Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав в публично заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15575 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „В.2.“ ЕООД излага, че на 05.06.2018г. управителят на
дружество получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20188920400408 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 по описа на КЧСИ,
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5240/2017г. по описа
на ВРС, 21-ви състав. След получаване на поканата управителят потърсил услугите
на адвокат. Било депозирано възражение по чл. 423 ГПК, по което било образувано
ч.т.д. № 1227/2018г. по описа на ВОС, по което било постановено определение, с
което това възражение било прието и било спряно изпълнението по горното
изпълнително дело. С разпореждане по ч.гр.д. № 5240/2017г., ВРС дал указания на
заявителя Т.Н. за предявяване на иск за вземането си, като в дадения срок
същата не представила доказателства за предявяване на такъв. С влязло в сила на
23.01.2019г. разпореждане, издадената заповед за изпълнение била обезсилена. На
25.07.2019г. ищецът, чрез процесуалния си представител, подал молба за
прекратяване на изпълнително дело № 20188920400408, в която е отправено искане
и за присъждане на разноски. С постановление на съдебния изпълнител,
изпълнителното производство е прекратено. Твърди, че сторените в изпълнителното
производство разноски се явяват необходим разход във връзка със защита правата
и законните интереси по неоснователно образуваното срещу дружеството
изпълнително дело. Счита, че заплатеният от дружеството хонорар е в пряка
причинна връзка с факта на воденото срещу дружеството изпълнително
производство, поради което и съзира съда с искане за осъждане на ответницата да
му заплати сумата от 700 лева, ведно със законната лихва. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Т.В.Н., чрез процесуалния си представител, депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва
ищецът да е направил твърдяните разноски, като твърди
да не е налице реално плащане на адвокатското възнаграждение. В случай че процесната сума е заплатена, оспорва уговореното и платено
да е във връзка с изпълнителното производство. От представените документи било
видно, че ангажирането на адвоката не било във връзка с узнаването от управителя
за издаваните заповеди, нито управителят бил ангажирал адвокат за подаване на
съответно възражение. Твърди се, че адвокатът бил ангажиран след неподаване в
срок на искова молба от ответницата. Документът не бил с номер от АК и не бил
годен да установи плащане от клиент на адвокат, нямал достоверна дата и същият
бил създаден за целите на настоящия процес. Твърди се, че в счетоводството на ищцовото дружество не било отбелязано плащането на процесната сума. Била налице злоупотреба с право –
използвала се създалата се ситуация и множеството дела между ответницата и
управителя на “В.2.“ ЕООД, които били бивши съпрузи. Оспорва се да е
било налице представителство по изпълнителното дело от адвоката. Касаело се за
създаден документ за плащане, за да бъде ощетена ответницата. Изложени са и
други неотносими към предмета нас пора твърдения.
Моли за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Към материалите по делото са приобщени ч.гр.д. №
5240/2017г., по описа на ВРС, 21 състав и изпълнително дело № 2018920400404 по
описа на ЧСИ Христо Георгиев, от които се установява следното:
Ч.гр.д. № 5240/2017г., по описа на ВРС, 21 състав, е
образувано по заявление на Т.В.Н. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу „В.2.“ ЕООД.
Заявлението е уважено, като съдът е издал заповед №
2814/21.04.2017г., с която е разпоредил длъжникът „В.2.“ ЕООД да заплати на Т.В.Н.
сумата от 22 000 лева, представляваща главница за незаплатена сума по неустойка
за неизпълнение на договор за изработка от 14.08.2014г., както и сумата от 440
лева – заплатена държавна такса за заповедното производство.
Приемайки, че длъжникът е редовно уведомен за
издадената заповед за изпълнение, ВРС, 21 състав, е разпоредил издаване на
изпълнителен лист за сумите по заповедта, получен от Т.Н. на 30.06.2017г.
По молба от 16.02.2018г. на Т.В.Н. и въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5240/2017г., е образувано изпълнително
дело № 2038/2018г., по описа на ДСИ при ВРС, което по молба на кредитора е
преместено при ЧСИ Христо Георгиев, при който същото е образувано под №
2018920400404. По последното на „В.2.“ ЕООД е връчена покана за доброволно
изпълнение на 05.06.2018г.
След узнаване за издадената заповед за изпълнение,
длъжникът „В.2.“ ЕООД е упражнил правата си по чл. 423 ГПК, депозирайки
възражение, въз основа на което е образувано в.гр.д. №1227/2018г., по описа на
ВОС. С определение № 3577/12.10.2018г., съдът е приел възражението на длъжника,
върнал е на ВРС ч.гр.д. № 5240/2017г. за даване указания по чл. 415, ал. 1 ГПК
и е спрял изпълнението по изпълнително дело № 2018920400404, по описа на ЧСИ
Христо Георгиев.
С разпореждане № 41171/19.10.2018г., постановено по
ч.гр.д. № 5240/2017г., ВРС е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен
срок от уведомяването, като представи доказателства за това. Разпореждането е
съобщено на Т.Н. на 31.10.2018г.
Тъй като горните указания не са изпълнени в срок от
заявителя, с разпореждане № 959/09.01.2019г., заповедният съд е обезсилил издадената
по ч.гр.д. № 5240/2017г. заповед № 2814/21.04.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Разпореждането е влязло в законна сила на 23.01.2019г.
С молба от 25.07.2019г., длъжникът „В.2.“ ЕООД, чрез
адв. Б.Ф., е отправил искане към ЧСИ Христо Георгиев
за прекратяване на изпълнително дело № 2018920400404, с оглед обезсилване
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист. Към
молбата е приложено пълномощно към адв. Ф.. Приложен
е и договор за правна за правна защита и съдействие от 15.07.2019г. (л. 70 от
изпълнителното дело), сключен между „В.2.“ ЕООД и адв.
Б.Ф., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в
процесуални представителност по изпълнително дело № 2018920400404 по описа на
ЧСИ Христо Георгиев. Уговореното възнаграждение е в размер на 700 лева, като е
отразено същото да е заплатено от клиента на адвокат в брой.
С постановление от 26.08.2019г., ЧСИ Христо Георгиев
е прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК. Постановлението е влязло в законна сила на 12.09.2019г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в
реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително
производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира единствено
въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как
се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес
в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение,
то и единственият път за защита за дружеството е да претендира тези разходи по
общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.
В контекста на горното, за основателното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на образувано изпълнително производство, което е било прекратено, че
е заплатил процесното адвокатско възнаграждение,
наличието на причинно-следствена връзка между факта на образуване на
изпълнителното дело и заплатения хонорар, че вредата е причинена при или по
повод възложена от ответника работа.
От коментираните по-горе писмени доказателства, а и това не е спорно между
страните, съдът намира за установено, че срещу ищеца е било инициирано
изпълнително производство. Не се спори и че изпълнителното дело е било
прекратено поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, тъй като заявителят Т.В.Н. не е предявила иск за
установяване на вземането си, оспорено от дружеството-длъжник. Поначало при
иницииране на процесното принудително изпълнение, взискателят е бил добросъвестен /бил е носител на вземане,
за което е бил издаден изпълнителен лист във връзка с постановена заповед за изпълнение/.
Кредиторът обаче е допуснал бездействие, изразяващо се до липса на предприети
действия по предявяване на иск за установяване на вземането, оспорено по
надлежен ред от дружеството-длъжник, довело до обезсилване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, а оттам и до прекратяване на изпълнението. Ето
защо и Т.Н. следва да отговаря за бездействието си, за онези вреди, които са
били в пряка причинна връзка с това й поведение.
Установи се, че ищецът е упълномощил процесуален представител, който да
защитава законните му права и интереси, както в заповедното производство, така
и по воденото срещу него изпълнително такова, като дружеството е заплатило
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Налага се извода,
че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение и водения
изпълнителен процес, прекратен в резултат на горното бездействие на кредитора. С
оглед последното и предявеният иск като основателен следва да бъде уважен в
рамките на заявения размер.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответницата Т.Н.
следва да бъде осъдена да заплати на „В.2.“ ЕООД сторените в хода на настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 51.50 лева.
Що се отнася до разноските в обезпечителното производство, съдът намира, че
в полза на ищеца такива не следва да се присъждат по следните съображения:
Когато е допуснато обезпечение на бъдещ иск, то е сторено при условие, че
искът срещу ответника ще бъде предявен в определен от съда срок. С изтичането
на срока, без искът да е предявен, следва да се приеме, че обезпечението
отпада. Ако искът бъде предявен след срока, даден в обезпечителната заповед, то
не може да се счита за обезпечен. Нещо повече, законът не само че не запазва
действието на обезпечението, ако искът е предявен след дадения срок, но,
напротив, дава възможност на ответника да търси вреди поради наложеното
обезпечение и непредявяване на иска в срок.
В настоящия случай с определението, постановено в производстото
по обезпечаване на иска за вреди от воденото срещу дружеството изпълнително производство, съдът е дал срок за предявяване на обезпечения иск до 16.09.2019г.
(определение от 28.08.2019г. по ч.гр.д. № 13604/2019г. – л. 73 от настоящото
дело), а настоящият иск е предявен на 30.09.2019г. С оглед това и следва да се
приеме, че обезпечението е отпаднало и независимо от позитивното произнасяне по
така предявения иск, същият не може да се счита обезпечен, респ. функционално
свързан с обезпечителното производство. Поради това и в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски, сторени в рамките на производството по ч.гр.д.
№ 13604/2019г., по описа на ВРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 700.00 лева /седемстотин лева/,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело 2018920400404. по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 51.50 лева /петдесет и един лева и
петдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: