите на § 16, ал.1 и § 127, ал.1 от ЗУТ. Липсата на одобрен
устройствен план за имота се потвърждава и от проучванията на вещото лице, а и
двете хипотези на търпимост изискват допустимост на строежа съобразно
предвижданията на устройствен план. Отделно от това, самият жалбоподател дава
противоречиви сведения относно момента на строителството, за да бъде той
отнесен към някоя от приложимите хипотези – в посоченото по-горе писмо до
областния управител от м.07.2020г. е отбелязал, че процесното строителство е
„от повече от 10 години, може би дори 15 или 20“, което е доста обширен период
между 2000г. – 2010г., докато в съдебно заседание пълномощникът съобщи за
период на строежа между 1997г. – 2000г. Това твърдение не е подкрепено с
никакви доказателства, като в тази насока страната се отказа от ангажирането на
доказателства, в.т.ч. свидетелски показания, но ако се приеме за вярно,
приложими за него са хипотезите на § 16,
ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ, като алинея 2 обхваща незаконни строежи изпълнени в
периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но в този случай се изисква деклариране
до 31.12.1998г., каквото не се твърди да е направено, а алинея 3 обхваща
строежи изпълнени след 30 юни 1998г., но също изисква деклариране в определен
законов срок. Не са налице предпоставките за приложението и на § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ, тъй като нито към момента на възможното изпълнение на строежа, нито
към настоящия момент, имотът, в който е извършен, не е обхванат от застроителни
разработки, респ. устройствен план, който да предвижда строителство като процесното.
За приложението на института на търпимостта е необходимо да се установи по
безспорен начин максимално точния период на строеж, докато в настоящия случай
съдът обсъжда само възможни хипотези поради липса на тази установеност, предвид
оттеглянето на доказателствените искания, свързани с установяването на това
обстоятелство.
След като е установил правнозначимите факти на
изпълнен строеж без издадени строителни книжа и спрямо който е неприложим
институтът на търпимостта поради липса на предвидено застрояване на имота,
административният орган е приложил правилно материалния закон в хипотезата на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като е издал процесната заповед за премахването му.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли,
като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД,
гр.Бургас, бул.“Княгиня Мария Луиза“, № 59, ет.1 против Заповед №
473/22.02.2022г. на заместник-кмета на Община Бургас.
ОСЪЖДА ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД,
гр.Бургас, бул.“Княгиня Мария Луиза“, № 59, ет.1, с ЕИК *********, да заплати на Община
Бургас, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: