РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Благоевград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Мария С.-Въкова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно административно
наказателно дело № 20231200601019 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с постъпил
протест от Районна прокуратура – гр.Благоевград срещу решение №
222/05.04.2023 г., постановено по АНД № 247/2023 г. по описа на Районен съд
– гр.Благоевград.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явява неправилен и
незаконосъобразен. За да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, РС
приел, че осъщественото от обвиняемата К. Г. Ш. се характеризира с
незначителна степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава,
визирана от законодателя в нормата на чл.309, ал.1 от НК. В подкрепа на своя
извод съдът посочил чистото съдебно минало на обвиняемата, липсата на
данни за предходни противообществени прояви и изключително добри
характеристични данни-дългогодишен и уважаван служител на ПМГ“А. С.
К.“,без нарушения на дисциплината и правилата за работа както е отчел и
признанието за извършеното деяние.По този начин съдът е достигнал до
крайния извод, че извършеното от обвиняемата е „инцидентна проява“ в
1
нейния живот и не е израз на трайно незачитане на установения в страната
правов ред във връзка с обществените отношения, свързани с
документооборота. Прокурорът изразява становището,че част от горните
обстоятелства не е следвало да бъдат отчитани отново при постановяване на
решението, тъй като чистото съдебно минало на обвиняемата и липсата на
доказателства същата да е освобождавана по реда на чл.78а от НК от
наказателна отговорност е дало основание на прокуратурата за извършеното
от нея деяние да внесе предложение по реда на чл.78а от НК за
освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание. Счита се,че съдът е достигнал до неправилния
извод за незначително засягане на обществените отношения като игнорирал
основния факт,че неистинският частен документ е съставен без съгласието
както на заявителя,така и на заместващия директора на ПМГ“А. С. К.“ учител
като посочвайки свидетелят Н. К. като автор на документа знаейки ,че същият
реално в момента е в продължителен отпуск по болест,то обществените
отношения са засегнати значително.
С оглед изложеното РП-Благоевград намира,че в случая извършеното от Ш.
деяние засяга в необходимата степен обществените отношения, свързани с
документооборота,в който смисъл липсвали основания за приложението на
чл.9, ал.2 от НК и оправдаването й за извършеното престъпление по чл.309,
ал.1 от НК.
Ето защо се иска от ОС-Благоевград да отмени атакуваното решение и
постанови ново,с което да признае обвиняемата за виновна в извършването на
престъпление по чл.309, ал.1 от НК, да освободи същата от наказателна
отговорност и да й наложи административно наказание „глоба“ в
минималния,предвиден от законодателя размер.
В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло протеста.
Въззиваемата и нейният защитник намират решението на първата инстанция
за правилно и законосъобразно, поради което и молят ОС да го потвърди.
Страните не сочат нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд,след като обсъди доводите в протеста,
2
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира, че не са налице основания за отмяната му.
Окръжният съд намира протеста на РП за допустим, като подаден от
надлежна страна, в определения от закона срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледан по същество, намира същия за
неоснователен.Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на
решението.Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на събрания доказателствен материал.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав не намери основания за промяна в изложената от
контролирания съд фактическа обстановка,още повече ,че в хода на
въззивното производство не са събрани нови доказателства и между страните
не съществува спор по фактите,а именно:
С решението, отмяна на което се иска, РС-Благоевград е признал обвиняемата
К. Г. Ш. за невиновна в това, че на 29.10.2020г. в гр. Благоевград е съставила
неистински частен документ - заповед РД-11-75/29.10.2020г. за разрешаване
на платен отпуск на В. К. А., на която е бил придаден вид, че е подписана от
Н. К. в графа „Директор“ и е употребила документа за да докаже, че В. К. А. е
ползвала платен отпуск на 30.10.2020г. пред главния счетоводител на ПМГ
„А. С. К.“ и пред вещото лице С. Т., назначено като експерт по гр. дело
№2203/2021г. пред РС Благоевград, като поради явната незначителност на
обществената опасност,първоинстанционният съд е приел,че деянието не е
престъпление и на основание чл. 378, ал.4, т.2 вр. с чл. 309, ал.1 вр. с чл. 9,
ал.2 от НК е оправдал обвиняемата по посоченото обвинение.
К. Г. Ш. е родена на *г. в гр. П.,живее в гр. Б., на ул. „Д. Г.“ № *, не е
осъждана, не е наказвана по реда на 78а от НК. Тя е дългогодишен и уважаван
служител на Природо-математическа гимназия „А. С. К.“ в гр. Благоевград,
никога не е била наказвана за нарушения на служебната дисциплина или
правилата на работата.В гимназията изпълнява длъжността „завеждащ
3
административно-техническа служба“,която длъжност има за основна цел да
отговаря за правилната организация и контрол на административното
обслужване. Част от задълженията й били да приема заявленията за ползване
на отпуск от учителите и останалите служители в училището, да попълва
заявленията в частта за заповедта на директора за разрешаване на отпуск и да
ги представя за подпис на директора или на неговия заместник. Директор на
училището е Н. К.,но в периода от 16.09.2020г. до 20.12.2020г. той бил в
отпуск по болест и в този период е бил заместван от старши учител К. В.,за
което била издадена заповед №РД-08-03/15.09.2020г.
Есенната ваканция за учениците през 2020г обхващала периода 30
октомври/петък/ -01.11.2020г/вкл./.Съгласно практиката в училището,на
учителите и останалите служители е бил разрешаван отпуск за 30.10., като за
това били издадени заповеди за разрешаване на отпуск. Такава заповед с №
РД-11-75/29.10.2020г. е издадена и за разрешаване на отпуск на В. К. А., която
работела в училището като педагогически съветник. В последствие със
заповед РД-08-499/07.07.2021г. на В. А. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ заради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина
и други тежки нарушения. А. е оспорила уволнението пред РС-Благоевград,за
което било образувано гражданско дело №2203/2021г по описа на Районен
съд Благоевград и в хода на производството е възникнал спор дали тя е
използвала платен отпуск на 30 октомври 2020г., като А. е твърдяла, че не е
била в отпуск тогава.Поради тази причина в хода на съдебното производство
била назначена графологическа експертиза, която установила, че от нейно
име е било подадено заявление вх. № АТС-08-153/29.10.2020г. за разрешаване
на отпуск, което не е било подписано от нея, но ръкописния текст в него е
изписан от обвиняемата К. Ш..Назначената експертиза в хода на
образуваното досъдебно производство е установила освен това,че подписът
от името на директора на училището Н. К. не бил положен от него или от
заместника му К. В., а от обвиняемата К. Ш..
Свид.К. В. посочва,че по принцип всеки служител преди да излезе отпуск
следва да подаде заявление за ползването му,което е по образец.След като
попълни заявлението го подписва и го оставя на К. Ш.,която се занимава с
отпуските,които описва на компютъра си.К. В. изрично сочи,че не е
подписвала заповедта за отпуск и няма представа от кого е подписана.
4
Директорът Н. К. сочи,че 30.10.2020г по заповед на министъра на
образованието е един от дните на есенната ваканция като за този ден
служителите в училището следва да ползват платен годишен отпуск,поради
което всички са ползвали такъв.Когато времето е учебно, всеки служител сам
подава заявлението си за отпуска,но когато е ваканция е ясно,че през това
време служителите ще ползват такава и това обстоятелство се знае от всички.
Обвиняемата Ш. не дава обяснения както в хода на образуваното досъдебно
производство,така и в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция.Такива не дава и пред въззивния съд.Единствено в последната си
дума сочи,че 30.10.2020г е неучебен ден,тъй като е първият ден от есенната
ваканция.
От така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема, че обвиняемата К. Ш. формално е осъществила обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.309,ал.1 НК.Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице В. Ч. по извършената
съдебно-почеркова експертиза №142/2022г. В този смисъл, според настоящата
инстанция РС-Благоевград е достигнал до верни фактически и правни
констатации относно съставомерността на деянието позовавайки се съобразно
нормите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК на събраните в досъдебното и съдебното
производство доказателства.
Между страните не съществува спор по фактите като обвиняемата Ш. не
оспорва факта на подписване на заповедта.В тази връзка следва да се
отбележи,че районният съд е надценил заявеното от обвиняемата, посочвайки
нейни обяснения в мотивите и позовавайки се на тези обяснения.И това е
така,тъй като Ш. се е възползвала от правото си да не дава обяснения както
на етап досъдебно производство,така и в хода на образуваното съдебно
производство.Последната е давала показания в качеството си на свидетел в
образуваното наказателно производство,но предвид придобиването на
различно процесуално качество на по-късен етап,тези нейни показания няма
как да бъдат ценени и възприемани като обяснения на обвиняемо
лице.Въпреки тази неточност,допусната от първостепенния съд и
кредитиране на доказателствен материал,който не е събран по предвидения
5
законов ред и макар невъзприемайки и изключвайки от доказателствения
материал по делото ценените от контролираната инстанция свидетелски
показания на Ш.,въззиният съдът достигна до същия правен извод за
невиновността на К. Ш. именно поради явно незначителната обществена
опасност на извършеното от нея деяния.
В съответствие с описаната фактическа обстановка и със събраните и приети
по делото доказателства по несъмнен начин се налага на първо място
изведеният от първостепенния съд правен извод,че с деянието си К. Ш. е
осъществила формално състава на престъплението по чл.309,ал.1 НК. Обект
на посегателство при този вид престъпление са обществените отношения,
които осигуряват реда и правната сигурност на документооборота –
съставяне, използване и съхраняване на документите, разбирани като
конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат
пряко или косвено правно значение.В конкретния случай, изпълнителното
деяние е осъществено от обвиняемата Ш. като на 29.10.2020г. в гр.
Благоевград е съставила неистински частен документ - заповед РД-11-
75/29.10.2020г. за разрешаване на платен отпуск на В. К. А., на която е бил
придаден вид, че е подписана от Н. К. в графа „Директор“ и е употребила
документа, за да докаже, че В. К. А. е ползвала платен отпуск на 30.10.2020г.
пред главния счетоводител на ПМГ „А. С. К.“ и пред вещото лице С. Т.,
назначено като експерт по гр. дело №2203/2021г. пред РС Благоевград,с което
си деяние формално е осъществила състава на престъпление по чл.309,ал.1
НК.В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Н. К. и К.
В.,които изрично заявяват,че подписа под заповедта не е положен от тях.
Директор на ПМГ „А. С. К.“ е Н. К.,но в периода от 16.09.2020г. до
20.12.2020г. той бил в отпуск по болест и в този период е бил заместван от
старши учител К. В.,за което била издадена заповед №РД-08-
03/15.09.2020г.Т.е,разискваният частен документ - заповед РД-11-
75/29.10.2020г. за разрешаване на платен отпуск на В. К. А. е следвало да бъде
подписан именно от заместващия директора учител К. В.,но последната не го
е разписала.Фактът,че този документ не носи нейния подпис или подписа на
директора на гимназията се доказва и в резултат на назначена и изготвена
нарочна съдебно-почеркова експертиза,която изрично установява,че подписът
в графа директор не е положен от посочените лица,но установява и автора на
този документ ,а именно обвиняемата К. Ш..В тази връзка следва да бъде
6
отбелязано,че обвиняемата Ш. е подписала заповедта със собствения си
подпис ,което е видимо с просто око и без необходимостта от специални
знания в тази насока за установяване различието в подписите на засегнатите
от случая лица.Обследваната заповед №РД-11-75/29.10.2020г. представлява
частен документ,който в действителност е неистински по смисъла на чл. 93,
т. 6 от НК, защото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което в действителност го е подписало
– документът е подписан от обвиняемата Ш., а не от директора на училището
Н. К..
В този смисъл е безспорно,че и от субективна страна деянието е извършено
от К. Ш. с пряк умисъл, като същата е съзнавала общественоопасния характер
на извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала
тяхното настъпването. Интелектуалната страна на умисъла обхваща освен
това и съзнаване от страна на обвиняемата,че използва неистински документ,
както и че ползва същият пред трето лице-пред главния счетоводител на ПМГ
„А. С. К.“ и пред С. Т., назначена като експерт по гр. дело №2203/2021г. пред
РС Благоевград,на която е предоставила процесните документи,за да докаже,
че В. К. А.,изпълняваща длъжността „педагогически съветник“ е ползвала
платен отпуск на 30.10.2020г.Всички тези факти,включени в интелектуалната
страна на умисъла са напълно съзнавани от обвиняемата Ш..
Съобразно тези установените факти, първоинстанционният съд е достигнал
до извода, че макар и формално с действията си В. Ш. да е осъществила
състава на престъпление по чл.309,ал.1 НК,то тези нейни действия не са
престъпни, тъй като при тях липсва един съществен елемент на
престъплението, а именно неговата обществена опасност.
Настоящият съдебен състав намира, че РС –Благоевград правилно е приложил
разпоредбата на чл.9,ал.2 НК и в този смисъл не е допуснал нарушение на
материалния закон.Всяко деяние, независимо от обществените отношения,
които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на
засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано
третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове
използването на средствата на наказателната принуда като
общественоприемливи. По силата на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК,
7
престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от
двете форми на "малозначителност"- пълна липса на обществена опасност
или наличие на такава, но с явна нейна незначителност. Ето защо наличието
на обществената опасност като самостоятелен елемент на престъплението
следва винаги да се преценява отделно. В конкретния случай при деянието на
обвиняемата Ш. не са налице материални, користни или вредоносни подбуди.
Преценено с оглед личността на дееца, настоящият съдебен състав счита, че
правилно първоинстанционният съд е оценил на първо място изключително
ниската обществена опасност на дееца-К. Ш. е жена на 69г/респ. 66г към
датата на деянието/ и за посочения жизнен път последната не е прекрачвала
закона,същата е пълноценен гражданин на обществото, неосъждана, без
каквито и да било криминални или други противообществени прояви,поради
което е безспорен извода на районния съд за инцидентност на разисквания
случай в нейния живот. Тя е дългогодишен и уважаван служител на
длъжността „завеждащ административно-техническа служба“ на Природо-
математическа гимназия „А. С. К.“ в гр. Благоевград,никога не е била
наказвана за нарушения на служебната дисциплина или правилата на
работата.Всичко това я характеризира като деец с изключително ниска
обществена опасност.В този смисъл,съдът не се съгласява с изразеното в
протеста на прокурора и поддържано пред въззивния съд,че тези
обстоятелства не е следвало да бъдат отчитани при постановяване на
решението, тъй като чистото съдебно минало на обвиняемата и липсата на
доказателства същата да е освобождавана по реда на чл.78а от НК от
наказателна отговорност е дало основание на прокуратурата за извършеното
от нея деяние да внесе предложение по реда на чл.78а от НК за
освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание.Внасянето на предложение по реда на чл.78а от
НК всъщност не зависи от волята на прокурора,а е закрепено в закона
задължение за внасянето на такова при наличието на определените в
чл.78а,ал.1 НК предпоставки,една от които действително е чистото съдебно
минало и липсата на административни наказания на обвиняемото лице по
този ред.Но другата основна предпоставка е ниският размер на
предвиждащото се наказание Лишаване от свобода,което за престъпление по
чл.309,ал.1 НК е две години,при предвиден максимум в разпоредбата на
чл.78а от НК от три години Лишаване от свобода.В този смисъл и
8
преценявайки приложението на чл.9,ал.2 НК, неминуемо следва да бъде
преценена и обществената опасност и на самия деец,която в настоящия казус
е незначителна.
На следващо място,извършеното от обвиняемата деяние е довело и до
незначително засягане на обекта на защита.На практика обществената
опасност на деянието й се изразило единствено в това, че е подписала
заповедта за отпуск на лицето В. К. А. за 30.10.2020г от името на директора
на гимназията,т.е положила е подписа си в заповедта, която заповед всъщност
е следвало да бъде подписана от заместващия директора учител К.
В..Необичайно ниската степен на засягане на обекта на защита произтича от
факта,че този ден/30.10.2020г/,за която е била издадена заповедта за отпуск е
всъщност първият ден от есенната ваканция за 2020г,в който ден, съгласно
създадената в гимназията практика по време на есенната училищна ваканция
учителите и служителите ползват задължително отпуск.Т.е, дори и
педагогическият тогава съветник в гимназията В. А. да е искала да отиде на
работа ,не е могла,тъй като денят е ваканционен и както всички останали
учители и служители същата е следвало да ползва отпуск за този
ден/30.10.2020г/.Видно от нейните показания /л.45 от ДП/същата е твърдяла
,че е била в отпуск на 02.10.2020г,което обстоятелство се е оказало
невярно,тъй като не се установява да е подала соченото от нея заявление за
отпуск за участие в обучение във връзка със синдикалната й дейност на
02.10.2020г.Същата е твърдяла, че най-вероятно е била на работа на
30.10.2020г,а за този ден на базата на всички събрани гласни и писмени
доказателства се установява,че е неработен,поради отпочването на есенната
училищна ваканция.Предвид изтеклия период от време не се установяват
причините,които са наложили обвиняемата Ш. да подпише заповедта за
отпуск,касаеща В. К. А..Приетият от районния съд факт,че К. Ш. е била
натоварена да подаде заявления за ползване на отпуск от името на своите
колеги,поради факта,че по това време училището е работило в онлайн среда и
да състави заповеди за разрешаването им от името на директора не се
подкрепя от събраните по делото доказателства.Най-вероятно районният съд
се е позовал на показанията на К. Ш. ,дадени в качеството й на свидетел в
хода на досъдебното производство,които обаче не могат да бъдат
кредитирани. Но дори и без възприемането на посоченото
обстоятелство,достатъчно за направата на извод за изключително ниска
9
степен на обществена опасност на деянието е единствено и само факта,че
30.10.2020г е ваканционен ден за всички учители,поради което не само В. А. е
била в отпуск на този ден,но и всички учители и служители на
училището.Последната е получила възнаграждението си за този ден
/30.10.2020г/ ,тъй като както всички ,така е тя се е намирала в платен годишен
отпуск.В този смисъл деянието на обвиняемата Ш. е засегнало обекта на
защита в незначителна степен.Ш. не е била водена от материални, користни
или вредоносни подбуди.В резултат от нейното деяние не е настъпил какъвто
и да било вредоносен резултат както за педагогическия съветник В. А.,така и
за заместващия директора учител К. В.,както и за самия директор Н. К..Ето
защо, макар и формално да е съставен и използван неистински частен
документ от обвиняемата,произтеклите от това общественоопасни последици
са незначителни.
В този смисъл ниската степен на обществена опасност на дееца Ш. в
съвкупност ниската степен на засягане на обекта на защита води до извода за
явна незначителност на обществената опасност на деянието, до степен, която
изключва неговата противоправност и категорично не оправдава
използването на наказателна репресия като отговор на това деяние.
С оглед извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция
намира, че въззивният протест се явява неоснователен, а контролираният
съдебен акт – правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде и
потвърден.
По изложените съображения и на основание чл.338 ,във вр. с чл.334,т.6 от
НПК,Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №222/05.04.2023г,постановено по АНД
№247/2023 на Районен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11