РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гр. дело №399 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на Г.Г.С. с ЕГН ********** ***, представляван от
процесуалния представител адвокат М.Н. с адрес ***, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Т.Г.,
като са предявени 3 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса
на труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №ЛС-05-1249/27.11.2017
г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.2-ро от Кодекса на труда уволнение поради
„закриване на част от предприятието или съкращаване на щата“ за незаконно и
неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната
работа като “техник хидравлични и теренни дейности” в ответното дружество. 3)
По чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за заплащането на сумата от
3399 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
за максималния 6-месечен период, както и за присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба Г.Г.С. е посочил, че е работил
в ответното дружество на длъжността „техник хидравлични и теренни дейности“ в
отдел „автоматизирани системи“ от 13.07.2015 г., а преди това е бил на друга длъжност;
неговото трудово правоотношение е било прекратено от изпълнителния директор на дружеството
със заповед от 27.11.2017 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на
труда – поради съкращаване на щата или закриване на част от предприятието; последната
получена брутна работна заплата за пълен отработен месец е била в размер на
566.50 лева за месец октомври 2017 година; заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е
извършил подбор по чл.329 от Кодекса на труда или ако той е извършен, то
процедурата е проведена формално; не му е предложена друга подходяща работа от
незаетите длъжности в щатното разписание на дружеството, която може да бъде
изпълнявана от него; промяната в щатното разписание не е извършена по надлежния
ред; настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на
направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок
(изпратен по пощата на 09.03.2018 г. и получен в деловодството на ДРС на
12.03.2018 г.) е бил депозиран отговор от ответника, в който се сочи, че
предявените искове са допустими, но неоснователни; при прекратяването на
трудовия договор са спазени всички императивни изисквания на Кодекса на труда,
като преди съкращаването на щата е извършена промяна в щатното разписание и е
проведен подбор между лицата, заема длъжността „техник хидравлични и теренни
дейности“; съобразно получените резултати и даденото от комисията становище е
взето решение за съкращаването на ищеца; не оспорва размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец в размер на 566.50 лева;
счита исковете за неоснователни, като при условията на евентуалност прави
възражение за прихващане до размера на по-малкото от двете задължения измежду
претендираното от ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 от Кодекса на труда в размер
на 3399 лева и изплатеното от ответника обезщетение по чл.220 ал.1 от Кодекса
на труда в размер на 566.50 лева; настоява за присъждането на направените
разноски.
В началото на първото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е посочил, че от допълнително представените от ответното
дружества документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на Г.Г.С.
е установил, че комисията по подбора е следвало да вземе мнението на прекия
ръководител при оценката на показателите за изпълнението на преките служебни
задължения; трябвало е да има писмен доклад на прекия ръководител, но такъв не
е представен; в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца не е посочено дали става въпрос за закриване на част от предприятието или
за съкращаване на щата; в длъжностната характеристика на Г.Г.С. е записано, че
негов пряк ръководител е специалист – кадастър, като такова лице не е дало оценка
за работата на всеки от техническите служители на дружеството, за да се извърши
проверка на основателността и правилността на извършения подбор; в устава на
ответното дружество е записано, че в компетентността на съвета на директорите е
да утвърждава организационно – управленската структура, която е пряко свързана
със щатното разписание; няма доказателства съветът на директорите да е утвърдил
новото щатно разписание, като това правомощие не може да се делегира на
изпълнителния директор с договора за управление и контрол; затова извършеното
съкращаване е извършено от лице, което е нямало правото да го направи. В
последното съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че в
личното дело на служителя С.С. е представена диплома за завършено средно
образование, докато според новото щатно разписание от 01.11.2017 г. изискването
на заемане на длъжността е наличието на висше образование; това опорочава
процедурата по подбора, тъй като образованието на С.С. не съответства на
изискванията и е следвало на основание на чл.328 ал.1 т.11 от Кодекса на труда
да бъде прекратено неговото трудово правоотношение; в деловодната система на
ответното дружество е посочено, че Заповед №РД-03-242/23.11.2017 г. касае ново
длъжностно разписание в ЦУ/автоматизирани системи, ел.каси Тервел – Тошево,
докато от лист №55 в кориците на делото е видно, че същата заповед от същата
дата касае сформирането на комисия за утвърждаване на критерии за подбор; в
деловодната система на ответното дружество е отбелязано, че Заповед №РД-03-242#1#1/23.11.2017 г.
касае утвърждаването на критерии за подбор, докато от намиращата се на лист №
139 от делото заповед е видно, че критериите за подбор са приети със Заповед №РД-03-242#1/23.11.2017
г.; точно със същата заповед на лист №139 от делото едновременно са приети и
утвърдени критериите за подбор, утвърдено е решение на комисията за подбор и е
разпоредено да се предприемат действия за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца; затова счита, че към момента на предприемането на
такива действия по прекратяване на трудовото правоотношение не е имало
действала по-рано заповед, с която да са били утвърдени критериите; от
посочените две заповеди, вписани в деловодната система на ответното дружество,
е видно, че и двете са вписани на 23.11.2017 г. в 11:54:12 часа; невъзможно е да се впишат две
заповеди в рамките на една секунда и поне едната от тях е антидатирана; в
деловодната система на ответното дружество е посочена Заповед №РД-03-243/23.11.2017
г., която е била входирана в 10:27:43 часа; тя е била за сформирането на
комисия за подбор на длъжността „техник хидравлични дейности”, а такава заповед
не е представена по делото; реално заповедта за сформирането на комисията е с
№РД-03-242/23.11.2017 г., което е още едно потвърждение, че има антидатиране и
вписване със задна дата; от последния ред на представената деловодна справка е
видно, че изходящ документ с рег. №ЛС-108/23.11.2017 г. е регистриран в
09:21:09 часа с искане по чл.333 от Кодекса на труда относно ищеца дали същият
се ползва със защита по наредбата на Министерството на здравеопазването и член
ли е на синдикално ръководство, което още веднъж показва, че предварително е
имало сформирано решение кое лице да бъде съкратено и само формално са определени
и оценени критериите; в приложение №1 към критериите, което се намира на лист №
53 в кориците на делото, голяма тежест имат критериите по т.2.1.1., т.2.1.2. -
спазване на изискванията на Кодекса на труда - умение за работа в екип и
взаимоотношения с колеги, граждани и фирми; няма правна норма в Кодекса на
труда, която да регламентира подобен вид отношения и умения за работа в екип; на
практика тези два критерия са основополагащи за определянето на извършения
подбор и по-малкото точки, които е получил ищецът; това е във връзка с
протокола за извършения подбор, намиращ се на лист №45 от кориците на делото; именно
по тези два критерия Г.Г.С. има по-ниска оценка от останалите лица,
спрямо които е извършен подбор, а никъде в трудовите досиета няма обективни
доказателства, че някой работи по-добре или по-лошо; ищецът е започнал работа в
„НЕОПЪРЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД на 30.04.2018 г. като оператор и там трудовото му
възнаграждение е по-високо от получаваното в ответното дружество, поради което
претенцията му реално се ограничава за периода до 30.04.2018 г., защото от
трудовата книжка е видно, че в този период същият не е имал трудово
правоотношение. След даването ход на устните състезания процесуалният
представител на ищеца е посочил, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение
е незаконосъобразна; първото основание е липса на компетентност на
изпълнителния директор да измени и утвърди еднолично ново щатно разписание във
връзка с обстоятелството, че това изключително правомощие е дадено на съвета на
директорите с разпоредбата на чл.23, т.6 от устава на дружеството, която казва:
„Съветът на директорите приема организационно-управленската структура, одобрява
правилата за организация на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и
другите вътрешни правила на дружеството…”; в заповедта, с която става промяната
в щатното разписание, са посочени като основания Заповед №РД-03-320/01.11.2017
г. и договор за управление на изпълнителния директор; в Раздел ІІ „Права и
задължения” никъде няма такова правомощие; в чл.5 буква б) има изрична
разпоредба „да не упълномощава другиго с правата предоставени му в този
договор, както да не извършва от името
на търговеца действия, които са в компетенциите на общото събрание на
акционерите и съвета на директорите…”; това потвърждава твърденията, че самото
изменение в щатното разписание е направено при изначалната липса на
компетентност от изпълнителния директор; самата процедура за извършения подбор е
извършена формално; в представената разпечатка от деловодната система искането
по чл.333 от Кодекса на труда предхожда по време процедурата по извършването на
подбора; това ясно говори, че подборът е едно последващо формално документиране
на взето решение за съкращаване на ищеца; на следващо място не е следвало да се
извършва процедура по подбор при положение, че с новото щатно разписание от
01.11.2017 г. е въведено ново изискване за висше образование за заемането на
длъжността „техник хидравлични дейности”; би следвало по реда на Кодекса на
труда да се поискат документи за съответствие с въведените нови изисквания за
заемане на длъжността, а С.С., който е един от участниците, има представена
диплома за средно образование и не отговаря на изискванията за заемане на тази
длъжност; подбор не би трябвало да се извършва, защото се съкращава една бройка
и има лице, което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността; би
следвало да се прекрати неговото трудово правоотношение, а не правоотношението
на Г.Г.С.; по повод дадените оценки на прекия ръководител – в заповедта на изпълнителния
директор №РД-03-242/23.11.2017 г. изрично е посочено, че се иска писмено
становище от прекия ръководител, а вместо такова писмено становище е
представена една табличка с кръстчета, като нито в материалите по делото, нито
в процедурата по подбор има заявени каквито и да било мотиви защо се дават такива
оценки; всички документи са антидатирани, което ясно личи от вписванията в
деловодния регистър на дружеството - налице е разминаване както по номера, така
и по съдържание; вписване на заповеди на една и същата дата, в една и съща
минута и дори една и съща секунда; настоява за уважаването на предявените претенции,
отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването на ищеца на заеманата от
него длъжност, както и изплащането на обезщетение съгласно уточненията,
направени в последното съдебно заседание, а също присъждането на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание на 16.04.2018 г.
процесуалният представител на ответното дружество е посочил, че длъжността
специалист – кадастър е била свободна и не е имало лице, което да е било
назначено на нея; на тази длъжност пряк ръководител се явява заместник –
управителят Павел Павлов и в тази връзка не представя доказателства кога реално
е извършено съкращението, защото не е имало лице, което да заема тази длъжност.
В последното съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество е заявил,
че не оспорва обстоятелството, видно и от представения препис от трудова
книжка, че през периода от съкращаването на ищеца до 30.04.2018 г. същият не е
заемал друга длъжност по трудово правоотношение; след даването ход на устните
състезания настоява за отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни и
недоказани; от доказателствата се установява, че изпълнителният директор на ответното
дружество има право и е в неговата компетентност да подписва щатните разписания
на дружеството, тъй като съветът на директорите има правото да определя
структурата като организация на дружеството, но всички останали вътрешни
актове, които изпълняват решенията на съвета на директорите, са от
компетентността на изпълнителния директор; действително в договора изрично не
са упоменати всички видове документи, които има право да подписва, но ясно е
посочено, че подписването на документите, свързани с работодателските
компетенции, е предоставено именно на него; има реално съкращаване на щата – по
делото са представени старото и новото щатно разписание, в които се вижда, че
щатът за процесната длъжност е намален от четири на три бройки., т.е. има съкращаване
на една щатна бройка; има изрична заповед, в която е описано въпросното
съкращаване; процедурата по подбора е спазена; няма никакъв законоустановен и
нормативно определен начин, по който писменото становище да бъде дадено в
някаква форма, като в действителност в заповедта е посочено писмено становище и
такова има; дали то е в табличен или в някакъв друг вид, това няма значение; станало
е ясно от разпита на свидетеля, че тези критерии като външен вид са от много
години в дружеството, като при всеки подбор, който се извършва, изпълнителният
директор утвърждава критериите и решението на комисията, която извършва този
подбор; затова подборът е проведен законосъобразно, а съответно законосъобразна
е цялата процедура по съкращаването на щата; има неточности в деловодната
система, като е допусната техническа грешка, тъй като във всички документи по
делото е вписана заповед №242; това, че в деловодната система е вписана под
№243, е техническа грешка при изписването на цифрата; още повече, видно е, че
тя е с час – час и половина по-ранна от втората заповед; касае се само и
единствено за техническа грешка при изписването на цифрите; исковете са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда са процесуално
допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството
на ДРС на 29.01.2018 г. Според намиращото се на лист 4 от делото копие от
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е връчена на
ищеца на 29.11.2017 г., поради което двумесечният срок за предявяването на исковете
е следвало да изтече на 29.01.2018 г. Следователно е спазен този двумесечен срок
за предявяване на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са
всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и
чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в обжалваната Заповед №ЛС-05-1249/27.11.2017
г. словесно основание за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение
на Г.Г.С. е „закриване на част от предприятието“ или „съкращаване на щата“, без
да е отразено кое точно от тях е извършено. Още в началото на първото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца се е позовал на това
обстоятелство. Самото непосочване на точното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение представлява неотстраним порок, от който страда акта
за прекратяване на трудовото правоотношение и който прави уволнението
незаконосъобразно. Дори и да се приеме, че с процесната заповед е извършено прекратяване
на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.2
пр.2-ро от Кодекса на труда, то от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че основанията за това не са били налице. От представените длъжностно
разписание към 30.10.2017 г. (на лист 61 – 66 от делото), длъжностно разписание
от 01.11.2017 г. (на лист 57 – 60), Заповед №РД-03-220/01.11.2017 г. за
утвърждаване на ново щатно разписание (на лист 68 – 74) и Заповед
№РД-03-221/01.11.2017 г. (на лист 67) се установява, че във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич е извършено реално съкращаване на щата, при
което е била премахната една от съществуващите четири бройки за длъжността “техник
хидравлични и теренни дейности”. Реалното премахване на трудовите задължения,
които включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, е
осъществено по законоустановения ред и извършено от компетентен орган преди
уволнението на ищеца. Не е спазена обаче самата процедура по извършването на
уволнението на Г.Г.С.. Това се установява от представения и приет в последното
съдебно заседание деловоден дневник на ответното дружество за 23.11.2017 г. От
него става ясно, че на 23.11.2017 г. в 9 часа и 21 минути към ищеца е отправено
искане по чл.333 от Кодекса на труда дали попада в някоя от категориите лица,
ползващи се със закрила (дали страда от определени заболявания и дали е член на
синдикално ръководство); трябва да се отбележи, че такова искане е адресирано
единствено до него, но не и до останалите работници, измежду които е извършен
подбор (С. Д.С., Н.П.Ненов и П.Пламенов Д.); едва по-късно – в 10 часа 27
минути на 23.11.2017 г. е сформирана комисия за извършване на подбор за
длъжността „техник хидравлични дейности“, а самото утвърждаване на критериите
за подбор е осъществено още по-късно – в 11 часа 54 минути на същата дата; липсва
запис в деловодната програма да е въведен протокола за извършен подбор
№1/23.11.2017 г. (на лист 45 от делото); в деловодната система на ответното дружество е
посочено, че Заповед №РД-03-242/23.11.2017 г. касае ново
длъжностно разписание в ЦУ/автоматизирани системи, ел.каси Тервел – Тошево,
докато от лист №55 от кориците на делото е видно, че същата заповед от същата
дата касае сформирането на комисия за утвърждаване на критерии за подбор; в
деловодната система на ответното дружество е отбелязано, че Заповед №РД-03-242#1#1/23.11.2017 г.
касае утвърждаването на критерии за подбор, докато от намиращата се на лист №
139 от делото заповед става ясно, че критериите за подбор са приети със Заповед
№РД-03-242#1/23.11.2017 г.; точно със същата заповед на лист
№139 от делото едновременно са приети и утвърдени критериите за подбор,
утвърдено е решение на комисията за подбор и е разпоредено да се предприемат
действия за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; затова към
момента на предприемането на такива действия по прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца не е имало действала по-ранна заповед, с която да са
били утвърдени критериите (комисията е извършила подбора преди издаването на
заповедта на изпълнителния директор за утвърждаването на критериите за
извършването му); от посочените две заповеди, вписани в деловодната система на
ответното дружество (Заповед №РД-03-242/23.11.2017 г. и Заповед №РД-03-242#1#1/23.11.2017 г.),
е видно, че и двете са вписани на 23.11.2017 г. в 11:54:12 часа; почти невъзможно е да се
впишат две заповеди в рамките на една секунда, поради което едната от тях
(втората) вероятно е антидатирана; в деловодната система на ответното дружество
е посочена Заповед №РД-03-243/23.11.2017 г., която е била входирана в 10:27:43
часа; тя е била за сформирането на комисия за подбор на длъжността „техник хидравлични
дейности”, а такава заповед не е представена по делото; реално заповедта за
сформиране на комисията е с №РД-03-242/23.11.2017 г., което е още едно
потвърждение, че има антидатирания и вписвания със задна дата на представени по
делото документи от длъжностни лица от ответното дружество. Независимо от посоченото
по-горе за нарушаването на процедурата следва да бъде изследван самият подбор и
по същество. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011 г. по тълкувателно дело №3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС
преценката на работодателя по чл.329 ал.1 от Кодекса на труда кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи
на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
от Кодекса на труда, при упражняването на който съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 от
Кодекса на труда на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. И според константната
практика на ВКС при въведен довод за нарушение на чл.329 ал.1 от Кодекса на
труда (както е в настоящия случай) поради субективна преценка на трудовите
качества на уволнения служител съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от
служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. За да бъде
осъществен този контрол работодателят следва да докаже, че оценките по
законоустановените и въведените от него критерии са обективни и съответстват на
действителните факти и обстоятелства. Утвърдените от изпълнителния директор и
намиращи се на лист 46 от делото критерии в частта „оценка по Кодекса на труда”
– подкритерий „умения за работа в екип” и подкритерий „взаимоотношения с
колеги, граждани и фирми“ не са в обективна връзка с квалификацията и нивото на
изпълнение на работата съгласно намиращата се на лист 94 – 95 от делото
длъжностна характеристика на „техник хидравлични и теренни дейности“ в
ответното дружество. От намиращите се на лист 46 – 49 индивидуални карти за
оценка на подлежалите на съкращение лица е видно, че професионалната квалификация
на ищеца в сравнение най-малкото със С. Д.С. (който въобще не е притежавал
необходимото и изисквано за длъжността висше образование) е била по – добра (ищецът,
Н.П.Ненов и П.Пламенов Д. са имали висше образование). Следователно Г.Г.С. е
имал по-висока квалификация в сравнение с един от останалите подлежащи на
съкращаване работници. По отношение на единствения друг критерий, по отношение
на който между подлежащите на съкращаване работници има различия в оценките (оценка
по Кодекса на труда” – подкритерий „умения за работа в екип” и подкритерий
„взаимоотношения с колеги, граждани и фирми“) – ангажираният от ответното
дружество свидетел по никакъв начин не посочва ищеца да има някакви слабости
при осъществяването на основните си трудови задължения в съответствие с
неговата длъжностна характеристика; не заявява ищеца да има затруднения при
„уменията за работа в екип“ или във „взаимоотношенията с колеги, граждани и
фирми“; такива затруднения, слабости и различия между работниците, подлежащи на
подбор, не се установяват и при съпоставяне на представените заверени преписи
от техните трудови досиета. От длъжностната характеристика за „техник
хидравлични и теренни дейности“ е видно, че същият е пряко подчинен на
„специалист кадастър“, а е взето мнението на главния инженер на ответното
дружество като пряк ръководител относно посочените по-горе критерии, което е
незаконосъобразно. Ако действително е нямало пряк ръководител (извън главния
инженер на дружеството) на работниците, изпълнявали длъжността „техник
хидравлични и теренни дейности“, което е крайно съмнително с оглед на твърденията
на ищеца в последното съдебно заседание, показанията на разпитания свидетел и
наличието в длъжностното разписание на длъжностите „началник звено намаляване
загубите на вода“ и „специалист технически контрол“, то ответното дружество е
следвало да приведе длъжностната характеристика в съответствие с това
обстоятелство и да посочи главния инженер като пряк ръководител на „техник
хидравлични и теренни дейности“. Затова неправилно и без никакво фактическо
основание единствено на ищеца е намалена оценката по тези показатели. Както
е посочено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №236/09.07.2012 г.
по гр. дело №1251/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, след като от представените по
делото от самия работодател писмени доказателства и от показанията на
разпитания свидетел се установява, че ищецът е притежавал високи професионални
качества, без да е установено с какви професионални умения са го превъзхождали
предпочетените да останат на работа и кои факти са обусловили преценката на
работодателя за по-ниско ниво на изпълнение на възложената работа, то
уволнението е незаконно. Затова работодателят, който носи доказателствената
тежест по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, не
е ангажирал доказателства за извършването на законосъобразно уволнение, а
липсата му се установява и от всички представени по делото доказателства. Като
незаконосъобразни заповедта и уволнението трябва да бъдат отменени, а
предявеният иск за признаване на извършеното със Заповед №ЛС-05-1249/27.11.2017
г. уволнение за незаконно е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода от спора по главния иск основателен се явява и обусловеният от него иск
по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на предишната работа
на ищеца като “техник хидравлични и теренни дейности” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич.
Поради незаконното уволнение са налице
предпоставките за частично уважаване на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във
връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда. Според представения и неоспорен от
ответното дружество препис от трудовата книжка на ищеца през периода от
29.11.2017 г. до 29.04.2018 г. (т.е. първите 5 месеца след незаконното
уволнение) той е останал без работа поради уволнението и не е полагал труд по
трудово правоотношение (което не се оспорва от ответника). Затова му се дължи
обезщетение за оставането без работа в размер на 5Х566.50 лева = 2832.50 лева
(месечният му размер е 566.50 лева). Следва да бъде уважено направеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане от страна на работодателя с
изплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 от Кодекса на труда в размер на 566.50
лева (доказателствата за заплащането му са на лист 75 – 77 от делото). Трайната
практика на ВКС е надлежно упражненото от работодателя възражение за прихващане
между обезщетението поради незаконното уволнение (чл.225 ал.1 от Кодекса на
труда) и обезщетението при уволнение за неспазения срок на предизвестие (чл.220
ал.1 от Кодекса на труда) да бъде уважавано (Решение №623/24.06.2002 г. по гр.
дело №933/2001 г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение №1083/02.12.1999 г. по гр. дело
№1232/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС). В случая изискванията за ликвидност на
насрещните вземания се отнасят единствено до извънсъдебното изявление за
прихващане. Своевременно извършеното възражение за прихващане в гражданския
процес е допустимо и за неликвидни вземания. Особеното в него е, че съдебното
прихващане настъпва в един по-късен момент – след установяването на насрещните
вземания и тяхната изискуемост със съдебното решение. От влизането в сила се
придава качеството ликвидност на тези задължения. По гр. дело №399/2018 г. по
описа на ДРС възражението за прихващане е прието от първоинстанционния съд в закритото
съдебно заседание от 12.03.2018 г. (при доклада) и е надлежно упражнено.
Следователно направеното възражение за прихващане със сумата от 566.50 лева
трябва да бъде уважено, като предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на
труда е основателен за сумата от 2266 лева (заедно със законната лихва от
изтичането на 5-месечния срок (29.04.2018 г.) до окончателното плащане); погасен
чрез прихващане за разликата от 2266 лева до 2832.50 лева и неоснователен за
разликата от 2832.50 лева до първоначално предявения размер от 3399 лева.
Затова именно тези суми трябва да бъдат присъдени.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцата следва да бъде присъдено съразмерно на уважената
част (уважени са изцяло първите 2 иска, а третият иск е уважен частично) поисканото
от него адвокатско възнаграждение в размер на 888.89 лева (от общо заплатеното
по делото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева). На основание на
чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна
такса в размер на 190.64 лева (по 50 лева за всеки от исковете по чл.344 ал.1
т.1 от Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, както и 90.64
лева за уважената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №ЛС-05-1249/27.11.2017 г. на
изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич,
с която Г.Г.С. с ЕГН ********** *** е освободен от работа на основание на
чл.328 ал.1 т.2 пр.2-ро от Кодекса на труда поради „закриване на част от предприятието
или съкращаване на щата“, считано от 28.11.2017 г., УВОЛНЕНИЕ за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената
по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Г.С. с ЕГН ********** *** на длъжността “техник
хидравлични и теренни дейности” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор Т.Г..
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., да
заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 2266 (две хиляди двеста
шестдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за оставането без работа
през 5-месечния период след незаконосъобразното прекратяване на посоченото
по-горе трудово правоотношение, заедно със законната лихва върху нея от
29.04.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
2266 лева до 2832.50 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич от Г.Г.С. с правно основание чл.220 ал.1
от Кодекса на труда за изплатеното обезщетение за неспазен срок на
предизвестието при прекратяването на трудовото правоотношение в размер на 566.50
лева И КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата от 2832.50 лева до първоначално
предявения размер от 3399 лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., да
заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** *** съразмерно на уважената част от исковете
сумата от 888.89 лева (осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело №399/2018 г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор Т.Г., да заплати по сметка на ДРС
сумата от 190.64 лева (сто и деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
дължимата държавна такса по гр. дело №399/2018 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от обявяването му, т.е. от 13.06.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: