РЕШЕНИЕ

гр.Радомир, 26.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:

Районен съдия: А. И.

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 165, по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, с насрещен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

По изложените в исковата молба от ищците Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,*** от АК- П., двете със съдебен адрес: гр.Р., пл.”С.”, № 10, чрез адв.Бл.Б. и доразвити в съдебно заседание от техния процесуален представител обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответниците А.Р.С.,***, Г.А.С.,*** и Е.В.А.,***, с който молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от 1 783.50 лв., всеки един от тях, представляваща обезщетение от наемоподобен доход за ищците 18/32 идеални части /по 9/32 идеални части за всяка една от тях/ и втория и третия ответник, от които за идеалната част от жилищната сграда 1741.50 лв. и 42 лв. за идеалната част от дворното място, на следния недвижим имот: УПИ, находящ се в землището на гр. Р., обл.П., съставляващ имот пл. № ., в кв. 106, за който е отреден парцел ., по рег. план на гр.Р., обл.П., одобрен, с площ от. кв. м., при граници: от две страни- улица и от две страни- Т. Т., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 кв. м. и гараж, със застроена площ от 18 кв. м., за периода, от 23.01.2007 г., до 23.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата, като третата ответница ползва първия етаж от сградата, а първия и втория ответник- втория етаж, както и да им бъдат присъдени неправените по делото разноски.

Предявен е насрещен иск от ищците Г.А.С.,***, ЕГН ********** и П.Ю.С.,***, ЕГН **********, против ответниците Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,***, с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците /ищци по първоначалния иск/, че ищците са изключителни собственици на основание давностно владение, на следния недвижим имот: ½ идеална част от следния недвижим имот: УПИ ., за имот пл. № ., в кв. ., по плана на гр.Р., с площ от. кв. м., утвърден със заповед № ./28.12.2001 г. и при граници: от две страни улици, УПИ .-. и УПИ ., ведно с втория етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 кв. м., построена в този парцел и гараж, със застроена площ от 18 кв. м.

Ответниците по първоначалния иск А.Р.С. и Г.А.С., чрез своя процесуален представител- адв.Катя И.,***, са оспорили иска.

Ответницата Е.В.А., чрез своя процесуален представител- адв.Г. М., от АК- К., е оспорила иска.

Ответниците по насрещния иск- Е.Р.Д. и С.Р.С., чрез своя процесуален представител- адв.Бл.Б. ***, са оспорили насрещния иск.

Районният съд след като прецени събраните, по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

По първоначалния иск. Ищците Е.Р.Д. и С.Р.С. твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на процесния недвижим имот с ответниците А.Р.С., Г.А.С., и Е.В.А., като се позовават на влязло в сила решение № 80/25.02.2011 г., по гр. д. № .2009 г., на РРС. Делото е приложено към настоящото. Със същото решение процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, като единствен възможен способ за извършване на делба. Съдът е постановил с решението си, че след извършване на проданта, получената сума следва да се разпредели между съделителите, съобразно делбените им части, както следва: Е.В.А.- 5/32 ид. ч., А.Р.С.- 9/32 ид. ч., С.Р.С.- 9/32 ид. ч., Е.Р.Д.- 9/32 ид. ч. Тези обстоятелства не са оспорени от ответниците. Ищците твърдят, че ответницата Е.В.А. ползва първия етаж от сградата, а ответниците Г.А.С. и А.Р.С.- втория етаж. Чрез иска по чл.31, ал.2 ЗС, е дадена възможност за търсене да се търси обезщетение от страна на съсобственика, който е лишен от възможността да ползва общата вещ, поради това, че същата се ползва лично от само от някои от съсобствениците. Според същия текст, тези съсобственици, които ползват вещта дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В този смисъл, за да бъде уважен такъв иск, ищците следва да докажат на първо място наличието на съсобственост и това, че в нея участват те и ответниците. По отношение на това, че ответниците по първоначалния иск Е.В.А. и А.Р.С. и ищцете Е.Р.Д. и С.Р.С. са съсобственици, не се спори от страните по делото. Не са ангажирани доказателства обаче, по отношение на това ответникът Г.А.С. да е съсобственик на вещта. Видно от материалите по гр. д. № ./2009 г., на РРС, касае се за имот, останал в наследство от Рашко С. ***, като Е.В.А. е негова съпруга, а А.Р.С., С.Р.С. и Е.Р.Д.- негови деца. Такова твърдение не е налице и от самия ответник Г.С.. Ето защо, искът срещу Г.А.С. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

На следващо място, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, по отношение на останалите ответници, следва да е налице отправена писмена покана от страна на неползващите имота съсобственици. Тази покана, освен, че има уведомителен характер, служи и за определяне на първоначалния момент, от който може да се претендира обезщетението. В исковата молба се твърди, че ответниците ползват имота лично и писмената покана за получаване на обезщетение за съответна част от ползуването на съсобствения имот, отправено до съсобствениците, които лично ползват имота, е необходимо при всички случаи. Единственото изключение е случаят, при който съсобственик получава доход от съсобствения имот и при който всеки от сънаследниците може да иска от получателя на доходите частта от доходите, съответствуващи на неговия наследствен дял, без спазване на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. По делото не са ангажирани доказателства, да е отправяна такава покана, което води до неоснователност на исковата претенция и по отношение на останалите ответници.

По насрещния иск. Ищците Г.А.С. и П.Ю.С. се позовават на придобивна давност в режим на съпружеска имуществена общност. В тази връзка са ангажирани свидетелски показания. Според свидетелските  показания на А. Д. К., в имота, в момента живее Г.С. и съпругата му, като Г. ползва ет.2, а Е. ползва ет.1. Ищците никога не са ползвали имота. Според свидетелката Г. и Е. живеят около 11 години в същия. Ссвидетелката Е. Б. П., чиито показания са преценени по реда на чл.172 ГПК, твърди, че Г. и семейството му живеят на втория етаж от сградата над 7-8 г., като ищците не са ползвали нищо от този имот. Свидетелката Р. Р. Я.твърди в показанията си, че А.С. е дошъл през 1993 г. в имота, а синът му- ищецът по насрещния иск Г.С. живее при него от 1995-1996 година. Същото твърдят и свидетелките Р. ВГ. и Л. Р. Я., като според втората, А.С. не живее вече в къщата, а вторият етаж, заедно с гаража се обитава единствено от Г.С. и неговото семейство. Свидетелят Г. Ч.Г. също твърди в показанията си, че от 12-13 години Г. със семейството си живее в имота, като е имало период, в който живеел там с баща си. Всички свидетели твърдят, че не са виждали ищците да ползват имота. За да бъде придобит по давност недвижим имот, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, следва да е налице непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението  следва да бъде непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно. Видно от показанията на всички разпитани свидетели, ищецът Г.Р., заедно със съпругата си, е живял при неговия баща А.С., като последният е бил с ясното съзнание, че имотът е наследствен и е в съсобственост с други наследници. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се приеме, че неговите син и снаха- ищците по насрещния иск, са владяли имота непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно. В подкрепа на този извод е и представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № ./07.05.2012 г., на Община Радомир, от което е видно, че имотът е деклариран от Е.А., А.С., С.С. и Е.Д.. Предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че насрещният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По делото е прието заключение на вещото лице Д.Н., по изготвена съдебно- техническа експертиза, от което е видно, че вторият етаж на сградата представлява самостоятелно жилище, отговарящо на условията на чл.40, ал.1 ЗУТ, но това обстоятелство е ирелевантно за настоящия казус, с оглед извода за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Същото се отнася и за заключението на вещото лице Б.П., по изготвената съдебно- икономическа експертиза, с което е дадено изчисление на дължимия наем за съответния период и съответните идеални части.    

По отношение на разноските. С оглед отхвърления първоначален иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците Е.Р.Д. и С.Р.С., следва да бъдат осъдени да заплатят направени разноски по делото, както следва: на ответницата И.В.А. сумата от 200 лв. и на А.Р.С. сумата от 150 лв.- за изплатено от тях адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,*** от АК- П., двете със съдебен адрес: гр.Р., пл.”С.”, № 10, чрез адв.Бл.Б. срещу ответниците А.Р.С.,***, Г.А.С.,*** и Е.В.А.,***, с който молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от 1 783.50 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, всеки един от тях, представляваща обезщетение от наемоподобен доход за ищците 18/32 идеални части /по 9/32 идеални части за всяка една от тях/ и втория и третия ответник, от които за идеалната част от жилищната сграда 1741.50 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/ и 42 лв. /четиридесет и два лева/ за идеалната част от дворното място, на следния недвижим имот: УПИ, находящ се в землището на гр. Р., обл.П., съставляващ имот пл. №., в кв. . за който е отреден парцел, по рег. план на гр.Р., обл.П., одобрен, с площ от. кв. м., при граници: от две страни- улица и от две страни- Т. Т., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 кв. м. и гараж, със застроена площ от 18 кв. м., за периода, от 23.01.2007 г., до 23.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата, като третата ответница ползва първия етаж от сградата, а първия и втория ответник- втория етаж.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения насрещен иск на ищците Г.А.С.,***, ЕГН ********** и П.Ю.С.,***, ЕГН **********, против ответниците Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,***, с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците /ищци по първоначалния иск/, че ищците са изключителни собственици на основание давностно владение, на следния недвижим имот: ½ идеална част от следния недвижим имот: УПИ ., за имот пл. № . в кв. ., по плана на гр.Р., с площ от 341 кв. м., утвърден със заповед №./28.12.2001 г. и при граници: от две страни улици, УПИ . и УПИ.-., ведно с втория етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 кв. м., построена в този парцел и гараж, със застроена площ от 18 кв. м.

ОСЪЖДА Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.В.А.,***, сумата от 200 лв. /двеста лева/- направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Е.Р.Д., ЕГН **********,*** и С.Р.С., ЕГН **********,***, да заплатят на А.Р.С.,***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

Районен съдия:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/