№ 2198
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20057477/04.03.2021г. по гр. д. № 29174/2020г. по описа
на Софийски районен съд, 51-ви състав с което е признато за установено по
предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ , че АН. Д. З.,
ЕГН ********** и Р. Д. З., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. София ул.
„******* дължат разделно по 1/2 на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул.
„******* сумата от 1491,64 лв., представляваща стойност на топлинна
енергия за периода м.12.2016г. – 17.06.2018г., доставена в апартамент № 46,
находящ се в гр. София жк. „*******“, аб. № 357379 ведно със законната
лихва от 05.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 266,33 лв., представляваща лихва за забава
за периода 15.09.2017г. -24.01.2020г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5830/2020г. Като исковете са отхвърлени до пълните
предявени размери от 1724,98 лв. за периода от м. 05.2016г. до м.11.2016г.,
както и за сумата за лихва за забава за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 328,99 лв. С решението са отхвърлени също и
исковете за сумите от 49,77 лв. – представляваща главница за услугата дялово
разпределение и 11,55 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за услугата дялово разпределение.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
1
ищеца трето лице-помагач "Б.“ ООД.
Срещу решението в частта в която исковете са уважени е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците
АН. Д. З., ЕГН ********** и Р. Д. З., ЕГН: **********. Поддържат, че
първоинстанционното решение е неправилно. Считат че в производството не
е доказано при какви дялове притежават процесния имот, а освен това
липсват доказателства че ответниците са потребители на топлинна енергия.
Считат че липсва облигационно отношение доколкото не са представени
надлежни доказателства че ответниците са собственици или вещни
ползватели. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново с което исковете се отхвърлят изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Т.С.“ ЕАД с който
счита че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
Спорният във въззивното производство въпрос е свързан с това дали
ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия и при
какви квоти дължат заплащането на стойността на доставената топлинна
енергия.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на
2
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
/т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр.
74 от 08.09.2006 г. /.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал.
1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ,
бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В разглеждания случай по делото е доказано а и не се спори, че
процесният имот апартамент № 46, находящ се в гр. София жк. „*******“, аб.
№ 357379 е бил топлофициран, както и че сградата - етажна собственост /в
която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Въззивният съд приема, че въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото се установява че ищците са били
собственици на процесния апартамент към процесния период. Това се
установява от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
3
имот, в който нотариусът след проверка на представените документи за
продажбата е установил, че ищците са собственици. Тези изводи са направени
от представения пред нотариуса договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 23, том І от 1996г.
Следователно настоящият състав намира за доказано че ответниците са
собственици на процесния апартамент № 46, находящ се в гр. София жк.
„*******“, аб. № 357379. имат качеството на потребители на топлинна
енергия и битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ.
Досежно второто възражение относно квотите на разпределение на
задължението настоящият състав намира, че то е направено за първи път във
въззивното производство. Въпросът дали ответниците са с равни квоти не е
бил повдиган от в първоинстанционното производство. По отношение на
квотите ответниците са имали възможност да направят възражение но такова
не е повдигнато. С оглед на изложеното това възражение не следва да се
разглежда във въззивното производство.
При това положение и при съвпадение на изводите на въззивната и на
първата инстанция жалбата следва да се остави без уважение а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1
НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал3 от ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20057477/04.03.2021г. по гр. д. № 29174/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав
ОСЪЖДА АН. Д. З., ЕГН ********** и Р. Д. З., ЕГН: ********** и
двамата с адрес гр. София ул. „*******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
адрес: ул. „******* сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "Б.“
ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5