Определение по дело №355/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 720
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100500355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720
гр. Варна, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500355 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба вх.№26826/23.12.2021г. по описа на ВОС, рег.
№8678/30.12.2021г. по описа на ЧСИ, от КР. ИВ. К. чрез процесуален
представител адв. Д.К., в която е посочено, че е насочена срещу бездействие
на съдебния изпълнител по изп. дело № 20187160401885 по описа на ЧСИ Н.
Георгиев на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК. В жалбата се съдържат
оплаквания, че въпреки че след обявяване на публична продан за недвижим
имот, собственост на жалбоподателя-длъжник, последният е внесъл 20% от
дължимата сума, както и се е задължил да внася всеки месец по 10% от дълга,
ЧСИ не е спазил нормата на чл.454 ГПК и изпълнителното производство не е
спряно. Твърди се, че без основание по представено от ЧСИ Надежда Денчева
удостоверение като взискател по изпълнителното дело е присъединена Банка
ДСК АД. Сочи, че не дължи посочената в удостоверението, приложено от
ЧСИ Н. Денчева сума, тъй отдавна същата е заплатена на банката въз основа
на извършеното разпределение. Освен това и по изпълнителното дело на ЧСИ
Денчева е налице хипотезата на чл. 233 ал.1 т.8 ГПК. Сочи се, че издаденото
удостоверение за присъединяване не е актуално, поради което и размерът на
дълга на длъжника не е увеличен с посочената сума от 116 942,50 лв.
Внасянето на сумата от 8 400 лв. надвишава с 20 % актуалния дълг на К..
Въпреки това спиране на изпълнението не е предприето. Отправено е искане
до съда да разпореди спиране на публичната продан. Излага се, че по
обективни причини- заболяване на страна и процесуален представител,
1
карантина и т.н., не е могло да бъдат предприети своевременни действия за
погасяване на цялото задължение.
По допустимостта на производството съставът намира следното:
Първоначално жалбата на К. е подадена директно в Окръжен съд Варна.
Последният, преценявайки че искането е за спиране на изпълнението и в
частност насрочената публична продан, изпратил същото по компетентност
на ЧСИ да се произнесе по направеното искане, доколкото в хипотезата на
чл.454 ГПК компетенетн да извърши спирането е съдебният изпълнител. Не
се твърди в жалбата, че искане за спиране вече е направено, а съдебният
изпълнител го е оставил без уважение или пък не се е произнесъл. Такова
обективирано искане не се съдържа и в преписката по изпълнителното дело.
Същевременно, въпреки че се излагат твърдения досежно
незаконосъобразността на присъединяването на взискател- „Банка ДСК“ АД,
това изпълнително действие не се твърди да се обжалва с настоящата
„жалба“. А и такава жалба срещу присъединяването би била недопустима, тъй
като това изпълнително действие вече е било обжалвано на 13.12.2021г. – л.1,
т.2 от делото. Петитумът на депозираната пред настоящия състав жалба е да
се разпореди спиране на изпълнението.
Спирането на изпълнението, което се иска да постанови съда, не е
измежду актове, с които окръжният съд се произнася на осн. чл.435 ГПК.
Спирането на изпълнението е предвидено в нормата на чл. 438 ГПК, която
предвижда спиране на изпълнението при обжалване на определено
изпълнително действие по реда на чл.435 ГПК, докато трае произнасянето на
съда. В случая обаче не се касае за обжалвано изпълнително действие, тъй
като липсват твърдения да се обжалва конкретно изпълнително действие.
Отказ на ЧСИ да спре изпълнението в хипотезата на чл.454 ГПК към момента
на подаване на искането до съда не е бил постановен, за да се приеме, че се
обжалва такъв отказ. Затова и подаденото пред ОС Варна искане, макар и
наречено „жалба“ е било квалифицирано като искане по чл.454 ГПК и
изпратено на ЧСИ. Същият се е произнесъл с разпореждане на 05.01.2022г.,
като е приел, че не са налице основания за спиране на изпълнението. Този
отказ на ЧСИ подлежи на самостоятелно обжалване на осн. чл.435 ал.2 т.6
ГПК. Няма доказателства по делото дали длъжникът е упражнил правото си
на жалба срещу постановения на 05.01.2022г. отказ на ЧСИ да спре
2
изпълнението. Но настоящата жалба, депозирана на 23.12.2022г., не може да
бъде квалифицирана като жалба срещу постановения въз основа на
съдържащото се в самата жалба искане, отказ, постановен по-късно от
депозираната жалба. Ако се приеме горното, то жалбата би била
недопустима, като подадена срещу неизвършено действие. Затова и
доколкото жалбата обективира искане до ЧСИ, а с нея не се обжалват
конкретни изпълнителни действия, то и настоящият състав не е сезиран с
жалба по смисъла на чл.435 ГПК. Образуваното въззивно производство
следва да бъде прекратено поради липса на предмет.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в гр.д. №355/2022г. по описа на ОС-
Варна
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС –Варна в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3