№ 3266
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110129460 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Т. Г., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Н. Д., срещу „Д.М. Секюрити Груп“
ООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата следните суми: 1/сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и
страдания и 2/ сумата от 1 979,80 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – за извършени разходи за операции, медицински
консумативи, стабилизации, прегледи, в резултат на травми от трудова
злополука, настъпила на 16.12.2023 г. в гр. София – на охранителен пост на
ответника работодател в Министерство на иновациите и растежа, ведно със
законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на
увреждането – 16.12.2023 г., до окончателното им изплащане. Претендират се
и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудов договор с
ответното дружество, сключен на 18.08.2023 г., като била назначен на
длъжност „охранител” по длъжностна характеристика, с код по НКПД:
54141007.
На 16.12.2023 г. в гр. София, в обект на охранителен пост в
Министерство на иновациите и растежа обаче ищцата претърпяла трудова
злополука – при ставане от диван й прилошава и пада на пода, вследствие на
което претърпява телесна повреда, изразяваща се в счупване на бедрената
шийка, закрито.
1
Посоченото събитие било признато за трудова злополука с
Разпореждане №33934 от 11.03.2024 г. по описа на ТП на НОИ - София град.
На следващо място се посочва, че непосредствено след инцидента
пострадалата била откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
където е хоспитализирана. Предвид настъпилите травми ищцата претърпяла
оперативна интервенция – на 20.12.2023 г. са извършени оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става, а на 22.12.2023 г. е
направена втора оперативна интервенция, при която по хода на стария
оперативен достъп, е бил направен дебридман фасциотомия и се ексцизираха
меки тъкани. Ищцата е била в болница в периода от 16.12.2023 г. до 28.12.2023
г. След изписване от болницата ищцата е била на домашно лечение, като се
твърди, че се налага и ново оперативно лечение.
В исковата молба се излагат подробни доводи, че получената травма
причинила на пострадалата многобройни болки и страдания. След изписване
от болницата ищцата е продължавала да изпитва постоянни и силни болки от
причинени й травми, невъзможност за самообслужване и пълноценен
социален живот, проблеми със съня, кошмари и паник атаки. Посочва, че
дълго време след изписването си от болница ищцата не е могла да става от
леглото и е била изцяло зависима от чужда помощ за извършване на
елементарни ежедневни дейности, като обличане, хранене и ежедневен
тоалет, поради което от датата на инцидента до настоящия момент се е
налагало да бъде обслужвана от сина си за извършване на ежедневни
дейности.
Твърди се, че през периода след причиняване на травмата и до
настоящия момент ищцата продължава да страда и от посттравматичен
стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия,
сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх.
Посочва, че в момента ищцата е протезирана с изкуствена тазобедрена става в
областта на дясна тазобедрена става, като и че към настоящия момент изпитва
болка при движение и ограничения в обема на движенията, съобразно
възможностите на самата ендопротеза.
Съгласно Решение на ЛКК №50 от 05.01.2024 г. от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов" ЕАД, на ищцата е издаден болничен лист №Е20233442993 за отпуск
поради нетрудоспособност за период от 22.12.2023 г. до 27.01.2024 г. (37 дни)
в болничен и домашен - амбулаторен режим, през което време освен
описаните болки и страдания ищцата е била лишена от възможност да работи
и да получава трудово възнаграждение, което е ограничило доходите й.
По тези съображения счита, че настъпилите промени в здравословното
състояние, вследствие на трудовата злополука, са причинили на ищцата
неимуществени и имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от
страна на ответника, като претендираното обезщетение отговаряло на
изискването на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването
сумата от 90 000 лева – за претърпените вследствие на злополуката болки и
страдания и 1 979,80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди
2
(заплатени разходи за болничен престой и медицински консумативи).
Представят се писмени доказателства, в това число медицинска
документация.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – чрез адв. Н. К., е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск
се оспорва изцяло по основание и размер.
Не се оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество към момента на настъпване на инцидента.
Оспорва се, че процесният инцидент представлява трудова злополука,
тъй като посоченото Разпореждане № 33934/11.03.2024 г., с което
длъжностното лице е приело, че е налице трудова злополука, е обжалвано и
към момента не е влязло в сила.
Посочва, че мястото и начинът на настъпване на процесната травма
водят до извода, че в случая не е налице трудова злополука, тъй като
увреждането на здравето е настъпило извън работното място на ответницата –
обособено помещение в министерството на иновациите и растежа и е
настъпило при ставане от диван в коридора на самото министерство, а по
време на настъпване на увреждането ищцата не е полагала труд за
работодателя и само по себе си поведението на ищцата при настъпване на
увреждането е груба небрежност, в който смисъл се прави и възражение.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло.
С отговора са представени: писмо от НОИ във връзка с депозирана
жалба.
По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. №
9787/13.01.2025 г. Разпитани са и четирима свидетели – С.А.Г. /син на
ищцата/, С.Н.К. /служител на ответника/, В.Н.П. /без дела и родство със
страните/ и Е.А.Д. /служител на ответника/.
Представена е от ответника справка за хода на жалбата срещу
разпореждането пред НОИ.
В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в пълен
размер.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете. Обръща внимание, че
след като разпореждането за признаване на злополуката за трудова не било
влязло в сила, то и съдът в гражданския процес не можел да установява
наличието на трудова злополука.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е работила по трудов договор с
ответното дружество, като е била назначена на длъжност „охранител” по
длъжностна характеристика с код по НКПД 54141007. Не се спори и че на
3
16.12.2023 г. ищцата полагала труд в обект, поет от работодателя в гр. София,
Министрество на иновациите и растежа когато претърпял инцидент. От
протокол за трудова злополука, разпореждане № 33934/11.03.2024 г.,
обяснения, както и обсъдените по-долу свидетелски показания, се установява
еднозначно механизмът на инцидента, а именно: при ставане от диван във
фоайето на сградата на ищцата й прилошава, пада на пода и усеща силна
болка в десен крак. Вследствие на това получава счупване на бедрената
шийка, закрито на десен крак.
Страните не спорят, че ищцата е била запозната с правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на работодателя и
че й е проведен първоначален инструктаж.
С разпореждане № 33934/11.03.2024 г. на длъжностни лице при ТП на
НОИ София град процесният инцидент Е признат за трудова злополука.
Видно от писмо от 10.04.2024 г. ТП на НОИ София обаче разпореждане №
33934/11.03.2024 г. НЕ Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, доколкото е обжалвано от
ответника – жалба с вх. № 1012-21-343/29.03.2024 г. Съгласно справки в
информационната система на НОИ – представени от ответника в последно
съдебно заседание, но и служебно извършени от съда – по жалбата към
момента на приключване на устните състезания по делото, няма произнасяне
от директора на НОИ.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена и на
база личен преглед на освидетелстваното лице, както и от приложената
медицинска документация, се установява, че при процесния инцидент, ищцата
е получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край в областта на
шийката. Това увреждане е причинило трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Предприето е
оперативно лечение – като ищцата е претърпяла две оперативни интервенции
- на 20.12.2023г. за смяна на дясна тазобедрена става и на 22.12.2023г. за
хирургично почистване на оперативната рана от възпалени и мъртви тъкани.
Според експертизата първата операция е извършена на 20.12.2023 г. -
чрез директен латерален достъп, по тъп и остър начин, е достигнато до дясна
ТБС и след Т-образна капсулотомия е извършена остеотомия през бедрената
шийка. Поставена е ацетабуларна полиетиленова капсула, с 10 градусовва
антилуксационна стреха, размери "фи" 49/32мм, която е фиксирана с
гентамицинов цимент.
Втората операция е извършена на 22.12.2023 г. – като е почистена
инфекция в мека тъкана.
Вещото лице разяснява, че в тялото на ищцата, не са поставяни метални
стабилизации, а е извършена смяна на дясна тазобедрена става, като нейната
става е премахната и поставена изкуствена, направена от специални метални
сплави и пластмаси. На този етап няма данни за необходимост от други
оперативни интервенции. Възстановителният период от травмата е около шест
месеца. Болничният престои при ищцата е бил от 16.12.2023 г. до 28.12.2023 г.
като в този период ищцата е имала поставен катетър по хигиенни причини.
Според експертизата при извършен личен преглед на 09.01.2025 г. при
4
ищцата има ограничен обем движение в дясна тазобедрена и хипотрофия на
бедрената мускулатура.
Вещото лице уточнява, че през периода на възстановяване, ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по
интензивен характер. Видно от приложените медицински документи ищцата е
обезболявана с трамал, дексофен и ибупрофен.
Уточнява и че в приложената медицинска документация, не е описано,
кога е изправена ищцата и какви помощни средства е ползвала. По принцип
при вертикализирането /изправянето/ на пациентите се използват помощни
средства- патерици или 4 - опорна проходилка. При прегледа, извършен на
09.01.2025г., ищцата е разказала на вещото лице, че след операцията, 60 дни е
ходила с проходилка. Към момента на личния преглед ищцата вече се
придвижава самостоятелно с бастун. Ищцата вече може да се самообслужва
сама в хигиенно битово отношение, но ще изпитва затруднения, при
дейностите, свързани с придвижване и натоварване на долните крайници.
Вещото лице допълва, че през периода на болничното лечение, ищцата е
ползвала памперси, за по лесно хигиенно обслужване, при наличието на
постелен режим.
На последно място според вещото лице приложените по делото финансови
документи и разходите по тях, са във връзка с прояденото лечение на ищцата от
получените увреждания.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при ищцата е настъпило
отслабване на мускулатурата. Имало е възпалително усложнение след първата
операция, но е почистено, като е довело до малко по – дълът болничен
престой. Усложнението не е от лекарска небрежност. Вещото лице разяснява
и че за да има счупване трябва да има травма, а когато има остеопороза
травмата може да е минимална. Когато нормален индивид падне няма да
получи счупване, но ако е човек с отеопороза ще счупи. Остеопороза като
основно заболяване в случая ищцата няма, но има възрастова остеопороза.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложената по делото медицинска документация, не е
оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
Свидетелят С.А.Г. /син на ищцата/ разказва, че майка му работела като
охрана в ответното дружество – на обект Министерството на иновациите, в гр.
София. По образование ищцата била счетоводител, а работата й за ответника
била като невъоражена охрана. Ищцата обаче претърпяла инцидент – около
16-18 декември 2023 г. – в съботен ден, около обяд. В тази връзка и ищцата се
обадила на сина си, че е паднала и го повикала да й помогне. Според
свидетеля ищцата се обадила и на шефа, както и по негови указания на
колежка, която да я смени.
Свидетелят твърди, че когато пристигнал на място заварил майка си
5
паднала на земята /на пода/ като телефонът й бил в нея, но на място нямало
други хора. Обяснила на сина си, че е паднала и изпитва болка в десния крак,
която й пречи да се изправи. Поради това и свидетелят закарал майка си в
МБАЛ „Пирогов“ – където било установено счупване в дясна тазобедрената
стана. Това наложило операция за смяна на ставата и хоспитализация
продъжила до преди Нова година, когато ищцата била изписана.
Свидетелят разказва, че преди инцидента майка му живеела сама, но след
инцидента се наложило да живее в дома на сина си и семейството му – в
продължение на около 6 месеца като един/два месеца била и на легло, а
останалото време започнала да се придвижва с проходилка. Според свидетеля
към момента ищцата вече живеела пак сама.
За възстановяването си ищцата ходила в санаторуим в гр. Банкя един/два
пъти, а след това била посещавана от тарапевт у дома. Уточнява, че първите
два месеца след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама вкл. да се
къпе, ползвала памперси, а се налагало и свидетелят и семейството му да й
помагат като я обслужват и раздвижват. Освен това след случката ищцата
повече не се върнала на работа. Ищцата отслабнала, а от операцията й останал
белег.
Според свидетеля след инцидента ищцата се чувствала зле – физически,
психически и емоционално, като била депресирана, че не може да излиза и
ограничила приятелския си кръг, а преди това била много активна. В първите
месеци ищцата не можела да става, като в ежедневието й помагала съпругата
на свидетеля. Към момента ищцата вече излизала от време на време, но
общувала с малко хора. Освен това ищцата си служела с бастун и се оплаквала
и към настоящия момент от болки в ставата. Изпитвала страх да излиза, за да
не падне пак.
Относно деня на злополуката свидетелят твърди, че бил под напрежение
и не може да си спомни как точно е влязъл в сградата, доколкото поначало
имало ключ отвътре на вратата и ищцата му казала по телефона, че едва ли ще
успее да влезе, защото тя не може да стигне до вратата да му отвори. Заварил
ищцата вътре в сградата – във фоайето на пода – като от едната й страна имало
диван, а от другата страна била стаичката, където майка му поначало седяла.
Уточнява, че заварил ищцата на земята по средата между този диван и стаята
на охраната. Преди да тръгнат за болницата ищцата се обадила на колежка да
я смени, като последната дошла след свидетеля.
В показанията си свидетелката С.Н.К. / бивш служител на ответника/
твърди, че е работила за ответника до м. декември 2024 г., а ищцата работила
до м. декември 2023 г. Разказва, че м. декември 2023 г. ищцата претърпяла
инцидент – в Министерството на иновациите, където тя и свидетелката
работили като „охранители“. Свидетелката уточнява, че тя самата била нощна
смяна, а на сутринта ищцата я сменила. Свидетелката се прибрала у дома, но
три часа по-късно получила обаждане от ищцата, която я уведомила, че е
паднала и не може да мръдне. Поради това свидетелката се върнала на
работното си място – заварила сградата отворена, а близките на ищцата вече
били пристигнали и я били сложили да седне на офис стол в помешението на
6
охраната.
Свидетелката обаче твърди, че ищцата не била паднала в стаята на
охраната, а в коридора. Уточнява, че не знае къде точно е паднала ищцата, но
същата й се била оплаквала за проблеми с краката. Освен това свидетелката я
възприела, че трудно качва стълби. Свидетелката твърди, че възприела ищцата
уплашена и с болки в крака. Уточнява, че самият участък в сградата бил равен
мраморен под – фоайе на министерство, където нямало никаква опасност или
препятствия. Допълва и че тя не е звъняла на работодателя им. Твърди и че
доколкото ключовете за външната врата били у ищцата при разговора им по
телефона, то не знае как близките й са успели да влязат. Самата свидетелката
заварила отворено.
На следващо място разказва, че след случая няколко пъти се обадила на
ищцата – последно се чули около операцията й, но след това ищцата
прекъснала контакти. Уточнява, че преди инцидента ищцата й се оплаквала от
проблеми във връзка с възрастта – доколкото и двете били над 70 години, но
не се била оплаквала от виене на свят или ниско кръвно.
Свидетелката разказва, че в министерството те като охрана трябвяло да
седят в нарочно обособена стаичка с отваряемо гише. В тази стая имало
монитори за наблюдение и не се налагало в работата си охраната да обикаля
във фоайето. В самата стая уточнява имало бюро и съответната апаратура,
както и отзад малко помещение – където служителките се събличали и
обличали. Във фоайето на сградата имало дивани за гостите на
министерството – където последните изчаквали посрещане от служителите в
работните дни.
От показанията на свидетелката В.Н.П. /на ищцата, без дела и родство
със страните/ уточнява, че е приятелка на ищцата, като не й е помагала
професионално в хода на възстановителния процес.
Разказва, че ищцата работила до декември 2023 г., когато в телефонен
разговор ищцата съобщила на свидетелката, че е претърпяла инцидент и е
оперирана. Уточнява, че не е ходила на посещение в болница. Ищцата
впоследствие разказала и че е отишла да живее при сина си, защото имала
нужда от помощ. Споделила, че й е сменена тазобедрена става.
Свидетелката твърди, че се е срещнала с ищцата след като последната
вече се била прибрала в собствения си дом. След този момент и свидетелката
започнала да я посещава – няколко месеца след инцидента. Така свидетелката
възприела, че ищцата ходи трудно, служи си с бастун и се подпира на стената.
Ищцата се оплаквала, че кракът я боли, особено като става, а като седи
изтръпва, често има нужда да си легне. Свидетелката уточнява, че само е
пазарувала на ищцата, като не й е помагала в личния тоалет. Ищцата обаче й
споделила, че докато живяла при сина си имала нужда от такава помощ.
Свидетелката твърди и че в хода на възстановителния процес при ищцата
идвал човек да я раздвижва. Веднъж и свидетелката отишла с ищцата в гр.
Банкя за рехабилитация.
Свидетелката твърди и че към настоящия момент има контакт с ищцата,
която продължава да се оплаква от болка в сменената дясна става като пиела и
7
обезболяващи. Освен това ищцата била отслабнала. Уточнява, че преди
инцидента не знае ищцата да е имала затруднения в придвижването, породени
от заболявания. Допълва, че преди станалото ищцата се движела много,
ходила на разходки и концерти, била жизнена и емоционална, но след това
преустановила тези дейности, ограничила приятелския си кръг, не общувала и
с колежката си от работата.
Свидетелката уточнява, че видяла ищцата за пръв път поне два месеца
след инцидента, а преди това, както и към настоящия момент двете се
виждали един два пъти седмично.
В показанията си свидетелят Е.А.Д. /служител на ответника/, твърди, че
работи в дружеството от 2022 г. на длъжност „Началник на охраната“ –
регионален отговорник на всички обекти в центъра на гр. София. Уточнява, че
ищцата Г. била охранител в Министерство на иновациите – до към края на
2023 г., когато паднала.
По повод инцидента свидетелят получил информация от ръководителя
си, че ищцата е паднала и трябва друг човек да я смени. От св. Колева
свидетелят разбрал, че ищцата е паднала от кожен фотьойл, който се намирал
във фоайето на министерството – като свидетелят не посетил мястото в деня
на инцидента. Понеже е ходил на проверки обаче знае, че действително има
кожени дивани във фоайето на сградата.
Разказва, че доколкото е наясно ищцата станала от дивана във фоайето,
когато й се завило свят и паднала. Уточнява, че ищцата следвало да седи вътре
в стаята на охраната, където имало работно място с монитори за камерите за
видеонаблюдение, а през работни дни да натиска бутон, с които се отварят
вътрешните врати, ако влизат граждани.
Уточнява и че сградата имала входна масивна врата, после няколко
стъпала и площадка/фоайе и другите врати /турникети/. Фотьойлите /давани
се намирали във фойето и се ползвали от посетители на сградата, които
изчакват съответния служител. Същите били на едно ниво с кабинката за
охраната, но ищцата нямала задължение да обикаля из коридорите или
фоайето.
Свидетелят твърди, че бил проведен инструктаж на работниците в това
число на ищцата, като същата била запозната с вътрешния ред и в сградата,
където била охрана /защото всяко министерство също имало свои правила/.
Посочва, че в стаичката на охраната имало отзад още едно помещение,
където служителките да си почиват, да се събличат и да се хранят
включително и там имало диван именно за тях. Ищцата обаче била паднала от
диван във фоайето, а не от този в нейното работно помещение.
Свидетелят твърди и че във времето ищцата му се е оплаквала, че я болят
краката. Същата обаче работела, защото била вдовица и имала нужда от
средства. Твърди и че поначало при постъпване на работа ищцата вероятно е
представила медицинско удостоверение, но тези документи се
администрирали от лицето заедно с дейност „човешки ресурси“ при
ответника, а не от свидетеля.
8
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. Всички показания, с изключение тези на св. Петрова, съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото първият свидетел е син на
ищцата, а другите двама са служители на ответника. Изнесените от
свидетелите твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са
оспорени от страна на процесуалните представители на страните, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради
което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне
под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка и съдът намира, че
следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране на
правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря
имуществено за претърпените от работника вследствие от трудова злополука
вреди /имуществени и неимуществени/, причинили му временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно – обезпечителна.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника, когато
същото е настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа,
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – по арг. чл. 200, ал. 2 от КТ.
Следователно, отговорността на последния е обективна и не може да бъде
изключена, освен при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от работника груба
небрежност, работодателската отговорност може да бъде единствено
намалена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество, към процесната
дата, настъпването на злополука, претърпяна от него като работник в периода
на трудовото правоотношение и призната по надлежния ред за трудова такава,
като увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на
възложената от работодателя работа или при изпълнение на каквато и да е
работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по
време на почивка, прекарана в предприятието и да е довело до временна или
трайна неработоспособност, причинила неимуществени вреди – болки и
страдания, и причинна връзка между трудовата злополука и тези вреди.
Ищецът следва да установи, че при настъпване на злополуката е спазил
съответните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд в
предприятието на работодателя.
В Решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д. № 3766/2013 г. на ВКС, 4-то г.о. –
е поставен въпрос „може ли независимо от отсъствието на надлежно съставен
акт за трудова злополука по реда, предвиден в чл. 57 КСО установяването на
елементите от фактическия състав на трудовата злополука да е допустимо в
производство по чл.200 от КТ и злополуката да се разглежда от съда като част
9
от предмета на иска, с който се претендират гражданскоправните последици
от същата“.
В тази връзка е отбелеязано, че надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и
безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ, е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57, сл. КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС
№ 263/30.12.1999 г., обн.,ДВ, бр. 6/21.01.2000г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и
доп./. Според този ред работодателят /осигурител/ от една страна и
пострадалият /осигурен/ или неговите наследници, от друга страна, следва да
декларират /първият в 3-дневен срок от настъпването на злополуката, а
вторият-в едногодишен срок/ пред съответното териториално поделение на
НОИ по регистрация на осигурителя всяка злополука. След извършване на
проверка, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за
признаване или не на злополуката за трудова по утвърден от управителя на
НОИ формуляр. Този ред за установяване на трудова злополука е
задължителен, за да се приеме, че такава е налице и, че е недопустимо
злополуката да се установява от съда в процеса по чл. 200, ал. 1 КТ.
В тази връзка и в Решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д. № 3766/2013 г. на
ВКС, 4-то г.о. изрично е посочено, че е налице изолирано Решение №
666/02.02.2010 г. по гр.дело № 2960/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по
чл.290 ГПК, с което е прието, че независимо от отсъствието на надлежно
съставен акт за трудова злополука установяването на елементите от
фактическия състав, регламентиран с материалноправната норма на чл.55,ал.
1 от КСО е допустимо в производството по чл.200 КТ.
Това решение обаче, както се отблеляза по-горе, е изолирано, като в
трайната си практика ВКС приема, че в разпоредбите на чл. 57 и следващите
от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране,
разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е
детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. В чл.58 КСО, съответно в посочената
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополука е уреден редът и обхвата на разследването на трудовата злополука,
извършвано от териториалното поделение на НОИ. След приключване на
разследването длъжностното лице, определено от ръководителя на
Териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-
дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или
неприемане на злополуката за трудова – чл.60,ал.1 от КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 от КСО представлява индивидуален административен
акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в
сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200,ал.1 КТ, тъй като
не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука
не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
10
административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло
в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО не дава възможност на
ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на
съдебното исково производство. В този смисъл е установената трайна
практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр.дело №
1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр.дело №
622/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело № 457/2010
г. на ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010 г. на ВКС,
IV г.о. и др., всички постановени по чл.290 ГПК, както и посоченото от
ответника Решение № 36/18.02.2020 г. по гр.д. № 3334/2019 г. на ВКС, 4-то г.о.
В случая по делото се установи, че е налице разпореждане №
33934/11.03.2024 г. на длъжностни лице при ТП на НОИ София град
процесният инцидент Е признат за трудова злополука. Това разпореждане
обаче НЕ Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, доколкото е обжалвано от ответника – жалба с
вх. № 1012-21-343/29.03.2024 г., по която към момента на приключване на
устните състезания по делото, няма произнасяне от директора на НОИ. Дори
след постановяване на такова обаче същото би подлежало на обжалване пред
административен съд.
Поради това и преди влизане в сила на разпореждане № 33934/11.03.2024
г. искът се явява „преждевременно предявен“. Тук следва да се отбележи и че
процесуалният представител на ищцата два пъти е подавал молби за
насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. независимо, че е бил наясно с
липсата на влязъл в сила акт за приемане на злополуката за трудова.
В тази връзка и липсата на влязъл в сила акт за установяване на
процесния инцидент като трудова злополука обезсмисля обсъждане на
останалите предпоставки за основателност на иска и е достатъчна за
отхвърляне на иска на основание чл. 200, ал. 1 от КТ – доколкото липсва
елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на работодателя.
С оглед гореизложеното и исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Ищцата претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не й
се дължат.
Ответната страна не претендира разноски, съгласно изрично изявление в
последно по делото съдебно заседание.
Разноските за експертиза при този изход на делото остават в полза на
съда.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Г. Т. Г., с ЕГН: **********
и адрес: ********, срещу „Д.М. Секюрити Груп“ ООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, район Подуене, ж.к. Хаджи Димитър, ул.
11
Васил Кънчев № 26, вх. Д, ет. 3, бизнес сграда Стефан Караджа, за осъждане
на ответника „Д.М. Секюрити Груп“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. Т. Г.,
следните суми: 1/сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания и 2/ сумата
от 1 979,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – за
извършени разходи за операции, медицински консумативи, стабилизации,
прегледи, в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 16.12.2023
г. в гр. София – на охранителен пост на ответника работодател в
Министерство на иновациите и растежа, ведно със законната лихва върху така
претендираните суми, считано от датата на увреждането – 16.12.2023 г., до
окончателното им изплащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12