№ 59
гр. Плевен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500826 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 1426/13.10.2023 г. на Плевенски Районен съд,
постановено по гр.дело № 961/2023 г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от
ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, че Д. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. ************, дължи на „БАНКА ДСК”АД - гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска” № 19, представлявана от С. Л. С. и Д. Д. М.,
сумата в размер на 4804,16 лв. - главница, сумата в размер на 919,14 лв.-
договорна лихва за периода 15.02.2018 г.-14.06.2022 г., сумата от 631 лв. -
обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските за периода
15.02.2018 г. -14.06.2022 г. и сумата от 119,09 лв.-обезщетение за забава след
изискуемост, за периода 15.06.2022 г.-14.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2022 г.до изплащане на вземането,
дължими въз основа на Договор за кредит Експресо от 10.11.2017 г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2709/15.09.2023 г. и ИЛ
по ч.гр.д. № 4905/2022 г. на ПлРС, като за разликата до пълния предявен
размер от 1409,76 лв. - договорна лихва за същия период искът е отхвърлен
като неоснователен.
Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ********** е осъден да
заплати на „БАНКА ДСК”АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска” № 19,
представлявана от С. Л. С. и Д. Д. М., сумата от 1579,56 лв. разноски в
настоящото производство и сумата от 175,94 лв. разноски по ч.гр.д. №
4905/2022 г. на ПРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Банка ДСК“АД гр.София-ищец пред ПРС,чрез пълномощника на
дружеството гл.юрисконсулт В. В.,с която същото се обжалва в частта , в
която е отхвърлена претенцията за установяване дължимостта на договорна
лихва в размер на 490,16 лв.,натрупана в периода след вливането на
„Експресбанк" АД в „Банка ДСК"ЕАД.В обжалваната част се навеждат
доводи,че решението на ПРС е неоснователно и незаконосъобразно.На първо
място, във въззивната жалба се посочва, че по отношение начисляването на
договорната лихва след вливането на „Експресбанк"АД, вещото лице е дало
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза в два варианта,
като въззивникът счита за неправилни изводите на съда за приемане на
предпочитания от вещото лице вариант,според който вещото лице е
установило, че до обединяването на банките, неплатената договорна лихва
отговаря на представения погасителен план към Договора за кредит, като
след преминаването на кредита в „Банка ДСК“ АД е започнато начисляване на
договорна лихва в размер на 29,99 лв. за всеки месец, без да се спазват
договорените вноски в погасителния план.
На следващо място, въззивникът счита за неправилен подхода на съда
да приеме погасителния план като водещ мерител на дължимата договорна
лихва, след вливането на банката – кредитор в „Банка ДСК“ ЕАД. В тази
връзка, навежда доводи, че погасителния план е част от договора за кредит и
сочи в табличен вид продължителността, поредността, перата и общия размер
на погасителните вноски за всеки отделен месец, т.е. има информативен
характер, но в него няма данни относно това, каква би следвало да е лихвата
при забавяне на плащанията. С подписване на погасителния план не може да
се предполага в коя вноска ще се наблюдава забавяне и колко продължително
ще бъде то. Уговорките в погасителен план и плащанията на вноски са винаги
и изпяло в полза на кредитополучателя. При точно изпълнение на
задълженията за плащане всеки месец ,главницата по кредита се намалява с
определената по погасителния план сума.Така за следващия месец
договорната лихва се начислява върху по-малък размер главница и съответно
дължимата месечна лихва за следващия период ще бъде в по-малък размер,
което при плащане на анюитетната вноска ще увеличи размерът на погасената
главница. Неизпълнението на тези задължения води до негативни последици
за кредитополучателя, които се изразяват в натрупване на договорна лихва за
целия срок на забавянето, съобразно неплатените вноски за главница,
начисляването на санкциониращи лихви, както и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.С факта на преустановяване на плащанията от страна на
длъжника, погасителният план във вида, в който е представен по делото
престава да действа.В него не е предвидено поле за начисляване на
санкциониращата лихва, която се погасява със следващата вноска, преди
погасяване на договорната лихва и главницата по кредита. При това
2
положение, с плащането на вноската по плана, след допуснатата забава, не би
могло да се постигне планираното погасяване на кредита. Ако месечната
вноска не бъде платена, то и главницата няма как да бъде намалена.
Следователно, няма как за следващия период да се начислява договорна
лихва върху по-малък размер главница. В процесния случай Банката не
изменя едностранно параметрите на договора, т.е. размер на главницата,
лихва, срок и т.н., а това се прави от кредитополучателя. Банката е доказала,
че е изпълнила задължението си, а по отношение на ответника е доказано, че
не е изпълнявал своето основно задължение, а именно да погасява редовно
договорените суми.
Според въззивника, първоинстанционният съд не е подложил на анализ
съществени обстоятелства по делото, както и разпоредбите на закона,
отнасящи се към правото за събиране на лихва за отпуснатата в заем парична
сума. С приетото в първоинстанционното решение е ощетено основното
право на Банката,като кредитор, а именно да начислява и събира договорна
лихва в реалния й размер до обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени, като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на ПРС в частта,в
която е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Х. Б. иск за
разликата до пълния предявен размер от 1409,76 лв. договорна лихва и вместо
него е присъдена сумата в размер на 919,14 лв. и да постанови решение, с
което да уважи изцяло претендираната от въззивника договорна лихва в
размер на 1409,76 лв.Претендират се и направените в настоящото
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание на 17.01.2024 г.въззивникът „Банка ДСК“ АД
гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. М. поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи,като ангажира становище,
че решението на ПРС в частта, в която не е присъдена договорна лихва е
неоснователно и същата не е изчислена правилно.Претендират се разноските
за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Относно
въззивната жалба на другата страна,същата се оспорва,като в тази насока се
поддържат доводите в писмения отговор.Подробни доводи и съображения в
тази насока са изложени в депозираните писмени бележки от пълномощника
на „Банка ДСК“-юрисконсулт Ф. И..
Въззиваемият по тази въззивна жалба Д. Х. Б. ,чрез назначения му
особен представител адвокат Е. П. от ПАК не е депозирал писмен отговор в
срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от ответника
Д. Х. Б.,чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПАК в
частта,в която е уважен предявения от „Банка ДСК“иск,в която част се
твърди,че решението на ПРС е неправилно и необосновано. Изложени са
доводи,че неправилно съдът е приел, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем от страна на Банката е извършено по надлежния ред.
Според особения представител на въззивника Д. Б. ,обявяването на кредита за
3
предсрочно изискуем от страна на Банката не е извършено по надлежния
ред.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора,че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми ,вкл.и за вноските с
ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били
изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този
момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.Когато
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство,
настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален
или с изходящ от длъжника документ.Извлечението от счетоводните книги на
банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ,
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател.
Изложени са доводи,че не е налице надлежно връчване на поканата за
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по изпълнително
дело №1024/2022 г.по описа на ЧСИ Т. К., тъй като връчването е извършено
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, но не става ясно връчителят установил ли е или
не, дали длъжникът живее на адреса или има данни, че не живее на адреса.
Твърдението, че поканата- уведомление от „Банка ДСК“ АД, връчена чрез
ЧСИ П. П. е връчена надлежно по реда на чл.47 ал.5 от ГПК също не отговаря
на истината.Особеният представител счита, че не е налице надлежно
връчване на поканата и съответно надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита,като се позовава на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№4/2013г., според което ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
тази връзка, във въззивната жалба се твърди, че по делото не са представени
доказателства за това,че законните представители на Банката са направили
конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
ответникът не е направил волеизявление в този смисъл. Поканата за
доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост не е връчена на ответника
по надлежния ред.Дори да се приеме, че изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем се прави с исковата молба, то същото
отново не е достигнало до Д. Х. Б., а предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й,като получаването на това волеизявление, отправено от Банката до
длъжника,трябва да е реално и да предхожда по време предявената претенция
за търсеното вземане.В случая, „Банка ДСК“ АД – гр. София обявява
4
предсрочната изискуемост на кредита с исковата си молба, считано от датата
на получаването на препис от същата от ответника, но доколкото ответникът
Д. Х. Б. се представлява от особен представител, връчването на исковата
молба и приложенията към нея на особения представител по реда на чл.47 от
ГПК не може да изпълни изискването на Закона за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Връчването на особен представител не би могло да
се приравни нито на връчване на ответника в първоинстанционното
производство, поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за предсрочната изискуемост на сумите по кредита, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Поради това, особеният
представител счита,че с връчването на исковата молба, не се извършва
надлежно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита.
На следващо място, във въззивната жалба се посочва, че дори да се
приеме, че с исковата молба Банката валидно и законосъобразно е обявила
цялата ползвана и непогасена сума по Договора за предсрочно изискуема, то
същото има за последица настъпване на изискуемостта именно към този
момент,като в по-ранен времеви период, преди завеждане на исковата
претенция,вземането не е било изискуемо, т.е. представлявало е неподлежащо
на изпълнение вземане.Също така, договорните клаузи не са индивидуално
уговорени,доколкото са били изготвени предварително от банката, т.е.
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като по
делото липсват доказателства за провеждани преговори относно
съдържанието на отделните клаузи на процесния договор и след като не са
индивидуално уговорени, клаузите са нищожни, като неравноправни по
смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП.В тази насока е цитирана съдебна практика на
ВКС.В заключение моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в
частта,в която е уважен предявения от „Банка ДСК“АД гр. София иск, като
неправилно и необосновано.
В съдебното заседание на 17.01.2024 г.,въззивникът по тази жалба Д. Х.
Б. ,чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПАК поддържа
своята въззивна жалба и оспорва подадената от ишеца въззивна
жалба.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в
депозираните от адвокат Е. П. от ПАК писмени бележки.
Въззиваемата страна по втората въззивна жалба-„Банка ДСК“АД
гр.София,чрез своя пълномощник юрисконсулт Ф. И. е депозирала писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК,в който взема становище, че не са налице
твърдените във въззивната жалба на особения представител на Д. Х. Б.
пороци на първоинстанционното решение. На първо място, относно
твърдението на въззивника, че липсва редовно уведомяване за обявена
предсрочна изискуемост, според „Банка ДСК“ АД – гр. София същото е
неоснователно,като правилно първоинстанционният съд е приел, че
процесното вземане е изискуемо. ПлРС е обсъдил възраженията на особения
представител в тази връзка, като е посочил и приел, че до ответника -
5
кредитополучател чрез ЧСИ П. П. е изпратена покана - уведомление, с която
ответникът е уведомен за обединяването на „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“
АД, както и за това, че поканата е изпратена до ответника на адреса, посочен
в Договора за кредит, който съответства на регистрирания му постоянен и
настоящ адрес, съобразно адресната му справка и е приел, че връчването на
предсрочната изискуемост при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК е редовно.
Относно твърдението,че договорните клаузи не са индивидуално
договорени и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, както и че клаузите на Договора за кредит са нищожни и неравноправни,
в отговора се изразява становище, че възраженията за нищожност на договора
са неоснователни. В тази връзка, се навеждат доводи, че приложения по
делото Договор за кредит е подписан от кредитополучателя, както и че
Общите условия, които са неразделна част от същия са приети от
кредитополучателя с подписването на договора.От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че сумите,
посочени в исковата молба са дължими от Д. Х. Б. в обжалваната му част.
В заключение моли съда, да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част като правилно,законосъобразно и постановено при
пълнота на доказателствата.Претендират се и разноските в настоящото
производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. на
основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Окръжният съд, като прецени посочените в двете въззивни жалби
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от
надлежни страни,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са
допустими.Разгледани по същество и двете въззивни жалби са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От приложеното ч.гр.д.№4905/2022г.по описа на ПРС
безспорно
се
установява, че същото е образувано на 15.09.2022г.на основание подадено от
„Банка ДСК“АД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК срещу Д. Х. Б. от гр.Плевен.Заявлението е уважено,като
ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№2709/15.09.2022г.,с която е разпоредено длъжникът Д. Х. Б. от гр.Плевен да
заплати на кредитора„Банка ДСК“ АД гр.София следните суми: главница в
размер на 4804,16 лв., договорна лихва в размер на 1409,76 лв. за периода от
6
15.02.2018г. до 14.06.2022г.,обезщетение за забава в размер на 631лв. за
периода от 15.02.2018г.до 14.06.2022г.,законна лихва в размер на 119,09лв.за
периода 15.06.2022г.-14.09.2022г.,ведно със законна лихва върху главницата
,считано от 15.09.2022г.до изплащане на вземането,както и сумата от
139,28лв.за ДТ и 50лв.за юрисконсултско възнаграждение. В самата заповед
по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането
на кредитора произтича от следните обстоятелства:извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ЕАД по договор за кредит от 10.11.2017г.
Заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и за
горепосочените суми в полза на кредитора „Банка ДСК“АД е издаден
изпълнителен лист от ПРС,въз основа на който е образувано изп.дело
№1024/2022г. по описа на ЧСИ Т. К..Заповедта по чл.417 ГПК и поканата за
доброволно изпълнение са връчени от ЧСИ К. на длъжника Д. Б. по реда на
чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление по постоянния адрес.Съгласно
чл.415 ал.1,т.2 ГПК ПРС с разпореждане №205/16. 01.2023г.е указал на
заявителя да предяви иск за установяване съществуване на вземането си и със
същото определение на осн.чл.415 ал.2 ГПК е спряно изпълнението по
образуваното изп.дело №1024/2022г. по описа н на ЧСИ Т. К..Кредиторът
„Банка ДСК“АД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на
вземането си за горепосочените суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№4905/2022г.по описа на ПРС. Така предявеният
установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
С оглед постъпилите две въззивни жалби,съответно от „Банка ДСК“АД
в отхвърлителната част и от Д. Б. ,чрез особения му представител в уважената
част,решението на ПРС се обжалва изцяло.
Окръжният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения,както в частта за уважаване на иска по чл.422 ГПК,така и в
частта,в която искът е отхвърлен.Правните доводи на ПРС са правилни,
законосъобразни и кореспондират с представените по делото доказателства.
Безспорно по делото е установено,с оглед представените към ИМ
писмени доказателства ,че на 10.11.2017г., между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД като кредитодател и Д. Х. Б. като кредитополучател, е
сключен договор за кредит Експресо за сумата от 5000лв. и срок на договора
7
15.11.2022г.Страните са уговорили кредита да бъде върнат на 60 месечни
анюитентни вноски,всяка в размер на 103,62лв. , платими на 15- то число на
всеки месец, при фиксиран лихвен процент от 7,49% годишно за срока на
договора и ГПР от 10,33%,като съгласно чл.12 от договора общо дължимата
сума е в размер на 6325,37лв. По делото е представен и погасителен план към
договора, подписан от страните по него,съгласно който първата вноска е с
падеж 15.12.2017г., а последната с падеж 15.11.2022г.
Няма спор,че ищецът „Банка ДСК“АД е правоприемник на кредитора
„Сосиете Женерал Експресбанк“АД,което дружество е преобразувано чрез
вливане към „Банка ДСК“и това обстоятелство е вписано в търговския
регистър на 30.04.2020г.
Съгласно представеното извлечение от счетоводни книги на банката-
ищец,кредитът е обявен за предсрочно изискуем към дата 15.06.2022г.В
извлечението е посочен размера на дължимите суми-главница,договорна
лихва и обезщетение за забава към датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК-15.09.2022г.
Безспорно е също така,с оглед представените писмени доказателства,че
преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК с дата 15.09.2022г.
кредиторът „Банка ДСК“ АД чрез ЧСИ П. П. ,рег.№905 е изпратил покана-
уведомление до длъжника Д. Б. ,с която ответникът е уведомен за
обединяването на „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД,поради
преобразуване чрез вливане на първата банка в „Банка ДСК“,че Банка ДСК“ е
правоприемник на кредитора по процесния договор за кредит от 10.11.2017г.
в размер на 5 000лв.Със същата покана длъжникът е уведомен ,че поради
неплащане на задълженията по процесния договор за кредит,същият се
обявява за предсрочно изискуем.Установява се,че поканата е изпратена до
ответника на адреса му,посочен в договора за кредит-гр.***********,който
съответства на регистрирания му постоянен и настоящ адрес,съобразно
представената адресна справка.Връчителят е посетил адреса на ответника на
28.04.2022г.,на 18.05.2022г. и 29.05.2022г, като е залепено уведомление по
чл.47, ал.1от ГПК на 29.05.2022г.С констативен протокол изх.№7927/
27.06.2022г. на ЧСИ П. П. са удостоверени действията по връчване,като в
същия е посочено,че връчителят на 22.06.2022г. е посетил и адреса по
месторабота на Д. Б.,а именно в гр.**********,където се намира
8
работодателят „*****“ЕООД,но служители на фирмата не са съдействали за
осъществяване на контакт с Д. Б.. Съгласно констативния протокол на ЧСИ
П.П. до 14.06.2022г.,когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на
книжата,Д. Б. не се явил в кантората на ЧСИ ,за да получи книжата.
За определяне размера на дължимите суми,в производството пред ПРС е
назначена счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ Т. И.,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло се установява,че по процесния договор за кредит, сумата от 5000лв.е
усвоена изцяло,като е преведена по банковата сметка на ответника в Банката-
кредитодател на 10.11.2017г. ВЛ е установило, че по договора са извършени
плащания в размер на 312,23лв. в периода 15.12.2017г.-15.02.2018г.,с които е
погасена главница в размер на 195,84лв.и лихва в размер на 97,58лв. Видно от
заключението, забавата в плащанията е от 15.02.2018 ,към който момент
непогасена е главница в размер на 4,88лв.,като след тази дата няма никакви
плащания по договора за кредит.ВЛ е установило,че към обявената от
банката предсрочна изискуемост -15.06.2022г. са налице 53 неплатени броя
вноски, с падежи от 15.02.2018г.до 15.06.2022г.Съгласно експертизата към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост 15.06.2022г,дължимата
сума е общо в размер на 5 393,12лв, от която 3 811,04лв. главница,
1406,09лв.- договорна лихва и 175,99лв.- застраховка /сумите са дадени от ВЛ
в табличен вид /. ВЛ е установило, че по счетоводни записвания на ищеца,
към датата на образуване на заповедното производство- 15.09.2022г,
дължимата сума по договора е 4804,16лв.- за главница, 1406,09лв. договорна
лихва, за периода 15.02.2018 -14.06.2022г. и обезщетение за забава от 631лв.,
за периода 15.02.2018-14.06.2022г; обезщетение за забава в размер на
122,77лв.,след предсрочната изискуемост, за периода 15.06.2022-14.09.2022г.
/датата на заявлението/.
ВЛ е констатирало различие в начисляването на договорната лихва от
страна на Банка ДСК, след вливането на Експресбанк АД, изразяващо се в
следното:до вливането на Експресбанк в Банка ДСК от
м.05.2020г.непогасените вноски са отразени в счетоводството на Експресбанк
,съгласно погасителния план,а след като кредитът е преминал към Банка ДСК,
тя начислява договорна лихва и главница,които не отговарят на погасителния
план,като банката е започнала да начислява договорна лихва, в размер на
една и съща сума от 29,99 лв.за всеки месец, без да се спазват договорените
9
вноски в погасителния план, включващи 82,96лв главница и 17,33лв
договорна лихва.Конкретно за вноска с падеж 15.05.2022г, Банка ДСК е
начислила главница от 70,30лв, вместо 82,96лв. и договорна лихва от
29,99лв, вместо 17,33 лв.Така главницата е намалявана във всяка една от
вноските, за разлика от договорната лихва, която през целия период след
вливане на банката е начислявана с размер 29,99 лв. за всеки месец.
Претендираната от Банка ДСК договорна лихва е изчислена, като за целия
период от първата неплатена вноска след обединяването, до датата на
предсрочната изискуемост 15.06.2022г., Банка ДСК е начислила месечна
договорна лихва от 29,99лева. Така за периода 15.02.2018-14.06.2022г.
Банката е начислила договорна лихва в размер от 1409,76 лв./претендираната
по заповедното производство/.ВЛ е изчислило,че непогасената договорна
лихва е в размер на 919,14лв., за периода 15.02.2018г.-14.06.2022г.,съгласно
погасителния план. Видно от експертизата с начисляването на договорна
лихва от 29,99лв.месечно, се променя и договорената стойност на главницата
по погасителен план,върху която се начислява наказателна лихва. Във
вариант,осчетоводен от банката с променените вноски по отношение на
погасителният план, ВЛ е посочило,че непогасените суми към датата на
заповедното производство 15.09.2022г.са както следва : главница 4804,16 лв.,
договорна лихва от 1406,09лв., за периода 15.02.2018- 14.06.2022г.,като ВЛ е
установило, че лихвата по вноската от м.02.2018г. е напълно погасена, сумата
от 631лв. обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските от
15.02.2018-14.06.2022г. ;обезщетение за забава след изискуемостта, за
периода 15.06.2022-14.09.2022г /датата на заявлението/ в размер на 122,77лв.
ВЛ е установило, че не са извършвани други плащания, с оглед на което
задълженията остават непроменени и към момента. Във вариант, съобразно
посочените вноски в погасителният план /като разпределение на главница и
лихва/,според експертизата са дължими следните суми: главница в размер на
4804,16 лв.,договорна лихва в размер на 919,14лв., за периода 15.02.2018-
14.06.2022г.,/ с уточнението дадено по- горе досежно лихвата по вноска от
м.02.2018г /,обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските
за периода 15.02.2018-14.06.2022г.в размер на 1186,75лв. /с уточнението, че
лихвата е по-голяма, заради различното разпределение на главница/лихва в
погасителната вноска/, обезщетение за забава след изискуемостта за периода
15.06.2022г.-14.09.2022г.в размер на 122,77лв.
10
При така събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка,
правилни и обосновани са изводите на ПРС,че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение ,съгласно сключения договор за
кредит Експресо от 10.11.2017г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
като кредитодател,чийто правоприемник е ищецът „Банка ДСК“АД и
ответника Д. Х. Б. като кредитополучател под формата на потребителски
кредит.Процесният договор е действителен и не съдържа нищожни и
неравноправни клаузи.Същият е сключен в писмена форма като форма за
действителност, по арг. чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му са възникнали
права и задължения за страните по него, на хартиен носител е, по ясен и
разбираем начин са описани всички параметри на договора. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя.Тези обстоятелства са отразени и в
подписания от страните погасителен план към договора.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС, че не са налице основания
за нищожност на процесния договор за кредит, респ. за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Уговореният по договора
ГПР от 10,33%; и фиксиран лихвен процент от 7,49% годишно за срока на
договора не е в нарушение на нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК, и клаузата се
явява валидна и действителна.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения във въззивната жалба на особения представител на въззивника Б..
Безспорно по делото е установено,че ответникът Б. е усвоил сумата по
кредита в размер на 5 000лв., по банкова сметка, открита в Експресбанк,
както и факта,че от негова страна е налице частично изпълнение на
задълженията му по кредита и заплащане на сумата от общо 312,23лв.
Установено е безспорно,че считано от 15.02.2018г.ответникът е в забава и от
този момент са преустановени всякакви плащания по договора,като към
15.06.2022г.,когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем са
налице 53 падежирали и непогасени вноски за периода 15.02.2018г.до
15.06.2022г.Към 15.06.2022г.са настъпили обективните предпоставки на чл.10
11
ал.2 от договора-просрочено плащане на задължения със забава над 90 дни ,
даващи право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Изявлението на банката,че обявява кредитът за предсрочно изискуем се
съдържа в покана-уведомление от 27.04.2022г.,която е редовно връчена чрез
ЧСИ П. П. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.Предсрочната изискуемост на
кредита се счита надлежно съобщена на длъжника Д. Б. към дата
14.06.2022г.,когато е изтекъл двуседмичният срок след залепване на
уведомлението по чл.47 ГПК.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения във въззивната жалба,депозирана от особения представител на
ответника,че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на
длъжника,преди подаване на заявлението с дата 15.09.2022г.Поканата ,
съдържаща волеизявлението на банката-кредитор ,че обявява кредита за
предсрочно изискуем е изпратена на адреса на длъжника Д. Б., посочен в
договора-гр.************,който е и постоянен адрес на ответника.В чл.16
ал.1 от договора е уговорено,че всички известия между страните се смятат
правилно адресирани, ако са изпратени на адреса на страната,посочен в
началото на договора,а съгласно чл.16 ,ал.2 всяка от страните е длъжна да
осигури получаването на съобщения,изпратени до нея от друга страна по
договора на посочения в този договор адрес.В конкретната хипотеза банката-
кредитор е възложила връчването на уведомлението на ЧСИ П. П. при
условията на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ и същият е извършил връчване на
посочения в договора адрес на ответника,който е търсен три пъти , но не е
намерен.Служителят на ЧСИ е посетил и местоработата на ответника, където
също не му е указано нужното съдействие.Удостоверено е обстоятелството
по чл. 47, ал. 1 от ГПК,че адресатът не е открит на посочения в поканата и
посетен от служител на ЧСИ адрес на три дати. Удостоверено е ,че е залепено
уведомление на посочения адрес на 29.05.2022г.,удостоверено е,че в
двуседмичния срок,изтекъл на 14.06.2022г. ответникът не се е явил,за да
получи книжата.Съдът приема,че връчването е редовно извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на
ВКС, че ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване
на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 47, ал. 1-5 ГПК
,отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице и
съобщенията се считат за връчени без да е необходимо назначаване на особен
12
представител на длъжника към този момент.Банката-кредитор добросъвестно
е упражнила правата си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
на адреса на длъжника , посочен в договора,съгласно уговореното в
чл.16.Волеизявлението на банката,че обявява кредита за предсрочно изискуем
е надлежно връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК,считано от
14.06.2022г.,преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК с дата
15.09.2022г.
Относно размера на дължимата договорна лихва,Окръжният съд изцяло
споделя съображенията на първоинстанционния съд ,че следва да се
възприеме посочения от ВЛ вариант съобразно уговорения между страните по
договора погасителен план.Правилни са изводите на ПРС, че отношенията
между страните се уреждат от параметрите на сключения между тях договор
и погасителен план към него,а последващото обединяване на двете банки, е
ирелевантно и не следва да има отношение към договорения размер на
дължимите суми- главница и възнаградителна лихва.До обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, дължимите суми следва да се определят на
база погасителния план,като с начисляването на договорна лихва в размер,
различен от договорно установения, Банка ДСК едностранно е изменила
параметрите на договора, като е начислила договорна лихва в повече от
дължимото. Неоснователни са изложените във въззивната жалба на „Банка
ДСК“доводи,че с факта на преустановяване на плащанията от страна на
длъжника, погасителният план във вида, в който е представен по делото
престава да действа. Погасителния план действа до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. При настъпване на предсрочната изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план,като договорът се изменя в частта
за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума , като се преобразува от срочен в безсрочен.В този смисъл са и
мотивите към т.2 от ТР№3/27. 03. 2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№3/2017г.По тези съображения съдът приема,че следва да се възприеме
варианта от експертизата,съобразен с погасителния план ,действащ до
настъпване на предсрочната изискуемост,по който дължимата договорна
лихва за периода 15.02.2018г.- 14.06.2022г.е в размер на 919,14лв.До този
размер претенцията на ищеца е основателна.
С оглед изложеното вземането на „Банка ДСК“ е установено по
основание и размер за следните суми:главница в размер на 4804,16 лв.,
13
договорна лихва в размер на 919,14лв. за периода 15.02.2018-14.06.2022г.,
631лв.обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските за
периода 15.02.2018-14.06.2022г.,119,09лв. обезщетение за забава след
изискуемостта за периода 15.06.2022-14.09.2022г.,за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4905/2022г.Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на заявлението-
15.09.2022г. до изплащане на вземането. До тези размери искът по чл.422 ГПК
е основателен,доказан и следва да бъде уважен,като в частта относно
договорната лихва за същия период следва да бъде отхвърлен за разликата
над 919,14лв.до 1409,76лв.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение ,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на процеса ,поради неоснователност и на двете
въззивни жалби,разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат
и същите следва да останат в тежест на страните,така,както са направени.
Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и настоящото
решение,съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,ХІІ-ти гр.с.№1426 от 13.10.2023г.,постановено по гр.д.
№961/2023г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15