Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.11.2023 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 05.10.
2023 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 148 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 226, ал. 1 от КЗ. /отм./.
По така предявените
искове е образувано гр. д. № 835/2019 г. пред Районен съд - Ч. по искова молба на
ищците В. В.В. и Р.Г.И. против ответното „З.Д.Е.“ АД
за заплащане на обезщетение, представляващо неимуществени вреди в резултат на
настъпилата при ПТП смърт на Г.С.В. - майка на ищеца и дъщеря на ищцата.
Производството е прекратено поради отвод на съдиите в РС - Ч. и е изпратено за
разглеждане на друг равен съд – Районен съд - С.З., където е образувано гр. д. № 40/2020 г.
по описа на Районен съд – С.З..
В съдебно заседание от
03.06.2020 г. ищците са направили изменение на предявените искове от 1 250 лв.
на 150 000 лв., за всеки от ищците,поради което съдът е прекратил
производство и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на
Окръжен съд – С.З..
Пред Окръжен съд – С.З. е
образувано настоящото производство по т. д. № 148/2020 г.
Искът е предявен от В.В.В. и
Р.Г.И. *** срещу „З.Д.Е.“ АД гр.С.. С исковата молба се твърди, че майката на
първия ищец и дъщерята на втория ищец Г.С.В. е претърпяла ПТП, при което е
настъпила смъртта й. На 26.08.2016г. по път III-68, гр.Ч. - с.Р. - с.С. в
посока изток - запад, в светлата част на денонощието и при нормална видимост,
със скорост от около 60 км/час се е движел лек автомобил марка и модел „Ситроен
Берлинго“ с peг. № ***, управляван
от Г.Д.. По същото време в срещуположната посока се е движела велосипедистката Г.С.В..
Двамата участници се движели към участък от пътя със завой, десен за
велосипедистката и ляв за автомобилиста. При нализането
в завоя, автомобилът навлиза изцяло в насрещната пътна лента, предназначена за
движение на велосипедистката. Траекториите на двете пътни превозни средства се
пресичат в лентата, в която се е движел велосипеда и между тях настъпва удар.
Ударът е настъпил във времето за реакция на двамата водачи и предвид масата им,
велосипедистката била качена на капака на автомобила, като достигнала до горния
ръб на панорамното стъкло. След началото на ефективното спиране на автомобила,
тялото на пострадалата паднало пред автомобила, където било намерено от
посетилите местопроизшествието длъжностни лица. Смъртта настъпила мигновено,
вследствие на многобройните травматични увреждания, несъвместими с живота. Във
връзка с настъпилото ПТП са образувани ДП № 375-3M-331/2016r. по описа на РУ „Полиция“
- Ч. и прокурорска преписка № 2758/2016г. по описа на ОП - С.З.. Според ищците
вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила - Г.Д. Д.,
който нарушил редица разпоредби на ЗДвП. Същият имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Ищците твърдят, че с
поведението си Г.Д. им е причинил значителни неимуществени вреди. Като син и
майка на починалата при ПТП, ищците имали силна емоционална връзка с нея,
живеели заедно в едно домакинство, разчитали на взаимна подкрепа. В семейството
съществували отношения на привързаност, хармония, любов и разбирателство.
Ищците все още страдали от загубата на пострадалата, която починала внезапно в
разцвета на живота си, напълно здрава и без да е имала каквито и да било
оплаквания. Тази загуба нарушила обичайния начин на живот на ищците. Техните
душевни болки и страдания били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл.226 КЗ /отм./ ищците можели да насочат иска си за обезщетение пряко
към застрахователя на причинителя на вредата. До настоящия момент ищците не
били получили никакво обезщетение нито от застрахователя, нито от делинквента.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищците В.В.В. в качеството на
наследник на починалата и Р.Г.И. в качеството на майка на починалата Г.С.В.
сумата от по 150 000 лв., за всеки от ищците по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, представляващи обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
26.08.2016г. при което е причинена смъртта на Г.С.В., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 22.11.2016г. - 3 години преди датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното им изплащане и разноски по делото.
Ответникът ЗД „Е..“ АД в срока за писмен отговор
изразява становище, че предявените искове са недопустими, тъй като задължителна
предпоставка за предявяване на иска била лицето, претендиращо застрахователно
обезщетение да отправи към застрахователя извънсъдебна претенция. Такава не
била отправена. Освен това недопустимо било ищецът В.В.
да претендира обезщетението за неимуществени вреди в качеството на наследник.
Отделно от това ответникът счита предявените искове за неоснователни. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП и вината на водача на лекия автомобил. Твърди, че
водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение. Оспорва
причинната връзка между ПТП и вредоносния резултат. Твърди, че е налице
случайно деяние. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата.
Същата се движела по пътното платно, вместо по банкета или възможно най-близо
до дясната граница на платното. Пострадалата била и без светлоотразителна
жилетка. Приносът на пострадалата следвало да се определи на не по- малко от
90%. Пострадалата била под въздействието на алкохол и не е реагирала
своевременно, за да избегне сблъсъка. Размерът на претенциите бил прекомерно
завишен. Ответникът оспорва близката връзка на ищците с пострадалата. Оспорва и
претенцията за забава, тъй като не бил сезиран с извънсъдебна претенция. Счита
и, че претенцията за лихва била погасена по давност. Счита, че по отношение на
лихвите следва да се прилагат правилата на новия КЗ.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. В случай, че съдът ги намери за основателни, моли да бъдат
редуцирани по размер като бъде определен приносът на пострадалата, и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 26.08.2016г., по път III-68,
гр. Ч. - с. Р. - с. С., в посока изток - запад, в светлата част на денонощието
и при нормална видимост, е настъпило ПТП между л.а. марка и модел „Ситроен Берлинго" с peг. № ***,
управляван от Г.Д. и велосипедистката Г.С.В..
С присъда № 14/07.06.2022г.
по НОХД № 2676/2021г. на Окръжен съд - С.З., водачът Г.Д. Д.
е признат за виновен, в това че, на 26.08.2016г. на 0,5 - ти километър на
четвъртокласен път SZ-1227/ІІІ-608/
град Ч. – с. Р. – с. С., общ. Ч., в посока запад – изток, при управление на МПС
л.а. марка “Ситроен, модел “Берлинго”, с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 8 ал. 1 от ЗДвП –
“Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго” и чл. 15 ал. 1 от ЗДвП – “На пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най – вдясно по платното
за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най – дясната свободна лента; във вр. ал. 3 – “Броят
на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато
няма такива – от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесните пътни превозни средства
и от необходимото странично разстояние между тях”, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.В., поради което и на основание чл.
343 ал. 1 б. “в”, предл. 1, вр.
чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила,
както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С решение № 192/21.12.2022г.,
постановено по ВНОХД № 353/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив,
горепосочената присъда е изменена като е намален срока на наложеното наказание
лишаване от свобода на две години; намален срока на наложеното наказание
лишаване от правоуправление на три години и намален изпитателния срок на три
години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Горепосоченото решение е оставено в
сила с решение № 175/11.05.2023г., постановено по КНОХД № 278/2023г. по описа
на ВКС, І НО.
От представената справка от
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за лек автомобил „Ситроен Берлинго“
с peг. № ***, управлявано от Г.Д. има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „З.Д.Е.” АД по застрахователна полица с
начална дата на покритие 30.10.2015г. и крайна дата на покритие 29.10.2016г.
От представеното по делото
Удостоверение за наследници, с изх. № АУ-У-990, издадено от община Ч. се
установява, че ищецът В.В.В. е син на Г.С.В., а от
представеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, с изх. № АУ-У-0319,
издадено от Община Ч., се установява, че ищцата Р.Г.И. е майка на Г.С.В..
Изслушаното и прието заключение на
назначената автотехническа експертиза пред районния съд е оспорено от ответната
страна, поради което по настоящото дело е назначена повторна автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира и възприема като компетентно и
мотивирано.
От заключението на повторната
автотехническа експертиза се установява следното:
Мястото на сблъсъка/удара на
лек автомобил ,,Cитpoeн,, Берлинго
с peг. № *** и велосипеда се намира на около 65.00 м,
източно и на около 4.00 м, северно от линията на ориентира "ОР". В
лентата предназначена за движение на велосипеда, на около 0.55 м. северно от
мислената осова разделителна линия на пътното платно.
Скоростта на движение на л.а.
"Ситроен" Берлинго преди настъпване на ПТП
е равна на 16.50 м/с. = 59,40 км/ч.
Скоростта на движение на
велосипеда управляван от Г.В.е равна на 7.80 м/с. = 28.00 км/ч.
Дължината на опасната зона на
спиране на л.а. "Ситроен" Берлинго е равна
на 43.00 м.
Дължината на опасната зона на
спиране на велосипеда е равна на 16.83 м.
Разстоянието на л.а.
"Ситроен" до мястото на удара в момента на възприемане на опасността
от водача му е равно на 24.20 м.
Сумарното време за движение
на л.а. "Ситроен" от момента на предприемане на аварийно спиране от
водача му до момента на удара 1.47с.
За това време
велосипедистката при скорост = 7.80 м/с. = 28.00 км/ч. изминава път - 11.47 м.
Общото разстояние, към
момента когато двамата участници са имали възможността взаимно да се възприемат
е равно на - 35.67 м.
Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи в
предназначената за него дясна пътна лента, да не навлиза в пътната лента
предназначена за движение на велосипеда, като по този начин е отнел предимството
на движение на велосипеда управляван от Г.В..
Водачът на велосипеда е нямал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Механизмът на произшествието
е следният:
На 26.08.2016 год. на
четвъртокласен път IV - 66604 на 0.5 км. източно, свързващ гр. Ч. със с. Р. е
настъпило ПТП между л.а. "Ситроен" Берлинго
с peг. № ***, управляван от Г.Д. и велосипед
управляван от Г.В..
ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието, при нормална видимост на сух пътен участък, в зоната на
ляв завой по посоката на движение на лекия автомобил с дължина на измерената
хорда 20.00 м и височина 0.21 м.
Платното за движение е
ориентирано в посока запад-изток. Пътното платно за движение от запад на изток
е с надлъжен наклон на изкачване /запад - изток/, съответстващ на ъгъл от около
3.58° /денивелация 2.5 см. на участък от 40 см./.
Покрито е със стар,
едрозърнест асфалт, без големи неравности. Широко е 6.90 м.от две пътни ленти,
без разделителна линия. Банкетите са силно затревени.
Пътна маркировка в зоната на
настъпване на ПТП липсва.
Мястото на сблъсъка/удара на
лек автомобил "Ситроен" Берлинго с peг. номер *** и велосипеда се намира на около 65.00 м.
източно и на около 4.00 м. северно от линията на ориентира "ОР", в
лентата предназначена за движение на велосипеда, на около 0.55 м. северно от
мислената осова разделителна линия на пътното платно.
Скоростта на движение л.а.
"Ситроен" Берлинго преди настъпване на ПТП
е равна на 16.50 м/с. = 59.40 км/ч.
Скоростта на движение на
велосипеда управляван от Г.В.е равна на 7.80 м/с. = 28.00 км/ч.
Дължината на опасната зона на
спиране на л.а. "Ситроен" Берлинго е равна
на 43.00 м.
Дължината на опасната зона на
спиране на велосипеда е равна на 16.83 м.
Общото разстояние, към момента
когато двамата участници са имали възможността взаимно да се възприемат е равно
на Lo6 = 35.67 м.
Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи в
предназначената за него дясна пътна лента, да не навлиза в пътната лента
предназначена за движение на велосипеда, като по този начин е отнел
предимството на движение на велосипеда управляван от Г.В..
Водачът на велосипеда е нямал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Техническата причина за
настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка, е движението на л.а.
"Ситроен" по пътен участък в зоната на ляв завой - в насрещната пътна
лента, в условията на ограничена от крайпътната растителност видимост и по този
начин е отнето предимството на движение на велосипеда управляван от Г.В..
В резултат на това настъпва
ПТП с последици описани в делото.
Към момента на възникването
на опасността велосипеда управляван от Г.В.е имал възможност да се движи
възможно най-вдясно на своята пътна лента, на около 1.61 м. южно от северния
край на асфалтовото пътно платно, /положение № 6.2 на приложената мащабна
скица/.
Преди настъпване на ПТП и към
момента на сблъсъка велосипеда управляван от Г.В.се е намирал изцяло в северната
пътна лента и не е навлизал в насрещната пътна лента - южната.
Стандартната широчина на
кормилото на велосипеда е 720 мм. - 0,72 м.
Към момента на възникването
на опасността л.а. "Ситроен" се е движил изцяло в северната пътна
лента, която е предназначена за движение на велосипеда управляван от Г.В.,
/положение № 4,2 на приложената мащабна скица/, а към момента на сблъсъка/удара
левия габарит на л.а. се е намирал на около 0.85 0.90 м. северно от мислената осова линия на пътното платно /положение № 4.1 на
приложената мащабна скица/.
Към момента на възникването
на опасността велосипеда управляван от Г.В.е имал възможност да се движи
възможно най-вдясно на своята пътна лента, на около 1.61 м. южно от северния
край на асфалтовото пътно платно, /положение № 6.2 на приложената мащабна
скица/, а към момента на сблъсъка/ удара велосипеда управляван от Г.В.се е
намирал на около 0.55 м. северно от мислената осова
разделителна линия на пътното платно /положение № 6.1 на приложената мащабна скица/.
На участъка на настъпване на
ПТП е имало навлезли в пътното платно около 1,0 м, храсти, храсти
от бъз и клони на нискостеблени дървета.
Велосипеда, управляван от Г.В.не
е имал възможност да се движи най- вдясно на пътното платно, поради навлезли в
пътното платно около 1.00 м. храсти, храсти от бъз и
клони на нискостеблени дървета и същата е имала възможност да се движи на
разстояние около 1.61 м. южно от северния край на асфалтовото пътно платно.
При спазване на изискванията
за безопасно движение ППС да се движат в предназначените им ленти - л.а.
"Ситроен" в южната лента, нямаше да има пресичане на траекториите на
движение, нямаше да има конфликтна точка и сблъсък между л.а. и велосипеда.
От допълнителното заключение
на повторната автотехническа експертиза се установява следното:
Мястото на сблъсъка/удара
определено по разстоянието на отхвърляне на тялото на велосипедистката Г.В.по
метода на Searle. между лек автомобил
"Ситроен" Берлинго с peг.
№ *** и велосипеда се намира на около 66, 95 м. източно и на около 4.15 м.
северно от линията на ориентира "ОР". в лентата предназначена за
движение на велосипеда, на около 0.70 м. северно от мислената осова разделителна линия на пътното платно.
Разстоянието на отхвърляне на тялото на велосипедистката
Г.В.в следствие на сблъсъка/удара по метода на Eubanks, е равно на St = 31.29 м.
Мястото на сблъсъка/удара
определено по разстоянието на отхвърляне на тялото на велосипедистката Г.В.по
метода на Eubanks, между лек автомобил "Ситроен"
Берлинго с peг. номер *** и
велосипеда се намира на около 61.31 м. източно и на около 4.20 м. - 4.30 м.
северно от линията на ориентира "ОР". в лентата предназначена за
движение на велосипеда, на около 0.75 м. + 0.85 м. северно от мислената осова разделителна линия на пътното платно, /обозначено
е с МУ 1.2 на приложената мащабна скица - Приложение 3/.
Осредненото място на
сблъсъка/удара определено по разстоянието на отхвърляне на тялото на
велосипедистката Г.В.по двата метода на Searle и Eubanks, между лек автомобил
"Ситроен" Берлинго с peг.
номер *** и велосипеда се намира на около 64.13 м. източно и на около 4.20 м.
северно от линията на ориентира "ОР".
Според вещото лице, отговорът
на въпроса относно това, дали при движение на велосипедистката на 1.84 метра от
осевата линия, двамата участници са щели да се разминат, ще е хипотетичен и е
необходимо да се приемат определени условности:
- лекият автомобил управляван
от Г.Д. при възприемане на опасността от настъпване на ПТП - насрещно движещият
се велосипед и велосипедистка, своевременно да напусне насрещната пътна лента,
която е предназначена за движение на велосипеда;
- велосипедът управляван от Г.В.да
следва строго зададена траектория от около 1.84 м. северно от мислената осова линия на пътното платно.
- действията на двамата
водачи да са адекватни, т.е. водача на л.а. да намали скоростта на движение и
по най-късия път да напусне насрещната пътна лента, водача на велосипеда да не
търси спасителна маневра за заобикаляне отляво по хода си на движение, а да се
движи праволинейно по зададената траектория.
При конкретната пътна
обстановка преди настъпване на сблъсъка и в момента на сблъсъка, велосипедът
управляван от Г.В.е бил изцяло в своята пътна лента /северната/, не е
навлизал в лентата /южната/ предназначена за движение на л.а.
Вероятността да не настъпи
сблъсък при конкретната обстановка, при движение на велосипедистката на 1.84
метра от осевата линия е голяма и има вероятност да се разминат, при спазване
на гореприетите условности.
По
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Г.С.П.
се установява, че познава Г.В.и ищците. Познавал Г. от 1980-а година, когато
учили в един клас в гимназия. Леля Р. била майка й. В. го били гледали в
количка по парковете, докато станал зрял мъж. Така, че ги познавал и тримата.
Майката и бащата на Г. били разведени от много години. Знаел от нея самата,
станало било в нейната невръстна възраст, тя живеела само с майка си и постфактум със съпруга си и с детето им. Те се развели през
2008г. От 2008г. Г. се преместила при майка си, на ул. "С." в родната
й къща, живеели тримата с детето. Бащата нямал афинитет към него, не го
издържал и живеели тримата със заплатата на Г. и с малката пенсия от двеста и
няколко лева на леля Р.. В. тъкмо бил започнал да учи в С., бил втори-трети
курс. Поддържали връзка с Г. и по телефон, били в една компания. На 26.08.2016
г. се случило това с Г.. Разбрал късно вечерта след случая от техен общ познат,
на следващия ден бил на погребението. Било шок за всички. Майка й имала ред
заболявания и все още имала, предполагал, била на успокоителни. За В. не искал
да говори, тъй като по-разстроено дете от В. не бил виждал. Бил много възпитан
и общителен. Драмата била тотална. Все още не бил дошъл на себе си. Като го
видел, още го свързвал с майка си. Помагал му по различни начини, но не можел
да замести майката. Сега се виждали с В.,***. Той си идвал в събота и неделя,
за да наглежда баба си и помагал с каквото може - финансово, с труд. Най-вече с
присъствие, защото тя имала нужда. В тези периоди се виждали, но не редовно,
излизали и си говорили за нещата от живота. Избягвали тази тема, защото за него
била болезнена. Споделял, че баба му не е добре и трудно изживявала всички
болести, наред с мъката. Знаел, че не е преодоляла и не вярвал една майка да
преодолее такава драма. Много било трудно в момента от психологическо естество.
Старите хора били научени да оцеляват с малко, но болката не можела да се
преодолее. Отделно и болести имала. През 2008 г. В. учил и разчитал на
издръжката изяло на майка си. По същия начин тя помагала и на Р.. Г. помагала
навсякъде, доколкото успявала. Г. завършила педагогика в П. университет, в Ч.
започнала като педагог в училището „Климент Охридски", после станала
директор, учител в гимназията „П." и заемала поста заместник-директор.
След погребението бил виждал майката на починалата, първо на погребението, след
това на един от помените, не можел да каже точно кога, на година или девет
месеца, също и на издаването на книгата на Г.В., издадена от нейните съученици,
събирали средства. Книга издадена посмъртно. Тогава я видял в залата, говорил с
нея. Трудна била комуникацията с нея, защото свързвала всички нейни близки с
нея самата.
От показанията на свидетеля Й.Д.Д. се установява, че познава Г.В.отпреди 30 години, живеела
самостоятелно с майка си, разведени били родителите й, когато е била в началния
курс, доколкото знаел. Г.В.имала брак с В. В., от който брак имали син, В.В.. През 2008 или 2009 година бракът им се разтрогнал и Г.В.останала
сама с роднините си да живее в къщата на майка си Р.. Другото й име не знаел. Р.
била възрастна жена, 47-ми набор. Към настоящия момент Р., доколкото знаел,
имала здравословни проблеми с костите, остеопороза. С
Г.В.се познавали по-отблизко, като семейни приятели.
С нея имал по-близки контакти, след като се развела. Срещали се по-често и
помагал в домашните й задължения. Не били живели на семейни начала с нея. Що се
отнасяло за времето и начина, по който загинала, това било 2016 година. Същата
година Г. претърпяла няколко такива нелепи и неприятни преживявания. Баща й
починал май месец, баба й, която била много близка, също починала юни месец
същата година. Когато Г. попаднала в произшествието и загинала, били заедно на велотуризьм. Когато се връщали да се прибират към Ч.,
настъпило това произшествие, което било в района на Ч., някъде на 4-5 км. Не
бил точно очевидец на произшествието, но когато загинала, след две минути
пристигнал на местопроизшествието. Бил там на втората минута, след като била
мъртва. Най-напред съобщил на сина й, В., който по това време учил в С. и
работил към настоящия там, живеел на квартира. Най- напред се обадил на него
като близък роднина, тъй като се притеснявал възрастната жена, Р., как ще
реагира. Р. научила след извозването на трупа със Съдебна медицина в С.З..
Тогава пристигнала с кола на място и предали, че са откарали Г. в С.З.. В. бил
в С., пристигнал късно вечерта с негови приятели. Медицинска помощ на мястото
на произшествието дошла след около половин час, до това време били пристигнали
полицаите и отцепили района. След като минала Бърза помощ установили смъртта на
Г., изчакали още около час-час и нещо, стъмнило се, лятно време се стъмнявало
късно, но било тъмно, пристигнали и съдебна медицина, прибрали я. Г. била с
травма на главата, счупена ръка в китката. Майката на Г. била в шок. Били й
дали предварително лекарства за успокоение, но била в шок, тя до последно не
знаела, че Г. е починала. Казвали й, че е в болница. Синът на Г. бил в шок, с
него не можело да се говори. Последните 2-3 години били в по-близки отношения с
Г. и имал ангажимент да обръща внимание на роднините й, да им оказва
съдействие. При всяко споменаване на Г., майка й изпадала в криза. Избягвали да
коментират, защото се бояли за нейното здравословно състояние, да не
предизвикат друга смърт. В. по характер бил много любвеобилен, цял живот бил с
майка си, нямал други роднини. Уважавал я много и като станело въпрос за този
случай и за дела, които се водят, той бил в разстроено положение. Към момента
на настъпване на смъртта В. бил студент. Финансовата страна - това семейство се
издържало предимно от Г., тя била в работна възраст, тя била учител дълги
години, след това - директор и обезпечаването от финансова гледна точка се
слагало на нейните рамене. Доколкото знаел, Р. била с минимална пенсия, а В. по
това време бил втори-трети курс студент. Г. покривала разходите по битието
предимно със заплатата си. В. първата година след смъртта на майка си кажи-речи
всяка седмица бил в Ч., заради баба си. През първата година като студент поне
по 2-3 пъти в месеца В. си идвал. Реално идвал в Ч. да си вземе парите за С..
Били задружно семейство, нямали пререкания, Г. от малка била израснала с майка
си. След развода се чувствала малко не в свои води. В.В.
към настоящия момент вече не учел, завършил образованието си. През този период
от време следвал кинорежисура в С.. След като се развели и приключили учебните
занятия, трябвало да ходи на стаж в Москва, майка му се ангажирала с
финансовото обезпечение на този стаж, реално бил на разноски на майка си, учил
е на нейни разноски, тъй като по това време не работел, защото учил редовно.
Успял да отиде. Работил към момента в някаква снабдителна фирма. Не го бил
питал към момента, с какви средства разполага, но бил на квартира. Добре се
справял като студент. Завършил с един много добър успех. Първата година след
инцидента бил винаги притеснен и не в свои води, постоянно имал проблеми в
учебните занятия, тъй като идвал постоянно при баба си. Не му било добре. Едва
ли се е справял много добре първата година.
Според свидетеля, към момента
на произшествието пътят на местопроизшествието бил покрит на половина от
растителност. Асфалтът бил метър навътре с растителност. Не бил поддържан пътя
въобще дотогава. След инцидента, не знаел по каква причина, решили, че трябва
да го поддържат, но само оправили настилката. На втората година започнали да се
занимават с банкетите, пътят в този участник бил четвъртокласен, банкетите били
метър най много, участъкът бил точно на един завой и реално зад завоя нямало
как да видиш нищо и винаги се съобразявали с това, когато пътували в този
участък, че отсреща може да има автомобил и карали най - вдясно, по възможност.
Към настоящия момент пътят бил изчистен и нямало нищо общо с пътя, който бил
тогава. Към оня момент растителността навлизала метър в асфалтовата настилка,
от двете страни. На втората или третата година лично той ходил с негови машини
да почисти поне до банкета, асфалтът бил тревясал. Бил много стар селски път с
много растителност отстрани. Работил бил 22-23 години в сферата на
разследването и бил се занимавал и с такива местопроизшествия. Да, на участъка,
на местопроизшествието имало следи от спирачен път, имало следи от парчета на
броня, на стъкла и на пластмасови части от велосипеда. Когато наближил, на
място установил, че жертва е Г. по нейни остатъци от велосипеда - на
местопроизшествието звънецът бил нейният. На самото местопроизшествие
спирачният път на автомобила бил около 12 метра, звънецът бил преди започването
на спирачния път, гледано от страна на Г., която се движила в посока
изток-запад, западно от началото на спирачния път видял части от звънеца и
части от калника на велосипеда. Това било западно от спирачния път. Пътят бил в
посока запад- изток. Тя се движила изток-запад, а водачът на автомобила - от
запад на изток, по-скоро от северозапад на изток, защото завоят завивал на
северозапад от мястото на произшествието. Имало отломки пред автомобила.
Велосипедът на Г. бил изхвърлен източно от автомобила на около 2-3 метра, на
още толкова била и Г. от автомобила, което значело четири-пет метра от
автомобила при неговото установено, спряно положение, на изток върху
асфалтовото платно, на една страна, на дясната страна бил трупът и десният крак
бил счупен, завъртян назад в неестествена поза, ръката й била счупена в китката
и кокалчетата й се виждали. Лицето било ударено и имало дефект по лицето. Към
настоящия момент автомобилът бил запазен в района на РУ Ч. и когато слънцето
падало малко от югоизток се виждало къде са дръжките и предното колело на
автомобила. Ударът се падал, ако приемем за ориентир самия автомобил, в
половината на водача. Бронята била съборена, ударена във фара, долна броня
паднала, тя отскокнала и си била ударила главата над шофьора, там било спукано
стъклото и била отхвръкнала пред автомобила на 4-5 метра. Нещо такова.
Автомобилът бил с дясно управление. Калникът на автомобила бил от следите на
северозапад. От началото на спирачния път на северозапад, малко по-встрани от
звънеца. Говорил за северната лента на движение, където се била движила Г.. Те
били северна, която била лентата на Г. и южна - на водача на МПС. Г., както си
била, директно си била влезнала в този автомобил. Равномерно били оставени
следите, прави, без прекъсване, успоредни една на друга. На десните гуми били
малко по-силни отколкото левите. По-ярки и по-видими. Имало някакво разминаване
несъществено. Просто се виждало. Завоят за автомобила бил ляв и тогава
центробежната сила избутвала автомобила надясно. Успоредни следи, левите били
по-малко видими от десните, завършвали до автомобилните гуми в спряно
положение, имало 10-20 см разлика. Почти на едно място били. Следи от
велосипеда нямало на място никакви. Велосипедите били с нови дискови спирачки,
бързо хващали, просто водачът на МПС бил изненадал Г. в завоя. Били заедно с Г.
на велотуризм, само двамата. На същия ден се
отбелязвали три месеца на баща й. Сутринта същия ден ходили до Х., където
живеел баща й, посетили гробищата в селото, били двамата с Г., с автомобил.
След като се върнали, тя била в едно такова състояние и решили, че трябва да се
разсее по някакъв начин, тръгнали по напълно познат техен маршрут. Това се
случило към края на деня - 7,30-8,00 часа. Г. използвала някакви лекарства и
ако е имало някакви спиртове вътре, не знаел. Г. не употребявала алкохол. Тя
била коректен велосипедист. Не били сядали на маса. Тя не пиела алкохол, тя
била съвсем друг човек. Не бил забелязал да употребява алкохол. Имала помен, но
били с автомобил. Тя не била любител на алкохола. Употребявала някакви женски
лекарства за фигура и такива неща, чайове за отслабване и за стройност. Иначе
си била физически активна.
От разпита на свидетеля Х.Д.Т.
се установява, че си спомнял за произшествието. Бил на мястото на
произшествието, в качеството на дежурен разследващ полицай посетил
местопроизшествието. Това било в края на август 2016г., Пътят доколкото знаел
бил общински, това го казвал поради това, че пътната растителност не била
косена от страни, имало високи треви може би до рамото му, имало храсти бъз и
храсти - нещо средно между храсти и дърво чинар. Част от тревата надвисвала
върху пътното платно, част от клоните на чинарите също, като имало чинари не
чак толкова много, но и от двете страни. Най - вдясно имало пясък и чакъл,
който правил невъзможно движението на велосипедиста, на практика банкет нямало,
то било асфалт с пясък и чакъл по него и част от клоните наистина били
попречили на велосипедиста да се движи, били му попречили да се движи
най-вдясно. Те били точно на мястото на настъпване на ПТП, настъпило на завой,
имало голямо спускане, точно на завоя била тази растителност от бъз и чинари.
Пътното платно било едрозърнест асфалт с износен горен слой, но нямало големи
дупки. Преди мястото на настъпване на ППП, преди завоя можела да се движи на 50
- 60 см по-навътре, на самото настъпване на произшествието вече имало клони,
които са около 70 - 80 см навътре в пътното платно, не бил сигурен дали имало
мантинела. Не можел да установи къде било мястото на удара, мястото на удара се
установявало от последваща експертиза. Когато
пристигнал на мястото колата на г-н Д. била в неговото платно - южното платно,
имало следи от задействани спирачки, които идвали от северното платно били
коси, следи от задействани спирачки на лекия автомобил, следи от задействана
спирачка на велосипедиста нямало. Велосипедиста мисли, че бил отново в южното
платно. Той извършил огледа и затова бил съставен протокол за оглед приложен по
наказателното производство. В края на пътното платно имало наслояване от пясък
и чакъл може би около 20-30 см. максимум, защото не е еднородно, явно е
свличане от дъждове и по-нагоре имало също течаща чешма, което явно изкарвала
на пътното платно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
между прекия причинител на вредата и застрахователя.
По делото не е спорно, че към
датата на ПТП – то, за лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ с peг. №
***,
управлявано от Г.Д. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „З.Д.Е.”
АД по застрахователна полица с начална дата на покритие 30.10.2015г. и крайна
дата на покритие 29.10.2016г.
По делото безспорно също така
се установява, че смъртта на Г.С.В. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Г.Д., което е установено влязлата в сила присъда №
14/07.06.2022г. по НОХД № 2676/2021г. на Окръжен съд - С.З., която според чл. 300 от ГПК
е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ
/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени
вреди са доказани по основание.
Относно размерът на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
По предявения иск от В.В.В..
В случая,
съдът взе предвид, изключително близките отношенията между ищеца и неговата
майка. Внезапната и преждевременна загуба на майка му, която го е отгледала с
изключителна всеотдайност и грижи е довела до срив в психиката му. Видно от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви, привързаността им е била много
силна и взаимна, между тях са съществували отношения на обич и разбирателство,
характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение.
Внезапната смърт на майката на ищеца, го е лишила завинаги от нейната обич и
морална и материална опора. Внезапната смърт на Г.В., която е била в разцвета на силите си е лишила
завинаги сина й от нейната обич, включително и перспективата в един по-късен
етап от живота си да види как В. ще създаде семейство, да има внуци. Съдът счита, че несъмнено
загубата на майката и то по такъв непредвидим начин причинява огромни болки и
страдания и това прави преждевременната й загуба особено тежка за детето.
Връзката “родители – деца” освен кръвна е и емоционална и следва да се отчете,
че съществуващата в случая биологична връзка между родител и неговите деца,
житейски предполага, че физическата загуба на родители би причинила в голяма
степен страдания на преживялите лица – неговите деца. Преминаването през мъката
на син, който е загубил майка си по този начин, няма да бъде преодоляно никога
и завинаги ще остане дълбок емоционален белег и болка. С оглед на изложеното
съдът съобразявайки горните критерии определя обезщетение в размер на 150 000 лева, за претърпените от
ищеца В.В. неимуществени вреди от смъртта на майка му
Г.С.В., настъпила при процесното ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът в качеството си на кредитор не може
да бъде задължен да получи частично плащане. По делото е безспорно, че на
20.04.2022 г., ответното дружество е заплатило на В.В.В.
сумата от 50 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди /л.34/. Поради това доброволно изплатената
от застрахователя сума в хода на процеса, следва да бъде приспадната от
определеното от съда обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от В.В.В. неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество в хода на настоящия процес сума в размер от 50
000 лв., то на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер 100 000 лв.
По предявения иск от Р.Г.И..
В
случая, съдът взе предвид, изключително близките отношенията между ищцата и
загиналата й дъщеря, с които са поддържали постоянни и топли отношения и
са живеели в едно домакинство. Между пострадалата Г. и нейната майка,
привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
единствената й дъщеря е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на дете и
то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и
прави преждевременната му загуба особено тежка. Внезапната смърт
на единствената й дъщеря е лишила ищцата завинаги от нейната обич, морална и
материална опора. Връзката “майка – дете” освен кръвна е и емоционална
и житейски предполага, че физическата загуба на дете би причинила в най-голяма
степен страдания на преживялото лице – нейната майка. С оглед на изложеното съдът
съобразявайки горните критерии определя
обезщетение в размер на 150 000
лева, за претърпените от ищцата Р.И. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря
й Г.С.В., настъпила при процесното ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът в качеството си на кредитор не може
да бъде задължен да получи частично плащане. По делото е безспорно, че на
20.04.2022 г., ответното дружество е заплатило на Р.Г.И. сумата от 50 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди /л.35/. Поради това доброволно
изплатената от застрахователя сума в хода на процеса, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на 150 000 лв. за
претърпените от Р.Г.И., неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество в хода на настоящия процес сума в размер от
50 000 лв., то на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер 100 000 лв.
От страна на ответното дружество са направени няколко
възражения за съпричиняване от страна на пострадалата – чл. 15, ал. 5 от ЗДвП и
чл. 80 от ЗДвП и че пострадала е употребила алкохол :
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно
чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, когато няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници
в движението.
Видно
от заключението на автотехническата експертиза в пътния участък, в който е
настъпило процесното ПТП не е имало изградена алея за велосипедисти. Поради
това за велосипедиста се е породило задължението да се движи по пътния банкет, ако
той е годен за това. По делото не са представени доказателства, че пътният
банкет е бил годен, което е в доказателствената тежест на ответното дружество. Ето
защо пострадалата, съгласно разпоредбата на чл.80, т. 2 от ЗДвП е следвало да
се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че участъкът на
настъпване на ПТП е имало навлезли в пътното платно около 1,0 м, храсти, храсти от бъз и клони на нискостеблени дървета. Това обстоятелства, се потвърждава и от показанията на
свидетеля Х.Д.Т. ***, в което е посочено, че участъка от пътя е обрасъл
с дървета и храсти. Вещото лице е направило категоричен извод, че велосипеда,
управляван от Г.В.не е имал възможност да се движи най - вдясно на пътното
платно, именно поради навлезли в пътното платно около 1.00 м. храсти, храсти от бъз и клони на нискостеблени дървета и същата е
имала възможност да се движи на разстояние около 1.61 м. южно от северния край
на асфалтовото пътно платно. Поради това съдът намира, че пострадалата не е
нарушила нито разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, нито разпоредбата на чл.
80, т. 2 от ЗДвП и следователно тези възражения за съпричиняване са
неоснователни.
По възражението за нарушение на чл. 80, т.
1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 80, т. 1 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост.
В настоящия случай, ползването на светлоотразителна
жилетка, предвид настъпване на ПТП – то в светлата част на денонощието и при
много добра видимост на пътя е ирелевантно и възражениено за съпричиняване е неоснователно.
По възражението за нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно, забранена е употребата не на каквото и
да било количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на
концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката,
физиологията и моториката на водача. Това ниво е
определено в ЗДвП на 0, 5 промила, като едва при достигането на тази степен на
насищане се проявява ефектът на алкохола и се компрометира способността на
водача да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни
признаци на опиване.
В наказателното производство /л.76 от досъдебното производство/ е приложен надлежен протокол, с който е установено, че пострадалата е била с 0,28 промила алкохол при настъпване на ПТП-то. Поради това доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта на Г.В.не е над законоустановения минимум, не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и следователно и това възражение за съпричиняване е неоснователно.
При прекия
иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во
от КЗ.
В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в
решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г.
по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където
също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва
се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска
отговорност”.
В случая моторното превозно
средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ
(отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ, поради
което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
датата на деликта – 26.08.2016 г. В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за недължимост
на лихвата за забава, поради изтекла тригодишна погасителна давност. В исковата
молба лихвата за забава се претендира считано от 22.11.2016г. - 3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на
обезщетенията. Видно от данните по делото исковата молба е подадена по пощата
на 25.11.2019г., поради което 3 години преди датата на подаване на исковата
молба е считано от 25.11.2016г.
Следователно лихвата за забава следва да се присъди считано от 25.11.2016г. до
окончателното плащане на сумите.
Съдът следва да вземе предвид, че след предявяване на
исковете в хода на настоящи процес - на 20.04.2022 г., ответното дружество е
заплатило на ищеца В.В.В. сума в размер на
50 000 лв. за неимуществени вреди и на Р.Г.И. сума в размер на 50 000 лв. за
неимуществени вреди.
В случай, че застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е направил доброволно
плащане на обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице, застрахователят
дължи законна лихва върху тази сума от датата на забавата до датата на
предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че на В.В.В., законна
лихва върху обезщетението на неимуществени вреди се дължи по следния начин: върху сумата в размер на 50 000 лв. от
25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда / до 20.04.2022 г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и
върху сумата в размер на 100 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
С оглед изложеното съдът намира, че на Р.Г.И., законна лихва върху обезщетението на неимуществени вреди
се дължи по следния начин: върху сумата
в размер на 50 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на
исковата молба в съда/ до 20.04.2022 г. /датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Е.“ АД
следва да заплати на ищеца В.В.В. – син на починалата Г.С.В. допълнително сумата от 100 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 50 000 лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
26.08.2016г., при което е причинена смъртта на майка му Г.С.В. ведно със
законната лихва, както следва: върху
сумата в размер на 50 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда / до 20.04.2022 г. /датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000 лв.
от 25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до
150 000 лв. поради ПЛАЩАНЕ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Е.“ АД
следва да заплати на ищцата Р.Г.И. – майка на починалата Г.С.В. допълнително сумата от 100 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 50 000 лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
26.08.2016г. при което е причинена смъртта на дъщеря й Г.С.В. ведно със
законната лихва, както следва: върху
сумата в размер на 50 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда / до 20.04.2022 г. /датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000 лв.
от 25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до
150 000 лв. поради ПЛАЩАНЕ.
По отговорността за разноски:
По делото е установено, че част от дължимата главница е
платена след предявяване на исковете. Поради това отхвърлянето на част от
исковете е обусловено от плащането на задължението от ответника в хода на
производството /т.е. след предявяване на иска/. Ето защо при определяне на
разноските, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като частичното изпълнение е извършено по време на
процеса, като ответникът е дал повод за предявяване на исковете.
Ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на заплатените от всеки от ищците адвокатски възнаграждения в
размер на по 4 530 лв.
В настоящия
случай договорите за правна защита и съдействие между В.В.В. и Р.Г.И. и адв. Ж.З. са сключени
на 25.11.2019 г. /лист 16 – 17 от т. д.
№ 148/2020 г./, поради това приложение следва да намери Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите
на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е предадено обратното действие /в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е размер на 4 530 лв., колкото са заплатили
всеки един от ищците, поради което претендираните адвокатски възнаграждения не са
прекомерни и не следва да бъдат намалявани.
По отношение на заплатените адвокатски възнаграждения в
размер по 750 лв. от всеки от ищците съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия
случай договорите за правна защита и съдействие между В.В.В. и Р.Г.И. и адв. Ж.З. са
сключени на 04.10.2023 г., поради това приложение следва да намери Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите
на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е предадено обратното действие /в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата № 1, при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
250 лв. В
настоящото производство са проведени повече от две съдебни заседания, поради
което дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на по 750 лв. за всеки
един от ищците.
Ищците са направили в
настоящото производство следните разноски: държавна такса в общ размер на
12 000 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер
на 10 лв.; възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на
550 лв.; адвокатско възнаграждение в
размер на 4 530 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. на
основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, заплатено от В.В.В.; адвокатско възнаграждение, в размер на 4 530 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лв. на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплатено от Р.Г.И.. Или така общият размер на разноските е
23 120 лв.
С оглед
изхода на делото „З.Д.Е.“ АД следва да заплати на В.В.В. и Р.Г.И. направените по делото разноски в размер на 23 120 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., *** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *
– адв. Ж.З. допълнително
сумата от 100 000 лв. към доброволно изплатената сума от 50 000 лв.
след завеждане на делото, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2016г., при което е причинена смъртта на
майка му Г.С.В. ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 50 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда / до 20.04.2022 г. /датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000 лв.
от 25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до
150 000 лв. поради ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., *** да заплати на Р.Г.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, * – адв. Ж.З. допълнително сумата от 100 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 50 000 лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
26.08.2016г., при което е причинена смъртта на дъщеря й Г.С.В. ведно със
законната лихва, както следва: върху
сумата в размер на 50 000 лв. от 25.11.2016 г. /3 години
преди датата на подаване на исковата молба в съда / до 20.04.2022 г. /датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000 лв.
от 25.11.2016 г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба
в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до
150 000 лв. поради ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., *** да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** и Р.Г.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, * – адв. Ж.З. направените по първоинстанционното дело разноски в размер на 23 120 лв.
Горепосочените
суми могат да бъдат заплатени по
служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „***, с IBAN: ***,
с титуляр адв. Ж.С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: