МОТИВИ по присъда по
н.ч.х.д.№
314/2014
г. по описа на РС
Пещера:
Наказателно от частен характер производство е
образувано по тъжба на В.А.З. срещу М.В.Д. с обвинение за това, че на 13.06.2014 г. в гр. Пещера, на ул. "***, около 17: 30 ч., нанесла публично обида, като казала нещо унизително
за достойнството и честта на В.А.З. в нейно присъствие, пред множество от хора, които се били събрали, изричайки
думите „Тя не може да бъде майка, тя не е никаква майка! Нали много държи, че
може да гледа деца, защо допусна тази грешка, детето да е проститутка?“ - престъпление по
чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК;
за това, че на 13.06.2014 г. в гр. Пещера, на ул. "*** около 17: 30 ч., разгласила публично позорно
обстоятелство за В.А.З., изричайки думите „тя е направила внучка си
проститутка“- престъпление по чл. 148, ал.2, вр.
чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл. 147, ал.1 от НК; за това, че на 13.06.2014 г. в гр. Пещера, на ул. ***, около 17: 30 ч. е
причинила на В.А.З. лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без
разстройство на здравето, като я е ударила през устата- престъпление по чл. 130, ал.2,
вр. ал.1 НК.
Съдът е допуснал за разглеждане в наказателното производство предявените от тъжителката гражданския искове за неимуществени вреди срещу подсъдимата
както следва: за престъплението по чл. 148,
ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК
в размер на 1000 лв.; за престъплението
по чл. 148, ал.2, вр.
чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл. 147, ал.1 от НК в размер на
1000 лв.; за престъплението по чл. 130, ал.2,
вр. ал.1 НК, в размер на 500 лв..
В съдебно заседание тъжителката чрез повереника си поддържа тъжбата и сочи относими към предмета
на делото доказателства.
На съдебните прения повереникът
на тъжителката,
адв. К. счита, че фактическата обстановка по делото е изцяло
доказана от разпитите на свидетелите. Излага, че доколкото
предаването „Съдебен спор“ е излъчено в национален ефир на 22.06.2014 г. това е
дало възможност на голям кръг от хора в страната, включително и в гр. Пещера да
чуят инкриминираните реплики, които подсъдимата е изрекла на тъжителката.
Поддържа се, че са събрани безспорни доказателства, че тъжителката е помагала
с всичко, което й е по възможностите за
отглеждането на трите деца на С. З., като е установено, че дори детето Ц. е
живяла трайно при нея. Твърди, че доверителката й е засегната и обидена от
инкриминирания случай, като дори и към настоящия момент продължава да търпи
обиди, тъй като нейни близки от страната й се обаждат да я питат как стоят
нещата. Поддържа, че трите престъпления, описани в тъжбата са осъществени от
обективна и субективна страна.
Пледира за осъдителна присъда и присъждане направените разноски.
Подсъдимата М.В.Д., редовно призована, се явява лично, не се признава
за виновна, ползва правото си да не дава обяснения по случая.
Твърди, че е била предизвикана от израза на тъжителката „вие сте отбор юнаци“. В последната си дума заявява, че предоставя
решението на съда.
Защитникът, адв.
И., пледира за оправдателна
присъда. Намира, че не са събрани доказателства, които
категорично и безспорно да установяват твърденията в тъжбата. Излага, че
свидетелите на тъжителката не са присъствали при заснемането на предаването
„Съдебен спор“, а са го гледали по телевизията. Твърди, че е странно, че св. Ч.
въпреки, че е казал, че не вижда и не чува добре е успял да глада предаването и
чул и видял това което е трябвало да каже в съдебната зала. Поддържа, че от
разпитаните свидетели на страната на защита, които са очевдци,
нито един не е потвърдил изложеното в тъжбата по отношение на доверителката му.
Не знае от какво е обидена тъжителката, че някой й казал, че не е добра майка,
като е толкова чудесна майка защо е в такива отношения с дъщеря си и внуците
си, като никой от тях не е казал добро за нея. Твърди, че инкриминирания случай
е резултат от конфликт, който тъжителката преднамерено е търсила. Претендира разноски.
В
реплика адв. К. сочи, че дори и св. Ч.да е помолил да
се говори по- силно в залата, тъй като не чува добре, това не води до извода,
че не е чул и разменените между страните реплики по време излъчването на
предаването по телевизията.
В реплика адв. И.сочи, че тъй като записът от предаването не е
представен като доказателство по делото това води до недоказаност по несъмнен
начин на повдигнатото обвинение.
От фактическа
страна:
От събраните по делото доказателства преценени по
реда на чл. 14 и чл. 18 от НК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимата М.В.Д. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ЕГН: **********,***, Дом Б. Ю.Х., с постоянен адрес:
гр. Пещера, ул. "**
Подсъдимата М.В.Д. познавала тъжителката З.,
тъй като първата била приятелка на дъщерята на тъжителката- св. С. З..
Тъжителката З. и св. С.
З. нейна дъщеря от дълги години са във влошени отношения поради множество
спорове помежду им свързани с имуществени отношения и начина на отглеждане на
децата на св. С. З..
На 13.06.2014 г. тъжителката
З. била повикала репортери от предаването „Съдебен спор“. Около 17 и 30 ч. в гр. Пещера, на ул. "**", № * екипът на
предаването заедно с тъжителката З. били пред дома на св. С. З.. Пред къщата се
били събрали множество от хора сред които св. С. З., св. Г. С., други
неустановени по делото лица- съседи на св. С. З. и група деца. Докато камерите
на предаването „Съдебен спор“ снимали започнал конфликт между тъжителката и св.
С. З., в който се намесила подс. Д.. След като
тъжителката З. се обърнала към подс. Д. с думите „вие
сте отбор юнаци“, последната на свой ред отвърнала на тъжителката с думите „Тя
не може да бъде майка, тя не е никаква майка! Нали много държи, че може да
гледа деца, защо допусна тази грешка, детето да е проститутка? Тя е направила внучка си
проститутка“, след това посегнала с ръка и ударила тъжителката по устата. Този
запис бил излъчен в национален ефир на 22.06.2014 г. и възприет от неизвестен
кръг лица.
По
доказателствата:
Възприетата за безспорна фактическа обстановка съдът
прие за установена от събраните по делото доказателствени материали - гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите И.
Ч., С. Ч., Г. С., С. З., П.Т., както и от писмените доказателства – служебна бележка изх. № УД-30/09.02.2015г. от ПГХВТ
„Атанас Ченгелев“, служебна бележка изх. № УД-253/14.07.2014г.
от ПГХВТ „Атанас Ченгелев“, постановление на РП -
Пещера изх. № 399/2014г. от 02.04.2014г., 2 бр. амбулаторни листове № №
60/01.04.2014г. и № 106/03.07.2014г. – и двата издаден от д-р Теодора Щерева –
психиатър, писмо изх. № ЗД – 94-ВВ/30 от 26.07.2013г. на Дирекция „СП“ –
Пещера, ведно със Заповед № ЗД-ЗД-03-122/26.07.2013г. и план за действие
относно Цветелина С., писмо изх. № ЗД – 94-ВВ/05 от 24.02.2014г. до тъжителката
З. *** и писмо от ПГХВТ „Атанас Ченгелев“, свидетелство
за съдимост на подсъдимата Д., характеристична справка.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и непротиворечив начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели- И.Ч., С.Ч., П. Т. и събраните
писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите
И.Ч., С. Ч., П. Т., като същите
макар и да не са присъствали лично на инкриминираните деяния са ги възприели
лично по време на излъчването на запис от предаването „Съдебен спор“ в
национален ефир. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите като непротиворечиви, убедителни
и взаимно допълващи се. Посочените доказателства кореспондират
логически помежду си, изяснявайки в цялост фактическата обстановка възприета по
- горе, обяснявайки подбудите и мотивите на всяка една от страните.
При детайлен анализ на свидетелските показания на
свидетелите: И.Ч.,
С. Ч., П. Т. съдът
намира, че те следва да бъдат кредитирани изцяло.
От показанията на св. Ч. - сестра на частната тъжителка, се установява, че е гледала излъченото по
националната телевизия предаване „Съдебен спор“, като видяла в него, че
подсъдимата удря тъжителката, а преди това й казва „че не е майка, че е карала
Ц. да проституира, за да й дава пари, че не се грижила за децата на св. С. З.“.
От показанията на същата свидетелка се установява, че тъжителката З. е полагала
грижи за детето на св. С. З.- Цветелина, отглеждала я в дома си, водила я на
психолог, море. Свидетелката дава подробни показания и относно предшестващите
взаимоотношения между тъжителката З. и дъщеря й св. С. З., от които става ясно,
че двете са били във влошени отношения от дълги години. От показанията на
свидетелката се установява още, че тъжителката след инцидента се е чувствала
зле, унизена, неспокойна и изпитвала страх да не срещне подсъдимата и да я
удари.
От показанията на св. С.Ч.- зет
на тъжителката се
установява, че е запознат с предмета на настоящото дело от това, че е слушала и
гледал
излъченото по националната телевизия предаване „Съдебен спор“, в което чул подсъдимата
да казва „че тъжителката карала децата да проституират“, а после видял как
подсъдимата й удря шамар. От показанията на този свидетел става ясно, че
тъжителката и св. С. З. са в лоши отношения, тъй като последната не признавала
майка си и изоставя децата си и относно наследствената къща от покойния съпруг
на св. С. З.. Свидетелят излага още, че след излъчване на предаването в
национален ефир тъжителката била изтормозена, изнемощяла, неспокойна, плачела, почувствала и проблеми
със здравето.
От показанията на св.
П.Т.-
приятелка на тъжителката,
се
установява, че последната не е присъствала лично на
инкриминираният инцидент, но е гледала по телевизията излъченото предаване „Съдебен
спор“, в което чула как подсъдимата казва на тъжителката, че „не е никаква
майка, не се грижи за децата, внуците, че е направила Цветелина проститутка“, а
след това я удря през устата. От показанията на тази свидетелка се установява
още, че тъжителката след инкриминираният инцидент всеки ден плаче, като същата
свидетелства и подробно досежно влошените отношения между тъжителката и св. С. З..
Показанията на гореизброените свидетелите са обективни и взаимно
допълващи се, като всеки
един от тях пресъздава непосредствените си възприятия от случилото се,
макар получени въз основа на изгледан запис от инкриминирания инцидент, поради което съдът намира, че следва да ги
постави в основата на
фактическите си констатации. Показанията им са непротиворечиви и обективни,
като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото, като
едновременно с това същите са житейски логични и непротиворечиви, поради което съдът
им даде вяра. Съдът при съобразяване на евентуалната
заинтересованост на свидетелите намира,
че всички добросъвестно дадоха показания относно това, което са
възприели по случая, в резултат, на което се изгради точна и последователна
фактическа обстановка.
От показанията на св.
Г.
С.- внук на тъжителката,
става ясно, че той е присъствал на инкриминираният
инцидент, но не е чул какво си говорят подсъдимата и тъжителката и не е видял
нищо. От разпита на този свидетел се установява, че са в лоши семейни отношения
с тъжителката от дълго време като описва подробности относно развитието им.
Показанията на свидетелят Г. С., се явяват неинформативни досежно фактите
включени в предмета на делото, доколкото същият заявява, че макар и очевидец на
инкриминираните деяния нито е чул, нито е видял нещо, от което обаче не може да
се съди, че нищо не се е случило. Съдът дава вяра на показанията на този
свидетел, доколкото в тях се съдържат данни за предхождащи взаимоотношения,
които обясняват подбудите и мотивите на всяка една от страните,
в останалата част не ги кредитира.
От показанията на св. С.З.-
дъщеря на тъжителката се установява, че същата е присъствала на инкриминирания
инцидент, на който имало и голяма група други хора- деца, съседи, двамата й
сина. От разпита й става ясно, че тъжителката казала на подсъдимата „да не се
бърка, че не е нейна работа, че сме отбор юнаци“, а на свой ред подсъдимата й
отвърнала да не я обижда. Св. С. З. излага хронологията на влошените си взаимоотношения
с тъжителката в подробности. От разпита на тази свидетелка се установява още,
че детето Ц. преди да отиде при баба си имала проблеми: участвала в побои,
позволявала си много отсъствия, пушене, като същата не знае дали Ц. е водила полов
живот. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка досежно изречените от
подсъдимата изрази, тъй като в тази насока същите противоречат на останалите
събрани гласни доказателства, като намира, че непълнотите в тях се дължат на
близките отношения между нея и подсъдимата, които водят до съмнение в нейната безпристрастност,
а от друга страна сочат на заинтересованост спрямо каузата на подсъдимата. В останалата им част съдът дава
вяра на показанията на свидетелката.
С оглед горното съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите И. Ч., С.Ч., П.Т., а показанията на свидетелите
Г.
С. и С.
З. кредитира частично, не ги
кредитира в частта, в която премълчават да е имало отправена обида, клевета и удар през
устата към
тъжителката от страна на подсъдимата.
Фактическите констатации за съдебното минало на
подсъдимата съдът направи въз основа на приобщените по делото на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства -свидетелство за съдимост.
Съдът даде вяра и на останалите писмени доказателства
по делото, като прие относимостта им към предмета на
доказване и кореспонденцията им с възприетите за достоверни гласни
доказателства.
От правна
страна:
За
престъплението по чл. 148,
ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК:
При обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр.,
които по своето съдържание засягат честта или достойнството на адресата -
решение № 22 от 31.01.1995 г. по н. о. х. д. № 558/84 г., III Н. О. НА ВС.
За да е налице извършено престъпление обида е
достатъчно деецът да засегне честта или достойнството на пострадалия.
Честта е понятие, свързано
с оценката на общността спрямо личността, докато достойнството на човешкото
същество е самооценката, която субектът изгражда по отношение на собствената си
личност.
За да е налице квалифициращият признак
"публично", следва изпълнителното деяние да се изразява пред повече
хора или на място и със средства, които позволяват тези обстоятелства да се възприемат
от повече хора, което в случая е налице.
Категорично от доказателствената
съвкупност се установи
времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство -подсъдимата е негов извършител.
В случая съдът намира, че инкриминирания
израз по адрес на
тъжителката
"Тя
не може да бъде майка, тя не е никаква майка! Нали много държи, че може да
гледа деца, защо допусна тази грешка, детето да е проститутка?" осъществява състава на престъплението по чл. 148, ал.1 вр. чл. 146
НК,
тъй като безспорно от
събраните гласни и писмени доказателства по делото се установи, че тъжителката
се е стараела постоянно да изгражда в общество образ на добра майка и баба, а
действията й в тази насока са били мотивирани единствено от желанието й да бъде
такава, поради което и инкриминираните изрази едновременно засягат както
оценката на общността спрямо нея, така и нейната самооценка.
Безспорно в случая се касае за публично нанесена обида, тъй като твърденията на подсъдимата Д. са били изказани пред множество
събрали се хора на място на инкриминирания инцидент, които непосредствено са възприели отправянето им
към тъжителката
З., а отделно от това са били записани и излъчени в национален ефир в
предаването „Съдебен спор“ и са станали известни и на неопределен кръг лица-
аудитория на предаването.
С оглед на горното съдът намира, че от обективна
страна по несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че на
13.06.2014 г. в гр. Пещера, на ул. "**", № * около 17: 30 ч подс.
Д. е нанесла
публично обида, като казала нещо унизително за честта и достойнството на В.А.З. в нейно присъствие пред множество
от хора, които се били събрали, изричайки думите „Тя не
може да бъде майка, тя не е никаква майка! Нали много държи, че може да гледа
деца, защо допусна тази грешка, детето да е проститутка?“.
От субективна страна подсъдимата М.В.Д. е извършила деянието при пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2, пр.1 НК
като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на последиците от него и е
искала настъпването на тези последици - да унизи
честта и достойнството
на тъжителката.
Ето защо съдът намира за установено по несъмнен
начин, че подсъдимата Д. е извършила престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр.
чл. 146, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
Причината за извършване на престъплението е лошото отношение, което е имала подс.
Д. към тъжителката по повод
на споровете
между последната и дъщеря й- св. С. З., незачитане на значимостта на основните права и
свободи на личността и гражданина, в частност на неприкосновеността на личността, ниското правосъзнание
и правна култура.
За
престъплението
по чл. 148, ал.2,
вр. чл. 148, ал. 1, т.1
вр. с чл. 147, ал.1 от НК
На основата на изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че подсъдимата М.В.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал.2 вр.
ал.1,
т.1 вр. с чл. 147, ал.1 НК.
Престъплението "клевета", регламентирано в
основния му състав в разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК, представлява
престъпление против личността, чиито непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а пострадал - конкретно
физическо лице.
Квалифицираният състав на престъплението "
клевета", обективиран в разпоредбата на чл. 148, ал.2, вр.
с чл. 147, ал.1 от НК съставлява съзнателно разпространяване на информация за
определено лице в две направления: позорни обстоятелства, които са неистински
или приписване на престъпление, което не е извършено. И в двата случая целта на
дееца е да злепостави личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане
на неговата чест, достойнство и добро име. Позорните обстоятелства са тези,
които определят личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на
морала и добрите нрави.
Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява
чрез разгласяване на съставомерната информация. Под
разгласяване, по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК съдебната практика разбира и
приема довеждането до знанието на трето лице на клеветническата информация.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е
узнаването за позорното обстоятелство от поне едно трето лице.Престъплението
клевета е довършено с направеното разгласяване. Общественоопасният
резултат - засягане на честта и достойнството на адресата на клеветата е
настъпил с възприемане на клеветническата информация от трети лица. Принципно,
от този момент насетне обществената оценка за оклеветения е рязко променена въз
основа на разгласената за него информация.
Деянието, за което е повдигнато настоящото частно
обвинение, може да бъде извършено само умишлено.
От обективна страна, на 13.06.2014 г. в гр. Пещера, на ул. **", № *, около 17: 30 ч подс.
Д. е разгласила публично позорно обстоятелство като заявила, че В.А.З. „ е направила внучка си
проститутка“.
Съдът намира, че инкриминирания израз по адрес на тъжителката "направила внучка си
проститутка"
осъществява състава на престъплението по
чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1 НК, тъй като безспорно представлява клеветническо твърдение,
доколкото по делото не се доказа, че със действията си, тъжителката
З. е направила внучка си проститутка и въобще не се установи някоя от внучките
й да е проститутка.
Категорично от доказателствената
съвкупност се установи
времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство -подсъдимата е негов извършител.
Установи се, че разгласяването на позорно
обстоятелството е извършено устно като така клеветническите изрази са станали достояние на адресата-
тъжителката З. присъствала на място, на трети лица очевидци, а в последствие и
на цялата аудитория на предаването „Съдебен спор“.
Безспорно в случая се касае за публично нанесена
клевета, тъй като твърденията на подсъдимата Д. са били изказани пред множество
събрали се хора на място на инкриминирания инцидент, които непосредствено са възприели отправянето им
към тъжителката
З., а отделно от това са били записани и излъчени в национален ефир в
предаването „Съдебен спор“ и са станали известни и на неопределен кръг лица-
аудитория на предаването.
От субективна страна, деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл - подсъдимата е предвиждала общественоопасните
последици от деянието, съзнавала е общественоопасния му
характер и е искала настъпването на тези последици. Достоверните
доказателства по делото в този смисъл сочат на безспорен извод в тази насока.
За да обоснове този извод и за да определи формата на вината, съдът обсъди не
само субективното отношение на дееца, но всички налични обективни признаци,
съпътстващи извършването на деянието.
Причината за извършване на престъплението е лошото отношение, което е имала подс.
Д. към тъжителката по повод
на споровете
между последната и дъщеря й св. С. З., незачитане на значимостта на основните права и
свободи на личността и гражданина, в частност на неприкосновеността на личността, ниското правосъзнание
и правна култура.
За
престъпление по чл. 130, ал.2, вр.
ал.1 НК
На
основата на изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
подсъдимата М.В.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 130, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна
престъплението по чл. 130, ал.2 НК изисква деецът, чрез свои действия да е причинил лека телесна
повреда и тя да се изразява в болка или страдание.
От обективна страна,
подсъдимата М.В.Д. ***,
около 17: 30 ч, причинила чрез нанасяне на удари през устата, лека телесна
повреда на В.А.З., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето.
В случая е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата - нанасяне удар с ръка
в областта на лицето и изпитаните от тъжителката
З. болки.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата Д. умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Съдът прие, че подсъдимата, нанасяйки удар в областта на лицето на пострадалата
е съзнавала общественоопасния характер на деянието си
и е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици. Същата пряко е целяла причиняването на лека телесна повреда, в
конкретната й форма - довела до страдание на пострадалато
лице. У подсъдимата, като зрял индивид, е съществувала представа за противоправността и обществената укоримост
на увреждането телесната цялост на човешкия организъм. Всички действия на Д.
сочат на наличието на пряк умисъл за извършване на деянието, съзнавала е
характера и интензитета на удара си, както и че същят
е от естество да причини лека телесна повреда на пострадалото лице, респективно
да му причинят болка и страдание без разстройство на здравето, като е целяла
това.
По
гражданските искове:
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата М.Д. за извършеното от
нея непозволено увреждане по отношение на личността на ЧТ и ГИ З.. Деянията на
подсъдимата Д. са виновни, противоправни и се намират
в причинноследствена връзка с настъпилите в сферата
на ЧТ и ГИ З. неимуществени вреди. Предявените от В.А.З. граждански искове с
правно основание както следва: 1. чл. 45 ЗЗД
вр. чл.
148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК;
2. Чл. 45 вр. чл. 148, ал.2, вр.
чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл. 147, ал.1 от НК; 3. Чл. 45 вр. чл. 130, ал.2,
вр. ал.1 НК са основателни и доказани по размер. Частната
тъжителка и граждански ищец З. в следствие на виновното противоправно поведение
на подсъдимата М.Д. е преживяла силен психически дискомфорт изразил се в
унижение, неспокойствие, плач,
изнемощялост, с оглед на което съдът уважи в пълен размер така предявените
граждански искове. Размерът на присъдените обезщетения, съдът съобрази с
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД като прецени, че присъдените обезщетения съответстват на този критерий.
По
индивидуализация на наказанията:
При определяне вида и размера на наказанието за всяко
от престъпленията, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимата, както и целите на наказателната репресия по чл. 36
от НК.
Съдът изключи
възможността за приложение на разпоредбата на чл. 78 а НК по отношение на
подсъдимата, доколкото в настоящия случай се касае за множество престъпления /чл.
78а, ал. 7 НК/.
1.
За
престъплението по чл. 148,
ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК:
За обида, нанесена
публично, наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено
порицание.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подс. Д. и
основавайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК
- принципите на законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени, че
обществената опасност на деянието е характерната за този вид престъпления, а
обществената опасност на обвиняемата е сравнително ниска, с оглед чистото й
съдебно минало, поради което следва да се наложи наказание глоба. При индивидуализацията размера на наказанието,
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, чистото съдебно
минало на Д. и липсата на отегчаващи такива.
Като съобрази горното,
съдът прие, че на подс. Д. следва да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
наказание "глоба" в размер от 3000/три хиляди/лева и кумулативно й
наложи наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез публично
огласяване на присъдата по постоянния адрес на подсъдимата. Съдът намира, че
така наложените наказание ще изпълнят целите на личната и генералната превенция
на закона.
2. За престъплението
по чл. 148, ал.2,
вр. чл. 148, ал. 1, т.1
вр. с чл. 147, ал.1 от НК
За клевета, нанесена
публично, наказанието е глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди и обществено
порицание.
Деянието, извършено от подс. Д.
е с относително невисока степен на обществена опасност. Засегнати са
обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта
на естественото право на чест и достойнство. Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска, поради липсата на предишни осъждания.
Ето защо съдът прие, че следва да се наложи наказание в минималния размер, а
именно глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Съдът кумулативно наложи на подс. Д. и наказание „обществено порицание“, което да бъде
изпълнено, чрез публично огласяване на присъдата по постоянния адрес на подсъдимата
3. За престъплението по
чл. 130, ал.2, вр.
ал.1 НК
По
За
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без
разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.
Д. и основавайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК
- принципите на законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени, че обществената
опасност на деянието е характерната за този вид престъпления, а обществената
опасност на обвиняемата е сравнително ниска, с оглед чистото й съдебно минало,
поради което следва да се наложи наказание глоба.
При
индивидуализацията размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, чистото съдебно минало на Д. и липсата на
отегчаващи такива.
Като
съобрази горното, съдът прие, че на подс. Д. следва
да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно наказание "глоба" в размер от 100 /сто/лева.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и
генералната превенция на закона.
По въпросите за
приложението на чл. 23 НК
Съдът приема, че на осн. чл. 23, ал.1
от НК и доколкото престъпните деяния са извършени преди за което и
да било от тях да има влязла в сила присъда, в настоящия случай е налице реална
съвкупност като вид множество престъпления, и затова съдебният състав определи
на подс. М.Д. като общо най-тежко наказание
"глоба" в размер на 5000 /пет хиляди/лв.. Към така определеното най-
тежко наказание на основание чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини и наложеното
наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез публично
огласяване на присъдата по постоянния адрес на подсъдимата. Съдът намери, че с
оглед целите визирани в разпоредбата на чл. 36 НК по отношение на подс. Д. не се налага да бъде приложена разпоредбата на чл.
24 НК.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: