№ 939
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503204 по описа за 2020 година
Производството пред въззивния съд е образувано възоснова на въззивна жалба
подадена от И. Р. Р. срещу решение № 260262 от 09.09.2020 г. по гр.д. № 21115 по опис на
Варненски районен съд за 2019 г.- 26 – ти състав,
в частта, в която, първоинстанционния съд е осъдил И. Р. Р., ЕГН **********, с.
каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 да на В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан
Маламир“ увреждания, изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то
и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен
пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и
кръвонасядания по гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда
№ 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
45 ЗЗД, и сумата от 183, 20 лв. /сто осемдесет и три лева и двадесет ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, от която 160 лв.,
представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област, платен на 16.01.2017г. и
23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода от
08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, сторени в резултат на извършено от И.Р.
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, установено с влязла в законна сила присъда №
242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 45 ЗЗД.
В тази част жалбата се обосновава с доводи за неправилност и незаконосъобразност
1
на обжалвания акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства.
Жалбоподателят акцентира, че съдът е отказал да събере доказателства, които се намират в
държане на трето лице, като е неправилно е мотивирал отказът с разпоредбата на чл. 300 от
ГПК. Счита, че в нарушени на процесуалните правила, първоинстанционният съд не е
отговорил на въпроса от къде произтича различията между уврежданията в медицинската
документация и диспозитива на влязлата в законна сила присъда. Твърди, се че съдът в
нарушение на процесуалните правила е отказал присъединяване на наказателното
производство;.
в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск от И. Р. Р., ЕГН **********,
с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични изживявания, в резултата
на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания,
изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при
удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45
ЗЗД и по отношение на разноските , за осъждането му да заплати на В. Г. Г., ЕГН
**********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 сумата от 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В тази част жалбата се обосновава с доводи за необоснованост на съдебния акт като
се посочва, че при оценката на писмените доказателства, съдът е приел медицинското
удостоверение като официален документ, а отрекъл неговата формална доказателствена
сила. В жалбата се излага, че представените за нуждата на СМЕ документи са изчезнали, а
след като са били повторно представени, съдът необосновано е отказал изготвяне на СМЕ.
В писмен отговор, насрещната страна В.Г. Г. е оспорил жалбата като неоснователна.
Следва изложение на съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия
съдебен акт с подробни възражения срещу фактическите твърдения изложени в жалбата.
С определение № 3632 от 05.11.2020 г. съдът е приел жалбата за процесуално
допустима.
След служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо.
Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.Г. срещу И.Р. искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в
резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“
увреждания, изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо
ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен
пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и
кръвонасядания по гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда
№ 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на
2
увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 183,
20 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба, от която 160 лв., представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област,
платен на 16.01.2017г. и 23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД в периода от 08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че с влязла в сила присъда № 242/20.09.2018г.
по НОХД № 5540/2017г. на Районен съд – Варна ответникът И.Р. е осъден за престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 08.01.2017г. в с. Каменар, ул.“Хан Маламир“,
област Варна е причинил на В.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9 – то
ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по
САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия
на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош.
В резултат на побоя, нанесен от ответника /сега въззивен жалбоподател/, ищецът
изпаднал в безсъзнание и бил отведен за оказване на спешна медицинска помощ и лечение,
първоначално във II хирургично отделение, а по-късно в Отделение по гръдна хирургия и
двете в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в което лечебно заведение са констатирани
телесните му увреждания. В следствие на телесните увреждания претърпял неудобства,
изразяващи се в необходимост от помощ при обслужване в дома и невъзможност за
изправяне и движение, емоционален стрес, провокирал нарушения в съня и отсъствие на
ресурс случилото се да бъде преживяно, чувство на срам пред съседите и чувство на страх,
че същият не би могъл да защити семейството си при повторно нападение от Игор Иванов,
явяващ се съсед на пострадалия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Р. оспорва предявените искове, изтъквайки, че
посочените от ищеца травми не са били причинени на посочената дата и място при заявения
инцидент. В същия срок И.Р. е предявил срещу В.Г. насрещен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания от емоционален стрес, негативните психични
изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан
Маламир“ увреждания, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по
двете мишници при удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на
лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението. В обстоятелствената част на исковата молба е изложил, че 08.01.2017г. около
10.00 ч. е бил пред дома си, находящ се в с. Каменар, ул.“Хан Маламир“, област Варна с
намерение да почисти снега от колата си. В същия момент, съседът му В.Г. Г. без никаква
основателна причина започнал да му крещи и отправил укор, че хвърлял сняг пред гаража
му, излязъл от дома се приближил се И.Р. и с лопата нанесъл удари по тялото, причинявайки
му контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници и областта на лицето,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, удостоверени в
медицински документ в деня, следващ инцидента. Твърди, че поведението на Г. е
противоправното и виновно и осъществява фактическия състав на непозволено увреждане.
В отговора на насрещната искова молба, ответникът В.Г. е оспорил насрещният
иск като неоснователен. Отрича, твърдението че е извършил действието. Твърди, че е
приведен в положение в което не е било възможно както да се предпази , така и да замахне,
а още по-малко да нанесе удар с тях. Счита, че в периода от 10.00 ч. на 08.01.2017г. до деня
на издаване на медицинското удостоверение от съдебен лекар на 09.01.2017г., И.Р. вероятно
е участвал в друго събитие, в резултат на което е получил увреждания.
3
От събраните по делото доказателства, вкл. и тези събрани във въззивното
производство се установяват следните факти:
На 08.01.2017 г. служители на Второ РПУ са получили сигнал за пострадал В.Г., в
следствие на побой със съседа му И.Р.. На същата дата И.Р. е разпитан във Второ РПУ и е
подписал „сведение“, от съдържанието на което се установява, че двамата със съседа си В.Г.
са участвали в свада помежду им, продължила в бой, вкл. с лопата донесена от В.Г.. На
същата дата И.Р. е подписал предупредителен протокол. В досъдебното производство В.Г. е
представил медицинско удостоверение № 46/2017 г. Медицинското удостоверение е на
17.01.2017 г. , след като В.Г. е поискал да бъде освидетелстван за състоянието и налични
следи от травматични увреждания. От съдържанието на документа се установява, наличие
на счупване на шесто, седмо, девето леви ребра и девето дясно ребро, ограничен
левостранен пневмоторакс, състояние след разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на
гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош. Видно от епикриза № 404/2017 г. В.Г. е
постъпил в МБАЛ „Света Анна – Варна“ на 08.01.2017 г. и е изписан на 12.01.2017 г.
Възоснова на обвинителен акт е образувано наказателно производство пред ВРС,
което е завършило с Присъда № 242 от 20.09.2018 г. , с която И. Р. Р. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 , вр. ал. 1 от НК затова че на 08.01.2017 г. , в с.
Каменар, обл. Варна , ул.”Хан Маламир” причинил на В.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 6-то, 7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро, обусловили в
своята съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък
от 3 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три
години, на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с решение № 16/22.01.2019г. по
ВНОХД № 1285/2018г. на Окръжен съд – Варна и е влязла в законна сила 22.01.2019 г.
Съобразно задължителната сила на присъдата, произтичаща от разпоредбата на чл. 300 от
ГПК, съдът приема за доказани фактът на извършеното деяние, неговата противоправност и
и виновността на дееца.
Спорни в първоинстнационното производство и във въззивното, са твърденията на
ищеца, за получените наранявания, което не са били предмет на наказателното
производство контузия на 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс,
разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния
кош. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.01.2017г. в
13:53 ч., В.Г. е приет в МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД. В болницата е бил доведен от
екип на Център за спешна медицинска помощ. В болничното заведение е поставена диагноза
„Контузио торацис. Пневмоторакс тр.син. Фрактура кост 9 син. Емфизема субкутанея син.
Травматичен пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина”. При извършения преглед е
установена разкъсно – контузна рана в областта на дясното око, палпаторна болка в ляво,
фрактури на долни ребра, леко болезнен корем при палпация. Извършени са ренгенографии
на коремните органи и четири ренгенографии на гръдния кош. На 16.01.2017г. в Сити
Клиник, Медицински център „Брегалница“ е извършена детекторна компютърна
томография. След разчитане на резултатите от нея е дадено заключение от лекар в Сектор
по образна диагностика, че при В.Г. е налице травма на торакса, малък преврален излив в
ляво – посттравматичен, постравматични фрактури на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6-то
и 7-мо в ляво по ПАЛ и на 9-то и на 10 – то ребро по САЛ, както и подкожен емфизем в
ляво. В медицинско удостоверение № 46/2017г. лекар в Съдебна медицина при МБАЛ
„СВЕТА АННА – ВАРНА” АД, е удостоверил при преглед, извършен на 17.01.2017г. 1./ два
розови белега с добре очертани ръбове по горния клепач на дясното око и на нивото на
десния долен орбитален ръб; 2./ болезненост по хода на 9 дясно ребро; 3./ обширно мораво-
жълтеникаво кръвонасядане на обща площ от 20 см. по страничната лява гръдна половина.
4
От така представените и обсъдени от първоинстнационния съд медицински
документи се установява констатираните на съответната дата на извършения преглед
травматичните увреждания. Авторството на деянието се доказва с присъдата, с изключение
на тези увреждания, което не са описани нея. За авторството им, следва де се съди от
събраните по делото доказателства, които съобразно разпределението на доказателствената
тежест са посочени от ищеца.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство СМЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда, и от проведения разпит на експерта в
съдебно заседание, съдът е установил, че В.Г. е получил лицева травма – разкъсно –
контузна рана в областта на дясното око и на нивото на десния долен орбитален ръб и
гръдна травма – счупване на шесто, седмо и десето ребра в лява гръдна половина и на
девето ребро в дясно с наличие на кръвонасядане по околните меки тъкани, ограничен от
травматичен излив в лява гръдна половина и подкожен енфизем в лява гръдна половина.
Извън присъдата, чрез заключението е установено счупването на 10 ребро в лява гръдна
половина, лицева травма – разкъсно – контузна рана в областта на дясното око и на нивото
на десния долен орбитален ръб, счупване на десето ребро в лява гръдна половина с наличие
на кръвонасядане по околните меки тъкани, ограничен от травматичен излив в лява гръдна
половина и подкожен енфизем в лява гръдна половина.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. В. Г.а и св. Стефка
Г.а, първата от които живее на съпружески начала с ищеца, а втората негова сестра се
установява, че в период от около 2 месеца движението му е било затруднено. В легнало
положение е бил подпиран с множество възглавници и само по гръб, постепенно на дясната
страна за период от около 3-4 месеца. Неподвижността е довела до приемане на храна в
легнало положение, затруднения и съответно подпомагане при преобличане, придружаване
до баня и тоалетната.Бил е подпомаган основно от св. Г.а, включително и при къпане. Болка
в ребрата е изпитвал през цялата зима, вкл. при кихане. Първото му излизане извън дома е
било през пролетта, но без физическа активност. Оттокът около окото е преминал за период
от два месеца, като е лекуван с компреси и мехлеми. Под лявата подмишница почти до
кръста е имал огромна синина, преминала окончателно два месеца и половина след побоя.
Имал е нарушения в съня. Изпитвал е тревожност , страх от нов изблик на агресия. Бил с
накърнено достойнство, което ограничило социалните му контакти и повлияло на
себеуважението му.
От заключението на приетата като доказателство във въззивното производство СМЕ,
изготвена от в.л. д-р Г., се установява, че в следствие на сбиването между ищеца и
ответника, но последния също са нанесени телесни увреждания представляващи контузия на
дясната киткова става, кръвонасядания по двете мишници, в резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, ожулване по носа в резултат от удар с или върху предмет с
подчертан ръб. По своя характер урежданията съответстват на леки нелесни повреди.
Изпълнителното деяние осъществява състав на престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия и независимо от липсата на влязла в сила присъда, подлежи на установяване
по реда на чл. 45 от ЗЗД относно всички елементи от фактическия състав на непозволеното
вреждане с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното.
Заключението съответства на емпиричното медицинско освидетелстване извършено в хода
на досъдебното производство. Периодът на възстановяване от така описаните по вид травми
е 10-12 дни.
При тази фактическа установеност и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, съдът приема от правна страна, че И. Р. Р. и В. Г. Г. взаимно са си
нанесли телесни повреди, като тези нанесени на Г. са средни, а тези на Р. леки. Деянията са
осъществени по едно и също време и двете са противоправни, но поради различния вид
5
увреждания, страданията понесени от Р. са повече и е било необходимо по-дълъг период от
време за пълно възстановяване. Участието в съседска свада, по конкретен установен в
досъдебното производство повод и отразен в мотивите на влязлата в законна сила присъда,
представлява укоримо поведение и за двамата, поради което взаимното неуважение един
към друг, засяга достойнството и себеуважението и на двамата. От всички обстоятелства
установени с присъдата и задължителни за гражданския съд се установява, че физическото
превъзходство, което е следствие от обективен критерии – по-младата възрастта на Р., е
обусловило по-тежките наранявания на Г..
Независимо дали е следствие на влязла в законна сила присъда или установена от
гражданския съд противоправност на деянието и неговото авторство, всеки субект, който е
нанесъл телесни повреди на друг, дължи обезщетение за причинените вреди. Видът на
вредите и продължителността на възстановителния процес обуславят размера на
обезщетението, като в случая обезщетението на Г. следва да е по-голямо от обезщетението
за Р. по посочените по-горе критерии.
Ишецът Г. е претендирал обезщетение в размер на 10 000 лева, а Р. е претендирал
неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Първоинстанционният съд е изложил
съображения за морални вреди, които настоящият съд не споделя. Вредите са
неимуществени и нямат връзка с морала, защото възмездяването следва от престъпления, а
не от морално укоримо поведение. Вредите са неимуществени, защото представляват
физически болки и страдания, в следствие на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на страданията, и евентуалните бъдещи последици за
здравето. Икономическата конюнктура, възприета като критерий от първоинстанционния
съд има значение към размера на обезщетението, а не към вида на вредата. Възрастта на
пострадалите е от значение само от гледна точка на периода на възстановяване, но сама по
себе си не е критерий за степента на накърняване на достойнството нито е критерий за
размера на търсеното обезщетение. Пол, възраст и други белези на правните субекти могат
да бъдат преценявани само в съответствие чл. 6 ал.2 от КРБ.
Преценката за размера на справедливото обезщетение следва да почива върху
обективни критерии, между които правилно първоинстанционния съд е преценявал вида на
травматичните увреждания, продължителността на възстановителните процеси, в които се
отчита възрастта на пострадалия Г.. Отраженията върху психиката на пострадалия, не могат
да се установяват със светителски показания, защото от тях могат да се правят изводи за
състояния, промени в поведението, но психичните процеси са от компетентността на
клинични психолози и психиатри. Съдът няма специални знания да заключава за
отраженията върху психиката на правните субекти. Срам, страх и неудобство са състояния,
които се следват от поведението и споделянето на ищца, а свидетелските показания са
доказателство за установяване на външния израз на това поведение. Размерът на
обезщетението се определя от обективни критерии, а не от личното разбиране на конкретен
съдия за моралните норми. Вътрешното убеждение е критерий за оценката на
доказателствата, но то не може да измества доказателствената сила на доказателствата,
която следва от закона.
Безспорно е, че ищецът Г. е претърпял вреди, които са установени с влязла в законна
сила присъда. Спорно е дали тези вреди са в повече от установените с присъдата. На този
въпрос, въззивният съд дава положителен отговор, който следва от медицинската
документация. Затова и определеното от първоинстнационния съд размер на обезщетението
следва да се потвърди, макар и по различни критерии относно оценката на доказателствата.
По искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не са въведени
конкретни оплаквания във въззивната жалба. В тази част решението е правилно и
6
обосновано. Размерът на присъденото обезщетение съответства на писмените доказателства
– разход от 160 лева, направен на 16.01.2017 г. за изследване чрез скенер /компютърен
томограф/ в Сити Клиник, Медицински център Брегалница и 23, 20 лв. потребителска такса
за 4 дни болничен престой.
По предявения насрещен иск, съдът констатира неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост, поради което следва да отмени решението в тази част.
За установяване положителните твърдения изложени от Р. в исковата молба са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Георги Г.. От показанията на този свидетел
се установява, че той е пряк очевидец на деянията осъществени от спорещите страни, в
следствие на които са си нанесли телесни повреди. Показанията са подробни и съответстват
на мотивите в присъдата, рода което въззивният съд ги цени като достоверни. От тях се
установява авторството на изпълнителното деяние осъществено от Г. към Р.. Един ден след
инцидента е извършено освидетелстване от лекар в Отделение „Съдебна медицина” при
МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД /л. 124/, който е при прегледа е установил, че Р. има
контузия на дясна киткова става, кръвонасядания по двете мишници – резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и ожулване по носа – резултат на удар с или върху предмет
с подчертан ръб.
Съдебният лекар е формирал извод, че описаните от него травматични увреждания
могат да бъдат получени по указаните време и начин, а именно: след нападение от съседи на
г-н Р., които са му нанасяли удари с метална лопата по горните крайници, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Първоинстанционният съд е приел
за установи фактите за описаните увреждания, които се установяват и от заключението по
допуснатата във въззивното производство СМЕ. Настоящият съд споделя извода на в
обжалваното съдебно решение, че медицинско удостоверение задължава съда да приеме, че
на посочената дата по тялото на И.Р. са констатирани от компетентно длъжностно лице
посочените телесни увреждания. Безспорно е, че документът не носи данни за авторството
на изпълнителното деяние, в следствие на което са нанесени уврежданията. Ненужно е да се
отрича доказателствена сила на документ, който изначало няма такова съдържание. Но
решението е необосновано, тъй като напълно игнорира мотивите на присъдата, които са
неразделна част от нея и свидетелските показания на св. Г.. Необосновано е решение, което
противоречи на доказателствата, независимо дали съдът не ги е обсъдил или погрешно е
оценил доказателствената им сила.
Според преценката, която въззивният съд извършва по отделно и в съвкупност,
ищецът по насрещният иск Р. пълно и главно е доказал, че в деня на инцидента в следствие
на противоправните деяния и на двамата участници в сбиването е получил травматичните
увреждания, установени със СМЕ.Анализът на свидетелските показания направен в
обжалваното решение, макар и да има за предмет увреждане, което не е част от присъдата,
не може да бъде в противоречие с мотивите към нея относно обстоятелствата, при които се
е случило телесното съприкосновение между Р. и Г.. Относно размера на насрещната
претенция съдът намира следното: Р. претендира обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на 5000 лева. Вледите са нанесени едновременно в действията, които той е
извършил и което са признати за престъпление. Времето и начина на осъществяване не
изключва, но няма преки доказателства, че е провокирал агресията на извършителя Г..
Затова, съдът приема, че деянието е противоправно, независимо дали е следствие на
самозащита. Съдът не изследва такова правоизключващо възражение, тъй като следва
диспозитивното начало в гражданското производство. Вредите са факт, както е факт и
кратния срок за възстановяване. Справедлив размер за обезщетяване по обективните
критерии вид на вредите и време за преодоляване на болката е 1500 лева. Законна лихва
върху тази сума се дължи от датата на предявяване на иска, а не от датата на увреждането,
7
тъй като претенцията е търсима, а не дължима /в следствие от влязла в законна сила
присъда/.
Поради несъвпадане между правите изводи на първоинстнационния и въззивния съд,
в частта относно предявения насрещен иск, решението в тази част следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго съобразно мотивите в настоящото решение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 260262 от 09.09.2020 г. в частта, в която И. Р. Р.,
ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 е осъден ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Г.,
ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 сумата от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с.
Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания, изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно
по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ,
ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на
гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в
законна сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд
– Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
45 ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 260262 от 09.09.2020 г. в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от И. Р. Р., ЕГН **********, с. Каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 срещу В. Г. Г.,
ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 иск за заплащане на
сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични
изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан
Маламир“ увреждания, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по
двете мишници при удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на
лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3,
ап. 32 ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Р., ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претъпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания в резултата на нанасени на
08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при
удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 87 ЗЗД, и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1500 лева
до претендираната в размер на 5000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД и за законна лихва
върху същата разлика от 04.02.2020 г., както и за законна законна лихва върху сумата от
1500 лева за периода от 08.01.2017 г. до 04.02.2020 г.
8
ОТМЕНЯ решение № 260262 от 09.09.2020 г. изцяло в частта за разноските,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап.
32 сумата от 2400 / две хиляди и четиристотин/лева , представляваща сторените разноски
в първоинстнационното и във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3,
ап. 32 ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Р., ЕГН **********, с. Каменар, ул.”Хан Маламир” №
сумата от 601.80 /шестстотин и един точка осемдесет / лева , представляваща сторените
разноски в първоинстнационното и във въззивното производство, съобразно уважената част
от предявения насрещен иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата
от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9