Р Е Ш Е Н И
Е
№
2592 14.12.2018
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 433 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София - 1766, район *******, представлявано от *******,
действащо чрез пълномощника си адвокат Г., против Д.Н.С. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4750/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7978/2017 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата 211.14 лв., представляваща незаплатена
цена за предоставени далекосъобщителни услуги, дължима по договор от
30.06.2015г. за абонатен № *********, за отчетен период от 05.07.2015г. до
04.11.2015г., за която е издадена крайна фактура № **********/05.11.2015г., със
срок за плащане до 20.11.2015г., ведно със сумата от 13.10 лв. – мораторна
лихва за периода от 21.11.2015г. до 09.10.2017г. и законната лихва върху
главницата, считано от 24.10.2017г. до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от 30.06.2015 г., по
който ответникът е абонат с клиентски номер ********* и титуляр на мобилен
номер 0895 785 677 с избрана абонаментна програма Start за 7.99 лева, със срок до 30.06.2017 г. Ползвани и
неплатени услуги са в размер на 68. 20 лв., поради което и ищецът едностранно
прекратил договора и начислил неустойка в размер на 142. 94 лв. за предсрочно
прекратяване на договора.
Правното основание на исковете е чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът не се явява и
не изпраща свой представител в съдебно заседание, нито изразява становище по
исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 7978/2017 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото
дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е
открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указала на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съществувалите
между страните облигационни отношения се установяват от сключения между тях
договор за мобилни услуги от 30.06.2015 г., съгласно който на ответника е
предоставено ползването на мобилни услуги, за мобилен телефонен номер *******,
срещу заплащането на месечна абонаментна такса от 7. 99 лв.
Вземанията
за главница за ползваните услуги са обективирани в
издадените фактури № **********/05.08.2015 г. за отчетен период от 05.07.2015
г. до 04.08.2015 г. на стойност от 48. 83 лв. с ДДС и №**********/05.09.2015 г.
за отчетен период от 05.08.2015 г. до 04.09.2015 г. на стойност от 22. 51 лв.
или обща стойност от 71. 34 лв., за която ищецът сочи за извършена от него
корекция при която остава дължима сумата от 68. 20 лв. Към горните фактури е
приложена разпечатка за ползвани услуги и тяхната стойност, като същите не са
оспорени от страна на ответника. При това съдът намира, че иска за установяване
дължимостта на така описаните суми следва да бъде уважен
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното им изплащане.
Досежно неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза
в договора, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки
номер. В тази връзка се търси плащане по фактура № **********/05.11.2015 г. на
стойност от 142. 94 лв. с ДДС, включваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора по вина на потребителя, които не е изпълнил задължението си за
плащане в срок на дължимите от него суми за ползваните услуги.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.143,
т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клаузи за неустойки са нищожни. В случая неустойка,
уговорена за периода от датата на прекратяване на договора до оставащия край на срока на договора, т.е.
възможен период от 24 месеца, с оглед срокът на договора, в размер на месечна
абонамента такса за услуга, която не е предоставена, е необосновано висока и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора,
преди изтичането на срока му, при никакви обстоятелства и е задължен да заплати
необосновано висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на
услуги, които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от
оператора. С горните мотиви съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, тъй като
противоречи на закона, покривайки критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съответно
иска за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху неустойката.
По
отношение на допълнително наведени доводи на ищеца за присъждане на неустойка в
размер на три месечни такси съдът намира, че с оглед извода за нищожност на
тази клауза няма как да се присъди част от общото търсената такава, при все че
нищожните клаузи не пораждат правни последици. Възражението за прекомерност и
намаляване до три месечни такси поради същите доводи не следва да бъде
обсъждано.
При това се налага извода, че се дължат
и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 62. 34
лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При
този изход на спора частично основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът да
му заплати сумата от 82. 36 лв., съобразно уважената част от исковете.
Или
общата дължима сума за разноските възлиза на 144. 70 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Д.Н.С. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1766, район *******, представлявано от *******, част от сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4750/25.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 7978/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 68. 20 лв., представляваща незаплатена цена за
предоставени далекосъобщителни услуги, дължима по договор от 30.06.2015г. за
абонатен № *********, за отчетен период от 05.07.2015г. до 04.09.2015г., ведно
със законната лихва върху горната сума,
считано от 24.10.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 68. 20 лв. до
пълния заявен размер от 211. 14 лв. - за неустойката, обективирана
във фактура № **********/05.11.2015 г.
на стойност от 142. 94 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава от датата
н депозиране на заявлението – 24.10.2017 г.
Осъжда Д.Н.С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София - 1766, район *******, представлявано от *******, сумата от 144. 70 лв. /сто четиридесет
и четири лева и 70 ст./ за направените по делото разноски, от които 62. 34 лв. по ч.гр.д. № 7978/2017 г . и 82. 36
лв. по настоящото гр.д. № 433/2018 г. и двете по описа на Бургаския районен
съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.