№ 567
гр. *, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110109089 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Г. Н. Н., чрез адв. А.
срещу „* – *, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 2382,56 лв. /след допуснато изменение на иска чрез
неговото увеличаване по реда на чл.214 ГПК в о.с.з. от 27.01.2023г./,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 19.07.2021 г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 28.06.2022 г. на л.а. марка „*“, с peг. № *,
настъпило в гр. *, ул. * изразяващи се в увреждане на преден капак, преден
ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, панел заден десен, задна
дясна врата, предна дясна врата и калник преден десен, представляващо
покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от 19.07.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2022г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 19.07.2021 г. сключил с ответното дружество
застраховка „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка
„*“, с peг. № *, със срок на действие от 20.07.2021г. до 19.07.2022г. Сочи, че
автомобилът бил застрахован за сумата от 6040 лв., като застрахователната
премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица е
заплатил изцяло на четири разсрочени вноски. Излага, че на 28.06.2022 г. л.а.
марка „*“, с peг. № *, бил паркиран в гр. *, ул. * като установил, че същият е
увреден с твърд и остър предмет от неизвестен извършител. На същата дата
уведомил органите на МВР за извършеното действие. Твърди, че на
29.06.2022 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
1
събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установено било, че е
настъпило и увреждане на преден капак, преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата, панел заден десен, задна дясна врата, предна дясна
врата и калник преден десен, като тези щети били описани от застрахователя.
Сочи, че застрахователят изплатил обезщетение в размер на 776,80лв. Излага,
че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила възлизала на 3906,40лв. При тези съображения
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „* – *, в който се изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Поддържа, че спорът между страните се свежда до
действителния размер на вредите. Намира, че ищецът е обезщетен изцяло за
настъпилото събитие. Сочи се, че процесните вреди са с най-лека степен на
увреждане и не е налице необходимост от подмяната им. Излага се, че същите
са несъществени за автомобила и са свързани с неговия облик, като площта на
дръскотините е незначителна спрямо целия детайл, т.е. необходимо е само
частично боядисване и пастиране. Счита се, че претендираното обезщетение е
завишено. Настоява се, че липсват доказателства относно размера на
претенцията. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от 26.01.2023 г. от процесуалния представител
на ответната страна, с която изразява становище по същество на спора за
отхвърляне на предявените искове и релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на
евентуалност. Намира, че определената средна пазарна цена от вещото лице
за завишена. Претендира сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
19.07.2021г. г. за л.а. марка „*“, с peг. № *, със срок на действие от
20.07.2021г. до 19.07.2022г. по застрахователна полица застрахователна
полица № № * от 19.07.2021г.; че застрахователната премия е изцяло
заплатена; че на 28.06.2022 г. л.а. марка „*“, с peг. № *, бил паркиран в гр. *,
ул. * като същият е увреден с твърд и остър предмет от неизвестен
извършител, че на 29.06.2022 г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите; че
вредите се изразяват в увреждане на преден капак, преден ляв калник, предна
лява врата, задна лява врата, панел заден десен, задна дясна врата, предна
2
дясна врата и калник преден десен; че е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 776,80лв.
Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила по
средни пазари цени за към датата на произшествието, е в размер от 3159,36лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие
на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Прието е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4
ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС” от 19.07.2021г. г. за л.а. марка „*“, с peг. № *, със срок на действие от
20.07.2021г. до 19.07.2022г. по застрахователна полица застрахователна
полица № № * от 19.07.2021г.
Не е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства, се установява настъпване на застрахователно събитие, като
резултат от което са настъпили вреди за ищеца. Застрахователят е извършил
опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за
застрахователната претенция на ищеца.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
3
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС,
II т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от
01.01.2016 г.). Обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е.
по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на
прилагане и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ, която съдът
кредитира изцяло, тъй като почива на непосредствени проучвания в
съответните сервизи, се установява, че средните пазарни цени за увредените
части и за труд възлизат на 3159,36 лв. Тъй като действителната стойност на
вредата следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира,
че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на
средната стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради
което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 3159,36лв.
Неоснователни са възраженията на ответника, че неправилно са определени
средните пазарни цени, тъй като вещото лице е взел стойности за труд и
ремонт, проучвайки различни сервизи при изчисляването им. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че посочената от вещото лице сума, е завишена,
поради което съдът намира, посочените от вещото лице изчисления за
правилни и обосновани.
Не е спорно, че застрахователят е изплатил сумата от 776,80 лева като
тази сума /следва да се приспадне от така дължимото застрахователно
обезщетение от 3159,36лв.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер от 2382,56 лв. като претендираната сума бъде присъдена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъждането
на законна лихва от датата на исковата молба е законна последица от
уважаване на иска и е обвързан от неговата основателност, каквато е налице в
случая.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 895,46лв., от които
95,46лв. заплатена държавна такса, 650лв. адвокатско възнаграждение и
4
150лв. депозит за САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцовата страна е неоснователно, доколкото
възнаграждението е в близък до предвидения в Наредба № 1 минимален
размер. В настоящия случай видно от представените доказателства, адвокатът
е регистриран по ЗДДС и страната е платила адвокатското възнаграждение и
дължимия върху същият ДДС, като тази сума се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение, поради което и следва да бъде включена в
размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената съдебна
практика на Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по
ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д.
№ 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* – *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, да
заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 2382,56
лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване по реда на
чл.214 ГПК в о.с.з. от 27.01.2023г./, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
19.07.2021 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 28.06.2022 г.
на л.а. марка „*“, с peг. № *, настъпило в гр. *, ул. * изразяващи се в
увреждане на преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата, панел заден десен, задна дясна врата, предна дясна врата и калник
преден десен, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № * от 19.07.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.07.2022г., до окончателното й заплащане, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „* – *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, да
заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 895,46лв.
(осемстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5
6