Определение по дело №1949/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/……12.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

в. търговско дело № 1949 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 81891/06.11.2019г. на ВРС, подадена от П.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез назначения му особен представител адв. И.К.от ВАК, срещу решение № 4269/30.10.2019 год., постановено по гр.дело № 18695/2018 год. на РС – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че П.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес *** дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55 следните суми, за които е издадена Заповед № 5115/18.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№9416/2014г. по описа на ВРС: сумата от 9 881.98 лева (девет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща главница по договор за банков кредит от 10.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, редовна лихва в размер на 578.04 лева (петстотин седемдесет и осем лева и четири стотинки) за периода от 05.10.2013г. до 09.06.2014г. /вкл./, както и наказателна лихва в размер на 241.62 лева (двеста четиридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 05.11.2013г. до 16.07.2014г. /вкл./, осъден е П.К.П., ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 214.03 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, сумата от 1932.30 лева, представляваща направени в исковото производство разноски.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал качеството на лицата Ц,Т.и К.Т., които са извършвали действия от името на банката по договора с ответника. Излага, че не са установени предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по договора, т.к. поканата не е връчена на длъжника, а на трето лице. Излага, че предвид заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза и разпита му в съдебно заседание, не може да се направи категоричен извод, че ответникът е подписал договора за заем.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чрез ю.к. А.Ц., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски, вкл. възнаграждение за представителство от юрисконсулт. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доколкото въззивникът П.К.П. се представлява от назначен от ВРС на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на въззиваемата страна в срок до първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 500 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 81891/06.11.2019г. на ВРС, подадена от П.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез назначения му особен представител адв. И.К.от ВАК, срещу решение № 4269/30.10.2019 год., постановено по гр.дело № 18695/2018 год. на РС – Варна.

УКАЗВА на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 500 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.

НАСРОЧВА в о. с. з. на 21.01.2020 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: