Решение по дело №406/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 311
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20224400500406
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 550 от 13.04.2022Г по гр. Дело № 7406/2021г
на Районен съд – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание
чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от управителя М. И., да
освободи и предаде фактическата власт върху имот - УПИ с площ от 34 295
кв.м., находящ се в гр.Плевен, в квартал 403Б от действащия регулационен
план на гр.Плевен, при съседи на имота по Договор за прекратяване на
съсобственост чрез продажба на Общински дял от имот от 23,11,2007 г.и
АОС №30726/09,07,1997 г. и АОС №34698/23,10,2006 г.: от север – ***, от
изток – ул.ОК-512 към ОК-514а, от юг – ул.***, от запад – ул.***, заедно с
построените в него постройки, съоръжения и подобрения в имота, който
съгласно КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г.
на ИД на АГКК, представлява ПИ с идентификатор ***.659.80., с адрес на
поземления имот – гр.Плевен, ул.***, с площ от 33 326 кв.м., с трайно
1
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
стадион; номер по предходен план – 5364, кв.403Б, при съседи: имоти с
идентификатор ***.659.904., ***.659.84., ***.659.79., ***.659.68., ***.659.67.,
заедно с построените в него Сграда с идентификатор ***.659.80.3. със
застроена площ от 164 кв.м., брой етажи – един; предназначение – спортна
сграда, база; Сграда с идентификатор ***.659.80.4. със застроена площ от 134
кв.м., брой етажи – един; предназначение – спортна сграда, база; Сграда с
идентификатор ***.659.80.5. със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи –
един; предназначение – спортна сграда, база; Сграда с идентификатор
***.659.80.7. със застроена площ от 64 кв.м., брой етажи – един;
предназначение – сграда за обществено хранене, предоставен за временно и
възмездно ползване с договор за наем от 18,12,2018 г., на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.***, представлявано от изпълнителните директори
Н. Б. и С. П..
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е постъпила
от *** ЕООД като се правят оплаквания, че решението на РС – Плевен е
незаконосъобразно. Възразява се, че по делото не е бил спорен въпроса, че
въззивникът пред ОС – Плевен и ответник пред РС – Плевен не е изпълнил
задължението за предаване на процесния имот. Възразява се обаче, че РС не е
взел предвид събраните по делото доказателства, че въззивникът не държи
процесния имот. Твърди се, че фактическата власт върху процесния имот се
осъществява от трето лице като въззивникът е подпомагал дейността на това
трето лице безвъзмездно – става въпрос за развитие на футбол за деца.
Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго
такова, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Взема становище, че решението на РС – Плевен е правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
2
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно правото на
собственост в полза на ищеца пред първата инстанция, наличието на договор
за наем, прекратяването на същия и връщане на държането на имота на
собственика
Районен съд – Плевен е постановил решение, в което е приел,
че, от представеното копие от Постановление за възлагане на недвижим имот
от 10,08,2018 г., в сила от 28,09,2018 г., се установява, че ищецът пред РС е
собственик на процесния недвижим имот. Видно е било от представеното
копие на договор за наем от 18,12,2018 г., сключен между ищеца като
наемодател и ответното дружество като наемател, бил е сключен договор за
наем на процесния недвижим имот – подробно описан, при наемна цена от
1000,00 лева месечно без ДДС и срок от 6 месеца. От представеното копие от
покана изх.№62-1975/12,07,2021 г. се установява, според РС, че ищецът е
отправил едномесечно предизвестие към ответното дружество за
прекратяване на наемното правоотношение по повод процесния имот като
поканата е получена на 13,07,2021 г. от управителя на ответното дружество.
От представеното копие от Протокол за предаване на недвижим имот от
13,08,2021 г. се установява, че бившият наемател няма готовност да предаде
обекта. От представеното копие от Заявка за участие от 02,03,2018 г. е било
видно, че президентът на *** гр.Плевен е заявил пред ОСТ-ДЮФ към
Български футболен съюз, участие в новосформирана елитна група U15 –
сезон 2018-2019 г., като е посочил, че за тренировъчна дейност и официални
мачове ще ползва Стадион ***. От представеното копие от Декларация от
14,08,2018 г. е било видно, че управителя на ответното дружество, в
качеството си на упълномощено лице на ФК *** гр.Плевен, е декларирал пред
ОСТ-ДЮФ към Български футболен съюз, налични състезателни групи за
различни възрасти, ползвания стадион за тренировки и официални мачове,
гарантирал е финансиране за участието на клуба в новосформирана елитна
група U15 – сезон 2018-2019 г. От представената Скица на ПИ с
идентификатор ***.659.80. по КККР на гр.Плевен, се установява, че начина
на трайно ползване на имота е СТАДИОН. От показанията на св.Д. М. се
установява, че е председател на Сдружение *** гр.Плевен, в което тренират
около 120 деца. Посочва се, че от 2015 г. тренировките и мачовете се
провеждат на стадион ***, който е заявен пред БФС. Свидетелят е сочел, че е
запознат, че стадионът има нов собственик, както и че се плаща редовно
3
наем, но договорът за наем не е сключен с футболния клуб. От показанията на
Н. Х. се установява, че работи като треньор във футболния клуб ***, като
тренировките и мачовете се провеждат на стадион ***. Посочва се, че
стадионът преди е бил стопанисван от В. В. и още докато е бил състезател,
мачовете са се играели на този стадион. Съдът не е обсъждал останалите
събрани по делото доказателства, като неотносими към правния спор.
Според РС основателността на осъдителен иск с квалификация чл.233,
ал.1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки
- валидно възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване
на правоотношението и релевирано неизпълнение от страна на наемателя на
задължението да върне наетата вещ. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а именно
- неосъществяване на дължимо поведение - връщане на вещта, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, тоест наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
Между страните е бил налице сключен договор за наем на 18,12,2018
г., който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с
типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ -
недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на
полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна
престация на определена парична сума. На второ място, според РС, така
възникналото наемно правоотношение е прекратено за в бъдеще, с
получаване от наемателя на отправеното с поканата от 12,07,2021 г.
волеизявление - израз на упражняване на потестативно право на страната-
наемодател да прекрати договора за наем с едномесечно предизвестие. С
прекратяването на договора възниква задължение на наемателя – ответното
дружество „***“ ЕООД да върне предоставената вещ, изискуемостта на което
задължение е настъпила на 13,08,2021 г. /един месец след получаване на
4
предизвестието за прекратяване на договора/. Задължението на наемателя е да
върне вещта, което в настоящото дело означава - да опразни имота, да
освободи същият от своите вещи и да предаде владението на наемодателя. От
представения Протокол за предаване на недвижим имот от 13,08,2021 г. се
установява, че на посочената дата управителя на дружеството-наемател е бил
на обекта /има изписано името му и положен подпис на „приел“/, но няма
възможност да го предаде. С прекратяване на договора за наем за ответника е
възникнало задължението да върне наетата вещ и това той следва да стори
като го опразни и предаде на наемодателя. По своята правна същност
връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то предприет от
самия наемател. След като по делото ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е представил доказателства за връщане на вещта, то следва, че
предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена. За пълнота
РС е посочил , че е без значение за правния спор обстоятелството, че
ответникът не е ползвал фактически наетия имот, доколкото именно на него
като наемател е предадено държането на отдадения под наем имот съгласно
договора, и респективно именно наемателя следва да върне държането на
имота след прекратяване на договора.

Решението на първоинстанционния съд е
РС - Плевен е изложил пространни мотиви за изводите си,
които се споделят изцяло от от въззивната инстанция и не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени.
Пред Пл ОС се навеждат идентични възражение на тези, изложени
пред първата инстанция. На тях е даден отговор в атакуваното решение, а
пред Пл ОС не се представят доказателства при спазване на разпоредбите на
чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на Пл РС.

При този изход на делото и с оглед характера на производството
следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемата страна юрк.
възнаграждение в размер на 100 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от
ГПК вр. с чл. 37 от ЗППи чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и предвид извършените процесуални действия.Останалите
разноски по представения списък касаят производството пред първата
5
инстанция и са присъдени от РС – Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 550 от 13.04.2022Г по гр. Дело
№ 7406/2021г на Районен съд – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от управителя М. И. ДА
ЗАПЛАТИ на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от
изпълнителните директори Н. Б. и С. П. юрк. възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6