Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.07.2016
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 11795/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Н.Р.Н., К.Р.Н.,
И.Р.Н. и К.И.С. срещу Г. Ф. искова молба за заплащане на обезщетения в размер
на 50 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху главниците,
ведно със законната лихва от ата.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.12.2011 г.
при ПТП загинала Р. Н.И., баща на първите трима ищци и син на К.И.С..
Произшествието станало по вина на И. А. Г., който нарушил правилата за движение
и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Н.. Образуваното НОХД № 356/2013 г.
приключило с влязла в сила присъда, с която И.Г. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В резултат на настъпилата смърт на Р. Н. децата му Н.Н.,
К.Н. и И.Н. и майка му К.С. понесли тежки неимуществени вреди.
Управляваният от И.Г. товарен автомобил „Мицубиши“ с
ДК № ******* нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на ПТП, поради което ищците предявил претенции за
изплащане на обезщетения към Г. Ф.. По заведената щета ответникът определил и
изплатил заместващи обезщетения в размер на по 15 000 лева на всяко от
увредените лица. Така определените обезщетения били силно занижени и не
съответствали на тежестта на търпените от ищците болки и страдания. Поради това
молят ответникът да бъде осъден да заплати допълнително по 50 000 лева
обезщетение на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 22.04.2014 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Г. Ф. оспорва иска с твърдения, че е налице
50% принос от страна на Р. Н. за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият
се движил в дясната лента по посока на движение на товарния автомобил и след
употреба на алкохол, при която в кръвта му имало концентрация от 3.49‰ и това
намалило възможността му да възприеме и избегне опасността.
Третото лице помагач на страната на ответника И.А.Г.
не изразява становище по така предявените срещу Г. Ф. искове.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 03.01.2014 г. присъда от 18.12.2013
г. по НОХД № 356/2013 г. по описа на ОС-Б. И. А. Г. е признат за виновен в
това, че на 22.12.2011 г. около 21.00 часа по пътя гр. С.-гр. П., срещу „Е.“,
гр. П. в района на прав пътен участък при управление на МПС – товарен автомобил
марки „Мицубиши“, модел „Л200“, с ДК № ******* е нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП – не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП да направил всичко възможно, за да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре управлявания от него товарен автомобил, когато възникне
опасност за движението – движещ се в края на пътното платно в посока на
движението пешеходец, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта
на Р. Н.И. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
В г. Ф. е заведена преписка по щета №
210016/21.01.2014 г. и по протокол № 11/10.04.2014 г. са одобрени обезщетения
за неимуществени вреди за всеки от наследниците на Р. Н. в размер на по 15 000
лева. Не се спори, че обезщетенията са заплатени на ищците.
По делото е изслушана и приета авто-техническа
експертиза, която описва механизма на ПТП: Р. Н. се движил попътно на
движението на автомобила, като е застигнат и ударен от него. При сравняване на
дължината на опасната зона за спиране при скорост на движение 55 км/ч с
разстоянието на осветеност пред десния фар и при двата начина на осветяване –
на дълги и къси светлини, на пътното платно на автомобила, ударът е бил
предотвратим от страна на водача. Мястото на удара е било на 0.8-1 м вляво от
десния край на пътното платно, широко 7 м. (две ленти по 3.5 м.). При широчина
на автомобила от 1.7 м., водачът на товарния автомобил е могъл да заобиколи
пешеходеца, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Скоростта на
движение на МПС не е била опасна за движение в извънградска зона. Според вещото
лице ПТП е настъпило вследствие несвоевременна реакция от страна на водача на
товарния автомобил.
Разпитаният от делегирания съд РД – гр. Б. свидетел С.М.М.
заявява, че е извършил оглед на местопроизшествието един месец след
настъпването му, когато обстановката на пътя е била различна, а ПТП настъпило в
тъмната част на денонощието и наличие на сняг на пътя.
Според заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза полученият резултат от анализа на пробата кръв на
пострадалия не е достоверен. Въпреки това, при посочената концентрация на
алкохол в кръвта от 3.49‰, то той е бил с нарушено равновесие, в тежка степен
на алкохолно повлияване.
Повторната съдебно-медицинска експертиза дава
заключение за липса на опорочаване в проведеното изследване. Концентрация от
3.49‰ отговаряло на тежка степен на алкохолно опиване. Вещото лице е отчело
липса на обективна възможност за преценка на индивидуалните особености във
възприятията на Р. Н.. Въпреки това при него е било налице тежко потискане на
всички функции на централната нервна система – емоционална нестабилност, загуба
на критична преценка, нарушаване на възприятието, промени в паметта и
разбирането, намалена зрителна острота и периферно зрение, нарушено равновесие,
световъртеж, дезориентираност, неясен говор.
Относно отношенията между ищците и Р. Н. са събрани
гласни доказателства. Свидетелят Д. разказва, че през лятото ходи в дома,
където Р. живеел с майка си и децата си. Докато бил жив, Р. се грижил за майка
си, която изпитвала затруднения в придвижването си от пет-шест години. Майката
на децата живеела в село в близост до гр. Лом, където живеел и И.Н.. Дъщерята К.
живеела при леля си в гр. Брусарци. Р. имал и четвърто дете, настанено в дом. С
Р. и майка му К.С. живеел Н.. К.Н. и И.Н. идвали през лятото в П., а през
останалото време поддържали връзка с баща си по телефона. Р. имал желание И. да
заживее при него заедно с останалите му деца. К. сключила брак и се преместила
да живее в гр. С.. И. отишъл да живее при баба си К. още преди смъртта на Р..
Ищците понесли тежко смъртта на своя родственик, правели помени и ходели
редовно на гроба на Р..
От удостоверение за наследници на Р. Н.И. се
установява, че същият е починал на 22.12.2011 г. и е оставил за свои наследници
по закон низходящите Н.Р.Н., К.Р.Н., И.Р.Н. и М. Р.Н..
К.И.С. е майка на Р. Н.И., съгласно удостоверение за
раждане от *** ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.).
Не се спори по делото, че с влязла в сила присъда по
НОХД № 356/2013 г. по описа на ОС – гр. Б. И. А. Г. е признат за виновен в
това, че при управление на товарен автомобил с ДК № ******* нарушил правилата
за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Н.И.. Съгласно чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща по застраховката „Гражданска
отговорност“ обезщетение за неимуществените вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не
се спори, че за управлявания от И.Г. автомобил не е имало сключена валидна
застраховка за покриване на риска „гражданска отговорност”, валидна към датата
на ПТП - 22.12.2011 г. Това обстоятелство обоснова ангажиране на отговорността
на ответника за търпените от ищците неимуществени вреди.
Ищците са съответно деца и майка на
починалия при ПТП на 22.12.2011 г. Р. Н.. В това си качество те имат право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961
г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. Те са сред най-близките
родственици – възходяща и низходящи на починалия при ПТП на 22.12.2011 г.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото
доказателства се установи, К.И.С. и Н.Р.Н. са живели в едно домакинство с Р. и
са разчитали на помощта и неговата помощ и подкрепата. Майка му К.И. се е
нуждаела от грижите на сина си, поради затруднения в придвижването си. К.Н. не
е живяла в дома на Р., но е поддържала близки отношения с баща си, а през лятото
е гостувала в дома му в гр. П.. Непосредствено преди инцидента с Р. е заживял и
синът му И.. Внезапната смърт на Р. Н. се е отразило тежко на всички ищци.
За настъпване на вредоносния резултат принос
има и пострадалият. Същият се изразява в нарушение на забраната по чл. 108, ал.
2, т. 1 от ЗДвП. Установява се от изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, че банкетите са били заснежени, което представлява невъзможност по
смисъла на цитираната разпоредба да бъдат използвани. Поради това Р. Н. е
следвало да се движи по платното, противоположно на движение на пътните
превозни средства. Съдът приема, че това се е дължало и на високата
концентрация на алкохол в кръвта на Н. – 3.49‰, което отразява тежка степен на
опиване, съпроводена с цялостна дезориентация. Същевременно обаче водачът на
товарния автомобил е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме пешеходеца,
а широчината на пътната е позволява Н. да бъде заобиколен, без да се налага
водачът на превозното средство да навлиза в насрещната лента за движение.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, преценени
съобразно момента на увреждането, възрастта на ищците и починалия и отношенията
между Н. и неговите родственици преди настъпването на смъртта му, съпричиняването,
допринесло за вредоносния резултат и с оглед критерия за справедливост, визиран
в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на Н.Н. е
необходима сума в размер на 45 000 лева, за К.Н. – 25 000 лева, за И.Н.
– 30 000 лева, а за К.И. – 40 000 лева. От тези суми следва да бъдат
приспаднати изплатените от ответника обезщетения в размер на по 15 000
лева за всеки от ищците. В тази връзка предявените искове са основателни и
доказани за сумите съответно от по 3 000 лева, 10 000 лева, 15 000
лева и 25 000 лева.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща
обезщетения по реда, определен с Правилника за устройството и дейността на Ф.а
и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. В тази връзка искът за заплащане на
законна лихва следва да бъде уважен така, както е поискано – от 22.04.2014 г.
Ищците са били освободени от заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да заплати по сметка
на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 80 лева депозит за
първоначалната съдебно-медицинска експертиза, съразмерно на уважената част от
исковете.
На ответника се дължат разноски от ищците
съобразно отхвърлената част от иска на всеки от тях, както следва: Н.Н. дължи
902 лева, от които 90 лева за експертизи и 812 лева юрисконсултско
възнаграждение, К.Н. – 1 804 лева, от които 180 лева за експертизи и
1 624 лева юрисконсултско възнаграждение, И.Н. – 1 578.50 лева, от
които 157.50 лева за експертизи и 1 421 лева юрисконсултско
възнаграждение, а К.И. – 1 127.50 лева, от които 112.50 лева за експертизи
и 1 015 лева юрисконсултско възнаграждение.
На ищците в производството е оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. О.К. се дължи адвокатско
възнаграждение в общ размер от 3 897.60 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) Г. Ф., с адрес ***, да заплати на Н.Р.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Р. Н.И. при ПТП на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) Г. Ф., с адрес ***, да заплати на К.Р.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Р. Н.И. при ПТП на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) Г. Ф., с адрес ***, да заплати на И.Р.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Р. Н.И. при ПТП на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) Г. Ф., с адрес ***, да заплати на К.И.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Р. Н.И. при ПТП на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.
Ф., с адрес ***, да заплати по сметка на СГС сумата от 3 280 лева, от
които 3 200 лева държавна такса и 80 лева депозити за съдебни експертизи в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Г. Ф., с адрес *** да заплати на адв. О.В.К.,
с адрес *** сумата от 3 897.60 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Р.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, К.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, И.Р.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и К.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Г. Ф., с адрес
*** съответно сумите от 902 лева, 1804 лева, 1 578.50 лева и 1 127.50
лева разноски за производството.
Решението е постановено с участието на И. А. Г., ЕГН **********,
трето лице помагач на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: