Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил,
19.10.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. №203 по описа за 2019 г. на
КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е молба от И.Й.Й., ЕГН ********** чрез адв. П.Б.Б.от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:*** с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение №116 от
09.07.2020 г., постановено по настоящото дело
като в диспозитива на решението
се впише и обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена на 19.12.2018 г. по ч.гр.д. №2470/2018 г. по описа на ДнРС
в частта представляваща възнаграждение по договор за правна защита от
23.05.2016 г. за разликата над 40 000 лв. до 50 866 лв. Изложени са съображения
за това, че в хода на исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК ищецът е
частично е оттеглил исковата си претенция със сумата 10 866 лв., като за
тази сума не е обезсилена издадената заповед за изпълнение.
Постъпила е молба от И.Й.Й., ЕГН ********** чрез адв. П.Б.Б.за
изменение по реда на чл.248 от ГПК на посоченото по- горе решение в частта за
разноските, като се намали размерът на присъдените на ищцата разноски на по 800
лв. държавна такса и на по 1016 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство. Изложени са съображения за това, че в хода на исковото
производство ищцата е оттеглила исковата претенция за част от сумата в размер
на 10 866 лв., като от 50 866 лв. за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК тя е останала за 40 000 лв. Сочи, че окръжен съд
неправомерно е присъдил разноски на ищцата и върху частта от иска за което
производството по делото е прекратено и ответницата не следва да носи
отговорност, поради което присъдените суми за държавна такса и адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени.
В същата молба е направено искане и за
допълване на решението в частта на разноските като на И.Й. бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно оттеглената част от исковата
претенция за заповедното и исковото
производство. Сочи, че ответницата с поведението си не е допринесла за
предявяване на претенцията в завишен размер. В резултат на оттеглената част от
размера на исковата претенция за която производството е прекратено съобразно
чл.78, ал.3 вр. с. ал.4 от ГПК ответницата има право на съответно присъждане на
разноски, сторени за адвокатско възнаграждение.
Преписи от молбите са изпратени на
насрещната страна, която е подала отговор. Доколкото подписът положен върху
него е нечетлив, съдът е дал указание за подписването му, което указание не е
изпълнено в указания срок. Извън срока е постъпил надлежно подписан отговор на
молбите, ведно с писмени документи, удостоверяващи плащания.
По
молбата по чл. 250 от ГПК.
След преценка
на доводите в молбата по чл. 250 от ГПК, съдът намира, че искането за
допълване на решението е основателно.
Молбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена в срок, както изхожда и от легитимирана страна.
Разгледана по същество е основателна. Съображения:
С
протоколно определение от 05.02.2020 г., постановено по настоящото дело на
основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска за присъждане
на възнаграждение, като е намалил исковата претенция със сумата 10 866
лв., поради частичното й оттегляне от ищцата. В мотивите на т.13 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е посочено, че с
прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила
последиците, които законът свързва с предявяването на иска, поради което при
прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1
от ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване. В настоящия случай искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
поради което прекратяването на исковото
производство в т. ч. и частично, поражда задължението на съда да постанови
обезсилване на заповедта, която се явява законна последица от прекратяване на
производството.
С
оглед на посоченото, съдът с настоящото допълнително решение ще обезсили
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
19.12.2018 г. по ч.гр.д. №2470/2018 г. по описа на ДнРС в частта представляваща
възнаграждение по договор за правна защита от 23.05.2016 г. за разликата над
40 000 лв. до 50 866 лв.
По молбата по чл. 248 от ГПК
Искането
за изменение на решение №116 от 09.07.2020 г.,
чрез намаляване на размера на присъдените на ищцата разноски в заповедното и исковото производство е
неоснователно. Съображения:
След извършеното изменение
на иска чрез намаляването му по размер делото е
висящо за сумата от 40 000 лева, до който размер искът е уважен изцяло,
поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право да й бъдат
присъдени сторените по делото разноски в пълен размер. Поради това молбата по
чл. 248 от ГПК се явява неоснователна в частта досежно искането за намаляване
на размера на присъдените в полза на ищцата разноски за заповедното и исковото
производство.
Съдът намира молбата за
допълване на решението в частта на разноските като на И.Й. бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно оттеглената част от исковата
претенция за заповедното и исковото
производство за недопустима. Съображения:
В съдебно заседание на
05.02.2020 г., постановено по настоящото дело с определение на съда на
основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска, изразяващо се в
намаляване по размер със сумата 10 866 лв. и производството по делото за
тази сума е прекратено, поради оттегляне на иска. С оглед постановяване на
посоченото определение и с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК,
доколкото основание за прекратяване на исковото производство е оттегляне на
част от исковата претенция от страна на ищцата, т.е. причината е извън
поведението на ответницата, то на същата са се дължали разноски. Следва да се
посочи обаче, че определението е узнато от страните на 05.02.2020 г., доколкото
те заедно с процесуалните си представители са присъствали в съдебното заседание. Срокът за допълването на определението в частта за
разноските е започнал да тече от тази дата и е бил изтекъл много преди
17.08.2020 г.- датата на подаване от страна на процесуалния представител на
ответницата на молбата по чл. 248 от ГПК. Следователно в тази част молбата е
просрочена и следва да се остави без разглеждане, тъй като е процесуално
недопустима.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
решение № 116/09.07.2020 г. по гр. д. 203/2019 г. по описа на КнОС, като:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 19.12.2018 г. по ч.гр.д. №2470/2018
г. по описа на ДнРС в частта представляваща възнаграждение по договор за правна
защита от 23.05.2016 г. за разликата над 40 000 лв. до 50 866 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на И.Й.Й., ЕГН ********** чрез адв. П.Б.Б.за изменение по реда на чл.248 от ГПК
на решение №
116/09.07.2020 г. по гр. д. 203/2019 г. по описа на КнОС в частта за
разноските, като се намали размерът на присъдените на ищцата разноски за
заповедното и исковото производство на по 800 лв.- държавна такса и на по
1016.76 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И.Й.Й.,
ЕГН ********** чрез адв. П.Б.Б.за допълване по реда на чл.248 от ГПК на решение
№ 116/09.07.2020 г. по гр. д. 203/2019 г. по описа на КнОС в частта за разноските като на И.Й.Й. бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно оттеглената част от
исковата претенция за заповедното и
исковото производство.
Допълнителното
решение може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :