Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ......./18.11 |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
двадесет и девети юли |
Година 2020 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1068 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане е предявен при условията на чл. 694 ТЗ отрицателен установителен иск.
Ищецът „Б.“ ООД *** чрез управителя Г.И.твърди в рамките на откритото производство по несъстоятелност да са приети вземания на Националната агенция за приходите индивидуализирани като главници и лихва до 14.01.2019 г. съответно по Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ № 0900И0040239/19.01.2017 г. - 5779,16 лв. – главница и 1144,69 лв. лихва; по Декларация обр. 6 № 090021609578930/04.11.2016 г. главница 50691,48 лева и лихва 10984,03 лева; по Декларация обр. 6 № 090021610445399/05.12.2016 г. главница 57802,06 лева и лихва 12010,94 лева; по Декларация обр. 6 № 090021700337024/17.01.2017 г. главница 48032,38 лева и лихва 9593,90 лева; по Декларация обр. 6 № 220021701842125/24.02.2017 г. главница 25544,88 лева и лихва 4868,11 лева; по Декларация обр. 6 № 090021611051719/22.12.2016 г. главница 135311,66 лева и лихва 29319,87 лева; по Декларация обр. 6 № 090021611051842/22.12.2016 г. главница 121496,26 лева и лихва 25246,50 лева и по Декларации обр. 6 № 090021700883351/25.01.2017 г. главница 34817,47 лева и лихва 6954,38 лева. Ищецът оспорва декларациите да са подавани от управителя, представляващ дружеството или упълномощено от него лице. Оспорва и за периода, за които са подавани декларации да са начислявани възнаграждения на работници и служители с аргумент, че дружеството не е осъществявало дейност и съответно лицата не са осъществявали трудовите си задължения - да престират труд на съответните длъжности на определените работни места. На 08.04.2019 г. ищецът поискал да бъде извършена проверка на неверните данни и документацията, декларирана в НАП от името на дружеството, а под вх. № 10-53-03-1288/10.06.2019 г. е подадена коригираща декларация. Като акцесорно вземане спрямо несъществуваща главница ищецът оспорва да дължи и лихва. Иска да бъде признато за установено, че индивидуализираните вземания не съществуват.
В отговор по исковата молба от името на Национална агенция за приходите се твърди, че декларациите са подадени по електронен път от лица, изрично упълномощени от управителя, което счита за необходимо, но и достатъчно за установяване на данъчните задължения. Признава полученото искане за корекция на данните, но застъпва теза, че това може да стане само след задължителни указания, дадени от контролните органи на НОИ. Поддържа и теза, че установеното по основание и размер публично задължение обуславя и акцесорното вземане за лихва.
Синдикът на „Б.“ ООД (в несъстоятелност) – В.А., не изразява становище по фактите, предмет на изследване в производството.
В допълнителната искова молба от името на ищеца се оспорва декларациите да изхождат от П.Г., М.Ш. и М.Д., съответно да са били упълномощени да подават такива декларации.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Л., поддържа иска. Намира за недоказано в
производството процесните декларации да са подписвани
от упълномощено от управителя лице. Представя списък на претендираните
разноски.
Процесуалният
представител на ответника – експерт А. счита иска за неоснователен и недоказан.
Твърди представените по делото пълномощни и уведомления до Националната агенция
за приходите установяват представителна власт на подписалите ги лица.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
списък на разноските.
Като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на
страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:
Страните
не спорят, че от името на „ЕР ВИА“ ООД (предходно наименование на ищеца „Б.“
ООД) по електронен път са подавани декларации, касаещи публични задължения на
дружеството. Спорен е въпросът дали авторът на изявлението е притежавал
надлежна представителна власт, за да ангажира дружеството.
Декларация № 0900И0040239/19.01.2017 г. сочи на авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност по чл. 44 от ЗДДФЛ, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и по чл. 44а ЗДДФЛ за друг доходи в размер на 3467,11 лв. и данък при източника по чл. 195 от ЗКПО в размер на 2312,05 лв. общо в размер на 5977,16 лв. Част ІІІ от формуляра предвижда идентификация на автора на изявлението както когато представителната власт произтича от упълномощителна сделка, така и когато се изявлението изхожда от законния представител на юридическото лице. В случая тази част не е попълнена. От представения и неоспорен от ищеца електронен документ се налага извод, че този документ е въведен от М.Д.Ш..
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000163065995 (л. 151 от делото) е удостоверено подаден от М.И.Д.на 04.11.2016 г., подписан с електронен подпис, документ с указано съдържание – декларация обр. 6 за месец 10.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифициранаата от НАП декларация обр. 6 № 090021609578930/04.11.2016 г. като налице е припокриване в размера, съответно в основанието на декларираното задължение с декларация вх. № 09000163065995 (л. 64 от делото) – авансов удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 50691,48 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000163072569 (л. 152 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 05.12.2016 г. документ с указано съдържание – декларация обр. 1 за месец 11.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифициранаата от НАП декларация обр. 6 № 090021610445399/05.12.2016 г. като налице е припокриване в размера, съответно в основанието на декларираното задължение с декларация вх. № 09000163072569 (л. 65 от делото) – авансов удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 57802,08 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000173002451 (л. 153 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 17.01.2017 г. документ с указано съдържание – декларация обр. 6 за месец 12.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифициранаата от НАП декларация обр. 6 № 090021700337024/17.01.2017 г. като налице е припокриване в размера, съответно в основанието и размера на декларираното задължение с декларация вх. № 09000173002451 (л. 66 от делото) – авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 48032,38 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000173231468 (л. 154 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 24.02.2017 г. документ с указано съдържание – декларация обр. 6 за месец 1.2017 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифицираната от НАП декларация обр. 6 № 220021701842125/24.02.2017 г. като налице е припокриване в размера, съответно в основанието и размера на декларираното задължение с декларация вх. 09000173231468 (л. 67 от делото) – авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 25544,88 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000163076911 (л. 155 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 22.12.2016 г. документ с указано съдържание – декларация обр. 6 за месец 10.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифицираната от НАП декларация обр. 6 № 220021701842125/24.02.2017 г. като налице е припокриване размера, съответно основанието и размера на декларираното задължение с декларация вх. № 090021611051719 (л. 68 от делото), касаещо дължими вноски ДОО в размер на 71716,08 лв., дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд в размер на 14351,34 лв., дължими вноски за ДЗПО – Професионален пенсионен фонд – 20470,65 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 28770,61 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000163076908 (л. 156 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 22.12.2016 г. документ с указано съдържание, включващо и декларация обр. 6 за месец 11.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифицираната от НАП декларация обр. 6 № 090021611051842/22.12.2016 г. като налице е припокриване размера, съответно основанието и размера на декларираното задължение с декларация вх. № 09000163076908 (л. 69), касаещо дължими вноски ДОО в размер на 64615,07 лв., дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд в размер на 12881,11 лв., дължими вноски за ДЗПО – Професионален пенсионен фонд – 17983,45 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 25049,18 лв.
От представения по делото и неоспорен електронен документ – протокол вх. номер: 09000173006095 (л. 157 от делото) е удостоверено подаден с квалифициран електронен подпис от М.И.Д.на 25.01.2017 г. документ с указано съдържание, включващо и декларация обр. 6 за месец 12.2016 г. По делото не се спори, че декларацията съответства на идентифицираната от НАП декларация обр. 6 № 090021700883351/25.01.2017 г. като налице е припокриване размера, съответно основанието и размера на декларираното задължение с декларация вх. № 09000173006095 (л. 70), касаещо дължими вноски ДОО в размер на 20364,04 лв., дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд в размер на 3514,38 лв., дължими вноски за ДЗПО – Професионален пенсионен фонд – 1414,56 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 9524,49 лв.
От представения формуляр Уведомление за упълномощаване,
оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес се установява писмено
изявление на Д.А.Б.като представляващ Е. В. ООД, че на 25.10.2012 г. упълномощава
B.S.C.Ltd като титуляр на КЕП ********* чрез M. I. D., че след надлежно упълномощаване ще
ползва електронните услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през
интерфейса на информационната система на НАП и/или ще подава по електронен път
и ще подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП) следните документи във
връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови
интереси в производствата, развивани пред органи на НАП – декларации, документи
или данни, свързани със задължителното осигуряване при пълен достъп. Посочено
е, че упълномощеното лице ще подписва документите и/или ще достъпва
електронните услуги, предоставяни от НАП, със следния КЕП: 9А100D (сериен номер на удостоверението за
КЕП) с титуляр B.S.C.Ltd, а за физическо лице за автор в
удостоверението за КЕП е посочен M. I. D..
При
възприетата фактическа обстановка от събраните доказателства, относими към надлежно въведения в процеса спор, от правна
страна съдът намира следното:
Производството
по чл. 694 ТЗ е призвано да утвърди еднозначно съществуването на определено по
основание и размер вземане, легитимиращо кредитора в открито производство по
несъстоятелност. В рамките на настоящото производство на общо основание приложимо
е правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК – всяка страна дължи да докаже
обстоятелствата, на които основава тезата си в процеса като изключи всяко
разумно противопоставено от насрещната страна възражение. Същевременно обаче
следващата алинея освобождава страната по спора от задължение да докаже факт,
за който законът установява предположение.
М.Ш.изрично е упълномощена да представлява дружеството като съставя, подписва и предава декларации и да получава всякакви документи, свързани с дейността на дружеството. Изрично е посочено, че пълномощното обхваща и отношенията на дружеството с НАП (л. 121 от делото). Декларация № 0900И0040239/19.01.2017 г. сочи на авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност по чл. 44 от ЗДДФЛ, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и по чл. 44а ЗДДФЛ за друг доходи в размер на 3467,11 лв. и данък при източника по чл. 195 от ЗКПО в размер на 2312,05 лв. общо в размер на 5977,16 лв. Следователно, действието е извършено в кръга на предоставената й представителна власт и обвързва дружеството.
Съгласно
действалият и към датата на подписване на процесните
документи чл. 15 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП
– с изменено впоследствие наименование на Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, титулярът,
какъвто в случая се явява ищецът според дефинитивната норма на чл. 4 изр. второ
ЗЕДЕП, не може да оспори направено от негово име изявление, подписано с
електронен подпис, когато изявлението е отправено в информационна система,
предназначена да работи в електронен режим, нито да повдига спор за
представителна власт на лице, на което е предоставен достъп до начина на
идентифициране. Тази норма утвърждава необоримо предположение за авторството на
документа по смисъла на чл. 180 ГПК, произтичащо от специфичен начин за
идентификация на автора и съответно титуляра на
изявлението.
Представените
от ищеца на хартиен носител и неоспорени от ответника електронни документи
сочат на поискан достъп до система на НАП от Д.Б., действащ от името на Е.В.ООД. Ищецът основава оспорването си на
твърдението, че не е спазена предписаната от уведомлението форма на
упълномощаване.
Законът
не предписва особена форма за упълномощаване в производството по предоставяне
на електронни услуги. Такава не следва и от предписаните правила в Наредба за
електронните административни услуги, приета с ПМС № 107 от
19.05.2008 г., обн., ДВ, бр. 48 от
23.05.2008 г. (Наредбата), действала към датата на уведомлението – 25.10.2012
г. Според чл. 82 ал. 1 от Наредбата упълномощеното лице придобива качеството
посредник на електронна административна услуга, за което е достатъчно наличие
на упълномощаване. Еднозначно изразената воля в уведомлението сочи на
предоставена представителна власт на посредник при указан автор на електронното
изявление – М.Д..
Настоящият
състав приема, че словосъчетанието „след надлежно упълномощаване“ изисква повторно
изразена воля с очертаното вече съдържание. Изявлението, че представляваното
лице Е.В.ООД чрез законния си представител упълномощава друго лице да го
представлява пред НАП не сочи на предстоящо упълномощаване или предходно
извършено такова, а обективира воля за
упълномощаване.
Изводът,
че изявлението отразява упълномощително изявление, а
не поставя допълнително изискване за спазване на определена форма произтича и
от правилата на правописа в българския език. За да придобие самостоятелно
значение в рамките на изречението езиковите правила изискват обособяването му
от останалия текст на изречението каквото в случая липсва по отношение на текста
„след надлежно упълномощаване“. При тези съображения съдът приема, че на текста
е придаден декларативен характер, потвърждаващ правомощието на упълномощителя да делегира представителна власт.
При
положение, че законът не изисква особена форма, дублирането на еднозначно
направеното изявление в друг документ остава безпредметно. Предвидената във формуляра като необходима
нотариална заверка на подписа в пълномощното изрично е свързана с искане за „предоставяне на данъчна и осигурителна
информация“. Тази утежнена форма може да бъде обяснена с вмененото
задължение на данъчната администрация като доставчик на административни услуги
да опазване на защитена от закона информация. При изрично очертаната услуга
няма основание утежнената форма да се свързва и с упълномощаване за изпълнение
на задължението за определяне и деклариране на данъци и осигурителни вноски, каквото
правомощие е указано в процесното пълномощно.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че авторът на електронния
документ М.Д. е легитимиран да представлява дружеството упълномощител
пред данъчната администрация с произтичащата от това обвързваща сила за дружеството.
Обемът
на учредената представителна власт обаче изрично е ограничен до „декларации,
документи или данни, свързани със задължителното осигуряване“. Задължителен
характер имат вноските за държавно обществено осигуряване, допълнително
задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване. Описаните
задължения с това основание в декларациите за месец октомври, ноември и
декември 2016 г. (от л. 68 до л. 70 от делото) се включват в обхвата на
учредената представителна власт.
Заявените
в процеса обстоятелства не сочат нито на правоизключващи,
нито на правопогасяващи обстоятелства досежно основата за определяне на данъчните задължения.
Основание за начисляване на публичните вземания не е ефективното плащане на
възнаграждение, а възникналото задължение – чл. 7 ал. 3 КСО и чл. 157 ал. 6 КСО. Макар и нормата на чл. 7 ал. 3 КСО да визира положен труд, настоящият
състав приема, че смисълът й е да се дължи трудово възнаграждение за съответния
период. Специалният закон – Кодексът за труда, изрично предписва хипотезите,
освобождаващи работодателя от задължението да плати възнаграждение в рамките на
действащо трудово правоотношение. Нормата на чл. 267 ал. 2 КТ освобождава
работодателя от задължението да плати възнаграждение при престой, само когато е
наложен по вина на работника или служителя. В исковата молба подобно
обстоятелство не се твърди, поради което в сила е правилото – работодателят
дължи брутното трудово възнаграждение дори и работникът или служителят да не е
упражнявал ефективно трудовите си задължения.
Извън
предмета на настоящото производство остава въведеното в процеса с молба от
02.03.2020 г., че публичните задължения са определени по размер въз основа на
неподписани от управителя допълнителни споразумения за възнагражденията. Исковото
производство е предпоставено от развило се
производство пред съда по несъстоятелността. Нормата на чл. 694 ТЗ предвижда
възможност този спор да бъде повдигнат повторно при изрично предписан спор –
14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на
съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ. Предявяването на иска предполага посочване на
обстоятелствата, на които ищецът основава своето оспорване, а връзката с
предходно развило се производство осигурява предходно обмисляне на позицията
включително и с оглед изразеното правно становище от съда по несъстоятелността.
В случая с исковата молба оспорването е ограничено до представителната власт на
лицата, подали данъчните декларации. Това основание единствено се поддържа и в
допълнителната искова молба, призвана да поясни и допълни първоначално
изразената позиция по спора – чл. 372 ал. 2 изр. първо ГПК. В случая този срок
е изтекъл на 11.10.2019 г. По аргумент от чл. 64 ал. 1 ГПК настоящият състав
приема, че възможността за въвеждане на нови обстоятелства се преклудира като изключението от това правило е изрично
указано в чл. 147 ГПК. Въведеното с молбата от 02.03.2020 г. ново обстоятелство
не отговаря на очертаните критерии. Видно от молба до управителя на НОИ и
изпълнителния директор на НАП (пришита по л. 33-34 от делото) и молба до ТД на
НАП – гр. София (л. 35-36) това обстоятелство е било известно на законния
представител на ищцовото дружество и към 11.10.2019
г., поради което не съществува процесуална възможност да бъде включено в
предмета на изследване по делото.
Страните
не спорят, че размерът на предявените и приети от съда по несъстоятелността
вземания за лихви е определен по нормативно предписания ред. Повдигнатият спор досежно лихвите е ограничен до основанието за начисляването
им с оглед поддържания довод за несъществуване на главното задължение, поради
което безпредметно остава изследването на този въпрос в настоящото
производство.
М.Ш.изрично е упълномощена да представлява дружеството като съставя, подписва и предава декларации, свързани с дейността на дружеството пред НАП с пълномощно, налично по л. 121 от делото. Декларация № 0900И0040239/19.01.2017 г. сочи на авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност по чл. 44 от ЗДДФЛ, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и по чл. 44а ЗДДФЛ за друг доходи в размер на 3467,11 лв. и данък при източника по чл. 195 от ЗКПО в размер на 2312,05 лв. общо в размер на 5977,16 лв.
По изложените съображения съдът приема за неоснователно заявеното оспорване досежно вземания, установени с декларации и акцесорните им вземания за лихви както следва:
* декларация образец 6 № 220021701842125/24.02.2017 г. (посочен при предявяване на вземането) /вх. № 090021611051719, касаеща дължими вноски ДОО в размер на 71716,08 лв., дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд в размер на 14351,34 лв., дължими вноски за ДЗПО – Професионален пенсионен фонд – 20470,65 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 28770,61 лв. и лихва в размер на 4868,11 лв.;
* декларация образец 6 № 090021611051842/22.12.2016 г. (посочен при предявяване
на вземането) / вх. № 09000163076908, касаеща
дължими вноски ДОО в размер на 64615,07 лв., дължими вноски за ДЗПО –
Универсален пенсионен фонд в размер на 12881,11 лв., дължими вноски за ДЗПО –
Професионален пенсионен фонд – 17983,45 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 25049,18 лв. и лихва в размер на
25246,50 лв.;
* декларация обр. 6 № 090021700883351/25.01.2017 г. (посочен
при предявяване на вземането)/ вх. № 09000173006095, касаеща
дължими вноски ДОО в размер на 20364,04 лв., дължими вноски за ДЗПО –
Универсален пенсионен фонд в размер на 3514,38 лв., дължими вноски за ДЗПО –
Професионален пенсионен фонд – 1414,56 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване 9524,49 лв. и лихва в размер на
6954,38 лв.
* декларация № 0900И0040239/19.01.2017 г. за авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност по чл. 44 от ЗДДФЛ, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и по чл. 44а ЗДДФЛ за друг доходи в размер на 3467,11 лв. и данък при източника по чл. 195 от ЗКПО в размер на 2312,05 лв. общо в размер на 5977,16 лв. и лихва в размер на 1144,69 лв.
Не
се установява обаче учредена представителна власт досежно
задълженията по ЗДДФЛ. При изрично очертания обхват на представителната власт
подадените декларации за задължения, формиран по реда на ЗДДФЛ не изхождат от
упълномощено от ищеца лице, за да го обвърже с инкорпорирания в документите
неизгоден за него факт – основанието и размера на публичните задължения.
Законът предписва нарочен ред за установяване на публично задължение и
доколкото установения в случая порок изключва облекчената форма – декларация от
данъчно задълженото лице, предпоставка за установяването му се явява извършена
ревизия и
Ето
защо оспорените вземания по декларациите с указано основание „авансово
удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 09000163065995 в размер на
50691,48 лв., вх. № 09000163072569 – 57802,08 лв., вх. № 09000173002451 –
48032,38 лв. и вх. № 09000173231468 – 25544,88 лв., предявеният иск следва да
бъде отхвърлен общо за сумата 182070,82 лв.
Понеже
не се установява да е възникнало данъчно задължение в предявения размер,
По разноските
При
установения изход от спора ответникът дължи да възмезди ищеца за направените и доказани
в процеса разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно
уважената част от иска.
Нормата
на чл. 78 ал. 8 ГПК въвежда специфична форма на отговорност, която еднозначно
свързва с определено качество на процесуалния представител – юрисконсулт. Тази
норма не предписва изискване за реално направени разноски в отклонение от
общото правило на чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 78 ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 32 т. 3 ГПК изрично разграничава юрисконсулта от други служители с юридическо
образование в учреждение, какъвто статут има
ответникът. Както е имал повод да посочи и Конституционният съд в Решение
№ 10 София, 29
септември 2016 г. конституционно дело № 3/2016 г. материалната справедливост на
даденото разрешение от чл. 78 ал. 8 ГПК произтича от припокриване в естеството
на дейността на адвоката с тази на изрично ангажиран правен специалист с фокус
върху „постоянно и незабавно
(като разполагаемост и готовност), за правно съдействие на
място, присъствие на правен специалист (юрисконсулт), включително и
представителство, и защита пред съд“.
Възможността и друг специалист с юридическо образование да осъществява
процесуално представителство пред съд сочи на инцидентен ангажимент. Понеже
сумата се дължи на страната, а не на процесуалния й представител извънредният
ангажимент за представителя (доколкото наименованието на длъжността не предполага
правното съдействие и защита да е основния му ангажимент) остава без правно
значение. Предвид изричната формулировка на чл. 78 ал. 8 ГПК и утвърденото
основание за съответствие на материалната справедливост като съществен белег за
правовата държава, настоящият състав не намира основание за разширително
тълкуване на специалната норма, разпростирайки приложното й поле и спрямо
осъществена защита от друг служител с юридическо образование по смисъла на чл.
32 т. 3 ГПК. На страната, притежаваща очертано в нормата качество, е признато
право да получи сума в нормативно очертани граници, когато е защитавана от
пряко ангажиран за целта свой служител по трудово или служебно правоотношение.
Това в случая не се установява, поради което искането за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно. Тъй като нормата на чл. 81 ГПК
изисква нарочно произнасяне по заявено искане за разноски, така формирания
извод следва да бъде огласен в диспозитива.
Съгласно
чл. 694 ал. 2 ТЗ задължението за ищеца да заплати държавна такса произтича от
отхвърлена претенция. Ето защо и в тежест на ищеца следва да бъде възложена
държавната такса, съответна на отхвърления размер на претенциите.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения при условията на чл. 694 ТЗ иск от „Б.“ ООД (в несъстоятелност), че за НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с адрес по делото: гр. София, ул. „*****, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ приети вземания с определение № 2132/23.05.2019 г. по т.д. 2949/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав идентифицирани както следва: декларации обр. 6 № 090021609578930/04.11.2016 г. за сумата 50691,48 лв. и лихва в размер на 10984,03 лв.; декларация обр. 6 № 090021610445399/05.12.2016 г. за сумата 57802,08 лв. и лихва в размер на 12010,94 лв.; декларация обр. 6 № 090021700337024/17.01.2017 г. за сумата 48032,38 лв. и лихва в размер на 9593,90 лв.; декларация обр. 6 № 220021701842125/24.02.2017 г. за сумата 25544,88 лв. и лихва в размер на 4868,11 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с адрес по делото: гр. София, ул. „***** да заплати на „Б.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ****** с адрес по делото: гр. София, бул. „******, офис 10 сума в размер на 2916,44 лв. – възнаграждение за адвокат в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 694 ал. 2, изр. второ ТЗ „Б.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, бул. „******, офис 10 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сума в размер на 14402,80 лв. - държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 8 ГПК, предявено от името на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от
страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл.
248 ГПК.
СЪДИЯ: