№ 240
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседА.е на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Веселина Вълева
Маргаритка Шербанова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600703 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1, т.5 от НПК.
Делото е образувано по искане на осъденото лице В. В. Й., за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД №372/2023г. по описа на Окръжен съд-Перник и
НОХД 351/2022г. Районен съд –Перник и отмяна на постановената присъда и въззивното
решение.
В искането не се сочи конкретно нито едно от трите касационни основА.я по чл.348,
ал.1 от НПК, които са и основА.е за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1,
т.5 от НПК.
В саморъчно написаното искане за възобновяване на производствата по горецитирА.те
дела, именувано „касационна жалба“, се сочи, че в жалбите си с №№465 и 466 от
15.08.2022г. и № 489 от 28.09.2023г. по описа на МП „ГДИН“ Затвора- ***, били подадени в
срок за разпоредителното заседА.е и съдържат коментар на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. В тях, осъденият бил изложил съображения за неоснователно и незаконно удължаване
на срока на досъдебното производство, предвиден в чл.234, ал.1 от НПК, което „прави
доказателството за което бил осъден по чл.339, ал.1, пр. 2 от НК, да е по чл. 234, ал.7 от НПК
„… и за всичко това имал правни основА.я, които бил изложил аналитично в жалбите си,
които не били взети под внимА.е от съда и на двете инстанции и му била наложена
неоснователно ефективна присъда“.
1
На следващо място осъдения релевира оплакване за неоснователност на присъдата му
по чл.216,ал.1 от НК, тъй като била от частноправен характер, с маловажни щети, които бил
заплатил.
С определение от 04.06.2024г. Софийският апелативен съд като взе предвид, че е
налице надлежно искане за възобновяване на наказателното производство от оправомощено
за това лице, в срока по чл.421 ал.3 НПК, насрочи открито съдебно заседА.е за разглеждане
на делото по исканото възобновяване.
В съдебно заседА.е пред настоящата инстанция, проведено на 18.06.2024г. осъденият
Й. се явява лично и със служебно назначения му защитник адвокат Б. от САК. Защитникът
на осъдения В. В. Й. поддържа доводите изложени в искането за нарушение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията на
процесуалните правила се свеждат до извършване на процесуално-следствени действия
извън установените срокове, касаещи престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК,
следователно събрА.те доказателства са правно ирелевантни за доказване на
престъплението. Защитата счита, че не са установени редица обстоятелства свързА. с
иззетото огнестрелно оръжие – предмет на това престъпление. Относно второто
престъпление, за което осъдения е признат за виновен, това по чл.216 ал.1 от НК, защитата
поддържа тезата за маловажност на деянието и следователно същото се преследва по тъжба
на пострадалия, а не по общия ред. Твърди, че вредите от престъплението са възстановени.
Моли за отмяна на присъдата и решението на предходните две инстанции и оправдаване на
подсъдимия, алтернативно отмяна на актовете на предходните инстанции и връщане на
делото за ново разглеждане - чл.425,ал.1,т.2, пр.2, вр. с чл.24, ал.1,т.1 от НПК и чл.
425,ал.1,т.1 от НПК.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
направеното искане. Намира, че не са налице предпоставките на закона за възобновяване на
производството по цитираното наказателно дело по описа на ОС- Перник, нито за отмяна на
постановената присъда.
Апелативен съд-София, след като прецени изложените доводи от осъдения Й. и
неговия защитник, както и становището на представителя на държавното обвинение, намери
следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като
направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визирА.те в чл.419 от
НПК, при посочено основА.е по чл.422, ал.1,т.5 от НПК. Разгледано по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С присъда №27/15.06.2023г. постановена по НОХД №351/2022г., РС-Перник, III
нак.състав е признал за виновен В. В. Й. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК вр. с чл.54 от
НК и го е осъдил на наказА.е 3 месеца лишаване от свобода. Със същата присъда съдът го е
признал за виновен и за второ престъпление по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК, като го е осъдил за
това престъпление на наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основА.е
чл.23, ал.1 от НК му е определил едно общо наказА.е в размер на 2 (две) години „лишаване
от свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
С присъда №27/15.06.2023г. постановена по НОХД№351/2022г. на РС-Перник,
2
подсъдимия Й. е оправдан за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С решение №77/ 03.11.2023г., постановено по ВНОХД №372/2023г., Окръжне съд -
Перник, изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда.
С оглед горното, настоящият състав на Апелативен съд – София, съобрази следното:
На първо място следва да се подчертае, че настоящата съдебна инстанция няма
правомощие при проверката си да изменя проверявА.те и приети от съдилищата по делото
фактически положения, включително да изгражда своя самостоятелно възприета фактическа
обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл. 422,
ал.1,т.5 вр. с чл. 348, ал.1,т.1-3 от НПК, както по основА.ята за проверка, така и касателно
подлежащите на такава проверка съдебни актове. Изрично е посочено, че предмет на тази
проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1,т.1-3 от
НПК, като включва проверка за нарушение на материалния закон – ако законът е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи, ако е допуснато
нарушение на процесуалните правила, довело до огрА.чаване на процесуалните права на
стрА.те и не е отстранено, ако липсват мотиви на проверявА.те съдебни актове или протокол
от съответно съдебно заседА.е, ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или
тайната на съвещА.ето е била нарушена. Предметът на проверката е свързан и с начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти и
обстоятелства по делото. В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения относно оценката на
доказателствените материали, когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
направени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
На следващо място е необходимо да се уточни, че когато по едно наказателно
производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, на проверка по
реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. В тези случаи,
евентуално допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения по чл.348, ал.1
т.1-3 от НПК биха могли да бъдат причина за възобновяване на делото само ако не са били
констатирА. и отстранени от въззивната инстанция, и така въззивната инстанция сама е
допуснала нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, или иначе казано е „пропуснала“
нарушенията в присъдата на първа инстанция да се отразят в решението й като по този
начин опорочават самото въззивно решение.
Съобразно дължимата проверка, настоящият състав на Апелативен съд-София
разгледа релевирА.те оплаквА.я за нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, като счете за ненужно преповтарянето на
фактическата обстановка, възприета и изложена от въззивния съд в цитираното решение и
се съгласява изцяло с възприетите от Окръжен съд- Перник обстоятелства по делото.
Във връзка с релевирА.те оплаквА.я за допуснати съществени процесуални
нарушения в искането на осъдения Й., съдът приема следното:
На първо място настоящият съд следва да посочи, че в хода на досъдебното
производство, не са извършени процесуални действия извън законоустановените срокове
довели до огрА.чаване на процесуалните права на подсъдимия. Не са нарушени
процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. Същият е изготвен в
съответствие с нормата на чл.246, ал.2 от НПК. Изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи на
това, че обвинителния акт съответства на поставените му стандарти в нормата на чл.246,
3
ал.2 от НПК. Подробно са описА. релевантни на предмета на доказване по смисъла на
чл.102 от НПК факти и обстоятелства, участието на осъдения Й. в изпълнителните деяния,
за които е предаден на съд и по които е признат за виновен, условията на време, място и
обстановка на реализирането на престъпната деятелност, както и начина на извършване на
престъпните деяния. Подробно са изложени в обвинителния акт признаците на
престъпленията от обективна и субективна страна.
В хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка и подкрепящите я доказателства. За престъплението по чл. 216,
ал.1 от НК е установено по безспорен начин, че е налице унищожаване на чуждо имущество,
като с действията си осъденият Й., хвърляйки камък е счупил стъклопакет на кухненското
помещение и стъклопакет в южна стая в жилището на А. И. П., чиято обща стойност е
372,72 лв. От обективна страна е налице унищожаване предмета на посегателство, като е
засегната неговата субстанция по начин негоден за неговото обичайно употребление. Това
засягане е в резулатат и в пряка причинна връзка от действията на осъдения, който факт не
се отрича от Й. и се установява от събрА.те по делото гласни доказателствени средства.
Налице е вреда, която макар и по твърдения на осъдения да е репарирана, този факт не влияе
върху отпадане наказателната отговорност на подсъдимия, а само като смекчаващо
обстоятелство при определяне на наказА.ето. Настоящият съд споделя изводите на
въззивната инстанция, която отхвърля като неоснователен довода на осъдения, че случая е
маловажен по смисъла на чл.93,т.9 от НК и в тази връзка деянието се преследва по тъжба на
пострадалия. Правилно въззивната инстанция е отчела разликата между понятията „вреди“ и
„вредни последици“ и че в случая вредните последици с оглед действията на Й.
потенциално са създали опасност за засягане на по-широк кръг обществени отношения – не
само тези свързА. с нарушаване неприкосновеността на чуждата собственост но и
потенциална опасност от засягане на телесната неприкосновеност на лицата в жилището –
бившата съпруга и детето на осъдения Й.. Тези обстоятелства, както правилно подчертава
въззивната инстанция, обосновават завишена степен на обществена опасност и са пречка да
бъде квалифицират случая като маловажен. Следователно двете съдебни инстанции
правилно са приложили закона.
Настоящият съд не приема доводите на осъдения, касателно липсата на умисъл за
извършеното от него престъпление по чл.339,ал.1, пр.2 от НК. Й. твърди, че е бил със
съзнА.ето, че е редовен ловец и е притежавал нужното разрешение за притежаване на ловна
пушка и боеприпаси. Подобно твърдение е несъстоятелно предвид липсата, както отбелязва
въззивната инстанция, на участие на Й. в процедурата за издаване на разрешение. От
обективна страна престъплението е доказано със събрА.те в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства – свидетелски показА.я и
протоколи. Извършената комплексна балистично-дактилоскопна експертиза, доказва
характера на иззетото оръжие, а именно огнестрелно, което осъденият е държал в своя
фактическа власт. Помещението откъдето е иззето оръжието е нает от Й. обект, без достъп
на ползване от други лица, които факти са безспорно установени в хода на разследването. От
правна страна престъплението е формално, за което не се изисква вредоносен резултат.
Съдът не споделя възраженията, че са налице процесуални действия извършени
извън предвидените в закона срокове, което опорочава годността на доказателствата за това
престъпление, каквито възражения се релевират в искането.
На основа на изложеното по-горе, настоящият съд намира, че не е нарушен
материалният закон, както и че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, поради което не са налице възобновителни основА.я по смисъла на чл.422, ал.1,т.5
от НПК вр. с чл. 348, ал.2 вр. с ал.1, т.1 и чл.348, ал.3, т.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК.
С оглед изложеното, Софийският апелативен съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№ 501027/09.95.2024г. година на осъдения В.
В. Й., с установена самоличност, ЕГН**********, за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 372/2023г. на Окръжен съд-Перник и по НОХД №351/2022
година по описа на Районен съд-Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5