Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
09.07.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА….……и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 389 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 388 от 28.02.2019година.,
постановено по гр.д. № 5996/2018г. Плевенски районен съд е признал за
установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. 228, ал.1 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че между Д.М.Г., с ЕГН **********, от гр. С. –
в качеството му на наемател и ОБЩИНА Д.Д., ЕИК ***, представлявано от кмета Б.С.С.,
в качеството й на наемодател, са съществували наемни правоотношения, въз основа
на Договор за наем на общински пасища - мери №152/20.11.2012г, изменен и
допълнен с Анекс №1/14.09.2014г и Анекс №2/10.06.2015г., към 27.06.2016 година.Присъдени са и разноски
в полза на ищеца Д.Г..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
Община Д.Д., чрез пълномощникът адв.Е.Я.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли да бъде отменено решението на Плевенски
РС и да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
предявения срещу общината установителен иск.
Ответникът по жалбата Д.Г., чрез пълномощникът си
адв.Л.Т., счита същата за неоснователна по съображенията изложени в писмения
отговор и моли да бъде потвърдено решението на Плевенски РС.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че към минал
момент /27.06.2016 година/ между страните е съществувало наемно правоотношение,
въз основа на Договор за наем на общински пасища - мери №152/20.11.2012г,
изменен и допълнен с Анекс №1/14.09.2014г и Анекс №2/10.06.2015г.Правният
интерес от предявяване на иска се състои в следното: Ищецът Д.М.Г. твърди, че е
сключил с ответната община договор за наем №152/20.11.2012г, с който общината
му е предоставила под наем имоти-публична общинска собственост, педставляващи
пасища/мери/, с обща площ от 1000 дка, находящи се в землището на гр. Д. Д., съгл.
картата за възстановена собственост, описани подробно в исковата молба. Имотите
са предоставени за паша на пасищни животни и поддръжка на добро земеделско и
екологично състояние, за срок от 5 години, считано от 01.10.2012 до
30.09.2017г.Уговорената наемна цена е била в размер на 5000лв. годишно, платима
за всяка следваща година от наемния период, от началото на стопанската година
до 31 октомври.
В исковата молба се твърди
още, че договорът е надлежно вписан и с анекс №1/14.05.2014г. е предоставена
допълнителна площ от 189,955 дка, а с анекс № 2/10.06.2015г. срокът на договора
е удължен до 30.09.2019г. Последният наем /за
стоп 2016г./ в размер на 6545лв. е платен на 16.02.2016г. Ищецът твърди,
че въпреки наличието на валиден наемен договор между него и ответника към
27.06.2016г., по който ответника като наемодател е получил плащането на наема,
той е предоставил имотите на трети лица, след посочената дата 27.06.2016г. Ищецът
твърди, че това обстоятелство е довело
до прекратяване на получаваната от него субсидия за 2016г., по мярка 214. Против
този административен акт е подадена жалба и е образувано адм. дело №7188/2018г
по описа на АС-С.-град. Твърди се, че е прекратена и субсидията по мярка 10, за
което е образувано адм.д.№10414/2018г. по описа на АС-С.-град. Делата са спрени
до решаване на настоящия спор.
Ответникът община Д.Д. е
депозирал в срок писмен отговор, в който
заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Противопоставя следните насрещни
твърдения : За стопанска година 2015/2016г., дължимият наем в размер на 6545лв.
е следвало да бъде заплатен до 31.10.2015г. Поради неплащането му в срок, с
предизвестие изх.№9400-173/05.02.2016г, наемодателят е уведомил наемателя, че счита
договорът им за прекратен. Посочва се,
че предизвестието е получено от наемателя на 15.02.2016г., а дължимата сума е
заплатил на 17.02.2016г., като е продължил да ползва процесните имоти до
30.09.2016г., след което те са били отдадени под наем на други лица. Ответникът
твърди, че наемателят- ищец не е изпълнил изискването на закона за наличие на пасищни
животни по чл.37м, ал.2, ал.3 и ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ, което е съставлявало основание
за прекратяване на наемния договор, на
основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Счита че договорът за наем е прекратен на
две основания-поради неплащане на наемната цена и поради липсата на регистриран
в БАБХ животновъден обект с пасищни животни, считано от 16.03.2016г. и
моли съдът да отхвърли предявеният иск
като неоснователен.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че ищецът Д.Г., като наемател и ответникът Община Д.
Д., представлявана от кмета Б.С. са сключили договор за наем №152/20.11.2012г, с
предмет: имоти- публична общинска собственост, представляващи пасища-мери, с
обща площ от 1000 дка, находящи се в
землището на гр. Д. Д., части от ПИ, както следва: 1. Площ от 400 дка от имот №***,
в м. ”***”, 2. Площ от 100 дка от имот №*** в м. ***, 3. Площ от 100 дка от
имот №***, в м. ***, 4. Площ от 150 дка от имот №*** в м. ***, 5. Площ от 100
дка от имот №*** в м. ***, 6.Площ от 100
дка от имот №*** в м. *** и 7. Площ от 100 дка от имот №*** в м. ***. Уговореното
е наетите площи да се използват от наемателя, за паша на пасищни животни при поддръжката им в
добро земеделско и екологично състояние. Безспорно е, че срока на договора е
бил 5 години - 01.10.2012г. до
30.09.2017г., при цена от 5000лв. годишен наем, платим в началото на текущата
стопанска година, но не по-късно от 31. октомври. С Анекс №1 от 14.09.2014г, на
наемателя са предоставени под наем още имоти публична общинска собственост, а
наемната цена е увеличена на 6 605 лв. С Анекс №2 от 10.06.2015, срокът на
договора е удлъжен до 30.09.2019г. Няма спор относно съдържанието на договора
за наем и наличието на уговорените основания за неговото прекратяване, като от
страна на наемодателя, той има право да прекрати едностранно договора/чл. 20/ с
едномесечно предизвестие, със 7-дневно предупреждение до наемателя, при неизпълнение
от последния на задълженията му по договора, в т.ч. и за заплащане на уговорената наемна цена в срок.
Безспорно е, че с уведомление, изх.№
9400-173/05.02.2016г, ответникът е заявил на ищеца – наемателя, че към
31.01.2016г. не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимия наем от
6545лв. и ако в 1-седмичен срок от получаване на уведомлението, не плати, да се
счита, че от уведомлението тече
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, поради неплащане на
наемната цена. Няма спор, че уведомлението е връчено на ищеца на 15.02.2016г.,
а сумата от 6545лв. е заплатена в полза на ответника Община Д.Д. на
16.02.2016г, като в платежния документ е посочено основанието - наем на общински пасища
и мери, дължим за 01.01.2015-31.12.2015г. По делото няма спор, че с договори за
наем, сключени през м.юли. 2016 и м. септември. 2016г, процесните имоти са били
отдадени под наем на трети лица.Не се спори и по това, че е спряно
финансирането с европейски средства, получавано от ищеца и той е подал жалба
против акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат,
изх. №01-6500/10199 от 19.01.2018г, по която е образувано адм. дело
№10414/2018г по описа на АС-С.-град, спряно с протоколно определение от
04.12.218г, до приключване на настоящето производство с влязъл в сила съдебен
акт. Била е подадена жалба от Г. и против прекратяването на агроекологичен ангажимент по
мярка 214, по която е образувано адм. дело №7188/2018г. по описа на АС-С.-град,
което производство е прекратено, с
определение №1630/25.02.2019г. Въз основа на цитираните две административни
дела, районният съдът правилно е счел, че ищеца има правен интерес от воденето
на настоящия установителен иск, за установяване съществуването на наемно
правоотношение, към минал момент, имащо значение за изхода на административното
производство и за финансовото подпомагане на ищеца като земеделски производител.
Спорно е бил ли е валидно прекратен наемния
договор между страните към 27.06.2016г. с отправеното от наемодателя
предизвестие.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид
следното:От представеното по делото уведомление изх.№ 9400-1651-1/14.04.2016г,
се вижда, че общината е уведомила ищеца, че счита сключения между тях договор
за прекратен с посоченото по-горе уведомление изх.№ 9400-173/05.02.2016г.,
поради неплащане на наемната цена, повече от 1 месец. За да уважи предявения положителен
установителен иск пъроинстанционният съд е приел, че той е с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228, ал.1 от ЗЗД и е допустим, а по
същество – основателен. Счел е, че отправеното
от страна на ответника - наемодател уведомление, изх.№9400-173/05.02.2016г.,
връчено на наемателя на 15.02.2016г. не е произвело прекратително действие на
посоченото от общината основание-неизпълнение на задължението за заплащане на
наем в срок. В тази връзка, съдът е
изложил доводи, че релевантно е само това посочено и в двете уведомления основание
за прекратяване на договора, а не и посочените по-късно, едва с отговора на
исковата молба основания за прекратяване, свързани с изменението на §15 от ЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ.Необходимостта от привеждане на договора в съответствие с изискванията
на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ е самостоятелно основание за прекратяването му
и наемодателят не е правил такова изявление за прекратяване на договора преди
м. април 2016г., поради което то няма отношение към изявлението за прекратяване
на договора, връчено му на 15.02.2016г., потвърдено и с уведомление изх. №
9400-1651-1/12.04.2016г. Поради това и РС не е обсъждал въпроса за наличието на
други основания за прекратяване на договора, които не са били предявени от
наемодателя с изявлението за прекратяване.
Въззивният
съд намира за правилни и законосъобразни изводите за основателност на иска. Безспорно
е, че срокът за заплащане на дължимата наемна цена е до 31 октомври на
съответната стопанска година, както и че към момента на изпращане и на
получаване на уведомлението от страна на длъжника - наемател, е налице
неизпълнение на това му задължение. Правилно и обосновано е прието от районния
съд, че уведомление до наемателя, изх.№ 9400-173/05.02.2016г. съдържа покана за
заплащане на дължимата сума в 1-седмичен срок от получаването му. Ето защо
плащането в срока даден от кредитора предотвратява последицата прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение на задължението за заплащане на наема в
срок. Кредиторът е дал срок за изпълнение на просроченото задължение и този
срок е спазен. Поради това не е започвал да тече и срока на дадено предизвестие
за прекратяване, тъй като самото предизвестие съобразно изявлението на
кредитора, е свързано с плащането на наемната цена, което е сторено - „Считайте
настоящето за писмено предизвестие за прекратяване на договора поради неплащане
на наемната цена за повече от един месец, на основание чл.9 вр. чл.3, ал.2 от
сключения договор.“ С оглед на това законосъобразен е извода на ПРС, че евентуално,
при неплащане на задължението за наем в дадения от кредитора срок, договора е
следвало да се счита за прекратен, с
изтичането на едномесечния срок посочен в изявлението. Поради това, въззивният съд
приема, че с отправянето и получаването на посоченото уведомление изх.№
9400-173/05.02.2016г, не са настъпили
твърдените от страна на ответника правни последици по прекратяване на наемния
договор, на посоченото в него основание - неплащане на наемната цена. Няма
спор, че последващи изявления наемодателят не е правил, тъй като е считал вече
договорът за наем за прекратен. В тази връзка правилен се явява и крайния
извод, че към м.юни 2016г, наемните правоотношения между страните не са били прекратени.
Действително, съгласно чл.22 от договора извън хипотезите на прекратяване
поради неизпълнението му, визирани в чл.20 и 21, договорът може да бъде
прекратен от всяка от страните с едномесечно предизвестие до другата, но не сме
изправени пред такава хипотеза, а пред хипотеза на чл. 20, пр.1 от договора.Ето
защо съдът приема, че изявлението за прекратяване, така както е редактирано, е
извършено на основание чл.20, пр.1 и е под условие, ако не бъде изпълнено от
длъжника в дадения от кредитора срок, което условие не се е осъществило.
Развитите във въззивната жалба съображения за липса
на правен интерес се развиват за първи път пред настоящата инстанция. Твърди
се, че плащанията по мерки 10 и 214 са били спрени поради това, че стопанството
на ищеца не отговаря на изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, а не
поради прекратяването на процесния договор за наем от страна на община Д.Д..Освен
че аргумента е нов, тъй като ответникът пред първата инстанция е взел становище
за допустимост на иска, той е и неоснователен поради обстоятелството, че самият
административен съд, който е спрял административното производство до решаване
на настоящия спор, го е счел за преюдициален, т.е. имащ значение за изхода на
административното дело.
Поради изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено решението на Плевенски РС, като бъдат присъдени
направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., платено в брой, съгласно договора за правна помощ на л.10 от
делото, сключен с адвокат Л.Т..
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 388 на Плевенски районен съд,
постановено на 28.02.2019г. по гр.д. № 5996/2018г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.273 ГПК, ОБЩИНА Д.Д.,
ЕИК ***, представлявано от кмета Б.С.С., да
заплати на Д.М.Г., с ЕГН **********,***, сумата 300лв. съставляваща
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: